Източноиндийската Cannabis sativa, Linn.

Естествен разред — Cannabineæ.

Общоприети названия — хашиш, или бланг, или ганджа, или бирминги (най-добрият сорт е този, който се отглежда в Индия на надморска височина от 6 до 10 000 фута).

Приготвяне — тинктура от младите листа и клонки.

Източници.

1 — изпитвания, публикувани от American Provers' Union, Филаделфия, 1839 г., проведени от д-рите Cowley, Coxe, Jr., Dubs, Musgrave, Neidhard, Pfeifer, Schaw и Wolfe с тинктурата, 1-во и 3-то десетично разр. (не са предоставени нито дневници, нито сведения за отделните лица); 2 — изпитване на W. A. D. Pierce с 3 грана екстракт „Squire's“, съобщено от д-р Gardiner, Am. Hom. Rev., 3, 411 (и препубликувано в Am. J. of Hom. M. M., New Series, 1, 11); 3 — G. M. Pease, M.D., N. E. Med. Gaz., 1, 204, опити върху себе си и около тридесет приятели, включително две дами, с 6 до 56 грана екстракт; 4 — Lembke, Z. f. Hom. Kl., 4, 155, изпитване с 15 до 50 капки от тинктурата; 5 — изпитванията на Norton, B. J. of Hom., 17, 465, 15 капки тинктура; 6 — д-р J. S. Linsley (от Ню Йорк), изпитвания върху три лица, MSS.; 7 — симптоми от Mure, Pathogénésie Brésilienne; 8 — E. W. Berridge (седем изпитвания), Hahn. Month., 3, 461, изпитване с 60 минима тинктура; 9 — пак там, 1 dr., с 1 dr. spts. ammon. aromat.; 10 — пак там, 5 грана екстракт; 11 — пак там, 1 dr. тинктура; 12 — пак там, 1 dr. и 10 минима; 13 — пак там, 1 и 2 drs. тинктура; 14 — пак там, 1 dr. тинктура; 15 — E. W. Berridge, M.D., M. Hom. Rev., 13, 726, изпитване с 2 грана екстракт; 16 — пропуснато; 17 — въздействия на хашиша от „Hashish-eater“; дадени са подробни извадки от този труд, както и много ясните и кратки бележки на д-р P. P. Wells в Am. Hom. Rev., том 3, за да се представят характерните черти на непрестанно изменящите се въздействия на веществото; 18 — Bayard Taylor, извлечено от монографията на American Provers' Union; 19 — д-р Daditi, въздействия на 1 1/2 грана екстракт, като дозата е повторена след половин час, N. Am. J. of Hom., 14, 136; 20 — Heinrich, опити с 10 грана „Birmingi“ (вж. Z. f. Ver. Oest., 2, 306); 21 — Bigler, Z. f. Hom. Kl., 1, 116, общо описание на въздействията; 22 — Hirschel's Archiv, 2, 70, въздействия на 4 грана; 23 — All. Hom. Zeit., 49, 88 (Med. Times, 1854), въздействия на 20 до 30 капки тинктура; 24 — Sonnenberg, Prag. Med. Monats, общо описание; 25 — M. Muquet, L'Art Méd., 38, 308, общо описание; 26 — Urquhart, в „Pillars of Hercules“, N. Am. J. of Hom., 10, 343, въздействия на препарат, наречен „Majorim“ (приготвен с подправки); 27 — Carl Bower, Am. Druggists' Circular (B. J. of Hom., 22, 514), въздействия на 5 грана; 28 — Th. Gautier, въздействия, цитирани в L. and Ed. M. J., 5, 695; 29 — O'Shaughnessey, общо описание, L. and E. M. J., 1, 57, както и въздействия върху индуси, цитирани от Christison, Inaug. Dis.; 30 — редакторът на L. and E. M. J., въздействия върху самия него; 31 — Williams, L. and E. M. J., 3, 949, общо описание; 32 — Perry, L. and E. M. J., 3, 949, въздействия върху себе си и други лица; 33 — Christison, Inaug. Dis. (L. and E. M. J., 13, 26), въздействия върху самия него, 1 до 4 грана; 34 — пак там, въздействия на 2 грана върху приятел; 35 — пак там, въздействия на 3 грана; 36 — пак там, въздействия на малки дози тинктура върху млада дама; 37 — върху портиер, L. and E. M. J., 13, 26, въздействия на 1 гран при хронична астма; 38 — д-р J. Gardner, L. and E. M. J., 14, 270, въздействия на 3 грана екстракт върху трима мъже; 39 — Polli, N. Y. J. of Hom., 2, 362, от Trans. of St. Andrew's Med. Grad.; 40 — Dawameski, пак там, въздействия на 15 грана екстракт; 41 — д-р S. A. Jones, N. Y. J. of Hom., 2, 368, въздействия на 10 грана; 42 — Olearius, пренесено от резюмето на Hahnemann за Cannabis sat.; 43 — изпитване на W. A. D. Pierce с 30-то разреждане, Am. J. of Hom. M. M., N. S. 1, 51; 44 — пак там, изпитвания с 1, 2 и 3 грана екстракт „Squire's“; 45 — пак там, изпитване с 5000-то разреждане на Fincke.

ПСИХИКА

Емоционални прояви.
Възбуда, 23.
Силно възбуден; започна да танцува из стаята; често се смееше; говореше безсмислици, но не можеше да спре без волево усилие, каквото не желаеше да направи, 8.
Лесно се възбужда и дразни следобед, 1.
Вика, скача във въздуха и пляска с ръце от радост, 17.
Пее и импровизира както думите, така и музиката, 17.
Когато идва в съзнание, установява, че танцува, смее се и пее пред огледало, 1.
Несвързан говор, 1.
Склонност към богохулство, 1.
От време на време неволно говори много високо, след което се поправя (след три часа), 5. [10.]
Докато посещава пациенти, изпитва голяма трудност да се въздържа да каже или направи необичайни неща, 5.
Имаше ясно усещане, че трябва да запази самообладание, докато стигне до леглото, иначе би могъл да направи нещо глупаво, 8.
Поставя ударението върху последната сричка на всичките си думи и се смее неудържимо, 1.
Бързина на мислите и приятни усещания, 30.
Непрестанна поредица от нови мисли, всяка от които се забравяше почти мигновено, 33.
Бърза поредица от несвързани мисли и невъзможност да проследи хода на мисълта (след един час), 33.
Потокът на мислите беше много бърз; макар да беше рано, струваше му се, че денят е много напреднал; фантазиите продължиха през цялата нощ и попречиха на съня, 20.
Умът му е изпълнен с нелепи умозрителни идеи, 1.
Натрапчиви идеи, 1.
Мислите се редуваха в главата ми с извънредна бързина; бяха много ярки, но се забравяха веднага, още при самото им възникване, 24. [20.]
Непрестанно теоретизира, 1.
Постоянно изпада в унес, 1.
Обземаха го възхитителни мечтателни състояния, 33.
Изглеждаше обладан от единствената мисъл, че ще умре и скоро ще бъде дисектиран, 20.
Изглеждаше обладан от мисълта, че не знае дали самият той съществува, дали хората изобщо съществуват и с каква цел съществува, 20.
Обзе го мисълта, че ще умре, поради което извика: „Умирам; ще бъда отнесен в предсмъртната си стая“, 20.
Мисълта, че трябва да умре, се връщаше няколко пъти и изглеждаше особено свързана с отслабването и изчезването на пулса, 20.
Повика болногледачката, „защото щеше да умре“ (след един час), 37.
Когато беше в леглото, знаеше къде се намира и все пак не знаеше; въобразяваше си, че е у дома и чува всички обичайни звуци; със силно усилие можеше да си припомни истината, след което отново изпадаше в предишното състояние (след един час), 11.
Поглежда под леглата и масите, отключва и отново заключва вратите, защото си въобразява, че чува странни шумове и че в къщата има крадци, 1. [30.]
Когато приятелите му излязоха от стаята, помисли, че са го оставили на съдбата му, и написа „страхливци“ в бележките си, 8.
Въобразява си, че са подкупили хора да го убият, 1.
Мисли, че може да лети във въздуха като птиците, 17.
Каза, че „е бил пренесен на небето“, а речта му, обикновено банална, стана съвсем възторжена (след един час), 37.
Всичко наоколо и вътре в него изглежда като велика тайна и го ужасява, 17.
Отчаяние и страх, че е погубен навеки. Като чу Божието име, извика: „Спрете! Това име е ужасно за мен; не мога да го понеса. Умирам.“ Тогава от мрака към него се протягаха демонични фигури, обвити от глава до пети в мастиленочерни савани, които го гледаха свирепо с огнени очи изпод качулките си. Струваше му се, че върви в огромна арена, обградена от исполински стени. Звездите сякаш го гледаха с жалостив човешки израз и оплакваха участта му, 17.
Слънцето сякаш се олюляваше и напускаше мястото си, а облаците танцуваха около него като хор, 17.
„Можех да проследя кръвообращението по всеки сантиметър от неговия път. Знаех кога всяка клапа се отваря и затваря. Биенето на сърцето ми се чуваше толкова ясно, че се чудех как другите не го чуват“, 17.
Бурни екстази на удоволствие или мъчителни пристъпи на ужас и болка постоянно се последват от по-леки и спокойни форми на делирна възбуда или халюцинации, 17.
Изглежда обладан от двойствено съществуване, едната част от което наблюдава отвисоко другата, докато тя преминава през различните фази на хашишния делириум, 17. [40.]
Имаше чувство за раздвоение. Единият му ум мислеше за нещо, докато другият му се смееше. Бързо прехвърляне на мислите от единия ум към другия, 3.
Чувстваше се като трето лице, което наблюдава себе си и своя приятел (след един час), 11.
Душата сякаш се беше отделила от тялото и го наблюдаваше отгоре, виждайки всички движения на жизнените процеси; сякаш можеше да преминава напред-назад през плътните стени на стаята и да вижда пейзажа отвъд тях, 17.
Привидно извънредно удължаване на времето (втория ден), 33.
Извънредно преувеличаване на продължителността на времето и обхвата на пространството — няколко секунди изглеждат като векове; произнасянето на една дума изглежда дълго колкото цяла драма, а няколко рода са разстояние, което никога не може да бъде изминато, толкова е огромно. Стаята се разширява, намиращите се наблизо около централната маса се отдалечават на огромни разстояния, таванът се издига и той се оказва в грамадна зала, 17.
След като приятелите му си отидоха, той влезе в спалнята; стоеше в унес, който му се струваше, че продължава три или четири часа, и гледаше през полуотворената врата към всекидневната. Всекидневната му се струваше на огромна дълбочина под него (в действителност беше на същия етаж), 8.
Вниманието му беше заето главно от халюцинацията, че времето се е удължило до безкрайност. Струваше му се, че е седял там с часове, а когато се опита да помисли защо го е правил, почти изгуби власт над разума си; бърз вихър от объркани и несвързани мисли му пречеше да задържи вниманието си върху каквото и да било дори за миг и едва усилието да се овладее, когато падаше, го върна към самия него, след което внезапно си спомни „

Cannabis Indica „но кога го прие? Със сигурност беше вчера, миналата седмица, преди дни. Когато повика слугата си, му се стори, че изминаха няколко седмици, преди той да дойде, 15.

Според изчисленията му времето, през което се бе наслаждавал на сънищата, беше около триста години, докато в действителност бе изминал само четвърт час, 28.
Докато пишеше тези бележки, времето му се струваше удължено; сякаш сънуваше между всеки две движения на молива, 8.
Струваше му се, че приятелите му са излезли от стаята преди много време, 8. [50.]
Сред първите забелязани ефекти беше, че току-що написаната буква или цифра изглеждаше като нещо, извършено много отдавна, 24.
Минутите изглеждат като дни, 19.
Времето, прекарано в уриниране, му се стори дни вместо секунди (след четири часа). 3.
Бяха изминали само десет минути, а той мислеше, че са минали поне часове, 3.
Сега бяха изминали само десет минути, но на него му се струваха два часа. Усещанията му бяха изострени и преувеличени; струваше му се, че пулсът му е по-силен; мислите течаха по-бързо; картините на стената изглеждаха по-големи, отколкото бяха в действителност, 8.
Можеше добре да преброи пулса си; не му се струваше, че той бие бавно, макар времето да изглеждаше удължено, 8.
Приятел, който се намираше в същата стая, му се струваше много далеч (след един час), 11.
Странно усещане за откъснатост от всичко наоколо, със силно чувство на самота, макар да е заобиколен от приятелите си, 17.
Въобразява си, че притежава безкрайни знания и зрителна сила, а след това — че е Христос, дошъл да възстанови съвършения мир в света, 17.
Вярва, че собствената му дума притежава творческа сила и че е достатъчно само да изрече нещо, за да бъде то изпълнено, 17. [60.]
Вярва, че е Даниъл Уебстър и че е всемогъщ в ораторското изкуство на спора, 17.
След това притежава богатството на целия свят и с благотворителност, равна на богатството му, обсипва с блага всички нуждаещи се около него, 17.
Струваше ми се, че съм прозрачен; огънят в камината сякаш светеше през мен и сгряваше костния ми мозък. Усещах как кръвта тече във вените ми и всичко вътре в мен трепереше от най-крайно удоволствие, 24.
Струваше му се, че тялото му става прозрачно, и си въобразяваше, че вижда в гърдите си изядения хашиш във формата на изумруд, от който излитат милиони малки искри, 28.
Въобразява си, че постепенно се подува и тялото му става все по-голямо и по-голямо, 1.
Халюцинации, при които пациентът си въобразява, че язди, че е на лов, че вижда сини води, че плува или че е капитан на кораб; че пътува; че няма тегло, 25.
Илюзия, че е фонтан, през който тече струя гореща вода, и заплашва приятеля си, че ще го намокри, 41.
Илюзия, че е мастилница и че, докато лежи на леглото, мастилото може да се разлее върху бялата покривка. В образа на мастилница той отваряше и затваряше месинговия си капак — той имаше панта, — разтърсваше се и едновременно виждаше и усещаше как мастилото се плиска по стъклените му стени; разгневен от неверието на приятелите си, се обърна с лице към стената и не пожела да каже нито дума, 41.
Струва му се, че претърпява най-странни преобразявания; ту е огромен трион и се стрелка нагоре-надолу, докато от двете му страни отлитат напълно завършени дъски; после е бутилка газирана вода, която тича насам-натам; след това — огромен хипопотам; после — жираф, 17.
Струва му се, че се е преобразил в растително същество — огромна папрат — и че е заобиколен от облаци музика и благоухание, 17. [70.]
Смее се неудържимо и неволно при представата, че кракът му е тенекиен калъф, пълен с пръчки за стълбищна пътека, чието тракане чува, докато върви. След това другият му крак внезапно сякаш се удължава дотолкова, че го издига на стотици футове във въздуха, и той е принуден да подскача върху него, докато върви с приятеля си, 17.
Миглите му се удължиха до безкрайност и започнаха да се навиват като златни нишки върху малки колелца от слонова кост, които се въртяха с огромна бързина, 28.
Гласът му звучи странно, сякаш не е неговият, 17.
Всички сетивни впечатления са извънредно преувеличени, 17.
Струваше му се, че се намира върху билото на планина и че трябва да изкачи стръмен склон по голата скала до планинския връх, 20.
Докато върви с приятеля си край малък поток, си въобразява, че това е Нил, а той самият е пътешественикът Брус, 17.
Мислеше, че се намира в стаята на г-н C., и разпознаваше картините като негови, макар в действителност да принадлежаха на г-н R., в чиято стая се намираше, 8.
Стените на стаята внезапно се покриват с танцуващи сатири, а от всичките ѝ ъгли кимат мандарини, 17.
Когато отваря вратата на спалнята си, му се привиждат безброй дяволски духчета с окървавени лица и огромни черни очи, които така го ужасяват, че той пада на колене; по тялото му избива студена пот, сърцето му бие силно, мисли, че ще се задуши, и вика гръмко за помощ; внезапно едно от духчетата започва да свири на латерна и да прави толкова гротескни гримаси, че той избухва в пристъпи на смях, 1.
На стената на стаята, на голямо разстояние, беше набучена чудовищна глава, която започна да прави поредица от крайно стряскащи, но смехотворни гримаси. Свирепо обрасналата ѝ с брада долна челюст се удължаваше до безкрайност, а после, когато челюстта се стрелваше назад, устата се разтваряше от ухо до ухо.
Носът се източваше до нелепо огромни размери, а очите намигаха със светкавична бързина, 17. [80.]
Изпада в „непоносим ужас“, когато върху него се изсипва „дъжд от сажди от небето“, 17.
Всички събития от миналия му живот, дори отдавна забравените и най-незначителните, бяха изхвърляни като символи от бързо въртящо се колело; всеки символ беше разпознаван като постъпка от живота му и се появяваше в същата последователност, в която означената от него постъпка заемаше място в миналото, 17.
Има смехотворни видения на стари, сбръчкани жени, за които се оказва, че са направени от изплетена прежда, 17.
Сетивни илюзии. Чува гласове и най-възвишена музика. Вижда картини на красота и великолепие, на които може да съперничи единствено Раят. Пейзажи с най-възвишена красота и изобилие от цветя с най-блестящи и контрастиращи багри, доставящи най-голяма наслада. Архитектура с величествена красота и грандиозност; всичко това за известно време поражда съзнание за чисто, ненакърнено щастие, 17.
Вечерта, докато върви по улицата, край него преминава видение на безмълвна армия, 17.
Докато върви на открито, равнината внезапно се разширява и се покрива с орда татари, които препускат в безумна бързина, а от шапките им се веят пера и конски косми, 17.
Докато върви по улицата, къщите внезапно стават подвижни и започват да кимат, да се покланят и да танцуват по най-необикновен начин, 17.
Взема свой близък познат за китайски мандарин, 17.
Докато върви по улицата, внезапно вижда как от стената изскача загърната човешка фигура. Видът ѝ е такъв, че предизвиква най-краен ужас. „Във всяка черта на лицето му беше запечатан летописът на живот, почернен от прокълнати престъпления. То ме пронизваше със свирепа злост и каменно отчаяние. Докато го гледах, ми се струваше, че самият аз изпадам в богохулство, и в агония от страх се обърнах да побягна“, 17.
След полунощ внезапно се събуди и се намери в царство на съвършена яснота на зрението, но ужасяващо с безкрайното множество демонични сенки. До леглото, в средата на стаята, стоеше погребален одър, от чиито ъгли се спускаха гънките на тежък покров, а върху него лежеше страшен труп, чието мораво лице беше изкривено от предсмъртните мъки на убит човек. Всеки мускул беше напрегнат; ноктите на пръстите се бяха впили в дланта на мъртвеца от силата на предсмъртното му свиване. Две свещи при главата и две при краката озаряваха зловещата гледка на одъра с още по-неземна светлина, а приглушен присмех на някакъв невидим наблюдател се надсмиваше над трупа, сякаш ликуващи демони тържествуваха над своята плячка, 17. [90.]
„Тогава стените на стаята започнаха бавно да се плъзгат една към друга, таванът се спускаше, а подът се издигаше като в килията на пленник, осъдена да се превърне в негов гроб. Бях отнасян все по-близо и по-близо до трупа. Отдръпнах се; опитах се да извикам, но речта ми беше парализирана. Стените се приближаваха все повече. Скоро ръката ми легна върху челото на мъртвеца. Задушавах се в безвъздушната ниша, представляваща цялото останало ми пространство. Каменните очи се взираха нагоре в моите и отново близо до ухото ми отекна влудяващият изблик на дяволски смях. Вече бях притиснат от всички страни от стените на ужасната преса; после последва тежко смазване и усетих как всяко съзнание угасва в мрака“, 17.
„Събудих се; трупът беше изчезнал, но аз бях заел мястото му върху погребалния одър. Стаята вече се беше превърнала в гигантска зала, чийто покрив беше скован от железни арки. Настилката, стените и корнизът — всичко беше от желязо и сякаш от тях премина тръпка, която казваше: това желязо е безслъзен демон. Страдах от видението на това желязо като от присъствието на исполински убиец. Тогава от серния сумрак изплува най-ужасното създание — демон, също от желязо, нагорещен до бяло и ослепително сияещ със славата на най-дълбоките преизподни. Лице, въплъщаващо цялата злоба и ирония, ме гледаше с поглед, изпепеляващ от силната си горещина, но още повече от порочността, която символизираше. До него друг демон люлееше люлка, скована от железни пръти и нажежена до блясък с жар, свирепа като самите демони. И тогава демоните подеха толкова страшно богохулно песнопение, че човешката мисъл никога не е заченала подобно нещо, докато от слушането му самият аз станах крайно порочен. Музиката съответстваше на мисълта, а със звънкия ѝ грохот се смесваше влудяващото скърцане на вечно люлеещата се люлка, докато не се почувствах тласнат към свирепо отчаяние. Внезапно най-близкият демон заби в хълбока ми вила от нагорещено до бяло желязо и ме хвърли в огнената люлка. Лежах, без да изгарям, подхвърлян от едната към другата страна от люлеенето на огнената машина, а богохулното песнопение продължаваше и очите, изпълнени с демоничен сарказъм, ми се усмихваха подигравателно. ‘Нека му изпеем — каза един от демоните — приспивната песен на ада!’“ 17.
„Изсъхнал като лист от дъха на пещ след милиони години, почувствах как ме захвърлят върху железния под. Скоро се намирах на огромен площад, заобиколен от стотициетажни къщи. Измъчван от люта жажда, изтичах до фонтан, изваян от желязо, всяка от струите на който беше изваяна като подигравателно подобие на вода, но беше суха като пепелта на пещ. Извиках за вода и тогава всички прозоречни крила по стоте етажа около площада се разтвориха, а на всеки прозорец застана по един луд. Те скърцаха със зъби срещу мен, гледаха свирепо, ломотеха, виеха, смееха се, съскаха ужасно и проклинаха. Тогава гледката ме подлуди и, подскачайки нагоре-надолу, започнах да ги имитирам всичките“, 17.
От зенита до хоризонта се носеше страховит ангел, черен като полунощ. Лицето му втренчваше в мен неизразими ужаси, а страшните му ръце бяха полусвити над главата ми, сякаш чакаха да ме сграбчат за косата. По небесния свод като светкавица се понесе колесница с колела като дъгови слънца. При приближаването ѝ черният ангел се обърна и стремително се спусна към хоризонта, който сякаш задимя, когато той се плъзна през него, и аз бях спасен, 17.
След това сцената стана театрална, а той — актьор, който импровизираше своята трагедия и държеше огромната си публика в захлас. Внезапно върху всяко лице се появи подозрение. „Потърсих облекчение, като от партера обърнах поглед към ложите. И там ме посрещна същият каменен поглед. О! Те знаеха тайната ми и в този миг от целия театър избухна един влудяващ хор: ‘Хашиш! Хашиш! Той е ял хашиш!’ Изпълзях от сцената с неизразим срам. Свих се в скривалището си. Погледнах дрехите си и ги видях мръсни и изпокъсани като на просяк. От глава до пети бях въплъщение на мизерията. Убежището ми се оказа върху паважа на главната пътна артерия на голям град. Деца ме сочеха с пръст; безделници стояха и ме оглеждаха с любопитно презрение. Множеството от хора и животни ме наблюдаваше; самите камъни на улицата ми се присмиваха с човешка насмешка, докато се свивах до една странична стена в окаляните си дрипи“, 17.
Въобразява си, че някой го вика, 1.
Чува музика с най-сладостната и възвишена мелодия и хармония и вижда почтени бардове с арфите им, които свирят така, сякаш това е небесна музика, 17.
В музиката един-единствен тон звучеше като най-божествена хармония, 24.
Въобразява си, че чува музика; затваря очи и за известно време потъва в най-насладителни мисли и сънища, 1.
Струва му се, че чува безброй камбани да звънят най-сладостно, 1. [100.]
В продължение на цели две седмици след това, когато седеше в кабинета си през тихите летни следобеди и четеше несистемно, чуваше най-величествена хармония, сякаш майсторска ръка свиреше на орган, използвайки само по-меките регистри. В чуването на музиката имаше следната особеност: човек трябваше да бъде в състояние на полуунес и тогава божествените мелодии, нежни и удивително сладостни, се нижеха една след друга в по-плавно легато от всичко, постигано някога от човешки пръсти. Ако човек съсредоточеше вниманието си и напрегнеше слух, сякаш за да бъде сигурен, че ще улови всеки акорд, веднага настъпваше тишина, 41.
Чуваше шума на цветовете — зелени, червени, сини и жълти звуци, достигащи до него на съвършено отчетливи вълни, 28.
След вече описаното преживяване на екстаз, тъкмо когато излизаше от гъста гора, той чу съскащ шепот: „Убий се! Убий се!“ „Обърнах се да видя кой говори. Не се виждаше никой. Шепотът се повтори с още по-напрегната настойчивост; сега невидими езици го повтаряха отвсякъде и във въздуха над мен: ‘Всевишният ти заповядва да се убиеш’. Извадих ножа си, отворих го и го поставих на гърлото си, когато почувствах удара на невидима ръка върху ръката си; от силата на удара ръката ми отхвръкна назад, а ножът, въртейки се, отлетя в храстите. Шепотът престана“, 17.
При първия му опит предизвиканите усещания бяха физически — за изключителна лекота и въздушност; психически — за удивително остро възприемане на смешното в най-обикновените и познати предмети, 18.
Предметите около него придобиха толкова странно и причудливо изражение и сами по себе си станаха толкова неизразимо нелепи и комични, че той избухна в продължителен пристъп на смях. Халюцинацията отшумя също толкова постепенно, колкото беше настъпила, оставяйки го завладян от мека, приятна сънливост, от която той потъна в дълбок, освежаващ сън. 18.
При втория му опит същата фина нервна тръпка (която бе изпитал при първия опит) внезапно го прониза. Но този път тя беше съпроводена от парещо усещане в стомашната ямка и вместо постепенно да се усилва с приближаването на здравия сън и както преди да го разтваря във въздуха, настъпи с остротата на болезнен пристъп и се стрелна с пулсиране по нервите до крайниците на тялото му. Струваше му се, че съществува без форма в необятно пространство. Цялото му тяло сякаш се разширяваше, а сводът на черепа му беше по-широк от небесния свод. Усещанията му се представяха в две форми: едната — физическа и следователно до известна степен осезаема, а другата — духовна, разкриваща се в поредица от великолепни метафори. Физическото усещане за собственото му съществуване беше съпроводено от образа на избухващ метеор, който не угасваше в мрака, а продължаваше да изстрелва от центъра или ядрото си — съответстващо на парещото място в стомашната му ямка — непрестанни проблясъци светлина, които накрая се губеха в безкрайността на пространството. Съзнанието му беше препълнено от поредица видения, но всички завършваха със смехотворното, 18.
Докато се намираше напълно под въздействието на лекарството, съвършено ясно съзнаваше, че седи в кулата на хотел „Антонио“ в Дамаск, знаеше, че е приел хашиш и че странните, пищни и смехотворни фантазии, които го владееха, са негово действие, 18.
В един и същи миг съзнаваше две отчетливо различни състояния на съществуване, никое от които не противоречеше на другото. Насладата му от виденията беше пълна и безусловна, несмущавана и от най-слабото съмнение в тяхната действителност; в същото време в някаква друга част на мозъка му разумът хладнокръвно ги наблюдаваше и обсипваше фантастичните им черти с най-живи насмешки, 18.
Едни нерви тръпнеха от блаженството на боговете, докато други се гърчеха от неудържим смях именно над това блаженство. Дори най-висшите му екстази не можеха да надделеят над насмешката му и да я накарат да замлъкне, а тя на свой ред беше безсилна да му попречи да се впуска в нови и още по-пищни нелепости. След известно време виденията станаха по-гротескни от всякога, но по-малко приятни; в цялата му нервна система имаше болезнено напрежение. Смя се, докато от очите му обилно потекоха сълзи; всяка паднала капка мигновено се превръщаше в голям хляб и се търкулваше върху работната маса на хлебар в дамаския базар. Колкото повече се смееше, толкова по-бързо падаха хлябовете, докато около хлебаря не се издигна такава купчина, че едва можеше да се види темето му, 18.
Свирепа и яростна горещина се разпространяваше от стомаха из целия му организъм; устата и гърлото му бяха твърди, сякаш направени от месинг, а езикът му се струваше като прът от ръждясало желязо. Макар да сграбчи кана с вода и да пи продължително и дълбоко, небцето и гърлото му не даваха никакво усещане, че изобщо е пил, 18. [110.]
Около полунощ възбудената му кръв нахлуваше из тялото със звук като рев на могъщи води. Тя се устремяваше към очите му, докато вече не можеше да вижда; удряше тежко в ушите му и пулсираше така силно в сърцето, че той се боеше ребрата му да не се поддадат под ударите ѝ. Разкъса жилетката си, постави ръка върху мястото и се опита да преброи пулсациите; но имаше две сърца — едното биеше с честота хиляда удара в минута, а другото се движеше бавно и глухо. Мислеше, че гърлото му е догоре пълно с кръв и че от ушите му се изливат струи кръв. След края на виденията възникна мъчително усещане, по-тежко от самата болка, 18.
Гърлото му беше сухо като чиреп, а втвърденият му език беше залепнал за небцето, 18.
Около 3 часа на следващата сутрин, малко повече от пет часа след приемането на хашиша, той изпадна в ступор. През целия следващ ден и цялата нощ лежа в състояние на пълно безпаметство, прекъснато само от един-единствен колеблив проблясък на съзнание, 18.
Стана, опита се да се облече, изпи две чаши кафе и отново изпадна в същия смъртоподобен ступор, 18.
На сутринта на втория ден, след тридесетчасов сън, отново се събуди за света със съвършено изтощен и разстроен организъм и с мозък, замъглен от задържалите се образи на виденията му, 18.
В храната нямаше вкус, в напитките — освежаване, а за да разбере казаното му и да даде свързан отговор, беше необходимо болезнено усилие, 18.
След като изпи чаша много кисел шербет, тези симптоми незабавно се облекчиха. Заклинанието не беше напълно развалено и в продължение на два-три дни той продължи да получава чести неволни пристъпи на разсеяност, 18.
Преобладаващата халюцинация на един от неговите спътници беше, че той е локомотив, 18.
Около час и половина след приемането му усетих тежест в главата, блуждаене на мисълта и опасение, че ще припадна. Оттам преминах в състояние на полутранс, от което внезапно се събудих значително освежен. Впечатлението беше, че излизам извън себе си; имах две същности и съществуваха два отделни, но едновременно протичащи потока от мисли. Пред мен плуваха образи — не фигурите от сън, а онези, които сякаш играят пред окото, когато е затворено; с тези фигури странно се смесваха звуците от китара, на която свиреха в съседна стая; звуците сякаш се събираха на гроздове във фигурите върху ретината и изчезваха заедно с тях. Музиката от окаяното изпълнение беше небесна, сякаш излизаше от цял оркестър и отекваше през дълги планински зали. Тези фигури и звуци на свой ред се свързваха с метафизични размишления, които също като звуците се събираха в поредици от мисли, сякаш придобиваха форма пред очите ми и се преплитаха с цветовете и звуците. Следвах хода на едно разсъждение; възникваха нови положения и едновременно пред мен имаше фигура, която пускаше съответни израстъци като цинково дърво; после, когато движещите се фигури се появяваха отново или звуците достигаха слуха ми, останалите видове фигури се очертаваха ясно и танцуваха една през друга. Разсъжденията бяха дълги и сложни и макар да остава впечатлението, че съм преминал през тях, всички опити да си ги припомня бяха напразни. Следната сцена беше описана от мен и записана в същия момент. Военачалник, който командваше армия и се колебаеше дали да влезе в бой с врага, се допита до оракула. Оракулът отговори: „Върви с участта на Цезар.“ Той влезе в бой и беше победен. Царят му заповяда да му отсекат главата; но военачалникът обвини оракула. Царят извика: „Вината не е на оракула; той не ти каза, че ти си Цезар. Ти беше дваж глупак, задето разбра погрешно и смисъла му, и собствената си стойност.“ Военачалникът отговори: „Тогава вината е на онзи, който е изпратил глупак да командва армиите му.“ „Не — отвърна царят, — няма да извърташ една фраза в своя полза, а друга — в моя вреда.“ Тази сцена сякаш се разигра пред мен в областта на Картаген, която ми беше напълно позната, макар никога да не бях ходил там. Военачалникът беше абисинец; царят — бял мъж с черна брада. Следващия път, когато го опитах, единственият ефект беше, че не спах цяла нощ (прието привечер). Първия път (прието сутринта) ми беше дало двойно повече сън; и в двата случая извънредно усили апетита ми. Не беше последвано от потиснатост. Първия път го приех в четири и половина, а след това — ликьорна чашка кимова спиртна настойка, за да ускоря действието. Не усещах студ, докато онези, които вървяха с мен и бяха загърнати в наметала, се оплакваха от него. Тогава настъпи нестабилност на походката; не като у човек, който се бои да не падне, а като у човек, който се опитва да се задържи долу, защото усещах сякаш в коленете ми има пружини, и си спомних историята за човека с механичния крак, който го отнесъл със себе си. Седнах да вечерям в шест и половина. Между мен и останалите от компанията имаше стъкло, а между мен и всичко, до което се докосвах — един-два инча разстояние. Нямаше значение какво и колко ядях; храната течеше през мен като река. Покрай нас преминаваше вятър, който духаше над масата и отнасяше звуците, а аз виждах как думите се премятат една през друга над водопадите.

