Stramonium

Джеймстаунски плевел, бодлива ябълка. Solanaceæ.

Растението се среща в близост до обработваеми места, върху богата почва, където се изхвърлят отпадъци, във всички части на света.

Спиртната тинктура се приготвя от фино стрити зрели семена.

Въведено от Hahnemann и патогенетично изпитано от него, Fr. Hahnemann и Franz, Reine Arzneimittelehre, vol. 3 ; Berridge, Mon. Hom. Rev., vol. 15, p. 298 ; vol. 16, p. 34 ; N. Am. Jour. of Hom., N. S., vol. 2, 1871, p. 62. Токсикологичните съобщения са многобройни ; вж. Allen's Encyclopædia, vol. 9, p. 175.

КЛИНИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ.

• Меланхолия , Smith, H. W., vol. 11, p. 27 ; Халюцинации , Fanning, N. Y. S. Trans., 1870, p. 769 ; Делириум , Kitchen, A. J. H. M. M., vol. 2, p. 237 ; Hendricks, A. H. Z., vol. 109, p. 15 ; Gifre, H. W., vol. 12, p. 165 ; Мания , Pfander, A. H. Z., vol. 113, p. 202 ; (2 случая), Sztaraveski, B. J. H., vol. 1, p. 361 ; Müller, B. J. H., vol. 12, p. 472 ; Hartlaub, A. J. H. M. M., vol. 2, p. 233 ; Butler, N. Y. S. Trans., 1875 ; Фотомания , Farrington, A. J. H. M. M., vol. 8, p. 212 ; Водобоязън , Hahnemann, Rück. Kl. Erf., vol. 4, p. 625 ; Morgan, Hah. Mo., vol. 8, p. 439 ; Делириум тременс , Ng., Hirzel, Müller, Rück. Kl. Erf., vol. 1, p. 147 ; Gerson, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 66 ; (4 случая), Mossa, A. H. Z., vol. 90, pp. 178-195 ; Mossa, A. H. Z., vol. 92, p. 53 ; vol. 93, p. 133 ; Fincke. A. J. H. M. M., vol. 3, p. 57 ; Лудост , Jones, N. A. J. H., vol. 5, p. 677 ; Психично разстройство , Hartlaub, Trinks, Sztar, Schellh., Rück. Kl. Erf., vol. 1, p. 46 ; Gerson, Hermel, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 11 ; Психично смущение , Huber, A. H. Z., vol. 101, p. 6 ; Психично разстройство след уплаха , Mossa, Hom. Rec., vol. 3, p. 246 ; Психично смущение , Berridge, N. E. M. G., vol. 10, p. 166 ; Morgan, H. W. , vol. 12, p. 70 ; Световъртеж , Schrön, Rück, Kl. Erf., vol. 5, p. 23 ; Schrön, B. J. H., vol. 11, p. 303 ; Guernsey, A. J. H. M. M., vol. 2, p. 207 ; Главоболие , Schrön, B. J. H., vol. 11, p. 304 ; Конгестивно главоболие , Leibold, A. J. H. M. M., vol. 2, p. 247 ; Невралгично главоболие , Price, Med. Inv., vol. 2, p. 194 ; Менингит , Stapf, Gross, Rück. Kl. Erf., vol. 1, p. 129 ; Bœnninghausen , A. H. Z., vol. 46, p. 133 ; Alvarez, Raue's Rec., 1875, p. 35 ; Заболяване на мозъка , Gueyrard, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 56 ; Оталгия , Reil, Rück, Kl. Erf., vol. 5, p. 161 ; Füllgraff, N. A. J. H., vol. 4, p. 333 ; Просопалгия , (3 случая), Schrön, Rück. Kl. Erf., vol. 1, p. 434 ; Schrön, Käsemann, Rück, Kl. Erf., vol. 5, p. 193 ; Еризипел на лицето , Wesselhœft, Hom. Phys., vol. 8, p. 210 ; Афагия , Hull, Raue's Rec., 1870, p. 155 ; Загуба на говора , Parsenow, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 18 ; Втрисане по време на уриниране , Berridge, A. J. H. M. M., vol. 4, p. 103 ; Тумор на яйчника , Miller, Med. Inv., Nov., 1875, p. 416 ; Дисменорея , Guernsey, Org., vol. 1, p. 147 ; Martin, H. M., vol. 10, p. 316 ; Водниста менструация , Williamson, T. H. M. S. Pa., 1873 ; Пуерперални гърчове , Baer, T. A. I. H., 1872, p. 226 ; Graham, A. H. O., vol. 6, p. 255 ; Астма (7 случая, излекувани чрез пушене на Stram .), Frank, N. A. J. H., vol. 9, p. 257 ; Коклюш , A. R. , Rück., Kl. Erf., vol. 5, p. 730 ; Пневмония (2 случая), Schmidt, Hom. Phys., vol. 7, p. 243 ; Заболяване на сърцето , Hilberger, Rück., Kl. Erf., vol. 5, p. 862 ; Morbus coxarius , H. M., vol. 6, p. 404 ; Травматичен неврит , Gilchrist, Med. Inv., vol. 6, p. 269 ; Спазми , Parsenow, Rück. Kl. Erf., vol. 4, p. 594 ; Rummel, Rückert, Rück. Kl. Erf., vol. 4, p. 609 ; Trinks, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 874 ; Trinks, B. J. H., vol. 19, p. 318 ; Berridge, N. A. J. H., vol. 22, p. 191 ; Хистерични гърчове , H. M., vol. 7, p. 408 ; Хорея , Müller, Kirschlyer, Bethm., Gross, Ægidi, Bicking, Rück. Kl. Erf., vol. 4, p. 514 ; Müller, B. J. H., vol. 23, p. 374 ; Payne, H. M., vol. 6, p. 354 ; White, A. H. O., vol. 4, p. 124 ; Епилепсия , Lobeth., Kleinert, Rück. Kl. Erf., vol. 4, p. 593 ; Периодична треска , Kunkel, A. H. Z., vol. 112, p. 42 ; Маларийна треска , Fahnestock, A. H. O., vol. 9, p. 364 ; Коремен тиф , Löw, Bojanus, Rau, Knorre, Rückert, Rück. Kl. Erf., vol. 4, p. 787 ; Stens, A. H. Z., vol. 91, p. 197, Neidhard, A. J. H. M. M., vol. 2, p. 208 ; Lippe, H. M., vol. 10, p. 196 ; Lee, Hom. Phys., vol. 9, p. 42 ; Морбили , Müller, Rück. Kl. Erf., vol. 4, p. 101 ; Злокачествена скарлатина , Bell, N. E. M. G., vol. 7, p. 1.

ПСИХИКА [1]

Притъпяване на сетивата ; преди обрив.

Кома, спазми ; по-късно хъркане, безсъзнание, долната челюст увисва, ръцете и краката потрепват, очите се въртят ; зениците са разширени ; автоматични посягащи движения на ръцете към носа, ушите и т. н. ; трудно преглъща течности.

Непрекъснати движения с ръцете, сякаш преде или тъче ; често повдига главата си, лицето е зачервено, очите втренчени, с големи неподвижни зеници, постоянно мърмори, често въздиша, пълно вцепенение на сетивата.

В полусъзнание ; изразено разширяване на зениците.

Съзнанието е напълно изгубено ; не отговаря на въпроси ; оглежда се с глупаво втренчен поглед ; зениците са силно разширени, нечувствителни към светлина ; признаци на световъртеж, отвращение към течности.

Лицето е зачервено ; очите неспокойни, блестящи ; зениците силно разширени, втренчени, неподвижни ; пиянски вид ; в безсъзнание ; говори несвързано ; скача на крака ; неспокоен ; стряска се ; посяга и хваща във въздуха въображаеми предмети, без треска ; бавен, муден пулс ; втрисане ; изпотява се, кожата е топла ; поглъща питието припряно.

