Stramonium

Datura stramonium, L.

Естествен разред , Solanaceæ.

Общоупотребими названия , Бодлива ябълка, джеймстаунски плевел, вонящ плевел; (G.), Stechapfel; (F.), Pomme épineuse.

Приготвяне , Тинктура от билката по време на цъфтеж и плододаване.

Източници. ( 1 до 30 , от Hahnemann, R. A. M. L.)

1 , Hahnemann; 2 , Fr. Hahnemann; 3 , Franz; 4 , Michler; 5 , Alberti, Jurisp. Med. 1, p. 206 (vol. 2, „ефекти от изяждането на семената“, -Hughes); 6 , Brera, Harles in Bemerk, üb. d. Behandl. d. Hundswuth, Frft. A.M., 1809, 4 („недостъпно“, -Hughes); 7 , Büchner, Bresl. Samml., 1727 („не е намерено в посочения том“, -Hughes); B. Busch (вж. №

33 , T. F. A.); 8 , Commentarii de rebus in med. et sc. nat. gestis, vol. 2, p. 241 („не е намерено в посочения том“, -Hughes); 9 , Cph. a Costa, in Schenk, lib. 7, obs. 139, p. 851 („както при Alberti“, -Hughes); 10 , D. Crüger, in Misc. Nat. Cur. Dec. III, Ann. 2, obs. 68 („от плода“, -Hughes); 11 , Döderlin, Comm. lit. Nor., 1744, p. 15 („от сготвеното растение“, -Hughes); 12 , Van Ems, in H. Boerhaave prælect. de morb. nerv., 1, p. 237 („тук няма нищо за Stramonium“, -Hughes); 13 , Garcias ab Horta, de Plantis, cap. 24 („изложение в Lib. II“, -Hughes); 14 , Gardane, Gaz. de Santé, 1773, p. 143 („ефекти при прилагане при мания“, -Hughes); 15 , Greding, in Ludw. Advers., 1, p. 285 („симптоми, възникнали при пациенти, приемащи екстракта: I-XVIII — маниакално болни и меланхолици, XIX-XXXV — епилептици, XXXVI-XLVI — епилептици с мания“); [„Не сметнах за необходимо да посочвам към кои случаи са принадлежали симптомите на Greding. Поставих в скоби всички психични и нравствени симптоми на маниакално болните и всички спазматични и конвулсивни симптоми на епилептиците. Приложените дози не са достатъчни, за да предизвикат такива явления.“ -Hughes.]

16 , J. C. Grimm, Eph. Nat. Cur. Cent IX, obs. 94 („наблюдение“, -Hughes); 17 , Heim, Selle's neuen Beiträgen z. Nat. u. Arzn., 2, p. 126 („от семена при дете“, -Hughes); 18 , Kaaw Boerhaave, Impet. fac. Hipp. L. B., 1745, p. 282 („както при Du Guid“, -Hughes); [Вж. №

31

, T. F. A.]

19 , Kellner, Bresl. Samml., 1729 („както при Büchner“, -Hughes); 20 , Kramer, Comm. lit. Nor., 1733, p. 251 („p. 252, наблюдение“, -Hughes); 21 , M., Baldinger's neuen Magaz. B. I., p. 35 („както при Heim“, -Hughes); 22 , J. L. Odhelius, Mem. sur l'us. du Stramonium, par. 4, 1773 („недостъпно“, -Hughes); 23 , Pfennig, Hufel. Journ. XIV, 1, p. 158 (vol. 19; „както при Johnson“, -Hughes); [Вж. №

36

, T. F. A.]

24 , Ray, histor. plantar, tom. 1 („от корена“, -Hughes); 25 , Sauvages, Nosolog. 2, s. 242 („наблюдение“, -Hughes); 26 , Sauvages, Epist. ad Haller, 3 („недостъпно“, -Hughes); 27 , Schroer, Hufel. Journ. 11, p. 195 („както при Heim“, -Hughes); 28 , Unzer, Med. Handbuch, 2, s. 28 („недостъпно“, -Hughes); 29 , Vicat. plant, venen. de la Swisse, p. 248 („наблюдения върху отравяне“, -Hughes); 30 , A. F. Wedenberg, Diss. de Stramonii usu in morbis convulsis, Ups., 1773, 4 („съобщение“, -Hughes), ( 31 до 40 , цитирани от Hahnemann, но взети от мен за този труд не от Hahnemann, а от оригинала, T. F. A.); 31 , Du Guid, Journ. Med., 1757 (Frank's Mag. 1), мъж на 68 години ял семената, сварени в мляко; 32 , Dr. Storck, Med. Museum, 1763, p. 450, въздействията върху автора от работата с растението и спането в същата стая при затворени прозорци; 33 , Benj. Rush, M.D., Trans. of Am. Phil. Soc. Philad., 1769, p. 384; дете на възраст между 3 и 4 години погълнало над 100 изсушени семена; 34 , Dr. Abraham Swaine, Essays and Obs., Edinb., 1770, p. 272, Robert Bulmer, на 69 години, сварил три плода на татул в една пинта мляко и изпил отварата; 35 , Prof. Lobstein, Diss. de Veg. Venen. Alsatiæ, Strasburg, 1776 (Med. Facts and Obs., Lond., 1794), две деца на 6 и 9 години били отровени от семената; 36 , James Johnson, Med. Facts and Obs., Lond., 1794, p. 78, госпожица S., на 20 години, погълнала няколко семена; 37 , Thos. Fowler, Med. and Phil. Comment., 1797, p. 161, момиче на 6 години изяло три четвърти от семената на зрял плод на татул; 37 a , същият, Grizzle Bruce, на 9 години, погълнала една четвърт от семената на плод на татул; 38 , Dr. Alex. King, Med. and Phys. Journ., 1799, p. 278, действие на екстракта в малки дози; 39 , същият, действие в големи дози; 40 , Benj. De Witt, M.D., Med. Repos., 1805, p. 27, момиче на 2 години изяло няколко семена; 41 , същият, млада жена приела отвара от повече от една супена лъжица изсушени семена. ( 42 до 72 , по Hering); 42 , Kurzak; 43 , Wendt; 44 , Thompson, дете на 2 години изяло семената и починало след двадесет и четири часа; 45 , Brandt Ratzeburg, p. 180, действие от вдишването на миризмата на пресни листа; 46 , Traill, действие на екстракта; 47 , Duffee; 48 , пропуснато; 49 , Newbeck; 50 , Wiggers; 51 , Harder; 52 , Murray, App. Medic. 1, 907; 53 , Cammerer в Bishop, Mat. Med., p. 238; 54 , Helbig, действие върху млада омъжена жена без деца; 55 , Meyerstein, отвара от семената в мляко; 56 , Brande; 57 , Richter; 58 , Mich. Dœring, за употребата на Opium, Jena, 1620, 12, p. 77; 59 , Gross, C. M. M.; 60 , Ruseberg, момиче на 4 години изяло семената; 61 , N. N.; 62 , Taylor; 63 , пропуснато; 64 , C. Hg., случай на отравяне; 65 , Waitz, явански лекарствени средства, Datura Tatula; 66 , Wm. Williamson, случай на отравяне; 67 , Zumbrock, случай на отравяне; 68 , Nouveau Journ. de Méd.; 69 , Casper; 70 , Med. Gaz., 8, 605, жена на 36 години приела настойка; 71 , Amelung; 72 , пропуснато; 73 , Ernest, в Museum der Heilk., 1792 (Helbig's Heraclides, vol. 1, pr. 1, p. 61), отравяне; 74 , Moses Bartram, M.D., Trans. Coll. Phys., Phil., 1793, p. 198, дете погълнало няколко семена; 75 , Dr. De Witt, Med. and Phys. Journ., vol. 1, 1799, p. 84, действие на семената; 76 , Dr. Samuel Brown, Med. Repos., vol. 5, 1802, p. 36, дете на 2 години изяло семената; 77 , Puihn, Mat. Ven. Reg. Veg. (Helbig's Heraclides, vol. 1, pr. 1, p. 61), отравяне на деца; 78 , Hamilton, Aromat. Hist., vol. 1, pr. 2, chap. 24 (Wibmer), общо действие на отравянето; 79 , Seiler, Horn's Archiv., vol. 27, 1815, Frank's Mag., 2, 230, момче на 5 1/2 години изяло няколко семена; 80 , Thos. Young, M.D., Edinb. Med. and Surg. Journ., vol. 15, 1819, p. 154, момче изяло цял плод на татул; 81 , Benj. Granger, Edinb. Med. and Surg. Journ., vol. 16, 1820, p. 155, момиче на 2 1/2 години изяло няколко плода на татул; смърт след двадесет и един часа; 82 , Vady, Journ. Complement., vol. 11, p. 176, 1821 (Wibmer); 83 , Williamson, New Eng. Journ. of Med., vol. 12, 1823, p. 253, T. B., на 27 години, приел половин gill от тинктурата; 84 , Dr. Kunze, Rust's Mag., vol. 17, 1824 (Frank's Mag., 1), дете изяло семената; 85 , Heun, Rust's Mag., 17, 1824 (Frank's Mag., vol. 1), жена, страдаща от болка в хълбока, приела Stramonium, сварен във вода; 86 , Rust's Mag., 16, листата били изядени от четирима души; 87 , Velsen, Rust's Mag., 18, p. 124 (Wibmer); 88 , Med.-Chir. Rev., New Eng. Med. Journ., vol. 14, 1825, p. 375, в ректума била въведена супозитория, съдържаща 1/3 gr. екстракт; 89 , Orfila, Med.-Chir. Zeit., 26, p. 355, 1825 (Hartlaub and Trinks, vol. 1); 90 , Dr. Greuling, Rust's Mag., 18, 1825, момиче на 3 години изяло семената; 91 , Chas. D. Meigs, M.D., N. A. Med. and Surg. Journ., 1827, p. 33, момиче на 2 1/2 години изяло неизвестно количество семена; 92 , Truman Abell, Am. Med. Rec., 1828, p. 203, докато приготвял екстракт от листата, авторът държал дясната си ръка и китка напоени с наркотичния сок; 93 , Dr. Amelung, Hufeland's Journ., 1828 (Am. Journ. of Med. Sci., vol. 6, 1830, p. 235, действие при вътрешно приложение; 94 , R. E. Griffith, M.D., Am. Journ. Med. Sci., vol. 5, p. 251, Chas. Lambert, на 3 години, изял няколко семена; 95 , James Marsh, Lancet, 1830-1, p. 560, жена на 36 години погълнала една чаена чаша от настойката; 96 , Bechhaus, Hufeland's Journ., 1832 (Frank's Mag., 2, p. 870), млада жена изпила две чаши настойка от семената; 97 , W., Bost. Med. and Surg. Journ., vol. 9, 1833, p. 10, г-жа S. R. изпила билков чай, приготвен отчасти от листата на Stramonium; 98 , същият, госпожица E. F. изпила чай, приготвен от листата; 99 , същият, г-жа W., на 40 години, приложила за хемороиди клизма с настойка от листата; 100 , Rohrer, Oest. Med. Jahr., vol. 7, 1834 (A. H. Z., 7, p. 261), две деца изяли семената и зрелите капсули; първото дете било на 5 години; 101 , същият, втори случай — момиче на 6 години; 102 , E. W. Duffin, Lond. Med. Gaz., vol. 15, 1834-5, p. 194, момиче на 2 1/2 години погълнало над 100 семена с тегло около 16 grs.; смърт след двадесет и четири часа; 103 , Dr. Schulze, Casper's Woch., 1834 (Frank's Mag., 1, p. 282), мъж и жена приели семената в бира за болка в хълбока; 104 , Dr. Barton, Lond. Med. and Surg. Journ., vol. 8, 1835, p. 704, двама войници изяли растението; 105 , същият, действие на 30 grs. от праха; 106 , Asiatic Journ., 1835, цитирано от Meerut Abs. (Brit. Journ. of Hom., 1873, appendix), около шестдесет души изяли семената с храна около полунощ; 107 , Oest. Med. Jahr., 10, p. 3, 1836 (Archiv. für Hom., 16, p. 102), момиче на 20 години изяло няколко семена; 108 , Dr. Braun, Hencke's Zeit. für Staat., 15, p. 177, 1836 (A. H. Z., 9, p. 303), момиче на 4 години изяло част от зеления плод и семената; 109 , Chas. Hooker, M.D., Boston Med. and Surg. Journ., vol. 15, 1836, p. 60, петима души изяли растението; 110 , Beverley's History of Jamaica, Lancet, 1836-7 (2), p. 819, няколко млади войници изяли голямо количество от билката като салата; 111 , Prof. A. Thompson, Lancet, 1836-7 (2), p. 819, жена изпила една чаша силна настойка при лягане; 112 , същият, мъж приел подобно количество; 113 , Geo. G. Sigmond, M.D., Lancet, 1836-7 (2), p. 328, Hein съобщава за две кърмачета, погълнали няколко семена; 114 , същият, Blancard описва случай на момиче на 18 години; 115 , Sir Geo. Gibbs описва случай на мъж, който пушел листата за астма; 116 , Dr. Jonas, Med. Zeit. Preuss, 1836 (Frank's Mag., 1, p. 133), Stramonium в мляко; 117 , същият, четири деца били отровени от семената; 118 , същият, друг случай; 119 , Hornung, Med. Jahr., 10, 1836 (Frank's Mag., 1, p. 819), момиче на 20 години изяло семената; 120 , Hœring, Med. Corres. Würtem., vol. 7, p. 97, 1837 (Frank's Mag., 2, 230), жена на 22 години изяла две неузрели капсули; 121 , Dr. Danzeger, Casper's Woch., 1839, момче било отровено от семената; 122 до 125 , M. J. Moreau, Gaz. Med., No. 43 (Prov. Med. and Surg. Journ., vol. 3, 1841-2, p. 126), действие при лечение на халюцинации; 122 , Emanuel P., на 31 години, приемал 20 grs. екстракт сутрин и вечер; 123 , Louis R. приел смес, съдържаща 5 grs. екстракт; 124 , действие на 2 grs. дневно; 124 a , същият, прекъснал употребата на лекарството и след това приел наведнъж 10 grs.; 125 , друг пациент приемал по 1/2 gr. екстракт на всеки половин час; симптоми на отравяне се появили след деветата доза; 126 , Dr. Schrön Hygea, 13, p. 193 (Brit. Journ. of Hom., vol. 11, p. 292), на здрав мъж на 33 години с лицева невралгия бил даден 1/2 gr. екстракт, който да се приеме в 2, 4 и 6 P.M.; 126 a , момиче на 16 години приело 6 капки тинктура, след два часа 9 капки, последвани след още два часа от 6 капки; 127 , същият, много чувствителна жена на 42 години с лицева невралгия приела 1/4 gr. в 4 P.M., 1/8 в 6 P.M. и 1/4 gr. на следващата сутрин; 128 , същият, мъж на 37 години с лицева невралгия приел 1/4 gr. екстракт в 4 часа и повторил дозата в 6; 129 , Prov. Med. and Surg. Journ., vol. 3, 1842, p. 210, приети били 3 grs. при лягане; 130 , Dr. Reiseberg, Casper's Woch., 1842 (Frank's Mag., 1), момиче изяло семената; 131 , M. Eitner, Encyc. des Sci. Med., 1843 (Am. Journ. of Med. Sci., 1844 (1), p. 231), общо действие; 132 , Schlesier, Casper's Woch., 1843 (Frank's Mag., 1), момче на 4 години изяло семената; 133 , Dr. Schueller, Wien. Zeit., 1846 (Frank's Mag., 2, 533), първа доза от 5 капки тинктура, увеличавана неравномерно до 120, а впоследствие до 200 капки; 134 до 136 , John Spence, M.D., Bost. Med. and Surg. Journ., vol. 31, p. 361, три жени изпили 1/2 oz., накисната във вода; 134 , M. L., на 60 години, преди това със слабо и крехко здраве; 135 , J. L., на 30 години, с добра конституция; 136 , E. B., на над 80 години, по природа жизнена, малко преди това страдала от бронхит, но била почти възстановена; 137 , Robert Allan, Lancet, 1847 (2), p. 298, индиец изял известно количество Stramonium и починал след седем часа; 138 , A. Stobo, Med. Times, vol. 16, 1847, p. 650, момче на 5 години изяло една драхма от семената; 139 , Nœckher, Preus. Verein. Zeit., 1847 (S. J. 55), момче на 7 1/2 години погълнало семената; 140 , Dr. Van. Hasselt, Nederland Lancet, 1851 (Z. für H. K., 1, 89), девет души били отровени; 141 , H. P. Lawrence, Lancet, 1851 (1), p. 599, мъж изял няколко семена; 142 , John Le Gay Brewster, M.D., Prov. Med. Journ., 1851, p. 699, две деца на 3 и 5 години изяли няколко семена; 143 , C. L. Mitchell, M.D., New York Journ. of Med., May, 1857, млада жена изпила чай от Stramonium; 144 , Dr. Kraus, Med. Corr. Blatt., 1852, vol. 22, p. 78, момче на 4 години било отровено от изсушения екстракт, вероятно около 10 или 12 grs.; 145 , Gould and Thurston, Med. Times and Gaz., 1852 (1), p. 197, четирима души били отровени от семената; 146 , Leonard Pratt, Inaug. Thesis, at Penn. Hom. Med. Coll., 1852, приел 5 капки майчина тинктура в 7 A.M.; 146 a , същият, по една доза всяка сутрин, около 1/2 час преди хранене, започвайки с 3 капки на доза и постепенно увеличавайки до 20 капки; 147 , Wheeling Argus (Virg. Med. and Surg. Journ., 1853, p. 225), момче и момиче на около 5 години изяли семената; момчето починало; 148 , същият, дете на три години било отровено; 149 , C. B. Faust, M.D., Charleston Med. Journ. and Rev., vol. 9, p. 743, дете на 1 година и 8 месеца изяло няколко семена; 150 , Dr. Schönheit, Zeit. für Nat. und Heilk., in Hungary (Prag. Monart., 2, 1854, p. 173), момче на 4 години изяло няколко семена; 151 , Henry C. Preston, M.D., Phil. Journ. of Hom., vol. 2, 1854, p. 608, момче на 6 години било отровено; 152 , Bost. Med. and Surg. Journ., vol. 52, 1855, p. 85, шестима души били отровени от стрити на прах листа, сготвени с месо вместо градински чай; 153 , Dr. Gruenberg, Zeit. für Verein Aust. Hom., 1, 378 (Zeit. Klin. für Med., vol. 7, 1856), момче на 7 години изяло семената; 154 , Dr. Watson, New York Journ. of Med., July, 1856, p. 66, жена си направила клизма за хемороиди; 155 , Geo. T. Elliott, Jr., M.D., New York Journ. of Med., Nov., 1856, p. 358, момче на 4 1/2 години изяло няколко семена; 156 , D. Calkins, Bost. Med. and Surg. Journ., vol. 54, 1856, p. 398, момче на 4 години изяло няколко семена; 157 , Dr. Henry Earley, Aust. Med. Journ., 1857, vol. 2, p. 241 (Berridge's Collection, Brit. Journ. of Hom., 1873, Append.), дете на 2 години било отровено от семената; 158 , същият, случай на момиче на 3 1/2 години; 159 , същият, случаи на деца на възраст от 2 до 9 години; 160 , T. K. Chambers, M.D., Brit. Journ., 1858, p. 824, Joseph Miller, на 7 години, изял няколко семена; 161 , същият, John Wilton изял семената; 162 , същият, James Wilton, на 7 години; 163 , Lichtenfels, Wien. Zeit., 1858 (S. J. 100, 293), мъж бил отровен от семената; 164 , Dr. A. F. A. Greeves, Aust. Med. Journ., 1859, p. 186 (Brit. Journ. of Hom., Append., 1873), г-жа ---, на 40 години, погълнала една чаена лъжичка от семената; 165 , T. L. Maddin, M.D., Nashville Med. Rec. (South. Med. and Surg. Journ., 1859, p. 831), момиче на 4 години изяло няколко семена; 166 , Dr. Bell, New York Journ. of Med., 1860, p. 341, възрастна чернокожа жена изпила неопределено количество настойка от листата; 167 , John G. Johnson, M.D., Am. Med. Times, 1860, p. 22, момче на 7 години изяло няколко семена; 168 , Dr. Flöegel, Vien. Med. Halle, 1861 (A. H. Z. M. B., 5, 27), мъж на 61 години, страдащ от крампи в прасците, приемал по няколко капки дневно от семена в бренди; 169 , Dr. Larquet, Gaz. des Hôp., 1861, No. 109, момиче на 4 години изяло част от цветовете и плода; 170 , A. G. Emory, M.D., Med. and Surg. Journ., 1861, p. 45, момче на 5 години изяло няколко семена; 171 , Geo. T. Elliot, M.D., Am. Med. Times, vol. 2, 1861, 128, г-жа ---, на 22 години, въвела в ректума си 1/4 пинта настойка, приготвена от 4 ozs. листа; 172 , C. E. Buckingham, Bost. Med. and Surg. Journ., vol. 65, p. 261, момче на 6 години изяло голямо количество от неузрелите семена; 173 , J. H. Harriss, ibid., p. 311, жена и две деца изяли растението; 174 , Dr. Liegey, Journ., de Chim. Med. and Pharm. (Dublin Med. Press, 1862 (2), p. 374), дете на 2 години и 4 месеца изяло семената и починало след дванадесет до четиринадесет часа; 175 , същият, друго дете изяло семената; 176 , Bernhard, Preuss. Med. Zeit., 1862 (A. H. Z. M. B., 6, 31), момче на 7 години изяло семената; 177 , Chas. C. Lee, M.D., Am. Journ. of Med. Sci., 1862 (1), p. 54, дете изпило малко уиски, съдържащо семената; 178 , същият, мъж на 31 години изпил една чаша, а жена на 58 години изпила около един gill от същото; 179 , същият, жена на 34 години изпила само една-две глътки от същото; 180 , Mad. Quart. Journ. of Med. Sci., vol. 5, p. 320 (Brit. Journ. of Hom., Append., 1873), жена приела няколко листа от Datura (? Stramonium); 181 , мъж приел настойка от листа на Datura за дизентерия; 182 , Dr. Shortt, ibid., vol. 6, p. 286, мъж на 41 години приел листата; 183 , същият, момиче на 14 години изяло една трета от семената на един от плодовете; възстановяване след употреба на стомашна помпа; 184 , същият, момиче на 18 години изяло Stramonium рано сутринта; смърт в 10 A.M.; 185 , същият, жена приела Stramonium; 186 , Albert Corvisart, Journ. de Méd., vol. 23 (Hempel's Mat. Med. vol. 1, p. 770), три деца били отровени; 187 , Wm. H. Cuthbert, M.D., North Am. Journ. of Hom., vol. 13, p. 68, Emma Meyers, на 18 месеца, била отровена от семената; 188 , Dr. C. Hering, фрагментарно изпитване от Dr. J. R. Coxe, Jr., на 57 години, Am. Hom. Rev., vol. 4, p. 559, приел 10 капки от 1st dec. dil. в 8 A.M., 2 и 10 P.M. (първия, втория и третия ден) и в 8 A.M., 2 и 11 P.M. (четвъртия ден); 189 , Charles Chauncey Coxe, на 11 години, приел 12 капки от 3d dec. dil. в 2 и 9 P.M. (първия ден), същото в 9 A.M., 2 и 9 P.M. (втория и третия ден); 190 , пропуснато; 191 , Dr. Carroll Dunham, ibid., мъж на около 44 години, чието здраве било силно увредено вследствие на жлъчна ремитираща треска и героични дози каломел, поставил стрити зелени листа върху големи раздразнени язви на двата крака; 192 , Dr. Bengel, Med. Corr. Blatt., 1864, vol. 34, p. 79, момче на 2 години изяло няколко парченца от семената; 193 , A. P. Turner, M.D., Am. Journ. of Med. Sci., April, 1864, p. 551, две момчета на 8 и 10 години изяли няколко семена; 194 , Alfred S. Taylor, M.D., Guy's Hosp. Rep., vol. 11, p. 293, студент погълнал около 5 или 6 grs.; 195 , същият, 4 милиграма Datura, приложени върху окото; 196 , същият, седем милиграма, приложени през стомаха; 197 , M. Kuborn, Bull. Gén. de Thér., 1866 (Brit. Med. Journ., 1866 (1), p. 522), четирима души били отровени; 198 , H. Y. Evans, M.D., Am. Journ. of Med. Sci., July, 1866, p. 278, седем деца били отровени от семената; 199 , Sauvages, Dublin Med. Journ., 1867 (2), p. 11, действие на вино, примесено със сока от семената; 200 , Henry Robinson, Brit. Journ. of Hom., vol. 25, p. 37, млада жена приемала всяка трета сутрин по една десертна лъжичка от 1/200 в 8 ozs. вода; 201 , C. P. Blake, M.D., St. George's Hosp. Rep., 1868, p. 159, мъж на 70 години приел 1 1/2 драхми тинктура за астма; 202 , J. W. Mallet, M.D., New Orleans Med. and Surg. Journ., vol. 21, 1868, p. 550, млад мъж починал от действието на Stramonium в храната му; 203 , D. McGillivray, M.D. Canada Med. Journ., vol. 4, 1868, p. 485, момче на 2 години и 3 месеца изяло няколко семена; 204 , C. D. Fairbanks, M.D., Am. Hom. Obs., 1869, p. 366, момиче на 4 години изяло няколко семена; 205 , J. J. Hilliary, Dominion Med. Rec. (New Orleans Med. and Surg. Journ., 1869, p. 365), J. P., на 40 години, изпил една чаша чай от Stramonium; 206 , Dr. J. F. Treuman, Chicago Med. Journ. (Med. Press and Circular, 1869 (1), p. 261), майка и двете ѝ дъщери изяли семената; 207 , W. F. Cheney, M.D., Pacific Med. and Surg. Journ., 1870, p. 305, момиче на 5 години изяло семената; 208 , Dr. Crispell, Eclectic Med. Journ., Sept., 1871 (North Am. Journ. of Hom., N. S., vol. 2, p. 293), два случая; 209 , Dr. Chevers, Med. Times and Gaz., 1871 (1), p. 164; 210 , E. W. Berridge, M.D., Month. Hom. Rev., vol. 15, 1871, p. 298, изпитване на тинктурата от Британската (алопатична) фармакопея, приготвена от семената; приел 8 капки във вода в 1.35 P.M., 20 в 4.30 и в 6 P.M. (първия ден), 40 в 8.40 A.M., 50 в 10.25, 60 след 1.50 P.M. (втория ден); 211 до 221 , същият, North Am. Journ. of Hom. N. S., vol. 2, 1871, p. 62; 211 , госпожица ---, приела 10 glob. от 43,000 (Fincke) в 5.15 P.M.; 212 , госпожица ---, приела 10 glob. от същото; 213 , госпожица ---, приела 1 glob. от същото; 214 , госпожица на 11-12 години, страдаща от хорея, приемала многократни дози от 30th и 200th (Lehrmann); при приема на 200th получила нови симптоми; 215 , Dr. Berridge, приел 10 glob. 43,000 (Fincke) в 4.15 P.M.; 216 , същият, приел 20 glob. 1000 (Jenichen) в 11.40 A.M.; 217 , същият, приел 30 glob. 200 (Lehrmann) в 10 A.M.; 218 , същият, приел 50 glob. 1000 (Fincke) в 9.45 A.M.; 219 , същият, приел 20 glob. от 3d в 8.30, 11 A.M., на обяд, 12.55, 2.10, 3, 4, 5, 7, 7.55, 9 P.M. (първия ден), 20 glob. в 8, 9.50 A.M., 1 P.M. (втория ден), 30 glob. в 8, 40 в 11.40 A.M., 1/2 драхма glob. в 7.15 P.M. (третия ден), 30 glob. 6th dil. в 10 A.M., 40 glob. в 1 и 7 P.M., 50 glob. в 11.30 P.M. (седмия ден), 50 glob. в 7.30, 9.40, 11.5 A.M., 6.45, 7.45 P.M. (осмия ден), 50 glob. в 7.20, 11.10 A.M., 100 glob. на обяд, 9 P.M., 300 glob. в 11 P.M. (деветия ден), 50 glob. 12th dil. в 8.15, 10 A.M., 12.15 P.M., 70 glob. в 3.10, 100 glob. в 4.30, 8.30 и в полунощ (четиринадесетия ден), 100 glob. в 8, 10 A.M., 200 glob. на обяд (петнадесетия ден); 220 , същият, приел няколко glob. 5000 (Fincke) в 10 A.M. (първия ден), 60 glob. 10,000 (Fincke) в 10 A.M. (петия ден), няколко glob. 30,000 (Fincke) (осмия ден); наложило се да приеме Alumina и прекратил изпитването; 221 , същият, приел 10 glob. cm. (Fincke) в 10 A.M.; 222 до 229 , същият, Month. Hom. Rev., vol. 16, p. 34; 222 , същият, приел 100 капки тинктура, приготвена от семената, във вода в 9.15 A.M.; 223 , г-н R. M. Theobald, приел 10 капки от същото (първия ден), 20 (втория ден), 30 в 11.30 A.M., 20 в 2 P.M. (третия ден), 20 преди закуска и в 1.30 P.M. (четвъртия ден), 20 до 30 капки два или три пъти дневно (петия и шестия ден), 30 преди закуска, на обяд и при лягане (седмия ден); 30 в 8 A.M. (осмия ден), 40 рано сутринта (деветия ден); 224 , същият, сдъвкал 6 или 8 семена следобед; 225 , същият, приел 10 капки 3d cent. (първия, втория и третия ден), 5 капки преди лягане (четвъртия ден); 226 , г-н ---, приел 5 капки тинктура от Hom. Pharmacopœia (първия и втория ден), 10 капки (третия ден), 15 (петия ден), 5 ter die (седмия и осмия ден), 5 (деветия ден); 227 , същият, приемал 5 капки тинктура ter die в продължение на четири дни; 228 , същият, приел 5 капки тинктура (първия, втория, третия, четвъртия, петия, деветия, единадесетия и дванадесетия ден); 229 , F. Brunning, M.D., Philad. Med. and Surg. Rep., vol. 27, 1872, p. 20, момче починало от действието на семената; 230 , A. W. Rogers, M.D., ibid., p. 211, дете на 3 години изяло семената; 231 , F. H. Bailey, ibid., p. 283, момиче на 4 години изяло семената; 232 , Dr. Wittmann, Jahrbuch für Kinderheilkunde, vol. 6, 1873, p. 178, момиче на 6 години изяло семената; 233 , Buckner, A. H. Z., 86, 1873, p. 18, момче на 3 години изяло плода; 234 , Wm. H. Cook, M.D., Hahn. Month., vol. 9, 1873, p. 35, г-н T. залял две капсули с вряла вода и изпил течността, след като изстинала; 235 , Dr. Berridge, North Am. Journ., New Ser., 3, 1873, p. 504, госпожица ---, приемала 1 glob. cm. (Fincke) два или три пъти дневно в продължение на пет дни; 236 , B. M. Wibble, M.D., Rich. and Louis. Med. Journ., August, 1873, p. 186, жена изпила половин чаша ейл от бутилка, съдържаща голямо количество от семената; 237 , същият, мъж изпил две трети чаша от същото; 238 , Chas. G. Polk, M.D., Phil. Med. and Surg. Rep., 1873 (1), p. 395, момче на 4 години изяло голямо количество от семената; 239 , Hesse, Schweiz. Corr. Blatt., 1873 (S. J., 160, p. 240), момиче на 3 години изяло семената; 240 , W. H. B., Am. Hom. Obs., vol. 11, 1874, p. 263, момиче на 3 години изяло семената; 241 , Dr. J. Kemberling, Ohio Med. and Surg. Rep. (Am. Journ. of Hom. Mat. Med., New Ser., 4, 1875, p. 387), отравяне, възстановяване на петия ден; 241 a , същият, друг случай в същото семейство; 242 , Dr. Jules de Soire, Gaz. des Hôp., 1865, No. 42, жена на 50 години приела настойка от листата; 243 , W. G. Smith, Dublin Med. Journ., 1870 (1), p. 213, възрастен мъж имал навика да пуши Stramonium с малко количество тютюн за облекчаване на астмата. [Действията били толкова характерни за Stram., че включихме случая, макар че това може би подлежи на критика — T. F. Allen.]