Имаше сухота в устата, която не беше жажда. Сухотата се разпростираше от задната част на гърлото, срещу тила. Това беше петно с тъмносин цвят; когато храната достигаше до това място, тя се стичаше надолу и приемаше цвета на петното. Бях с впечатлението, че тогава описвах всичко това, но ми казаха, че не съм казвал нищо за себе си, нито съм описвал онова, което преживявах. Щях да почувствам облекчение, ако някой от присъстващите беше под същото въздействие. Изблиците на смях, които предизвиквах, никак не ми бяха приятни, освен когато биваха породени от някоя моя забележка, която не се отнасяше до самия мен. Никога не губех съзнание за случващото се; винаги присъстваха както действителните предмети, така и въображаемите; но понякога започвах да се съмнявам кое какво е и тогава се носех в странна несигурност. Това идваше на пристъпи, с интервали, които ми се струваха часове, макар че можеше да са изминали само минути, 26.

Първите им усещания били на силно изумление от обстоятелството, че вече не били господари на собствените си действия, макар все още да оставали напълно съзнаващи свидетели на всички свои постъпки, колкото и глупави да били те. Тук ясно се очертава разликата между алкохолното опиянение и опиянението от хашиш. Те виждали как вършат нелепости от най-гротескно естество: скачали, отброявали такт без музика, движели ръцете си, сякаш получават електрически удари, пишели смешни думи и тъй нататък, без никаква власт от своя страна да възпрат подобни прояви; и все пак сякаш стояли независимо от самите себе си, като че ли били само обекти на наблюдение, показвани от други лица, а не от тях самите. Отначало имали усещането и вида, че симулират състояние на възбуда, което не чувстват и което дори било разигравано с такава несигурност и несръчност, че всеки участващ дълго време би вярвал в неговата нереалност. И все пак това е непреодолима склонност, 39. [120.]
В един момент разсъдъкът се замъглява и се изгубва в забрава за миналото; после отново се прояснява и за миг е способен да съди и да осъжда действията, които преди това може да е одобрявал, но само за да бъде отново въвлечен в онова състояние на автоматична безразсъдност, което е толкова характерно явление при опиянение с хашиш. В промеждутъците на обърканост или помрачение ясните моменти притежават наистина удивителна сила и всеобхватност, така че за няколко секунди може отново да се изгради и обозре най-ясна и точна картина на цял период от живота, обхващащ дори четиридесет години. Редуването на помрачение и яснота наподобява действието на морски вълни; светлата вълна е последвана от надвиснала тъмна вълна, върху която умът претърпява корабокрушение и, с усещане за печално носене по течението, бива отнасян към забрава и небитие, за да бъде мигновено пробуден, когато вълната на живота и светлината отново премине над него. Докато продължават, тъмните вълни се преследват една друга, а умът, неспособен да продължи мислите и действията си и огъващ се под последователна поредица от впечатления, възприема и най-краткия промеждутък от време като продължителност на вечност, 39.
Привидна необикновена бавност на времето, която поразила наблюдателите по толкова особен начин и ги направила толкова нетърпеливи към всяко забавяне, че непрестанно поглеждали часовниците си и с някакво благоговение наблюдавали как минутите се превръщат в епохи. Наред с тази привидно безкрайна продължителност на времето сякаш настъпвала своеобразна забрава, при която мисловно действие, извършено малко преди това, или впечатление, получено известно време по-рано, бивали по някакъв начин забравени; ала след няколко кратки мига те се връщали или се представяли сякаш за пръв път и по почти необясним начин се повтаряли и често възпроизвеждали отново впечатленията, които повторно пораждали, 39.
У наблюдателите, които обикновено толкова се различавали помежду си по общ характер и темперамент, била забелязана обща покорност и липса на обидчивост, твърде забележителни. Така един от тях нанесъл на друг, когото познавал съвсем бегло, поредица от силни удари по гърба, като казвал, че самият той не усеща нищо от хашиша, и питал дали нанесените удари се чувстват. От своя страна получаващият ударите ги понесъл добродушно, без да се оплаква и наистина сякаш неспособен да изпита недоволство. Друг път един от тях, който седял и пишел, без никакъв израз на болка или дори раздразнение позволил да му нанесат два резки удара, плесници по ушите, и да изтръгнат перото от ръката му. Никога не си отправяли упреци, че са приели дрогата; но всеки, смеейки се през цялото време, често се опитвал в ясните промеждутъци да предизвика повръщане. Преобладавало такова добродушие, че всеки взаимно отстъпвал собствената си воля и се подчинявал на другия; и тримата радостно се съгласявали с всичко, което им хрумвало, сякаш това ги отдалечавало от мисълта за опасност, и напълно съвпадали в подробностите относно изпитваните усещания, 39.
Обзет от меланхолия, от която можел да се изтръгне само като подражава на движенията и безумствата на другите. След това изпитал силна склонност да се смее, но се предпазвал от очевидното действие на дрогата, като заставал зад другарите си. Внезапно доловил промяна в умствените си способности, които изглеждали по-малко покорни на волята му, и понеже чувствал, че ще му стане по-зле, започнал да записва мислите си за онова, което му се случвало. Едва започнал, и му се сторило по-важно да записва безсмислиците, изричани от един от другарите му. Скоро обаче почувствал, че не може да продължи, а ръцете му с мъка изписвали безформени знаци. После, погълнат от замисъл, който драскачите биха могли да сметнат за дело на безумец, с огромно усилие написал на милански диалект кратко оправдание на поведението си. След това започнал да усеща приятен ступор; главата му сякаш се разширявала, но без напрежение, леко! леко! Запазил употребата на сетивата и разума си, но всяко занимание го изморявало. Пасивно участвал в случващото се около него и, неспособен да даде каквото и да било обяснение или основание за него, можел да се смее на всичко и на всеки, 39.
Около четвърт час по-късно настъпила слабост на цялото тяло; краката му не го държали, ръцете му натежали и го обхванало своеобразно прималяване, подобно на онова, което понякога следва кръвозагуба. Бил принуден да се хвърли на канапето; крайниците му станали ригидни, изгубил напълно чувствителността си, изпаднал в каталепсия и останал дълго време в това състояние. Постепенно сетивата му частично се възвърнали, така че можел да разбере и запомни някои дадени му указания, но отново изгубил чувствителност; когато бил сложен в леглото, много гореща кутия, поставена до стъпалата му, които били много студени, не предизвикала никакво усещане. Постепенно нечувствителността или анестезията, обхванала цялото му тяло, отстъпила в лявата му половина, но останала пълна в дясната. Съзнанието му, което никога не го било напускало напълно освен за няколко кратки мига, постепенно се върнало към естественото си състояние, така че можел да си припомни случилото се и да разсъждава върху състоянието си. Анестезията отново се разпростряла по цялото тяло, а към нея сега се прибавили автоматоподобни, бързи движения на ръцете: едната ръка била притисната към гърдите, а дланта на другата активно разтривала гърба; главата също го боляла и усещал слабост. Анестезията постепенно намаляла, но чувствителността не се връщала нито навсякъде, нито трайно, като често настъпвали рецидиви. Ту дясната ръка или кракът, ту дясната половина на лицето, а после всички тези части заедно сякаш се вкаменявали, така че не можел да ги движи, след което се отпускали. С времето тези явления се повтаряли все по-често в главата и лицето, като промяната ставала достатъчно бързо, за да причинява силна болка; внезапно цялата маса на мозъка му, с изключение на малка част, му се сторила превърната в мрамор и сякаш притежавала всички свойства на подобно заместване; дясното му око дълго запазило усещането за мраморна твърдост. Тези симптоми, ту изчезващи, ту възвръщащи се, продължили повече от тридесет и шест часа. Междувременно умът не останал бездеен, а в моментите на възвърнато съзнание присъствал като зрител; идеите се редували с такава бързина, че кратък промеждутък от време изглеждал много дълъг. Макар по-често разпокъсани, тези идеи понякога били тясно и продължително свързани; така му се струвало, че години наред вижда всеки човек, който някога му е помагал, да извършва всички онези дълги и разнообразни поредици от действия, които действително биха могли да бъдат извършени за такъв период, поради което се убедил, че всички тези години наистина са изминали. Имал също своеобразна халюцинация, при която сякаш бил пренесен на причудливо място, изградено от месинг; смятал, че това е преддверието на Мохамедовия рай и че му е отказано да влезе в него. Когато излязъл, се озовал запратен в пространството и принуден много бързо да описва огромна орбита в мрачен, затрудняващ дишането, потискащ кръг. Това мъчително усещане продължило дълго и било сред най-неприятните в опита, 39.
Жертва на крайна словоохотливост и подвижност на идеите; непрестанно погълнат от тревожни мисли за съдбата на другарите си, за които се опасявал, че дозата хашиш е била прекомерна и дори може да се окаже отровна.
Около шест часа след приемането на дрогата бил обхванат от своеобразни жестикулационни гърчове на ръцете и краката и постепенно симптомите му придобили вида на характерните за хидрофобия. Получавал пристъпи на страх при вида на ярки предмети, при усещането на всеки лек, рязък полъх или при приближаването на някого; но тези прояви били само краткотрайни и след това той вече не обръщал внимание на онова, което преди ги било предизвикало. Поискал вода и сграбчил чашата с трепереща, конвулсивна ръка, но я поднесъл до устните си само за да я отблъсне, без да пие, неспособен дори с най-голямо усилие да преглътне една глътка. Последвало чувство на безпокойство, сякаш от сухота в гърлото, или по-скоро усещане, че езикът и гърлото са покрити със сухо, меко тяло. Неотложно желание да бъде държан, напътстван и изцяло обгрижван поради неволното чувство, че ако не му бъде осигурена такава закрила, ще стане от леглото, където вече бил положен, и ще извърши някоя глупост. Усещане за натиск в тила преди появата на конвулсивните движения, преминало в неприятно усещане за топлина, а после за студ, вследствие на което ръцете му автоматично се насочвали към това място и сякаш трудно можели да бъдат отделени от него. Имало също усещане за крампи в прасците, което правело движенията на краката невъзможни, предизвиквало изпъването им или внезапното им подскачане, 39.
Четири часа и половина след приемането седях със семейството и свирех на китара, когато една от мелодиите, доста тържествена, внезапно сякаш придоби по-мелодичен характер; величието ѝ постепенно нарастваше такт след такт; тя проникваше дълбоко в душата ми, докато не се потопих изцяло в нея. Думите заглъхнаха, а аз продължавах да свиря съпровода; умът ми носеше мелодията, всички околни предмети избледняха; живеех изцяло в музиката и цялото ми същество бе проникнато от дълбоко, сдържано радостно чувство, каквото никога преди не бях изпитвал. Най-сетне донякъде дойдох на себе си, обърнах се към останалите, отбелязах колко е красива и ги попитах дали и те не мислят така. Те останаха много изненадани от въпроса и казаха, че мелодията има твърде малко достойнства. Сега на свой ред аз се изненадах и започнах да изтъквам достойнствата ѝ, като предложих да я изсвиря отново. В този миг в тялото ми започна странно пълзящо усещане; то се разпростря към крайниците, надолу по ръцете до върховете на пръстите и нагоре в мозъка; движеше се бавно, но беше толкова мощно, че останах съвсем смаян. Това чувство малко ме изплаши, но веднага през ума ми премина думата „хашиш“. Ах! Значи това беше; това беше магьосникът, който караше музиката ми да звучи толкова сладко. Зарадвах се, че не е останал без действие; успокоих се; несъмнено това беше закономерното действие на дрогата. Всичко това беше много приятно, но все пак тръпката бе нещо, което не бях очаквал, а когато бързо я последваха още една и още една, започнах да ми се иска последната доза да беше останала толкова безрезултатна, колкото първата. Започнах да обмислям какво е най-добре да направя. Не можех да реша дали да остана седнал, или да отида в стаята си. Опитах се да свиря, но някакво привидно кипене на въздуха ми пречеше да виждам нотите; тръпките се усилваха с всеки миг и реших, че е най-добре да напусна стаята, за да не извърша някоя глупост. Станах рязко и с китарата в едната ръка и нотната стойка в другата се отправих надолу по стълбите. Щом започнах да се движа, тръпките се усилиха; идваха все по-силни, следваха една след друга все по-нагъсто, докато нито една не преставаше, преди друга, почти непреодолима тръпка да възвести раждането на следващата. Докато слизах по стълбите, умът ми от време на време се отклоняваше към други въпроси и неща и когато връщах мислите си към непосредствено стоящото пред мен, с почуда установявах, че още слизам. Тогава ме обхвана чувство на ужасна несигурност: „Ще стигна ли някога долу?“ Съмнявах се, че ще успея, макар разумът да ми казваше, че вървя правилно; затова продължих. Прибрах китарата си на сигурно място и това ме успокои. Казвам „успокои“, защото бях започнал да се съмнявам, че нещо от заобикалящото ме изобщо съществува; но разсъдих, че съм успял да намеря кутията за китарата, следователно някои неща трябва да съществуват, а щом едно нещо съм видял правилно, вероятно всичко съществуваше. Все още не бях сигурен, че владея способностите и двигателните си сили; някаква интуитивна увереност обаче ме караше да разчитам на тях и реших тихо да се кача горе в стаята си; изкачих се много тихо; всъщност сякаш не докосвах стъпалата; стъпвах по въздуха, както плувецът тъпче вода; стъпалата ми се доближаваха до стъпалата на стълбището, но не ги докосваха. Стигнах в стаята си, но какво да правя сега; това не подобри състоянието ми. Реших да легна, докато тръпките отминат, което според мен непременно щеше да стане съвсем скоро, а после очаквах да последват други действия. Хвърлих се на леглото, но веднага отново скочих на крака, защото щом легнах, си помислих за каталепсията, която понякога се предизвиква от употребата на дрогата; не, не биваше да лягам; трябваше със силата на волята да задържа душата в тялото си, иначе може би никога нямаше да се върне, а чувствах, че тя се опитва да отлети. Тъй като екстрактът беше силен и толкова малко количество бе предизвикало такова мощно действие, уплаших се, че съм приел прекалено голяма доза и че тя може да ми изиграе лоша шега. Тръпките вече бяха станали непрекъснати и началото на всяка се разпознаваше единствено по нарастването на силата им; сърцето и вените ми започнаха да пулсират бурно, кръвта нахлу в главата ми и се уплаших от апоплексия. Езикът ми се покри със слюнка и си помислих, че тялото ми се разтваря в течности. Изплюх се през прозореца. После си помислих, че е било глупаво, защото можех да скоча през прозореца, тъй като бях сигурен, че не владея напълно способностите си. Несигурният вид на нещата сега се засили, макар цялата сила на разума ми привидно да беше непокътната. Не можех да се убедя, че мебелите в стаята имат нещо повече от мисловно съществуване; това чувство беше толкова потискащо, че реших да потърся останалите от семейството. Но как можех да стигна до тях? Намирах се в друга сфера; бях пропътувал до свят, чиито предмети не можех да възприема като действителни, несигурен свят, чиито пътища не познавах. Малкия ми свят обгръщаше атмосфера, през която не можех да премина; да пробия през отворената врата изглеждаше толкова невъзможно, колкото да прелетя през ефирните селения до небесния престол. Това беше моето място; тук трябваше да остана. Обзе ме непреодолимо чувство на самота. Трябваше да намеря останалите от семейството. Хвърлих тялото си през привидно непроницаемата, макар невидима преграда. Напред, напред вървях, проправяйки си път през съпротивляваща се атмосфера или обвивка, създадена от състоянието ми. Не зная как да изразя усещането за това съществуване; в природата няма образ, с който да го сравня; то сякаш беше ефирна течност, нито плътна като водата, нито рядка като въздуха, но все пак оказваше съпротивление и аз я преодолявах стъпка по стъпка със силата на волята. Тук забелязах как двете части на съществото ми действат отделно; волята или духовното ми съществуване беше отделено от телесното ми съществуване, подтикваше го напред, тласкаше го и го използваше почти както занаятчията използва инструмент; принуждаваше тялото ми да върви напред, сякаш ликувайки от превъзходството си. Не мога да кажа дали чувствата ми по това време бяха по-потиснати или по-окрилени, защото, докато умът ми изглеждаше потиснат от вида на предметите по пътя и от страха да не пострадам от действието на дрогата, душата ми ликуваше, сякаш се намираше в по-сродна атмосфера, и се радваше на частичното си освобождаване. Най-сетне стигнах търсената стая; струваше ми се, че е изминало толкова много време, откакто последно бях там, че не очаквах да намеря семейството; беше невъзможно да следя времето, но сякаш бях отсъствал дълго и очаквах да намеря стаята празна; бях толкова уверен в това, че се изненадах, когато ги видях да седят така, както ги бях оставил. Когато ги видях, за миг си помислих, че наистина са там, но само за миг; веднага придобиха същия нереален вид като всички други неща. Бях решил да не казвам на останалите, че съм приел дрогата, от страх да не ги изплаша, макар да им бях споменал намерението си да я приема. Не се съмнявах, че мога да владея езика си, но нещата около мен изглеждаха толкова нереални, а те бяха толкова мълчаливи, че не можех да се сдържа; трябваше да им заговоря и да разбера дали наистина са тук, но какво да кажа? Прерових мозъка си за въпрос, който да задам, но не можах да измисля нищо освен „хашиш“. Не исках да говоря за това, но нищо друго не ми идваше наум; трябваше да кажа нещо, защото повече не можех да понасям това чувство. Тогава разумът ми каза, че е най-добре да знаят, че съм приел дрогата, за да знаят как да се отнасят с мен, ако възникнат опасни симптоми; затова отворих уста и казах: „Приех хашиш.“ Гласът ми прозвуча странно; сякаш говореше друг човек; огледах се; думите ми не бяха направили никакво впечатление на хората около мен; възможно ли бе да седят мълчаливо? Мислех, че всички ще скочат на крака, толкова самоубийствено ми изглеждаше човек да приеме дрогата. „Забравих — помислих си аз, — те не познават естеството на дрогата.“ Обясних им, че това е дрогата, за която им бях говорил малко преди това; разказах им за действията ѝ; как всичко, дори самите те, изглежда нереално; че не съм сигурен дори дали се намирам в стаята с тях; всички вдигнаха очи, усмихнаха се и отново заеха предишните си положения, без да кажат нито дума. Това беше мъчително; нима бях призовал само призраците на приятелите си? „Говорете ми — извиках аз, — говорете ми, иначе ще полудея. Струва ми се, че ви виждам тук; сякаш съм в стаята с вас, но всичко изглежда толкова несигурно, че не мога да се убедя в това. Говорете ми, за да бъда сигурен поне че не се заблуждавам за него.“ Някой ми отговори; чух гласа, звучеше познато, но говореше призракът; всичко продължаваше да бъде нереално; самият аз бях нереален, дори гласът ми не изглеждаше мой. Опитах се да се успокоя, като разговарям с тях. Видях, че не знаят как се чувствам. Обзе ме непреодолимо желание да ги накарам да разберат как се чувствам; усещах, че това е невъзможно; те вече не можеха да споделят чувствата ми. Бях сам; никое земно същество не можеше да ми съчувства; виждах невъзможността да ме разберат, но все пак трябваше да опитам; разказах им всичките си усещания; те сякаш смятаха, че всичко е само въображение и че използвам единствено символи, за да го представя; почувствах се засегнат и едва не заплаках; струваше ми се, че се съмняват в думите ми. Сега започнах да обмислям предишните си действия в това състояние; те ми изглеждаха като сън; не можех да повярвам, че съм бил горе или дори че съм излизал от стаята; не, бях заспал с китарата в ръце и бях сънувал, че съм горе. Потърсих китарата си; нямаше я; следователно непременно я бях прибрал или все още сънувах; може би бях легнал да спя вечерта и през цялото време бях сънувал, превръщайки един цял ден в сън. Убедих се, че е така, но веднага си спомних за хашиша и това разсея илюзията; тогава попитах колко време съм отсъствал от стаята; отговориха ми: „Около пет минути“; на мен ми се бяха сторили толкова часове. Попитах как изглеждам; казаха ми: „Блед, с полузатворени и помътнели очи, а ръцете ти са студени и лепкави.“ Сега почувствах как от всяка пора на тялото ми се отделя смолисто вещество; то покриваше устата и гърлото ми и предизвикваше силна жажда. Взех чаша вода и я изпих; тя сякаш образуваше непрекъсната струя и се стичаше по гърлото ми единствено под действие на тежестта си, без никаква помощ от мен. Уплаших се да пия повече; веднага щом престанах, ми се стори, че водата се е оформила в един болус и е слязла по гърлото ми в собствена атмосфера, без да докосва стените му. Така всичко изглеждаше различно, след като го извършех, в сравнение с начина, по който изглеждаше, докато го вършех. Понякога правех забележка, която смятах за извънредно важна, и я изричах много внушително, за да не бъде пропусната; веднага след това тя ми се представяше като казана от друг и трябваше да се усмихна на глупавия човек, направил толкова нелепа забележка. По едно време се почувствах принуден да разгласявам всичките си мисли. Обмислях нещо, разработвах го в ума си, а после с тържествен вид го оповестявах на околните, например така: мислех за жаждата и усещанията си заедно и внезапно възкликнах: „Тази дрога действа много странно; тя въздейства върху течностите в тялото ми; разлага кръвта ми, като отделя еквивалентите на водата — кислородът се отделя при + полюсите, водородът при - полюсите, а електричеството, породено както от разлагането, така и от повторното съединяване на тези газове, докато те излизат през порите под формата на пот, действа върху нервите ми и предизвиква това странно усещане; стомахът ми е батерията, хашишът е киселината, а нервите ми са проводниците.“ Езикът ми сякаш се намираше под властта на волята ми и обикновено успявах да запазя за себе си онова, което смятах, че е по-добре да остане неизказано. Понякога обаче представите ми за приличие бяха твърде различни от тези в естественото състояние. След като крачех из стаята, което правех непрестанно, за да се уверявам, че все още мога да се движа, внезапно спрях, обърнах се към една от сестрите си и с най-изискания език, който английската реч допуска, ѝ съобщих онова, което смятах за велико откритие: „Този хашиш — казах аз — действа върху пикочните жлези и чувствам, че ако можех да уринирам, щеше да ми стане по-добре.“ Това не беше прието с полагащото му се благоговение, което ме подтикна да им изнеса назидателна лекция за приличието, за голямо забавление на останалите. После започнах сам да подлагам поведението си на критика. Започнах да наблюдавам начина си на ходене и говорене, като веднъж питах дали не изглеждам като г-н C., надут и важен; друг път — като г-н F., нервен човек; а после — дали не се държа като друг г-н C., луд човек, добавяйки, че според мен последният е приемал хашиш. Останалите вече се обезпокоиха от странните ми действия и ми осигуриха средство за повръщане. Засмях им се и казах, че няма полза, защото съм приел дрогата рано сутринта. После донесоха смес от етер, камфор и т.н.; казах им, че само ще влоши нещата; въпреки това по тяхно настояване я приех. За известно време тя ме подложи на ужасни мъки, без да премахне странните ми усещания, а когато първоначалното ѝ действие премина, ме остави крайно меланхоличен. Изгубих надежда, че ще възвърна нормалното си душевно състояние. Помолих ги да изпратят за лекар, който да донесе противоотрова, и се успокоих, когато ми отговориха, че ще го направят, ако се влоша. Насочих мислите си към онова, което би казал лекарят. „Ами — казах аз, — ако лекарят каже, че никога няма да оздравея; минутите изглеждат като години — каква вечност на безумие би стояла тогава пред мен; да зная, че накрая ще умра в лудостта си — колко ужасно!“ Не можех да понеса тази мисъл. По предложение на останалите отидох в салона, защото смятаха, че там ще бъде по-весело. С настъпването на мрака ставах все по-меланхоличен. Казах, че ако Бог не пожелае противоотровата да подейства, тя няма да подейства, но ако пожелае да подейства, тогава ще подейства; нека вместо да търсим противоотровата, направо да се обърнем към Бога. „Няма полза аз да се моля — казах, — защото не мога да разбера дали говоря или не; освен това Бог не би чул молитвата на луд човек; вие сте с нормален разсъдък, нека някой от вас се помоли за мен.“ Коленичихме, но тъй като молитвата беше на неправилна тема, отвратен насочих мислите си към други въпроси и говорих за други неща до вечерята. Когато влязох в стаята, светлината падна изцяло върху мен. Колко красива изглеждаше тази светлина; всичките ми меланхолични чувства веднага ме напуснаха; почувствах как тъмна сянка се вдига от душата ми и всичко вътре се изпълни със светлина. Светлината проникваше през тялото ми. Струвах си прозрачен; почти можех да погледна в собственото си тяло и да видя различните му органи, всеки от които сякаш отразяваше от повърхността си спокойно сияние, изпълващо цялата ми душа. Когато се обърнах да ям, помислих, че във всичко има нещо вредно. Не можех да ям месо, защото върху него имаше натриев хлорид, нито хляб, защото маслото беше прекалено силен стимулант. След като ме убедиха обаче, изядох парче месо; за да го направя, трябваше да си припомня различните процеси и modus operandi на „храненето“. „Първо — разсъждавах аз — поставят веществото в устата и като движат долната челюст надолу и нагоре и го смесват със слюнката чрез движения на езика, го сдъвкват.“ Това беше постигнато лесно. Слюнката сякаш имаше ръце и крака и усещах как си проправя път през месото, но когато то беше напълно сдъвкано, не можех да си спомня, или по-скоро не можех да се върна назад до времето, когато го бях сложил в устата си; дъвченето сякаш от известно време беше постоянното ми занимание. Сега трябваше да го преглътна; тук възникна голяма трудност. Можех да движа челюстите си по желание, но всички усилия да овладея мускулите на гърлото се оказваха напразни. Най-сетне постигнах своеобразен компромис. „Те изтласкват болуса назад върху езика, притискат езика към небцето, болусът се плъзга назад, дразни мускулите на фаринкса и слиза надолу.“ Опитах; получи се великолепно и се поздравих за доброто си командване. След вечеря един приятел дойде да ме види; реших със силата на волята си да остана разумен, докато е при мен, и установих, че мога да го направя. По това време пристигна изпратеното от Вас успокоително; приех го, а после отидох при пианото и свирих, докато тръпките отшумяха. Владеех пръстите си напълно, освен когато се опитвах да внеса вариации в добре позната пиеса; тогава не можех да изсвиря нищо друго освен точните ноти на пиесата, защото пръстите ми биваха привличани към клавишите или от силата на навика, или от хода на мелодията. Пълното действие на дрогата не отшумя цяла седмица, а дори през следващата седмица горещи стимуланти отново силно предизвикваха тръпките, макар те да траеха само няколко секунди и да не пораждаха халюцинации, 2.
Удар, сякаш от някаква невъобразима жизнена сила, без предупреждение пронизва цялото ми тяло, стрелва се към върховете на пръстите ми, пробожда мозъка ми и ме стряска така, че едва не скачам от стола, 17.
Никъде няма болка, нито дори потръпване в някое влакно, но облак от неизразима странност се спускаше над мен и непроницаемо ме обгръщаше, отделяйки ме от всичко естествено или познато. Около мен имаше скъпи лица, отдавна добре познати, но в самотата ми те не бяха с мен. Бях навлязъл в колосален живот, който те не можеха да споделят. Ако безтелесните някога се завръщат, за да витаят край огнището, където някога е имало място за тях, те гледат приятелите си така, както аз тогава гледах моите. Пространствена близост при безкрайно различие на състоянията; връзка без никаква възможност за съпричастност към потребностите на онзи час на откровение; изолация, не по-малко пълна заради привидното другарство, 17.
И все пак не моят глас говореше; може би беше гласът, който някога съм имал далеч, в друго време и на друго място. Известно време не знаех нищо за случващото се навън, а после споменът за последната направена забележка бавно и неясно се върна, както някоя подробност от сън се връща след много дни и ни озадачава къде сме я осъзнавали преди, 17. [130.]
Цялата вечер поривист вятър въздишаше надолу по комина; сега той прерасна в равномерното бучене на огромно колело, чието движение се ускоряваше. Известно време това бучене сякаш отекваше из цялото пространство. Бях зашеметен от него, бях погълнат от него. Въртенето на колелото бавно спря и монотонният му грохот се превърна в отекващия тържествен звън на величествен катедрален орган. Приливът и отливът на невъобразимо тържествения му тон ме изпълниха със скръб, по-голяма от човешката. Съчувствах на погребалната каденца, както дух съчувства на дух. А после, напълно убеден, че всичко, което чувам и чувствам, е действително, погледнах извън изолацията си, за да видя въздействието на музиката върху приятелите ми. Ах! Ние наистина се намирахме в отделни светове. По никое лице нямаше и следа от разбиране, 17.
Започнах да отговарям механично като автомат. Когато отново чух чуждите и нереални тонове на собствения си глас, се убедих, че говори някой друг, и то в друг свят. Седях и слушах; гласът продължаваше да говори. Сега за пръв път изпитах онази огромна промяна, която хашишът предизвиква в усещането за времето. Първата дума на отговора заемаше период, достатъчен за действието на цяла драма; последната ме остави в пълно неведение за всяка достатъчно отдалечена точка в миналото, по която да датирам началото на изречението. Изговарянето му можеше да е отнело години. Вече не бях в същия живот, който ме бе обгръщал, когато чух началото му. А сега заедно с времето се разшири и пространството. В дома на приятеля ми един определен фотьойл винаги беше запазен за мен. Седях в него на едва три фута от централната маса, около която се беше събрало семейството. Това разстояние бързо се разширяваше. Цялата атмосфера изглеждаше пластична и се източваше безкрайно в огромни пространства, обкръжаващи ме от всички страни. Намирахме се в необятна зала, чиито противоположни краища заемахме аз и приятелите ми. Таванът и стените се плъзгаха нагоре, сякаш оживени от внезапна сила на неудържим растеж. О! Не можех да го понеса. Скоро щях да остана сам сред безкрайността на пространството. И сега всеки миг засилваше убеждението, че ме наблюдават. Тогава още не знаех, както научих по-късно, че подозрителността към всички земни неща и хора е характерна за делириума от хашиш, 17.
Сред сложната си халюцинация можех да доловя, че имам двойно съществуване. Една част от мен се носеше без съпротива по хода на това колосално преживяване; другата седеше на високо и гледаше надолу към своя двойник, наблюдаваше, разсъждаваше и невъзмутимо преценяваше всички явления. Това по-спокойно същество страдаше заедно с другото по силата на съчувствието, но не губеше самообладание. Скоро то ме предупреди, че трябва да се прибера у дома, за да не би нарастващото действие на хашиша да ме подтикне към постъпка, която може да изплаши приятелите ми. Признах основателността на тази забележка почти така, сякаш бе направена от друг човек, и станах, за да си тръгна. Тръгнах към централната маса. С всяка крачка разстоянието се увеличаваше. Събрах сили като за дълго пешеходно пътешествие, 17.
Светлините, лицата и мебелите продължаваха да се отдалечават. Най-сетне, почти несъзнателно, стигнах до тях. Би било досадно да се опитвам да предам представата за времето, което отне сбогуването ми, а за умовете на всички, които не са преминали през същото преживяване, опитът би бил не само досаден, но и невъзможен. Най-сетне бях на улицата. Пред мен гледката се простираше безкрайно надалеч. Това беше перспектива без сближаване, чиито най-близки фенери сякаш се намираха на левги от мен. Бях обречен да прекося безмилостен простор. Една току-що освободена душа, отправяща се в полет отвъд най-далечната видима звезда, не би могла да бъде по-съкрушена от новопридобитата представа за възвишеността на разстоянието, отколкото бях аз в онзи миг. Тържествено започнах безкрайното си пътешествие, 17.
Скоро вече вървях в пълно неведение за всичко около мен. Обитавах чуден вътрешен свят. Съществувах последователно на различни места и в разнообразни състояния на битието. Ту плъзгах гондолата си през огрените от луната лагуни на Венеция. Ту Алпа след Алпа се извисяваше пред погледа ми, а славата на изгряващото слънце хвърляше пурпурна светлина върху най-високия леден връх. Ту сред първичната тишина на някоя неизследвана тропическа гора разтварях перести листа като гигантска папрат и се люлеех и кимах под благоуханните ветрове над река, чиито вълни едновременно издигаха облаци от музика и аромат. Душата ми се превръщаше в растителна същност и тръпнеше от странен и невъобразим екстаз. Дори дворецът на Ал Харун не би могъл да ме върне към човешката ми природа. Няма да описвам подробно всички преобразявания по време на тази разходка. От време на време се връщах от сънищата си в съзнание, когато някоя добре позната къща сякаш изскачаше на пътя ми и ме пробуждаше с удар. Целият път до дома беше поредица от такива пробуждания и повторни изпадания в унес и делириум, докато стигнах ъгъла на улицата, на която живеех, 17.
Усещанията ми започнаха да стават ужасяващи не поради някаква изпитвана болка, а поради колосалната загадъчност на всичко около и вътре в мен. Чрез потресаващо обръщане навътре всички жизнени процеси, които в обикновеното ни състояние протичат несъзнателно, навлязоха живо в усещанията ми. През всяка най-тънка телесна тъкан и най-малка вена можех да проследя кръвообращението по всеки инч от пътя му. Знаех кога всяка клапа се отваря и кога се затваря; всяко сетиво беше свръхестествено пробудено; стаята беше изпълнена с величествено сияние. Биенето на сърцето ми се чуваше толкова ясно, че се чудех как остава незабелязано от седящите до мен. И ето, сега това сърце се превърна в огромен фонтан, чиято струя се издигаше нагоре със силни вибрации, удряше покрива на черепа ми като гигантски купол и с плясък и ехо падаше обратно в резервоара си. Пулсациите идваха все по-бързо, докато накрая престанах да ги чувам и струята се превърна в един непрекъснат поток, чийто рев отекваше из цялото ми тяло. Смятах се за изгубен, понеже разсъдъкът, който все още непокътнат стоеше над извратените ми сетива, заключаваше, че след няколко мига трябва да настъпи конгестия и драмата да завърши със смъртта ми, 17.
Но все още се вкопчвах в надеждата. Хрумна ми: не е ли все пак въображаема тази бързина на кръвообращението? Реших да установя. Отидох в стаята си, извадих часовника и поставих ръка върху сърцето си. Самото усилие да проверя действителността постепенно върна възприятията ми към естественото им състояние. При усиленото наблюдение започнах да усещам, че кръвообращението не е толкова бързо, колкото мислех. От поток без пулсации постепенно започнах да го възприемам като забързана последователност от силни удари, после все по-бавни и по-слаби, докато накрая, сравнявайки ги със секундната стрелка, установих, че средната честота е около 90 в минута. Силно успокоен, прекратих опита. Почти веднага халюцинацията се върна. Отново се страхувах от апоплексия, конгестия, кръвоизлив и множество безименни видове смърт и си представях картината как на следващата сутрин ще бъда намерен безжизнен и студен от хората, чиято мъка ще бъде удвоена от загадъчността на моя край. Опитах се да се вразумя; намокрих челото си; не помогна. Оставаше едно средство: щях да отида при лекар, 17.
С това решение напуснах стаята си и стигнах до горния край на стълбището. Всички от семейството се бяха оттеглили за през нощта, а газта на лампата в долния коридор беше спряна. Погледнах надолу по стълбите: дълбочината беше бездънна; достигането до долния край беше пътешествие от години! Слабата небесна светлина проникваше през тесните стъкла от двете страни на входната врата и изглеждаше като демонски светилник сред мрака на бездната. Никога нямаше да успея да сляза! Отчаян, седнах на най-горното стъпало. Внезапно ме облада възвишена мисъл. Щях да опитам. Започнах спускането, уморено, уморено надолу през пътешествието си, дълго левги и години. Да запиша впечатленията си от това пътуване би означавало да повторя казаното за времето под въздействие на хашиш. Ту спирах да почина, както пътникът се отбива в крайпътен хан, ту мъчително слизах през самотния мрак; след време стигнах края и излязох на улицата, 17.