В безсъзнание ; хърка ; долната челюст увиснала ; потрепвания на ръцете и краката ; въртене на очите ; разширени, неподвижни зеници ; автоматични движения ; посяга и хваща с ръце наоколо ; кожата хладна ; пулсът малко ускорен, отделни удари отпадат ; извънредно трудно преглъща течности.

Седи в леглото в безсъзнание, непрекъснато бръщолеви, от време на време внезапно подскача, а ръцете му сякаш са насочени към въображаеми предмети във въздуха ; пулсът е много бавен, няма треска, силна жажда и обилна пот поради непрестанното движение.

Беше ням, не се движеше ; без пулс ; крайниците бяха парализирани в продължение на шест или седем часа ; лежеше в безсъзнание ; след това се мяташе в леглото с голяма ярост, правеше безброй неразбираеми знаци на околните и после отново се успокояваше.

Безсъзнателен и вцепенен : по време на втрисането ; < в горещия стадий, понякога по време на изпотяването ; при тиф.

Ступор : отслабен интелект ; вцепенение и припадъци ; крайна възбуда на половите органи, запек ; наподобява най-тежката степен на опиянение от спиртни напитки.

Загуба на паметта.

Пристъпи на загуба на паметта, по време на които не разпознава нито хора, нито предмети ; въпросите остават без отговор.

Паметта е объркана ; голямо безпокойство ; зачервено лице и втренчени очи ; тъга, плач, мисли за смъртта ; заеква, изговаря думите с голяма трудност ; студени стъпала, неспокоен сън с видения ; страх от диви животни и черни кучета.

Слаба памет ; мислите ѝ се губят, преди да успее да ги изкаже ; плаче поради отслабения си ум. θ След слънчев удар.

Загубата на спомени изглежда свързана с вътрешно безпокойство и произтича от него.

Не разпознава приятелите и семейството си, вика присъстващи хора, сякаш ги няма там. θ Тиф.

След събуждане не разпознава нищо около себе си.

Не разпознава никого, не обръща внимание дори на най-силните повиквания, постоянно движи главата си от едната страна към другата ; челото е покрито с пот.

Не разпознава човека, с когото говори.

Сякаш не забелязва предметите около себе си.

Назовава нещата с погрешни имена — ботушите си нарича дървени трупи, а спалнята си — конюшнята, без да осъзнава това.

Няма правилна преценка за разстоянието или големината на предметите ; протяга ръце, за да хване предмети в другия край на стаята, и се блъска в хора и вещи, които му изглеждат далечни.

По време на треската не може да говори или да отговори на нито един въпрос ; показва с ръце къде е болката, а когато пише, трябва да обмисля кои букви да използва.

При говорене употребява погрешни думи.

Иска да разкаже нещо, но не може да свърже изречение ; не намира правилните думи и се ядосва от това прекъсване.

Не може да даде уместен отговор, мислите му бързо се сменят, така че рядко завършва изречение, а например съединява половината от отговора на даден въпрос с изречение, отправено към отсъстващ човек.

Разговаря на различни езици. θ Тиф.

Говори на еврейски жаргон. θ Мания.

Опитва се да намери правилния израз.

Мисленето е притъпено, затруднено ; не може да мисли ясно за нищо ; мислите ѝ се губят, преди да успее да ги изкаже.

След ставане от леглото — световъртеж и загуба на мисълта ; всичко се носи смътно и далечно пред паметта му, сякаш пред очите му има воал.

Обикаля из стаята, вглъбен в себе си, с неподвижни, искрящи очи, обкръжени от сини кръгове, не забелязва околните предмети и е зает единствено с образите на въображението си.

Седи мълчаливо с очи, приковани към земята, сякаш потънала в размисъл, докато ръцете ѝ чоплят дрехите.

Изговаря несвързани думи с висок, писклив глас.

Мисълта блуждае и движенията на очите и ръцете са необичайно бързи.

Обърканост на съзнанието.

Диви мисли, когато е будна ; ужасяващи усещания, без изпотяване.

Психично разстройство ; силно главоболие, последвано от извънреден делириум, загуба на зрението и слуха, размахване и удряне с ръце и крака, извънредно разширяване на зениците, бавен пулс.

Психично разстройство със спазматични симптоми, втренчен поглед, опити да избяга с писъци, ужасяващи видения, трескава горещина, зачервяване на лицето, влажна кожа.

Помрачение на ума ; един носи у дома всякакъв дървен материал, за да произвежда ракия ; друг поставя две брадви напреки една върху друга, за да цепи по този начин дърва ; трети рови земята с уста като свиня ; четвърти твърди, че е колар, и започва да пробива дупки ; пети се втурва в ковачницата да лови риби, които вижда да плуват там ; дантелиерка непрестанно разхвърля совалките си и внася пълен безпорядък във всичко ; друго момиче тича из стаята и вика, че всички зли духове я преследват.

Гледа глупаво втренчено ; оглежда се наоколо с празен поглед.

Чувства се замаяна ; главата ѝ е затъпяла, почти безчувствена и безразлична към всичко и всички.

Вцепенен, неспособен да се изразява членоразделно, с особена дивост на изражението и пламнало лице, лежи в леглото.

Изражението показва затъпяване и смут ; невъзприемчивост към психични впечатления, с неподвижни, сълзящи очи и разширени зеници, които почти не реагират на дразнене.

Вцепенен, след делириум.

Той е като омагьосан и извън себе си.

Екстатичен.

Редуване на състояния на екзалтация с трайна меланхолия.

След спазмите изпада в транс, казва, че се намира под влиянието на духове и че е разговаряла с духове, получавала е послания от Бога ; произнася пламенни проповеди и пророчества.

Много неспокоен вечер в леглото ; разговаря с духове, които се приближават до леглото му, хваща тояга и я размахва около себе си, за да прогони от стаята демона, който го преследва ; зачервено лице, блестящи очи, силна жажда, подут корем и голяма полова възбуда.

Нещата и хората около него му изглеждат променени ; макар да знае, че приятелите му са там, веднага след това го забравя ; въобразява си, че е съвсем сам и изоставен в пустош ; страхува се ; животни внезапно изскачат от земята отстрани, поради което бързо се премества на другата страна, но там изскачат други и го подгонват, така че той хуква напред.

Сънува с отворени очи. θ Тиф.

Халюцинации, които ужасяват болния ; вижда призраци, чува гласове зад ухото си ; вижда непознати.

Мисли, че умира и няма да доживее до сутринта, радва се и дава нареждания за погребението си.

Вярва, че е в гроба си ; изповядва се, моли се, иска да бъде убит ; обвинява жена си в изневяра ; ругае и удря всеки, който се опитва да го възпре ; мисли ги за кучета и им лае, за да го разберат.

Странни, нелепи представи; мисли се за висока, двойна или легнала напречно; че едната половина на тялото ѝ е отрязана; че леглото е цялото в гънки; че е бил убит, опечен и го изяждат.

Представя си предметите по-малки, отколкото са в действителност.

Представя си, че е сам, и се плаши.

Стряска се силно и уплашено, извиква, че ще падне, вкопчва се в майка си с такова отчаяние, сякаш ще я хвърлят от пропаст.

Представя си, че е много едър и висок, а околните предмети — малки.

Мисли, че не е годна за положението, което заема.

Представя си, че вижда множество непознати хора, и се опитва да ги хване, макар че там няма никого.

Възрастна жена в продължение на шест седмици всяка нощ имала видение, при което много хора, всичките непознати, влизали в стаята ѝ и се приближавали до леглото ѝ,

като предизвиквали у нея такъв страх, че трябвало да стане от леглото.

Вижда хора да излизат от всички ъгли.