ПСИХИКА

• Емоционални прояви.

• Делириум, 23, 33, 78, и т.н.

• Бурен делириум, 87.

• Глуповат делириум, 73.

• Яростен делириум, 20.

• Радостен делириум, 107.

• Понякога делириум с отворени очи, 27.

• Делириум с полова възбуда, 107.

• Почти постоянен делириум, 107, 119.

• Внезапен делириум с нелепи жестове, 86. [10.]

• Изпадна в пълен делириум и не разпознаваше никого, 79.

• Делириум; непрестанен стремеж към движение на всички мускули, плач, писъци, смях и бързи несвързани възклицания, 76.

• Симптоми, силно наподобяващи delirium tremens, 88.

• [Налудна представа, че е бил убит, опечен и че го изяждат], 15.

• Настъпи маниакален делириум, симптоми, наподобяващи хидрофобия, 44.

• Майката и едната дъщеря буйстваха като маниачки, докато другата бързо изпадаше в кома, 206.

• Делириум с несвързана реч, 242.

• Изпадна в бурен делириум и умря в кома, 182.

• Маниакален делириум, 209.

• В състояние на делириум танцува, жестикулира, смее се гръмогласно и пее (след три часа), 16. [20.]

• Беше в делириум, без памет и без спомени, 6.

• Делириум от страх, сякаш куче го напада, 15.

• Делириум; яростна мания, налагаща няколко души да я държат, 41.

• Бурен делириум, ту весел, ту яростен или печален, насочен към някакъв въображаем източник на удоволствие или отвращение и придружен от съответните жестикулации, 142.

• Силно възбуден и донякъде в делириум, с усещането за непосредствена опасност, вкопчваше се в жената, която го държеше в скута си (след един час), 138.

• Делириум с неспокойни движения на очите и ръцете, 120.

• В делириум и неразбираем за околните, пациентът беше погълнат от хиляди не неприятни фантазии, показваше желанията си с жестове, без да говори, тичаше насам-натам в продължение на няколко дни, погълнат от фантазиите си и в радостно настроение, 25.

• Особен делириум, при който болният е извънредно зает, особено при жени, последван от сопор, след събуждането от който има силна отпадналост, болки в крайниците и нежелание да мисли, 140.

• Весел делириум, спазматичен смях, 45.

• През нощта изпадна в делириум, поиска да стане от леглото, но не издаде нито звук. Делириумът обаче беше краткотраен и скоро отново изпадна в предишното безсъзнателно състояние, 229. [30.]

• Шумен делириум с халюцинации, 183.

• Делириум в продължение на три или четири часа преди колапса, 201.

• Силно възбуден и в делириум, 93.

• Силна възбуда, 157.

• Делириум, безпокойство, постоянна несвързана реч, танцуване и пеене, 186.

• След около час тя изпадна в делириум, започна да се мята, да подръпва дрехите си и да говори несвързано, 184.

• Силно изразен делириум, яростна, неовладяема, говореща несвързано и склонна да употребява оскърбителни думи; не можеше да бъде задържана в едно положение, а се въргаляше по верандата, сякаш беше сляпа, 180.

• През следващата нощ — пристъп на делириум, поради който падна от леглото по лице; вследствие на това получи много обилно кръвотечение от носа, 175.

• Загуба на разсъдъка, 18.

• Психиката му беше нестабилна, 10. [Преработено от Hughes.] [40.]

• Необузданост в поведението, 102.

• Симптомите имаха донякъде истеричен характер (след няколко часа), 135.

• Бурен делириум, поразително наподобяващ най-възбудения стадий на delirium tremens; бореше се да стане от леглото и непрекъснато се търкаляше от едната страна на другата; не можеше да стои сама на крака и ако не я придържаха, падаше напред на земята. Когато ръцете ѝ не бяха задържани, се наблюдаваше как посяга към въображаеми предмети във въздуха или чопли постелките, както при делириума на коремния тиф, 179.

• Видът на пациента навеждаше на мисълта за мания и бих могъл веднага да обявя случая за delirium tremens, ако не познавах добре въздържания начин на живот на пациента си. Докато седях и го наблюдавах, той внезапно се обърна към стената и извика:

  „Ето ги тези буболечки, помогнете ми да ги хвана!“

  „Какви буболечки?“, попитах аз. „ Ето там — отвърна той — дълга върволица от дървеници, а след тях шествие от бръмбари; ето и пълчище хлебарки, които пълзят по мен. Той се отдръпна уплашено. После внезапно се обърна към мен и каза: „ Мисля, че знам, че всъщност не са буболечки; но с изключение на отделни моменти ми се струват истински! Тази сцена се повтори многократно, 191.

• То беше в състояние на бурен делириум. Майката едва успяваше да го задържи в скута си. То силно изпъваше краката си и ги втвърдяваше, като същевременно ги разтваряше широко един от друг. Ръцете му постоянно се протягаха, сякаш се опитваше да достигне и хване нещо; понякога изглеждаше, че е уловило някакъв предмет и за миг го опипваше с пръсти. Зениците бяха разширени, а погледът — див. Плачът му наподобяваше писък; в устата имаше малко пяна; повърхността на кожата беше гореща; безпокойството беше много силно, 230.

• Започна да изглежда затъпяла, сякаш забравяше коя е, и даваше несвързани отговори (след един час); сякаш седеше като същинска идиотка в продължение на два часа и половина (след два часа и половина); започна да се влошава, като ухапа ръката на един мъж, понякога извикваше, че вижда котки, кучета и зайци в горната част, отстрани и в средата на стаята; друг път с голямо усърдие посягаше с ръце към въображаеми предмети и заявяваше, че вижда много хора, които не присъстват. Тези симптоми продължиха с малки изменения и без никакъв покой в продължение на девет часа, като през цялото това време тя трябваше да бъде задържана насила в леглото в състояние на бесен маниакален делириум, 37.

• След около пет минути той стана „буен и не познаваше никого“. След десет минути го намерих седнал на стол, приведен напред върху коленете си, с див втренчен поглед, лице, обляно в пот, силно разширени зеници, говорещ несвързано и напълно несъзнаващ заобикалящите го предмети; пулсът беше 90 и пълен; ръцете и предмишниците се гърчеха; през няколко минути краката не можеха да поддържат тялото му и се влачеха след него, когато се опитвахме да го накараме да върви, 205.

• Макар леко да променяше положението си, той остана в състояние на затъпяване шест или седем часа; след това изпадна в ярост и бяха необходими двама души, за да го задържат в леглото; въпреки това се надигаше, мяташе се силно и сякаш се опитваше да хване стоящите наоколо с ръце, като изричаше несвързани фрази; накрая дойде на себе си и стана по-спокоен, като безпокойството и делириумът се редуваха, 34.

• Тя е непрекъснато неутешима; силно се засяга от дреболии; вдига много шум за дреболии; склонна е да плаче, а понякога и много лесно се ядосва; от време на време пренебрегва задълженията си; от време на време мисли, че не е подходяща за положението си; след есенното равноденствие; състоянието ѝ се влошава от тъмнината, когато е сама, и сутрин; желае светлина (слънчева светлина) и компания, 54.

• Детето изглеждаше като човек, страдащ от въздействието на алкохолни напитки; възбудено състояние, без нито миг покой, непрестанно движение на ръцете и краката; ту пееше, скачаше и свиреше с уста, с оживени гримаси и в най-весело настроение, при което изпълняваше мелодии съвършено правилно; ту се възбуждаше, удряше наоколо, скачаше от леглото, олюляваше се при всеки опит да се изправи и когато се опитваше да седне, падаше на едната или другата страна; в следващия миг имаше най-живи халюцинации; говореше много и несвързано, сякаш езикът ѝ не можеше да следва хаотичните ѝ мисли, 232. [50.]

• Пълно вцепенение и обща нечувствителност към външни въздействия, прекъсвани само от няколко краткотрайни момента на разпознаване; по правило момчето не забелязваше нищо около себе си, не разпознаваше родителите и сестрите си, не чуваше и не усещаше нищо; изглеждаше в състояние на ужасяваща възбуда с непрестанна умствена дейност, както личеше от изражението на лицето и жестикулациите, сякаш бе погълнато от най-живи фантазии, особено радостни, а понякога и ужасяващи образи; понякога, когато можеше да говори, речта му се състоеше от крайно безсмислен и оживен делириум с бръщолевене; понякога изглеждаше уплашено, понякога учудено, понякога жалостно; но много рядко изричаше разбираеми думи и по правило нямаше думи, а само пронизителни писъци и стенания или силен смях, с опити да пее или да свири с уста, 233.

• Докато я държаха в скута на майка ѝ, тя внезапно се стряскаше, сякаш от ужас, с протегнати ръце и широко отворени, втренчени очи, и с такава сила, че бяха необходими големи усилия, за да бъде удържана. Това траеше само миг, през който тя извикваше несвързано; след това се успокояваше и се смееше, посягаше към въображаеми предмети, поднасяше ръката към устата си, сякаш ядеше горски плодове, посочваше нещо на пода и т.н., 204.

• Мърмореше неразбираеми звуци, оглеждаше се диво и не можеше да бъде накаран да изпълни казаното, макар привидно да разбираше всичко, което ставаше. Непрекъснато искаше, изглежда, да сграбчи някого или няколко души, които си въобразяваше, че стоят пред него; но не можеше да използва ръцете си, въпреки че се опитваше (след дванадесет часа), 201.

• Пълна нечувствителност, прекъсвана понякога от пристъп, по време на който издаваха неясни звуци и размахваха ръце около главата си, сякаш се опитваха да отблъснат някакво застрашаващо ги зло; това скоро стихваше до полукомузно състояние — не обаче до затъпяването, предизвиквано от Opium или неговите препарати, а по-скоро до състояние на дълбока апатия, което продължаваше няколко секунди, след което делириумът отново се появяваше, освен ако не бъде предизвикан по-рано от опитите на околните да окажат помощ; тогава възбудата придобиваше такава форма и сила, че се налагаше известно ограничаване на движенията, за да се предотврати бягството от въображаемия предмет, завладял вниманието им; понякога посягаха да хванат нещо в пространството пред себе си, изглеждаха така, сякаш го вземат или отхвърлят, след това обръщаха глава, сякаш ги вика глас до тях, и се опитваха да му отговорят; звукът приличаше повече на писукане, отколкото на естествения тон на гласа. Никой от тях не можеше да се държи сам на краката си, но правеше една-две крачки със залитаща походка и падаше на пода, сякаш опиянен или напълно изтощен.

• По време на възбудата крайниците бяха в непрестанно движение, координирано само дотолкова, доколкото движенията се отнасяха до съответния крайник, но без онази хармония на действието, която се среща при движенията от по-висш порядък, като стоене в изправено положение, ходене и т.н.; пръстите се движеха непрестанно, сякаш се опитваха да оберат нещо от тялото или постелките; понякога избухваха в пристъпи на неудържим смях, който продължаваше няколко секунди, след което внезапно спираше; понякога се усмихваха толкова спокойно и приятно, че не можехме да не съпоставим това с наблюдаваното преди крайно възбудено състояние, 193.

• Понякога за миг изглеждаше освободена от тревогата си и седеше мълчаливо, с очи, приковани към земята, сякаш потънала в размисъл; ръцете ѝ същевременно бяха заети да чоплят дрехите или каквото се намираше пред нея, както правят болните в последния стадий на някои трески.

• След това отново неволно подскачаше, бързо, сякаш електрически удар бе преминал през тялото ѝ, с уплашен вид и силен писък; крайниците ѝ се извиваха в конвулсивни движения, а лицето и тялото ѝ се изкривяваха във всички посоки; очевидно изпитваше силна болка и тревога. Друг път, в промеждутъците на облекчение, пееше, а понякога се смееше, но не можеше да бъде накарана да произнесе нито дума; не изглеждаше и да забелязва каквото и да било от казаното ѝ. Накратко, умствените ѝ функции изглеждаха напълно разстроени. Тези пристъпи настъпваха през интервали от пет или десет минути и продължаваха приблизително толкова.

Тя проявяваше силно отвращение към всякакви течности. Когато до устните ѝ поднасяха чаша вода, тя мигновено се отдръпваше стреснато и понякога отново изпадаше в пристъп; отвращението ѝ беше толкова силно, че само с най-големи усилия можеше насила да се вкара в гърлото ѝ една чаена лъжичка от каквато и да било течност, 40.

• Семейството представляваше изключително комична гледка. Децата се смееха, плачеха, пееха, танцуваха и вършеха всевъзможни шутовщини.

Те нямаха правилна преценка за разстоянието или големината на предметите; протягаха ръце, за да уловят предмети в другия край на стаята, а после се блъскаха в хора и вещи, които очевидно им се струваха отдалечени. Главичките на пироните по пода бяха монети, които те усърдно се опитваха да съберат. Едно момче, което очевидно си въобразяваше, че е съблечено, грабна шапката на студент, пъхна крака си в нея, задърпа периферията с две ръце и започна да се ядосва, че не може „да си обуе панталоните“. Родителите често призоваваха децата да се държат прилично; но тъй като собствените им действия бяха също толкова чудати, те представляваха нелепа демонстрация на семейна дисциплина, 109.

• От него те се превърнаха в същински глупци за няколко дни. Един поддухваше перо във въздуха, друг го замеряше със сламки с голяма ярост; трети, съвсем гол, седеше в един ъгъл като маймуна, хилеше се и им правеше гримаси; четвърти нежно целуваше и опипваше другарите си и им се присмиваше в лицето, с изражение, по-гротескно от това на холандска кукла. В това безумно състояние те бяха държани затворени, за да не се погубят в безразсъдството си. След единадесет дни се възстановиха, без да помнят нищо от случилото се, 110.
• Той изпадна в делириум и не съзнаваше нищо за себе си, докато не му бе оказана помощ; през това време извърши множество чудати действия; веднъж тръгваше да впряга конете си; после събираше пръчки и ги подреждаше, за да запали огън; след това правеше движения, сякаш събира въшки и дървеници, изтръскваше ги от шапки; късаше тапетите от стената, за да ги извади; обираше ги от себе си и ги стъпкваше и т.н.; виждаше тичащи плъхове и се опитваше да ги хване; беше много словоохотлив; не познаваше дори жена си, нито знаеше къде се намира; искаше да се прибере у дома и т.н. (след петнадесет до тридесет минути), 234.
• Писъци, посягане към въображаеми предмети във въздуха или по-скоро замахване срещу тях, защото беше очевидно, че тези видения са ужасяващи: в мига, когато протягаше ръка по посока на втренчения си поглед, тя винаги внезапно и с голяма сила се отдръпваше, като изразяваше краен ужас с погледа си; същевременно пищеше и хлипаше неудържимо. Очите ѝ привидно проследяваха въображаемия предмет за миг-два, преди тя да направи опит да избяга от предполагаемото му приближаване.

Тя бързо изпадна в яростен делириум, удряше, блъскаше или се опитваше да ухапе всеки, който се приближеше, както и всеки предмет, който ѝ поднасяха. След два часа и половина не познаваше никого и вече повече от час и половина беше напълно нечувствителна към околните предмети. Остана в това състояние около три часа, след което настъпи стадий на кома, продължил два часа. Възбудата се появи отново, но не беше толкова силна, колкото първоначалната; не беше придружена и от зрителни видения или тетаничен спазъм, 102.

• Първият симптом беше висока степен на възбуда, при която тя предизвикваше голямо веселие с необузданите си жестове и приказки. Скоро това стана обезпокоително и когато бях повикан да я прегледам, тя ту се смееше, ту плачеше, ту пееше, преминавайки с изключителна бързина от едно състояние в друго. От време на време подскачаше рязко, силно изплашена, и извикваше, че ще падне, като се вкопчваше в майка си с такова отчаяние, сякаш всеки миг щяха да я хвърлят от пропаст. След това се успокояваше, после подсвиркваше, а след това сочеше с пръст към muscæ volitantes, които проследяваше с очи и ръка и накрая се опитваше да ги сграбчи, като изглеждаше разочарована от неуспеха си, 91. [60.]

• Детето изглеждаше напълно щастливо, говореше всички възможни несвързани безсмислици, смееше се и беше в постоянно движение; но страдаше от толкова голяма слабост, че не можеше да стои или да ходи, без да залита, и при няколко опита падна; това беше съвършен лек делириум, 74.

• След поглъщането на праха (от Stramonium) нещастникът дълго време остава извън ума си, като през повечето време се смее, плаче или спи; дори говори с друг човек и отговаря, така че понякога може да се помисли, че е с ума си, макар да не е в съзнание, да не разпознава човека, с когото говори, и да не помни разговора, когато дойде на себе си, 58.

• След като спа няколко часа, той внезапно скочи и започна по най-необикновен начин да подскача на ръце и крака и да говори оживено; осем часа след това дойде в съзнание, с треперене на крайниците, които бяха в постоянно движение; лицето беше червено и подпухнало, със силно пулсиране на артериите; зениците бяха извънредно разширени, дишането — кратко и учестено, коремът — метеористично подут и болезнен при натиск, езикът — бял и сух, 139.

• Когато се стоплих в леглото, почувствах множество нови усещания да пропълзяват по тялото и ума ми. Цялото ми тяло беше обхванато от трептяща вибрация, усещана най-силно в корема и придружена от бодежи по цялото тяло. Станах извънредно боязлив и неспокоен, поради което всички опити да се успокоя и да заспя останаха безрезултатни. След една чаена лъжичка парегоричен еликсир почувствах, че всеки симптом се влошава; повърхността на тялото ми беше обляна в лепкава пот; всеки път, когато се опитвах да затворя очи, ме нападаха въображаеми призраци с най-отвратителни форми и заплашителни пози; а за още по-голямо мъчение леглото ми сякаш висеше и се подмяташе като перо между два етажа, 92.

• Помрачено състояние на способностите, ужасно замъгляване. Един пациент два пъти ми каза, че бил силно обезпокоен, като виждал колко объркан и неспособен съм; събарях всичко, до което се докоснех; струваше ми се, че той говори от някакъв облак или че е образ във видение, а не действителен човек, и когато престанеше да говори, изпадах в някакво състояние на обърканост, от което едва успявах да се изтръгна, за да се заема със случая му; написаното от мен беше почти неразбираема драсканица; отново легнах до вечерта, замаян и неспособен, с тъпо главоболие на темето, но без силна болка; не можех да възприема нищо като действително; жена ми, седнала до леглото, изглеждаше като призрак и от време на време протягах ръка, за да проверя дали наистина съществува. Преди да настъпи това крайно състояние на обърканост, бях извънредно забравлив; започвах изречение с напълно ясна представа какво възнамерявам да кажа, но забравях всичко, преди да съм се изразил докрай; употребявах и неправилни думи и изразявах зле мисълта си. Говорът ми беше завален, сякаш езикът ми беше прекалено голям за устата, макар да не усещах нищо нередно в него, а само някаква неясна, бълбукаща артикулация (деветия ден), 233.

• За първи път я открили след изпиването на чая да се скита в задния двор, като се катерела покрай оградата, сякаш се опитвала да хване нещо неясно видимо; когато ѝ поискали обяснение за странното поведение, тя не могла да отговори, а само се лигавела и мърморела като пияна. Изглеждала глуповата и имала особената шеговита, ухилена физиономия, често наблюдавана при пиянство. Ако я оставели на мира, продължавала да посяга с ръце към всичко, което можела да достигне, и изглеждала склонна към постоянно движение, 166.

• Когато я попитали, казала, че е яла Stramonium; това било всичко, което помнела (след половин час); майка ѝ дала лекарства, но през по-голямата част от деня тя останала замаяна и вцепенена, докато не я довели в диспансера; през част от деня била неуправляема и говорела несвързано и възбудено, така че майка ѝ трябвало да ѝ даде лекарството насила. При приемането (след единадесет часа) имала див вид, била вцепенена и не осъзнавала състоянието си; когато я разбудели, се оглеждала с глупав, празен поглед, 183.

• Когато го щипели или гъделичкали, той се разгневявал силно и мърморел несвързано, като се обръщал по лице и ритал назад с редуващи се движения на стъпалата, 172.

• [С ужасни викове той посяга да удря околните и изпада в ярост], 13.

• Хидрофобия, 6, 113. [С други симптоми: неспокойство, силни конвулсии; пациентът бил толкова буен, че трябвало да бъде вързан; въргалял се в леглото, не спял и надавал пронизителни писъци; бил в делириум, без памет или съзнание; зениците му били извънредно разширени; силно желание да хапе и да разкъсва със зъби всичко; извънредно разширени; силно желание да хапе и да разкъсва със зъби всичко; крайна сухота на вътрешността на устата и глътката; гледката на светлина, огледало или вода предизвиквала ужасни конвулсии; непреодолимо отвращение към вода, със свиване и конвулсии на гърлото; пяна на устата и често плюене. — Hahnemann.] [70.]

• Привиден страх или отвращение от вода или от всякакви течности, 75.

• Буйства, хапе, 114.

• Силно желание да хапе и да разкъсва със зъби всичко, което се изпречи пред устата му, дори собствените си крайници, 6.

• Прекомерно отвращение, стигащо дори до ярост, при опит да му се даде каквато и да било течност, наподобяващо хидрофобия; имал дори спазматично дразнене на фарингеалните мускули, така че всичко прието го задавяло и се връщало обратно, 153.

• Ярост, 29.

• Ярост; неуправляем; сграбчва с ръце, смее се; въргаля се и пълзи из леглото, 27.

• [Ярост; иска да убива хора], 15.

• [Ярост; иска да се самоубие], 15.

• Неукротима ярост, 27.

• След петнадесет минути — замаяност; загуба на съзнание; сънливост, накрая заспива с повече или по-малко отворени очи. Когато я обезпокоявали, тя скачала в ярост и казвала няколко неразбираеми думи; когато другите пеели, започвала да танцува. Пулсът ѝ бил бавен и пълен; устата — много суха; продължило двадесет и четири часа, без да яде или пие нищо, 65. [80.]

• Периодично буйстване; нападал с голяма ярост хората в стаята и се опитвал да ги ухапе, 79.

• Буйстване (след шест часа); понякога разумни отговори, 55.

• Буйстване, 96.

• Тя започнала да плаче; когато майка ѝ я вдигнала, изпаднала в ярост и започнала да драска и хапе (след един час), 187.

• Лесно се разгневява и тогава става много буен и яростен (след два месеца); преди отравянето бил съвсем кротък и благ, 187.

• Буйства яростно; пищи, размахва ръце и удря всичко, което се приближава до него, 238.

• Единият изпаднал в ярост и тичал наоколо като луд, а другият починал със симптоми на истински тетанус, 104.

• Много избухлив и с голяма слабост (втория ден), 66.

• Детето искало да хапе и да удря хората около себе си, 241a.

• Силно мозъчно разстройство, придружено от стряскане, мърморене, отделни писъци и посягане към въображаеми предмети; чести маниакални пристъпи, редуващи се със стенания, очевидно предизвикани от състоянието на епигастриума и подуването на корема. След еметици и пургативи стадият на възбуда отминал и бил последван от състояние на потиснатост и силна склонност към кома, 157. [90.]