Когато стигнах преддверието на лекарския дом, позвъних, но веднага забравих кого да потърся. Нищо чудно, че стоях на стъпалата на дворец в Милано — не (и се засмях на грешката си), бях на стълбището на Лондонската кула. Следователно незнанието на италиански нямаше да ме затрудни. Но кого да потърся? Този въпрос ме върна към действителните обстоятелства на мястото, но не ми подсказа нужния отговор. Кого да попитам? Започнах да поставям най-хитроумни хипотетични капани, за да уловя решението на затруднението. Огледах околните къщи; за кого бях свикнал да мисля, че живее до тях? Това не помогна. Чия дъщеря беше тръгнала на училище от тази къща едва предишния ден? Името ѝ беше Джулия — Джулия — и си припомних всяко съчетание с това име от Юлия Домна до Джулия Гризи. Ах! Сега се сетих — Джулия H.; естествено баща ѝ носеше същото име. По време на това умствено ровене бях позвънил половин дузина пъти с впечатлението, че ме карат да чакам цяла малка вечност. Когато прислужницата отвори вратата, тя дишаше тежко, сякаш бе тичала за живота си, 17.
Гласът ми сякаш отекна като гръм от всяко кътче на цялата сграда. Ужасих се от шума, който бях вдигнал. В следващите дни научих, че това впечатление е само едно от многото, дължащи се на силната чувствителност на сетивния център, предизвикана от хашиша. Веднъж, след като бях помолил приятел да ме възпира, ако говоря високо или прекомерно в състояние на фантазия сред хора, от които исках да скрия състоянието си, се улових, че пея и крещя от чист екстаз, и го упрекнах, че не е изпълнил приятелския си дълг. Не можех да му повярвам, когато ме увери, че не съм издал нито една доловима дума. Силата на вътрешното движение беше въздействала върху външното чрез вътрешното ухо, 17. [140.]
В стаята цареше пълна тишина, а щеше да е и съвършено тъмно, ако не беше малката лампа, която държах в ръка, за да осветя приготвянето на праха, когато пристигне. Сега започна да ме обгръща още по-възвишена тайнственост. Стоях в отдалечена стая на върха на колосална сграда и цялото здание под мен неотклонно растеше във въздуха. По-високо от най-високия връх на Вавилонския храм на Бел — по-високо от Арарат — нагоре, нагоре завинаги към самотния свод на Божията безкрайна вселена се извисявахме непрестанно. Годините летяха; чувах музикалния шум на крилете им в бездната извън мен и от цикъл към цикъл, от живот към живот се носех като прашинка във вечността и пространството. Внезапно, излязъл от орбитата на преселенията си, отново се озовах при подножието на лекарското легло и потръпнах от почуда, че и двамата сме останали непроменени през неизмеримото течение на времето, 17.
Хрумна ми да сравня моето време с времето на другите хора. Погледнах часовника си, установих, че минутната стрелка сочи четвърт след единадесет, и като го върнах в джоба си, отново се отдадох на размишленията си, 17.
Скоро се видях като гном, затворен от чудноват магьосник — роля, която отредих на стоящия пред мен лекар — в пещерите на Домданиел, „под корените на океана“. Тук бях обречен до разпадането на всички неща да държа лампата, осветяваща този бездънен мрак, докато сърцето ми, подобно на гигантски часовник, тържествено отмерваше оставащите години на времето. Когато тази халюцинация отмина, в самотата на нощта отвън чух шума на чудно надигащо се море. Възвишено ритмичните му вълни се търкаляха напред, докато намокряха основите на сградата; удряха ги с мощ, от която най-горният камък трепереше, а после със съскане и кух ропот се отдръпваха обратно в широката гръд, от която се бяха надигнали. Сега по улицата с отмерена стъпка премина въоръжено войнство. Тежкият тътен на стъпките им и стърженето на бронзовите халки на нагръдниците им единствени нарушаваха тишината, защото сред всички тях нямаше нито повече реч, нито повече музика, отколкото сред батальон мъртъвци. Това беше войската на вековете, която отминаваше във вечността. Божествена възвишеност погълна душата ми. Бях потопен в бездънен зев на времето, но се опирах на Бога и бях безсмъртен през всички промени, 17.
И сега, в друг живот, си спомних, че далеч назад сред циклите бях погледнал часовника си, за да измеря времето, през което преминавах. Обзе ме подтик отново да погледна. Минутната стрелка стоеше по средата между петнадесет и шестнадесет минути след единадесет. Часовникът сигурно беше спрял; допрях го до ухото си; не, все още вървеше. Бях пропътувал цялата онази неизмерима верига от сънища за тридесет секунди. „Боже мой! — извиках. — Аз съм във вечността.“ Пред това първо възвишено откровение за собственото време на душата и способността ѝ за безкраен живот стоях разтреперан, обзет от бездиханно благоговение. Докато умра, този миг на разбулване ще изпъква ясно над цялото останало мое съществуване. И до днес го пазя в непокътнат спомен като една от неизразимите светини на съществото си. Всичките години на предстоящия ми земен живот никога не могат да бъдат толкова дълги, колкото онези тридесет секунди, 17.
В мига, когато затворих очи, пред мен избухна видение на небесна слава. Стоях на брега на прозрачно безгранично езеро, през чиито води сякаш току-що бях пренесен. Малко по-нагоре по брега храм, изграден по образец на Партенона, издигаше възвишено своите безупречни, блестящи алабастрови колони в розовия въздух; подобен на Партенона, но превъзхождащ го толкова, колкото божественият идеал на архитектурата трябва да превъзхожда осъществения от човека идеал. Неопетнен в чистотата на белотата си, безукорен в ненарушената симетрия на всяка линия и всеки ъгъл, фронтонът му беше обвит в благоуханни облаци, чиито багри надминаваха дъгата. Той беше дело на неземен строител и душата ми стоеше пред него в транс от екстаз. Затворените му врати сияеха със славата на множество стъклени очи, инкрустирани по мраморните повърхности в ъглите на ромбовидни фигури, от пода на портика до най-горния корниз. Едното око беше златно като обедното слънце, друго — изумрудено, друго — сапфирено, и така нататък през цялата гама от цветове; всички бяха подредени в такива съчетания, че образуваха най-изящни хармонии, и се въртяха около осите си с бързината на мисълта. Дори само в преддверието на храма бих могъл да седя и вечно да попивам екстаз; но ето! Благословен съм още повече. Вратите безшумно се отварят на пантите си и аз влизам. Не ми се струваше, че се намирам във вътрешността на храм. Виждах се под открито небе също толкова истински, сякаш никога не бях преминавал през портите, защото накъдето и да погледнех, нямаше нито стени, нито покрив, нито настилка. Атмосфера на бездънно и удовлетворяващо душата спокойствие ме обгръщаше и проникваше в мен. Стоях на брега на кристален поток, чиито течащи води изпълняваха музикални тонове, звънтящи в ухото като звуците на изящна стъклена камбана. Същото впечатление, което създават подобни тонове — музика, пречистена до своя най-висш ефирен дух и донесена от далечина — отличаваше всяка гънка на прозрачните вълни. Полегатите брегове на потока бяха пищно покрити с кадифена възглавница от трева и мъх, толкова живо зелена, че окото и душата едновременно намираха покой върху нея и попиваха мир. През тази неувяхваща растителност се виеха чепатите, причудливи корени на гигантски ливански кедри, от чиито първични стволове над мен се разпростираха огромни клони, преплитаха се и изтъкаваха покрив от непроницаема сянка; а по тихите алеи под тези величествени дървесни сводове се разхождаха славни поети, чиито снежнобели бради се спускаха върху гърдите под лица с неизразима благост и благородство. Всички бяха облечени в развяващи се одежди като Божиите първосвещеници и всеки държеше в ръка лира с неземна изработка. Скоро един спря по средата на сенчеста пътека, оголи дясната си ръка и започна прелюдия. Докато небесните му акорди трептяха към възвишената си пълнота, друг докосна струните си и те се сляха пред възхитения ми слух в симфония, каквато никога не е звучала другаде и каквато няма да чуя отново извън Великото присъствие. След миг трима свиреха в хармония; сега четвъртият присъедини славния възторг на музиката си към тяхната и при пълнотата на акорда душата ми бе погълната. Не можех да понеса повече. Но да, бях подкрепен, защото внезапно цялото множество избухна в хор, на чиито криле бях издигнат отвъд разцепените стени на сетивата и музика и дух тръпнеха в непосредствено общение. Завинаги освободена от посредничеството на пулсиращия въздух и трептящия нерв, душата ми се разширяваше с надигането на тази трансцендентна хармония и разчиташе в нея тайни на смисъла, които думите никога не могат да изразят. Бях понесен нависоко върху славата на звука. Носех се в транс сред пламтящия хор на серафимите. Но когато чрез пречистването на този възвишен екстаз се разтварях в единение със самото Божество, една по една звучните лири заглъхнаха и щом последният трепет замря в неизмеримия ефир, невидими ръце, бързи като мълния, ме отнесоха далеч в дълбините и ме поставиха пред друг вход. Крилата на вратата му, подобно на първите, бяха от безупречен мрамор, но не бяха обсипани с въртящи се очи в пламтящи цветове, 17.
Ще направя отклонение, за да представя два закона на действието на хашиша, които поради обяснителното си значение заслужават място тук. Първо: след като някоя фантазия достигне своя завършек, почти неизменно следва преместване на действието на друга сцена с напълно различна обстановка. При този преход общият характер на чувството може да остане непроменен. Мога да бъда щастлив в Рая и щастлив при изворите на Нил, но рядко два последователни пъти било в Рая, било край Нил. Мога да се гърча в Етна и да горя неугасимо в Геената, но почти никога в хода на същия делириум Етна или Геената няма втори път да станат свидетели на мъчението ми. Второ: след като пълната буря на видение с напрегната възвишеност отмине над употребилия хашиш, следващото му видение обикновено има тих, отпускащ и възстановяващ характер. Той слиза от облаците си или се изкачва от бездната си до средна земя на нежни сенки, където може да даде почивка на очите си след великолепието на серафимите или пламъците на демоните. В тази подредба има мъдра философия, защото иначе душата скоро би изгоряла в излишъка на собствения си кислород. Струва ми се, че така много пъти моята душа е била спасена от унищожение, 17.
Макар последното осъзнато от мен преживяване да изглеждаше задоволило всяка човешка потребност, физическа или духовна, аз се усмихнах на четирите обикновени бели стени на спалнята си и приветствах познатата им непретенциозност с удоволствие, което не желаеше да ги замени с арабески или дъги. Беше като завръщане у дома след вечност, прекарана в самота сред дворците на чужденци. С основание казвам „вечност“, защото през целия ден не можах да се избавя от чувството, че съм отделен от предишния ден с неизмеримо течение на времето. Всъщност никога не се избавих напълно от него, 17.
Всички функции се бяха върнали към нормалното си състояние, с едно споменато изключение; паметта не можеше да заличи следите от преминаването ми през велика тайна, 17.
Явлението на двойното съществуване отново се прояви. Една част от мен се пробуди, докато другата остана в пълна халюцинация. Пробудената част чувстваше необходимостта по пътя към дома да се придържа към страничните улици, за да не би някой ненавременен изблик на екстаз да стресне по-оживените пътни артерии, 17.
И сега ме обхвана онази неизразима жажда, характерна за хашиша. Бих могъл да легна и да ближа росата от тревата. Трябваше да пия, където и да е, както и да е. Скоро стигнахме у дома; скоро, защото мястото, където бяхме седнали, се намираше на по-малко от пет пресечки, но същевременно след векове поради изгарящата ме жажда и разширяването на времето, в което живеех. Влязох в къщата, както човек се приближава към извор в пустинята, с див скок на ликуване, и с алчен поглед гледах питието, което приятелят ми наливаше, докато чашата не се изпълни до ръба. Сграбчих я; поднесох я до устните си. Ха! Каква изненада. Това не беше вода, а най-прекрасната медовина, с която някога бард на кимрите е пил за здравето на Хивел Добрия. Тя танцуваше и искреше като някакво течно превъплъщение на кехлибара; сияеше с духовния огън на хиляди хризолити. За зрението и вкуса беше медовина, каквато никога не е пенела в чашите на Валхала, 17. [150.]
След разходката, която описах последно, предишната страст към пътуване се завърна с могъща сила. Сега разполагах с начин да я задоволявам, който съответстваше и на леността, и на пестеливостта. Целият Изток, от Гърция до най-далечен Китай, се побираше в пределите на едно градче. За пътуването не бяха нужни разходи. Срещу скромната сума от шест цента можех да купя билет за екскурзия из цялата земя; кораби и дромадери, шатри и странноприемници — всичко се съдържаше в една кутия екстракт на Tilden. Наричах хашиша „дрогата на пътешествието“ и трябваше само преди да преглътна болуса силно да насоча мислите си към определена част от света, за да придобие цялата ми фантазия във възможно най-висока степен топографски характер. Или когато делириумът беше в своя връх, нека някой ми подхвърлеше, макар и най-слабо, планина, пустиня или пазарен площад — и веднага се озовавах там, попивайки новостта на обкръжението с целия екстаз на откривател. Плувах срещу течението на цялото време; ходех из Луксор и Палмира такива, каквито са били някога; блатната птица още не беше свила гнездото си върху Вавилон, а аз гледах непокътнатите колони на Партенона, 17.
Тук съвсем уместно намират място два факта, чиято универсалност съм потвърдил чрез многократни опити. 1-во. В два различни момента, когато тялото и умът привидно се намират в напълно аналогични състояния и когато всички външни и вътрешни обстоятелства не се различават осезаемо дори в най-малка степен, една и съща доза от един и същ препарат от хашиш често предизвиква диаметрално противоположни действия. Нещо повече, веднъж съм приемал хапче от тридесет грана, което едва предизвика доловимо явление, а друг път, когато дозата беше само половината от това количество, съм понасял мъките на мъченик или съм ликувал в пълно безумство. Действията му са толкова извънредно изменчиви, че дълго преди да се откажа от употребата му, приемах всеки следващ болус със съзнанието, че предизвиквам несигурност, толкова колосална, колкото равновесието между ада и небето. И все пак очарованието използваше Надеждата като свой застъпник и печелеше делото. 2-ро. Ако по време на екстаза на делириума от хашиш за продължаване на състоянието се приеме друга доза, колкото и малка — да, дори не по-голяма от половин грахово зърно, — неизбежно ще последва такава агония, че душата ще потръпне от собствената си способност да я изтърпи, без да бъде унищожена. Чрез многократни опити, които сега заемат най-ужасното място в списъка ми с ужасни спомени, съм доказал, че сред всички изменчиви явления на хашиша единствено това остава неизменно. Употребата му непосредствено след всеки друг стимулант ще предизвика също толкова ужасяващи последици, 17.
Действието на хашиша се усилваше, както винаги става, от възбудата на виденията и физическото усилие при ходенето. Започнах да се издигам до онази колосална гордост, която толкова често е характерна за фантазията. Силите ми станаха свръхчовешки; знанието ми обхващаше вселената; обсегът на зрението ми беше безкраен, 17.
Какво значение имаше, че далечните ми крепостни стени бяха стените на колеж, могъщата ми равнина — поле, а балсамовият ми вятър — обикновен вечерен бриз? За мен всички радости бяха действителни; да, дори с реалност, която напълно надминава най-непоколебимите факти от обикновения свят, 17.
При Уилям N. хашишът не предизвика никое от характерните за фантазията действия. Нямаше халюцинации, нито летеж на необичайни образи пред затворените очи. Кръвообращението обаче придоби удивителна пълнота и бързина, придружени от същото обръщане на способностите навътре и ясно възприемане на всички телесни процеси, които ме стреснаха при първия ми опит върху самия мен. Имаше стерторозно дишане, разширение на зеницата и отпуснат вид на клепача, последвани накрая от коматозно състояние, продължило часове, от което било почти невъзможно жизнените сили да бъдат напълно пробудени. Тези симптоми, заедно с особена ригидност на мускулната система и неспособност при говорене точно да се преценят диапазонът и силата на гласа, направиха случая по-подобен от всички наблюдавани от мен до случаите, описани от д-р O'Slaughnessy от Калкута като възникнали под непосредственото му наблюдение сред коренното население на Индия, 17.
Многократно съм отминавал врати и къщи, познати в обичайното ми състояние не по-зле от собствената ми, и накрая съм се отказвал напълно обезнадежден да ги търся, без да разпозная и най-слаб познат белег във вида им. Несъмнено употребилият хашиш никога не бива да остава сам, 17.
У Уилям N. обаче наблюдавах едно явление, което характеризира съществуването под въздействие на хашиш при хора със съвсем различно телосложение: разширяването на времето и пространството. Когато вървях с него на разстояние не повече от един фърлонг, виждах как се уморява и придобива безнадежден вид, който обясняваше с думите, че никога не би могъл да прекоси стоящата пред него необятност. Често си спомням и как за толкова минути три пъти питаше колко е часът, а когато му отговаряха, възкликваше: „Възможно ли е? Мислех, че е минал час, откакто попитах последно.“ Темпераментът му беше смесица от флегматичен и нервен и обикновено беше доста невъзприемчив към стимули, 17.
Внезапно Боб скочи от канапето, върху което лежеше, и под изблици на силен смях затанцува диво из стаята. В очите му имаше странна светлина и той жестикулираше неистово като актьор в пантомима. Внезапно престана да танцува и, разтреперан като от неопределим страх, прошепна: „Какво ще стане с мен?“ 17.
След като приел хашиш и вече няколко часа чувствал действието му, той все още запазвал достатъчно съзнателен самоконтрол, за да посети стаята на един превъзходен пианист, без да събуди подозрението му. Веднага след влизането Фред се хвърлил на едно канапе и помолил изпълнителя да му изсвири музикална пиеса, без да назове определена. Прелюдията започнала. С първото ѝ хармонично издигане и спадане сънуващият бил възнесен в хора на величествена катедрала. От този момент музиката вече не се чувала като нещо външно; но ще разкажа как се въплътила в една от най-удивителните образни сцени, които някога съм имал случай да узная. Прозорците на нефа и трансепта били изрисувани с най-разкошни багри със случки, почерпени от житията на светците. Далеч в презвитерия монаси изпълвали въздуха с благоухания, струящи от златните им кадилници; върху пода от ненадмината мозайка коленичело множество благоговейни богомолци в безмълвна молитва. Внезапно зад него величественият орган подхванал печална мелодия в минор, подобна на ропота на поет, облекчаващ сърцето си с погребална песен. Към този минор се присъединил нежен сопранов глас от хора, сред който стоял. Тихият вопъл се издигал и спадал с израза на напълно човешко чувство. Един по един се присъединили останалите певци и сега той чул чуден miserere, трептящ до самия покрив на катедралата. Но трогателното наслаждение от слушането скоро било изместено или по-скоро смесено с нова гледка в главната част на зданието под него. В далечния край на нефа бавно се отворила голяма врата и влязъл ковчежен одър, носен от тържествени носачи. Върху него лежал ковчег, покрит с тежко погребално покривало; когато одърът бил оставен в презвитерия и покривалото било свалено, се разкрило лицето на спящия. Това бил мъртвият Менделсон! Последната каденца на погребалния напев заглъхнала; с тежки стъпки носачите пренесли ковчега през желязна врата до мястото му в криптата; множеството напуснало катедралата човек по човек и накрая сънуващият останал сам в хора. Той също се обърнал, за да си тръгне, и пробуден до пълно съзнание видял пианиста, който тъкмо вдигал ръце от клавишите. „Каква пиеса свирехте?“ — попитал Фред. Музикантът отговорил, че това бил „Погребалният марш на Менделсон“. Фред тържествено ме увери, че никога преди не е чувал тази пиеса. Следователно явлението изглежда необяснимо чрез хипотеза, която би го сметнала за просто съвпадение. Дали видението е било внушено от несъзнателно разпознаване на Менделсоновия стил в изпълняваната пиеса, или от пробуждането на някаква неизвестна интуитивна способност, не зная; то е било създадено като оригинално творение, но несъмнено е най-забележителният пример за симпатично ясновидство, който съм познавал, 17.
Посред ярката дневна светлина на един летен следобед вървях, изцяло обладан от делириума. В продължение на час разширяването на всички видими неща нарастваше към своя връх; сега го достигна и в най-пълна степен разбрах какво означава безкрайността на пространството. Перспективите вече не се събираха; зрението не срещаше преграда; светът нямаше хоризонт, защото земята и небето се простираха безкрайно напред като успоредни равнини. Над мен небесата бяха ужасяващи със славата на бездънната си дълбочина. Поглеждах нагоре, но очите ми, несрещащи съпротива, всеки миг проникваха все по-навътре в необятността и аз ги свеждах надолу, за да не навлязат скоро в гибелното великолепие на Великото присъствие. Неспособен да понасям видимите предмети, затворих очи. В един миг колосална музика изпълни цялото полукълбо над мен и аз се понесох нагоре, тръпнейки в нейната атмосфера на невидими криле. Не беше песен, не бяха инструменти, а неизразимият дух на възвишения звук — неподобен на нищо, което някога съм чувал, невъзможен за символно представяне; наситен, но не силен; идеалът на хармонията, но все пак различим на множество изящни части. Отворих очи, но той продължи. Огледах се, за да открия някакъв естествен звук, който би могъл да бъде преувеличен до подобие на тази музика; но не, тя имаше неземен произход и пронизваше вселената като необяснима, красива, но ужасяваща симфония. Внезапно умът ми стана тържествен от съзнанието за изострено възприятие. И каква тържественост изпитва употребилият хашиш в такъв миг! Самото биене на сърцето му затихва; той стои с пръст върху устните; очите му са неподвижни и се превръща в истинска статуя на боязливо благоговение. Случвало ми се е да стоя и да гледам лицето на такъв човек, колкото и малко да са облагородени чертите или изражението му в обичайните душевни състояния, със съзнанието, че виждам по-пълно въплъщение на истински възвишеното, отколкото което и да било сътворено същество би могло някога да ми предложи. Погледнах към полята, водите и небето и прочетох в тях най-поразителен смисъл. Чудех се как някога съм могъл да ги смятам за мъртва материя, която най-много само подсказва поуки. Сега, както в предишното ми видение, те бяха величествени символи на най-възвишените духовни истини — истини, никога преди неразбирани дори смътно и съвсем неподозирани. Като върху карта тайните на вселената лежаха разкрити пред мен. Видях как всяко сътворено нещо не само е образ на някакъв могъщ духовен закон, но и произтича от него като негова рожба, негово необходимо външно развитие — не просто облекло на същността, а въплътената същност, 17. [160.]
Както често съм казвал, не чувствах телесно потиснатост. Пламъците на видението ми не бяха изсушили нито една телесна тъкан, нито бяха скъсали и една телесна струна. Всички страдания, предизвикани от пълното отказване от хашиша, бяха духовни. От ефирните висини на Олимп бях захвърлен сред ахеронтска мъгла. Душата ми дишаше мъчително и с всеки час изпадаше във все по-дълбока вцепененост. Страхувах се от приближаваща нощ на забрава. Седях и очаквах угасването си. Фигурите, които се движеха около мен във външния свят, приличаха на галванизирани трупове; живата душа на природата, с която толкова дълго бях общувал, беше угаснала като пламък на свещ и останалата ѝ външна обвивка беше толкова бедна и безсмислена, колкото дървените дървета, с които играят децата, и скалите и хижите, издялани от чемшир от някой швейцарец през зимното му свободно време. Освен това с отказването от употребата не беше престанала и действителната болка. В някои огнени нощни сънища или при внезапна дневна тръпка старите мъки се възпроизвеждаха с яркост, само малко по-слаба от халюцинация. Отварях очи, разтривах челото си, ставах и тръгвах; тогава разбирах, че са само въображаеми; но самата необходимост да полагам това усилие, за да се пробудя — необходимост, която можеше да възникне по всяко време и на всяко място — постепенно се превърна в тежко робство, 17.
Въпреки всички занимания на ума ми облакът на унинието непрестанно потъмняваше и се сгъстяваше. Страданията ми не бяха само отрицателни, прости съжаления за нещо несъществуващо, а отвращение, страх и омраза към нещо съществуващо. Самото съществуване на външния свят изглеждаше като долна подигравка, жестока измама в сравнение с някаква запомнена възможност, сияла с неизразима красота. Мразех цветята, защото бях видял емайлираните поляни на Рая; проклинах скалите, защото бяха безмълвен камък; небето — защото в него не звучеше музика; а земята и небето сякаш връщаха проклятието ми, 17.
Облада ме отвращение от реч и действие, освен спрямо възможно най-малко хора. За да не изглеждам странен или аскетичен и така да осакатя способността си да върша онова малко добро, на което бях способен, отначало общувах с хората, като се принуждавах да се смея и да говоря общоприети неща. Накрая общуването стана напълно непоносимо; изискваше се огромно усилие да говоря с когото и да било освен с един-двама души, на които бях доверил изцяло миналото си преживяване. Една стъпка по стълбите беше достатъчна да ме накара да треперя при очакването на разговор; всяка сутрин носеше възкресение за нови ужаси при мисълта за приближаващата необходимост отново да вляза в досег с хората и нещата, 17.
Постепенно за сънуващото ми състояние стана обичайна склонността да довежда всичките си сцени, независимо дали приятни или болезнени, до криза чрез някаква катастрофа във вода. По-рано, в състоянието, настъпило след отказването ми от хашиша, особено ме ужасяваха видения на хора, падащи в минни шахти, или, както описах, страхът или преживяването на собствено падане в бездни; но сега, на каквото и пътешествие да се отправя — през Атлантическия океан или навътре в сушата, — рано или късно неизбежно стигам до край чрез удавяне или непосредствена опасност от него, 17.
Постепенно почивката ми започна да се нарушава от потресаващи сънища, които отразяваха гледките и повтаряха гласовете на предишния живот под въздействие на хашиш. В тях вярно изживявах отново миналия си опит, с много допълнения и само с тази разлика: от действителността на хашишното състояние не беше възможно никакво пробуждане; от халюцинацията на тези сънища се пробуждах, когато ужасите ставаха прекалено свръхчовешки, 17.
Съществуващото настроение се усилва, 21.
Всичките му чувства на удоволствие и болка изглеждат засилени, 8.
Чувство на оживление (след пет часа), 13.
Възбудата сякаш увеличи всичките му сили. „Преливах от неудържим живот; крачех със силните мишци на гигант“, 17.
Не може да каже, че изпитва определено приповдигнато настроение, а само склонност към него, която потиска (след осем часа), 5.
Приповдигнато настроение с чувство за лекота в тялото вечер, 1. [170.]
Тревожна екзалтация със странни халюцинации, 22.
Приповдигнато настроение с прекомерна словоохотливост, 1.
Приповдигнато настроение с голяма веселост и склонност да се смее и на най-дребното нещо, 1.
В продължение на един час и три четвърти — по-добро настроение и лекота на ума, почти без да мисли за лекарството (след четиридесет и пет минути), 13.
Чувства се много весел, избухва в смях; говори безсмислици; знае, че говори безсмислици, но не може да спре (след един час), 11.
Изпълнен с веселие и пакостливост и се смее неумерено, 1.
Всичко, което вижда, му изглежда смешно (след час и половина), 20.
Подсвирква си и иска да прегръща всеки срещнат, 1.
Склонност да милва и разтрива стъпалата на всички присъстващи, 29.
Лека склонност към смях, 34. [180.]
Внезапно склонен да се смее; пее сам много радостно; удивлява се на собственото си пеене, 24.
Желание да се смее на всяка забележка на другарите си, защото е толкова смешна, 41.
Няколко пъти се смя от сърце, 33.
Смее се безразборно на всяка казана му дума, 1.
Смя се дълго и от сърце, но никога не изгуби чувството на силна тревога, с което се събуди, 15.
Чести неволни пристъпи на смях, 6.
Неудържим смях, докато лицето стане мораво, а гърбът и поясната област го заболят, 1.
Неудържим смях и последователност от ярки и приятни идеи, 29.
Засмя се на мисълта, че се смее, и не можеше да се овладее, 3.
Спазматичен смях, привидно усилван от газове, издигащи се в гърлото и заплашващи да го задушат и да предизвикат повръщане; нямаше обаче гадене, 1. [190.]
Избухна без причина в неумерен пристъп на смях и поради многократното повтаряне на пристъпите беше принуден да се оттегли (след два часа и четвърт), 35.
Непрестанно кикотене, 29.
Стенания и плач, 1.
Неволен плач; сълзите изглеждат като кръв, 1.
В продължение на ден-два — потиснато настроение и нежелание за учене, 8.
Силно потиснато настроение с умора и бледо лице, 1.
Пристъпи на душевна потиснатост, 8.
Чувства се окаян, 1.
Силно потиснато чувство; изразена склонност към мълчаливост (след четири часа), 13.
Мисли, че всеки срещнат таи някаква тайна скръб, и желае да му съчувства, 1. [200.]
Липса на воля, 8.
Волята му по отношение на нарежданията на другите изглеждаше непокътната, но не и по отношение на самия него, освен при силен стимул. Така, когато г-н H. влезе в стаята, той, понеже не искаше да го помислят за пиян, легна на едно канапе и с голямо усилие можеше да се въздържа от говорене, но когато заговореше на г-н H., мисълта му леко се отклоняваше. Когато г-н H. си тръгна, той продължи както преди, 8.
Словоохотливост, 29.
Разговаря с голяма бъбривост; много се радва да ги види и ги моли да останат при него, „защото е на прага на смъртта“ (след един час), 37.
Мълчаливост, 1.
След вечеря настъпи спокойната мълчаливост. Тя виждаше, наблюдаваше, внимаваше, но не можеше да отвори уста, за да говори, 40.
Говореше през първата част на храненето, но след това изпадна в спокойна мълчаливост, 40.
Склонност да остава напълно неподвижен, без да говори (след четири часа), 13.
Тревогата и слабостта го надвиха до такава степен, че изгуби всякаква воля, а придружителите му трябваше да го поддържат под мишниците, за да го придвижат, 20.
Силна душевна мъка и отчаяние, 1. [210.]
Душевна мъка, придружена от силно притискане; облекчава се на открит въздух, 1.
Изпитва постоянен страх, че ще полудее, 1.
Страх от призраци, 1.
Ужас от тъмнината, 1.
Силно опасение от приближаваща смърт, 1.
Страх от „конгестия, апоплексия, кръвоизлив и множество видове смърт“. Страх от смъртта, която смята за близка, 17.
Изкачи се по стълбите безпрепятствено; заобиколи кофата за въглища, от която сякаш по някакъв начин се страхуваше, 8.
Не се осмелява да използва гласа си от страх да не събори стените или самият той да се пръсне като бомба, 28.
Много избухлив, 1.
Много саркастичен, 1. [220.]
Почувства недоволство, когато в 3 ч. сутринта един приятел извика името му и му каза да внимава за кофата с въглища в подножието на стълбите, 8.
Крайна непоносимост към противоречие, 17.
Внезапно става подозрителен към всички хора и неща, 17.
Най-прекрасният екстаз се превръща в най-дълбок ужас, а когато ужасите са налице, тъмнината силно ги влошава, 17.
Някои понякога изпитвали силен страх от действителни или недействителни неща, а друг път умът се скитал из прекрасни селения, 3.
Безразличие към света; умът изглежда притъпен; безразсъдно безразличие към повелите на съвестта (след седем часа), 5.
Интелектуални.
Известно време след това умът ми беше способен на по-голямо усилие. През следващата седмица прочетох труд по психология от над седемстотин страници и дълго време можех без записките си да посоча всяка част от него. Не бих могъл да го направя нито преди, нито след това, 2.
Сякаш анализира собствения си характер, макар и непълно, 20.
Склонност към каламбури и разговори по граматически въпроси, 25.
Мислите се устремяват толкова бързо, че е невъзможно да бъдат записани, 17. [230.]
Неспособност да си припомни мисъл или събитие поради различни мисли, които изпълват мозъка му, 1.
На следващия ден не можеше да се занимава с работата си поради разпръснатите мисли, които не успяваше да събере, 20.
Искаше да запише симптомите си, но трябваше да се откаже от опита поради блуждаенето на мислите си, 1.
Едва след многократни опити успя да си води бележки, докато хора разговаряха в стаята, защото не можеше да внимава за повече от едно нещо едновременно; постоянно му хрумваха нови идеи, които за известно време заемаха ума му; непрестанно възникваха нови идеи, които за кратко поглъщаха вниманието му, а после се надигаха други; всички сякаш идваха по някакъв мъгляв начин и времето между една поредица от мисли и друга му се струваше дълго, макар всъщност да беше кратко, 1.
Мозъкът му сякаш беше каталептичен; започваше да прави нещо; пръстите му се движеха бавно, възникваше нова мисъл, която следваше известно време, а после се появяваше друга; по този начин идеите преминаваха през ума му не бързо, а сякаш всяка се задържаше там за малко поради вцепенеността на мозъка; бавното движение на пръстите му сякаш се причиняваше от каталептичното състояние на ума, 1.
Много разсеян, 1.
От време на време разсеян и мечтателен (втори ден), 3.
Не обръща внимание, когато му говорят, 1.
Отговарях несвързано на въпросите и веднага забравях за какво се отнасят и какво съм отговорил, 33.
Искаше да направи справка в своя ръкопис; трябваше да спре и да помисли какво иска да намери и къде да го потърси; трябваше да мисли няколко секунди, преди да успее да насочи ума си към предмета (след час и половина), 14. [240.]
Пише една дума вместо друга, 1.
Не можеше да чете, отчасти поради периоди на унес, отчасти защото не владееше напълно зрението си, 1.
Сутринта му донесоха няколко писма, но не можеше да ги прочете или разбере правилно (втори ден), 8.
Когато направи справка в ръкописен индекс на случаи на отравяне и т.н., сякаш не знаеше къде да търси желаното; след като го намери, го прочете два или три пъти, без привидно да го разбере (след един час), 14.
Оглупяване, 21.
Оглупяване и забравяне, но без унес, 34.
Оглупял и разсеян (втори ден), 33.
По-оглупял (втори ден), 34.
Обичайната му разсеяност се подобри по време на изпитването, 19.
Разказите от младостта отново очароваха съществуването му; отдавна забравени картини и сцени за миг отново станаха толкова ясни, сякаш ги е видял едва предишния ден, 27. [250.]
Спомни си събития и идеи, които са преминавали през ума му като дете, например за играчки. (Сега не ги помни ясно, но си спомня, че тогава е можел да ги извика в паметта си), 8.
Всички мисли и постъпки от детството му се върнаха, 20.
Опита се да запише препратка в ръкописа си. Записа правилно първата половина, макар да се опасяваше, че в състоянието си може да напише някаква безсмислица; когато се опита да я довърши, не знаеше какво трябва да напише и можеше да го направи само като непрестанно гледа откъса в печатната книга, докато го преписваше в ръкописа, но дори тогава пропусна нещо, 14.
Слаба памет (след един час и три четвърти), 19.
Струваше му се, че паметта му го напуска, 8.
Паметта му сякаш беше изчезнала (впоследствие обаче си спомни почти всичко случило се), 8.
Силно увреждане и краткотрайност на паметта (втори ден), 33.
Забравя; не може да повтори и най-простото изречение, 24.
Неговото забравяне накара присъстващите да се усмихнат, при което той се засмя по много глупав начин, 1.
Забравя последните си думи и идеи и говори тихо с плътен глас, сякаш е уморен, 1. [260.]
Забравяне, последвано от оживеност, 23.
Започва изречение, но не може да го завърши, защото забравя какво възнамерява да напише или каже, 1.
Когато повтаря няколко френски изречения, забравя началата им, преди да стигне до краищата (след четири часа), 5.
По време на разговор не може да си спомни за какво е говорил (след четиридесет и пет минути), 19.
Скочи от леглото си като маниак, запали светлина, взе часовника си и започна да брои пулса си — точно един удар всяка секунда; но когато минутата изтече, не можеше да си спомни до колко е преброил, 3.
Най-познатите предмети изглеждат странни и не се разпознават, 17.
Чувства, че знае къде се намира, и все пак не знае (след един час), 11.
Помрачение на вътрешното и външното съзнание, 21.
Сякаш за известно време е изгубил съзнание, което постепенно се връща, 17.
На всеки няколко мига се изгубваше, а после сякаш се събуждаше за хората около него, 1. [270.]
Докато слуша пиано, губи съзнание и сякаш бива плавно издигнат по въздуха на голяма височина, където музикалните звуци стават съвършено небесни; при възвръщане на съзнанието главата му е наведена напред, вратът е схванат и в ушите има силен звън, 1.
През нощта се редуват безсъзнание, делириум и полусъзнание, 19.
Не съзнаваше силното втрисане, 20.
Светлината на свещ заличава всяко съзнание, 19.
Светлината на свещ предизвиква вцепеняване на сетивата, притискане на мозъка и паралитично усещане в цялото тяло; всичко изглежда безцветно, 19.