„Там — отговори той — има дълга редица дървеници, след тях — шествие от бръмбари, а ето че по мен пълзи цяла орда хлебарки“; отпуска се назад уплашен, а после внезапно казва: „Струва ми се, че знам, че всъщност не са буболечки, но с изключение на отделни моменти ми изглеждат истински.“

Събужда се внезапно през нощта и казва, че под нея и около нея има змии; гледа обезумяло, крещи и сочи към тях.

След събуждане всичко му изглежда като ново, дори приятелите му — сякаш никога не ги е виждал.

Чува танци и музика, вижда мъже и ги чува да говорят на чужди езици.

Халюцинации, сякаш близо до десния мастоиден израстък някакъв глас ѝ се кара, < през нощта; понякога гласът сякаш идва изпод леглото.

Халюцинациите го довеждат до ярост.

Страхува се: че ще изгуби разсъдъка си; че устните му ще сраснат; че ще се задуши; че ще падне; че всичко пада върху нея;

Ужасяващи фантазии завладяват ума му; чертите му изразяват уплаха и ужас.

Отстрани вижда по-ужасяващи образи, отколкото пред себе си, и всички те предизвикват ужас.

Халюцинациите предизвикват страх и уплаха.

Възкликва, че котки, кучета и зайци се приближават към нея отгоре, отстрани и от средата на стаята.

Ужасяващи фигури, плъхове, мишки; вижда движещи се животни — котки, кучета и т.н.

Разговаря с отсъстващи хора, сякаш присъстват, и се обръща към неодушевени предмети, например шахматни фигури, с имената на тези хора, но не забелязва никого от стоящите около него.

Пациентът имал постоянно видение на палач, застанал пред него; въпреки това бил оживен и разговорлив, смеел се и се шегувал с халюцинацията си, но все пак тя му изглеждала действителна.

Момчето сякаш вижда черни предмети, говори за черни хора и черни облаци и посяга да хваща въздуха.

Събужда се със свит от страх поглед, сякаш се бои от първото нещо, което вижда. θ Metritis.

Делириум: спокоен; мърморещ; бурен; глуповат; радостен; словоохотлив; несвързан; бъбрив; с отворени очи; жив; весел; със спазматичен смях; яростен; буйстващ; див, опитва се да пробожда и хапе; с най-причудливи представи; със сексуална възбуда; страх, сякаш куче го напада; съзнава състоянието си; вика татко и мама, които са до детето и се опитват да го утешат; с отворени очи; шумен, с халюцинации; плашлив, крие се; опитва се да избяга; изпълнен със страх; говори непрестанно и нелепо, смее се, пляска с ръце над главата си, очите са широко отворени.

Прилив на кръв към главата с яростен, словоохотлив делириум.

Словоохотлив делириум; склонност да говори непрестанно, с желание да избяга от леглото; разголва половите си органи.

В делириум е и говори неразбираемо; пациентът е погълнат от хиляди не неприятни фантазии, изразява желанията си с жестове, без да говори, и няколко дни тича насам-натам, зает с фантазиите си и в радостно настроение.

Делириум с оживен, деен и ярък характер, редуващ се през кратки периоди с явни ужас и уплаха; сякаш се страхува от приближаването на въображаемо чудовище и отправя най-жалостиви молби за помощ.

Бързо изпада в яростен делириум, удря, блъска или се опитва да ухапе всеки, който се приближи, или всеки предмет, който ѝ поднесат.

Делириум денем и нощем, без покой или сън; пее, свири с уста или разговаря на различни езици с хора, които си отиват, или скача неудържимо от леглото, за да избяга или да се заеме с работа. θ Везикуларен еризипел.

След ужасяващ потрес, предизвикан от смъртта на брат му, който паднал мъртъв в ръцете му, говори несвързано, удря с крака и ръце всички наоколо, буйства и плюе в лицата на хората, които се грижат за него, разкъсва дрехите си, говори ту на унгарски, ту на влашки; пее латински Pater noster, заявява, че е Бог, а после — че е дяволът; говори непрестанно неразбираеми безсмислици; сяда и отново става; коленичи, а след това се блъска в стената, като ту протяга ръцете си докрай, ту поставя пръст в устата си; разкъсва дрехите си и с удивителна бързина счупва много здрава верига и катинар; с пръсти издълбава големи дупки в стената; не отговаря на никакви въпроси, избягва погледа; зениците са свити, очите — уморени и хлътнали; не може да спи или да се храни.

Яростен делириум по време на пристъп на erysipelas faciei et capitis; задръжка на урината; пее и свири с уста между пароксизмите.

Делириум със склонност да се хвърля от леглото, силно неспокойствие и безсъние. θ Лицев еризипел.

Словоохотлив делириум с желание да избяга от леглото; езикът жълтеникавокафяв, сух в средата; устните болезнени и напукани; мръсни налепи по зъбите. θ Жлъчен тиф.

Мания: с пристъпи на ярост, зрителни и слухови халюцинации, загуба на паметта; оплаква се, че куче го хапе и откъсва плътта от гърдите му; весела екзалтация; с гордост и престореност; тича насам-натам, оплаква се от силно главоболие; пляска с ръце, краде от съквартирантите си всичко, до което успее да се добере; с тревожност и склонност с думи и постъпки да ругае хора, които иначе е обичал.

Мания; мисли, че лежи върху гроба си; изповядва се, моли се, иска да бъде убит; смее се, сякаш го гъделичкат; иска да го целуват; обвинява жена си в невярност; ругае и удря в пристъп на ярост, не позволява на хората, които се грижат за него, да го задържат; взема ги за кучета и лае срещу тях; говори на еврейски жаргон; мисли, че къщата му е заобиколена от каруци, евреи и гъски, които го оскърбяват и го довеждат до ярост; блед, не яде, не спи, а мускулите на лицето са в постоянно потрепване.

Мания; силно неспокойствие, объркана памет; горещо лице със студенина на тялото, редуваща се с тревожност и жажда; често зачервено лице с втренчен поглед; тъга, плач, мисли за смърт; заекване и мърморене, преди да успее да произнесе дума; студени стъпала; нервен, тревожен сън със странни видения, страх от злобни животни, черни кучета; млад мъж с разпуснати навици.

Конюнктивите инектирани, зениците неимоверно разширени; цялото изражение на очите е блестящо, неспокойно, подозрително и блуждаещо; челото е набръчкано.

Мания с конвулсивни пристъпи на всеки половин час; внезапно падане; сграбчване с пръстите; понечва да изкрещи, но не може, тъй като устата е пълна с хриптяща слуз, а по устните има пяна; извива гръбнака назад; удря с едната ръка, сграбчва с другата; лицето е бледо; без съзнание.

Mania puerperalis.

Мания; представя се за знатна личност с висок ранг; изпълнен е със страх.

Остра мания; буйство; разкъсва дрехите си; халюцинации; неудържим подтик към действие; заплашва да използва нож срещу хората около него.

Пароксизми, по време на които заплашва да повали всички, да строши мебелите и да се хвърли през прозореца.

Мания за светлина и компания, не може да понася да бъде сам.

Мания с безсъние; много словоохотлив; мисли, че страда от всяка болест, която може да се въобрази; че има власт над всички болести; мастурбира; понякога е напълно разумен; пълни джобовете си с всичко, което намери; мисли, че в него има змии.

Имал множество странни фантазии, например си представял, че жена му е скрила любовници зад печката; бродел неспокойно насам-натам и само със сила можело да бъде възпрян да изтича на улицата; по-късно получил пристъп, който толкова приличал на апоплексия, че му пуснали кръв.

Mania puerperalis в хода на перитонит; phlebitis puerperalis.

Мания, започнала след раждане; седи изправена в леглото, говори непрестанно и на един дъх в продължение на петнадесет минути, с голяма разпаленост; постоянно иска да си тръгне.

Плаха мания по време на раждане.