• Те подивели, тичали из стаята, скачали и говорели безсмислици; виждали пилета и котки, говорели им, както и на играчките си, 67.

• След обичайното лечение детето заспало за около двадесет минути, а след около двадесет минути се събудило и било като обезумяло; протягало ръце, сякаш искало чаша вода, след това ги поднасяло към устата си и посръбвало, като че ли пие вода или друга течност; пъхало пръстите си в устата и дори ги хапело, както и пръстите на майка си, всеки път когато тя ги доближавала до устата му; също така пищяло непрестанно, 119.

• Вниманието им не можело да бъде привлечено от нищо казано и те се съпротивлявали на всички опити за намеса с жални викове и яростна борба, 142.

• Детето било толкова буйно и неспокойно, че трудно можело да бъде удържано, и в бесен делириум хапело яростно онези, които го възпирали, 155.

• Вдигал силен шум, когато го разтърсвали, и сядал с отворени очи и неподвижна разширена зеница, напълно нечувствителна към светлината на запалена свещ, 162.

• Правел множество знаци, които хората около него не можели да разберат, 31.

• Някои имали потрепвания, стряскания, посягане към въображаеми предмети и други симптоми на мозъчно разстройство. При всички по-тежки случаи стадият на възбуда бил последван от прекомерна сънливост и отслабване на пулса, с голяма прострация, 152.

• Неспокойна, тревожна, мята се, внезапно се хвърля напред; стреми се да стане от леглото; посяга неопределено с ръце, сякаш под влияние на призрачни видения; чопли завивките, 171.

• Докато лежала в леглото на дясната си страна, изпищяла и казала, че леглото се издърпва изпод нея и че всичко пада върху нея; непрекъснато се държала за стените; помолила майка си да не я оставя, защото нещо щяло да я нарани; всичко това продължило от 9.30 P.M. до полунощ, когато заспала. Оттогава не обичала да я оставят сама на тъмно, 214.

• Докато седяла на диван, въобразила си, че пада от него, и непрекъснато се държала за всичко; по същото време ѝ прилошало, около 2 P.M., 214. [100.]

• В моментите на съзнание той молел да го държат, защото пада, 21.

• На моменти движенията показвали, че пациентката мисли, че пада, и полага всички усилия да предотврати това, 204.

• Постоянно се оглежда втренчено, след това задържа погледа си (в една посока) за една-две минути, с внезапни стряскания (без прекъсване на фиксирания поглед)

  на ръцете и долните крайници, придружени от тихо мърморене, след това внезапни и яростни писъци, хапане, драскане и разкъсване с ръце и ритане (след шест часа), 187.

• Когато ѝ позволиха да стане, тя залиташе и изглеждаше напълно сляпа, 171.

• Ако иска да отиде на друго място, се втурва натам прекалено бързо, с всички сили, 3.

• Огромно напрягане на силите; дори силен мъж едва можеше да го удържи, 23.

• [Нощем скача от леглото и възкликва, че болестта ще избие от главата му], 15.

• Постоянно скача рязко и припряно, неспокоен е, потрепва, посяга с ръце и размахва ръце във въздуха, 132.

• Посяга към нещата бързо и припряно и мисли, че е хванал предмета, преди да го е докоснал; ако действително го държи, не усеща, че го е хванал (след четири-пет часа), 3.

• Извършва всички движения припряно, с голяма сила и бързина, така че изпитва тревога, ако не може да ги завърши веднага, 3. [110.]

• По изражението на лицето и движенията му понякога изглеждаше, че преследва въображаеми предмети или бяга от тях, 135.

• Никъде не може да намери покой; ужасен е от фантастични видения (дори когато очите му са отворени); струва му се, че те израстват от земята отстрани до него във вид на големи кучета, котки и други ужасяващи зверове, от които той отскача встрани с признаци на ужас и не може да се отърве от тях, 3.

• Във въображението му непрестанно нахлуват странни предмети, които го плашат, 3.

• [Ужасяващи видения; вижда призраци], 15.

• [Ужасяващ делир, сякаш куче я е захапало], 15.

• По принцип вижда по-ужасяващи образи отстрани до себе си, отколкото пред себе си, и всички те предизвикват ужас (между третия и четвъртия час), 3.

• Чудновати фантазии, 24. [Добавка: насън. —Hughes.]

• Момчето сякаш виждаше черни предмети, говореше за черни хора и черни облаци и посягаше към въздуха, 153.

• Пациентът непрекъснато виждаше палач, застанал пред него; въпреки това беше оживен, разговорлив, смееше се и се шегуваше с халюцинациите си, но те все пак му изглеждаха реални, 168.

• Въобразяваше си, че вижда несъществуващи предмети, и многократно усещаше проблясваща светлина, която я караше да мисли, че вижда светкавица, 36. [120.]

• След известно време неволевите конвулсивни движения на крайниците и тялото сякаш се превърнаха в по-волеви движения, като че момчето играеше пантомима, макар че понякога настъпваха истински гърчове; след два часа (и след баня) започна да движи устата си, сякаш искаше да говори; това продължи известно време, докато не се опита да произнесе членоразделни звуци, които ставаха все по-отчетливи; първите му думи бяха: „Внимавай, ще ударя“; след известно време изглеждаше, че живее в напълно въображаем детски свят с училищни игри и т.н.; тези представи сякаш се редуваха несвързано с речи, песни и стихове, които декламираше и пееше с различна интонация; изглеждаше също, че яде горски плодове, череши и т.н., правеше дъвкателни движения с устата и броеше на пръсти; във всички тези действия изглеждаше, че играе и е щастлив; всичките му представи сякаш се състояха само от възпроизвеждане; нямаше нищо оригинално и никакви нови съчетания, 144.

• Изглеждаше погълната от халюцинации; погледът ѝ беше неподвижен и сякаш се опитваше да посегне към нещо, което виждаше, 169.

• В продължение на няколко дни пациентът имаше халюцинации и мислеше, че едната половина на тялото му е жива, а другата е погребана, 129.

• Понякога, докато беше под въздействието на отровата, ѝ се струваше, че се занимава с обичайната си работа; вдяваше конец в иглата, завързваше възел на края му и във всяко отношение наподобяваше обичайните действия на човек, зает с такава работа, 133. [По професия е шивачка.]

• Понякога детето сякаш чуваше и обръщаше внимание, когато му говореха; друг път не обръщаше внимание и изглеждаше в безсъзнание, като очевидно беше погълнато от халюцинации и фантазии, 233.

• Ходи из стаята, вглъбен в себе си, с неподвижни, искрящи очи, обкръжени от сини кръгове, без да забелязва околните предмети, изцяло погълнат от образите на своето въображение, 13.

• Момчето многократно казваше, че по него има „големи рани“ (първата вечер), 66.

• Въобразява си, че е много висок и едър, но околните предмети му изглеждат прекалено малки, 3.

• Постоянно си въобразява, че е сам, и се плаши, 3.

• След събуждане всички неща, дори приятелите му, му изглеждат като нови, сякаш никога не ги е виждал, 3. [130.]

• Струваше ѝ се, че цялата стая гори, 242.

• Разговаря с отсъстващи хора, сякаш присъстват, и нарича неодушевени предмети (например шахматни фигури) с имената на тези хора, но не забелязва никого от стоящите около него, 3.

• Нещата и хората около него му изглеждат променени; макар отначало да знае, че приятелите му са наоколо, веднага след това го забравя; въобразява си, че е съвсем сам и изоставен в пустош; страхува се; животни внезапно изскачат странично от земята, така че той бързо се премества на другата страна, където обаче изскачат други и го преследват, поради което той побягва напред, 3.

• Нощем танцува в гробището край църквата, 25.

• Скачаше и танцуваше върху леглото и се блъскаше в стената, говорейки непрестанно и несвързано, с голяма буйност и без ни най-малко съзнание; смееше се, втренчено се оглеждаше и говореше крайно глупаво, 133.

• Несвързан делир с въображаемата представа, че е заобиколена от несъществуващи предмети; приумиците ѝ бяха приятни и силно развеселяваха другите присъстващи деца, 163.

• Жив, деен и ярък делир, редуващ се през кратки периоди с явно изпълнен с ужас страх; сякаш се бои от приближаването на някакво въображаемо чудовище и жално моли за помощ и закрила, 170.

• Пее, говори, въобразява си, че в стаята има кучета, които описва и се опитва да прогони, като внезапно скача на крака и също толкова внезапно се строполява; понякога говори за събитията от деня, сякаш се случват в момента, 133.

• Пее и изрича непристойности, 18.

• Силната възбуда продължи известно време; детето пееше и пищеше, въртеше очи и движеше ръце в продължение на няколко часа, докато най-сетне заспа; дори на следващия ден пеенето и пищенето продължиха, 121.

• Сънува с отворени очи, започва да дърдори безсмислици и когато приятелите му го поправят, се оправдава, че е трябвало да му кажат по-рано; веднага отново се отдава на сънищата си наяве и започва да говори на същите предмети, 3. [140.]

• Олюлява се напред-назад като пиян, 10. [Преработено от Hughes.]

• Около него има фантазмени видения, 10.

• Посягаше към завивките и към всичко около себе си, 33.

• Често коленичеше, протягаше ръце и опипваше наоколо, сякаш търси нещо, 34.

• Често се повдигаше на колене, непрестанно протягаше ръце и ги движеше, сякаш търси нещо, което желае, 34.

• Посяга навън с ръце; понякога към носа или главата, 135.

• Забелязано бе, че посяга към пламъка на огъня по много странен начин, а няколко мига по-късно падна на пода, сякаш едната ѝ страна беше парализирана, 76.

• Непрестанно дърпа и пощипва завивките и често избухва в пристъпи на неудържим смях, 241.

• Ръцете непрестанно посягаха към въображаеми предмети, 207.

• Дърпа и пощипва завивките, 172. [150.]

• Посяга и щипе въображаеми предмети във въздуха и проявява буйна маниакална възбуда (след четири часа и половина), 157.

• Посяга с ръце към въздуха, смее се и пълзи по леглото си, 27.

• Понякога сядаше в леглото, но никога не затваряше очи и понякога посягаше към въображаеми предмети, 152.

• Напълно лишен от разум; дърпаше завивките, виждаше дървеници и т.н. (след два часа), 134.

• Когато беше оставен сам, опипваше наоколо с ръце и щом докоснеше предмет, веднага отдръпваше ръцете си; но когато усещаше, че пада, се опитваше да се хване за нещо, за да предотврати падането, 160.

• С неподвижни очи и разширени, неподвижни зеници не виждаше нищо, не разпознаваше никого от приятелите си, непрестанно протягаше ръка наоколо, сякаш иска да хване нещо, и тропаше с крака, 21.

• Subsultus tendinum, дърпане и пощипване на завивките и безразборно посягане наоколо, 183.

• Крайниците бяха неподвижни и парализирани; ръцете, напротив, непрестанно се протягаха напред и нагоре с несигурни треперливи движения, сякаш пациентът се опитваше да улови предмет, който виждаше неясно във въздуха, 191.

• Когато го разбудеха, изглеждаше объркан и не можеше да даде никакви сведения за себе си. Можеше да стои, когато го изправяха на крака, но опипваше наоколо и посягаше към въображаеми предмети, както се наблюдава при пациенти с отравяне от Belladonna, 161.

• На следващата сутрин стана два-три пъти и всеки път отново си легна, 68. [160.]

• В полунощ скочи от леглото и започна да тича из стаята, вкопчваше се във всеки, покрай когото минаваше, казваше, че някакъв мъж го преследва, и многократно повтаряше: „Няма да ме хванеш“, 66.

• Когато баща му успя да го накара да го разпознае, момчето каза: „Татко, ти ли си?“ и започна да гали или по-скоро да драска с пръсти лицето на баща си, 66.

• Разговорлива мания; оплаква се, че куче хапе и разкъсва плътта на гърдите му, 1.

• Говори много, с трудно изговаряне, 79.

• [Пристъпи на непрестанно говорене или ярост; или избухва в гръмък смях, или се държи така, сякаш преде], 15.

• По време на менструация — прекомерна приказливост, 15.

• Непрестанно несвързано говорене, 207.

• Говори непрестанно, но не може да произнесе нито една сричка, 133.

• След като сложиха детето да легне, то започна да пее и да говори объркано; говореше непрестанно и неразбираемо и често плачеше; непрекъснато размахваше ръце във въздуха, сякаш се опитва да хване нещо, или претърсваше леглото с пръсти, 130.

• Лежат в леглото в ступор, с мърморещ делир, 134, 135, 136. [170.]

• Говореше глупости, 134.

• Когато момчето започна да се подобрява, се опитваше да отговаря, но след като изричаше две-три думи, отново започваше да говори несвързано и се връщаше към буйния си делир, 133.

• Непрестанно мърморене; сякаш иска да каже нещо на майка си, но не може да го изговори членоразделно, 131.

• Речта беше силно объркана и несвързана и той изобщо не осъзнаваше какво му се говори, потръпваше и изглеждаше силно уплашен, 160.

• Мърмори несвързано и не може да отговаря на въпроси, 171.

• Често мърмореше, 34.

• Непрестанно мърморене, 23.

• Умствените способности бяха особено разстроени; пациентът заекваше непрестанно и неразбираемо, проливаше сълзи и изглеждаше, че страда от най-силни болки, 89.

• Мърмори на себе си, 23, 31.

• Заекване и издаване на нечленоразделни звуци, 6. [180.]

• Непрестанно бръщолеви без никакъв смисъл, разбиране или свързаност, 132.

• Разговаря с непознат човек и му отговаря, сякаш е в пълно съзнание; но когато дойде на себе си, не помни разговора, 9.

• Говори малко и изрича отделни накъсани думи с по-висок глас, 3.

• [Пищи, докато прегракне; докато изгуби гласа си], 15.

• Плач и почти конвулсивна възбуда, 174.

• Един приятел я доведе у дома, след като я намерил да се скита из пазара. Когато видя господарката си, отначало заплака, опита се да се скрие и се страхуваше от всеки, който се приближаваше до нея; посягаше с пръсти към въздуха, ту се смееше, ту плачеше и се втурваше да се скрие, сякаш очакваше някакво зло, 185.

• Нечленоразделни викове, 169.

• Хлипане и хленчене след менструацията, 13.

• Стенание, 138.

• Делириозен смях, гримасничене и поведение като на пиян или глупак; дърпа дрехите си и прави усмихнати гримаси с втренчен поглед, 141. [190.]

• От време на време се смееше в продължение на един час; след това плака, около 11 ч. преди обяд, 214.

• Момчето беше склонно да се усмихва и шегува (след няколко часа), 66.

• Възбуден; започна да пее; объркана реч, продължително неразбираемо говорене; посяга във въздуха и драска с ръце по завивките, 60.

• Разстройство на разума, смях, хленчене, 61.

• Склонност към смях и постоянно полуусмихнато изражение, 231.

• Мислеше, че умира и няма да доживее до вечерта; радваше се, че умира, и подготвяше погребението си, при иначе напълно запазен разум и без да се чувства особено болен, 1.

• Вечер, след като легне, много тъжен, с мисли за смъртта и силен плач, 1.

• Тъга, 29. [Добавка: в началото. —Hughes.]

• Чувства, че нищо не може да ѝ достави удоволствие, 206.

• Потиснато настроение, нежелание за разговор (третия ден); приповдигнато настроение (четвъртия ден), 226. [200.]

• Отчаяние, 1.

• Особено усещане за тревога, 45.

• Силна тревога, 85.

• Тревога, 78.

• Склонен да трепва, раздразнителен (след тридесет и два часа), 3.

• Често скача внезапно от уплаха, 21.

• Страх от тъмнината и в по-малка степен от самотата, вечер след залез слънце (десетия ден), 218.

• Цялото му поведение и изражението на лицето му бяха като на силно изплашено дете, което очаква някакво ужасно бедствие, 1.

• Крайна бдителност, 162.

• Много злонравен, дори до буйност, веднага последвано от склонност към смях, дори гръмък, 1. [210.]

• Раздразнителността и мърморенето продължиха около шест седмици, 66.

• Когато му говореха, изглеждаше сърдит и раздразнителен и отговаряше с остър вик или рязко казваше: „Оставете ме на мира“, като всичките му думи бяха странно скъсени, 162.

• В лошо настроение; раздразнен през целия ден (втория ден); много раздразнителен (третия ден), 168.

• Силно общо притъпяване на чувствителността и раздразнителност, 116.

• Чувствах се много нервен, възбуден и раздразнителен и непрестанно крачех напред-назад из стаята си, 194.

• Извънредно раздразнителен и сприхав; на следващия ден нищо не му харесва; кара се с брат си и сестра си, 66.

• Силна раздразнителност на нрава (след половин час), 102.

• Повишена раздразнителност (след 200 капки), 133.

• Крайна раздразнителност; извършва всичките си движения толкова бързо (през първия час), че накрая повече не може да се движи и всичко пред очите му почернява, 3.

• [Непрестанно яростно ругаене; безсмислени разправии], 15. [220.]

• Бързо редуване на смях, плач и пеене, 130.

• Извънредно променливо настроение, 232.

• Интелектуални симптоми.

• Няма склонност към никаква истинска работа, 61.

• Не отговаря на въпроси (след един час), 203.

• Обърканост на ума и непрестанно посягане към въображаеми предмети (след три часа), 236.

• Обърканост на интелекта (след четири часа), 196.

• От сетивата влиянието му се разпростира върху умствените способности. Въображението е объркано и разстроено от страх. Ужасяващи опасения смущават ума и отпечатват върху лицето израза на тази страст, 39.

• Притъпеност на ума (след първата доза, втория ден), 219.

• Засегнат интелект, 93, 231 и т.н.

• Обърканост на интелекта; смее се и стене, 9. [230.]

• Обърканост на ума, 5.

• Силно объркване на представите (третия ден), 188.

• Когато състоянието ѝ започна да се подобрява, пациентката трудно намираше правилната дума при отговор, 120.

• При писане поставяше буквите на неправилни места и ги пропускаше (деветия ден), 218.

• При говорене поставяше думите на неправилни места, а при писане допускаше правописни грешки (третия ден), 210.

• След няколко лули започваше да назовава нещата с неправилни имена, например наричаше ботушите си цепеници, спалнята си — конюшня и т.н., без да го осъзнава; забележително е, че почти винаги назоваваше погрешно едни и същи неща. Пиеше много малко и винаги помнеше предмета на разговора си, но не и използваните думи. След здрав сън възстановяваше способността си да говори разбираемо, 243.

• Когато се канех да потърся симптом в реперториума, известно време не можех да си спомня какво бях възнамерявал да направя (шестия ден), 218.

• Умствената дейност е особено разстроена; пациентът непрестанно заеква и изрича несвързани думи, пролива сълзи; всички симптоми изглежда показват силно страдание, 56.

• Можеше да отговаря само несвързано и вяло, 166.

• Паметта остана разстроена дълго време след отравянето, 140. [240.]

• Известна склонност към забравяне; забрави къде е оставен един лист преди ден-два; търсеше очилата и откри, че през цялото време са били в ръката ми (осмия ден), 223.

• Загубата на памет изглежда свързана с вътрешно безпокойство и сякаш произтича от него, 1.

• Отслабена памет, 1.

• Разсеяност в продължение на двадесет и четири часа; тих делир, 19.

• В промеждутъците на полусъзнание осъзнава, че е буден, но тогава не може да си спомни какво е правил или казвал през предходния светъл промеждутък, 3.

• След това не помнеше нищо, дори скитането си из пазара, 126.

• Загуба на паметта, 26, 201 и т.н.

• Зашеметеност, 15, 97, 106 и т.н.

• Зашеметеност, от която понякога внезапно скачаше по буен начин, отваряше полузатворените си очи, но не можеше да ги задържи отворени; говореше несвързано, караше се с майка си, която не разпознаваше; лицето му беше много зачервено, бузите — пламтящо горещи, със суха топлина по цялото тяло; понякога движеше устни и език и искаше течност; пулсиращи каротиди, пълен и много ускорен пулс, ускорено дишане; зениците извънредно разширени и нечувствителни; затруднено преглъщане, 192.

• Зашеметяване на сетивата; някои непрестанно се смеят, но не чуват и не виждат нищо, макар че всичко постоянно е пред очите им; също така говорят добре и отговарят на всички въпроси, макар че всичко им изглежда като сън, 13. [250.]

• Помрачаване на всички сетива с тревога, последвано от тръпки по гърба с изпотяване, 15.

• Дълбок ступор в продължение на час и половина, 125.

• Ступор, тревога, гърчове на крайниците и неволен плач при възрастна жена; силно се влошава от пиене на кафе, бързо излекувано с оцет, 1. [Взето от Hering.]

• Притъпяване на сетивността, загуба на разума, 23.

• След като прие една доза в 7 ч. сутринта, легна и не се събуди до 11 ч. преди обяд; тогава беше сънлив и неспособен да разбира какво става наоколо. Когато го доведоха в амбулаторията, изглеждаше като под въздействието на алкохол, със силна треска. В продължение на два-три дни беше замаян, сънлив и в ступор, с остатъци от треската и възбудата, 181.

• Не изглежда да забелязва предметите около себе си и действително не ги забелязва, 3.

• След събуждане не разпознава нищо около себе си; взема книгата си и отива на училище, но влиза през погрешната врата (след шест часа), 3.

• По време на пристъпа не разпознаваше приятелите си, а след това не запази никакъв спомен за случилото се, 204.

• Седи в полусъзнание, с отметната назад горна половина на тялото; дави се и изтласква от устата си бяла пяна; устните синкави, подути; клепачите затворени; очите помътнели; зениците разширени. Изпитваше силна жажда и се оплакваше от обща отпадналост и голяма умора. Оцет; на следващия ден — по-добре, 71.

• Пациентът не разпознава никого, не обръща внимание и на най-силните повиквания, непрестанно върти главата си наляво и надясно, 120. [260.]

• Беше напълно нечувствителен към звуци и сякаш не чуваше дори най-силното говорене; опитите да бъде събуден и разтърсването не оказваха никакво въздействие; очите му бяха полуотворени, а зениците — по-разширени, отколкото някога съм виждал. Ступорът наподобяваше пиянство; нямаше склонност към сън, а постоянно безпокойство и въртене на тялото, придружени от много своеобразно нервно извиване на пръстите и посягане към въображаем предмет. От време на време това се сменяше със силно стискане на завивките; тялото му беше топло — по-скоро вследствие на тези движения на ръцете, отколкото от друга забележима причина; езикът непрестанно се въртеше; пулсът беше доста ускорен; пациентът често се свиваше, сякаш усещаше пълзене по тялото си, 141.

• Намери детето в леглото в безсъзнание, 206.

• Напълно безчувствен; след два часа зениците бяха неподвижни и разширени, всички мускули на тялото — обхванати от гърчове, лицето — зачервено, а пулсът — пълен и бавен, 70.

• Остана напълно в безсъзнание и не можеше да бъде събуден; не обръщаше внимание и на най-силните викове и не усещаше дори най-силното щипане; когато ръцете и краката му бяха повдигнати, те падаха отпуснати и безжизнени (след седем часа), 201.

• Силна безчувственост на всички сетива, 23.

• Ступор след няколко часа, скоро последван от упорито безсъние, а в един случай — от delirium tremens, 196.

• Не можеше да приема никаква храна, нито да вижда, чува, говори или усеща, 241.

• Безчувственост, 29, 34.

• Пълна безчувственост; неспособна да преглътне каквато и да е течност или да бъде събудена достатъчно, за да обърне и най-малко внимание на мен или на приятелите си, 98.

• Сопор, редуващ се с делир, 150. [270.]

• Дълбок сопор, последван от смърт, 163.

• Пълна безчувственост (след два часа), 81, 197.

• Почти в кома, 178.

• Кома, 103, 117 и т.н.

• Дълбока кома, 99.

• Коматозно състояние; изглеждаше зашеметен и решителността му беше отслабена, 115.