ГЛАВА

Обърканост и световъртеж.
Замъгленост и тежест в челото (след един час), 4.
Световъртеж, 1, 22, 23.
Световъртеж (след час и три четвърти), 19.
Световъртеж при ставане, 1.
Световъртеж при ставане, със зашеметяваща болка в задната част на главата; пада, 1. [280.]
Световъртеж с накланяне на главата назад (първия ден), 7.
При ходене — лека склонност към световъртеж (след пет часа), 4.
Главата е замаяна (втория ден), 3.
Замайване в главата (след два часа), 14.
Замайване като при опиянение (втория ден), 7.
Замайване при навеждане напред или при ходене (първия ден), 7.
Силното кафе облекчава замайването (втория ден), 3.
Замаяност (след един час), 33.
Замаяност; известно време всичко му се струва, че се върти (след един час), 12.
Преходно усещане в главата, сякаш нещо се върти в нея отпред назад, от дясната страна (след час и една шеста), 14. [290.]
Особено усещане за движение, или тъй нареченото плуване в главата, с преходно усещане за стягане около главата (след час и две трети), 14.
Почти никакво въздействие, докато седи спокойно, но когато започва да ходи, вероятно около три часа по-късно, залита и е съвсем като пиян. Тези симптоми отслабват при сядане, но отново се появяват при ставане, 32.
Общо за главата.
Често неволно разтърсване на главата, 1.
Притъпеност в главата (след четиридесет и пет минути), 19.
Усеща опиумоподобна притъпеност в главата (след един час), 5.
Усещане за кипене или настръхващо движение на кръвта през мозъка, бързо като проблясък на зарница, 44.
В продължение на няколко месеца, всъщност почти цяла година след това, ме измъчваше настръхващо усещане в мозъка точно когато заспивах или се събуждах; не всяка нощ, а вероятно веднъж седмично, 2.
Главата се усеща лека, умът е забележително активен и все пак привидно муден, 3.
Главата е тежка и замъглена, със световъртеж (след час и половина), 4.
Главата му се усеща много тежка; губи съзнание и пада, 1. [300.]
Тежест в главата, блуждаене на мислите и опасение, че ще припадне, 26.
Болка от дъното на очницата, през мозъка и в ухото, 44.
Чувство за пълнота в главата, с остра пристъпна болка от дясната страна, под теменната кост, 1.
Постепенно усещане за разширяване на мозъка, сякаш самият аз съм отделен от себе си и обитавам нов свят в кухината на черепа, 6.
Чувство за пълнота в главата, със сънливост и приливи на топлина в лицето, 1.
Странно усещане за стягане в главата, с неспособност за мислене (след два часа), 9.
Силно стягане в главата, сякаш от желязна черепна шапка, 8.
Главата се усеща болезнена и замъглена (втория ден), 5.
При събуждане — главоболие, 21.
Силно главоболие, особено в темето, с пулсиране (втория ден), 7. [310.]
Пристъпно главоболие в една точка от лявата страна на главата, близо до предно-долния ъгъл на теменната кост (след час и две трети), 13.
Тъпа, тежка, пулсираща болка през цялата глава, с усещане като от силен удар по тила и врата, 1.
Силен, непреодолим натиск върху мозъка, който го принуждава да се наведе, 1.
В топла стая отново притискане на мозъка, с паралитични усещания, 19.
Главата се усеща като натъртена, с натискаща болка, 1.
При възвръщане на съзнанието през мозъка му преминават силни тласъци, 1.
Главоболие при престой на слънце, 1.
Кафето почти мигновено облекчава последвалото главоболие, 3.
Чело.
Известно време болки в челото (след час и половина), 12.
Тежко челно главоболие (при около тридесет изпитатели), 3. [320.]
Тежко челно главоболие, усещано в мозъка, повече от лявата страна, 44.
Съвсем лека и краткотрайна тежест и топлина в челото (след три часа), 4.
Топлина в челото, 1.
Чувство за пълнота в челото, сякаш ще се пръсне, 1.
Чувство за пълнота и тежест в челото, с натиск в корена на носа и над очите; главоболие над лявото око; тъпа, силна болка във върха на главата; болка в задната част на главата, отляво, 44.
Тъпа, теглеща болка в челото, особено над очите, 1.
Натиск върху челото и върха на главата, който сякаш причинява забавеността на говора и действията му, 1.
През целия следобед има главоболие с натиск навън над окото, 44.
Пулсираща, болезнена болка в челото, 1.
Потрепване в дясната страна на челото, насочено към вътрешността и задната част на главата, 1.
Слепоочия. [330.]
Пареща болка в двете слепоочия, 1.
Болка в двете слепоочия, най-силна в дясното, 1.
Тъпа, пробождаща болка в дясното слепоочие, 1.
Стрелкаща, пулсираща болка в дясното слепоочие и от тила към челото, 1.
Силен бодеж в дясното слепоочие, постепенно преминаващ в натискаща болка, 1.
Теменна област.
Болка в цялата дясна половина на главата, 1.
Остра болка в дясната страна на главата, разпространяваща се от вътрешния очен ъгъл нагоре, назад и навън (след единадесет часа), 44.
11 ч. преди обяд — пробиваща болка в дясната теменна издатина (третия ден), 44.
Тил.
Главоболие в тила и слепоочията (първия ден), 7.
Чувство за пълнота в дясната страна на малкия мозък, с тъпа болка, усилваща се при разтърсване на главата, 1. [340.]
Усещане за натиск в задната част на главата преди появата на конвулсивните движения, което преминава в неприятно усещане първо за топлина, после за студ; поради това ръцете му автоматично се насочват към това място и остават там, сякаш му е трудно да ги отдели, 39.
Усещане, че нещо се надига от задната част на главата към челото (след два часа), 14.
За няколко секунди усещане, че нещо се надига на вълни по врата към главата и сякаш я притиска напред (след час и една шеста), 14.
Външна част на главата.
Скалпът и кожата на челото се усещат сякаш са силно опънати върху черепа, както мехур се опъва върху буркан (след час и две трети), 13.
Болезненост на скалпа при допир, 1.
Усещане за пълзене по скалпа на върха на главата, 1.
Натискаща болка в различни точки на черепните кости, в лявата китка и глезена, и силна болка в мускулите под лявата лопатка (след три часа и половина), 4.

ОКО

Обективни.
Очи с див израз (първия ден), 7.
Изглежда, сякаш внезапно се е събудил, и се взира диво около себе си (след един час), 37.
Фиксиран поглед, 1. [350.]
Погледът изразява хитрост и веселост, 29.
Когато се погледнал в огледалото, бил поразен от малкия, опиянен вид на очите си (след осем часа), 5.
Вяли очи; тежест в главата (втория ден), 1.
Очите са подути и възпалени (втория ден), 3.
Очите са мътни и подути (при около тридесет изпитатели), 3.
Субективни.
Слабост на очите, 1.
Тежест в очите, 1.
Тежест и натиск над очите, с гадене, 1.
Горещина в очите, 1.
Усещане за пареща горещина, по-силно изразено в очите, отколкото в клепачите, и много силно (след три часа), 13. [360.]
Парене и щипане в очите, 1.
Силен натиск в дясното око, 1.
Орбита.
Болка над орбитата на дясното око, сякаш от удар, 1.
Клепачи.
Кръвоносните съдове на горните клепачи стават силно кръвонапълнени и разширени, с усещане за горещина (след един час и една шеста), 13.
Свиване на клепачите (втория ден), 7.
Увиснал вид на клепачите, последван накрая от продължаващо с часове коматозно състояние, от което било почти невъзможно жизнените сили да бъдат напълно пробудени, 17.
Примигване на очите (първия ден), 7.
Клепачите му се усещат много тежки и той може да ги отвори само частично, 1.
Парене и сърбеж по ръбовете на клепачите, 1.
Лека болезненост на горните клепачи (след един час и две трети), 13. [370.]
Хладно парещо-бодящо усещане във вътрешния ъгъл и кантус на лявото око и прилежащата страна на носа, 44.
Потрепване във външния ъгъл на окото и клепача, 1.
Потрепване от главата към външния кантус на лявото око, отгоре надолу, 1.
Слъзен апарат.
Възпаление и подуване на слъзното месце на двете очи, 1.
Конюнктива.
Конюнктивата е хиперемирана, без никакво необичайно усещане в нея, 12.
Конюнктивата на очите е покрита с разширени съдове (след три часа), 13.
Инекция на съдовете на конюнктивата на двете очи, 1.
Съдовете на конюнктивата на двете очи са инектирани в триъгълен участък, простиращ се от вътрешния кантус до роговицата; по-зле през нощта, 1.
Очна ябълка.
Лека болка зад очната ябълка, 44.
Усещане за разпъване на очните ябълки, сякаш ще изскочат от главата; болели, когато се опитвал да чете (след час и половина), 10.
Зеница. [380.]
Разширяване на зеницата, 17.
Зениците са умерено разширени, ирисът е донякъде чувствителен към светлина, конюнктивата е донякъде инектирана, 20.
Зениците са широко разширени, 15.
Зениците са свити (втория ден), 3.
Ясновидство (при около тридесет изпитатели), 3.
Привидно ясновидство, т.е. виждах или си въобразявах, че виждам предмети в друга стая, но усещането беше краткотрайно (след четири часа), 3.
Точно в полунощ се събудил внезапно и напълно; стаята била тъмна, но въпреки това местоположението на всеки предмет около него му се струвало съвсем ясно; можел да прочете заглавията на книги върху маса, отдалечена на дванадесет или петнадесет фута (след четири часа), 3.
Веднага щом уринирал, ясновидското зрение го напуснало, 3.
Слабост на зрението, 21.
Леко, по-скоро замъглено зрение, 8. [390.]
Не може да вижда, с изключение на малко петно там, накъдето гледа, 1.
Чувствителност на дясното око към светлина, със сълзене, 1.
Грозните лица придобиват приятен израз, 1.
Лицата придобиват толкова нелеп вид, че той избухва в пристъпи на смях, 1.
Стаята изглеждала по-голяма (след един час), 11.
Стъкленият глобус на лампата изглеждал с огромни размери, 8.
Всичко, което поглеждал, сякаш се губело в плетеница; лампата изглеждала бавно въртяща се и когато я изгубвал от поглед, червените линии по тапетите на стаята изглеждали преплетени по изключително красив начин, 33.
Фотопсия, 21.
При четене буквите се сливат, 1.
Искрене, трептене и проблясване пред очите, 1. [400.]
Голямо петно се носи малко над зрителното поле на лявото око, спуска се, когато погледне надолу, и се издига, когато погледне нагоре, 1.
Виолетови петна върху хартията при четене, 1.
Пламъкът на свещ изглежда обграден от граховозелен кръг, 1.

УХО

Болка и пищене в лявото ухо, 44.
Парене в ушите, 1.
Усещане за запушеност на дясното ухо (след четиридесет и пет минути), 19.
Глуха болка в двете уши, 1.
Пробиваща болка непосредствено над и зад дясното ухо (след три часа), 44.
Пробиваща болка в дясното ухо, 44.
Разкъсваща болка в дясното ухо, облекчаваща се от натиск, 1. [410.]
Пулсиране и чувство за пълнота в двете уши, 1.
Потрепвания или усещане за електрически удари в ушите, 1.
Слух.
Изключителна острота на слуха, 17.
Чувствителност към шум, 1.
Повишена сила на слуха, при което слабите шумове стават гръмки като гръмотевица, 28.
Звуците изглеждат необичайно силни, 1.
Собственият му глас му се струва извънредно силен. Вярва, че е говорил неприлично високо, макар изобщо да не е проговарял, 17.
Всякакъв вид музика му е извънредно приятна, 1.
Затруднен слух, 21.
Собственият му глас му звучал като че ли идва от много далеч (след един час), 11. [420.]
Шум в ушите като от вряща вода, 1.
Бръмчене в ушите, продължаващо известно време (след един час), 12.
Бръмчене в дясното ухо, 8.
Бръмчене в ушите, с леко замайване (след два часа и четвърт), 35.
Пищене в ушите (след един час), 11.
Пищене в ушите, докато лежи и дреме, което изчезнало, когато станал (след един час и две трети), 14.
Периодично пищене в ушите, което винаги преставало веднага щом идвал на себе си, и се възобновявало, когато го обхващал мечтателен унес, 1.
Пищене в лявото ухо, 44.
Звънтене и бръмчене в ушите, 1.

НОС

Кихане (след един час и три четвърти), 19. [430.]
Издухал съсирена кръв от дясната си ноздра, 1.
Сухо, трескаво усещане в лявата ноздра (след три часа), 44.
Болка в корена на носа, 1.
Чувство за пълнота и глуха болка в корена на носа, 1.

ЛИЦЕ

Обективни.
Мисли, че изражението му трябва да е променено, тъй като хората го гледат повече от обикновено (след три часа), 5.
Изглежда уморен и изтощен, 1.
Изглежда сънлив и глуповат, 1.
Изглежда напълно опиянен, 1.
Бледо лице (първия ден), 7.
Лицето е леко бледо (втория ден), 5. [440.]
Лицето е бледо и тревожно (след един час), 37.
Бледност на лицето, както при припадък, облекчаваща се от свеж въздух, 19.
Зачервяване на лицето от изкачване на стълбите, 41.
Зачервяване на лицето, както при опиянение, 1.
Лицето и очите станали много червени, 20.
С огромно усилие раздвижил ръката си и опипал лицето си, което му се сторило твърдо; в лицето нямало никаква чувствителност, но при допир с ръката то се усещало като каменно, 3.
Кожата на лицето му, особено на челото и брадичката, се усеща като силно опъната, 1.
Усещане за натиск върху двете бузи, в съответстващи си места, около задния ръб на скуловата кост. Не продължило дълго (след един час и една шеста), 14.
Бодежи в дясната страна на лицето, сякаш е набождана с игли; изчезват при почесване, но веднага се появяват отново на друга част от тялото, 44.
Дърпащи усещания в дъвкателните мускули, 44. [450.]
Усещане, сякаш лицевите мускули са силно опънати около челюстта, 44.
Болка в дясната горна челюст, при корена на първия кътник (след четири часа), 44.
Устните му са слепени, 1.
Потрепване на долната устна, 1.
Ясно очертана пареща линия от устната към брадичката, право надолу по лявата страна, сякаш е цикатрикс (след девет часа), 44.
Студено парене (като от терпентин) по червената ивица на устната и върха на носа, отляво, 44.
Преди заспиване долната челюст била много скована и неподвижна, 5.
При някои настъпвал тетанус в момента на приемане на вода; при други имало пяна на устата, 3.