Delirium tremens: халюцинации, които особено нощем довеждат пациента до крайно буйно неспокойствие; тича насам-натам като обезумял; непрекъснато чува откъм дясната страна на тила силен глас, който му се кара, хули го и го обвинява в безбожие; областта на пикочния мехур е раздута, урината от няколко дни е много оскъдна, а от предния ден е почти напълно задържана; запек; езикът бял; конюнктивите мръсножълти; при четене буквите се сливат и танцуват пред очите; говори непрестанно, понякога се моли и с голяма тревога очаква светкавицата, която трябва да го убие; значителна жажда; обилна, зловонна, топла пот; по долните крайници, които се потят много, има червен, зърнест, сърбящ обрив (lichen); силно треперене на крайниците; пулсът слаб; бърка времето, говори за всякакви

служебни събития; струва му се, че пред него се появяват хора; нощта е много неспокойна, говори много сам на себе си, иска да напусне леглото; разтрисане и треперене на крайниците; разместване на думите при говор; блестящи очи с остър, втренчен поглед, зениците обикновено са разширени; не може да различава предмети от близко разстояние; когато гледа предмети малко по-далеч (на двадесет до тридесет крачки), фантазиите изчезват, поради което търси открития въздух.

Млад мъж с delirium tremens, получил малко преди това порезна рана на бузата, която била възпалена; болка в челото; склонност към изпотяване; движенията несигурни, припрени; ръцете и езикът треперят; слаб апетит; втрисане в гърба; непрекъснати проблясъци пред очите; говори за гущери и червеи по дрехите си и във въздуха пред него; внезапно подскача, сякаш от уплаха; пулсът слаб.

Често става от стола си, за да се нахвърли върху хора, които мисли, че вижда да се бият и карат пред него.

Пил е прекомерно, времето е много горещо; от около пет дни ходи денем и нощем и не намира покой; не може да спи; вижда отворена врата там, където няма такава; ужасяващи сънища за бой и убийства; преминава в настъпление при въображаеми свади и напада агресора; втурва се срещу въображаем предмет, за да го нападне; придава човешки образ на гласовете, чува часовника да говори и спори с него; разранявания в устата и по езика, вероятно от хапане; неутолима жажда; мравучкане в ръцете, които понякога изстиват; тежко, тъпо усещане в главата; лявата ноздра е запушена; чувства се > на студен въздух; иска му се да умре; въртене на очите; треперене на ръцете; урината оскъдна, червена; пулсът пълен и твърд; страхува се от delirium tremens; времето е много горещо.

Нимфомания; с diaphragmitis; бурни пристъпи, достигащи до ярост; екзалтирана полова страст.

Религиозна мания; благочестиво изражение, моли се; неспокойни нощи; говори и пее като вдъхновена; отчаяна е за спасението на душата си.

Хидрофобия; вода, огледало или какъвто и да било блестящ предмет предизвиква конвулсии; крещи или вие с висок глас; хапе; устата е суха; зениците големи; в безсъзнание; страхува се да бъде сам; силно желание да хапе и да разкъсва себе си със зъби; иска да ухапе хората около себе си, със страшен вик и ярост; фантазии, изпълнени с уплаха и ужас, втренчени очи, разширени зеници, напрегнато, подуто лице, кървава пяна на устата, извънредно неспокойствие; отвращение към воднисти течности; често плюене, слюнка виси от устата; ужасяващи конвулсии; скованост на цялото тяло.

Извънредно буен; словоохотлив; необуздан; трудно може да бъде удържан; вижда плъхове и котки в стаята и по стените; пулс 120; висока температура; били необходими няколко мъже, за да му попречат да стане от леглото или да скочи през прозореца; искал бръснач; не приемал нищо от лъжица или чаша. θ Еризипел на главата и лицето.

Яростен; неуправляем; посяга с ръце; смее се; търкаля се и пълзи по леглото; не може да стои на краката си; зениците са широко разширени; безчувствен; иска да убие други хора или себе си.

С ужасяващи викове удря хората около себе си и изпада в ярост.

Неудържима ярост, едва може да бъде удържан; нахвърля се върху хората; удря ги и се опитва да ги сграбчи.

Много променливо разположение на духа, редуване на предчувствие за смърт и ярост; смехотворни жестове и меланхолично поведение; престорена надменност и безутешност; гръмък смях и стенания.

Жена, æt. 50, станала слабоумна, детинска и се смеела без причина; получила два паралитични пристъпа, всеки в 2 ч. сутринта; лежала спокойно по гръб със затворени очи; говорела делириозно, < вечер; искала да избяга, хвърляла предмети през прозореца; в 3 ч. сутринта силни спазми, повтарящи се на всеки половин час; искала да извика, но не можела; клокочещ звук в гърлото; пяна на устата; опистотонус; удряла с едната ръка, сграбчвала с другата; бледо лице; безсъзнание.

Несвързана реч; непрестанна; като при деменция; говори много странни, неразбираеми и глупави неща; бъбри; непрекъснато бръщолеви; постоянно безсмислено дърдори; говори все в една и съща насока, с измъчено лице. θ Тиф.

Приказлив; но говорът е затруднен.

Прекомерна словоохотливост всеки път по време на менструация; сълзи, молитви и настойчиви молби.

Вдъхновена реч.

Голяма словоохотливост; изпълнен с остроумие, но непристоен, понякога изпада в ярост и къса дрехите си; пулсът е учестен, пълен и твърд.

Приказливост на похотливи теми.

Говори непрестанно глупости, които никой не може да разбере; сяда, става, коленичи или заема други странни пози; къса дрехите си и чупи столове със забележителна бързина; не отговаря и грижливо избягва погледите на другите.

Непрестанно говорене, предимно набожно; моли се много настойчиво. θ Дисменорея.

Постоянно мърмори на себе си.

Мислите му се въртели около непристойни неща, често слагал ръце върху еректиралия пенис; опитвал се да хапе или да лови мухи.

Говори на чужд език. θ Тиф.

Словоохотлив, говори непрекъснато, пее, съчинява стихове.

Детето се събужда ужасено, не познава никого, крещи от страх и се вкопчва в намиращите се наблизо.

Пее, говори, въобразява си, че в стаята има кучета, които описва и се опитва да прогони, като внезапно скача на крака и също така внезапно се строполява.

Пее и изрича непристойности.

Делириозен смях, прави гримаси и като цяло се държи като пиян или като глупак, дърпа дрехите си, прави усмихнати гримаси, с втренчен поглед.

Бръщолеви непрестанно, без никакъв смисъл или разбиране.

Крещи, докато прегракне или изгуби гласа си.

Обезумяла от мъка; скача от леглото; държи се така, сякаш леглото се издърпва изпод нея; със спазматични движения на главата.

Пада с вик; силен писък по време на пристъпите.

Крещи поради ръмжене в корема.

Иска да извика, но не може поради храчките.

Стене; мята се.

Издава постоянни стонове с отделни писъци и може да бъде успокоен само ако го държат с гръд, плътно притисната към гърдата на майка му.

Пъшкане; стенания след менструация; неспокойни движения.

Съпругата се оплаква, че мъжът ѝ я пренебрегва; мъжът обвинява жена си в невярност.

Ням е, не отговаря; изразява желанията си, като посочва предметите.

Говори малко и изрича отделни, накъсани думи с по-висок глас.

Понякога полага активни усилия да проговори.

Не може да произнесе нито дума; седи мълчалив и потънал в мрачни мисли.

Склонна да плаче: силно; неволно; през деня; през нощта; поради умствената си слабост.

Смях.

Прави всякакви гримаси и имитира движенията, жестовете и гласовете на различни животни.

След като задушаващите пароксизми с повдигане на гръдната кост били > от tinc. amygd. amaræ: цялото лице зачервено, очите стъклени и втренчени нахално или злобно; следяла с очи малкия си брат, движела устните си напред-назад, устните били покрити с блестяща влага; често се задавяла; ухапана от куче преди една година, за което не се знаело да е било бясно.