ГЛАВА

• Обърканост и световъртеж.
• Обърканост в главата, 22, 120.
• Главата е объркана и замъглена в продължение на много дни, 73.
• Световъртеж, 15, 29, 78.
• Световъртеж с диария, 15. [280.]
• Световъртеж със зачервяване на лицето, 15.
• Лек световъртеж с усещане, че пада наляво, когато стои прав след залез слънце, в 9 P.M. (шести ден), 216.
• Лек световъртеж или по-скоро приповдигнатост на духа, 92.
• Световъртеж със залитаща походка, 168.
• Световъртеж и трептене пред очите, 71.
• Световъртеж при стоене прав (след четири часа), 240 ; (осми ден), 220.
• Световъртеж; залита като пиян; страхува се, че ще падне на главата си и че е на път да изгуби съзнание (скоро), 34.
• Световъртеж; усеща главата сякаш теглена назад, същевременно е извънредно сънлив, 1.
• Световъртеж, липса на мисли, четири последователни сутрини след ставане от леглото; има само смътен и далечен спомен за нещата (слабост на паметта) и вижда сякаш през марля, в продължение на два часа, 3.
• Световъртеж, главоболие, замъглено зрение, силна жажда, вискозна слуз в устата, къркорене в червата и болка в епигастриума, 15. [290.]
• Световъртеж с болка в корема и помрачено зрение, като от було пред очите, 15.
• Световъртеж, така че залита насам-натам като пиян, 10.
• Почти незабавен световъртеж; излиза на открито, но след като изминава само няколко крачки, залита като опиянен и почти изгубва съзнание, 31.
• По средата на деня, докато чете на открито и върви, внезапно замайване, залитане, сякаш ще падне напред и наляво (четвърти ден), 225.
• Замайва се и пада на земята, 182.
• Тя се замайва и залита, 184.
• Известно замайване през първите два или три дни, 122.
• Замайване при писане на газова светлина, в 8 P.M. (първи ден), 219.
• Замайва се, когато седи и стои прав в стаята; залита, 3.
• Замайване, разширени зеници, зачервено лице, стрелкащи погледи и несвързаност, така че на приятелите си изглежда пиян; впоследствие непрестанно несвързано говорене като при деменция, 46. [300.]
• Замайване при коленичене, в 9.30 A.M.; когато седи, сякаш главата се завърта надясно, в 10.45 A.M. (шести ден), 221.
• Когато го слагат в леглото, усеща замайване в челото; едва вижда нещо; всичко изглежда неясно, около 9 P.M., 214.
• Замайване при ходене; несигурна походка и усещане за прималяване, така че бях принуден да вляза в един магазин и да седна (втори ден), 210.
• Опиянение (след осем часа), 1, 6, 18, 196.
• Опиянение и усещане за тежест в тялото (след един час), 1.
• Опиянение с жажда и обилно отделяне на пареща урина, 15.
• На следващата сутрин всички изглеждат в състояние на опиянение и двама умират, 106.
• На следващата сутрин тя прилича на пияна, 135.
• Залитане, 23.
• Залитане при ходене, 2, 140. [310.]
• Макар да залита, крайниците се подчиняват толкова лесно на волята, че му се струва, сякаш няма крайници; изглеждат му много по-дълги, отколкото са, така че при ходене мисли, че вече е докоснал пода, когато стъпалото все още е на шест инча от него; поради това винаги спуска стъпалото твърде бързо, 3.
• Склонност да залита назад, в 9.45 P.M. (шестнадесети ден), 219.
• Залита при опит да ходи и би паднал без опора, 143.
• Залита и изглежда пиян (след половин час), 81.
• Тя залита при опит да ходи, а понякога се появяват конвулсивни подскоци на долните крайници и извиване на гръбначния стълб назад, 231.
• Усещане за несигурност и леко залитане при ходене вечер; съвсем леко олюляване към едната или другата страна или напред, като при опиянение (седми ден); понякога залитане при ходене (осми ден), 223.
• Залитане наляво в тъмна стая след залез слънце (след дванадесет часа и четвърт), 218.
• Залитане назад при стоене прав след слизане по стълбите, в 6.45 P.M. (шести ден), 216.
• Несигурност при ходене на тъмно със склонност да пада назад, вечер след залез слънце (шестнадесети ден), 213.
• Вечер след залез слънце — несигурност при ходене (първи ден); в 1 P.M. върви донякъде в кръг наляво (втори ден), 210. [320.]
• Не е способен да ходи сам; пада, ако не го държат, 21.
• Олюляваща се походка, 117, 144.
• Олюлява се като пиян (скоро), 194.
• Олюлява се из стаята и сякаш търси нещо, 3.
• Всеки път, когато минава през вратата, се блъска в нея, 3.
• Глава — общо.
• Главата започва да се подува с вътрешно усещане за пълнота, сякаш е готова да се пръсне (след третата доза), 127.
• След припадъка остава спазматично отклоняване на главата ту към едната, ту към другата страна, със зачервяване на лицето, 15.
• [Конвулсивно теглене на главата със скърцане със зъби], 15.
• [Конвулсивно теглене само на главата и очите, с хъркане], 15.
• [Конвулсивно теглене само на главата към двете страни, с викове; вдигане на ръцете над главата], 15. [330.]
• Често върти и обръща главата, сякаш търси родителите си, с диви писъци; желание да избяга (след четири часа), 240.
• [Движение на главата насам-натам, прекъсвано от хълцане], 15.
• [Рано сутринта движение на главата насам-натам с прекомерна жажда], 15.
• Често повдигане на главата от възглавницата, 23.
• Апоплексия, 7.
• Пушенето на татул при астма предразполага към апоплексия, 56, 57.
• Прилив на кръв към главата, 27.
• Силен застой на кръв в главата (след половин час), 100.
• Зашеметеност в главата със замъглено зрение, 15.
• Усещане за зашеметеност в главата, 1. [340.]
• Усеща главата си притъпена и зашеметена и е почти безчувствена и безразлична към всичко и всички около нея, 200.
• Притъпеност в главата, 2, 82, 133.
• Тежест в главата, 30, 87.
• Усещане за пълнота и тежест в главата (след двадесет минути), 143.
• Тежест върху главата, 124.
• Ужасно усещане за тежест в главата (след два часа), 124a.
• Събужда се сутрин с необичайна тъпа, тежка болка в главата, 32.
• Изтръпване на главата, придружено от световъртеж, 39.
• Неприятна лекота със слабост в главата, 1.
• Слабост в главата, 15. [350.]
• Главоболие, 15, 45, 145 , etc.
• Главоболие и световъртеж, 120.
• Значително главоболие, 37a.
• Главоболие с анорексия, 15.
• Редуващи се главоболие и подуване на корема, 15.
• Главоболие със замайване и усещане за тежест в главата, редуваща се с лекота и склонност към припадък, 143.
• Леко главоболие, продължаващо през целия ден (след пет минути); главоболието все още е налице при събуждане (втори ден), 223.
• Главоболие всеки ден по две различни времена: късно следобед и вечер и рано сутрин, което ме събужда преди изгрев, около 4 A.M.; представляваше доста силен натиск върху темето; винаги се събуждах по едно и също време с главоболието, легнал почти по гръб с наклон надясно, а ръцете ми — едната или и двете, особено дясната — силно изпънати вертикално нагоре и свити над върха на главата; бяха изпънати толкова силно, че мускулите на мишницата се усещаха пренапрегнати и като натъртени; това повдигане на ръцете при събуждане продължи десет дни; последния път, когато се появи, се улових, че леко повдигам ръката си в момента на събуждането; този път нямаше пренапрягане на мускулите (след дванадесет дни), 223.
• Общо тъпо главоболие, по-силно над очите; главата се усеща тежка (девети и десети ден), 226.
• Силно главоболие, 11, 13, 108, 196 , etc. [360.]
• След неспокоен сън — силно главоболие, световъртеж, сълзотечение и слюноотделяне, 12.
• Силно главоболие и зъбобол с обилно сълзотечение, 13.
• Главоболие със замайване, припадане и жажда, 15.
• Стискащо главоболие, 1.
• Вечерта — тъпо главоболие без определена локализация (трети ден), 233.
• Постоянна тъпа болка в цялата глава, дълбоко в мозъка (четвърти и шести ден), 223.
• Силна болка в главата (втори ден); постепенно отшумява (от третия до деветия ден), 189.
• Момчето се оплаква, че главата го боли (след два часа), 66.
• Болка, световъртеж и силна обърканост в главата, 97.
• Болка в главата и таза, 15. [370.]
• Болка в главата и очите, 15.
• Стрелкащи болки през главата в различни посоки, простиращи се до очните ябълки и надолу по дясната страна на носа (след пет часа), 146.
• Усещане, сякаш огън се изкачва към главата и засяга също стомаха (след пет минути), 111.
• Силно пулсиращо главоболие (четвърти ден), 241.
• Постоянно, дълбоко разположено пулсиране в главата (след шест часа), 146.
• Усещане за пълнота в главата (след девет часа), 146.
• Силно биене на артериите, усещано особено в главата и гърдите, в 7 A.M. (втори ден), 148.
• Чело.
• Леко челно главоболие при събуждане и през сутринта (шести ден), 219.
• Леко челно главоболие (от дясната страна), сутринта (седми ден), 219.
• Тъпо челно главоболие, предимно от дясната страна, в стаята, вечерта след залез слънце (пети ден), 216. [380.]
• Тъпо челно главоболие в стаята, в 4.45 P.M. (шести ден), 216.
• Постоянно тъпо челно главоболие, не силно (осми ден), 223.
• Челно главоболие почти през цялата сутрин (втори ден), 210.
• Болка в дясната страна на челото в продължение на четиридесет минути (след пет минути), 211.
• Челно главоболие в 11 P.M. (петнадесети ден); сутринта (седемнадесети ден), 319.
• 6.50; от 5 P.M. челно главоболие, което сега се усилва при ходене на открито, подобрява се след един час в покой на закрито (първи ден), 210.
• Болка в дясната страна на челото (след един час и тридесет и пет минути); продължава на моменти до днес (пети ден); следобед (десети ден), 215.
• Усещане за мравучкане, сякаш в челото ѝ има множество иглички, 200.
• При ходене на открито — внезапна болка над лявото око, усещана същевременно, но в по-малка степен, в срещуположната част на тила; болката над окото продължава най-дълго, в 9.50 A.M. (шести ден), 219.
• Биене в челото и очните ябълки, 145. [390.]
• Вечерта, след умствена работа, болезнено пулсиращо биене в челото (трети ден), 225.
• При два случая — внезапен пристъп от бързо повтарящи се болезнени пулсации в лявата страна на челото, продължаващи по една минута, на закрито, вечерта след залез слънце (петнадесети ден), 219.
• Слепоочия.
• Болка в дясното слепоочие, бодежна и пробождаща, в 8 P.M.; усеща се, докато заспя в 11 P.M. (първи ден); главоболието е в двете слепоочия, стрелкащо към задната част на главата, със значителна жажда (втори ден), 188.
• Лека болка в дясното слепоочие (единадесети ден); изчезва (тринадесети ден), 189.
• Стрелкаща болка в дясното слепоочие в продължение на три четвърти час (след три часа и четвърт), 211.
• Пулсиращо главоболие в дясното слепоочие с диария, 15.
• Силно пулсиране в слепоочията, особено от дясната страна (след третата доза), 127.
• Теме и теменни области.
• Останах в леглото до 4 или 5 P.M. поради силен натиск в темето, който сякаш не се повлияваше от нищо, но ме караше да не желая да стана (дванадесети ден), 223.
• Внезапен пристъп от бързо повтарящи се болезнени пулсации в дясната предна част на темето, в продължение на една минута, а след това отново, но в по-слаба степен, на закрито, вечерта след залез слънце (двадесет и четвърти ден), 219.
• Биене във върха на главата и челото, усещано и в очните ябълки (след девет часа), 146. [400.]
• Болка от дясната страна на главата с променлива сила, усилваща се от натиск; кожата на главата там е болезнена при натиск; по-зле при ходене, не се влошава при разтърсване на главата, подобрява се при накланяне на главата надясно; по едно време има и стрелкаща навътре болка на същото място; болезнеността продължава най-дълго (два часа и половина), (след два часа), 212.
• Тил.
• Болка в тила по време на внезапната болка над лявото око, в 9.50 A.M. (шести ден), 219.
• Периодични, понякога пулсиращи болки в лявата страна на тила, в 12.15 P.M., в продължение на половин час (четвърт час след третата доза), и в 8.12 P.M. (първи ден), 219.
• Периодична, понякога пулсираща болка в дясната страна на тила (шести ден), 218.
• Глава — външно.
• Веждите са свъсени, 191.
• Кожата на челото е набръчкана; очите са втренчени; цялото лице изглежда диво и ужасяващо (след три часа), 3.

ОКО

• Обективни симптоми.
• Подуване на очите, със силно разширени зеници и извъртане на очните ябълки във всички посоки, 35.
• Склерата и ръбовете на клепачите са зачервени; обилно сълзотечение, 3.
• Очите са кръвонапълнени, 106.* [410.]
• Склерата на очите е розова, като обезцветяването е най-силно на лявото око, в 9 P.M. (след два часа), 98.
• Зачервяване и подуване около дясното око, 200.
• Очите са възпалени и сълзят обилно, особено дясното око (втория ден); дясното око сълзи много силно, лявото — леко (третия ден), 183.
• Роговицата е много блестяща, 183.
• Тъмно оцветяване около очите (третия ден), 66.
• Синкав ръб около очите (втория ден), 64.
• Очите се затварят и пред тях причернява, 3.
• Очите са полузатворени и безизразни (след четиринадесет часа), 66.
• Очите са затворени, с разширени зеници, 163.
• *Очите са широко отворени, изпъкнали; зениците са извънредно разширени, нереагиращи, с хиперемирана конюнктива, сякаш съдовете са изпълнени с мръсна течност, 120. [420.]
• Очите са отворени; зениците са максимално разширени (след един час), 203.
• Очите му бяха отворени, но той не забелязваше нищо и никого около себе си, а когато поставяха предмети пред очите му, не можеше да ги види, 151.
• Очите са отворени; зениците са широко разширени, неподвижни и не реагират дори на най-силна светлина, но болният не съзнава нищо от случващото се около него, тъй като зрението е напълно изгубено, 150.*
• Кривогледство, 108, 117.*
• Очите са изпъкнали; клепачите са полузатворени. 88.
• Втренчени очи, 23, 30, 130, 192.
• Понякога очите имат втренчен поглед, а друг път са неспокойни и блуждаещи, 232.
• Очите са глуповато втренчени, 171.
• Очите са втренчени, подути и искрящи; зениците са силно разширени и неподвижни (след шест часа), 167.
• Очите са втренчени и блестящи, 142. [430.]
• Очите са изпъкнали; зениците са разширени; клепачите са полузатворени; зрението е отслабено, 68.
• Искрящи очи; оплаква се, че слънчевите лъчи го заслепяват, със загуба на апетит, 15.
• След замъглено зрение, lippitudo, 13 . [Ревизирано от Hughes.]
• Блестящи очи, 18, 79, 101.
• Очите имат особен ослепителен блясък (след един час), 138.
• Очите са светли; зениците са разширени и не реагират на светлина, 130.
• Очите са живи; зениците не реагират на светлина, 60.
• Искрящи очи, 233.
• Очите блестят и са в непрестанно движение, 209.
• Очите блестяха и се въртяха насам-натам (след пет минути), 177. [440.]
• Очите са блестящи, втренчени, с разширени и нереагиращи зеници, 168.
• Очите са стъкловидно блестящи; зениците са разширени, 138.
• При седем от петнадесетте деца в заведението се наблюдаваше блясък на очите, не особено забележим при някои, но при други — бързо разширяване, 159.
• Очите са със стъкловиден блясък и силно разширени зеници, 157.
• Въртене на очите, 103.
• Очите са неспокойни, блестящи, широко отворени и втренчени, с особен пиянски поглед, 132.*
• Очите са неспокойни, със силно разширени зеници; конюнктивата е хиперемирана, 119.*
• Неспокойни очи, 107.
• Очите са тъмни и без блясък, 31.
• Очите са мътни и натежали, 34. [450.]
• Очите са измъчени и хлътнали, 109.
• Субективни симптоми.
• Очите сякаш едва не изскачат от орбитите, толкова широко са отворени; ирисът почти, ако не и напълно, не се вижда поради крайното разширяване на зеницата, 204.
• Усещане за натиск в лявото око, 158.
• Натиск и напрежение в двете очи в продължение на шест дни (след два часа), 2.
• Извънредно силна чувствителност към дневна светлина; сълзотечение (след двадесет и четири часа), 3.
• Усещане в дясното око, сякаш в него потрепва вода (третия ден), 227.
• Парене в очите, със замъглено зрение и обилно изпотяване, 15.
• Внезапно усещане за студ в дясното око, за няколко минути, в 11.50 A.M. (шестия ден), 216.
• Прострелваща болка в лявото око, отвън навътре, и усещане за чуждо тяло в него (четвъртия и петия ден), 213.
• Боцкане в очите (след два часа), 124a. [460.]
• Сърбеж и усещане за пясък в дясното око, облекчавани от разтриване (първата нощ), 216.
• Клепачи.
• Клепачите са подути и затворени, 35.
• Подути и възпалени клепачи, 1.
• Слепване на клепачите през нощта, 15.
• [Нагнояване на клепачите], 15.
• Горният клепач увисва, сякаш вследствие на спазъм на orbicularis, 3.
• Леко спадане на клепачите, 123.
• В полунощ, в леглото, усеща потрепване като жива кръв в десния горен клепач (четвъртия ден), 225.
• Натиск в клепачите, сякаш са подути, каквито действително са, или сякаш са натежали от сън; оттук силна склонност към сън, която обаче успява да преодолее (след три часа и половина), 3.
• Усещане за пясък във външния участък на дясното око, облекчавано от разтриване и премахвано чрез издърпване на горния клепач надолу върху окото, със зачервяване и сълзотечение от дясното око, на закрито, сутрин, продължаващо до A P.M. (седмия ден), 221.
• Сълзотечение. [470.]
• Сълзотечение от двете очи, 15.
• Сълзите се събират в окото, без да преливат през долния клепач, 50.
• Сълзотечение от дясното око, 15.
• Сълзотечение от лявото око, 15.
• Сълзите текат против волята му, 1.
• Сълзите текат несъзнателно, 15.
• Сълзите се събират в двете очи, със затъмняване на зрението, 15.
• Сълзотечение след неспокоен сън, 15.
• Обилно течение на сълзи, със силно главоболие и зъбобол, 15. [480.]
• Насълзени очи, 102.
• Конюнктива.
• Хиперемирана конюнктива, 107, 137, 178, 193 , и т.н.*
• Конюнктивата на двете очи е наситеночервена като пурпур, 131.
• Силно хиперемирана конюнктива, с пълна липса на реакция на зениците, 134, 135, 136.
• Конюнктивата беше хиперемирана; зениците — извънредно разширени; цялостното изражение на очите беше блестящо, неспокойно, подозрително и блуждаещо, 191.
• Препълване на кръвоносните съдове на конюнктивата и склерата; очите изглеждат зачервени, особено близо до вътрешния ъгъл (след тринадесет часа), 146.
• Очна ябълка.
• Усещане за уголемяване и изпъкване на очните ябълки (след три часа), 146.
• Усещане за болезненост в очните ябълки при завъртането им (след тринадесет часа), 146.
• Пулсиране в очните ябълки, по-силно в лявата, със сълзотечение, в 11 A.M. (втория ден), 146.
• Зеница.
• *Разширени зеници, 3, 29, 33, 45 , и т.н. [490.]
• Когато на следващия ден детето се почувства по-добре, му напомниха повече да не яде такива неща и зениците му веднага се разшириха силно, 64.
• Разширени и неподвижни зеници, 23, 27 , и т.н.*
• Зеницата е почти напълно разширена и съвсем не реагира на светлина; запалена свещ можеше да се държи толкова близо, че почти да опърли клепачите, без това да предизвика свиване на ириса или да привлече вниманието на болния, 155.
• Зениците са толкова извънредно разширени, че ирисът изобщо не се вижда (след три часа), 164, 165, 170.
• Зеницата е огромно разширена, повече, отколкото някога съм виждал при пълното действие на Belladonna; пълна слепота, като ярката светлина на газов пламък не предизвиква и най-слабо свиване на зеницата (след два часа и половина), 167.
• Зениците не реагират на светлина и са толкова силно разширени, че от ириса се вижда само тънък ръб, 178.
• Зениците са извънредно разширени, със зачервяване на очите (след четири часа), 240.
• Необичайно разширяване на зениците и забележимо кривогледство на дясното око, 78.
• Зениците са прекомерно разширени; конюнктивите са хиперемирани, синкави, 144.
• Зеницата на дясното око е разширена най-малко до три пъти над нормалния си размер, а лявата няма необичаен вид, 91. [500.]
• Зеницата е крайно разширена, с привидно пълна слепота, 207.
• Лявата зеница е по-разширена от дясната (тридесет и втория ден), 215.
• При разтваряне на клепачите се установи, че зениците са силно разширени, а самите очи — конвулсивно извърнати, 35.
• Крайно разширени зеници, с потъмняване на зрението, 6.
• Зеницата на окото ми беше силно разширена (дори до тридесет и шест часа след това) и по едно време бях почти сляп. На следващия ден едва виждах и изобщо не можех да чета книга. В продължение на три седмици след това имах съвсем осезаемо пулсиране над дясното око, а дори и сега ми се струва, че усещам въздействието на отровата върху очите си, като зрението ми понякога е съвсем замъглено, макар да са изминали пет седмици, 194.
• Разшири зеницата на едното око и причини временна парализа на клепачите, 105.
• „Свиване на зениците“, 52, 118.
• След пиене на оцет зениците се свиха извънредно силно, 3.
• Зениците са по-скоро свити (третия ден), 223.
• Зениците са толкова свити, че едва се различават, по-малки, отколкото някога съм виждал в котешко око (след седем часа), 201. [510.]
• Силно свити зеници; не се разширяват на тъмно; всички предмети му изглеждат по-малки и по-отдалечени, както при заслепяване от светлина (след тридесет минути), 3.
• Зрение.
• В началото на здрача вижда по-добре, 50.
• Замъгленост на зрението, 15, 45, 70, 95.*
• Замъглено зрение, с жажда и изпотяване, 15.
• Замъглено зрение, със силна жажда, 15.
• Замъгленост на зрението, сякаш въздухът е мъглив (след шест часа), 146.
• Замъглено зрение почти всяка сутрин, сякаш пред очите има марля, 15.
• Замъгленост на зрението, последвана от световъртеж и главоболие, 15.
• Потъмняване на зрението, с къркорене в корема, 15.
• Притъпено зрение, като от мъгла пред очите, сякаш вижда предметите през чаша с мътна вода; предметите изглеждат размити и твърде отдалечени, 1. [520.]
• Отслабване на зрението при силно разширени зеници, 209.
• Отслабване на зрението, 145, 197, 203, 231.
• Зрението отслабна (след 100 капки), 132.
• Частична слепота, със силно разширена зеница, 143.
• Невъзможно е да вдене конец в игла поради нарушеното зрение (след двадесет минути), 143.
• Почти пълна слепота в продължение на шест часа; а като вторично действие през следващите дни — натиск сякаш от средата на очната ябълка при всяка промяна в осветлението, както при излизане на слънце, така и при внезапно влизане на тъмно, 1.
• Зрението и слухът изчезват, 19.
• След изпразване на стомашното съдържимо той постепенно се съвзе, отвори очи и се взираше диво наоколо, макар очевидно да не можеше да вижда нищо; зениците все още бяха силно свити и когато размахваха ръка пред тях, той нито мигаше, нито проявяваше и най-малко внимание, 201.
• Пълна слепота, продължила два дни, от изпаренията при приготвянето на екстракта, 53.
• Пълна загуба на зрението, 97, 142 , и т.н. [530.]
• Амблиопия, 71.
• Фотофобия към газова светлина на закрито, вечер след залез слънце (втория ден), 221 ; (шестнадесетия ден), 222.
• Продължително далекогледство; можеше да чете печатен текст само от голямо разстояние, 15.
• Двойно виждане, 15, 140.
• Двойно виждане; предметите изглеждат накриво; вижда малките предмети на местата им, но малко по-високо или встрани — втори образ, 2.
• Затъмняване на зрението; двойното виждане се задържа дълго след отравянето, 140.
• Всички предмети изглеждат двойни, 120.
• Понякога се виждат само части от предметите, а друг път те изглеждат двойни (третия ден), 120.
• Двойно и объркано зрение (веднага), 83.
• Извратено зрение (след четири часа), 198. [540.]
• Зрителни илюзии, 140.
• Ако държаха ръка пред очите му, той я търсеше с опипване на различни разстояния, 172.
• След поставяне на малко екстракт в лявото око отдалечените предмети са неясни; следобед отдалечените предмети са по-ясни, а близките — неясни, но след известно взиране в една и съща точка или в далечината предметите се проясняват, 50.
• Лъжливо зрително възприятие; всички предмети изглеждат наклонени, 13.
• Когато слиза по стълбите, взема две стъпала за едно и не го осъзнава, докато не падне, 3.
• На втория ден детето се оплакваше, че е тъмно, и поиска светлина; зениците изглеждаха разширени, 90.*
• Потъмняване на зрението; не можеше да чете, нито да вижда конеца при предене, 71.
• Затъмняване на зрението, 15, 22.
• Всяка сутрин затъмняване на зрението, 15.
• *Оплакваше се, че е тъмно, искаше светлина (свещ), (втория ден), 15. [550.]
• Крайно затъмняване на зрението, 15.
• Мъглявост на зрението, сякаш пред очите има марля, 200.
• Вижда предметите сякаш през грубо ленено платно, само на части и като разсечени; например от едно лице вижда само носа и т.н., сякаш очите имат само малко зрително поле и той може да вижда едновременно само една малка точка, 1.
• Когато вземе книга да чете, не може да различи буквите, нито дори редовете; всичко е тъмно и трепкащо, но след известно време постепенно се прояснява и накрая може да чете, 50.
• Зрението е нарушено; не можеше да фокусира буквите на MS.; буквите изглеждаха объркани; далечните предмети не бяха засегнати (третия ден). Същото притъпяване на зрението за малки предмети близо до окото; редовете от написани букви изглеждат двойни (четвъртия ден). Силна пресбиопия; принуден е да използва очила на възрастен човек и тогава може да чете и пише както обикновено, иначе не може да прочете нито дума; далечните и големите предмети се виждат както винаги, но малките и близките предмети са напълно неясни (шестия ден). Пресбиопията продължава (седмия и деветия ден); пресбиопията изчезна два дни след прекратяване на лекарството; докато продължаваше, трябваше да нося очила при четене или писане, 223.
• Следобед, при четене на печатен текст, буквите изглеждаха неясни (първия ден), 222.
• При четене не можеше да различи нито една сричка; буквите сякаш се движеха и се размазваха, 1.
• По време на свиването на зениците, причинено от пиенето на оцет, всички предмети му изглеждат много малки; едва вижда отдалечените предмети, но когато погледне към слънцето, зениците остават неподвижни и всичко пред очите му почернява, 3.
• Предметите винаги му изглеждаха разположени накриво, 1.
• Черните букви му изглеждат сиви и сякаш втори образ на същата буква, светлосив на цвят, е поставен встрани или отгоре (вид диплопия); например „

F,

F ;" при изписване на F, за да го покаже, той минал с молива втори път по същата линия, мислейки, че е начертал втора, 1. [560.]

• Черните предмети му изглеждат сиви, 2.
• Струва му се, че вижда червеникаво-сива ивица около белите предмети, например около лист хартия, 1.
• Атмосферата изглежда задимена, 92.
• Първият осезаем ефект е върху зрението; появява се неестествено разширяване на зеницата; зрението става неясно и объркано; предметите изглеждат умножени, разнообразни и различно оцветени; пациентът се оплаква, че не може да вижда ясно; не може да различи малък предмет, например върха на карфица или игла; вижда в стаята предмети, които не съществуват, и се оплаква от изтръпване на главата, придружено от световъртеж, 22a.
• Зрителни халюцинации с разширени зеници, 232.
• След настъпване на тъмнината, при ходене на открито, преходно тъмносиньо петно пред очите, в 9 P.M. (осмия ден); люлякови петна пред очите при гледане към почти белия тапет на стената, вечерта (десетия ден), 218.
• Преходно яркосиньо петно пред лявото око на газова светлина, в легнало положение, в 8.10 P.M. (първия ден); в 8.30 A.M. (шестия ден); тъмносиньо петно пред очите в тъмна стая (осмия ден); яркосиньо петно (тринадесетата и двадесет и седмата нощ); яркозелени трептящи петна пред затворените очи, ниско в зрителното поле (двадесет и седмата нощ), 219.
• Преходно синьо петно пред лявото око, докато лежи в леглото на дясната страна в тъмна стая (първата, петата и седмата нощ), 220.
• Преходно синьо петно пред очите два пъти, когато е в тъмна стая (първата нощ); яркосиньо петно при поглеждане надолу, в 10.40 P.M. (двадесетия ден); големи сини петна, два пъти на дневна светлина, сутринта (двадесет и четвъртия ден), 221.
• Преходно ярко петно пред лявото око, привидно много далече, при гледане в пространството, седнал в помещение и завъртащ главата наляво (след четири часа и пет минути); в стая, осветена с газова светлина (втория ден); в 12.10 P.M. (седмия ден); в тъмна стая в 11.30 P.M. (осмия ден); в 11.50 A.M. (деветия ден); при поглеждане към почти бял тапет, в 5.10 P.M. (шестнадесетия ден); в 12.30 P.M. (деветнадесетия ден); сутринта (двадесет и петия ден); пред лявото око в тъмна стая (двадесет и петата нощ), 221. [570.]
• Преходно ярко петно пред лявото око, докато лежи в леглото на тъмно (осемнадесетия, двадесетия, двадесет и четвъртия и двадесет и седмия ден), 219.
• Всеки път, когато поглеждах нагоре към небето, виждах в него голямо ярко петно с различни форми — веднъж полумесец, веднъж дълга отвесна ивица, многократно, в 1.50 P.M. (втория ден); ярко петно пред лявото око при внезапно завъртане на главата наляво, докато лежи в леглото на тъмно малко преди полунощ (третия ден); ярко петно пред лявото око при завъртане на главата наляво, докато лежи в леглото на тъмно преди разсъмване (петия ден), 216.
• Преходни ярки петна пред очите на тъмно, вечерта след залез слънце (двадесетия и тридесет и шестия ден); едно много голямо, малко вляво от зрителната линия, при завъртане на главата наляво (в легнало положение в леглото), (двадесет и деветия ден); пред лявото око при завъртане на главата наляво (тридесет и осмия и четиридесетия ден), 215.
• Когато е на тъмно, няколко пъти вижда ярки проблясъци, които внезапно се появяват и изчезват, като слаби, малки отблясъци на мълния (шестия ден), 223.
• Ярки искри пред очите, 126, 126a.
• Ярко петно пред очите само при гледане към газов пламък (четвъртия ден), 228.
• Огнени искри (след втората доза); понякога навлизащи от висока точка и изчезващи в по-ниска точка на зрителното поле (след третата доза), 127.
• Вижда огнени кълба, търкалящи се по покривалото на леглото (след четири часа), 128.
• Светлинни трептения пред лявото око на дневна светлина, в 8.30 A.M. (втория ден), 222.
• Две допиращи се отвесни ивици, стоящи пред очите и движещи се заедно с тях — дясната синя, лявата зелена, докато е в леглото в тъмна стая (деветия ден), 221. [580.]
• Две допиращи се отвесни ивици — дясната пурпурна, лявата зелена — стоят неподвижно пред очите половин минута, след което зелената ивица изчезва, а после пурпурната, когато е в леглото в тъмна стая, в 11 P.M. (единадесетия ден), 218.
• При поглеждане нагоре към облачното небе вижда в него ярка ивица, насочена нагоре и надясно (на дневна светлина), (двадесет и деветия ден), 219.
• Черни петна пред очите; зрителни халюцинации, 55.
• Черни петна и огнени искри пред очите, 55.
• Черни петна пред очите, движещи се заедно с тях, само на дневна светлина (втория ден), 228.
• Черни петна пред очите, движещи се заедно с тях, вечерта след настъпване на тъмнината, на газова светлина (четвъртия ден), 227.