УСТА

Зъби.
Стискане и скърцане със зъби по време на сън, 1.
Струва му се, че зъбите от дясната страна на устата са стиснати. (Това състояние не е забелязано от неговия приятел и вероятно е било субективно), 8. [460.]
Болка във всички зъби на горната челюст, с усещане, сякаш са разклатени, 1.
Болка в долните кътници вдясно, 44.
Пробиваща болка в десните долни кътници, намаляваща от натиск и усилваща се при стискането им един в друг, 44.
Тъпа болка в десните кътници (след три часа), 44.
Тежко пулсиране в корените на зъбите, 1.
Болезненост на границата между предните зъби и венците, особено от вътрешната страна, с чувствителност при допир с езика, 1.
Прекратяване на зъбобола (след един час), 33.
Не усеща болка, макар ясно да съзнава, че зъбоболът е налице (след един час), 33.
Език.
Език с бял налеп (втория ден), 7.
Езикът е бял и с болнав вид (втория ден), 5. [470.]
Сутрин езикът е бял и силно обложен, с лош вкус, сякаш е бил пиян през нощта (втория ден), 5.
6 ч. сутринта. Преди ставане — значително количество гъста слуз върху езика (втория ден), 44.
Езикът се усеща сух, сякаш е попарен (втория ден), 44.
Усещане за сухота в езика и гърлото, но без особено желание за вода, 44.
Особено, донякъде метално усещане в дясната половина на езика, 8.
Езикът е сякаш покрит с пипер (след четиридесет и пет минути), 19.
Щипещо-парещо усещане като от мехур по задната част на езика вдясно, при предната небцова дъга (след три часа), 44.
Устна кухина — общо.
Известна сухота в устата, без жажда (след час и половина), 10.
Сухота в устата и устните, 1.
Сухота в устата, която не представлява жажда. Сухотата се разпространява от задната част на гърлото, срещу тила, 26. [480.]
Сухота в устата с жажда за известно време (след половин час), 12.
Сухота в устата с жажда през целия ден (втория ден), 8.
В леглото се появява сухота в устата, продължаваща до следващата сутрин, с жажда (след един час), 11.
Много сухи уста и гълтач, така че едва може да говори или преглъща (след половин час), 27.
Устата е суха и с пяна (след четири часа), 3.
Слюнка.
Пяна на устата, 1.
Усилено отделяне на гъста, безвкусна слюнка, 44.
Леко отделяне от езика на смолиста слюнка или по-скоро слуз, 43.
Вискозна слуз от цялата горна повърхност на езика, 44.
Бяла, гъста, пенеста и лепкава слюнка, 1.
Вкус. [490.]
Всяка храна е изключително вкусна, 1.
Горчив вкус в устата (втория ден), 7.
Меден вкус в устата, 17.
Метален вкус върху езика, 43.
Метален вкус върху езика, с усещане за сухота и отделяне на лепкава слуз, 45.
Говор.
Заекване и запъване, 1.
Устните му не успяват да произнесат нищо, сякаш са парализирани, 17.

ГЪРЛО

Каротидните и темпоралните артерии пулсират по-бавно и по-слабо от обичайното, 20.
Сутрин изхрачва стъкловидни слузни бучки, всяка с петънце кръв, 1.
Сухота и грапавост в гърлото, 1. [500.]
Сухота в гърлото го кара да поиска вода, 41.
Усещане за дискомфорт, сякаш от сухота в гърлото, или по-скоро усещане, че езикът и гърлото са покрити със сухо, меко тяло, 39.
Налага се да прекрати опита да пуши пура на открито поради сухотата и садненето в гърлото, 20.
Гърлото е пресъхнало, придружено от силна жажда за студена вода, 1.
Усещане за месесто тяло в ямката на гърлото, което затруднява преглъщането, 1.
Усещане за тапа, издигаща се в гърлото и предизвикваща задавяне, 1.
Парещо усещане в гърлото, 27.
Натиск в сливиците (след час и три четвърти), 19.
Дращене във фаринкса, оригвания и леко гадене (скоро след това), 20.

СТОМАХ

Апетит.
Повишен апетит, 21. [510.]
Повишен апетит, 1.
Апетитът е извънредно повишен, 26.
Повишен апетит на обяд (втория ден), 8.
13:30 ч., повишен апетит; нахранва се добре на обяд (не е закусвал), (втория ден), 8.
Един ефект, за който свидетелстват всички пациенти, без да бъдат разпитвани, е, че подобрява апетита и общото им здравословно състояние и изглежда подобрява всички техни секреции, 31.
Силен апетит (втория ден), 31.
Голям апетит, 12.
Отличен апетит за вечеря в 6 часа, но устата все още е много суха, 27.
Силен глад в продължение на няколко дни (втория ден), 7.
Вълчи глад, 1. [520.]
Вълчи глад, който не намалява дори след поглъщане на огромно количество храна; престава да яде само от страх да не си навреди, 1.
Булимия, 29.
По време на чая яде лакомо, 35.
По време на чая яде ненаситно, без да се засища, 33.
Сладкишите и мазната храна, които преди никога не е ял, без да получи гранясали оригвания и главоболие, сега се смилат лесно, 1.
Яде големи количества хляб, заявявайки, че е възхитително вкусен, 1.
Слаб апетит (първия ден), 7.
Загуба на апетит (при около тридесет изпитващи), 3.
Загуба на апетит (втория ден), 7.
Изпитва силна жажда и все пак се страхува да пие, защото ще се задуши от мощта на струята, докато тя преминава надолу през гърлото му; и отново — това, което поглъща със свръхчовешка наслада, не е вода, а най-възхитителната медовина, 17. [530.]
Желание за вода и страх от нея (при около тридесет изпитващи), 3.
Изпитва силно желание за вода, но една-единствена глътка, преминаваща надолу през гърлото, поражда усещане, сякаш държи устата си под водопад; обзема го спазъм с чувство на страх или ужас, но само за миг (след четири часа), 3.
Оригвания.
Оригвания, напомнящи му за екстракта (след четиридесет и пет минути), 19.
Оригвания при движение (след час и три четвърти), 19.
Оригвания на безвкусен въздух, които облекчават тъпа болка в епигастралната област, 1.
Леки, но непрекъснати оригвания на безвкусен въздух, 44.
В продължение на един час — чести празни оригвания на въздух с вкус на Cannabis (след два часа), 44.
Гадене.
Гадене, 1.
Леко гадене (след четири часа), 5.
Стомах.
Усещане за прималяване в стомаха, 1. [540.]
Много неприятно усещане за студ в стомаха, сякаш е пил студена вода (скоро след това), 44.
Усещане за топлина в стомаха, преминаващо в болка, придружена от стягане в гърдите, 1.
Парещо усещане в стомаха за известно време (в рамките на един час), 12.
Докато яде, стомахът му се усеща толкова подут, а гърдите — толкова притиснати, сякаш ще се задуши, че е принуден да разхлаби дрехите си, 1.
Спазматична болка в стомаха, 1.
Мъчително сграбчващо усещане в стомаха, 1.
Усещане за тежест в стомаха, 40.
Режещо-присвиваща болка в стомаха, 1.
Болка в стомашната ямка; нервно къркорещо усещане в стомаха, появяващо се през няколко минути и простиращо се нагоре в гръдния кош, 44.
Лека болка в стомашната ямка, последвана от много ясно изразено бодежно усещане; тези болки престават след хранене (първия ден), 7. [550.]
Болка в кардиалния отвор, облекчаваща се от натиск, 1.

КОРЕМ

Бодежи в дясното подребрие при дишане (след час и три четвърти), 19.
Веднага след повторното лягане — неприятно къркорене в корема, сякаш предстои диария (веднага), 44.
Неприятно къркорене от газове в червата през нощта при лягане, 44.
Коремът се усеща подут; облекчава се след оригване на значително количество въздух, 1.
Бодежи над срамната симфиза, 1.

ПРАВО ЧЕРВО И АНУС

Тенезъм, 21.
Усещане в ануса, сякаш седи върху топка; сякаш анусът и част от уретрата са запълнени от твърдо кръгло тяло, 1.

ИЗПРАЖНЕНИЯ

Безболезнена жълта диария се наблюдава във всеки случай (при около тридесет изпитващи), 3.
Две течни изхождания, освен честите безрезултатни позиви (първия и втория ден), 4. [560.]
Има изхождане (след пет часа), а след половин час — още едно. Изпражненията са редки, жълти и безболезнени. Диарията се усилва, топлина обхваща корема отвътре и следват чести изхождания от този вид, но напълно без болка, 3.
Запек, 21.
След изпитването се появява запек, 20.
В един или два случая — лек запек за няколко дни, 3.
Задръжка на изхождането, 1.

ПИКОЧНИ ОРГАНИ

Бъбреци.
Болка в бъбреците при смях, 1. [570.]
Парене в бъбреците, 1.
Тъпа болка в бъбреците, която не му дава да спи през нощта, 1.
Остри бодежи в двата бъбрека, 1.
Уретра.
Леко възпаление на отвора на уретрата, 1.
При притискане на главичката на пениса изтича бяла, жилава слуз, 1.
Неспокойно усещане в уретрата, 1.
Усещане в уретрата, сякаш има гонорейно течение, 1.
Болка и парене по време на уриниране, 1.
Парещи болки в уретрата, по-силни вечер, 1.
Парене и опарваща болка преди, по време на и след уриниране, 1. [580.]
Силно парене в отвора на уретрата по време на уриниране и след това, 1.
Пробождане в уретрата, 4.
Бодежи в уретрата (втори ден), 4.
Пробождащи болки в уретрата и ануса в продължение на една минута (след един час и три четвърти), 19.
Пробождане в края на уретрата (след единадесет часа), 4.
Пробождане в края на уретрата (вечер и през нощта), (втори ден), 4. [590.]
Жилеща болка преди, по време на и след уриниране, 1.
Остри убождания като от игли в уретрата, толкова силни, че изпращат тръпка към бузите и ръцете, 1.
Постоянен позив за уриниране (след един час и три четвърти), 18.
Непрестанно желание за уриниране (втори ден), 44.
Макар че беше уринирал преди лягане, почувства силно желание да уринира още; опита се да го направи, но едва успя да задържи урината, докато съдът бъде приготвен (след четири часа), 3.
Липса на желание за уриниране (първи ден), 44.
Позив за уриниране, но не може да отдели нито капка, 1.
Позив за уриниране със силно напъване, 1.
Позивът продължава и след уриниране, 1.
Уриниране.
Често уриниране с отделяне на голямо количество урина, 12.
Често уриниране през нощта, с голямо количество урина, 11.
Често уриниране, но в малко количество, 1.
Често уриниране с пареща болка вечер, 1.
През нощта често уриниране; урината е тъмна, 4.
Уриниране на всеки час, 1.
Наложи се да уринира няколко пъти; в началото — със затруднение, 20.
Не можеше волево да задържа урината, 20.
Обилна безцветна урина, 1. [600.]
Обилно отделяне на бистра, светла урина, 1.
Огромно количество урина, отделяна на пълна, свободна струя, 1.
Отдели толкова урина, колкото обикновено се събира през цялата нощ (след четири часа), 3.
Трябва да изчака известно време, преди да потече урината, 1.
Трябва да изтласка последните няколко капки с ръка, 1.
В продължение на няколко дни — непълно отделяне на урината, което можеше да се довърши само чрез силен натиск, 4.
След спирането на струята урината продължава да изтича на капки, 1.
Струята внезапно спира, а след това отново потича, 1.
Понякога урината изтича свободно, а след това отново на малки количества, с парене и щипане, 1.
Урина.
Урината е бистра и в голямо количество (трети ден), 7. [610.]
Гъста червена урина (втори ден), 7.
Урината е по-тъмна, но без утайка и по-оскъдна, 4.

ПОЛОВИ ОРГАНИ

Мъжки.
Възбуда на половите органи, 21.
Сатириазис, 1.
Ерекции при езда, ходене, както и при неподвижно седене; не са предизвикани от любовни мисли, 1.
След коитус ерекцията продължава толкова дълго и става толкова болезнена, че се налага да облива пениса със студена вода, 1.
Силни ерекции, 1.
Приапизъм, 1.
Хордея, 1.
Пенисът е отпуснат и свит (след един час и три четвърти), 19. [620.]
Неспокойно усещане с парене в пениса и уретрата, придружено от чести позиви за уриниране, 1.
Половата тръпка е силно удължена, с повече от дванадесет еякулации на семенна течност, 1.
През нощта, по време на коитус, слабо или никакво усещане. Почти никакво семеизпускане или усещане, но скоро след това доста остра болка в поясната област, продължила кратко време (съвсем необичайно), (втори ден), 5.
Половата тръпка се състои само от силно парене, без еякулация на семенна течност, 1.
Пробождащо-пареща болезненост в главичката на пениса, 1.
Сърбеж на главичката на пениса, 1.
Сърбеж и парене на скротума, 1.
Афродизия, 29.
Необичайно силно афродизиачно усещане (след седем часа), 5.
Прекомерно полово желание с чести ерекции през деня, 1. [630.]
Прекомерно отделяне на простатна течност през нощта, по време на изхождане на твърди изпражнения, 1.
Женски.
Много обилна менструация, продължила пет дни (при две жени, след 10 грана, при два отделни случая), 3.
Нимфомания, 1.
Възбужда половото желание, но причинява безплодие, 42.

ДИХАТЕЛНИ ОРГАНИ

Глас.
Гласът е с много по-висок тон, 1.
Говори с толкова тих глас, че не се чува, и се смее прекомерно, когато му кажат това, 1.
Неспособност при говор да преценява диапазона и силата на гласа си, 17.
Кашлица.
Груба кашлица, която дращи в гърдите непосредствено под гръдната кост, 1.
Лека суха кашлица (след четири часа), която впоследствие става по-силна, но остава суха, почти като лай, 3.
Силна суха кашлица (при около тридесет изпитващи), 3.
Дишане. [640.]
Горещ дъх, 1.
Хъркащо дишане, 17.
Затруднено дишане, 21.
Необходимо е голямо усилие, за да поеме дълбоко въздух, 1.
И най-лекият натиск върху стомаха предизвиква пристъп на задушаване, 1.
Желание за открит въздух, 23.

ГРЪДЕН КОШ

Болки в гръдния кош (след четиридесет и пет минути), 19.
Тревожно усещане в гърдите и бързи, неравномерни, малки удари на сърцето почти през целия ден (втори ден), 4.
Тежест в гърдите при ходене (след четиридесет и пет минути), 19.
Парене в гърдите, 21. [650.]
При бързо изкачване на няколко стъпала почувства стягаща болка напряко през гърдите, на нивото на сърцето; продължи само миг-два; никога преди не беше усещал такава болка (втори ден), 5.
Натискащи, пробождащи болки в гръдния кош и крайниците (след един час и три четвърти), 19.
Притискане на гърдите, 8.
Притискане на гърдите с усещане за натиск и свиване в подложичната ямка, 20.
Притискане на гърдите с дълбоко дишане, изискващо усилие. Чувства се сякаш е задушен и трябва да му веят, 1.
Значително притискане на гърдите, сякаш непременно ще настъпи задушаване; усилва се при изкачване на стълби, 41.
Бодежи, простиращи се от настъпване; усилват се при изкачване на стълби, 41.
Остра, режеща болка зад гръдната кост, усилваща се при преглъщане, 1.

СЪРЦЕ И ПУЛС

Прекордиум.
Притискане в прекордиума, 23.
Усещане за тежест в областта на сърцето (скоро след това), 36. [660.]
Неописуемо усещане за притискане около сърцето; прилошаване откъм сърцето; струваше му се, че биенето на сърцето е силно затруднено — рязко и учестено, слабо и малко; съкращенията му изглеждаха резки. Това състояние на сърцето продължи, докато си легна, около 3 ч. сутринта, 8.
Дълго време след това беше обезпокоен и уплашен от болки около сърцето, 41.
Убождащи болки, привидно по повърхността на сърцето, появяващи се на пристъпи, 13.
При дишане усеща сърцето така, сякаш се трие в ребрата, 1.
Прилоша му откъм сърцето. (Последната дума действително се отнася за сърцето, а не за някоя друга част), 8.
Мъчително безпокойство в сърцето, 1.
Болка в сърцето със сърцебиене, 1.
Натискаща болка в сърцето със задух през цялата нощ, 1.
Пробождащи болки в малки, ясно ограничени участъци на сърцето, 1.
Болезнено пронизване в сърцето като от зъбците на вилица, 1. [670.]
Бодежи в сърцето, придружени от силно притискане; последното се облекчава от дълбоко дишане, 1.
Сърдечна дейност.
Сърдечният тласък е много слаб, понякога едва доловим, 20.
Силно и бързо биене на сърцето и широко разширени зеници (след половин час), 27.
Малки, неравномерни, тревожни удари на сърцето при седене или навеждане (след три часа), 4.
Сърцебиене, което го събужда от сън, 1.
Болезнено сърцебиене, 1.
Пулс.
Леко увеличаване на силата на пулса (след един час), 33.
Струваше му се, че пулсът му е пълен и силно туптящ, 8.
Пулсът му започна да тупти тежко и главата му се замая, 3.
Ускоряване на пулса, 29. [680.]
Ускорен пулс, 21.
Леко учестяване на пулса, 30.
Пулсът бие с огромна честота, но толкова слабо, че не може да усети сърдечния тласък към гръдната стена, 15.
Пулсът, преброен от приятел, е 120, пълен и силно туптящ. Обикновено по това време е около 84, 8.
Сам преброи пулса си на 130, 8.
Пулс 150–160 (след половин час), 27.
Много слаб пулс (скоро след това), 36.
Пулс под нормалната стойност, до 46, 1.
Пулсът е много малък и бавен, с дълги прекъсвания, 20.
Пулсът на китката често прекъсва, понякога не се долавя в продължение на минута, а когато се възстанови, е забележително слаб и се усеща само при много внимателно изследване; след това става по-отчетлив и по-чест и се повишава с осемнадесет удара над нормалното, 20.

ШИЯ И ГРЪБ

Шия. [690.]
Тъпа болка в тила, в дясното рамо и в дясното ухо, 1.
Гръб.
Особено усещане като от струя топла вода, която постепенно се промъква нагоре по гърба и достига до мозъка (след половин час), 27.
Усещане, сякаш нажежен до червено железен прът преминава от сакрума нагоре по гръбначния стълб до атласа, около тила, над очите от дясната страна и спира при лявото ухо, оставяйки усещане като за овъгляване; преминаването трае шест часа, 44.
Зашеметяваща болка между лопатките, 1.
Болка напряко през раменете и гръбначния стълб, която го принуждава да се приведе и му пречи да ходи изправен, 1.
В 4 ч. следобед — много силна болка по външния ръб на трапецовидния мускул (втори ден), 44.
Рефлексни движения на гръбначния стълб; вълнообразно движение, започващо в гръдната област на гърба и простиращо се до таза, което бавно и неволево последователно повдига и спуска първо гърба, а след това таза. Докато гърбът и рамото са притиснати към леглото, поясната и тазовата област бавно се повдигат, а след това бавно, но силно се спускат, докато гърбът бавно се повдига, 6.
Усещане за студ в кръста и между раменете, 44.

КРАЙНИЦИ КАТО ЦЯЛО

Обективни.
Обхванат от своеобразни жестикулационни конвулсии на ръцете и краката; постепенно симптомите му придобиват вида на онези, които характеризират хидрофобията, 39.
Парализа на долните крайници и дясната ръка, 1.
Субективни. [700.]
Приятно изтръпване на крайниците (след един час), 33.
Неприятно разтрисане по всички крайници, с болезнено усещане за тежест в тила и тетанично, периодично съкращение на мускулите на тила, 22.
Усещане за оловна тежест в крайниците, сякаш не може да ги движи, продължаващо известно време (след два часа и половина), 12.
Усещане за умора в крайниците, със склонност да си легне, 1.
Болки в китките и глезените (втория ден), 4.
Болки в ставите (втория ден), 7.

ГОРНИ КРАЙНИЦИ

Обективни.
Треперене на ръцете и кистите, 1.
Невъзможност да повдигне дясната ръка, със студенина на дясната кист, 1.
Субективни.
Необичайна прострелваща болка в лявата ръка, от рамото до върха на средния пръст, предизвикваща в пръста усещане за вътрешна болезненост, подобно на усещаното при невралгични болки. В един момент болката се съсредоточава в меката част на нокътната фаланга, а в друг — в горната част на аксиларния ръб на лопатката, откъдето сякаш се разпространява радиално, като спиците на колело, на разстояние от два инча (след един час и две трети), 13.
Приятно тръпнене по ръцете и кистите, 1.
Рамене. [710.]
Паралитична слабост в раменете, 1.
Усещане в раменете, сякаш са бити, особено в лявото рамо, 1.
Мишница.
Болка по предната страна на мишницата и задната страна на лакътя, 44.
Лакът.
Болка като от умора в сгъвката на десния лакът (в 7 A.M., първия ден), 7.
Предмишница.
Не може да повдигне ръцете си; усеща сякаш върху предмишницата лежи тежест, 3.
Тежест в предмишниците и ходилата (при около тридесет изпитатели), 3.
Китка.
Болки в лявата китка (втория ден), 4.
Кисти.
Непрекъснато разтрива ръцете си, 29.
Ръцете треперят така, че не може да пише, 17.
Ръцете му се струват чудовищно големи, 1.
Пръсти. [720.]
Внезапна поява на зачервяване на всички пръсти, с парене и боцкане в ставите, 1.
Остра пробождаща болка в пръстите, 1.
Продължителна болка в ставите на пръстите, 1.

ДОЛНИ КРАЙНИЦИ

Обективни.
Несигурна походка — не като на човек, който се бои да не падне, а като на човек, който се мъчи да не подскача, понеже усеща сякаш в коленете му има пружини; това му напомня разказа за човека с механичния крак, който го повлякъл със себе си, 26.
Докато върви по дъсчена пътека, широка само една дъска, от време на време десният му крак внезапно се изхвърля наляво и не уцелва дъската. След като няколко пъти наблюдава тази мускулна прищявка, съсредоточава вниманието си върху ходенето, за да предотврати повторението на погрешната стъпка. Кракът отново и отново се изхвърля встрани, неподвластен на волята, и неизменно отива наляво, 41.
Пълна парализа на долните крайници, 1.
Не може да се изкачва по стълби поради почти пълна парализа на крайниците, със скованост и уморителна постоянна болка в двете колена, 1.
Крайниците не могат да го поддържат (след два часа и четвърт), 35.
Краката едва поддържат тялото, 27.
Десният крак внезапно се подгъва и той пада, 1. [730.]
Около 3 A.M., след като се съвзема достатъчно, за да изтрезнее, си ляга. При излизане от стаята на приятеля си се препъва надолу по стъпалата, 8.
Куцота с десния крак; теглещи болки в прасците, 1.
Голяма слабост на левия крак, 1.
Умора в двата крака, достигаща почти до парализа; по-силна в левия, 1.
Субективни.
Крайниците му се струват много големи, 1.
Приятно тръпнене в двата крака от коленете надолу, с усещане, сякаш птичи нокти обхващат коленете, 1.
При ходене десният крак се усеща като парализиран, 1.
Усещане за умора в левия крак, 1.
Изтръпване на левия крак и ходилото, 1.
Тазобедрена област.
Болка в дясната тазобедрена област. Болка в лявата бедрена кост, 1.
Бедро. [740.]
Болка и сърбеж в левия крак непосредствено над коляното, 44.
Коляно.
Обезсилваща болка, с теглене и продължителна болезненост в дясното коляно, 1.
Разкъсваща болка в лявото коляно (след петнадесет часа), 4.
Коленните капачки се усещат сякаш са насилствено издърпани надолу, 1.
Подбедрица.
Странна, болезнена отпадналост в двете подбедрици (след четиринадесет часа), 4.
Продължителна болка в подбедрицата, близо до левия външен малеол, когато лежи по гръб, но не и когато лежи настрани, 44.
Усещане за крампи в прасците, което прави движението на краката невъзможно или ги принуждава да се изпъват, или внезапно да подскачат, 39.
Глезен.
Болка в десния глезен (вечерта), 4.
Ходило.
При ходене влачи ходилата си, 1.
Ходилата му многократно изтръпват, 1. [750.]
При опит да ходи ходилата му се усещат тежки; повдига ръцете си с мъка, тъй като усеща предмишниците сякаш са притиснати надолу от тежести (след четири часа), 3.
При опит да ходи изпитва извънредно силни болки, сякаш стъпва върху множество шипове, които проникват в ходилата и пронизват нагоре крайниците до тазобедрените стави; по-силни в десния крак и придружени от теглещи болки в двата прасеца; тези болки го принуждават да куца и да вика от агония, 1.
Усещане за изтръпване на стъпалото на левия крак, след това на цялото ходило, нарастващо до изтръпване на целия крайник, 1.
Парене в стъпалата, 1.
Пробождания в стъпалата, 1.
Изтръпване в ставите на двете ходила, 1.
Костна болка в метатарзофалангеалната става на десния крак, 44.
Пръсти на краката.
Прострелващи болки в ставите на пръстите на левия крак, по-силни в палеца, 1.
Силни болки в ставите на десния палец (преди обяд и вечерта), (третия ден), 4.
Продължителна и бодежна болка във възглавничката на левия палец, 1. [760.]
Боцкане и продължителна болка в ставите на палеца на левия крак, 1.

ОБЩИ СИМПТОМИ

Обективни.
Прилив на кръв към повърхността, 29.
Силна възбуда на целия организъм, сякаш кръвта циркулира много бързо; сякаш потоци от нея се изливат отдолу към главата, която усещаше притъпена, докато очите му блестяха; при ходене едва намираше пътя си; всичко изглеждаше тъмно и изопачено; след като стигна у дома — голяма веселост и безметежност, сякаш невидима сила го издига в други, по-висши сфери; всичко изглеждаше твърде малко и твърде тъмно; често уверяваше, че вижда нещо неземно и че може да извърши велики дела; виждаше духове, танцуващи около него и също толкова щастливи, колкото самия него; слухът му беше много остър; и най-слабият шум, като биенето на собственото му сърце, му се струваше прекалено силен; мъчителна жажда; каталептични и епилептични пристъпи, 22.
Странна, залитаща походка, 29.
От време на време разтърсване на цялото тяло, 1.
Каталепсия, 21.
Понякога каталепсия, 29.
Вършеше нещата автоматично, 1.
Не може да избегне блъскането в хората на улицата, 1.
Несъзнателно върви настрани по улицата, 1. [770.]
Пълзи на ръце или колене на открито, 23.
По време на опиянението, когато го обхващаха пристъпите на смях, тропаше с крака и буйно повдигаше и отпускаше тялото си върху дивана, 1.
Затвори очи и се опита да мисли за нещо тържествено. Внезапно му се стори, че е мраморна статуя; не можеше да се движи и почувства студени тръпки по цялото тяло, 3.
Чувства се сякаш под седативното въздействие на опиат (след три часа), 5.
Нежелание за физически труд, 1.
Чувстваше се ленив сутринта (втория ден), 5.
Блажена леност и еротичен делириум, 22.
Силно желание да легне през деня, 1.
Силна вялост (втория ден), 33.
Чувства се силно уморен, 1. [780.]
Отслабване на мускулната сила (след четири часа и четвърт), 13.
Чувстваше се много слаб (втория ден), 20.
Чувстваше се слаб, особено в областта на коленете (след два часа и четвърт), 34.
Голяма мускулна слабост, 21.
Твърде слаб и нервен, за да работи, 27.
Чувстваше се толкова слаб, че едва можеше да говори, и скоро изпадна в дълбок сън, 1.
Напълно изтощен от кратка разходка, 1.
Крайна отпадналост (скоро след това), 36.
Състояние на колапс (едва не завършило със смърт), 38.
Щом затвореше очи, изпадаше в синкопно състояние, 22. [790.]
Усещане за неопределено безпокойство, 41.
Чувстваше се крайно нервен, 27.
Нервно, неспокойно усещане по цялото тяло, 44.
Подтик непрекъснато да се мести от едно място на друго, 22.
След като преживя особени видения и усещания, го обхвана необходимост от движение; надигна се сякаш под действието на някаква еластична сила, удари се в гърдите и започна да пее и танцува по най-необуздания начин, 22.
Усещане за безчувственост, 28.
Почувства особена безчувственост, която пълзеше през тялото и крайниците, 33.
Кожата е нечувствителна към дразнители, например горчица, четки и др., 20.
Не осъзнаваше, че върху стъпалата му е поставена горчица и че те са били разтривани с четки; чувствителността на кожата изглеждаше напълно притъпена, 20.
Постепенно настъпва пълна анестезия, 1. [800.]
Анестезията обхвана цялото му тяло. Постепенно намаляваше, но чувствителността не се възстановяваше навсякъде, нито трайно, тъй като настъпваха чести рецидиви, 39.
Субективни.
Неописуемо „странно“ усещане проникваше цялото тяло (след един час), 41.
Имаше и странно усещане, свързано с въздуха, но не може да си го спомни, 8.
Усещането за лекота при движение беше силно изразено, 20.
Усещане за лекота или плавучест, сякаш би могъл да падне като коркова тапа, без да се нарани (след четири часа и четвърт), 13.
Особено характерно беше усещането, сякаш тялото му се издига от земята и сякаш би могъл да отлети, 20.
Чувстваше се сякаш под въздействието на опияняващо питие (след половин час), 27.
Чувстваше се пиян (след един час), 12.
Чувстваше се пиян (след час и половина), 10.
Събуди се сутринта не съвсем изтрезнял (втория ден), 8. [810.]
Чувстваше се много зле, 8.
След като си легна — усещане за тежест или сънливост; не можеше да повдигне ръцете или краката си (след един час), 11.
Скованост на мускулатурата, 17.
Почувства характерната тръпка, предизвиквана от лекарството (след точно четири часа), 3.
Приятно тръпнене през тялото и крайниците, 1.
Всички са единодушни, че първият симптом се появява след изтичането на няколко часа и неизменно представлява тръпка, преминаваща през цялото тяло чак до върховете на пръстите и през мозъка, последвана от силен ужас, 17.
Получих истинска хашишова тръпка, толкова силна, че се хванах за един плот, за да не залитна, изпитвайки същата липса на увереност в себе си и тревожен ужас, които бях почувствал при приемането на по-голямата доза (след един час), 43.
Дясната страна на тялото му се струваше силно уголемена, така че си мислеше, че ако продължи да расте по този начин, ще трябва да се наведе към противоположната страна, 8.
Усещане, сякаш отделни части са станали по-големи и по-дебели, e. g. долната устна изглежда подута до нивото на носа или носът — толкова голям, че пречи на зрението, 21.
Внезапна тъпа, наболяваща болка и стягане, примесени с безчувственост и мравучкане, сякаш го е ударил електрически ток. Започна в дясната мишница, разпространи се надолу по ръката и нагоре към подмишницата, след което постепенно премина надолу към стъпалата, а после нагоре към главата. Усещаше се главно в ръката и подмишницата. Това усещане се появяваше и отминаваше като вълна; беше ограничено изцяло до дясната страна и сякаш спираше при срединната линия. (Дясната страна на изпитващия беше откъм огъня), (след четиридесет минути), 8. [820.]
Внезапно силно чувство на притискане; всичко му се струваше твърде тясно; чертите на лицето му се изкривиха; пребледня; притискането се усили до тревога, с усещане, сякаш кръвта му, кипяща, се надига към главата, 20.
Симптомите се развиват предимно от дясната страна, 1.
Въздейства най-силно върху лица с най-изразен нервен и сангвиничен темперамент; върху жлъчния — почти толкова силно; върху лимфатичния — само слабо, със симптоми като световъртеж, гадене, кома или мускулна скованост, 17.