Когато баща му успял да го накара да го познае, момчето казало: „Какво, татко, ти ли си?“ и започнало да гали, или по-скоро да драска с пръсти лицето на баща си.

Къса дрехи; чупи столове с невероятна бързина; унищожава предмети.

Склонност към самоубийство; искал бръснач, за да си пререже гърлото.

Опитва се да избяга, въобразява си, че през цялото време е сам, и се страхува.

Обикаля напред-назад из стаята.

Стряска се неволно, бързо, сякаш електрически ток е преминал през тялото ѝ, с уплашен вид и силен писък; крайниците се извиват в конвулсивни движения, а лицето и тялото ѝ се изкривяват във всички посоки.

Посяга към предметите бързо и припряно, мисли, че вече е хванал предмета, преди да го докосне; ако действително го държи, не усеща, че го е хванал.

Извършва всички движения прибързано, с голяма сила и устремно, така че изпитва тревога, ако не може да ги завърши веднага.

Докато седи на диван, си въобразява, че пада от него, и непрекъснато се държи за всичко; в леглото казва, че леглото се издърпва изпод нея.

В моментите, когато е в съзнание, моли да го държат, защото пада.

Извиква

ужасено, скрива лицето си във възглавницата, ужасява се от присъствието или приближаването на лекаря; след пристъп на коремен тиф.

Силна болка в дясната страна на главата, с обилно сълзотечение; имала ужасяващи видения, внезапно се надигала и извиквала; ако я заговорели, отговаряла правилно, но веднага отново изпадала в необузданото си състояние; главата се извивала спазматично на една страна, но не постоянно.

Склонност да се катери нагоре.

Припрян; ако иска да отиде на друго място, се втурва прекалено бързо с всички сили.

Весела възбуда, редуване на смях, викове, пеене, подсвиркване, подскачане, ловене на мухи и чоплене на власинки.

Флегматичен, с умствена умора и тъга в сърцето; всичко му е безразлично.

Няма склонност към никаква истинска работа.

Унил, плачлив, с мисли за смъртта.

Плачливо настроение, със склонност да обижда и да се чувства обиден.

Потисната и изпълнена с мъка, вярва, че е недостойна за вечно блаженство, защото не е способна да изпълнява задълженията си.

Чувства, че нищо не би могло да ѝ достави удоволствие.

Вечер след лягане е много тъжна, с мисли за смъртта и силен плач.

Тъжен; очаква лоши последици от незначителни неща.

Меланхолия, с обикаляне, плач и ридания; оплаква се, че съпругът ѝ я пренебрегва.

Безутешна; силно се засяга от дреболии; склонна да плаче, понякога раздразнена; пренебрегва задълженията си, мисли, че не е подходяща за положението си; < след есенното равноденствие; на тъмно, когато е сама, и сутрин; иска светлина (слънчева) и компания; топлина и тревога се надигат от корема и причиняват зачервяване на бузите.

Особено усещане за тревога; мъка; отчаяние.

Угризения на съвестта; мисли, че не е честен.

Лошо настроение, стигащо до буйност, последвано веднага от склонност към смях, дори на глас.

Когато го заговорят, изглежда навъсен и раздразнителен и отговаря с остър вик или рязко казва: „Остави ме на мира“, като съкращава по странен начин всичките си думи.

Преди послушно момче, сега е своенравен и упорит; но в присъствието на непознати е плах и тревожен.

Много избухлив, лесно се предизвиква до ярост.

Крайна раздразнителност; извършва всичките си движения толкова бързо, че накрая вече не може да се движи и всичко пред очите му почернява.

И най-малкото противоречие я дразни толкова много, че хлипа от гняв.

Продължително яростно ругаене; безсмислено каране.

Детето е много раздразнително и удря или хапе.

След уплаха: мания; меланхолия; хорея; епилептични пристъпи; спазми.

При порицание зениците веднага се разширяват.

СЕНЗОРИУМ [2]

Опиянение; олюляване, загуба на волевите движения.

Несигурен при ходене на тъмно, със склонност да пада наляво или назад, вечер след залез слънце.

Залита като замаян; походката е нестабилна; невъзможно му е да върви по права линия; трябва да бъде воден.

Залита, но крайниците се подчиняват толкова лесно на волята му, че му се струва, сякаш няма крайници; струват му се много по-дълги, отколкото са, така че при ходене мисли, че вече е докоснал пода, когато стъпалото е още на шест инча от него, поради което винаги го поставя на пода прекалено бързо.

Блъска се във вратата, преди да премине през стаята.

(У болната:) Когато седи на диван, си въобразява, че пада от него, и непрекъснато се държи за всичко.

(У болната:) Когато е в леглото, легнала на дясната страна, крещи и казва, че леглото се издърпва изпод нея и че всичко пада върху нея; непрекъснато се държи за стените; моли майка си да не я оставя, защото нещо ще я нарани; от 9.30 P. M. до полунощ.

Световъртеж: не може да ходи на тъмно или със затворени очи; залитане, помрачаване на зрението или трептене пред очите, зачервено лице; олюлява се като пиян; усеща главата сякаш издърпана назад, като същевременно е прекомерно сънлив; с коликообразна болка и диария; с горещина; преди каталепсия; със зрителни халюцинации и обърканост на мислите.

Световъртеж, особено нощем; < при лежане настрани, трябвало да лежи по гръб; натиск като от тежък товар в предната част на главата; можел да отвори очите само наполовина, не можел да вдигне поглед към тавана; болезнени потрепвания по лицето, последвани от спазми в гръдния кош, които напълно спирали дишането за една минута, редуващи се с пристъпи на смях, продължаващи четвърт час.

Унесеност, от която понякога внезапно се стряска по необуздан начин, отваря частично затворените си очи, но не може да ги държи отворени; говори несвързано, кара се с майка си, която не познава; лицето е много зачервено, бузите пламтящо горещи, със суха горещина по цялото тяло; понякога движи устните и езика, иска течност; пулсиращи каротиди, пълен, много ускорен пулс, учестено дишане, прекомерно разширени зеници, безчувствен; преглъщането е затруднено.

Притъпеност на сензориума, особено забележима при говорене по объркването на думите.

Унесеност с изчезване на зрението и слуха и конвулсивни движения на главата.

Припадък с бледност на лицето, сухота в гърлото и последващо зачервяване на лицето.

Внезапно пада, с бледо лице и почти незабележимо дишане; понякога лицето е подпухнало и зачервено; припадъкът може да продължи дълго.

ВЪТРЕ В ГЛАВАТА [3]

Лекота, слабост, притъпеност и усещане за оглупяване в главата.

Тежест в главата; преди каталепсия.

Прилив на кръв към главата, пулсиране на каротидите; искрящи очи; пулсации в темето, загуба на зрение и слух, подпухнало, налято лице, пълна загуба на съзнание.

Главата е гореща, както и цялото тяло.

Горещина в главата: по време на втрисане; с главоболие; след това общ студ, последван от горещина с жажда; с пот по челото.

След слънчев удар — мъчително усещане за горещина в цялата глава, най-силно в темето, с голяма притъпеност; болка в тила, която не позволява главата да се наведе отвъд определена точка; придобила навика да подпира главата си с ръце при навеждане или изправяне; постоянна болка в шийните и горните гръдни прешлени; паметта и способността за мислене са разстроени; изгубва мисълта си, преди да успее да я изрази; опитва се да намери правилните изрази и плаче поради слабостта на мисълта си; много чувствителна към шум; и най-малкото противоречие я дразни толкова много, че хлипа от гняв.

Тежки поражения на мозъка по време на или след везикулозен еризипел.