УХО

• Леко усещане за сухота в дясната Евстахиева тръба (първия ден), 219.
• Вятър излиза стремително и от двете уши, 15.
• Болки в ушите, 130.
• Болка в лявото ухо, притискаща надолу към лявата страна на бузата, 68. [590.]
• Оплаква се от стрелкащи болки в ушите, 60.
• Разкъсваща болка в дясното ухо със стрелкаща болка през челото и темето (след пет часа), 146.
• Слух.
• Слухът му е силно изострен и погледът му следва посоката на звука, 161.
• Слухът изглежда силно изострен, 162.
• (Намалението на слуха е много по-добре; днес чува по-добре, отколкото от дълго време), (третия ден), 188.
• Слуховата способност е намалена, 68, 143.
• Глухота (след четири часа), 198.*
• Слухът и зрението изчезват, 19.
• Понякога слухът е притъпен, а друг път нормален, 170.
• Слухови халюцинации, 232. [600.]
• Непрекъснато звънтене в ушите, по-силно от лявата страна, 146a.
• Звънтене в ушите, 107, 119.
• Силно звънтене в ушите (след два часа), 124a.
• Силно бучене в ушите; слухът е почти изгубен; пациентката може да чува само когато ѝ говорят с много силен глас; тогава разбира много добре казаното, макар същевременно да ме уверява, че ѝ се струва, сякаш вече не може да чуе нито дума (след третата доза), 127.

НОС

• Обективни.
• Често кихане (след четиринадесет часа), 146.
• Често кихане поради сухота на ноздрите (третия ден); доста силно кихане поради сухота на ноздрите (шестия ден), 223.
• От 10 A.M. до обяд силна хрема, кихане, запушени ноздри, но без обилно течение (седмия ден), 223.
• Изсекване от носа на зловонна жълта слуз, която става течна, с облекчение (след 120 капки), 133.
• Намалена секреция на носна слуз сутринта, увеличена вечерта (след 100 капки), 133.
• Черно кръвотечение от носа (третия ден), последвано от топло изпотяване и общо облекчение, 120.
• Субективни. [610.]
• Носът е запушен, 3.
• Усеща носа си като запушен, макар през него да преминава достатъчно въздух, 2.
• Усеща носа си запушен и сух, макар да може да диша през него, 1.
• Носът е сух и по-червен от обикновено; не може да усеща никакви миризми (след третата доза), 127.
• Силен сърбеж на носа, 162.
• Струва му се, че в носа има непоносим сърбеж, 160.

ЛИЦЕ

• Обективни.
• Лицето е подуто и силно зачервено (след шест часа), 187.
• Подуване на лицето, 37.
• Лицата и бузите са подути, 35.
• Подуто, кръвонапълнено лице, 19. [620.]
• Лицето е леко подуто, а очите — подпухнали (кожата под тях), (втория ден), 188.
• Лицето е донякъде подуто, 149.
• Лицето е подпухнало и пурпурночервено, 89.
• Лицето е подпухнало и зачервено, 79.
• Лицето е подпухнало, 117.
• Затъпял, опиянен вид на лицето (след петнадесет до тридесет минути), 234.
• Отначало лицето му изглежда приветливо, с изключение на втренчените очи; накрая то става съвсем обезобразено от дълбоки бразди, спускащи се от вътрешните ъгли на очите към бузата, от гънки, минаващи от крилата на носа към ъглите на устата, и от смръщването на веждите; изглежда страшно поради блестящите очи, но след един час придобива смутен вид, с помътнели очи (след половин до два часа), 3.
• Отначало лицето му изглежда съвсем приветливо, с изключение на разширените зеници, но впоследствие изглежда изкривено, сякаш от тревога, с дълбоки бразди и бръчки, 3.
• Маниакално изражение, 102.
• Диво изражение, 185. [630.]
• Див, втренчен поглед (след петнадесет до тридесет минути), 100, 234.
• Особена дивота на погледа, 80.
• Лицето има диво, идиотско изражение, 109.
• Диво изражение, издаващо тревога и уплаха, 97.
• В съзнание е, макар в погледа ѝ да има дивота (след няколко часа), 134.
• Дивотата на изражението е много подчертана и почти стряскаща, 136.
• Изражението е диво и втренчено, 155.
• Празно, объркано изражение, 165.
• Изопнати черти, 120.
• Много тревожно изражение, 137, 207. [640.]
• Чертите изразяват силен страх и ужас (след шест часа), 187.
• Risus sardonicus, 201.
• Хлътнали черти (след седем часа), 201.
• Зачервяване на лицето, 11, 18, 23 и др.
• Зачервяване на лицето без доловимо повишаване на температурата на главата (след третата доза), 127.
• Лицето е зачервено и горещо, 119.
• Често зачервяване на лицето с втренчено око, 15.
• Лицето е силно зачервено, 100, 120, 144, 233.
• Лицето е зачервено, устните са подути, 239.
• Лицето е зачервено и подуто около устните и очите; вратът е силно отекъл, като отокът е започнал от лявата страна под ъгъла на челюстта и бързо се е разпространил околовръст надясно, 143. [650.]
• Лицето е силно зачервено, останалата част от тялото не е зачервена, 232.
• Лицето е яркочервено, 168.
• Лицето е с ален оттенък, 91, 165.
• Лицето става огненочервено, 204.
• Лицето е яркочервено и подпухнало, 140.
• Лицето ѝ е дифузно зачервено, 158.
• Лицето е силно кръвонапълнено и тъмномалиново на цвят, 193.
• Лицето изглежда зачервено и подпухнало, 40.
• Лицето е зачервено, 95, 102, 138 и др.
• Зачервено (леко подуто) лице, 102. [660.]
• Лицето и челото са зачервени в 1 ч. следобед (втория ден), 210.
• Лицето и вратът са зачервени и силно подути (след един час), 203.
• Лицата са зачервени почти до виолетов оттенък, 178.
• Лицето е тургидно, 163.
• Лицето е тургидно и горещо, 107.
• Прилив на кръв към лицето, 18.
• Лицето е пурпурно, зачервено и подуто, 39.
• Бледо лице, 13, 39, 98.
• Лицето е бледо, а мускулите — опънати, 153.
• Изглежда блед в 5:30 ч. следобед (втория ден), 210. [670.]
• Кафяво лице, 53.
• Субективни.
• Струва ѝ се, че лявата страна на лицето ѝ е подута, но когато се поглежда в огледалото, установява, че това не е така; впоследствие — зачервяване и прилив на кръв към лявата буза, 200.
• Буза.
• Подуване на лявата буза и изобщо на лявата страна на лицето, 66.
• Бузите са зачервени, 168.
• Бузите са зачервени и подпухнали, но горната част на лицето изглежда силно свита и мрачна, 3.
• Бузите са зачервени, 41.
• Устни.
• По червената част на устните има жълта ивица, както при злокачествени трески, и те се слепват; той се страхува да не сраснат, 3.
• Устните са яркочервени (впоследствие придобиват тъмен, почти черен оттенък), усещат се сковани и твърди; треперене на устните (след шест часа), 187.
• Устните са тъмночервени, 35.
• Подуване на долната устна (след два часа), 81. [680.]
• Зъбите и устните са раздалечени, 172.
• Устните са сухи, 107.
• Сухота на устните и езика, 87.
• Устните и устата са сухи, устните са лепкави; сухотата продължава през целия ден (след три четвърти час), 222.
• Устните се усещат сухи и лепкави (четвъртия ден), 210, 219.
• Устните са донякъде лепкави в 8:30 ч. сутринта (седмия ден), 219.
• Устните и езикът са пресъхнали, 134, 135, 136.
• Брадичка.
• Тетаничен спазъм на челюстите, 96.
• Челюстите трябвало да бъдат разтворени насила с пръчка, тъй като били здраво стиснати, 181.
• Долната челюст увисва, 103. [690.]
• Челюстите са здраво стиснати, 106.
• Челюстите са стиснати, 120, 242.
• Симптоми на тризъм, 163.
• Челюстта се заключва (след седем часа), 81.
• Заключване на челюстите със затворени устни, 18.

УСТА

• Зъби.
• Скърцане със зъби, 18, 19.
• [Скърцане със зъби; вдига ръцете си над главата и ги движи, сякаш навива кълбо прежда], 15.
• Скърцане със зъби, с тръпки по цялото тяло, 15.
• Скърцане със зъби, със замъгляване в главата, 15.
• Скърцане със зъби, изкривяване на ръцете и тръпки], 15. [700.]
• Постоянно скърцане и стискане на зъбите (след шест часа), 187.
• Зъбобол, 15.
• Зъбобол и силно главоболие, с обилно сълзотечение, 15.
• Пулсиращ зъбобол, сякаш някои зъби ще изпаднат, 1.
• Пулсираща болка в кътниците от лявата страна на долната челюст и в подчелюстните жлези от същата страна (след девет часа), 146.
• Пулсиране в зъбите и долната челюст отляво (втория ден), 146.
• Език.
• Езикът чист и влажен, 101.
• Езикът е подут навсякъде, 13.*
• Езикът подут и изплезен извън устата, 25.
• Езикът неподвижен; болният не можеше да издаде силен звук, 85. [710.]
• Момчетата драскат езиците си с нокти, 67.
• Езикът подут, скован и се движи трудно, 143.*
• Езикът се подава извън устата, 90.
• Езикът от време на време се изплезва извън устата, 142.
• Езикът отпуснат и виси извън устата, 99.
• Езикът обложен, 41, 157.
• Езикът треперещ, сух, с изключение на краищата, 168.
• Езикът обложен и сух, 40, 160.
• Езикът по-червен на върха, отколкото в основата, и сух, 149.
• Езикът червен по краищата и тънък; леко побелял в средата (след шест часа), 187. [720.]
• Езикът и устните яркочервени и сухи, 119.
• Езикът и зевът сухи и зачервени; езикът беше толкова сух, че блестеше, 91.
• Езикът червен и влажен, 100.
• Езикът червен и сух, 107, 117, 197.*
• Белезникав език с много ситни червени точици, а върхът на езика по-червен от обикновено, 64.
• Езикът плътно обложен с бял налеп (третия ден), 120.
• Езикът беше влажен, папилите уголемени и изпъкващи през мек бял налеп, 191.
• Сух черен език, 137.
• Езикът и зевът сухи и леко подути (след един час), 203.
• Сухота на езика и небцето, така че се усещат съвсем разранени, отначало без никаква жажда (след половин час), 3. [730.]
• Сухота на езика и небцето, 31.*
• Прекомерна сухота на езика и гърлото, 34.
• Езикът сух и бял, 135.
• Езикът пресъхнал, 170.
• Езикът и гърлото пресъхнали и сухи, 178.
• Езикът сух, а върхът му извит нагоре, но без да докосва небцето, 172.
• Езикът, устата и зевът сухи, със значително затруднение при преглъщане, 170.*
• Усеща езика си като целия покрит с мехури, 200.
• Езикът тежък, 140.
• Езикът се усещаше съвсем гъбест и напълно лишен от влага (след два часа), 194.
• Устна кухина. [740.]
• Пяна на устата, 114.
• Кървава пяна от устата, 28.
• Щом поставят течност в устата му, той веднага я изплюва, 160.
• Черна пенеста слуз изтича от устата, 229.
• Много вискозна слуз в устата, при добър апетит, 15.
• Сухота на лигавицата на устата и носа (след 120 капки), 133.
• Устата суха при събуждане сутринта (втория ден), 216.
• Суха уста следобед (деветия ден); сутринта (единадесетия ден), 216.
• Устата суха в 8.10 A.M. (четиринадесетия ден); в 9.30 A.M. (осемнадесетия ден), 219 ; (третия ден), 188 ; (след 70 капки), 133.
• Устата много суха, 98, 151 ; (след шест часа), 187.* [750.]
• Когато отхапал от съвсем сочна ябълка, казал, че била суха като брашно и дразнела болезнено гърлото му (скоро след това), 167.
• Сухота в устата и небцето, 200.
• Неприятно усещане за сухота в устата, гърлото и ноздрите, продължаващо от 1 часа до вечерята в 5 P.M. (третия ден), 223.
• Устата и езикът сухи, а устните яркочервени, 223.
• След шест часа сухота в устата и небцето, силна жажда и такава липса на вкус, че изпил почти една пинта оцет на един дъх, без да усети вкуса му, 3.
• Сухота в устата, жажда, замъглено зрение, блестящи очи, изпотяване и диария, 15.
• Забележителна сухота на устата и гърлото, 93.
• Прекомерна сухота във вътрешността на устата, 6.*
• Силна сухота в устата, така че не може да плюе, макар езикът да изглежда влажен и чист, 1.
• Силна сухота в устата; едва може да поеме хапка бял хляб; за него вкусът му е като на слама, 1. [760.]
• Усещане за силна сухота в устата и недостиг на слюнка, докато езикът изглежда влажен и чист, 4.
• Крайна сухота в устата и недостиг на слюнка; не може да плюе, макар езикът да е сравнително влажен и чист, 2.
• Силна сухота на устата и зева, 15.*
• Силна сухота на устата, гърлото и ноздрите; не можеше да яде хляб с масло на закуска, а беше принуден вместо това да яде хляб, накиснат в мляко; сухотата възпрепятстваше ослюнчването и затрудняваше преглъщането (шестия ден). Сухотата на гърлото, устата и носа продължаваше; не може да ослюнчва суха храна; преглъщането на такава храна е трудно; на вечеря е принуден често да отпива, за да помогне на храната да слезе, тъй като тя сякаш засяда в хранопровода (седмия ден). Събуди се няколко пъти с прекомерно неприятна сухота на устата и гърлото; трябваше няколко пъти да отпива вода (седмата нощ). По време на закуска — крайна сухота на гърлото и устата (деветия ден), 223.
• Усеща velum palati като изтеглено ниско надолу; храната и напитките преминават трудно, последвани от дращеща болка във velum palati, 1.
• Небцето се усеща пресъхнало, така че не може да изяде и хапка (пшеничен) хляб, 2.
• Усеща вътрешността на устата като ожулена и болезнена (след двадесет и четири часа), 1.
• Слюнка.
• Слюноотделяне, 1, 49.
• Слюноотделяне с пресипналост, 15.
• Устата пълна със слюнка (третия ден), 188. [770.]
• Много слюнка в устата през цялото време (от третия до деветия ден), 180.
• Слюнката се стича от устата, 6.*
• Продължително слюноотделяне и обилно уриниране, 15.
• Силно слюноотделяне, 15.
• Обилно слюноотделяне с постоянно усилваща се жажда, 15.
• Прекомерно слюноотделяне; губи от три до четири фунта за едно денонощие, 15.
• Слюнчената и уринната секреция са увеличени, 23.
• Отделяне на жилава слюнка, 15.
• Гъста пенеста слюнка около устата (след един час), 138.
• Често плюене, 6. [780.]
• Белтъкоподобна слюнка се стича от устата (след единадесет часа), 133.
• Вкус.
• Храната има лош вкус, 13.
• Два пъти метално-меден вкус при чист език (тринадесетия ден), 221.
• Преди обяд — постоянна, но лека горчивина в устата (седмия ден), 223.
• Постоянна горчивина в устата; дори цялата храна има горчив вкус, 2.
• Постоянна горчивина в устата; дори храната има горчив вкус, 1.
• Отвратителен горчив вкус, с жълтеникаво обложен език (след 120 капки), 133.
• Прекомерно горчив вкус, 200.
• Тестен вкус, 133.
• Блудкав вкус в устата (след залез слънце), (четвъртия ден); в 8.30 A.M. (седмия ден), 219. [790.]
• Блудкав вкус в устата, с лепкави устни, в продължение на половин час, в 2.15 P.M. (осмия ден), 215.
• Тютюнът все още има някакъв вкус, но храната има вкус на пясък, събира се на буца в хранопровода и заплашва да го задуши (след три часа), 3.
• Хлябът с масло има вкус на пясък; поради сухотата на устата залепва в хранопровода и заплашва да го задуши, 3.
• Всякакъв вид храна има вкус на слама, 3.
• Реч.
• Заекваща реч, 101.
• Речта затруднена и неразбираема, 100.
• Артикулира трудно, 237.*
• Неспособност да говори, очевидно поради парализа на езика (след три часа), 236.
• Затруднен говор в продължение на пет или шест дни, 55.
• Първият забележим симптом беше затруднението на речта, сякаш езикът беше твърде дебел или леко парализиран. Скоро след това настъпи пълна неспособност за артикулация и се издаваха само несвързани звуци. Това състояние продължи цели шест часа, след което всички симптоми бяха значително отслабнали, 204. [800.]
• Може да артикулира, но думите, които се опитва да произнесе, са силни и груби (след четири часа и половина), 167.
• Запъваше се при говорене, 34.
• Запъва се в произношението; езикът му е станал парализиран или, когато се опитва да го изплези, възпроизвежда движенията на човек, който се опитва да направи същото при нервна треска, 39.
• Заекване, 18.
• Заекваща реч и говорене през стиснати зъби, 31.
• Несвързан и бърз говор, който скоро стана напълно неразбираем, 102.
• Речта неясна, 140.*
• Не може да говори освен шепнешком, и то само със значително усилие, 143.
• Вид парализа на говорните органи; трябва дълго да полага усилия, преди да успее да произнесе дума; само заеква и издава несвързани звуци (след четири и пет часа), 3.*
• Понякога активни усилия да проговори, 134, 135, 136. [810.]
• Не може да артикулира нито една дума, 134, 135, 136, 193.
• Веднъж тя се опита да проговори, но езикът не ѝ се подчини, 185.
• Онези, които го изпили, не можели да произнесат нито дума в продължение на два или три дни, макар да били напълно будни, 199.
• Не можеше да говори един час; опитваше се да говори, но можеше да издава само нечленоразделни звуци; от време на време се смееше през този период; след изтичането на часа тя заплака, около 11 A.M., 214.
• Правеше безуспешни опити да говори, но не можеше да артикулира нито една сричка; устата беше твърде суха и пресъхнала, тъй като отделянето на слюнка очевидно беше напълно преустановено (след единадесет часа и половина). Мърмореше неразбираеми звуци (след дванадесет часа). Не можеше да говори изобщо разбираемо до края на следващия ден, а тогава непрекъснато употребяваше неправилни думи, наричаше главата си крак, ръката си крак и назоваваше погрешно нещата, които искаше, макар да не осъзнаваше по комичен начин постоянните си погрешни назовавания. Минаха няколко дни, преди да може да разговаря, без да нарече нещо с погрешно име. На третия ден можеше да говори сравнително ясно, но завалено, като човек с гнойна ангина, а гърлото и езикът бяха болезнено сухи, тъй като жлезите в устата още не изпълняваха естествените си функции, 201.
• През повечето време ням; изразява желанията си, като посочва предметите, 25.
• Ням, 13, 29, 176 ; ням и не отговаря на нищо, 23 . [With S. 264. -Hughes.]

ГЪРЛО

• Гърлото, което изглеждаше единственото осезаемо средоточие на дискомфорта, бе стискано и дърпано с ръце, сякаш пациентите си въобразяваха, че е притиснато от някакво чуждо тяло, 142.
• (Често стискане на гърлото и стенене), 120.
• Задушаване в гърлото, 1.* [820.]
• Задавяне до такава степен, че детето едва можеше да повърне, 117.
• Усещане за слуз в задната част на гърлото, предизвикващо прочистване на гърлото и пресипналост (след третата доза), 210.
• Усещане за слуз в задната част на гърлото, което ме караше да си прочиствам гърлото и това го облекчаваше (пет минути след втората доза, втория ден); караше ме да преглъщам (три часа и половина след втората доза, втория ден), 210.
• Усещане за слуз в гърлото, предизвикващо прочистване на гърлото, с пресипналост; веднъж гласът почти изчезна; след залез слънце, в 9 P.M. (след девет часа и двадесет минути), 236.
• Усещане за слуз в задната част на гърлото, налагащо прочистване на гърлото, с пресипналост, след ставане от леглото сутрин (втория ден); в 9 P.M. (третия ден); предизвикано от говорене, в 10.20 A.M.; известна пресипналост при говорене, вечер след залез слънце (четвъртия ден); усещане за слуз в задната част на гърлото, предизвикващо пресипналост и прочистване на гърлото, след ставане от леглото сутрин (шестия ден); при говорене сутрин (десетия ден), 216.
• Незабавно усещане за слуз в задната част на гърлото, 222.
• Усещане за слуз в задната част на гърлото, предизвикващо прочистване на гърлото, след залез слънце, в 9 P.M. (третия ден), 217.
• Усещане за слуз в гърлото, предизвикващо прочистване на гърлото, следобед (петия ден); с пресипналост, сутрин (шестия ден), 215.
• Усещане за слуз в задната част на гърлото (пет минути след втората доза, първия ден), 219.
• Усещане за слуз в задната част на гърлото, вечер след залез слънце (седмия ден), 219. [830.]
• При опит да преглътне първата хапка храна той почувства задушаващо усещане в гърлото, което описа като усещане за широка суха ивица, спускаща се през гръдния кош от устата до стомаха, която се опитваше да преглътне, но не можеше да прокара надолу (след петнадесет до тридесет минути), 234.
• *Сухота на гърлото, 1, 46, 82 и т.н.
• Сухота на гърлото и зева, 145, 209.*
• Сухота на гърлото и обилно уриниране, 15.
• Сухота на гърлото с прекомерна жажда, 140.
• Сухота на гърлото, усещана особено при преглъщане на слюнка; продължи през цялата вечер (първия ден); по-силна при преглъщане на слюнка (час и половина след първата доза, втория ден), 210.
• Сухо гърло за кратко сутрин (шестия ден), 218.
• Усещане за сухота в дясната задна хоана, дясната ноздра и леко в дясната

Евстахиева тръба (първия ден), 219.

• Гърлото беше сухо, макар пациентката да нямаше затруднение при преглъщане, но изпитваше неумерена жажда, която я накара за няколко часа да изпие големи количества вода; те обаче ни най-малко не намалиха жаждата; гърлото гореше, сякаш в него лежеше горещ камък (след третата доза), 127.
• Задната част на гърлото суха (деветия и десетия ден), 218. [840.]
• Гърлото започна да се усеща силно сухо, като сухотата се усили до такава степен, че не можех да преглъщам и дишах с голямо затруднение (след два часа), 194.
• Гърлото е много сухо и не се повлиява благоприятно от никаква напитка (след четири часа), 128.*
• *Стягане около гърлото, 124, 124a.
• Стягаща пареща болка в гърлото, с усещане, сякаш в него е заседнала топка, 73.
• Струва му се, че гърлото е силно свито, 10.*
• *Спазматично свиване на гърлото и вид парализа, така че преглъщането беше много трудно и почти невъзможно; това усещане за свиване на гърлото изглеждаше причина за честото дърпане на устата и гърлото с ръце, 233.
• Болки в гърлото (втория ден); през цялото време (от третия до деветия ден), 189.
• Оплаква се от болезненост в гърлото и зева (след няколко часа), 134.
• Оплакваше се от силна болезненост и сухота в гърлото (втория ден), 136.
• Дращене в гърлото, 121. [850.]
• Болка в гърлото, 174.
• Парене в гърлото, 117, 238.
• Усещане, сякаш вряща вода се надига в гърлото, 200.
• Непоносимо парене на гърлото (след три часа), 164.
• Известно безпокойство в областта на гърлото, с общо треперене, 123.
• Зев.
• Зевът почти бял и сух, 149.
• Зевът беше толкова свит, че дишането се извършваше трудно, 35.
• Усещане за свиване в зева след хранене (след два часа и половина), 3.
• Усещане за задушаване в зева, 113.
• *Мъчителна сухота на зева, който беше силно зачервен, със затруднено преглъщане (третия ден), 120. [860.]
• Зевът сух, но той не искаше да пие, когато насила наливаха вода в устата му, 162.*
• Дърпаща болка в зева (след 120 капки), 133.
• Фаринкс и хранопровод.
• Парализа на фаринкса, 118.*
• Необичайно зачервяване на фаринкса и хранопровода по една трета от дължината им; много отчетлива ивица от разширени кръвоносни съдове, широка половин инч, при съединението на дихателната тръба с фаринкса; ларинксът също хиперемиран, но по-слабо изразено; гласната цепка задебелена, силно набъбнала, 47.
• Преходни пробождания във фаринкса, 133.
• Свиване и спазми на хранопровода, 6.*
• Преглъщане.
• *Ужасен спазъм на гърлото при всеки опит за преглъщане, като при хидрофобия, 201.
• *При четири от тежките случаи се наблюдаваше свиване на мускулите на гърлото при опит за преглъщане, 159.
• Поглъщаше напитката припряно, 132.*
• Можеше да преглъща вода, но с голямо затруднение (след един час), 203.* [870.]
• Затруднено преглъщане на храна или напитки, вечер (петия ден), 215.*
• Затруднено преглъщане на твърда храна (седмия ден); сутрин (осмия ден); следобед (шестнадесетия ден), 215.
• Тя се опита да преглътне малко хляб с мляко, но не можа (след два часа), 37.
• Затруднено преглъщане, с бодяща болка в гърлото, 1.
• Затруднено преглъщане, с притискаща болка в подчелюстните жлези, 1.
• *Скоро се появи затруднено преглъщане, придружено от необичайна сухота на гърлото, която не можеше да бъде отстранена с чести глътки вода, 126.
• *Преглъщането затруднено, 100, 101, 140 и т.н.
• Преглъщането и дишането затруднени и учестени, 68.
• *В рамките на два часа и половина детето беше изгубило не само способността за артикулирана реч, но и гласа си. Сега можеше да издава единствено дрезгав грачещ звук, редуващ се със звучна, крупозна, лаеща кашлица; и не можеше да преглъща вследствие на силния спазъм, обхванал мускулите на преглъщането. Съдейки по естеството на кашлицата и крупозния характер на вдишванията, това спазматично състояние обхващаше и мускулите на ларинкса, 102.
• Коматозното състояние беше придружено от неспособност за преглъщане; причината обаче очевидно беше от напълно противоположно естество на онази, която бе предизвикала същия симптом в първия стадий. Сега това несъмнено беше резултат от атония или парализа на частите, които преди това бяха засегнати от спазъм. Леко хъркащото дишане показваше, че подобна промяна е настъпила и в мускулите на ларинкса, 102. [880.]
• Почти пълна загуба на способността за преглъщане (след три часа), 236.
• Неспособност за преглъщане поради сухота на гърлото, 15.
• Не можеше да преглъща, не можеше да прокара нищо надолу (след няколко семена), 64.
• Неспособност за преглъщане, 1.
• Външна област на гърлото.
• Гърлото външно подуто, както при заушка, 64.