КОЖА

Мравучкане, 21.
Сърбеж по лицето, рамото, корема и стъпалата, облекчаван от чесане, 44.
Постоянен сърбеж на носа, 44.
Сърбеж по ходилото, 44.

СЪН И СЪНИЩА

Сънливост.
Сънливост (след един час), 11.
Сънливост, унесеност, 44.
Сънливост през деня, 1. [830.]
Прекомерна сънливост, 1.
Силна сънливост следобед, 1.
Стана му сънливо без предшестваща възбуда или приповдигнатост; състоянието е замъглено (след четири часа), 5.
По-сънлив от обикновено вечер (след четиринадесет часа), 5.
Известно време усещаше сънливост (след два часа и половина), 12.
Унесеност, със студено усещане в тила и задната част на шията, сякаш ги обдухва въздух, 44.
Силна унесеност, дори през деня (втори ден), 7.
Вид прекъсвана унесеност, 40.
Почувства унесеност и заспа в креслото (след два часа), 14.
Сутринта се чувстваше унесен и все още под въздействието на лекарството; унесеността продължи до 1.30 P.M., с редуване на бодърстване и сън, но бодърстването представляваше приятно мечтателно състояние (втори ден), 8. [840.]
Когато си легна, изпадна в унесено състояние, в което си въобразяваше, че ноктите на пръстите на двете му ръце са приблизително големи колкото чинии, силно извити, но иначе с естествена форма; при разтваряне и свиване на пръстите (субективно или обективно?) те сякаш се плъзгаха един върху друг като ветрило; а при почукването им върху твърда повърхност (субективно или обективно?) се пораждаше възхитително усещане, 8.
Усещане за сънливост; би могъл лесно да заспи, ако легне и се поддаде на усещането; но когато е необходимо, винаги може да се ободри (след четири часа), 13.
Силно желание за сън, поради което побърза да си легне, без да се съблича, 27.
По-силна склонност към сън, продължила половин час (след шест часа и две трети), 13.
Беше принуден да се предаде на съня (след четири часа), 5.
Нежелание да стане сутрин, 1.
Чести периоди на сън (след един час), 33.
Изглеждаше, че от време на време заспива за няколко мига, които обаче му се струваха много продължителни, с приятни сънища; след това се събуждаше и записваше тези бележки, 8.
Даде му двойна доза сън, 26.
След пълноценна нощна почивка спа дълбоко през целия следващ ден, 1. [850.]
Продължителен и спокоен сън, 1.
Спа три дни и три нощи, с изключение на времето, когато го събуждаха, за да се храни, 1.
Дълбок сън, 1.
Дълбок сън с меланхолични сънища, 1.
Спа дълбоко, 35.
Спа дълбоко през нощта, 33.
Сън като на „мъртвопиян“, 41.
През нощта спа много дълбоко, без сънища, 5.
Спа много спокойно, без сънища, 27.
Докато спеше, изглеждаше скован, сякаш мъртъв, с отпусната надолу долна челюст, 5. [860.]
Стряскане на крайниците по време на сън, което го събуждаше, и тогава се страхуваше, че ще получи припадък, 1.
Писъци по време на сън, 1.
Говорене насън, 1.
Подремна малко на диван в стаята на приятел; чуваха го да се подсмива сам; събуждаше се на всеки пет минути, като му се струваше, че са изминали часове. След като приятелят му си легна, продължаваше да се събужда с мисълта, че той все още е в стаята, но когато се разсънваше, си спомняше всичко; след това отново изпадаше в унесеност (след два часа), 9.
През целия следобед редуване на унасяне и събуждане; при събуждане същото приятно мечтателно състояние (втори ден), 8.
След вечеря се унасяше и събуждаше както преди. Прие кафе, което премахна това състояние (втори ден), 8.
Безсъние.
Събуди се веднъж през нощта, което е необичайно, 13.
Събуди се в 4 A.M. и в 7 A.M., което е много необичайно, 13.
Събужда се в 6 часа сутринта с пълнота в главата и тежест в тялото, 1.
Събужда се скоро след полунощ със силна жажда, 1. [870.]
Събужда се преди полунощ в състояние на полусъзнание; с невъзможност да се движи; сърцебиене, бавно, дълбоко, затруднено и прекъсващо дишане и усещане, сякаш умира, 1.
Събужда се преди полунощ, обзет от ужасни усещания; въобразява си, че ще бъде задушен, известно време плаче и стене, докато всички предмети в стаята не започнат да изглеждат с действителните си размери, след което отново заспива, 1.
Буден цяла нощ; леки, приятни сънища; кратки дремки (втори ден), 44.
Единственият ефект беше, че не можа да спи една нощ, 26.
В леглото не можеше да заспи; мисълта му бързо прескачаше от една тема на друга; сякаш сънуваше с отворени очи, защото виждаше, чуваше и забелязваше всичко около себе си, 27.
Сънища.
Изглеждаше, че сънува с отворени очи, и времето ѝ се струваше много продължително, 40.
Когато престане да упражнява волята си, изпада в нещо като сън; периодът на това мечтателно състояние му се струва мъчително продължителен; чувства, сякаш никога няма да дочака края на нощта, 8.
През деня периодично повтарящи се сънища или пристъпи на мечтателност, 1.
Сънищата продължиха около час, след което преминаха в леко главоболие, което усещаше до късно през нощта, 27.
Живи сънища, понякога екстатични (втори ден), 7. [880.]
Обзе го поредица от възхитителни сънища (след два часа и четвърт), 35.
Изключително приятни сънища; сега не може да си спомни много от тях, 8.
Сластни сънища, с ерекции и обилни семенни изтичания, 1.
Пророчески сънища, 1.
Досадни сънища, 1.
Спа добре, с изключение на един неприятен сън, 5.
Събуди се насред див, безформен сън, в състояние на необикновена възбуда и облян в пот, 15.
Сънища за опасност и за преживени премеждия, 1.
Сънища за мъртви тела, 1.
Кошмар всяка нощ, веднага щом заспи, 1. [890.]
Сънят, който преди придобиването на навика да приема Hashish винаги беше с повече или по-малко живи сънища, през целия период на употребата му беше напълно лишен от сънища, 17.

ТРЕСКА

Втрисане.
Загуба на телесна топлина, 1.
Студенина на телесната повърхност (скоро след това), 36.
Треперене от студ (първи ден), 7.
Приятна прохлада сякаш внезапно обхвана цялото тяло, 24.
Студенина и треперене от студ, с външна топлина (втори ден), 7.
Общо втрисане, 1.
Силно разтърсващо втрисане със следните симптоми: силно тракане на зъбите; студенина на тялото и крайниците; обилна студена пот; усещане за умора в крайниците с болки в ставите; сухота в устата с гъста, бяла, лепкава слюнка; силна жажда; пиене на големи количества вода; залитане и падане при опит за ходене; силно туптене в главата и сърцето; невъзможност да се изправи от приведено положение поради смазваща тежест върху малкия мозък, шията и рамото; слепота, с изключение на малка точка непосредствено там, накъдето гледа; изключително бавен и пълен пулс; привидно спускане на тавана, за да го смаже; твърдо убеждение, че умира, но не може да извика за помощ; падане на пода и лежане известно време в безсъзнание; след това сън в продължение на три нощи и три дни, 1.
9 A.M., ледена студенина напречно през корена на носа, появява се, когато се навежда напред, докато пише, и изчезва при раздвижване (трети ден), 44.
Студенина на лицето, носа и ръцете след вечеря, 1. [900.]
Студенина на дясната ръка със скованост и изтръпване на десния палец, 1.
Студенина на ръцете, ходилата и особено на носа след вечеря, с втрисане, разтърсване и невъзможност да се стопли, 1.
Горните и долните крайници студени, понякога треперещи, 20.
Топлина.
Телесната топлина беше повишена, 20.
На студено, при 2° F. под нулата, не усеща студ, макар да е почти съблечен, 19.
Не усещаше студ, докато вървящите с него, загърнати в наметала, се оплакваха от студа, 26.
Усещане за топлина, 21.
Приятно усещане за топлина, започващо от гръбначния стълб и разпространяващо се по цялото тяло (след един час), 11.
В легнало положение усещане за сгорещяване и топлина, 6.
Приятна пареща горещина по цялото тяло, 8. [910.]
Парене по кожата на тялото и крайниците, 1.
Силна треска кипеше в кръвта ми и всеки удар на сърцето беше като тласък на колосална машина, 17.
Челото и главата само умерено топли, никога горещи, 20.
Топло мравучкащо усещане по цялата лява половина на лицето, 44.
Влажна топлина на дланите, 44.
Усещане за топлина по предната страна на тялото и ръцете, 44.
Изпотяване.
Леко изпотяване, 21.
Пот по предната страна на крайниците и усещане за влажност по цялото тяло, особено отпред, 44.
Обилна лепкава пот, избила на капки по челото му, 1 . Липса на пот в продължение на няколко дни, 20.

УСЛОВИЯ

Влошаване.
( Сутрин ), Езикът бял и т.н.; преди ставане, слуз по езика; отхрачва бучки.
( Следобед ), Лесно се възбужда и т.н.; сънливост.
( Вечер ), Болки в уретрата.
( През нощта ), Инекция на конюнктивата; в легнало положение, къркорене в червата; често уриниране.
( При изкачване на стълби ), Стягане в гърдите.
( В леглото ), Сухота в устата и т.н.
( При дишане ), Пробождания в подребрието.
( При светлина от свещ ), Заличава съзнанието.
( От кафе ), Симптомите, особено тези от страна на мозъка.
( След вечеря ), Студенина на лицето и т.н.; студенина на ръцете и т.н.
( По време на хранене ), Стомахът се усеща подут и т.н.
( При скърцане със зъби ), Болка в зъбите.
( При смях ), Болка в бъбреците.
( В легнало положение ), Звънтене в ушите.
( В легнало положение по гръб ), Болка в крака.
( При движение ), Оригвания.
( При ставане ), Световъртеж и т.н.
( При разклащане на главата ), Пълнота в малкия мозък и т.н.
( В седнало положение ), Малки и т.н. удари на сърцето.
( При заспиване ), Усещане в мозъка.
( От спиртни напитки ), Симптомите, особено тези от страна на мозъка.
( При навеждане ), Замайване; малки и т.н. удари на сърцето.
( На слънце ), Главоболие.
( При преглъщане ), Болка зад гръдната кост.
( При пушене на тютюн ), Симптомите, особено тези от страна на мозъка.
( Преди, по време на и след уриниране ), Жилеща болка; парене и т.н.
( При събуждане ), Усещане в мозъка; главоболие.
( При ходене ), Склонност към световъртеж; замайване; тежест в гърдите.
( В топла стая ), Притискане на мозъка и т.н.
Подобрение.
( На чист въздух ), Бледност на лицето.
( При дълбоко дишане ), Пробождания в сърцето и т.н.
( От кафе ), Замайване; главоболие.
( При измиване със студена вода ), Симптомите.
( При оригване ), Болка в епигастриума; подуване на корема.
( От натиск ), Болка в дясното ухо; болка в зъбите; болка в кардията.
( При покой ), Симптомите.

ДОПЪЛНЕНИЕ: CANNABIS INDICA. Източници.

28 , Th. Gautier, History of Dreams, Visions, etc., Brierre de Boismont, M.D., Phil., 1855, chap. xiv, p. 334 (S. A. Jones, Am. Hom., Obs., vol. xii, 1875, p. 409); 46 , (Berridge), Pharm. Journ. and Trans., 1841, vol. vi., p. 127, негов приятел лекар го изпробвал в няколко случая; 47 , (Berridge), La Presse, June 22d, 1845, двама дервиши го приели, след като завършили молитвите си; 48 , (Berridge), Mr. Bartlett, Pharm. Journ. and Trans., 1847, vol. vi, p. 70, млад мъж приел малка доза екстракт; 49 , (Berridge), Chas F. Hodson, Med. Times and Gaz., 1852, vol. iv, p. 450, момче приемало по 1 до 1 1/2 грейна екстракт пет или шест пъти дневно за тетанус; 50 , Bost. Med. and Surg. Journ, vol. xlvii, 1852, p. 218, аптекар приел 6 грейна; 51 , History of Dreams, Visions, etc., Brierre de Boismont, M.D., Phil., 1855, chap xiv, p. 334 (S. A Jones, Am. Hom. Obs., vol. xii, 1875, p. 409); 52 , John G. Bell, M.D., Bost Med. and Surg. Journ., vol. lvi, 1857, p. 211, приел умерено голяма доза екстракт с кафе; 53 , Obs. sur Le Chanvre Indigène, от Prosper Albert, Strasbourg, 1859, приел 0.03 grm.; 54 , ibid., приел 0.02 grm.; 55 , ibid., M. L. приел 0.03 grm.; 56 , ibid., M. L. приел 0.15 grm.; 57 , ibid., M. C. приел 25 милиграма; 58 , ibid., същият, приел 0.35 grm.; 59 , F. H. Brown, M.D., Bost. Med and Surg. Journ., vol. lxvii 1862, p. 291, C. C. приел 6 грейна твърд екстракт в продължение на час и четвърт; 60 , (Berridge), Mr. Sherly Hibbard, Intell. Obs., 1863, vol. ii, p. 435, приел около една драхма през една юлска вечер; 61 , G. B. Kuykendall, M.D., Phil. Med. and Surg. Rep., vol. xxxii, 1875, p. 421, приел около 1 грейн непосредствено преди вечеря; 62 , Berridge, U. S. Med. Invest., 1876, N. S., vol. iv, p. 574, Mr. --- приел 1 драхма тинктура; 63 , Mr. Maximovitch, Meditsinsky Vestorick (Hom. World, vol. xii, 1877, p. 226); 64 , (Berridge), David Urquhart, The Pillars of Hercules, vol. ii, p. 122; 65 , Berridge, Organon, vol. i, 1878, p. 335, Madden and Desgenettes, общи ефекти.

ПСИХИКА

Скоро осъзнах, че изпитвам разочарование. Казах си: „Това не беше хашиш, а някакъв шоколадов препарат.“ Взех перото, за да напиша възмутено писмо до приятеля си, който го бе доставил, та да разбере, че не съм станал лесна жертва на замисъла му да ме измами. Не знаех как да започна писмото, макар иначе винаги да пишех с лекота, дори когато бях уморен, както тогава, след две последователни нощи, прекарани в четене на Якоб Бьоме. За миг спрях, замислен, а след това теменните кости широко се раздалечиха, сякаш се разделяха по шевовете, и отново се свиха с някакъв провлачващ се шум. Казах си: „Това е от умората; чел съм прекалено усилено, ще си легна.“ Когато станах от масата, осъзнах приятно усещане за топлина и лекота; чувствах се така, сякаш бях пил шотландско уиски. Стаята изглеждаше по-голяма от обикновено и ставаше все по-голяма и по-голяма; няколко животински черепа по стените придобиха колосални размери и в ума ми се утвърди убеждението, че съм осъществил стара мечта — да живея сред чудовищата от оолитния период — и че от години стоя вцепенен от благоговеен ужас, неподвижен, парализиран и с притъпена всяка способност, освен способността да се удивлявам! Зърнах часовника си, окачен пред някакви книжа на стената, и той веднага разсея илюзията. Погледнах го спокойно и установих, че бяха изминали точно двадесет минути, откакто бях приел хашиша. Часовникът незабавно се разшири до грамадни размери, а тиктакането му отекваше в главата ми като пулсациите на цял свят. Едва сега разбрах, че съм под въздействието на дрогата, и започнах да си водя кратки бележки с молив. Внезапно крайниците ми сякаш изтръпнаха, пръстите на краката ми се свиха навътре в пантофите, а пръстите на ръцете ми заприличаха на дългите крака на гърчещ се паяк; изпуснах молива и отидох до прозореца. Пейзажът беше толкова възвишен, че в преклонението си пред вълшебната гледка забравих причината за илюзията. Хоризонтът се бе отдалечил на безкрайно разстояние, но все още се различаваше, а залезът го бе очертал с безброй огнени кръгове, които се въртяха, сливаха се, разширяваха се и след това се превръщаха в полярно сияние, устремяващо се към зенита и сипещо се на искри и огнени пръски сред дърветата; те веднага се озаряваха и цялата сцена беше неописуемо величествена, изпълнена с огньове във всички възможни цветове. През цялото това време пейзажът продължаваше да се разширява; докато гледах, всичко нарастваше до все по-големи и по-големи размери. Дърветата се извисяваха все по-нагоре, клоните им покриваха небето; те се събираха и се превръщаха в неразличима маса; светлините, които допреди миг сияеха отвсякъде, се превърнаха в обща пурпурна мъгла. Усещане за потрепване във всеки крайник, съчетано с чувство на умора и потиснатост, ме накара да се обърна настрани и да седна. Потрепването се превърна в остро бодежно усещане, най-силно в крайниците, и за миг ми хрумна, че съм бил отровен със Strychnine. Отворих едно чекмедже, за да потърся средство за предизвикване на повръщане, но чекмеджето бе изчезнало и на негово място седеше едно от допотопните ми чудовища, ухилено насреща ми — истински ихтиозавър, с червена шапка на главата, барабан и Панова флейта. В продължение на около шест седмици — така определих продължителността тогава — то свиреше монотонна мелодия, докато аз седях на пода, смеех се и се наслаждавах на мисълта, че пръстите на ръцете и краката ми се удължават в нокти; внезапно ме обзе мисълта, че с усилие на волята ще унищожа илюзията. Хвърлих се към чудовището и главата ми се стовари върху дръжката на чекмеджето. Съновидението се разсея; ясно разбрах, че тиктакането на часовника и песента на птица в градината са истинските звуци, които въображението ми бе превърнало в барабана и флейтата на моя спътник от оолитния период. Отново погледнах часовника си и макар да ми се струваше, че от началото на магията са изминали години, установих, че в действителност бяха изтекли само двадесет и пет минути. Това последно сверяване на времето отново ме извади от равновесие и казах: „Двадесет и пет минути, двадесет и пет дни, двадесет и пет месеца, двадесет и пет години, двадесет и пет столетия, двадесет и пет еона; сега вече знам всичко — аз съм алхимикът, открил еликсира на живота през тъмните векове, и ще живея вечно. Какво е времето за мен? Да, това беше еликсирът, който приех преди двадесет и пет минути, за да изпитам едно усещане, и ето го как обикаля стаята.“ Зави ми се свят, докато го гледах как се върти като колело, в чийто център бях аз. На полицата имаше бюст на Милтън, който се бе превърнал в лицето на Якоб Бьоме; той седеше върху една от спиците на колелото и ми се усмихваше с такава мирна и доволна усмивка, че извиках: „Ха, ха!“ Колелото се въртеше; заблестя с огнени сияния и постепенно центърът, в който седях, се превърна в периферията, а аз бях завъртян заедно с него; главата ми се отваряше и затваряше така, че усещах студения въздух върху мозъка си; дишането ми ставаше кратко и затруднено, гръдният ми кош хлътваше, сякаш смазан от тежест, а плъхове гризяха стомаха ми. Това продължаваше цели епохи; при все това през цялото време знаех къде се намирам и как се бе случило всичко и действително станах, позвъних и поръчах кафе, макар илюзията да не престана нито за миг и, доколкото по-късно разбрах, слугата, който се отзова, да не забеляза у мен никакви признаци на умствено отклонение. Помислих си, че кафето вероятно ще облекчи усещането за притискане и разстройство, чиято реалност сега бързо разсейваше илюзията. Опипах пулса си и се опитах да го преброя. По-късно разбрах, че е бил пълен и ускорен; тогава обаче ударите му бяха като надигането на планини, а числата сами се умножаваха, така че, когато броях „едно, две, три“, те се превръщаха в „една, две, три години, столетия, епохи“, и аз буквално изпищях, съкрушен от мисълта, че съм живял от вечността и ще живея до вечността в дворец от разноцветни сталактити, поддържан от изумрудени колони, опрени върху море от течно злато — защото сега всичко изглеждаше така; а гризането в стомаха ми породи мисълта, че ще умра от глад и все пак ще продължа да живея като обезобразена развалина на един измамен човек. В този миг се почука на вратата и прислужницата влезе с кафето. То беше в огромна кана, цялата релефно украсена с дракони, които се простираха около целия свят, а аз виждах аромата му да се движи около нея в кръгове от светлина; поне цял час тя стоя усмихната и се колебаеше къде да го постави, защото масата ми беше покрита с книжа. Отместих няколко от листовете и въздъхнах дълбоко; въздишката разпръсна драконите, накара ароматите да се изсипят като дъжд и тя остави подноса с трясък, от който всяка кост в тялото ми завибрира, сякаш ударена от десет хиляди чука. Не знам дали видът ми я уплаши, но тя стоеше видимо вцепенена от ужас, розовото ѝ лице се разшири до размерите на балон и тя се понесе със скоростта на мълния, с г-н Грийн в колата, а аз останах да ръкопляскам сред хиляди лампи; успях да отбележа — тъй като сцената продължи за период, който ми се струваше неопределено дълъг, — че всички те бяха светулки, които можех да докосна, и те предаваха на пръстите ми фосфоресциращи искри, сякаш бяха натъркани с луциферови кибритени клечки. [Само няколко дни преди това в градината имах светулки и когато ги взех в ръце, установих, че върховете на пръстите ми са покрити с матово фосфорно сияние. Това вероятно е породило илюзията. Всъщност по-късно проследих много от усещанията си по време на пристъпа до предходни събития и почти вярвам, че илюзиите са резултат от ненормално функциониране на паметта.] Но знаех, че всичко това е нереално, и изпих кафето напълно спокойно, макар да ми беше трудно да го налея, без да го разлея; чашата се доближаваше до устните ми, сякаш беше ръбът на котел, в който къкреше вариво от подправки и непентес; а сред парата виждах свирепостта, тръпчивостта и prima materia на Якоб Бьоме, разкрити изцяло, така че тайната вече не съществуваше и можех да проникна в мозъка му, както сега изглеждаше, че той прониква в моя. В мига, в който отпих от кафето, то се стрелна през мен и предизвика усещане за непоносима горещина. Гризящото усещане в стомаха и свиването на гръдния кош отстъпиха място на бодежи, най-силни в пръстите на ръцете и краката; но макар и болезнено, всичко това беше приятно. И макар сега да можех да възприемам като едно цяло предметите около себе си, те се пренасяха на неизмерими разстояния и непрестанно увеличаваха размерите си; и макар да погледнах часовника си и да видях, че са изминали само четиридесет минути, в ума ми се таеше убеждението, че са отминали поне четиридесет столетия, откакто бях отчупил късче хашиш и се бях предал на това съновидение. Сега сякаш оставаше само едно въздействие на дрогата — усещане за топлина по цялото тяло и склонност на главата ми да се разширява и да изпълва стаята. Но ръцете ми увиснаха; не можех да ги задържа вдигнати без голямо и болезнено усилие. Допих кафето, бодежното усещане беше по-слабо отначало, след което станах и си легнах. Можех да вървя без затруднение, макар краката ми да бяха неизмеримо дълги и да усещах, че всеки миг ще се схванат така, че ще извикам. Докато се събличах, дрехите ми отлитаха далеч от мен в безграничното пространство и се превръщаха в странстващи звезди; копчетата на жилетката ми блещукаха по небесния свод като Орион, но много по-грамадни и великолепни. Не се осмелих да погледна през прозореца. Стремях се да се овладея, защото започвах да изпитвам страх. Когато легнах, леглото се разшири. Когато се изпънах в цял ръст, самият аз се разширих; и щом затворих очи, почувствах, че покривам цялото земно пространство. Изпитвах неописуема болка по цялото тяло. Кожата ми сякаш се движеше напред-назад върху плътта; главата ми се поду до ужасяващи размери и се разделих на две от главата до петите; превърнах се в две личности, всяка от които пулсираше, дишаше тежко, въздишаше силно и се губеше в смес от ефирни, но мъчителни цветове и звуци. Това сякаш продължи цели епохи; но всъщност съм спял и никога не можах да си спомня в колко часа съм легнал или в кой момент илюзорният сън ме е обзел; винаги обаче предполагах, че това е станало, когато почувствах как се разделям на две и потъвам в светлина и музика. На следващия ден се събудих рано и привидно неотпочинал. Няколко часа лежах, размишлявайки върху странните въздействия, които дрогата бе предизвикала, и известно време трудно възпрепятствах нахлуването на отделни откъслеци от виденията, които се опитваха да ме завладеят; но след като се облякох и закусих, се чувствах както обикновено. При втори опит, когато не бях повлиян от умора, забелязах, че всяка физическа и умствена способност изглеждаше усилена. Илюзиите бяха по-приятни и по-нелепи. В течение на няколко секунди преминах през хиляди различни настроения, които, както и в предишния случай, ми се струваха цели епохи; и почти винаги тези настроения бяха поглъщани от някакво странно видение на отдалечаващи се стени, пейзажи, оттеглящи се към хоризонт, който никога не достигаха, небеса, разтварящи гледки към безграничното пространство, и внезапни проблясъци пред очите на видими миризми, звуци и идеи. Най-забележителната особеност на този пристъп беше чувството, че душата ми е прекалено голяма за тялото и трябва да го разшири до подходящи размери. Това ми причиняваше болка. Задъхвах се и чувствах как кожата ми се опъва и разпуква, а ставите ми се разхвърчават като при строшаването на грамадни дървени греди. Тези илюзии веднага станаха основа за други. Разпукването на кожата ми внезапно се превърна във фойерверки, а изпукването на ставите — в удари на гонгове. Все пак преобладаваха приятните усещания; стари спомени оживяваха като картини; и в много отношения въздействията наподобяваха тези на

Opium. Но при Opium приемането на илюзиите е по-пълно и трайно, а мислите са по-непрекъснати и свързани. При хашиша има бърза последователност от нови сцени и поразителни съчетания. Когато няма болка, съзнанието буквално бива завихрено в поредица от възхитителни наслади, но през цялото време остава съзнанието, че всичко това е измама. Този пристъп скоро премина. Той завърши с радостно усещане, при което животът изглеждаше продължен отвъд естествения си предел, а навсякъде около мен имаше предмети с неземна красота, които можех с усилие на волята да превръщам в действителност; и ми се струваше, че чрез последователното прилагане на това усилие магията се разваля и действието на дрогата се унищожава напълно. Третата доза (от 4 скрупула) беше последната. Приех я по обяд, когато бях в обичайното си здравословно състояние и настроение. Веднага излязох и тръгнах през площад Финсбъри в посока към Ситито. Струваше ми се, че са изминали около петнадесет минути, през които изпитвах приятно усещане за топлина и нарастваща склонност да отварям уста, за да поема въздух, макар да не съзнавах никакво затруднение в дишането. „Ето — казах си, — това е приятно; ще си прекарам великолепно.“ Веднага някакъв глас извика: „Ето го, върви си, той винаги се надува.“ Тутакси осъзнах, че минувачите ме наблюдават как бързо се разширявам, и почувствах, че се издигам от земята и вървя над нея. Спрях и с усилие на ума се овладях, като установих, че гласът принадлежи на човек, продаващ някакви стоки на улица Мургейт, който дори не ме беше забелязал, както не ме беше забелязал и никой друг. Но веднага ми хрумна: „Това е заблуда; аз се разширявам и не мога да докосна земята.“ Може да е било само за миг, но ми се стори неопределено дълъг период — видях целия град, разстлан пред мен като диорама. Църковните камбани биеха радостно; къщите бяха осветени; конете имаха златни и сребърни сбруи; хората танцуваха валс, пееха, смееха се и си играеха с фойерверки. Отново напрегнах волята си и изпитах отвращение от жалката незначителност на подобно представление, толкова далеч оставаше то под собственото ми усещане за възвишеност; защото се чувствах възвисен и имах най-пълното убеждение, че съм способен да отделя лъжливото от истинното, макар в действителност да не можех. Върнах се по същия път, съпровождан до дома от триумфални оркестри, победни възгласи и тичащи лакеи, носещи цветни факли; постепенно ускорявах крачка, докато и аз затичах, като докосвах земята само от време на време, а през повечето време плувах във въздуха; и все пак знаех, че вървя като останалите хора, и също така знаех, че обикновените звуци и гледки по улиците са основата на заблудата. Стигнах до дома си и отидох в кабинета си с чувство на удовлетворение, че под подобно въздействие сега се намирам на по-безопасно място, отколкото на улицата. Седнах и започнах да пълня една лула с турски тютюн. Лулата се удължаваше така, че не можех да достигна главичката ѝ, но все пак я достигах; по същия начин бурканът за тютюн изглеждаше достатъчно дълбок, за да послужи като един от онези в „Али Баба, или четиридесетте разбойници“; изведнъж той се превърна в редица буркани и от тях изскочиха четиридесетте разбойници с маймунски лица и червени куртки. [По време на разходката си бях видял маймуна върху латерна и проверих здравия си разум, като отбелязах всичките ѝ зоологични белези, за да определя вида ѝ, но внезапно я изгубих от поглед.] Запалих лулата си и когато облакът дим се издигна, видях, че всички от групата също са запалили лулите си и вече са същински араби, а аз съм сред тях и се готвя да им разкажа приказка. По някаква странна приумица всички те внезапно се свиха и се превърнаха в мой двойник, но продължиха да пушат. Тогава видях в стомаха на двойника си огромен къс хашиш, който скоро се стрелна нагоре към мозъка му, а аз почувствах горещо пулсиране в главата и ми хрумна: „Защо, ако хашишът е у него, паренето е у мен и как може тази сянка да пуши толкова спокойно с маса отрова в мозъка си?“ Станах и поставих пред двойника си въпроса: „Как в крайна сметка материята и духът биха станали напълно тъждествени и биха се слели в едно?“ В отговор получих уверение, че усещането за лекота ще постигне всичко, и станах лек като перце; залюлях се напред-назад, бях повдигнат нагоре, пред очите ми проблясваха искри, от пръстите, главата и стомаха ми излизаше огън и скоро се чу ужасяващ трясък, а аз дойдох на себе си с мисълта, че полудявам. Видях лулата на парчета в краката си и горящия тютюн върху килимчето пред камината. Хладнокръвно го вдигнах с ръка, взех друга лула, пуснах димящия тютюн в нея и отново видях двойника си. Този път той беше тялото, а аз — сянката. Чувствах се като нищо. Аз бях душата, а до мен се намираше тялото. Помислих си, че вече съм разрешил въпроса за материята и духа; казах: „Те са само две форми на един и същ факт“; засмях се на глас и всички се засмяха с мен — чадърите, имам предвид, защото чадърът ми висеше на закачалката за шапки и изпълни стаята с потомството си; мебелите, украшенията и книгите се понесоха нанякъде, всички с чадъри, като танцуваха, подсвиркваха и ме пръскаха с вода от локвите, докато не тропнах с крак, не се затрупах с искри, планети и полярни сияния и не се отпуснах назад с болка в главата, която буквално разсея заблудите и предизвика мигновена тревога. Сега бях обсебен от бодежи; струваше ми се, че се подувам; имах затруднение в дишането, но въпреки това то беше приятно. Прибрах тютюна, огледах всичко около себе си и помислих да изпробвам как ще ми подействат четенето на глас и опитът да пея; но установих, че силите са ме напуснали, бях като омагьосан, толкова лек, че не можех да управлявам движенията си, и постепенно започнах да откривам, че илюзията е преминала и ме е оставила треперещ, със слаб пулс и нужда от подкрепление, за да се възстановя. Първото ми действие, след като трезво прецених случая, беше да грабна останалия къс хашиш и да го хвърля нагоре в комина. Той се издигна и дори не се върна. Видях го да отлита в небето и да се превръща в птица, защото коминът беше стъклен и можех да виждам през всичките му извивки. Тогава почувствах, че лудостта наистина ме е обзела, и започнах да мокря слепоочията си и да пия газирана вода, но скоро открих, че съм имал втори пристъп, защото хашишът лежеше сред стърготините в камината. Поднесох запалена клечка; лумна великолепен пламък и видях как хашишът се разтваря във величествено шествие от цветни светлини, които угаснаха и ме оставиха спокойно и съсредоточено да размишлявам върху цялото преживяване. Това беше третият пристъп. Предстоеше още един, но съвсем незначителен, а с хашиша вече бях приключил, 60.