Менингит: очите зачервени и възпалени, диви и втренчени, уплашен поглед, сякаш от страх, придружен от известна степен на делириум, разширени зеници, болка в главата и гадене; конвулсивни движения на главата и често повдигане от възглавницата; главата е изтласкана напред; конюнктивите инектирани; зениците свити; желание за светлина или ярка светлина и блестящи предмети предизвикват спазми; вика родителите си, които са до него, и не ги познава; бурен делириум; заекване; силна сухота в устата; дисфагия; потиснато отделяне на урина; треперене и конвулсивни движения на крайниците; удря с ръце и крака; чести усуквания на туловището; ужасяващи видения; крещи; моли за помощ или е много раздразнителен, с буйстване или склонност да удря, хапе или наранява другите; потиснати милиарни обриви.

Хидроцефалия; конвулсивни движения на главата, усещане за лекота в главата и често повдигане на главата; голяма словоохотливост; весел делириум; желание да избяга от леглото и стаята; скърцане със зъби; блестящи очи; втренчен поглед; тъмно оцветени изпражнения; по време на конвулсиите главата се отмята от възглавницата и отново пада назад.

Апоплектични пристъпи; пароксизми на синкоп с хъркащо дишане; кървава пяна от устата; тъмнокафяво лице; лежи по гръб с отворени, втренчени очи; поема въздух с голяма трудност.

Парализа след апоплексия, спастично придърпване на главата към едната или другата страна; крещи, с конвулсивни движения на ръцете над главата, особено при еклампсия.

При изправяне натиск върху челото; можеше да отвори очите си само наполовина; не можеше да погледне нагоре.

Стискащо, сграбчващо главоболие.

Пулсиращо главоболие: в челото; в дясното слепоочие, с диария; в темето; при тиф, с пристъпи на припадък.

Болка в дясното слепоочие, пробождаща и пронизваща, от 8 P. M. до заспиването му в 11 P. M.

Главоболие в двете слепоочия, прострелващо към тила, с жажда.

Тъпа болка в тила.

Болка в главата и гадене.

Главоболие със сухота в гърлото, гадене и повръщане.

Редуване на главоболие и подуване на корема.

Главоболие от излагане на слънце.

Периодична невралгична болка в челото над едната или другата вежда, започва около 9 A. M.; < до около обяд, когато започва да отслабва, и до 3 P. M. е отминала, но се връща в 9 часа на следващата сутрин.

Мъчително усещане за топлина в цялата глава, най-вече в темето, с голяма притъпеност; след слънчев удар.

Натиск върху челото при изправяне, можеше да отвори очите само наполовина, не можеше да погледне нагоре.

Конгестивни главоболия сутрин, < към обяд, постепенно > към вечерта; болките са ужасни, страхува се, че ще полудее, тича или притиска главата си към стената.

Топлина, пулсираща в темето, пристъпи на припадък, загуба на зрението и слуха, лицето подпухнало, напрегнато; конвулсивни движения на главата, често повдигане на главата от възглавницата или извиването ѝ назад; > при спокойно лежане.

Усещане за лекота в главата.

Болка в главата, гадене, делириум, очите диви, втренчени, възпалени; буйство, конвулсивни спазми и нервни потрепвания; ръцете и краката изстиват, пулсът отслабва. θ Менингит.

Главоболие със загуба на зрението и слуха.

Ревматично главоболие с притъпеност; затруднено мислене; < в темето или челото, < вечер и през нощта.

Раздираща болка във врата и по цялата глава, отбягва светлината; > от топлина; < от студ; < при ставане сутрин.

Ревматични възпалителни заболявания на мозъка при деца под седемгодишна възраст, епидемични през един зимен сезон; стряскане насън; стенания с неспокойни движения; когато са будни, гледат втренчено в една точка, с отчаяние по лицата, и или бавно и боязливо отстъпват назад, или побягват с бурен, изплашен вик; хващат предметите край себе си; трескава топлина, зачервено лице; влажна кожа.

Ревматична болка в продължение на няколко години на върха на главата.

При ставане сутрин раздираща болка във врата и по цялата глава; отслабено зрение; отбягва светлината; студени тръпки пълзят по цялото тяло; пръстите на ръцете и петите изтръпнали, последните понякога болезнени; > на топло, < на студено.

ВЪНШНА ЧАСТ НА ГЛАВАТА [4]

Рязко повдига главата от възглавницата.

Заравя глава във възглавницата.

Главата е извита назад.

Движи главата, тласка я във всички посоки; при спазмите предимно надясно.

Поддържа главата с ръце при навеждане или изправяне; след слънчев удар.

Главата се изтегля на една страна; въртене на главата или спастично повдигане и отпускане на главата.

Лявата страна на главата е изтръпнала.

Главата и челото са горещи при допир.

Главата се изпотява повече от обичайното.

ЗРЕНИЕ И ОЧИ [5]

Светлината заслепява; отбягва светлината; конвулсии от ярка светлина, вода или блестящи предмети; очите сълзят.

Промяната на светлината — както при преминаване от тъмно към светло, така и внезапно от светло към тъмно място — причинява болка в очната ябълка.

Най-голяма чувствителност към дневната светлина и желание за светлина от лампа.

Хемералопия.

Замъглено зрение: оплаква се от тъмнина, иска светлина; зрението е мътно, сякаш през воал; пълна слепота при тиф; сякаш пред очите има мъгла или марля; сякаш гледа през стъкло с мътна вода; предметите изглеждат сякаш разтворени или твърде отдалечени; сутрин.

Зрителни илюзии: когато гледа предмет, вярва, че вижда котки, кучета, плъхове и всякакви насекоми в непрекъснато движение; огнени видения; трептене пред очите; коприната, която смята, че навива, е синя; струва му се, че вижда червеникаво-сива рамка около белите предмети; черните предмети му изглеждат сиви; черните букви му изглеждат сиви и сякаш втора такава буква със светлосив цвят е поставена отстрани или отгоре (вид диплопия); когато пише F, минава втори път с молива по същата линия, мислейки, че е начертал втора; вижда предметите умножени и в различни цветове; всичко изглежда изкривено, в наклонено положение; понякога не може да види целия предмет, а после отново го вижда двоен; вижда предметите сякаш през грубо платно, само на части и сякаш пресечени — от едно лице вижда само носа и т. н.; сякаш очите имат само малък зрителен кръг и той може да вижда наведнъж само една малка точка; половин час след вечеря вижда всичко двойно; предметите изглеждат по-малки и по-отдалечени.

Когато чете, не може да различи сричка; буквите сякаш се движат и се размазват.

Внезапно се чувства много странно, защото всичко изглежда зелено; същевременно се обърква в главата и казва, че не може да се въздържи да нанася с лопатата си (докато работи в градината) странни удари във въздуха и да прави странни жестове, сякаш е обладан.

Халюцинациите са тъмни (Bellad. — огнени, блестящи).

Ако вниманието се съсредоточеше върху предмети, отдалечени само на двадесет или тридесет крачки, макар да не можеха да ги различат точно, движещите се фигури все пак изчезваха, когато погледнеха отново.

В сутрешните часове не може да различава предметите, въпреки че ги вижда; блъска се в тях, сякаш е на тъмно.

Страбизъм при мозъчни заболявания, епилепсия, еклампсия или хорея, ако е < от душевни вълнения, ужас, страх и т. н.

Болният не може да различава малки предмети, като например върха на карфица.

Продължително далекогледство; можеше да чете печатен текст само от разстояние.

Когато слиза по стълби, прави две стъпки вместо една и не го осъзнава, докато не падне.

При съсредоточаване на вниманието върху не много отдалечени предмети виждаха животни; при поглеждане на разстояние над тридесет ярда всичко изчезваше.

Амавротична амблиопия.

Потъмняване на зрението, не можеше да чете или да вижда конеца при предене.

Очите бяха отворени, но не обръщаше внимание на нищо и никого около себе си, а когато поставяха предмети пред очите му, не можеше да ги види.

Очите са нечувствителни към най-силната светлина; към ярка слънчева светлина при тиф.