СТОМАХ

• Апетит и жажда.
• Повишен апетит, 1.
• Разкъсващата болка в корема била съпроводена от някакъв глад, но въпреки това пациентът не можел да приеме никаква храна (след третата доза), 127.
• Почувствал глад твърде скоро след хранене (втория и третия ден); сутринта (четвъртия ден), 219.
• Неотслабнал апетит, с колики, диария и повръщане, 15.
• Слаб апетит на закуска (петия ден), 219. [890.]
• В големи дози намалява апетита, 93.
• Намален апетит за закуска (втория ден), 68.
• Загуба на апетит (след 120 капки), 133.
• Загуба на апетит, с притискане в подлъжичната ямка, 200.
• *Жажда, 22, 78, 98.
• Жажда с главоболието, 15.
• Жажда, с голяма сухота в гърлото, 15.*
• Жажда; изпива много наведнъж (първия ден), 227.
• С главоболието — значителна жажда; изпил много повече вода от обикновено (втория ден); изпил голямо количество (третия ден), 188. [900.]
• Жажда и опиянение, с главоболие, 13.
• Продължителна жажда, 15.
• Силна жажда, с обилно отделяне на пареща урина, 15.
• По време на пристъпите на неспокойствие пиел, когато му предлагали вода, но не искал сам, 66.
• Изключително мъчителна жажда, със слюнотечение, 8.
• Силна жажда, съпроводена със значително стягане на мускулите на гърлото при опити за преглъщане, 157.
• Силна жажда, която водата не утолява, 143.*
• *Бурна жажда, 15, 71, 111, 120 и др.
• Жажда за кисели напитки (след 120 капки), 133.
• Прекомерна жажда, с желание за кисели напитки, 119.* [910.]
• Силно желание за кисели неща, 107.
• Оригвания и хълцане.
• Оригвания вечерта (първия ден), 222.
• Вечерта — чести зловонни жлъчни оригвания (седмия ден), 223.
• Оригвания без мирис (след 120 капки), 133.
• Кисели оригвания, 15.
• Хълцане, 37a.
• Силно хълцане, 15.
• Непрестанно хълцане, 40.
• Гадене и повръщане.
• Гадене (след двадесет минути), 143, 152, 192.
• Гадене, отвращение, 1.
• Гадене, но без повръщане (веднага), 83. [920.]
• Гадене, без да може да повърне нищо, 200.
• Усещане за гадене с неприятното усещане по срединната линия на гръдния кош (? в хранопровода), 226.
• Гадене, с отделяне на изключително солена слюнка, 15.
• В 5:30 ч. следобед — гадене и напъни за повръщане; накрая повръщане на белезникава течност; опитите за повръщане причиняват болка в стомаха (втория ден), 210.
• Позиви за повръщане с обилно слюноотделяне, вечерта, 15.
• Безрезултатни опити за повръщане, 102.
• Гадене и напъни за повръщане (след един час), 203.
• Чести безрезултатни напъни за повръщане, 40.
• Гадене и напъване за повръщане (след три часа), 187. [930.]
• Започнало да му прилошава (след половин час), 141.
• Гадене и повръщане (след два часа), 124a.
• Гадене, последвано от повръщане, 120.
• Гадене и виене на свят, 23.
• Гадене и повръщане (след четвърт час), 202.
• Повърнала, докато седяла на диван; същевременно ѝ се струвало, че пада от него, и се държала за всичко наоколо, около 2 ч. следобед, 214.
• Повръщане, 59, 98, 164, 173.
• Повръщане през нощта, 15.
• Повърнал няколко пъти, 279.
• Повръщане на слуз с кисела миризма, 15. [940.]
• Повръщане на слуз вечерта, 15.
• Повръщане на зелена слуз, с жажда, 15.
• Вечерта повръща жлъчка със слуз, 15.
• Повръщане на зелена жлъчка вечерта, 15.
• Повръща жлъчка след най-малкото движение, дори при надигане до седнало положение в леглото, 1.
• Повърнал няколко пъти тъмнозеленикава на вид материя, примесена с храната му, 131.
• Още след залез слънце, скоро след хранене, повърнал храна, примесена с почти черна, гъста, съсирена кръв; повръщането било затруднено, причинявало прострелваща болка в подлъжичната ямка и било предшествано и последвано от напъни за повръщане; никога преди не бил повръщал кръв (четиринадесетия ден), 221.
• Повръщането, предизвикано от цинков сулфат, причинило най-силни задушаващи спазми на глотиса, така че в продължение на десет минути се наложило изкуствено дишане, 239.
• Прилошало му и повърнал; след това поискал да излезе, за да потърси помощ за жена си, но едва стигнал до вратата на стаята, когато почувствал такава слабост, че коленете му се подгънали и бил принуден да седне; след няколко секунди обаче паднал в безсъзнание на пода; когато дошъл на себе си, повърнал многократно, бил силно възбуден, изпаднал във вцепенение с тенденция към летаргия и за известно време загубил всякаква чувствителност, 112.
• Стомах.
• Епигастриумът е напрегнат, твърд и болезнен, 15. [950.]
• Болезненост в епигастриума във всички случаи, 139.
• В 7 ч. вечерта бил обхванат от силно страдание, очевидно в стомаха, 131.
• Стомашното дразнене продължило почти месец, 111.
• Болка в епигастриума, 135.
• Силна болка в подлъжичната ямка (след двадесет минути), 143.
• Силна болка в стомаха и лявата ѝ ръка, 36.
• Силна болка в областта на стомаха и червата, 173.
• Лека, неподвижна болка в подлъжичната ямка (десетия ден), 228.
• Натиск в стомаха (след 120 капки), 133.
• Стомахът е чувствителен на натиск, 107, 119. [960.]
• Натиск в стомаха и намален апетит (след 100 капки), 133.
• (Притискаща болка в лявата страна на стомаха към сърцето, усилваща се от външен натиск), (четвъртия ден), 120.
• Притискаща болка в стомаха, 13.
• Тревожност в подлъжичната ямка, 3.
• Тревожност в подлъжичната ямка и затруднено дишане, 15.
• Силна тревожност в подлъжичната ямка, 15.
• Силна тревожност в областта на подлъжичната ямка преди обяд, 15.
• Силна тревожност в областта на подлъжичната ямка, със суха горещина на тялото, 15.
• Неописуема тревожност в стомаха, 97.
• Разяждащи болки в стомаха, 11. [Не е открито. -Hughes.] [970.]
• Много остро, краткотрайно прострелване навътре в подлъжичната ямка (втория ден), 227.
• Прострелване навътре в подлъжичната ямка и дясната страна на корема (седмия ден), 226.
• Прострелване навътре в стомаха, отначало от лявата страна, после от дясната (втория ден), 228.
• Появява се и отминава някаква пареща болка в стомаха; продължава половин час, после прекъсва за час или повече (третия ден), 188.

КОРЕМ

• Болка в чернодробната област, продължила половин година след отравянето при един мъж, 140.
• Коремът напрегнат, неболезнен нито при допир, нито при натиск, 23.
• Коремът мек, нераздут, 101.
• Коремът твърд, но не много подут (след шест часа), 127.
• Коремът напрегнат и твърд, 79.
• Коремите подути, но не твърди, 35. [980.]
• Подут корем, особено в подлъжичната област, 23.
• Силно подут корем; неболезнен при допир, 28.
• Вечер коремът е подут, с горещина на тялото и тревожност в подлъжичната област, 15.
• При децата коремът се подува извънредно силно, с тревожност в подлъжичната област; студена пот, студенина на крайниците, обърканост на съзнанието, зашеметен полусън и тревожни отделяния нагоре и надолу, 5.
• Раздуване на корема, 73, 77, 84 , и т.н.
• Коремът раздут, неболезнен, 100.
• Раздуване на корема, без втвърдяване, 1.
• Горната част на корема напрегната и болезнена, 15.
• Коремът тимпанично подут, 157, 158, 172.
• Тимпанично състояние на червата, коремът извънредно напрегнат, 102. [990.]
• Коремът хлътнал и напрегнат, 163.
• Коремът спазматично хлътнал, 85.
• Повишена чувствителност на корема, 90.
• Къркорене в корема, 132.
• Къркорене в корема със замъгляване на зрението, 15.
• Къркорене и бълбукане в корема, 19.
• Къркорене в корема с колики, 15.
• Къркорене в корема с диария, 15.
• По време на уриниране — претъркаляне в корема; втрисане, 50.
• Оплаква се от къркорене в корема, сякаш живи животни пищят и се движат из всички черва, 15 . [Думите след „сякаш“ липсват в оригинала. -Hughes.] [1000.]
• Многобройни отделяния на газове, 15.
• Извънредно силно образуване на газове в корема, понякога след всяка доза от тинктурата; след известно къркорене в корема газовете се отделяха надолу, 11.
• Бурно ферментиране в корема в продължение на седем дни, 2.
• Метеоризъм, 150.
• Колики, последвани от диария, 15.
• Колики, къркорене и диария, 15.
• Колики, воднисто повръщане и диария, 15.
• Колики, сякаш коремът е издут; коремът е болезнен дори при докосване отстрани, 1.
• Колики и диария, 15.
• Коликообразни болки, 30 . [Той говори само за куркане. -Hughes.] [1010.]
• Коликообразна болка и къркорене в червата, 200.
• Бурни колики, настъпващи внезапно вечер, с усещане за прималяване и студени тръпки, 200.
• Болка в корема със световъртеж, последвана от разстройство, 15.
• Много силна чувствителност на корема, 58.
• Болка в корема, 15, 212.
• Спазматична болка в корема, която я кара да се превива на две при ходене, със запек и безрезултатен позив за изхождане (от втория до петия ден), 235.
• Притискаща болка в корема, 15.
• В корема, в областта и по хода на напречното ободно черво, теглещо усещане, което скоро преминава в разкъсващо, сякаш две кучета теглят червото в противоположни посоки и са готови да го разкъсат; с този симптом е свързан особен глад, когато разкъсващото усещане малко отслабва, но болният все още не е в състояние да приеме никаква храна (три четвърти час след третата доза), 127.
• Тъпа болка в долната част на ободното черво (деветия ден), 233.
• Разкъсваща болка в корема, сякаш пъпът ще бъде изтръгнат; след това болката преминава в гръдния кош, 1. [1020.]
• Усещане, сякаш коремът е раздут до краен предел, 1.
• Извиваща болка в червата преди всяко изхождане; черникава диария на всеки час (след тридесет и шест часа), 2.
• Преди изхождане — усукване в червата; по време на изхождането — колики, раздуване на корема, претъркаляне в корема, повръщане, бледност, 30.
• В долната част на корема — стрелкаща болка отпред назад в продължение на половин час, двадесет минути след вечеря (втория ден), 236.
• Стрелкащи и присвиващи болки в червата с разстройство, 146a.
• Парене в раздутия корем, 107.
• Няколко пъти дневно тъпа присвиваща болка в пубисната област, също и по време на изхождане (седмия ден), 238.
• Силни, краткотрайни присвиващи болки в средата на хипогастриума (четвъртия ден), 222.

ПРАВО ЧЕРВО И АНУС

• Хемороидално кръвотечение в продължение на няколко дни, 1.
• Съсирена кръв изтича от ануса, 1. [1030.]
• Позив за изхождане, но нищо не се отделя до изтичането на двадесет и четири часа, 3.

ИЗПРАЖНЕНИЯ

• Диария.
• Бурна диария, придружена и последвана от стрелкаща надолу болка в правото черво, в продължение на два часа (след два часа, петия ден), 226.
• Следващата нощ — силен пристъп на диария, продължил през целия следващ ден; изпражненията били съвсем като при предишния пристъп — кашави, фекални, тъмнокафяви, с тъпа присвиваща болка напречно през хипогастриума преди изхождането, известно напъване по време на изхождането и едновременно напъване при уриниране, 224.
• Диария шест последователни дни, 2.
• Диария, прекратяваща се след обилно изпотяване, 15.
• Диария с повишен апетит, 15.
• Диария с бледност на лицето, 15.
• Водниста диария, предшествана от бурни спазматични болки в червата; продължава три дни (след единадесет дни), 221.
• От 3 до 7 P.M. — няколко диарични изхождания, кафяви, воднисти, понякога кафеникавожълти и пенести, предшествани от болка в корема; при отделянето на изпражненията — изгарящо парене в ануса; правото черво се усеща изпълнено, но при напъване се отделят само течни изпражнения (втория ден), 210.
• Разстройство с газове и куркане и с отделни остри болки; продължава почти седмица след повръщането на лекарството, 146a. [1040.]
• След разкъсващата болка в червата последват няколко изхождания като бульон, които донасят голямо облекчение (след три дози), 127.
• Две нормални изхождания вместо едно (шестия и седмия ден); при напъване за изпразване на пикочния мехур — леко разхлабено изхождане (седмия ден); тази сутрин изпражненията са доста разхлабени, по-тъмнокафяви от обичайното (осмия ден), 222.
• Няколко изхождания, редки и воднисти, 151.
• Изпражненията имат трупна миризма, 15.
• Едно или две разхлабени изхождания с тъмен шоколадовокафяв цвят (деветия ден), 223.
• (Кървави изпражнения), (след два дни), 90.
• Следобед — болезнено и затруднено изхождане, изискващо силно напъване; последната част не могла да бъде отделена чрез напъване, но излязла лесно след прекратяването му (четвъртия ден), 225.
• Настъпва изхождане; изпражненията са много твърди и сухи (третия ден), 241.
• Изглеждало, че има позив за изхождане, и отделила жив Lumbricus teres, дълъг четиринадесет инча, с малко водниста течност, но без никакви изпражнения и без облекчаване на симптомите (след шест часа), 37.
• Запек.
• По-силен запек, 159 . [Преработено от Hughes.] [1050.]
• Запек в продължение на шест дни, без оплакване от пълнота или раздуване на корема, 1.
• Упорит запек, 116.
• (Запек и безрезултатен позив за изхождане със спазматичната болка в корема), (от втория до петия ден), 235.
• Няма изхождане от два дни (третия ден), 227.
• Няма изхождане, но без неудобство (от петия до седмия ден), 210.
• Задръжка на изпражненията и урината, 139.

ПИКОЧНИ ОРГАНИ

• Пикочен мехур.
• Сфинктерът на пикочния мехур е парализиран, поради което урината повече или по-малко изтича на капки в продължение на четиридесет и осем часа, 241.
• Парализа на пикочния мехур и последваща инконтиненция на урината поради препълването на органа, 102.
• Пикочният мехур е празен, 163.
• Силно дразнене на пикочните пътища; при две деца — инконтиненция на урината, 140.
• Уриниране и урина. [1060.]
• Обилно отделяне на рядка, почти водниста урина, 87.
• Отделено е изумително количество бистра урина, подобна на изворна вода, 73.
• Обилно и неволево отделяне на урина, 75.
• Обилно уриниране, 15.
• Обилно уриниране без жажда, 1.
• Неволно отделя големи количества урина, 41.
• Неволево отделяне на урина и кървави изпражнения, 118.
• Принуден да уринира четири пъти през нощта, 146.
• Често е принуден да уринира, но отделянето се забавя с минута, преди да започне, и макар урината да излиза само на капки, през предобеда е отделено голямо количество (след четири и пет часа), 3.
• Урината се отделя едва след дванадесет часа, 153. [1070.]
• Необходимо е необичайно силно напъване, за да се изпразни пикочният мехур; струята спира, преди той да се изпразни, и след това отделянето трябва да се довърши с няколко последователни усилия, като потокът спира веднага щом усилието бъде прекратено; количеството на урината е увеличено; уринирането е по-често и всеки път по-обилно от обичайното (седмия и деветия ден), 223.
• Действа умерено диуретично и придава на урината доста осезаемо миризмата на семената, 38.
• Диуреза с потръпване и къркорене в корема, 15.
• Урината изтича само докато силното напъване продължава и спира веднага щом напънът бъде прекратен, напр. за поемане на въздух (втория ден), 224.
• Уриниране на капки, 233.
• Не може да отделя урината свободно и трябва да се напъва (третия ден), 188.
• Задръжка на урина придружава мускулната парализа, 159.
• [Задръжка на урина], 13 . [Greding казва само, че обичайното неволево отделяне на урина по време на пристъпа не е настъпило. -Hughes.]
• При уриниране не се образува струя въпреки целия натиск и напъване; урината е по-топла от обичайното, но излиза само на капки; той не може да ускори отделянето, нито да изтласка последните капки, и няма никакви болки в уретрата, освен усещането, сякаш през нея се избутва цилиндрично тяло. След като изпива оцет, урината отново се появява на тънка струя и позивът става по-рядък, 3.
• Урината се отделя без никаква сила; той може да я задържа, но въпреки това постоянно усеща, сякаш няма сила да я задържи и да затвори шийката на пикочния мехур; понякога има усещане, сякаш уретрата е твърде тясна и не може да се разшири, 1. [1080.]
• Бързо се възстановява от неприятните симптоми на отравяне, но оттогава страда от алкална урина и от толкова силно мъчително усещане при отделянето ѝ, че все още е принуден да стои у дома, 237.
• Урината е много тъмна и със силна остра миризма (третия ден), 241.
• Урината е гъста и мътна след отравянето, 120.

ПОЛОВИ ОРГАНИ

• Мъжки полови органи.
• Постоянно разголване на половите органи, 121.
• Приапизъм в продължение на няколко часа, 42.
• Скротумът е оточен, 63.
• Тестисите са ретрахирани, пенисът е в ерекция, както при хордее, 153.
• Временна загуба на полова способност след възстановяването от отравянето, 25. [Редактирано от Hughes.]
• Пълна неспособност за извършване на коитус, 26.
• Възбуда на половите органи с похотливост, 131. [1090.]
• Възбуда на половите органи, 196.
• Полова възбуда, 119.
• Сладострастие, 18.
• Извънредно повишена дейност на половите органи, 116.
• Женски полови органи.
• Изтичане на черна кръв от матката, 15.
• Повторна поява на менструацията след четиригодишно прекъсване, 15. [Жената е била само на четиридесет години. -Hughes.]
• Прекомерно менструално кръвотечение, менорагия, с теглещи болки в корема, бедрата и другите крайници, 1.
• Усилена менструация; кръвта изтича на големи съсирени маси, 1.
• Прекомерна менструация, 15.
• Менструацията е малко по-обилна, 15. [Редактирано от Hughes.] [1100.]
• Разредена менструална кръв, 15. [Редактирано от Hughes.]
• Ненаситно полово желание при жените, 43.

ДИХАТЕЛНИ ОРГАНИ

• Болка в областта на ларинкса след отравянето, 153.
• Местните органи били частично парализирани; момчето често се опитвало да заговори припряно, но не можело да произнесе нито дума, чувал се само рев или заекване; понякога успявало да изпее няколко ноти, да подсвирне или понякога да се засмее; гласът бил пресипнал и грачещ, 233.*
• Глас.
• Гласът е висок, писклив и фалшив; речта е неразбираема, 79.
• В гласа му напълно липсва обичайната модулация; той е много по-висок и по-тънък от обикновено; това е само звук, той не е способен да произнесе разбираема дума; сам го чува и усеща и се тревожи от това, 3.
• Гласът е леко пресипнал, 93.
• Гласът е пресипнал и неразбираем, 103.
• Пресипналост на гласа и кашлица (след няколко дни), 136.
• Гласът е пресипнал, със затрудненото преглъщане, 64. [1110.]
• Гласът е пресипнал, със затруднен говор (след 120 капки), 133.
• Гласът е пресипнал (след един час и тридесет и пет минути), 222.
• При говорене гласът е пресипнал; от време на време почти ми изчезва, което ме принуждава да си прочиствам гърлото, за да го възстановя (втори ден), 210.
• Известна пресипналост при говорене вечер след залез слънце (четвърти ден), 216.
• На следващата сутрин гласът е неясен и пресипнал, а преглъщането — много трудно и болезнено, 69.
• Гласът е слаб (след един час), 203.
• Кашлица и експекторация.
• Кашлица непосредствено при пиене на студена вода (десети ден), 215.
• Спазматична кашлица, по-силна вечер (втори ден) и отново сутрин (трети ден); суха кашлица, 55.
• Дращеща, гръмка, силна суха кашлица, причинена от сухотата в гърлото; нищо не изглежда да повлиява кашлицата (седми ден), 223.
• Влажна, клокочеща кашлица с известно отделяне на храчки на следващата сутрин, 134. [1120.]
• От време на време отхрачва гъста слуз, без да обръща внимание къде пада тя, 171.
• Отхрачване на бяла пенеста течност (след 120 капки), 133.
• Изплюване на кръв, 15.
• Дишане.
• Дишането е свободно, с по някоя дълбока въздишка; двадесет и шест дихателни движения в минута, 160.
• Дишането е бързо, 100.
• Дишането е донякъде ускорено, 149, 170.
• Дишането е учестено, 81, 179.
• Дишането е учестено и затруднено, 238.
• Дишането е силно учестено и понякога със задъхване и задавяне, 153.
• Дишането е затруднено и ускорено, 89. [1130.]
• Докато продължава комата, дишането е извънредно учестено, средно около 100 пъти в минута; всяко вдишване обаче изпълва напълно белите дробове, 102.
• Дейността на белите дробове е отслабена не поради някаква пречка, а просто поради липса на сила, като болният диша само през дълги интервали (след третата доза), 127.
• Бавни вдишвания и много внезапни издишвания, 18.
• Бавно дишане (след четири часа), 196.
• Дишането е бавно, затруднено и дълбоко, 120.
• Дишането е бавно и неправилно, 99.
• Дишането е бавно и с усилие, 178.
• Дишането е бавно, хъркащо и дълбоко, 163.
• Хъркащо дишане и безсъзнание, 103.
• Хъркащо дишане, 137, 152, 172. [1140.]
• Дишането е тежко и хъркащо, с духащо издишване всеки път, но с нормална честота, 229.
• Дишането понякога е хъркащо и с усилие, 134, 135, 136.
• Духащи или съскащи издишвания, които изтласкват малки количества червеникава слюнка през затворените устни, съпровождат гърчовите движения, 241.
• Чести въздишки, 23.
• Диша с усилие, с мъчително усещане за удушаване, 143.
• Дишането му все повече прекъсва и лицето му посинява, 13.
• Затруднено дишане, 1, 123.
• Стеснено дишане, 1.
• Стеснено дишане с желание за открит въздух, 140.
• Дишането и преглъщането са затруднени, а дишането е по-често, 68. [1150.]
• Извънредно силно усещане за задушаване (след три часа), 164.
• Стеснено дишане с усещане за стягане напреки през гръдния кош, 200.
• Ужасен задух; всъщност дихателната функция представлява по-скоро поредица от дълбоки вдишвания, задъхвания и хлипания (след седем часа), 201.

ГРЪДЕН КОШ

• През нощта стягане в гръдния кош, сякаш не можех да поема достатъчно въздух в белите дробове, което ме принуждаваше да правя чести, дълбоки и силни вдишвания; същото, независимо дали лежах по гръб или настрани, или стоях прав, в продължение на няколко минути (осемнадесета нощ), 219.
• Усещане за стягане напреки през гръдния кош със стеснено дишане, 200.
• Ломяща болка в гръдния кош и гръдната кост, предизвиквана от говорене, 1.
• Усещане, сякаш нещо се завърта в гръдния кош, последвано от горещина в лицето, 1.
• Странно усещане за сухота в гръдния кош и силно опасващо стягане напреки през него, 34.
• Неприятно усещане по срединната линия на гръдния кош (? в хранопровода, E. W. B.), с чувство на гадене (девети ден), 226.
• Остра болка в гръдния кош около границата между средната и долната му третина, отначало от лявата страна, след това от дясната, по-силна при ходене; изчезва напълно на топло място (осми ден), 226. [1160.]
• Режеща болка в гръдната кост през нощта след лягане; престава след изпускане на газове, но се връща, 1.
• Силен натиск върху хрущялите на третото и четвъртото ребро със затруднено дишане; не може да вдиша достатъчно въздух, без да изпитва силна тревога (след половин час), 2.
• Ревматична болка в хълбоците и гърба, 15.
• В продължение на един час имала много фини, но остри пробождания в близост до петото и шестото ребро, в много ясно ограничено място с големината на монета от четири пенса (след третата доза), 127.
• Ломяща болка в млечните жлези, по-силна при ходене, отначало в лявата, след това в дясната (след два дни), 235.

СЪРЦЕ И ПУЛС

• Прекордиум.
• Натиск близо до сърцето, 1.
• Неспокойно усещане в областта на сърцето, с чувство на прималяване, 196.
• Следобед сърцебиене при всяко леко усилие (втория ден), 210.
• Сърдечна дейност.
• Сърцебиене (след 200 капки), 123.*
• По време на кашлица — сърцебиене, тревожност, стягане на гръдния кош, гърчове, 59. [1170.]
• Сърцето бие много силно; момчето тревожно казва, че иска това биене да му бъде премахнато, 64.
• Сърдечните удари са слаби, 68.
• Пулсацията на сърцето е много бавна, 96.
• Артериите пулсират бързо и твърдо, 79.
• Сърдечната дейност е извънредно слаба и прекъсваща (след седем часа), 201.
• Сърдечната дейност е слаба, но не е учестена (след два часа и половина), 187.
• Сърдечната дейност е неправилна; пулсът е малък, бърз, 103.
• Пулс.
• Пулсът е бърз, 157, 169, 180, 194, 151 и др.
• Ускорен, прекъсващ пулс, 18.
• Пулсът е по-бърз, отколкото мога да преброя, 135. [1180.]
• Пулсът е толкова бърз, че едва може да се преброи, и е много слаб, 97.
• Пулсът е много бърз и слаб, най-малко 150 удара в минута, 238.
• Пулсът е много бърз, малък, 54, 168.
• Пулсът е пърхащ и 140, 179.
• Пулсът е 130, малък и лесно се потиска при натиск, 153.
• Пулсът е пълен, силен, около 120 в минута (след три часа), 234.*
• Пулсът е 120, малък и мек, 96, 99.
• По време на пристъпа пулсът е бърз, 120; на третия ден — забележително бавен, 56, съпроводен със силно изтощение, 168.
• Пулсът е 110, силен и пълен, 160.
• Пулсът е 100, много напрегнат и пълен, 178. [1190.]
• Пулсът, обикновено 72, е 84 в 9 P.M. (третия ден), 188.
• Пулсът е умерено бърз и напрегнат, 130.
• Пулсът е ускорен, твърд и учестен (първата вечер), 96.
• Пулсът е бърз и свит (след пет часа), 91.
• Пулсът е бърз, твърд и пълен, 100.
• Пулсът е ускорен, понякога прекъсващ, 103.
• Пулсът е бърз, пълен, 140.
• Пулсът е ускорен, твърд и учестен (след два часа), 190.
• Пулсът е бърз и слаб, 167, 171, 175.
• Пулсът е с петнадесет удара в минута над нормалното и е много пълен и тежък (втория ден), 146. [1200.]
• Пулсът е пълен, много бърз, с туптене на каротидните артерии, 191.
• Пулсът е мек, слаб и много учестен, 208. [Първичният бавен пулс принадлежи на Stramonium, докато вторичният пулс е само симптом на разпад и не е патогенетичен за лекарството.]*
• Пулсът е ускорен и прекъсващ, между 135 и 140 удара в минута, 229.
• Пулсът е учестен и малък, 62, 80, 187.
• Пулсът е малък, учестен и мек; на дясната китка не се долавя нито пулс, нито биенето на сърцето, 55.
• Пулсът е малък, ускорен и накрая едва доловим, 29.
• Пулсът често е прекъсващ, 6. [Редактирано от Hughes.]
• Пулсът е малък, бърз и слаб, 101.
• Силен, пълен пулс от 80 до 90 удара, 22.
• Пулсът е пълен и напрегнат, 41. [1210.]
• Пулсът бие силно, 85.
• Пулсът е по-пълен от обикновено и има с 10 или 12 удара в минута повече от обичайното (след девет часа), 146.
• Пулсът е пълен, но не е неестествено учестен, 149.
• Пулсът е пълен и възбудим, 120, 162.
• Силен, бурен пулс, 197.
• Пълен пулс (след четири часа), 198.
• Пулсът е твърд и пълен, 57.
• Пулсът е напрегнат и прекъсващ, 120.
• Пулсът е твърд, 140, 159.
• Пулсът е пълен и по-бавен от нормалното (след два часа), 96. [1220.]
• Пълен и сравнително бавен пулс, 231.
• Пулсът е 88, малък, 156.
• Пулсът е 85, много слаб (след един час), 203.
• Пулсът е 65, бавен и пълен (след единадесет часа), 183.
• Пулсът е бавен и умерено пълен, 185.
• Бавен, пълен, затруднен пулс, 202.
• Пулсът е много бавен, 209.
• Малък, рядък, слаб, почти недоловим пулс, 173.
• Слаб и колеблив пулс, неправилен и вариращ от 120 до 130 (след три часа), 164.
• Пулсът е бавен, тежък, 132. [1230.]
• Пулсът е малък и слаб, 162, 233.
• Пулсът е слаб и толкова учестен, че едва може да се преброи, 40.
• Пулсът е слаб, 31.
• Пулсът е фебрилен, 174.
• Треперлив, слаб, неравномерен, понякога прекъсващ пулс, 19.
• Пулсът е неправилен — няколко бързи удара следват няколко бавни, 232.
• Неравномерен, напрегнат пулс (втората сутрин), 64.
• Пулсът е извънредно неправилен; понякога е забързан и пърхащ, понякога напрегнат и силен, а често пулсацията му не се долавя, 76.
• Пулсът е едва доловим, а каротидните артерии пулсират слабо или изобщо не пулсират, 115.
• Пулсът е почти недоловим от самото начало; но доколкото може да се усети, честотата му е нормална. Докато комата продължава, пулсът се възвръща; той е необяснимо ускорен и се оценява на над 200, малък, остър и нишковиден, 102. [1240.]
• Пулсът е слабо или изобщо недоловим (след два часа); 160, силен и правилен (след четиринадесет часа); 120, неравномерен и прекъсващ (след осемнадесет часа), 81.
• На китката не се опипва пулс (след седем часа), 201.
• Пулсът е недоловим, 29, 165.