Около половин час след приемането на лекарството бях на трапезата и всички се смеехме и шегувахме, наслаждавайки се на вечерята с повече лекомислено веселие от обикновено, като аз предвождах веселбата. Тъкмо привършвах вечерята, когато внезапно почувствах тръпка да преминава през мен; стаята и масата за хранене сякаш се надигнаха и залюляха или заплуваха наоколо. Всичко бе свързано с усещане за лекота и сънна нереалност. Дотогава разговарях, но при появата на тези усещания се бях подпрял с лакът на масата, което привлече вниманието на жена ми и тя попита какво ме боли. Отговорих, че нямам болка, а изпитвам особен вид усещане, което се надявам скоро да премине. Като събрах волята си, станах, отидох в салона, седнах и се опитах да се овладея; но усещанията продължиха да ме обземат. Няколко секунди след първата тръпка мислех, че всичко ще премине, но сега симптомите се усилваха. Станах и отидох до огледалото, за да се огледам и да видя как изглеждат зениците ми. До този момент не исках да повярвам, че съм под въздействието на Cannabis. Състоянието ми бързо се влошаваше — казвам „влошаваше“, защото усещанията ми бяха възможно най-неприятни и ужасяващи. Чувствах сякаш разумът ми насилствено бива запокитен от своя престол. През ума ми бясно преминаваха по-скоро усещания и състояния на съзнанието, отколкото мисли. Казах на жена си: „Намирам се в ужасно положение, трябва да се направи нещо.“ Поисках средство за повръщане. Докато го приготвяха, през цялото време ставах все по-неспокоен и възбуден. Станах и излязох в коридора, но си помислих каква полза има да тичам наоколо като обезумял, върнах се и седнах на стола си, ала не можех да намеря покой. Донесоха средството за повръщане и го погълнах. После казах: „Дайте ми малко топла вода“ и тръгнах към кухнята. Някой предложи гореща баня на краката с вода и синап; казах: „Да, пригответе я веднага.“ След още няколко минути бях в кухнята пред печката, с крака в съд с гореща вода. По това време състоянието ми беше крайно ужасяващо. Когато говорех, собственият ми глас ми звучеше странно, а гласовете на хората около мен звучаха сякаш до сетивата ми достигат през марля или воал; звуците изглеждаха далечни, съноподобни и нереални. Започвах да изпитвам нещо като двойно или дори тройно съзнание. Струваше ми се, че живея три живота едновременно. Всичко, което ми казваха, веднага ми се струваше казано преди цяла вечност. Малкото движения, които правех, се управляваха от волята ми и все пак изглеждаха автоматични, тъй като не усещах, че се движа. Наистина ми се струваше, че съм изгубил тялото си и съм се превърнал изцяло в съноподобно въображение. От време на време се движех, но нямах телесно усещане, че го правя. След като изпих известно количество топла вода, разкопчах жилетката си, но сякаш дори не докосвах копчетата; и все пак трябва да съм имал някаква сетивност, защото не наблюдавах движенията на ръцете си. Виждах с очите си, но нищо не изглеждаше естествено. Погледнах стената и предметите наоколо; върху сензориума се отпечатваше впечатление и зрителният образ сякаш биваше отнасян със светкавична бързина, след което веднага се появяваше същото впечатление, но в малко по-различен облик, а между тези променящи се състояния на съзнанието сякаш изминаваше почти цяла вечност. Един миг изглеждаше вечност; настъпи най-ужасна потиснатост. Душевните ми състояния и усещания сякаш се движеха в кръг. Струваше ми се, че бързо, плавно и безшумно ме отнасят надолу в психичен водовъртеж. Гласовете около мен звучаха в ушите ми като глухо, съноподобно бръмчене, макар да разбирах всичко казано. Разпадането ми изглеждаше неизбежно. Бързо потъвах в ужасяващия водовъртеж на собственото си въображение, като всяко завъртане ме доближаваше до заостреното дъно долу, което според мен щеше да бъде смъртта. С огромно усилие на волята, както ми се струваше, все още успявах да изричам кратки изречения; но когато казвах само три думи, преди да произнеса третата, първата вече ми се струваше останала в далечното минало. Когато проговарях, сякаш внезапно се пробуждах от сън; пред очите ми проблясваше светлина и всичко внезапно сякаш се издигаше пред мен. Спомням си, че подът изглеждаше сякаш се изкачва под наклон пред мен и стръмно се спуска зад мен. Сега напълно се намирах под властта на тройно съзнание — две съноподобни и нереални състояния, а под тях, както изглеждаше, се намираше истинското ми аз, замъглено от обзелото ме опиянение. Струваше ми се, че преминавам последователно от едно състояние на съзнанието в друго. Когато се намирах в едно състояние, помнех последователните промени на усещанията, настъпили преди това в същото състояние. Шум или движение сякаш веднага ме пренасяха в друго състояние на съзнанието. В това ново състояние споменът за усещанията от другото беше смътен и скоро се забравяше, докато сякаш можех да си припомням назад по линията на съзнанието, в която тогава се намирах. През всички тези удивителни психични явления запазих в значителна степен способността си да разсъждавам. Ясно си спомням, че размишлявах: „Какво е състоянието ми?“ „Колко дълго ще продължи?“ Казах на хората, които се грижеха за мен, че Ipecac. няма да предизвика повръщане и да донесат синап и вода. Когато се канеха да ми дадат лимонада, опитах я и казах: „Не е достатъчно кисела; сложете Citric acid, киселината е противоотровата на Hasheesh.“ През цялото време седях вцепенено на стол пред печката и почти не се движех. Изгубих всякаква правилна представа за времето; един миг изглеждаше цяла вечност. Мислех, че никога няма да донесат синапа. След като изпих синапената смес, поисках топла вода и мислех, че никога няма да я приготвят; струваше ми се, че я искам приблизително веднъж на всеки петнадесет минути, понеже предполагах, че са забравили да я донесат. Жена ми казва, че съм говорил непрестанно, повтаряйки молбата си толкова бързо, колкото съм могъл. Доколкото си спомням сега, струва ми се, че съм поискал нещо само три или четири пъти, и то през дълги промеждутъци. Все още сякаш потъвах във водовъртежа и наближавах върха му долу, когато внезапно получих напън и започнах да повръщам. Докато с усилие се напъвах да повърна, се почувствах по-естествено, вероятно поради промяната в кръвообращението в главния мозък. След края на повръщането почувствах, че почти си отивам, и казах, както ми се струваше, с ужасяващо усилие: „Сложете ме в леглото; след още няколко минути няма да съзнавам нищо.“ В един момент наистина мислех, че навлизам в отвъдния свят, и се питах как ще изглеждат нещата там, когато нещо промени хода на мислите ми. Тъкмо когато тръгнах към леглото, бях достигнал върха на страданието. Няколко минути преди това бях приел малко лимонов сок, който ми донесоха вместо поискания от мен разтвор на Citric acid, и сега симптомите сякаш започнаха да отслабват. Въртящата се панорама от усещания сякаш се движеше по-бавно и всяко завъртане като че ли ме връщаше нагоре, по-близо до светлината и отново към самия мен. Вече бях в леглото; бях извървял пътя от кухнята, но не бях усетил пода. С чувство на облекчение казах: „Пак ще се оправя напълно.“ Сега ръцете ми започнаха да изстиват, после и краката, и помолих да ме държат на топло и да разтрият ръцете ми. От този момент нататък задрямвах по съноподобен, опиянен начин; за няколко секунди се изгубвах в съня, после се сепвах и сякаш току-що бях завършил още една обиколка, изкачвайки се по същия спираловиден водовъртеж, по който преди това се бях спуснал. Все още нямах правилна представа за времето; ръцете ми продължаваха да бъдат студени и молех хората около мен да ги разтриват, след което отново задрямвах; а след, както ми се струваше, половин или три четвърти час се събуждах и повтарях молбата. Хората, които се грижеха за мен, казват, че непрестанно съм повтарял молбата си. Сложиха топли тухли при краката ми и аз веднага отново задрямах, но след по-малко от половин минута ги помолих да сложат нещо топло при стъпалото ми, като казах, че почти съм замръзнал. Напомниха ми, че това вече е било направено преди миг. Спомних си случилото се, но ми се струваше, че е било поне преди два или три часа. От този момент симптомите на опиянението постепенно отслабваха. След стъмване, в 7 часа, можех да разговарям съвсем свободно, но времето се влачеше много бавно. Към сутринта спах малко по-естествено, но бях нервен и усещах болки в гърба и врата и болезненост отстрани на тялото вследствие на повръщането. На следващата сутрин апетитът ми беше слаб, главата ме болеше и през целия ден се чувствах замаян и вял — почти както, предполагам, се чувства човек след пиянски гуляй. През цялото действие на лекарството зениците ми бяха нормални, а след първите няколко минути цветът на лицето ми беше както обикновено. Отначало пулсът ми беше ускорен и силен, впоследствие не толкова силен, но по-учестен от обичайното; ръцете и краката ми бяха хладни от края на първия до средата на третия час. В нито един момент нямаше склонност към спазматични движения от какъвто и да е вид; склонността беше по-скоро да лежа неподвижно и спокойно. Около шест часа бях под въздействието на лекарството, но кулминацията на симптомите беше достигната за около час и четвърт, 61.
В 7 1/2 часа (два часа след последната доза) забелязал, че се чувства донякъде нервен и замаян и че върнал неправилно ресто на клиент. Няколко минути по-късно, докато бил навън по поръчка, почувствал непреодолимо желание да тича; едновременно с това — усещане за „свиване“ на всички пикочно-полови органи и силен позив за уриниране, с изразена странгурия при отделянето на урината; също така извънредна сухота в гълтача, настъпила внезапно и придружена от силна жажда. След като се върнал на работното си място, установил, че му е невъзможно да стои неподвижен поради непреодолимото желание непрестанно да бъде на крака. След няколко минути настъпили спазми, при които ту флексорите и екстензорите, ту абдукторите и адукторите на цялото тяло били въвличани последователно в бурно действие. Докато седял на стола си, в един момент стъпалата му отмервали барабанна дроб по пода, а в следващия коленете му силно се удряли едно в друго. В продължение на половин час спазмите се усилвали и зачестявали, след което постепенно намалели, след като било предизвикано повръщане. Със силно усилие на волята пациентът можел да потиска спазмите; но при нов пристъп те ставали много по-силни. Не били придружени от болка; след известно време обаче изпитал чувство на изтощение като след спазмите при тетанус. Пациентът описва съзнанието си като „притъпено“ и донякъде объркано, но твърди, че в нито един момент не е губил съзнание в каквато и да е степен. В нито един момент не е имало делириум. Само веднъж изпитал някакво психично смущение, когато помислил, че повърнатото е глава на хипопотам, а после — сноп земни червеи. Забелязал, че ако бъде казано или направено нещо смешно или бъде внушена идея, изискваща по-голямо от обичайното умствено усилие, спазмите значително се усилвали. Зрението и осезанието били донякъде отслабени. Имал tinnitus aurium. Конюнктивите били хиперемирани. Пулсът в 8.30 часа бил около 140, донякъде неправилен по характер и честота, 59.
В 11 часа трима души приели течността; тъй като след изтичането на два часа не настъпило осезаемо действие, била дадена още една доза. Следват явленията, настъпили при двама от господата през следващия половин час. Г-н A. K. се съпротивлявал на действието на веществото и по думите му изпитал леко притискане в главата и епигастриума; вероятно и второто хранене, което приел — всички тези господа вече били закусили, — може напълно да е неутрализирало веществото. В началото на опита било пропуснато да се изследва състоянието на пулса; последвалото му ускоряване и състоянието на зеницата достатъчно ясно показали действието на веществото. Г-н B., върху когото лекарството подействало пръв, изпитал сухота в гърлото и потрепвания на крайниците. Пулсът бил 96 в минута, лицето зачервено. Скоро г-н B. затворил очи, за да се съсредоточи; мислите му сякаш се развивали с извънредна бързина. В един момент проявил странното явление на двойния човек; казал, че от едната страна чува музика, а от другата — разговор; но този симптом не продължил. Музиката, изпълнявана от г-н C., изглежда не въздействала по някакъв особен начин върху участника в опита. По това време зениците му били силно разширени. Попитан за усещанията си, г-н B. казал, че са изпълнени с извънредна наслада. Чувствал се особено весел и щастлив; искал да остане сам на тихо място; изпитвал силно нежелание да говори или да се движи; всички лица му изглеждали смешни. Дотогава г-н B. разговарял; движел се наоколо и понякога се смеел бурно, но всички негови действия наподобявали тези на човек, възбуден от алкохол. Внезапно се хвърлил на една кушетка, отказал да отговаря на повече въпроси и помолил да го оставят сам и да не нарушават възхитителните усещания, които изпитвал; имал спазматични движения на крайниците и диафрагмата; последователно въздишал, стенел, смеел се и плачел; пулсът бил 120 в минута, лицето — силно зачервено. Присъстващите започнали да се безпокоят, но се успокоили, когато чули г-н B. неколкократно да повтаря, че е щастлив и не страда. Д-р Cottereau наблюдавал симптомите с най-голяма прецизност. През цялото време г-н B. изглежда изпитвал най-приятни усещания, изхождащи от епигастриума. Всички проявени явления били като при екстаз; чертите му изразявали най-голямо щастие; не можел да намери думи, с които да изрази чувствата си; не би пожелал да напусне сегашното си състояние, толкова бил щастлив. „Колко много благодаря на онези, които ми дадоха тази възхитителна напитка.“ „Кажете ми какво чувствате“, казал един от присъстващите. „Не мога да го изразя.“ През целия опит се забелязвало влиянието на темперамента на г-н B.; той притежава голяма чувствителност. Когато му говорели на весели теми и му посочвали живи и приятни неща, мислите му мигновено влизали в хармония с тях; избухвал в гръмък смях и проявявал най-голяма веселост. В този случай било очевидно, че се намира под влиянието на човека, който му говори и който можел да насочва мислите му както пожелае. Слухът на г-н B. станал извънредно остър; той много ясно чувал тихо изреченото надалеч. Сред екстаза си не изгубил съзнание нито за хората, нито за обкръжението. Отговарял правилно на всички отправени към него въпроси и познавал хората около себе си; но очевидно му било мъчително да говори; изглежда желаел необезпокояван да се наслаждава на екстаза си. В четири и половина пулсът бил 90; екстатичните му блянове продължавали; не съзнавал нищо, свързано със земното; умът му бил напълно свободен и все пак изпитвал някакви възхитителни усещания. Г-н A. De G. предложил да му дадат противоотрова и да го върнат в естественото му състояние; той казал, че усещането за щастие ще продължи ден-два. Всички, които съм разпитвал и които са опитвали този експеримент, ме увериха, че през следващите дни не са изпитвали никакво неразположение, а напротив — силно усещане за щастие. Г-н D., вторият участник, дошъл на срещата с убеждението, че веществото не може да му подейства, и с твърдото намерение да се противопостави на действието му. В продължение на два часа и половина не настъпили симптоми. Физиономията на г-н D. е сериозна. Характерът му е сериозен, рядко се смее и се посвещава на метафизични изследвания. Към 2 часа пулсът му бил 100; сърцето му биело бързо; няколко души напипали ударите му. Г-н D., който дотогава бил много спокоен и разговарял с присъстващите на различни теми, възкликнал, че е в делириум; започнал да пее, извадил молива си и се опитал да запише какво чувства. Ето няколко откъса от бележките му: „Забавно е; чувствата ми са много ярки; мисълта да бъда полезен, без да се боя, ме накара да реша да приема тази превъзходна напитка. Странен съм; те ми се смеят; няма да пиша повече.“ Захвърлил листа; делириумът му се засилил. Чертите на г-н D. станали много подвижни; смеел се сардонично; изражението на очите му било оживено, лицето — червено, пулсът — 120, зениците — разширени. Подобно на г-н B. изглеждал извънредно щастлив; смеел се, пеел, жестикулирал и говорел извънредно многословно и бързо. Мислите му се следвали една друга с голяма бързина; това било разстройство от вида на веселата мания. Но сред това изобилие, подвижност и изменчивост на мислите преобладавали онези, които съставлявали основата на заниманията му. Тези сериозни теми се примесвали с шеги, остроумия и игри на думи. Езикът му бил сух; плюел често; долните му крайници били леко обхванати от конвулсии. Това бил твърде необичаен делириум. Подобно на г-н B. слухът и зрението му били много изострени. Нямал представа за време и пространство, но разпознавал всички присъстващи и отговарял правилно на задаваните му въпроси. Изваждал часовника си и казвал с най-голямо спокойствие: „Часът е еди-колко си.“ Множество мисли сякаш изпълвали главата му, но той не можел да ги изрази; казал: „Бихте могли да вземете ухо или око, стига да ми дадете още един език, за да изкажа какво чувствам.“ Пулсът се понижил; станал по-мек и бил само 90 удара в минута. Делириумът продължавал; дали му вода; той възкликнал: „Това ще доведе жабите, които ще изпият течността.“ Несвързани изречения следвали едно след друго с невъобразима бързина. Характерът на делириума се променил. Седнал в един ъгъл, затворил очи и започнал да говори сам на себе си; изглеждал вдъхновен. Обкръжили го; той говорел за науките и давал определения; после, като човек, който изпитва способностите си, произнесъл няколко думи и веднага издекламирал около двадесет твърде благозвучни стиха. Понеже останали с впечатлението, че това са някакви добре известни строфи, пропуснали да ги запишат; но когато някой го попитал дали не са от Victor Hugo, той отговорил: „Не!“ „Тогава са ваши?“ Той дал знак на съгласие. Лицето му изразявало веселост и задоволство; кожата му станала много бледа; пулсът бил 100; очите му били затворени и той ги отворил по молба на брат си; зениците били по-слабо разширени. Престанал да импровизира и заговорил за чужди страни. Бяха ни казали, че при тези опити ще се проявят явленията на ясновидството. Г-н D. описвал страните и градовете, които бил посещавал, с такава точност, сякаш се намирали пред очите му; съвършено ясно си припомнял особеностите, които бил забелязал при пътуванията си; по същия начин ни казал, че вижда повдигнати камъните на Пантеона в Неапол, и нарисувал твърде реалистична картина на сцената, която го била впечатлила. Но въпреки всичките ни въпроси не можел да опише места, които не познавал. Виждал предмети, които не съществували. Брат му попитал дали може да надникне в мозъка му. „Не, той е празен“; после добавил: „Как мислиш, че мога да видя вътре в мозъка ти? Той е забулен, между него и мен има предмети.“ След това станал и казал: „Всичко това е сън; това състояние на умствено отклонение придаде по-жив тласък на мислите ми, но не добави нищо към знанията ми.“ Делириумът, който известно време бил ограничен до една поредица от мисли, отново станал общ; той пеел, смеел се и говорел с голяма живост; не изпитвал никакво страдание и казвал, че е много щастлив. Това състояние продължило четири часа и половина, когато напуснах събранието. Пулсът бил 90; плюенето — често, и имало постоянна жажда, 51.
Един от нашите спътници, д-р ---, който много бил пътувал из Изтока и бил заклет опиумоед, пръв се поддал на въздействието му, тъй като приел много по-голяма доза от останалите; видял звезди в чинията си и небесния свод в купата си със супа; после се обърнал с лице към стената, заговорил сам на себе си и избухнал в пристъпи на смях, със святкащи очи и в състояние на най-голяма веселост. До края на вечерята се чувствах напълно спокоен, макар зениците на останалите ми приятели да бяха започнали странно да искрят и да придобиват твърде необичаен тюркоазен оттенък. След като разчистиха масите, аз (все още владеещ сетивата си) се настаних удобно с възглавници върху един диван, за да дочакам екстаза. След няколко минути ме обзе обща летаргия. Тялото ми сякаш се разтвори и стана прозрачно. Ясно виждах в себе си изядения от мен hasheesh във формата на изумруд, от който излитаха хиляди малки искри; миглите ми се удължаваха до безкрайност и се усукваха като златни нишки около малки колелца от слонова кост, които се въртяха с невъобразима бързина. Около мен имаше фигури и заврънкулки във всякакви цветове, арабески и плавно преливащи форми в безкрайно разнообразие, които мога да сравня единствено с променящите се образи в калейдоскоп. Все още от време на време виждах спътниците си; но те изглеждаха обезобразени — наполовина хора, наполовина растения; ту с мечтателния вид на ибис, застанал на един крак, ту като щрауси, размахващи криле, и имаха толкова странен вид, че се тресях от смях в своя ъгъл; и сякаш за да се включа в буфонадата на сцената, започнах да подхвърлям възглавниците си, да ги улавям при падането им и да ги завъртам с цялата сръчност на индийски жонгльор. Един от господата се обърна към мен с реч на

италиански, който хашишът чрез необикновената си сила ми предаваше на испански. Въпросите и отговорите бяха напълно разумни и засягаха различни теми, като театрите и литературата. Първият стадий наближаваше своя край. След няколко минути възвърнах спокойствието си, без главоболие или някой от симптомите, съпровождащи употребата на вино, и изпитвах голямо удивление от случилото се, когато отново попаднах под въздействието на хашиша. Този път видението беше по-сложно и необикновено. Милиони пеперуди, чиито криле шумоляха като ветрила, летяха сред някаква смътна светлина. Гигантски цветя с кристални чашки, огромни ружи, златни и сребърни лилии се издигаха и разцъфваха около мен с пращене като от букети фойерверки. Слухът ми беше невероятно изострен. Чувах звука на цветовете; зелени, червени, сини и жълти звуци ме поразяваха с пълна отчетливост. Преобръщането на чаша, скърцането на стол или изречена дума, колкото и тиха да беше, трептяха и отекваха като тътнеща гръмотевица; собственият ми глас ми се струваше толкова силен, че не смеех да говоря от страх да не съборя стените или да не се пръсна като бомба; повече от петстотин часовника отбелязваха часа с флейтоподобните си гласове. Всеки предмет издаваше, издаваше тон от хармоника или еолова арфа. Плувах в океан от звуци, в който някои пасажи от

Lucia и Barbiere се носеха като малки островчета светлина. Никога преди не се бях къпал в такова блаженство; вълните му така ме обгръщаха, бях така откъснат от всичко земно и така изгубил собственото си аз — онзи омразен, вечно присъстващ свидетел, — че за пръв път разбрах какво би могло да бъде съществуването на духовете на стихиите, на ангелите и на душите, освободени от тази тленна обвивка. Бях като гъба сред морето; всеки миг вълни от щастие ме обливаха, навлизаха и излизаха през порите ми; защото бях станал пропусклив и цялото ми същество, чак до най-малкия капилярен съд, беше изпълнено с баграта на фантастичната среда, в която бях потопен. Звуци, благоухания и светлина достигаха до мен на безброй лъчи, фини като косъм, по които чувах да преминава магнетичният ток. По моя сметка това състояние трябва да е продължило триста години, тъй като усещанията се редуваха толкова многобройни и силни, че действителната преценка за времето беше невъзможна. Когато пристъпът премина, установих, че е продължил четвърт час. Много любопитното в опияняващото действие на хашиша е, че то не е непрекъснато; идва и си отива внезапно, издига ви до небето и отново ви поставя на земята, без никакъв постепенен преход; подобно на лудостта, то има своите светли промеждутъци. Трети пристъп, последният и най-странният, завърши моята ориенталска вечер. При него виждах двойно. Върху ретината ми се отразяваха по два образа на всеки предмет и се получаваше пълна симетрия; но скоро вълшебната паста, вече напълно усвоена, подейства с по-голяма сила върху мозъка ми и за цял час станах напълно луд. През въображението ми преминаха всякакви пантагрюеловски сънища; козодои, щъркели, шарени гъски, еднорози, грифони, кошмари — цели зверилници от чудовищни сънища тръсваха, скачаха, летяха или се плъзгаха из стаята. Те имаха рога, завършващи с листак, и ципести ръце; причудливи същества с крака на кресло вместо нозе и с циферблати вместо очни ябълки; огромни носове, танцуващи качуча, стъпили върху кокоши крака. Колкото до мен, въобразявах си, че съм папагалът на Савската царица, и доколкото ми стигаха силите, подражавах на гласа и крясъците на тази забележителна птица. Виденията станаха толкова гротескни, че ме обзе желание да ги скицирам, което и направих за пет минути с непостижима бързина върху гърбовете на писма, картички или всякакви късчета хартия, до които успявах да се добера. Една от скиците е портретът на д-р ---, както ми се яви, седнал пред пианото, облечен като турчин и с изрисувано слънце на гърба на жилетката. Нотите са изобразени как излитат от инструмента във формата на оръдия и спирали, причудливо преплетени. Друга скица носи надписа: „Животно от отвъдното.“ Тя изобразява жив локомотив с лебедова шия, завършваща с челюсти на змия, от които излизат струи дим, и с две чудовищни лапи, съставени от колела и макари; всяка двойка лапи има по чифт криле, а върху опашката на животното е седнал Меркурий на древните, който признава поражението си въпреки петите си. Благодарение на хашиша нарисувах от натура портрета на таласъм. Дори сега ми се струва, че ги чувам нощем да скимтят и мяукат в стария ми бюфет, 28.