Простудил се, когато обривът бил излязъл; веднага престава да вижда и чува, всичко почернява пред очите му; вика хора, стоящи съвсем близо до него, и не може да повярва, че са там, макар да му говорят високо; сграбчва с ръце и рита с крака.

Почти пълна слепота в продължение на шест часа; на следващия ден — натиск, сякаш изхождащ от средата на очната ябълка, при всяка промяна на светлината, както при преминаване от тъмно място към по-светло, така и внезапно от светло място към по-тъмно.

Зениците разширени; понякога неподвижни и нечувствителни към светлина.

Очите широко отворени, изпъкнали; зениците извънредно разширени, нечувствителни; конюнктивите инектирани, сякаш съдовете са изпълнени с мръсна течност.

Зениците се разширяват, когато детето бъде смъмрено.

Зениците са максимално разширени, неподвижни и нечувствителни към светлина, но поставянето на запалена свещ пред очите предизвиква бурни конвулсии на крайниците, особено опистотонични спазми с ригидност.

(При болния:) Парализа на ириса.

Свиване на зениците; парализа на хранопровода и долните крайници; неволно изпускане на урина и кървави изпражнения; лицето, ръцете и краката сини и студени.

Зениците се свиват след оцет или лимонада.

Очите: неспокойни, блестящи, широко отворени, втренчени, с особен опиянен поглед; искрящи; стъклени; диви и зачервени; изпъкват; блуждаят, съдовете са инектирани; извърнати; въртят се; кривогледи; полуотворени насън; възпалени; в непрекъснато движение.

Извиване на очите и клепачите.

От време на време неподвижен и зловещ поглед.

Гледа неподвижно с очи, заобиколени от мътна синкава ивица.

Очите тревожно фиксирани встрани, в една точка, където си въобразява, че вижда ужасяваща, враждебна фигура.

Очите мътни и натежали.

Усещане, сякаш окото се изтласква навън, с потрепване на клепачите.

Общо кръвонапълване на очите.

Склерата и ръбовете на клепачите зачервени; от очите текат сълзи; плаче несъзнателно.

Замъглено зрение, гуреливи очи, болезнени и сълзящи, както при стари хора.

Обилно сълзотечение с главоболие; по време на трескава горещина; от оталгия.

Горният клепач увисва, сякаш поради спазъм на кръговия мускул на окото.

Можеше да отвори очите само наполовина, не можеше да погледне нагоре.

Очите полуотворени насън.

Очите затворени, отваря ги само когато му заговорят.

Натиск в клепачите, сякаш са подути, каквито действително са, или сякаш са натежали от сън.

Подути и възпалени клепачи.

Слепване на клепачите през нощта.

Гноящи клепачи.

СЛУХ И УШИ [6]

Слухът е много изострен, докато зрението е загубено.

Много чувствителен към шумове, и най-малкият шум го стряска.

Отслабен слух; пълна глухота.

Усещане, сякаш вятър излиза с устрем от ушите.

Слухова халюцинация; говори за влак в ухото си; пеене в ушите със световъртеж.

Болка в лявото ухо, спускаща се към лявата страна на бузата.

Прострелваща болка в ушите.

Оталгия отляво, болката е силна, без прекъсване, отслабва донякъде само през нощта, когато главата е покрита топло; от лявото око текат сълзи, когато болките са най-силни.

Невралгия в бузата близо до лявото ухо, сякаш костта се реже с трион, в малко място, сякаш там има дупка, а при допир — ужасяващо усещане, сякаш докосват мозъка; мускулите на лявата страна на лицето трептят; окото се усеща сякаш е изтласкано от орбитата; отначало топлината > болката, сега <; болният е в непрекъснато движение, размахва ръце; вечер и през нощта.

ОБОНЯНИЕ И НОС [7]

Носният секрет е жълт, зловонен; бързо се втечнява.

Кръвотечение от носа: тъмна кръв, на съсиреци; при коклюш.

Спастично кихане.

Усеща носа си сякаш запушен, въпреки че диша свободно.

Запушване на носа с усещане за сухота.

Грип.

Раздираща и прострелваща болка в крилото на носа.

Непоносим сърбеж в носа.

Крилата на носа бели, лицето зачервено.

Еризипел на носа.

ГОРНА ЧАСТ НА ЛИЦЕТО [8]

Изражение: диво и втренчено; празно, объркано; тревожно; изразяващо силен страх и ужас; като на пиян човек; маниакално; диво, идиотско; отчаяно при събуждане; постоянно се променя; прави глупави гримаси; оглупяло и смутено; сякаш търси нещо.

Челото набръчкано, набраздено; намръщване при мозъчни заболявания.

Мравучкане, сякаш в челото ѝ има иглички; зачервяване и подуване около дясното око.

Стар белег на челото силно се зачерви.

Сардонична усмивка.

Мисли, че лицето е удължено. θ Хистерия.

Болезнени потрепвания по лицето, спазми на гръдния кош, спастичен смях.

Лицевите мускули са в постоянно движение по време на делириум.

Прозопалгия вечер след лягане, < в лявата буза, близо до ухото, обхващаща слепоочната и зигоматичната област, с усещане, сякаш костите се прерязват с трион, разпространяващо се към os petrosum, с усещане в малък участък, сякаш в костта има дупка, която при допир се усеща така, сякаш се докосва мозъкът.

Прозопалгията започва над лявото око, със силни бодежи в ухото; преминава през лявата буза към лявото крило на носа; пробождаща, раздираща болка по различно време в продължение на три или четири дни.

Нервна прозопалгия, подлудяващи болки, спазматични стряскания и тласъци през тялото, хвърля ръцете нагоре; кожата на челото е набръчкана.

Болката се разпространява по всички клонове на лицевия нерв, от foramen stylo-mastoideum до крилото на носа; раздираща и толкова силна, че предизвиква трептене на лицевите мускули с изкривяване.

Лявата страна на лицето за кратки моменти се изкривява от безболезнени конвулсии; съкращенията на зигоматичните мускули изтеглят бузите и устата отдолу нагоре и от лицето назад към слепоочията.

От три дни, в 9 ч. сутринта, силна раздираща болка по цялата дясна страна на лицето, със студени крайници и много горещо лице.

Болезнени потрепвания по лицето и гърдите, със спазматичен смях.

Лице: зачервено, подпухнало, горещо; зачервено, очите диви; горещо и зачервено, със студени ръце и ходила; ограничено зачервяване на бузите; бледо; синьо, със затруднено дишане; подуто и силно зачервено, подпухнало, пурпурно; тъмнокафяво, с меден цвят.

Горещи бузи.

Прилив на кръв към лицето.

Усещала, сякаш лявата страна на лицето ѝ е подута, без в действителност да е така.

Подуване на лицето преди образуването на мехурчета, с мърморещ делириум. θ Едра шарка.

Лицето е покрито с петна с неправилна форма, ненадигнати над останалата кожа и с блестящ, огненочервен цвят.

Еризипел по дясната страна на бузата, носа и лицето.

Еризипел на лицето; по лявата буза, след менструация; с мания.

Едностранен еризипел с менингит; спазматичните симптоми се редуват с паралитични.

Лицев еризипел, обривът е гладък, болният е в делириум, говори непрестанно и гледа втренчено с див поглед.

Сърбящ обрив по лицето, петехии.

Често изпотяване на лицето и челото.

ДОЛНА ЧАСТ НА ЛИЦЕТО [9]

Движи устните напред и назад.

Устни: червени; с жълта ивица по червената им граница, както при злокачествени трески; сухи; болезнени и напукани; треперят; конвулсивно свити; имат жълта ивица по червената си част, както при злокачествени трески, и се слепват, страхува се, че ще сраснат; синкави, подути; покрити с блестяща влага.

Подуване на долната устна.

Пяна по устните; бяла или кървава.

Усещане за пълзене по брадичката.

Болка в подчелюстните жлези.