ШИЯ И ГРЪБ

• Шия.
• Шията е подута (след три часа), 187.
• Скованост на шията (втория ден); постепенно отшумява (от третия до деветия ден), 189.
• Болка първо от дясната, после от лявата страна в задната част на шията при движение на главата (четиринадесетия ден); при отмятане на главата назад — болка от лявата страна в задната част на шията; по-късно, при навеждане на главата напред — болка от лявата страна на шията (петнадесетия ден), 215.
• Силна ригидност на мускулите на шията и гърба, 134, 135, 138.
• Теглеща (ревматична) болка, разпространяваща се от страничната част на шията към крайниците, 15.
• Гръб.
• Гърбът е много скован, но не е болезнен (третия ден), 180.
• Малко място на гърба боли (теглещо) при допир, 1. [1250.]
• Едно място на гърба боли както при допир, така и без допир, 1.
• Болка като от бой в гърба и корема, провокирана от движение (след дванадесет часа), 1.
• Болка като от бой в гърба и рамото (след дванадесет часа), 1.
• Теглеща, раздираща болка в гърба и горната част на корема (след един час), 1.
• Забележителна чувствителност по протежение на гръбначния стълб в шийната област; и най-лекият натиск предизвиква най-силни викове и бълнуване, 232.
• Гръден отдел.
• Болка между раменете по време на кашляне (седмия ден), 223.
• Теглещи болки в средата на гръбначния стълб, със срещуположна теглеща болка в задната част на стомаха, 1.
• Теглеща болка в средата на гръбначния стълб, 1.
• Поясна област.
• Докато свири на пиано вечерта, две силни пробождащи болки едновременно в двете поясни области, по средата между подребрията и хълбочния гребен (петия ден), 223.
• Болки в поясната област като при ревматизъм (третия ден), 188. [1260.]
• Теглещи болки в кръста, 1.
• Силни болки в кръста, 15.

КРАЙНИЦИ

• Подуване на ръцете и ходилата, 145.
• Силни конвулсии на крайниците, 73.
• Конвулсии на крайниците, 1, 6, 18, 101.
• (По време на изкуствено предизвикано повръщане — потрепвания на всички крайници), 18.
• Крайниците му бяха много ригидни и оставаха такива, освен когато настъпваха конвулсивните потрепвания, в началото приблизително на всеки десет минути; половин час по-късно той не можеше да стои прав; конвулсивните движения на крайниците се усилваха, имаха интермитентен характер и понякога се предизвикваха от външни дразнения, като докосване на кожата, но възникваха и спонтанно, 160.
• Волевият контрол над крайниците беше изчезнал и те бяха силно разтърсвани от спазматични потрепвания и мятане (не от правилни конвулсии), редуващи се с кратки пристъпи на тетаничен спазъм (opisthotonos). По време на комата тя продължаваше да бъде обхващана от конвулсивни потрепвания и мятане на крайниците, редуващи се с кратки пристъпи на бързи, вибрационни, спазматични движения на ръцете и предмишниците, от своеобразно естество, което според мен има диагностично значение за въздействията, предизвиквани от отровите от този клас, 102.
• Бурни движения на крайниците, 23.
• Движи крайниците си напред-назад, 19. [1270.]
• Крайниците, особено ръцете, са в прекомерно движение, като при плуване, летене и т.н., 140.
• Бавно свиване и изпъване на крайниците, повтарящо се на пристъпи, 18.
• Ръцете и краката до коленете бяха обхванати от леки спазми или тласъци, особено пръстите на лявата ръка, които потрепваха многократно и без болка (четвъртия и петия ден), 188.
• [Спазми, първо в лявата ръка, след това в десния крак, последвани от внезапни спазматични движения на главата във всички посоки], 15.
• Пристъпните потрепвания на крайниците на всеки пет минути бяха силно изразени, повече в ръцете, отколкото в краката; но крайниците не бяха толкова ригидни, както при другото момче, 162.
• Спазматични потрепвания на крайниците, 3.
• Потрепвания на крайниците, 107.*
• Непрекъснати движения на ръцете и мишниците, сякаш преде или тъче (след осем часа), 23.
• Неправилни движения на всички крайници, 169.
• Ръцете и долните крайници се мятаха насам-натам, с писъци и плач (след три часа), 187. [1280.]
• Спазматично подхвърляне на крайниците нагоре, 3.
• *Потрепвания на ръцете и ходилата, 103.
• *Потрепвания на сухожилията, 85, 107, 119, 120.
• Потрепвания на крайниците, 119.*
• Чест тремор на крайниците, както при втрисане, макар телесната повърхност да беше с температура над нормалната, 207.
• Тремор на крайниците ѝ, 33.
• Непрекъснати треперливи движения на ръцете и ходилата, 168.
• *Треперене на крайниците, 19.
• Треперене на един или повече крайници, 1.
• Треперене на ръцете и ходилата, 121.* [1290.]
• Треперене на крайниците, особено на ръцете; тя правеше такива движения, сякаш всеки миг се боеше да не падне; тялото беше извито назад, 108.
• Крайниците се подкосяват при ходене или стоене, 1.
• Крайниците са видимо паралитични, 34.
• Много слаб контрол върху движенията на горните и долните крайници, 170.
• Затруднено движение на крайниците, с мравучкане в тях, 15.
• Затруднено движение и пълзящо усещане в крайниците, със сълзотечение, 15.
• Неподвижност на крайниците; тя не е в състояние да направи и най-малкото движение (вид каталепсия), 1.
• Слабост на крайниците, 237.
• Парализирани крайници, 29.
• В ръцете и ходилата си усеща, сякаш са разхлабени в ставите, и е напълно неутешим поради това усещане, 2. [1300.]
• Усещане, сякаш едната част на крайника при ставата е напълно отделена от другата и не може отново да се съедини с нея, 1.
• Усещане в ръцете и краката, сякаш са отделени от тялото, 2.
• Крайниците са изтръпнали, 11 . [Не е намерено. -Hughes.]
• Крайниците се усещат изтръпнали, 1.
• Тежест в крайниците, 15.
• Всички крайници болят, 1.
• Непрекъснати крампи в двете ръце и двете ходила, 15.
• Мравучкане във всички крайници, 15.

ГОРНИ КРАЙНИЦИ

• Хореично треперене на ръцете, 197.
• Силни потрепвания на ръцете, 90. [1310.]
• Потрепвания на мускулите на ръцете; непосредствено последвани от стрелкащи болки през челото (след три часа), 146.
• Рамо.
• Болка като от натъртване в рамото и гърба (след дванадесет часа), 1.
• Мишница.
• Остри пронизващи болки близо до външния кондил на os humeri (след шест часа), 146.
• Болезнено-теглеща болка в дясната мишница над лакътя, 200.
• Предмишница.
• Потрепващо-пронизващи болки в мускулите и сухожилията по задната страна на лявата предмишница, разпространяващи се към показалеца (след шест часа), 146.
• Фини остри бодежи в предмишницата и ревматична стягаща болка в делтовидния мускул (след тридесет и два часа), 3.
• Ръка.
• Движенията на ръцете и subsultus tendium бяха толкова силни, че беше невъзможно да се преброи пулсът (след два часа и половина), 167.
• Треперене на ръцете по време на хранене, 1.
• Ръцете треперят, когато хваща нещо, 3.
• Треперене на незасегнатата ръка по време на хранене, 1. [1320.]
• Незасегнатата ръка трепери по време на хранене, 2.
• След пиене ръцете продължаваха конвулсивно да стискат чашата, макар тя да искаше да я остави, 100.
• Не можеше да свие ръката си в юмрук, 64.
• Ръцете са свити в юмруци (но не и палците), но могат да бъдат разтворени от друг човек, 18.
• Леко мравучкане по гърба на лявата ръка за няколко минути (след един час и четиридесет минути), 215.
• Леко преходно мравучкане по гърба на лявата ръка (почти веднага след втората доза, втория ден), 210.
• Пръсти.
• Своеобразни потрепвания на пръстите и движения на ръцете като при болен от хорея (след половин час), 187.
• Ноктите на пръстите са морави; крайниците са студени, 208.

ДОЛНИ КРАЙНИЦИ

• Конвулсии на левия долен крайник; започват с тласъци, които придърпват крайника навътре и нагоре, 3.
• Затруднено ходене, 145, 209. [1330.]
• Не можеше да ходи, 64.
• Стъпките и походката са неустойчиви и конвулсивни и той частично е загубил способността да използва долните си крайници, 160.
• Неустойчива походка, с невъзможност да измине няколко крачки, без да падне, 87.
• Долните крайници внезапно се подгъват при ходене, 3.
• Парализа на долните крайници, 20, 113.
• Спазматична ригидност по цялата дължина на двата долни крайника (след тридесет и шест часа), 3.
• Когато го изправяха на крака, той ги изритваше напред, но не можеше да стои на тях и те не оставаха спокойни нито за минута, 162.
• Двата долни крайника бяха ригидни, така че при опит да се изправи той падаше, 176.
• Ходилата и целите долни крайници бяха студени и парализирани и висяха безсилно върху скута на бащата, в рязък контраст с останалата част на тялото, която беше толкова силно възбудена (след два часа и половина), 187.
• Усещане за слабост в долните крайници (след няколко часа), 124a.
• Тазобедрена става. [1340.]
• Болка в мускулите по външната страна на дясната тазобедрена става при ходене, в продължение на няколко минути (след третата доза), 210.
• Бедро.
• Следобед, по време на ходене, внезапна прострелваща болка във външната част на дясното бедро, което при разтриване с ръка се усещаше изтръпнало (четвъртия ден), 223.
• Теглещи болки в бедрата, 1.
• Спазматично потрепване и придърпване нагоре и навътре на предните бедрени мускули, на пристъпи, 3.
• Болка в дясното бедро, 15.
• Коляно.
• Не можеше да стои прав; коленете се подгъваха; стъпваше неуверено, като пиян, 60.
• Невъзможност да стои права; коленете сякаш се подгъваха и тя се олюляваше като опиянена, 130.
• Следобед — треперливо мятане на коленете и ходилата, като при силно втрисане, при запазено съзнание, 15.
• Парализирано бедро, 29.
• Подбедрица.
• При ходене краката се усещат тежки (след един час и двадесет и пет минути), 222. [1350.]
• Болка в десния крак, по-силна при пателата (от третия до деветия ден), 159.
• Изтръпване и скованост на левия крак, с гъделичкащо-пълзящо усещане под кожата, което отзвучаваше при разтриване и изпъване (четвъртия и петия ден), 188.
• Няколко остри бодежа по дясната тибия, 3.
• Ревматична теглеща (притискаща) болка в левия глезен, вечер (след тридесет и шест часа), 3.
• Ходила.
• Ходилата и краката са подути, твърди; кожата върху тях изглежда опъната (след шест часа), 187.
• Непрекъснато треперене на ходилата, 15.*
• Не може да стои на краката си, 27.
• Тежест в ходилата и умора в краката, 15 . [В оригинала е „lassitudo crurum pedumque pondus.“ -Hughes.]
• Внезапна остра болка в дясната пета, която се върна след няколко минути и след това престана (петнадесет минути след втората доза, четвъртия ден), 223.
• Парене по гърба на ходилото, ту по-слабо, ту по-силно (след двадесет и четири часа), 3. [1360.]
• Парене и сърбеж на ходилата, 15.

ОБЩИ СИМПТОМИ

• Коремът, езикът, лицето и очите бяха очевидно подути, а последните две бяха и силно зачервени (след три часа), 37.
• По време на менструацията — сладострастна миризма на тялото, 15.
• Потискане на всички отделяния, 1, 160, 161, 182, 187.
• Лежаха по гръб, 123.
• Лежеше проснат и безпомощен (след един час), 203.
• Лежеше по корем, забил глава във възглавницата, 121.
• Лежи по гръб с отворени, втренчени очи, 18.
• Волевите мускули са силно отпуснати (след два часа), 81.
• Продължи постепенно да отпада и почина на следващата сутрин, очевидно без никакви страдания, 134. [1370.]
• Седеше изправена на кушетка, поддържана от помощник от всяка страна, и отказваше да бъде поставена в легнало положение (след три часа), 236.
• Мускулите са твърди (след шест часа), 187.
• Волевите движения престават (каталепсия), със загуба на сетивността, но способността за преглъщане се запазва, 18. [Авторът не споменава нищо за каталепсия. -Hughes.]
• Цялата нервна система е разстроена; различни части на тялото се парализират, 39.
• Лявата половина е напълно парализирана, 68, 89.
• При всички имаше по-силно или по-слабо изразена временна мускулна парализа, придружена от задръжка на урина в различна степен, 159.
• Пълна загуба на способността да направлява движенията на крайниците (след четири часа), 126.
• Пълна загуба на волевите движения, 151.
• Неспособност да извършва координирани движения, 232.
• Тялото и крайниците са неподвижни, 208. [1380.]
• Скованост на цялото тяло (след един час), 28.
• Скованост навсякъде; не можеше да се помръдне нито един крайник; дете на осемнадесет месеца, един час след поглъщането на семето. Вечерта, след като сковаността намаля, последваха многократни повръщания и дълбок сън; към полунощ — хриптене, от устата излезе кървава пяна; лицето стана тъмнокафяво и скоро след това настъпи смъртта, шест часа след отравянето, 17.
• Треперене на цялото тяло, 3.
• Треперене на цялото тяло; изглеждаше, сякаш детето е силно изплашено (втория ден), 232.
• Треперене на устните, ръцете и стъпалата, 18.
• Силни тласъкообразни движения на ръцете и обезсилване на единия крак; езикът виси извън устата; втренчени очи; разширени зеници; мърморене; загуба на разсъдъка. На следващия ден се оплаквала, че е тъмно; искала светлина (свещ); зениците били разширени; кърваво изхождане. На следващия ден била здрава. Тригодишно момиче, след прием на семето, 15.
• Несъвършен контрол върху волевата мускулна дейност, 142.
• Внезапни подскачания, потрепвания, 158.
• Потрепвания; неспособност да преглъща или говори, 96.
• Гърчови потрепвания на двата крака и двете ръце, но по-силни в ръцете, отколкото в краката, 160. [1390.]
• Спазматични потрепвания, които скоро прераснаха в гърчове; движенията не бяха винаги гърчови, но винаги треперещи, 239.
• Не можеше да стои прав, но въпреки това се мяташе неспокойно, в каквото и положение да го поставеха; всички движения бяха лошо координирани и наподобяваха тези при хорея, 155.
• Мяташе ръце и крака насам-натам и беше много неспокоен, 156.
• Постоянни тласъкообразни движения на пръстите на ръцете и краката и на различни лицеви мускули; цялото тяло също често се разтърсваше, сякаш от електрически удар, 120.
• Леките внезапни подскачания и мускулните потрепвания продължиха няколко дни, 157.
• Мускулната система е подложена на неправилна възбуда, наподобяваща тази при хорея, 100.
• Мускулни спазми и мятане, докато възникна опасение, че ще се изтощи напълно (след два часа), 154.
• Изключително силни спазми, с много гореща глава, тъмночервено лице, зачервени крайници, разширени зеници, обилно слюноотделяне, скърцане със зъби и силно треперене, 121.
• Силни спазми, последвани от парализа на долните крайници, 117.
• Виждането на лампа отново предизвикваше спазмите (след четири часа), 240. [1400.]
• Гърчове, 7, 11, 18 и др.
• Гърчове; тласъкообразни подскачания, 3.
• Гърчове на главата и ръцете, с хълцане, 15.
• Гърчови движения на крайниците и шията (след един час), 138.
• Общи гърчове, редуващи се с опистотонус, 100.
• Всички мускули на тялото са обхванати от гърчове (след два часа), 25.
• Гърчове, започващи от лицето и след това разпространяващи се към други части на тялото, ту силни, ту леки (след два часа), 79.
• Редуване на гърчове и ярост; имаше толкова силни спазми, че майка му не можеше да го удържи в скута си; когато спазмите отслабваха, той изпадаше в ярост, удряше и хапеше онези, които се опитваха да го държат, 21.
• Гърчови движения на цялото тяло, предизвикващи постоянна смяна на положението в леглото, придружени от духащи или съскащи издишвания, 241.
• Около 9 ч. сутринта започнаха гърчове и тя почина по време на един от тях в 10 ч. сутринта, 184. [1410.]
• Мяташе се силно в ръцете на баща си, със спазматични потрепвания на ръцете, като дете, обхванато от възбуда и страдащо от хорея (след два часа и половина), 167.
• Мускулите на цялото тяло са обхванати от гърчове, а детето пищи почти непрекъснато, 149.
• Гърчови движения на главата от едната към другата страна, които постепенно се усилваха и бяха последвани от общи потрепвания, скърцане със зъби, тризъм, спазми на шията, затруднено преглъщане, вцепенение; след това момчето лежеше по гръб в пълно безсъзнание; когато го повдигаха, шията и гръбначният стълб се извиваха назад, крайниците бяха в постоянно гърчово движение, с често разтърсване на цялото тяло като от електрически удари, 144.
• Постоянно движение на цялото тяло; мускулите бяха в непрекъснато движение, сякаш момчето страдаше от хорея; изражението непрекъснато се променяше — ту се смееше, ту изразяваше удивление; устните се движеха, сякаш се опитваше да говори, понякога се свиваха като за подсвирване; устата често се отваряше и рязко се затваряше; езикът често бързо се изплезваше и облизваше бузите; цялата глава се мяташе назад и напред; гръбначният стълб и цялото тяло бяха обхванати от спазматично усукване; горните и долните крайници бяха в постоянно движение, което не беше тласъкообразно; тревожност и неспокойствие; ръцете често се насочваха към лицето — разтриваха носа и устата, дърпаха устните, опипваха наоколо, докосваха завивките с пръсти, драскаха лицето или гърлото; понякога ръката внезапно се отпускаше надолу за миг, цялото тяло изглеждаше изтощено, а след това мускулните спазми започваха отново, 233.
• Ръцете и стъпалата бяха напълно извити назад, а мускулите на всеки крайник — ригидни; леко, но ясно изразено треперене разтърсваше всяка част от тялото; туловището беше също толкова ригидно, колкото крайниците; той непрекъснато стенеше, с отделни писъци, и можеше да бъде успокоен само като притискаха плътно гърдите му към гърдите на майка му; цялото му поведение беше като на ужасено дете, което очаква някакво страшно бедствие; не можеше да стои прав и не искаше да легне; зениците на двете очи бяха разширени до самия ръб на роговицата, напълно неподвижни и нечувствителни към светлина; и най-слабият шум обаче го стряскаше, а поставянето на запалена свещ пред очите му предизвикваше силни гърчове на крайниците, особено изтегляне назад и засилване на ригидността; решителният и много напрегнат опит да преглътне предизвикваше усилване на спазмите; не можеше да произнася членоразделно; по време на спазмите крайниците бяха толкова ригидни, че не можех да ги сгъна; имаше пълна загуба на волевите движения; постоянно треперене, което ми пречеше да преброя точно пулса, 151.
• Силни гърчове, 147.
• Чести и силни гърчове, особено на ръцете, лицето и шията (след три часа), 236.
• В силна възбуда, извършваше необичайни движения, очите ѝ бяха неподвижни и втренчени и не можеше да отговаря на зададените ѝ въпроси (след пет минути), 111.
• Силни гърчови движения на мускулите на долната челюст, устните и горния и долния крайник отдясно, 68.
• Силни гърчови движения на долната челюст, устните, лявата ръка и десния долен крайник, 89. [1420.]
• Силни гърчове в леглото, по време на които изпадаше в неистовство и трябваше да бъде вързан (след шест часа), 6.
• Тежък гърч, редуващ се със силна психична възбуда (след пет часа), 94.
• Ужасяващи гърчове при вида на запалена свещ, огледало или вода, 6.
• Обхванат от силни гърчове; всеки мускул в тялото му изглеждаше в бурно движение. Непрекъснато се удряше по гърдите с ръце като католик, извършващ покаяние. Челюстите му бяха схванати като при тетанус; стенеше непрекъснато; дишането му беше хъркащо и от време на време в гърлото му се чуваше хриптене. Крайниците му бяха студени, пулсът — почти неуловим; имаше студена, лепкава пот и хипократово лице (след два часа), 83.
• Бяха обхванати от силни гърчове; когато им говореха високо или някой ги докосваше, гърчовете им ставаха по-чести и по-силни. Постепенно спазмите отслабнаха и кожата им, дотогава силно гореща, стана влажна; пулсът им все още беше ускорен, но по-мек.

Сега те отхвърляха всякакви течности и изглежда страдаха от хидрофобия, защото при поднасянето на пълна чаша с напитка, в мига, в който тя докоснеше устните им, спазмите се възобновяваха с голяма сила, 35.

• Торпорът отстъпваше през неравномерни интервали място на тежки конвулсивни пристъпи, по време на които детето пищеше силно, а гласът му беше особено дрезгав, 81.
• Движенията на тялото и крайниците наподобяваха тези, които бележат най-високата степен на chorea sancti viti, но бяха много по-конвулсивни и бурни и предизвикваха у наблюдателите по-скоро мъчително, отколкото смешно впечатление, 76.
• Действието на мускулите на туловището беше много силно; момчето няколко пъти се извиваше назад като при опистотонус; мускулите на крайниците също бяха много активни; то посягаше с пръсти към устата и лицето си, опитваше се да стане от леглото и постоянно сякаш правеше усилия да хване малки предмети, макар че нямаше спазми, 153.
• Изглеждаше, че е налице общо съкращение на цялата мускулна система, с изключение на сфинктера на пикочния мехур, 241.
• Съкращение на мускулите, 145. [1430.]
• Безпокойство, 6, 34, 197.
• Извънредно силно безпокойство, 107, 119, 140.
• Постоянно крайно неспокойствие, 79.
• Детето стана неспокойно, мяташе се, искаше вода; можеше да преглъща само с голяма трудност, 239.
• Изглеждаше много неспокоен и възбуден, изпъваше се в цял ръст, размахваше ръце и крака и понякога хващаше шията си с двете ръце (след един час), 203.
• Имаше силно неспокойствие със сърбеж на кожата (след няколко часа), 66.
• Извънредно неспокоен; изобщо не беше склонен да спи, 27.
• Постоянни неспокойни движения на крайниците и на цялото тяло, 233.
• Мята се и се оплаква, че му е горещо, 64.
• Неспокоен, със стенания, мятане в леглото, размахване на ръцете и краката, но най-вече на ръцете, с често отваряне и свиване на дланите и множество движения на пръстите, 56. [1440.]
• Силно желание да легне, 1.
• Чувства се слаб в 5.30 P.M. (втори ден), 210.
• Слабост при ходене, 25.
• Слабост на тялото; умора в ходилата, 1.
• Голяма загуба на сили и прострация, 87.
• Чувстваше се вял следобед (първи ден), 222.
• Вялост, 145, 209.
• Вялост, загуба на сетивност (допир, вкус и т.н.) и осезаемо намаляване на сетивната способност (след три часа), 164.
• Оплакваше се от обща отпадналост и силна умора, 71.
• Отпадналост и слабост на крайниците, 25. [1450.]
• Момчето се оплакваше, че е уморено при събуждане сутринта (втори ден), 66.
• При изправяне залита, сякаш ще падне (през първите осем часа), 3.
• Залитна така, че едва не падна от стола си (след пет минути), 177.
• Симптоми на изтощение, с постепенно нарастваща слабост (след двадесет часа), 102.
• Прострация на силите (след втората доза); потиснатостта и немощта се засилиха и пациентката, чувствайки се толкова отслабнала, помисли, че със сигурност ще умре (след третата доза), 127.
• Припадък, 15, 95, 97 и т.н.
• Припадна два пъти, 55.
• Припадък със силна сухота в устата, 15.
• Припадък преди обяд, със силна бледност на лицето и последваща загуба на апетит, 15.
• Прималяване с треперене (два часа след третата доза, трети ден), 219. [1460.]
• Колапс, 197.
• Обща хиперестезия, 150.
• Едно момче, бито с камшик за глупавото си поведение, изобщо не усещаше ударите, 67.
• Изпитваше силен страх от студена вода, но топлата вода сякаш облекчаваше симптомите; когато поставяше ръцете си в студена вода, тя изпищяваше, сякаш това ѝ причиняваше силна болка или я плашеше, но когато поставяше ръцете си в топла вода, изглежда, че изпитваше удоволствие, 241.
• Крампи, 84.
• Необичайна болка и тревога, 75.
• Действието му е охлаждащо, болкоуспокояващо и седативно, 38.
• В седнало положение тя падаше настрани, предимно надясно, описвайки кръгова дъга, 241.
• Няколко пъти, докато вървях по улицата, усещах нещо като aura или вълна от усещане, която бързо се издигаше по тялото от дясната пета до тила, i. e. по цялата задна дясна страна на тялото. Понякога внезапно усещах, че движението ми е спряно, сякаш ме препъва тласък назад в подколянната ямка, от който коленете ми се подгъваха; няколко пъти това усещане ме караше да спра като закован (девети ден), 223.
• Усещане за пълзене, което се разпространява от лявата страна към бедрото или към пръстите на ходилото от същата страна, оттам към корема, откъдето отново се спуска към дясното бедро и ходило, 15. [1470.]
• Приемането на каквато и да е течност винаги ме облекчаваше за няколко секунди, 194.
• По-зле преди обяд, 64.