В продължение на два часа изобщо не се прояви никакво въздействие. Тогава като че ли започна сухота в определено място на гърлото и усещане за топлина в целия корем. Това не беше резултат от разстроени усещания, защото скоро започна да се отделя лепкава слуз, макар дрезгавостта в гърлото все още да оставаше. Дотогава нямаше и най-малка възбуда или обърканост на мисълта. Внезапно обаче се появи идея, която нямаше никаква връзка с хода на мислите, протичащи тогава в ума, сякаш бе внушена от друг човек, и изчезна също толкова внезапно, колкото бе дошла, оставяйки в ума същото усещане, както когато човек се измъква от сън или от дълбок унес. Същото се повтори два или три пъти през интервали, чиято продължителност бързо намаляваше. Дори сега трудно мога да повярвам, че това не е било резултат от напрегнатото внимание към телесните ми усещания, защото приятната топлина в корема бързо се превръщаше в пареща горещина, която обаче все още съвсем не беше неприятна, а сухотата в гърлото се разпространи и върху езика. Бях приел това лекарство с голям скептицизъм по отношение на приписваното му действие или поне смятах, че то е силно преувеличено, и затова реших да не се оставям отново да бъда „изненадан в дрямка“ по този начин и внимателно да следя мислите си. Но докато, както предполагах, налагах изпълнението на това решение, за собствено изумление се намерих да се пробуждам от унес, по-продължителен и по-дълбок от всички предишни. От скептицизма до пълната вяра във всичко, което бях чел, имаше само една крачка. Въздействието дотолкова надминаваше всичко, което може да бъде предадено с думи, че започнах да мисля, че съм на прага на наркотично отравяне; но, колкото и да е странно, това не предизвикваше и най-малко безпокойство. Реших да изляза на улицата. Докато ставах от стола, друг светъл промеждутък показа, че още един сън е дошъл и отминал. Докато минавах през вратата, осъзнах, че отново съм се отклонил в унес, но изобщо не съзнавах как или кога съм си позволил да изпадна в него и знаех само, че той сякаш е продължил безкрайно дълго. Тези необикновени пристъпи на психично разстройство се повтаряха често и траеха все по-дълго, докато светлият промеждутък между тях се сведе до едва един миг съзнателна мисловна дейност. Това състояние настъпи толкова бързо, че по-малко от петнадесет минути след осъзнаването на първото психично смущение способността да контролирам мислите си беше почти напълно изгубена. Всички представи за време и пространство бяха особено объркани и за пръв път напълно осъзнах идеята на някои метафизици, че времето, строго погледнато, няма съществуване освен във връзка с последователност от психични процеси или усещания. Най-незначителното обстоятелство, най-слабият шум пораждаха поредици от мисли, които прескачаха от тема на тема, напълно освободени от правилата, обичайно управляващи мисловните процеси, докато внезапно някое друго обстоятелство не им придадеше съвсем нова посока; тогава последната поредица от представи изглеждаше, че е продължила цяла вечност, дори докато погледът оставаше прикован към часовника, чиято стрелка не се бе поместила забележимо.
Сега започна да се проявява още по-необикновено явление. Чувствах, че въпреки всички усилия започвам да приемам внушенията на разстроеното въображение за реални обективни факти. Интелектуално знаех, че гръбначният стълб не може да бъде барометър, в който живакът е заел мястото на гръбначния мозък. И все пак, в друг смисъл, върху който дейността на разума беше напълно безсилна, чувствах, че той е барометър. Неприятно усещане в поясната област породи представата за тежък живачен стълб, който притискаше това място, а тогава и при тези обстоятелства преходът към идеята за барометър беше лесен и естествен. При достигането до този извод нямаше претегляне на доводи; нямаше междинен период на съмнение и несигурност, от който да се премине към пълна убеденост. В самия миг, в който идеята изобщо възникна, тя наложи приемането си със същата пълнота, с която при съвършено психично здраве се приема идеята за собственото ни съществуване. Наистина се появи мисълта, че това е заблуда, но тя направи не по-голямо впечатление, отколкото би направило твърдението, че зрителното усещане е измислица на мозъка и че видимите предмети не съществуват освен във въображението. Това убеждение не беше преходно; то беше първата появила се халюцинация и продължи с различна степен на интензивност, според това дали мислите бяха повече или по-малко заети с други предмети, докато всички останали не изчезнаха. Убеждението в действителността на видението не отсъстваше нито за миг; то проникваше цялото ми същество и често беше средоточието, около което мислите сякаш се въртяха продължително време.
Мъчителният опит да регулирам тези разстроени състояния на съзнанието скоро беше изоставен и, наполовина неволно, наполовина поради своеобразна нравствена принуда, цялата психична природа се предаде без по-нататъшна борба на най-пълната и безусловна вяра в действителното съществуване на хиляди халюцинации. През това време мислите ставаха все по-разстроени; идеи, между които привидно нямаше и най-малка връзка, се натрапваха, докато накрая бързото им възникване и загубата на онова усещане за владеене на ума, което обикновено притежаваме, породиха убеждението, че съм жертва на дяволско въздействие; че някакъв ужасен демон е завладял цялото ми мисловно същество и се е отъждествил с всяка мисъл по същия начин, по който човек би могъл да направлява телесните движения на дете. Усещането за пълна безпомощност да възпра дивия поток от мисли беше всеобхватно и съществуваше чувството, че дори да имаше способност за това, волята не би могла да бъде упражнена. Най-твърдите намерения се забравяха за миг. Като че ли нямаше разлика между идеята и изразяването ѝ с думи. Един миг беше достатъчен, за да се забрави дали е била изказана, или не. Звукът от шепота на хората в стаята породи убеждението, че те кроят някакъв заговор. Това не беше смътно подозрение, че възнамеряват да причинят някаква вреда, каквото шепотът и погледите биха могли да възбудят у всекиго; всичко, което бяха казали, и подробностите на целия заговор присъстваха със същата яркост и непреодолима убедителност, каквито винаги имат при истинските халюцинации. Fantasia вече беше достигнала връхната си точка. Беше изминал час и половина от началото на първото усещане за възбуда и блуждаене. Приблизително толкова време измина, преди то да отшуми напълно. Психичните явления през този стадий бяха също толкова забележителни, колкото и при настъпването на въздействието. Заблудите изчезваха една след друга също толкова бързо, колкото бяха дошли; не чрез някакво упражняване на постепенно възвръщащата се правилност на мисълта, а внезапно, със скок, така че беше удивително как само миг преди това съм вярвал в нещо, което сега изглеждаше толкова нелепо, 52.
Majoun предизвиква ефекти като , с тази разлика, че те продължават много часове. Някои плачат, други се смеят, трети изпадат в сънлива апатия; някои стават приказливи и шеговити. Виждат видения, въобразяват си, че са изпаднали в бедност, или стават императори и военачалници, като в разстройството преобладава естествената им склонност. На улиците ми посочиха мъже, намиращи се под негово въздействие. Те вървяха с неподвижен поглед, без да обръщат внимание на нищо около себе си. Някои го приемат ежедневно в малки количества, като това предизвиква, по думите на един от тях, „приятно душевно състояние“, без видимо да уврежда общото здраве. Под негово въздействие устата пресъхва; те не са в състояние да плюят; очите им стават зачервени и малки; изпитват вълчи глад. Млад английски свещенослужител приел малко

Majoun като сладкиш. Изминали няколко часа без никакви видими последици, когато влязъл музикант, който умеел странно да изкривява чертите на лицето си и бил облечен като маскиран артист. Свещенослужителят го взел за дявола и последвала извънредно смешна сцена. На следващата сутрин, когато го попитали за здравето му, той казал, че спал дълбоко и приятно, „тъй като прозорците и вратите били залостени“. По-късно същия ден въздействието изчезнало напълно и той сякаш си припомнял случилото се с объркано удоволствие, като описвал различни неща, които никога не били ставали. В моя случай си въобразявах, че главата ми е обърнато махало, което ми струваше много усилия да задържам изправено; когато вече не можех да се съпротивлявам и го оставях да се движи свободно, то отхвръкваше назад, сякаш бе нанесен удар. Борех се с всяко повторно изпадане в това състояние от чувство за учтивост към компанията, за което не пропусках да ги уведомявам въпреки гръмкия им смях. Тилът ми беше ос; върху темето ми имаше тежест, а махалото се люлееше между краката ми; но то беше привличано нагоре към масата и трябваше да се боря да го задържам долу, като държа главата си вдигната. Пристъпът на люлеене беше придружен от изблици на смях. Изпитвах голямо удоволствие, когато оставях главата си да отхвръкне назад; но смехът не приличаше на никакво човешко веселие; сякаш никога нямаше да свърши, притискаше ме и ме издигаше към планински връх. Когато някой слагаше ръка зад главата ми от страх за последиците от тласъците или че ще преобърна стола, това силно ме дразнеше, защото, както казвах, нарушаваше „изохронизма на трептенията“. По-късно видях подобно въздействие върху европеец, който не знаеше какво е приел. Той непрестанно отмяташе глава назад и гледаше тавана, без да проявява никакъв друг симптом, което правеше този още по-смешен. След като четири часа държах компанията в състояние на непрестанни конвулсии, ме обзе непреодолима сънливост и ме отведоха в леглото. Това преместване ми причини гадене и предизвика леко повръщане. В мига, в който легнах, заспах и спах непробудно девет часа; след това се събудих напълно възстановен и освежен, с усещане за лекота и в приповдигнато настроение. Едно от най-забележителните въздействия беше, че веществото сякаш разкриваше най-съкровените ти мисли и поставяше пред теб огледало, в което се отразяваше всяка постъпка от живота ти, като се чувстваше принуда всичко да бъде разкрито и признато. Един човек описва въздействието върху група по следния начин: „Бяхме осем души; седем започнаха да се смеят, а един — да плаче, и колкото повече плачеше той, толкова повече се смеехме ние, и колкото повече се смеехме ние, толкова повече плачеше той; така прекарахме нощта, а на сутринта си легнахме.“ Капитанът на португалски кораб, на когото било дадено, без да знае какво представлява, се помислил за омагьосан, а екипажът му бил готов да го усмири като умопобъркан. Той видял кораб, заседнал на плитчината, и наредил лодките му да бъдат изпратени на помощ; след това видял дявола да готви в камбуза и, държейки се като безумен, през цялото време разсъждавал върху доказателствата за собствената си лудост, 64.

В 6.58 ч. вечерта приех 0,6 грама египетски хашиш, а половин час по-късно — още 0,4 грама. Преди приема пулсът беше 72; в 7.10 ч. — 80. Първото усещане беше за махаловидни колебания в главата. 7.20 ч., пулс 84; усещане за прилив на кръв към горната част на главата, странно усещане за свиване и някакво вътрешно пропадане; махаловидните колебания в главата се усилваха. 7.40 ч., непреодолимо желание за смях, гръмък смях без никаква особена причина, склонност към бързи движения; пулс 84. Направих няколко бързи обиколки напред-назад из стаята и след това седнах. 7.55 ч., усещане за горещина и бодежи в главата, усещане за студенина и изтръпване на крайниците, които са студени при допир, и неопределено чувство на меланхолия и безпокойство; от време на време внезапни сепвания без видима причина, подобни на електрически удари; пулс 96. Свиренето на пиано от един от присъстващите произведе магическо въздействие; струваше ми се, че звуците се носят от огромно разстояние, че всеки звук има свой собствен живот, особена пълнота и изразителност; звуците сякаш идваха със страховита бързина от безкрайно разстояние и незабавно се отразяваха в ухото; с една дума, обикновеното изпълнение ми се струваше равностойно на изпълнението на някой изтъкнат пианист, а аз се мислех за изтънчен и задълбочен познавач, който спокойно се наслаждава на свиренето на прочут музикант. 8.10 ч., пулс 104, пълен; усещането за горещина в главата и бодежите в слепоочията се усилиха; струваше ми се, че чувам силен шум като от водопад; внезапно характерът на шума се промени и ми се стори, че идва от множество превозни средства, движещи се по улицата; после шумът отново заприлича на онзи, който се чува в края на театрално представление — грохот на превозни средства и викове на хора, сливащи се в един общ рев; тези звуци внезапно изчезнаха и отстъпиха място на тътена на оръдия и гърмежите на пушки по време на маневри. Прекъснах тези усещания със силата на волята си и направих една бърза обиколка из стаята. Изпитвах силна жажда. След като изпих чаша вода, седнах на дивана и в 8.30 ч. затворих очи. Едва бях направил това, когато почувствах забележителна лекота и гъвкавост в цялото си тяло; пред очите ми се появи цяла поредица от разноцветни светещи фигури, които бързо изчезваха; очертанията им бяха до крайна степен неопределени; след това се появи редица от повече или по-малко ясно очертани форми. Най-разнообразните и пищни природни картини, които някога бях виждал в действителност или на рисунки, ме пренесоха в магически свят; мислех, че се намирам ту в някоя девствена гора на Южна Америка, ту в някой швейцарски град, после сред океана, а след това отново сред купища лед и сняг и т.н. Цяла поредица от детски спомени, лицата на приятели и познати и лицата — познати ми от портрети — на писатели, учени, поети, политици и т.н. се сляха в главата ми, образувайки своеобразна фантасмагория и най-пъстра картина. Всички тези усещания преминаваха бързо и отчетливо пред мен и бях толкова възхитен, че помолих да ми позволят да се потопя в този фантастичен свят и да прекратя диктуването на усещанията си. Това състояние продължи до 9.20 ч. През това време присъстващите забелязали, че лицето ми било горещо, зачервено и влажно; пулс 108. Когато дойдох на себе си, станах с намерението да прекося стаята, но забелязах, че походката ми е несигурна, че залитам наляво и че горният и долният крайник от лявата ми страна са изтръпнали. Изпих малко вода и вино. В 9.45 ч. почувствах остри и понякога стрелкащи болки в поясницата и в областта на бъбреците. Тези болки, както и чувството на гадене, направиха състоянието ми много неприятно; опитах се да предизвикам повръщане, като дразнех корена на езика, но не успях. Беше почти полунощ, когато седнах да вечерям, и ядох с голям апетит. В 1 ч. след полунощ си легнах и първото ми усещане беше, че летя от огромна скала към страшна и тъмна бездна. Заспах веднага и спах много дълбоко. Беше 11.30 ч. преди обяд, когато се събудих с чувство на тежест в главата, с пълен спомен за предишния ден и с усещане за празнота и неспособност да мисля. Каквото и да вършех, ми се струваше безкрайно продължително; моите думи и разговорът на другите ми се струваха прекалено проточени, докато в действителност изглеждаше, че говоря както обикновено. Излязох на улицата да подишам чист въздух, но колкото по-далеч отивах, толкова повече ми се струваше, че вървя извънредно дълго и че къщите и хората отлитат от мен. Като положих усилие над себе си, взех първото превозно средство и се прибрах у дома. Веднага след пристигането си легнах и спах до вечерта. При събуждането се чувствах много по-бодър. Урината, която бях събрал по време на опита, имаше особена миризма, донякъде подобна на тази на Cannabis indica. През деня, както по моите собствени наблюдения, така и според наблюденията на другите, лицето ми беше извънредно бледо, зениците — разширени, а изражението — като при тежко заболяване. Едва на следващия ден бях способен да се заема с обичайните си занимания, 63.
Голяма тежест около главата, последвана от непреодолими изблици на смях, по време на които обаче той напълно съзнавал всичко, което вършел, чувствал и мислел. Той казва: „Бях поразен от множеството блестящи и нови фантазии и идеи, които нахлуваха в мозъка ми и се връщаха отново и отново. Въображението и възприятието бяха развити до най-пълната си степен. Всички главни събития от живота ми преминаха пред мен като светкавица. Това състояние на ума продължи два часа. Сънища и блянове от най-приятен характер изпълваха това необикновено напрежение на умствените способности. След това настъпи дълбок, спокоен сън, който сложи край на този необичаен пристъп на психични халюцинации“, 50.
Те видели в болницата в Кайро няколко душевноболни, които били изгубили разсъдъка си вследствие употребата на хашиш, 65. [900.]
Без никаква провокация били обхванати от пристъп на неистовство и убили и ранили няколко души на борда на кораба, 47.
Загуба на усещането за съществуването на собственото му тяло; струвало му се, че виси във въздуха; че е преобразен в цилиндър или сфера; струвало му се, че вижда върху всичко жълт цвят, подобен на цвета на оловния хромат, който преминавал във виолетов и зелен, 53.
Халюцинации, 58.
Възбуден, разговорлив и весел, 57.
Неволни викове, 54.
Много оживеното говорене беше първият симптом, 53.
Несвързана реч, 55.
Непрекъснато говорене и смеене, 56.
Несвързана словоохотливост, 56.
Загуба на паметта, 55. [910.]
Действието беше силно наркотично; той почувствал всички симптоми на опиянение, 48.
Пристъпи на летаргия с период на безсъзнание, 53.
Загуба на усещането за центъра на тежестта и чувство, сякаш всеки момент ще падне, 54.

ГЛАВА

Своеобразното усещане за световъртеж, предизвикано от него, се усилва при ходене насам-натам и стихва при покой, 46.
Въртене в главата, 53.
Тежест в главата, 53, 57, 58.
Напрежение и тежест в главата, 53.
Напрежение в главата, 54.
Усещане за напрежение в мозъка, 54, 57.
Натиск в слепоочията, 58.

ОКО. [920.]

Блестящи очи (след един час), 55.
Хиперемирани очи, 53, 55, 58.
Дивергентен страбизъм, 53.
Боцкане по ръбовете на клепачите, 57.
Сълзотечение, 55, 54, 58.
Конюнктивит, 49.
Зачервена конюнктива, 54, 57.
Разширени зеници (след един час), 55, 57, 58.
Замъглено зрение, 54, 36.

ЛИЦЕ

Кръвонапълнено лице, 56. [930.]
Лицето се зачерви, с напъни за повръщане, 53.
Треперене на устните, 54.
Стягане на челюстите, 58.
Струвало му се, че трябва насила да стиска челюстите си, 54.

УСТА

Сух език, 54.
Езикът сух, покрит със суха слуз, 53.
Суха уста, 53, 58.
Сухота в устата и гърлото, 54.

ГЪРЛО

Сухота в гърлото, 53, 55 и т.н.
Усещане за поглъщащ огън във фаринкса и хранопровода, 53. [940.]
Парене в гърлото при вдишване на въздух, 53.

СТОМАХ

Гадене, 53.
Гадене и напъни за повръщане след хранене, 56.

ИЗХОЖДАНЕ

На следващия ден нямаше изхождане, 62.

ДИХАТЕЛНИ ОРГАНИ

Учестено дишане, 53.
Диспнея, 53.

ГРЪДЕН КОШ

Усещане за стягане в гръдния кош, 54.

СЪРЦЕ И ПУЛС

Сърцебиене, 54, 57.
Силно сърцебиене, 53. Пулс 100 (преди приема); 140 (след един час); 92 (след три часа), 56. [950.]
Пулс 80, правилен (преди приема); стана много ускорен — 130, и неправилен; впоследствие малък, свит, 53.
Пулс 75 (преди приема); повиши се до 120, стана малък и неправилен, 54.
Пулс 70 и правилен (при приема); 115 (след един час), 55.
Пулс 78, правилен (преди приема); впоследствие 120, 57.
Пулс 72 (преди приема); повиши се до 125 и стана неправилен, 58.

ВРАТ И ГРЪБ

Скованост на тила, 54.
Пулсиране в тила, 57.

КРАЙНИЦИ

Контракции на ръцете и краката, 53.
Усещане за скованост в крайниците, 53.
Треперене на ръцете, 54. [960.]
Нарушена координация на движенията на долните крайници, 53.
Неволни контракции на сухожилията на ходилата, 53.

ОБЩИ СИМПТОМИ

Треперене при движение както на ръцете, така и на ходилата, 53.
Мускулна слабост, 52, 55, 58.
Обща отпадналост, 57.

ТРЕСКА

Често общо разтрисане, 53.
Студени крайници, 53, 54 и т.н.
Втрисане в крайниците, 54.
Пирексия, 49.
Кожата суха и гореща, 53. [970.]
Горещина на лицето, 54.

ПРИЛОЖЕНИЕ: CANNABIS INDICA Редакторът е счел за целесъобразно да запази естественото групиране и последователността на следващите прояви, записани от д-р Едгар Холдън в труда му върху сфигмографа (Филаделфия, 1874), като по този начин се запазва връзката на някои общи симптоми със състоянието на пулса.

9.15 ч. вечерта. Чувство за сила и добро общо състояние. Първата крива е нормална, гладка и равномерна (не е записана); приети 5 грана.

9.35 ч. Усеща се чувство на лекота. (Крива 181.) Два записа при 0° и 2 1/2°. [Тези градуси се отнасят до натиска на инструмента върху артерията, който се регулира по желание; 0° съответства на 100 грама; 2 1/2° съответства на 186 грама; 5° съответства на 690 грама.] Намалена честота.

10 ч. вечерта. Нервен и възбуден. (Крива 182.) Два записа при 4 1/2°. Колебанието е необичайно изразено; напрежението е повишено; амплитудата и честотата са намалени.

10.05 ч. вечерта. Внезапно освобождаване от всякакво необичайно усещане. (Крива 183.) Два записа показват внезапно връщане — или по-скоро приближаване — към нормално състояние.

10.15 ч. вечерта. Още 7 грана.

10.40 ч. вечерта. Възбуден. (Крива 184.) Записът при 2 1/2° показва капилярно съпротивление и възвратна вълна.

11.45 ч. вечерта. (Крива 185.) Два записа при 2 1/2° и 0° дадоха сходни резултати, показващи венозно кръвонапълване. Честотата е повишена.

11.50 P.M. Сънлив и спокоен. (Крива 186.) Запис при 2 1/2°.

11.55 P.M. (Крива 187.) Запис при 2 1/2°; и двете последни криви показват отслабена тласкаща сила на сърцето.

Общо количество — 12 грана в рамките на два часа.

2 ноември 1872 г., 9.15 P.M. 30 капки.

9.15 P.M. Започва да усеща неопределимо чувство на комфорт. 9.20, 9.25 и 9.45 P.M. (Крива 188.) Всички записи са направени при едно и също налягане. В последния час амплитудата започва да показва повишаване на напрежението.

9.45 P.M. Още 40 капки.

10 P.M. Леко приповдигнат. 10.15. Донякъде сънлив. Кривите от 9.50, 10 (крива 189) и 10.15 P.M. (крива 190) показват само повишаване на напрежението, а в последния час — намаляване на честотата с десет удара.

10.20 и 10.25 P.M. (Крива 191.) Напрежението и честотата са променливи.

10.25 P.M. Всички ефекти привидно са изчезнали. Още 40 капки.

10.45 P.M. Отново приповдигнат. (Крива 192.) Записите показват значително повишаване на артериалното напрежение.

11 P.M. Сънлив, но сънливостта не е приятна, нито е като породена от желание за сън. (Крива 193.) Честотата е силно увеличена — с тридесет удара, а за пет минути спада със също толкова; напрежението е по-ниско.

11.05 P.M. (Крива 194.) Записът показва засилена сърдечна възбуда в началото на систолата, с известно препятствие, проксимално или дистално.

Общо количество — 110 капки.

5 ноември 1872 г., 9 P.M. Чувства се добре. 100 капки. Кривата е нормална.

9.10 P.M. (Крива 195.) Амплитудата, а следователно и напрежението са увеличени; честотата постоянно намалява до 9.45. Криви в 9.30 и 9.45.

10 P.M. Не са усетени никакви ефекти. Още 120 капки.

10.10 P.M. (Крива 196.) Намалено напрежение и осцилация, показваща цереброспинално засягане. Поради случайна грешка при пренасянето тази крива не показва това, освен в първата вълна.

10.15 P.M. Същото.

10.35 P.M. (Крива 197.) Препятствие, проксимално или отдалечено.

10.40. (Подобна на крива 195.) Намаляващо препятствие.

10.45 P.M. Съвсем слаб ефект. Още 200 капки.

11.15 P.M. (Крива 198.) Намалено напрежение и явна седация, но честотата е леко увеличена.

11.18 P.M. Абсолютно никакъв ефект. Същото.

Общо прието количество — 420 капки!

9 ноември 1872 г., 9.50 P.M. Не се чувства толкова добре, колкото обикновено, поради преумора; иначе всичко е наред. Приети 12 грана пресен екстракт.

10.15 P.M. Леко му се гади и очите му натежават.

10 и 10.15 P.M. Кривите показват намаляване на честотата и напрежението; тъй като не се чувства добре, установява се, че за наблюдение най-подходящо е налягане от 0°, вместо използваното дотогава 2 1/2°.

10.30 P.M. Чувства се комфортно и добре. (Крива 199.) Честотата е още по-ниска; пулсът е малък, но нормален и показва седация.

10.45. Ефектът отзвучава; пулсът е донякъде възбуден. Приети са още 14 грана.

11.25. За няколко минути е приповдигнат, след това — много сънлив, но без отслабване на волята.

11.25 и 11.40 P.M. (Криви 200 и 201.) Записите показват голяма слабост на сърдечната сила; трудно е да бъдат получени дори при 0°.

11.45 P.M. Сънливостта е изчезнала и не усеща никакво въздействие. 11.45, 11.48 и 11.50 P.M. (Крива 202.) Направените записи показват внезапно намаляване на честотата и напрежението и също толкова внезапното им увеличаване.

12.50. Ужасна възбуда, потрепвания, съновидения и т.н.; усещания, сякаш главата се подува, мъчително безсъние и чувство на отчаяна безразсъдност.

10 ноември. (Кривите са направени в деня след употребата на лекарството.)

7.50 A.M. Своеобразното действие на лекарството все още е явно; главата е подута, мислите са объркани и т.н. Кривите са малки и показват слабост на сърцето.

12.30 M. Спал е и се чувства по-добре; въздействието отзвучава. (Крива 203.) Същото, но се вижда и лекият дикротизъм при капилярна дилатация.

Общо прието количество — 26 грана. Време — два часа и четиридесет минути.

ОБОБЩЕНИЕ НА ЕФЕКТИТЕ. Първи опит.

-5 грана, 9.15. След двадесет минути — намалена честота; след четиридесет и пет минути — изразено мозъчно смущение, проявяващо се с осцилация и минимални амплитуда и честота, при повишено напрежение.

Максимален ефект на първата доза след четиридесет и пет минути. След петдесет минути — внезапно прекратяване на ефекта.

Седем грана, 10.15.

Максимален ефект на втората доза след тридесет минути. След тридесет и пет минути — капилярно смущение и повишено напрежение, с увеличена честота. След четиридесет минути — начало на отслабване на сърдечния тласък, продължаващо два часа след приемането на лекарството.

Втори опит.

-30 капки tr., 9.15 P.M. След тридесет минути — повишено напрежение.

Още четиридесет капки, 9.45. Шестдесет минути след първата доза — намалена честота; артериалното напрежение е високо. След един час и десет минути — неравномерност на напрежението и честотата, с увеличена изразеност на вълните, показваща цереброспинална стимулация.

Още четиридесет капки, 10.25. След един час и четиридесет и пет минути — значително увеличаване на честотата с тридесет удара; след още пет минути тя спада със също толкова при намалено напрежение. Един час и петдесет минути след първата доза — признаци на повишена раздразнимост на сърцето, с известно препятствие, проксимално или отдалечено.

Максимален ефект върху напрежението след тридесет и пет минути; върху раздразнението след тридесет и пет минути; върху честотата след един час и четиридесет и пет минути; върху намалената сила — след един час и пет минути; известно препятствие пред кръвообращението — след един час и четиридесет и пет минути.

Първи опит.

-5 грана, 9.15. След двадесет минути — лекота. След четиридесет и пет минути — нервност и възбуда. След петдесет минути — внезапно освобождаване от всякакво въздействие.

Седем грана, 10.15. След двадесет и пет минути — възбуда. След деветдесет и пет минути — сънливост и спокойствие.

Максимален ефект: от първата доза — максимум на възбудата след четиридесет и пет минути; от втората — максимум на възбудата след двадесет и пет минути; максимум на седативния ефект след дванадесет минути.

Втори опит.

-30 капки tr., 9.15 P.M. След тридесет минути — спокойствие. След четиридесет и пет минути — приповдигнатост. След един час — сънливост.

Още четиридесет капки, 9.45. Двадесет минути след втората доза — нова възбуда.

Отново четиридесет капки, в 10.25. След тридесет и пет минути — сънливост.

Максимален ефект на приповдигнатостта в този опит — четиридесет и пет минути след първата доза; максимум на сънливостта — след един час; на приповдигнатостта след втората доза — след двадесет минути; на сънливостта — след тридесет и пет минути.

Не е необходимо да се представя обобщение на двата по-късни опита с Cannabis Indica. За тях може накратко да се каже, че дозите са били големи и са повтаряни през интервали от почти един час. При първия от тях ефектът се проявява в кривата след десет минути и следва постоянно намаляване на честотата, докато след четиридесет и пет минути се появяват признаци на засягане на нервната система. Тридесет и пет минути след втората доза се появяват признаци за известно препятствие пред кръвообращението — било близо до сърцето, било в капилярите; след приемането на 420 капки артериалното напрежение е значително намалено, със съответно повишаване на венозното налягане и изразена седация, точно два часа и петнадесет минути след първата доза и тридесет минути след последната и най-голяма доза.

Накрая — внезапно прекратяване на ефекта.

В последния подробно описан опит, при който отново е използван пресен спиртен екстракт, са отбелязани следните факти.

Първо. Кривите, които в началото са абнормни поради неразположението, стават нормални след четиридесет минути, с изразена седация и намалена честота. След петдесет и пет минути започва стадият на приповдигнатост, когато е приета по-голяма доза. След още петдесет и пет минути тласкащата сила на сърцето е явно отслабена и скоро след това започва колебание както на равновесието, така и на налягането и слабостта.

След един час и четиридесет и пет минути нервната система е изтощена от реактивната възбуда — състояние, продължило три часа.

ПСИХИКА

ГЛАВА

ОКО

УХО

НОС

ЛИЦЕ

УСТА

ГЪРЛО

СТОМАХ

КОРЕМ

ПРАВО ЧЕРВО И АНУС

ИЗПРАЖНЕНИЯ

ПИКОЧНИ ОРГАНИ

ПОЛОВИ ОРГАНИ

ДИХАТЕЛНИ ОРГАНИ

ГРЪДЕН КОШ

СЪРЦЕ И ПУЛС

ШИЯ И ГРЪБ

КРАЙНИЦИ КАТО ЦЯЛО

ГОРНИ КРАЙНИЦИ

ДОЛНИ КРАЙНИЦИ

ОБЩИ СИМПТОМИ

КОЖА

СЪН И СЪНИЩА

ТРЕСКА

УСЛОВИЯ

ПСИХИКА

ГЛАВА

ОКО. [920.]

ЛИЦЕ

УСТА

ГЪРЛО

СТОМАХ

ИЗХОЖДАНЕ

ДИХАТЕЛНИ ОРГАНИ

ГРЪДЕН КОШ

СЪРЦЕ И ПУЛС

ВРАТ И ГРЪБ

КРАЙНИЦИ

ОБЩИ СИМПТОМИ

ТРЕСКА

Cannabis indica в другите класически книги

Cannabis indica в Реперториума на Кент

Още лекарства в тази книга

Разгледайте цялата платформа Similia

Cannabis indica в другите класически книги

Cannabis indica в Реперториума на Кент

Още лекарства в тази книга