КОЖА

• Обективни.
• Кожата е с оловносив оттенък, студена и лепкава, 206.
• Повърхността е бледа и студена, 99.
• Почервеняване; червеникаво-кафяв цвят като на някои череши; по цялото тяло, включително седалището надолу до коленете, но не и по-надолу, 64.
• Потъмняване до червено-кафяв цвят като при индианци, по цялото тяло; при единия — внезапно; две момчета на три и четири години, 57.
• Лицето и предната част на гръдния му кош бяха с медночервен цвят, донякъде петнисти, подобен на цвета на кожата на северноамериканските индианци (половин час след изяждането на няколко семена), 66.
• Когато обривите (с меден цвят) започнаха да избледняват, alæ nasi, пространството около устата и по едно петно на всяко слепоочие бяха бели, 66.
• Меден цвят, видим на лявото коляно, но не и на дясното, в 9 P.M. (след два часа), 65.
• Кожата на цялото тяло е червена, 140, 237. [1480.]
• Скарлатинозно зачервяване на кожата, 131.
• Цялата кожна повърхност на тялото му е наситеночервена, пурпурна, 151.
• Цялата повърхност стана огненочервена и остана така осем часа, 108.
• Зачервен вид на кожата, 237.
• Кожата имаше характерния за скарлатината цвят на „сварен омар“, 207.
• Кожата е ярко аленочервена, като оцветяването обхваща лицето, тялото и крайниците, 156.
• Кожата е аленочервена и парещо гореща, 179.
• Аленочервени петна по цялото тяло, 150.
• Кожата е много червена, много гореща и влажна, 155.
• Тялото е покрито с еритематозно или по-скоро скарлатиноформено зачервяване, 111. [1490.]
• Цялата повърхност е яркопурпурна; кожата обаче не беше суха и зачервяването изчезваше при натиск, като се връщаше много бързо, 172.
• При всички имаше грапавост и зачервяване на кожата, особено по лицето и туловището, 159.
• Наситеночервен кожен обрив, наподобяващ обрива при скарлатина, но с по-лъскав вид; изчезва на третия ден, 241.
• Тялото е покрито с обрив, наподобяващ морбили, с изключение на това, че беше по-релефен; този обрив продължи около дванадесет часа (след третия ден), 24.
• Появява се червен обрив, 1.
• Лицето, шията и гърдите бяха покрити със стотици малки, ярки петехии, много от които имаха звездовидна форма, 91.
• Гърдите и гърбът са покрити с червен обрив, блед сутрин, по-червен и по-силно изразен следобед; по-видим на топло, в продължение на единадесет дни, последван от десквамация, 15.
• Зачервяването на кожата не се появи много отчетливо по долните крайници, докато не започна да отзвучава по горните части на тялото, 204.
• Общо дифузно зачервяване, 80.
• Много отчетливо приливно зачервяване на дланите, ръцете, лицето, шията и гърба. Този обрив наподобяваше обрива при scarlatina simplex; яркочервеният цвят изчезваше при натиск и се връщаше незабавно след премахването му (след три часа), 236. [1500.]
• Долните крайници са зачервени и много топли (след един час); зачервяването беше по-изразено по предната страна на бедрата (след един час), 203.
• Аленочервена ефлоресценция по цялото тяло, много по-ярка и наситена от характерната за скарлатината, 76.
• Признаци на конгестия със зачервяване и болка, 196.
• Стар цикатрикс на челото му беше силно зачервен, 66.
• Общо конгестирано състояние на кожата без никакъв обрив, наподобяващо това при скарлатина, 196.
• Лицето и горната част на тялото са повсеместно покрити с ярко еризипелно зачервяване, което постепенно изчезна след кръвопускане (след пет часа), 24.
• Еризипел от дясната страна на бузата, носа и лицето, 15.
• Еризипел на лявата буза непосредствено след менструацията, 15.
• Лицето му беше покрито с петна с неправилна форма, ненадигнати над останалата кожа и с ярък огненочервен цвят, 191.
• Общ кожен обрив, придружен от значително подуване, сърбеж и възпаление, 33. [1510.]
• Сърбящ обрив, 29.
• Сутринта на третия ден тялото на по-малкото дете се покри с дребен папулозен обрив, който се задържа няколко дни и беше придружен от треска, 142.
• Множество пъпки като обривни петна по различни части на тялото, също и по дланите, с щипещ сърбеж като от коприва, усилващ се при разтриване, 1.
• Пъпка от дясната страна на носа, доста болезнена при допир и понякога с щипеща болка в нея (четвърти ден); пъпката е изпълнена с гной (пети ден); пъпката почти е изчезнала (седми ден), 219.
• Образуване на мехури по кожата след отшумяването на бурните симптоми, 75.
• (Петна по ръката като от ухапвания на бълхи) (след три часа), 1.
• Възпалени, болезнени пустули на левия крак, отделящи разяждаща водниста течност (след няколко седмици), 23. [Вместо „десния“ да се чете „левия“. —Hughes.]
• Локалното прилагане върху ожулен участък от кожата може да предизвика всички прояви на отравяне, 62.
• На левия крак, близо до прасеца, обрив от малки мехури, разпространяващ се по целия крак; мехурите са много болезнени, със силна горещина и зачервяване, и отделят гореща, лютива, разяждаща течност, 23.
• Цирей в слабината, 1. [1520.]
• Няколко цирея по ходилата, 15.
• Субективни.
• Парене на кожата, 162.
• Парене над коляното при ходене и горещина по цялото тяло, със силна жажда, вечерта (след дванадесет часа), 3.
• Усещане за пълзене под кожата, 15.
• Сърбеж на кожата със силно неспокойствие (след няколко часа), 66.
• Общ сърбеж по цялата повърхност на тялото, но особено по лицето (след половин час), 102.
• Сърбеж по цялото тяло рано сутрин след събуждане, 15.

СЪН

• Сънливост.
• Често прозяване, със склонност към сън и силно безпокойство (след 200 капки), 133.
• Сънлив и залитащ, 6.
• Сънливост през деня, 15. [1530.]
• Сънливост, последвана от кома (незабавно), 83.*
• След дълбок сън, изпълнен със сънища, по време на който получава полюция, той се чувства силно замаян и вижда като през марля (след двадесет и четири часа), 3.
• Сънливост, но едва заспала, тя се събужда и започва да бъбри и да се смее безсмислено, 232.
• Необичайно сънлив при събуждане (осемнадесети ден), 219.
• Сънливост вечер (седми ден), 213.
• Сънливост през цялата вечер, с прекъсвания (след петнадесет минути), 212 ; (след пет минути), 211.
• Сънлив вечер, след стъмване (първи ден), 222.
• Прекомерна сънливост в 9.30 ч. вечерта (шестнадесети ден), 219.
• Оплаква се от умора при събуждане сутрин; става и отново си ляга два или три пъти (на следващата сутрин), 120.
• Силно желание да легне и да спи, 161. [1540.]
• След половин час почувства сънливост, изяде част от кисела ябълка и поспа за кратко, но скоро се сепна изплашен, със зачервено лице и лек делириум, 204.
• Сън, 27.
• Често заспива, а при събуждане придобива комично величествен вид, 1.
• Спи през деня; събужда се с важен и тържествен вид, 2.
• Спи до по-късно от обичайното (седемнадесети ден), 219.
• Спокоен сън, 15 . [Лечебен ефект. -Hughes.]
• Спи няколко часа (след няколко минути), 25.
• Спи двадесет и четири часа, 15.
• Сутрин се събужда трудно, 1.
• Дълбок сън с хъркане, 28.* [1550.]
• Дълбок сън и различни сънища; един от тях е изпълнен с разнообразни видения, 77.
• Някои изпадат в дълбок сън, продължаващ дори двадесет и четири часа; лежат като мъртви, 13.
• Дълбок сън с хъркане, понякога с придърпване на крака нагоре, 13.
• Ступорозна полудрямка, 5.*
• Дълбок, здрав сън; по време на него много дълбоко дишане, с извънредно голямо усилие и с пръхтене при вдишване и издишване, 3.
• Унес, с клокочещо дишане и кървава пяна около устата; тъмнокафяво лице; смърт, 17.
• Безсъние.
• Безсъние, 15 . [След средства за повръщане и клизми. -Hughes.]
• Безсъние, с обикаляне из стаята и халюцинации, 168.
• Остава буден цяла нощ, мята се в леглото и надава пронизителни викове, 6.
• Неспокойна нощ, 86, 232. [1560.]
• Неспокоен сън, силно главоболие и обилно уриниране, 15.
• Неспокоен сън, изпълнен със сънища, с мятане в леглото, 15.*
• Мъчителна нощ, със събуждане три или четири пъти, с гадене и повръщане, 37a.
• Докато дреме, чува двама души да разговарят, но не знае кои са те, 3.
• Стряскане насън, с надигане в леглото, празен поглед наоколо и несвързана реч (втора нощ), 66.
• Чести стряскания през нощта, 146.
• Насън — потрепвания на крайниците, 64.*
• [Сънят се прекъсва от писъци], 15.
• [Крясъци и вой през нощта], 15.
• Хъркане по време на припадък, 15. [1570.]
• Не си отпочива добре през нощта; често събуждане, 146.
• Събуждане със стряскане, сякаш сънува, 172.
• [Събужда се от сън с писък], 15.
• Сънища.
• Няма склонност към сън, но възникват приятни сънища, 93.
• Блуждаещи, неясни сънища, 146.
• Странни сънища с ужасяващ характер, 200.
• Любовен сън (третата, шестата и тринадесетата нощ), 219.
• Сън, смущаван от сънища, каквито не помни да е имал никога преди, 122.
• Ярки сънища за случили се неща, 1.
• Различни видове сънища, 24.

ТРЕСКА

• Втрисане. [1580.]
• Студени тръпки и треперене в крайниците през нощта, 15.
• Студенина и втрисане в продължение на осем часа, 1.
• Разтърсващо втрисане по цялото тяло, с единични потрепвания — отчасти на цялото тяло, отчасти на отделни крайници, на лактите и коленните стави, без жажда, 3.
• Студени тръпки по гърба следобед, 15.
• При всяко приемане на доза по него преминава неприятна, разтърсваща тръпка, сякаш се ужасява от нея (след три, четири и пет часа), 3.
• От 6 до 7 ч. вечерта усеща студени тръпки (втори ден), 210.
• Общо треперене, с дискомфорт в областта на гърлото, 123.
• Усещане за треперене по брадичката, 12.*
• Лежи на пода, студена, в безсъзнание и отпаднала, и диша слабо (след два часа), 23 . [Най-ранни ефекти. -Hughes.]
• Студенина на цялото тяло, 1.* [1590.]
• Температурата е понижена, 103.
• Обхваща го „внезапна студенина по твърде необикновен начин“, 157.
• Температурата е понижена; кожата е студена и покрита със студена пот, 153.
• Кожата е хладна, 153.
• Кожата е по-скоро хладна, но не повече, отколкото би могло да се отдаде на едночасово излагане на вятъра, 166.
• Кожата е ледено студена и покрита с лепкава пот; ръцете и ходилата са морави (след седем часа), 201.
• Кожата е студена и влажна, 98.
• Кожата е студена и покрита с пот, 97.
• Лицето, ръцете и ходилата са сини и студени, 118.
• Крайниците и трупът са студени, 34. [1600.]
• Крайниците са студени, почти неподвижни, 31.
• Студенина и парализа на крайниците, 78.
• *Студенина на крайниците, 1, 81, 98 , и др.
• Ръцете и ходилата са студени, 153.*
• Ръцете и ходилата са студени, често синкави, 233.*
• Долните крайници са студени, 102.
• Рано сутрин ходилата са извънредно студени и въпреки това много чувствителни към най-слабото студено течение, 1.
• Горещина.
• Треска, 186 ; (първи ден), 227.
• Тифоидна треска от ремитиращ тип, с болки, започващи в лявото ухо и завършващи в лявата страна на гръдния кош, със суха кашлица, която силно усилва болката, 66.
• *Силна треска, 33, 181. [1610.]
• [Треска след пладне], 15 . [Очевидно само съпътстващ симптом на възпалената ръка. -Hughes.]
• Силна треска по пладне, връщаща се със същата сила около полунощ, 15.
• Ежедневна треска следобед, 15.
• Треска вечер в продължение на два дни, 15.
• След повръщането вечерта — непрекъсната, силна треска с обилно изпотяване], 15 . [Началото на фтиза, от която пациентът почина. -Hughes.]
• Треска; първо горещина в главата, след това студенина на цялото тяло, последвана от горещина на цялото тяло, с мъчителна тревога; спи по време на горещината; след събуждане — силна жажда; усеща бодежи в небцето, докато не пие, 1.
• Висока температура; пареща горещина и зачервяване на кожата, придружени от сърбящ обрив по цялото лице и трупа; ходилата и краката обаче са по-бледи и по-хладни от обичайното, 40.
• Температурата е повишена, 100, 239.
• Температурата, особено на главата, е повишена, 168.
• Температурата е много висока, 144. [1620.]
• Става му горещо, 1.
• Горещина на цялото тяло, 23.
• Горещина и пот по цялото тяло, без жажда (след пет часа), 1.
• При най-малкото движение — горещина по цялото тяло и пот (след двадесет и четири часа), 3.
• Горещина и тревога се надигат от корема нагоре, причинявайки зачервяване на бузите, 54.
• Усещане за обща горещина в продължение на няколко минути (след втората доза, втори ден); усещане за силна горещина (след третата доза, втори ден), 210.
• Ту ѝ е горещо, ту студено и трепери; струва ѝ се, сякаш по гърба ѝ се излива студена вода, 200.
• Суха горещина по цялото тяло, 192.*
• Пламтяща горещина и зачервяване на главата и лицето, със студенина и бледност на останалата част от тялото, 233.*
• Силна горещина на тялото, 14. [1630.]
• Силна горещина, с ускорен и слаб пулс и яркочервено, цинобърно лице, 23.
• Към пладне — силна горещина, зачервяване на лицето, световъртеж и сълзене на очите, 15.
• Горещи бузи, 18.
• По време на горещината се завива плътно; но ако извади дори само един пръст изпод завивката, болките веднага стават много силни, 1.
• Кожата е гореща, 91, 206 , и др.
• Кожата е извънредно гореща и хиперемирана, особено по лицето и горните крайници, 150.
• Кожата е парещо гореща и суха, 129.
• Кожата по повърхността на трупа е гореща и изпотена, 102.
• Кожата е гореща и суха, 101, 149, 174.*
• Кожата е гореща, но не суха, 231. [1640.]
• Силна горещина по цялата повърхност на тялото (след четиринадесет часа), 81.
• *Кожата е гореща, суха и пареща, с непрекъснат ален цвят по цялото тяло (след шест часа), 187.
• Повърхностната температура е повишена и кожата е суха, 110.
• Кожата е топла, 41.
• Кожата е топла и суха (след единадесет часа), 183.
• Кожата е гореща и покрита с яркоален обрив с цвят на сварен омар, леко издигнат над равнината на епидермиса и грапав на допир, 157.
• Главата е умерено топла (след един час), 203.
• Главата е гореща, 123, 180.
• Горещина в главата и искрящи очи, 15.
• Главата е гореща; също и цялото тяло, 54. [1650.]
• По време на втрисането — горещина в главата; през горещия стадий — студени ходила; по време на изпотяването не понася да бъде отвит, 64.
• *Главата е много гореща, 157.
• *Горещина в лицето, 1.
• Горещо, зачервено лице, със студени ръце и ходила, 18.*
• Усещане за горещина в лицето, след като студенината и втрисането преминават, 1.
• Кожата на лицето и горните крайници е парещо гореща, 178.
• Редуващи се усещания за силна горещина и студенина в крайниците, които треперят (след два часа), 121a.
• Изпотяване.
• Пот, с жажда и замъглено зрение, 15.
• Изпотяване, с топла кожа, 132.
• Кожата е влажна, 100, 234. [1660.]
• Пот, с намален апетит, 15.
• Пот след силна жажда, 15.
• Обилно изпотяване, 16 . [По време на възстановяването, след антидотите. -Hughes.]
• Често изпотяване, с добър апетит, диария, подуване на корема и колики, 15.
• Обилно изпотяване, с болка в корема, 15.
• Обилно изпотяване, с парене в очите и замъглено зрение, 15.
• Обилно изпотяване (след един час), 203.
• Силно изпотяване от непрестанното движение, 209.
• Леко изпотяване през нощта, 1.
• Много обилно изпотяване през нощта, 15. [1670.]
• Обилно изпотяване през нощта, 15.
• Студена, лепкава пот покрива цялата повърхност на тялото, 229.
• Студена пот по цялото тяло, 6.*
• Студена, лепкава пот, 173, 202.
• Мазна пот, с повишена жажда, 15.
• Главата е мокра от пот през целия ден (втори ден), 188.
• Главата се изпотява повече от обичайното (втори ден), 189.
• Пот по челото, докато останалата част от тялото е зачервена, суха и гореща, 120.
• Много обилна пот по лицето и челото, 15.
• Пот по гърба, 15. [1680.]
• Студена пот по парализирания крайник, 89.
• Долната част на парализирания долен крайник е покрита с пот, 88.
• Цялото тяло е сухо, 233.

УСЛОВИЯ

• Влошаване.
• ( Сутрин ), Психичното състояние; световъртеж; челно главоболие; замъглено зрение; кашлица; сърбеж.
• ( Преди обяд ), Симптомите.
• ( По пладне ), Треската.
• ( Вечер ), При ходене — неустойчивост; в тъмна стая — сини петна пред очите; оригвания; кашлица; треска.
• ( През нощта ), Болка в гръдната кост; изпотяване.
• ( Когато е сам ), Психичното състояние.
• ( При кашлица ), Болка в гръдния кош.
• ( От кафе ), Ступор, тревога и др.
• ( На тъмно ), Психичното състояние.
• ( При хранене ), Треперене на ръцете.
• ( От светлината на лампа ), Гърчове.
• ( По време на менструация ), Бъбривост; сладострастна миризма на тялото.
• ( След менструация ), Хълцукоподобно ридание и хленчене.
• ( При движение ), Повръщане на жлъчка; болка в корема и гърба.
• ( При натиск ), Болка в стомаха.
• ( При седене ), Замайване.
• ( При стоене прав ), Световъртеж.
• ( При преглъщане ), Сухота в гърлото; спазъм на гърлото.
• ( При говорене ), Болка в гръдния кош и гръдната кост.
• ( При ходене ), Замайване; болка в дясната страна на главата; болка в гръдния кош; болка в млечните жлези; болка в дясната тазобедрена става; болка в бедрото.
• ( При ходене на открито ), Челно главоболие.
• Подобрение.
• ( На закрито ), Симптомите.
• ( При приемане на течност ), Симптомите.
• ( При накланяне на главата надясно ), Болка в дясната страна на главата.
• ( При разтриване ), Сърбеж в окото; усещане за пясък в окото.
• ( От оцет ), Ступор, тревога и др.
• ( От топлина ), Болка в гръдния кош.
• ( От студена вода ), Симптомите.

ДОПЪЛНЕНИЕ: STRAMONIUM. Източници.

244 , J. E. Chancellor, M.D., Virginia Med. Month., март 1879 г., с. 962, дете на æt. две години и половина изпива настойка от семената; 245 , F. H. Underwood, M.D., Pub. Mass. Hom. Med. Soc., том iv, с. 355, госпожица A., æt. двадесет и две години, в добро здраве, с изключение на случайни пристъпи на нервно безпокойство с усещане за страх, изпива една чаша топла силна отвара, приготвена с вряла вода.

ПСИХИКА

• Опиянение, с усещане за тежест в тялото. Отслабена памет; започва да говори за нещо и преди да завърши, забравя за какво е говорила. Върши всичко много припряно. Всичките ѝ движения са забързани. Притъпяване на сетивата. Всичко ѝ се струва ново; дори приятелите ѝ изглеждат така, сякаш никога преди не ги е виждала. Страхува се, че ще загуби разсъдъка си или че става слабоумна. Има странни представи. Ужасяващи представи. Чертите на лицето ѝ изразяват уплаха и ужас. Не смее да ходи без чужда помощ, за да не падне. Силна тревога и страх. Неописуемо безпокойство и нервност. Постоянен страх от внезапна смърт. Понякога вярва, че умира, и ни най-малко не може да бъде убедена в противното. Силна умора от най-малкото усилие; когато изминава от леглото си до вратата на стаята само няколко крачки, се налага да сяда два пъти. Цялото ѝ тяло е чувствително на допир и всяко движение влошава състоянието ѝ. Чести пристъпи на мрачни представи, придружени от сълзи, 245.

ГЛАВА

• Главата се усеща празна, куха и чувствителна към всеки звук; съзнанието ѝ е объркано и тя не е способна нито да мисли продължително, нито да смята. Чувство на затъпяване в главата. Световъртеж; главата сякаш е издърпана назад. Силно нежелание да се движи и невъзможност да седи изправена продължително време. Световъртеж при повдигане на главата от възглавницата. Собственият ѝ глас не ѝ звучеше както обикновено; струваше ѝ се по-висок и по-тънък от обичайното. Силна горещина в главата: Студено лице. Неприятна замаяност с чувство на голяма слабост в главата. Червен обрив по лицето, шията и гърба, наподобяващ съпровождащия скарлатината. Световъртеж при седене или стоене в стаята. Главоболие със световъртеж и прималяване. Често желание да повдига главата си от възглавницата. Движи главата си напред-назад. Зачервяване на лицето и очите. Често зачервяване на лицето. Носът ѝ се усеща запушен и сух, макар че може да диша през него, 245.

ОЧИ

• Усещане, сякаш огнени искри се устремяват от стомаха към очите. Помрачаване на зрението; предметите изглеждаха сини и забулени в дим, а понякога можеше да вижда само половината от даден предмет. Зачервяване на очите и лицето. Очите са втренчени. Всички предмети изглеждат по-малки и по-отдалечени, отколкото са в действителност. Разширение на зениците. Извънредно разширение на зениците. Оплаква се, че слънчевите лъчи заслепяват очите ѝ. Очите блестят. Замъглено зрение; не може да различава малки предмети, като върха на карфица. Неясно, объркано зрение. Огнени видения пред очите. С втренчени очи и разширени зеници тя не виждаше нищо; не разпознаваше никого от семейството си. Лицето на всеки човек ѝ изглеждаше чисто и гладко като парче сатен; малките петънца, подобни на лунички, върху нечие лице оставаха неразличими в продължение на десет дни след приемането на отровата, 245.

УСТА

• Език.
• Езикът се усещаше скован, сух и пресъхнал до самия корен, а краищата му сякаш бяха завити нагоре, твърди и корави като подметкова кожа. Езикът е парализиран; трепери, когато тя се опитва да го изплези. Подуване на езика, който виси извън устата. Сухота на езика и небцето, така че се усещат съвсем грапави, отначало без жажда, 245.
• Уста като цяло.
• Болезнени устни; пресъхват и се напукват, след което се белят. Скърцане със зъби. Кървава пяна от устата всяка сутрин. Чувство на силна сухота в устата с липса на слюнка, 245.
• Вкус.

В продължение на три седмици водата имаше вкус на кожа. Яйцата имаха вкус на Sulphur. Храната има горчив вкус. Постоянен горчив вкус в устата. Загуба на апетит, 245.

ГЪРЛО

• Сухота в гърлото със слюнка като гъста пяна, примесена с памук. Сухота в гърлото. Задушаващо усещане в гърлото. Храната и напитките се преглъщаха с голяма трудност и с дращеща болка. Невъзможност за преглъщане поради сухота на гърлото, 245.

СТОМАХ. [1690.]

• Загуба на апетит. Силно желание за кисели напитки. Прилошаване от стомаха с позив за повръщане, но невъзможност да повърне; последвано от световъртеж, прималяване и затруднено преглъщане и дишане. Неописуемо усещане в стомаха, последвано от частична загуба на съзнание. Чувство на слабост в стомаха, сякаш всичко е изчезнало. Слабост от най-малкото усилие, повръщане на слуз с кисела миризма. Киселини в стомаха. Първата приета храна, оризова вода, нямаше никакъв вкус и в стомаха се усещаше като ябълкови огризки. Стомахът щипеше и се усещаше разранен, сякаш целият е покрит с рани. Повръщане на слуз през нощта. Безпокойство в стомашната ямка. Безпокойство в стомашната ямка със затруднено дишане. Толкова силно усещане за слабост, че не можеше да го опише. Гадене. Жлъчно повръщане след най-малкото движение, 245.

КОРЕМ

• Коремът е подут, но не е твърд. Къркорене в корема. Усещане в корема, сякаш в него се движат живи животни. Изпускане на големи количества газове, 245.

ГРЪДЕН КОШ

• Чувство на силно прималяване, сякаш няма въздух или сякаш въздухът не ѝ помага. Затруднено дишане. Усещане, сякаш нещо се върти в гръдния кош. Не може да вдиша достатъчно количество въздух. Чувство на сухота в гръдния кош. Получава пристъпи на припадък; казва, че се нуждае от повече въздух, 245.

СЪРЦЕ И ПУЛС

• Внезапно усещане за слабост и силно сърцебиене. Събуждаше се от дълбок сън със силно сърцебиене. Пулсът е пълен и силен. Натиск в областта на сърцето, 245.

КРАЙНИЦИ

• Треперене и разтрисане на крайниците. Крайниците бяха парализирани в продължение на осем часа. Ръцете и ходилата са изтръпнали, сякаш са дървени или сякаш не принадлежат на тялото. Треперене на ръцете по време на хранене. Треперене на едната ръка по време на хранене. Треперене на един крайник. Гърчове на крайниците. Крайниците се усещат като заспали. Теглеща болка в бедрата. Усещане, сякаш едната част на ставата е отделена от другата. Неподвижност на крайниците. Лазене по крайниците. Мравучкане във всички крайници. Лазене, простиращо се от лявата страна към бедрото. При ходене, макар да залита, крайниците ѝ се подчиняват толкова лесно на волята, че ѝ се струва, сякаш изобщо няма крайници; те ѝ изглеждат много по-дълги, отколкото са, 245.

ОБЩИ СИМПТОМИ

• Видях я след тридесет минути; тя лежеше на леглото с много зачервено лице и разширени зеници; пулсът беше пълен и силен; имаше силно треперене на крайниците и чести безуспешни опити да повърне. Поради очевидната парализа на гърлото тя не можеше да погълне достатъчно количество от синапено средство за повръщане, за да се предизвика емезис. Проявяваше силна склонност да заспи, но присъстващите не ѝ позволяваха, като я разхождаха — или по-точно я влачеха — из стаята, тъй като крайниците ѝ бяха толкова парализирани, че не можеше да ходи, нито дори да стои; и представляваше съвършена картина на опиянение. Тежкият наркотичен ефект продължи около един час и бе последван от състояние на бодърстване, продължило около двадесет и четири часа. През първите две седмици от боледуването ѝ записах от нея симптомите, за които тя ме увери, че са напълно нови за нея; както впоследствие ме осведоми, много от тях продължили често да я съпътстват повече от година. Първото действие на лекарството забелязала около десет минути след приемането му, 245.
• Спазматични потрепвания на мускулите на горните и долните крайници, несигурна походка и невъзможност да стои изправена, с неспокойствие и несвързана реч, редуващи се смях, плач и пеене; известно гадене и склонност към повръщане; широко разширени зеници; затруднено преглъщане; бурна сърдечна дейност; изрази на тревога и страх от падане, 244.

СЪН

• Силна сънливост. Неспокоен сън. Докато дремеше, чуваше двама души да разговарят, но не знаеше кои са, 245.

ТРЕСКА

• Студени ходила и ръце. Леко изпотяване през нощта. Студени тръпки по цялото тяло, понякога с единични резки потрепвания на цялото тяло, а друг път — на отделни крайници. Студени крайници. Зябнене и разтрисане на крайниците през нощта. Треска следобед. Пот по гърба. Чести изпотявания. Обилно изпотяване на крайниците, 245.