Бял кръг около устата. θ Диария при деца. θ Истерична мания.

Поставя пръстите си върху устата.

Изкривяване на устата, изтеглена на една страна.

Дъвкателни движения на устата.

Устата е спазматично затворена.

Устата е отворена, но езикът е неподвижен.

Гъста пенеста слюнка около устата.

Долна челюст: увиснала; конвулсивно свита; напрегната; заключена, със затворени устни.

Тризмус след конвулсии.

ЗЪБИ И ВЕНЦИ [10]

Скърцане със зъби, с разтрисане на цялото тяло; вдига ръцете над главата и ги движи, сякаш навива кълбо прежда; с помрачение на съзнанието; с изкривяване на ръцете и разтрисане; с втрисане.

Пулсиращ зъбобол, сякаш някои зъби ще изпаднат.

Внезапна болка в горните зъби, след това в долните; усеща зъбите като притиснати един към друг.

Болките започват в кариозен премолар на дясната долна челюст и оттам се разпространяват по всички клонове на лицевия нерв от тази страна на главата; раздиращи.

Налепи по зъбите. θ Коремен тиф.

Никнене на зъби: скърцане със зъби; движения на пръстите насън, сякаш търси нещо; желание за светлина; склонност към заекване; конвулсии с викове, сякаш вижда ужасяващи предмети; мятане на крайниците, особено на горните.

ВКУС, ГОВОР, ЕЗИК [11]

Вкус: горчив; всяка храна ѝ се струва горчива или с вкус на слама или пясък; загуба на вкус, пие оцет, без да усеща вкуса му.

Език: белезникав, с фини червени точици; върхът е по-червен от обичайното; сух, червен; сух и пресъхнал; бледочервен, в постоянно движение; подут, обложен, сух; жълт в средата; сух; подут, виси извън устата; влажен, папилите са уголемени и се подават през мек бял налеп; подут, скован и трудно подвижен; усеща се като покрит с мехури.

Драскат езиците си с нокти.

Говор: заекващ; затруднен и неразбираем; неясен; трябва дълго да полага усилия, преди да изрече дума, заеква и издава несвързани звуци.

Заеква; изкривява лицето; полага големи усилия да говори; устата се изтегля ту надясно, ту наляво.

Едно семейство си било легнало, когато внезапно от стая до спалнята се чул трясък, който събудил уплашено двегодишно момче; причината за смущението била счупването на плота на дъбова маса; момчето, русо дете със светла коса, изпъкнало чело, жизнено и интелигентно, се успокоило и отново заспало едва след доста време; на следващия ден родителите забелязали, че момчето, което преди говорело правилно, сега заеква и че езикът му извършва неволеви движения в различни посоки; към вечерта изглеждало уплашено и тревожно, че някой се намира под леглото; страхът изчезнал след няколко дни, но заекването и нарушените движения на езика продължили, докато не били облекчени от Stramon. [30].

Липса на говор при четиригодишно момиче от седмици, със спазматичен смях и пляскане с ръце; спазматичен смях през нощта, плач през деня.

Липса на говор в продължение на няколко дни при седемгодишно момиче. θ Cholera Asiatica.

Не можел да говори при тиф.

Афазия.

УСТНА КУХИНА [12]

Сухота на устата: и на зева; сухи, лепкави устни; лъскава; не може да плюе, въпреки че езикът изглежда влажен и чист; едва може да поеме хапка хляб, пие много; и липса на вкус; трябва да я овлажнява, без жажда.

Слюнка: увеличена; лигавене; с втрисане и треска; жилава, изтичаща от устата.

Лепкава слуз в устата.

Цялата устна кухина е сякаш разранена.

След вечеря внезапен прилив и изплюване на кръв; след леко отхрачване устата му се изпълва с яркочервена кръв; стягане в гърдите, сърцебиене и главоболие.

Кървава пяна пред устата.

Мекото небце е сякаш изтеглено надолу; храната и напитките преминават трудно под него и с дращеща болка в него.

Небцето се усеща пресъхнало, така че не може да изяде и хапка хляб.

НЕБЦЕ И ГЪРЛО [13]

Парене в гърлото, силна жажда, сухота на езика, който е много червен.

Парене в гърлото, неистова жажда, болка в стомаха, ступор.

Усещане като от вряща вода, която се надига в гърлото.

Сухота на гърлото: и на зева; не се облекчава от никаква напитка; и обилно уриниране; със затруднено преглъщане.

Затруднено преглъщане: възпрепятствано, с жилеща болка в гърлото; с болка в подчелюстните жлези; с конвулсии; особено на течности; поради спазматично стягане на гърлото.

Парализа на фаринкса и хранопровода.

Стягаща, пареща болка в гърлото и усещане, сякаш топка е заседнала в него; след това делириум с най-странни представи; по-късно слепота с разширени зеници.

Задушаване в гърлото.

Стягане около гърлото; често прокашляне и отхрачване.

Стягане на мускулите на гърлото при опит за преглъщане.

Спазматично засягане на хранопровода. θ Морбили.

Отвращение към течности; отдръпва се от поднесената чаша; изпада в ярост, когато устните му бъдат навлажнени.

Отвращение към вода; дори видът ѝ предизвиква спазъм; стягане на гърлото, пяна, плюене.

Хидрофобия; безпокойство, силни конвулсии, болният е толкова буен, че се налага да бъде вързан; мята се в леглото, не спи, издава пронизителни писъци; в делириум, без памет или съзнание; зениците са извънредно разширени; неудържимо желание да хапе и да разкъсва всичко със зъби; крайна сухота на устната кухина и зева; видът на светлина, огледало или вода предизвиква ужасяващи конвулсии; стягане и спазми на хранопровода, пяна на устата и често плюене.

Поглъща напитката набързо.

Гърлото е болезнено, с вратна скованост.

Възпаление на задната стена на фаринкса; спазматични съкращения.

Тетанични спазми на мускулите на глотиса; присъединяват се към ангина след обилни кръвопускания, с надвиснала опасност от местна двигателна парализа.

АПЕТИТ, ЖАЖДА, ЖЕЛАНИЯ, ОТВРАЩЕНИЯ [14]

Повишен апетит; с диария; с изпотяване; с хорея.

Загуба на апетит: със стягане в лъжичката; с изпотяване; не може да яде хляб.

По време на хранене: ръцете треперят.

След хранене: двойно виждане; стягане на зева.

Жажда: със силна сухота на устата и гърлото; мъчителна и неутолима от вода; неистова ; с желание за кисели напитки; при мания; със световъртеж; с главоболие; коремът е възпален; за големи количества, пие жадно; със замъглено зрение; дори при обилна слюнка; и повръщане; след повръщане; с болки в корема и редки изхождания; с обилно отделяне на пареща урина; при събуждане; неистова, с горещина; последвана от изпотяване; между горещината и изпотяването; с изпотяване.

Без жажда: понякога през студения или горещия стадий и при изпотяването; отвращение към вода по време на треска.

Силно желание за кисело.

Страх от вода и отвращение към всички течности.

ХЪЛЦАНЕ, ОРИГВАНЕ, ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ [16]

Много силно спазматично хълцане.

Singultus в най-упорита форма при деца, с безпокойство през нощта и писъци насън. θ Singultus.

Кисели оригвания с кардиалгия.

Гадене: отделяне на много солена слюнка; но не може да повърне; и отвращение; с тревожност; с усещане, сякаш пада; с обилно слюноотделяне вечер; с непрестанно хълцане; с невъзможност да повърне каквото и да било; сякаш ще повърне, но никога не се стига до това.

Воднисто повръщане: на слуз вечер; на слуз с кисела миризма; на зелена слуз, с жажда; на жлъчка със слуз; на тъмнозеленикава материя, примесена с храна; на жлъчка; след най-малкото движение, дори след сядане в леглото; веднага щом повдигне глава от възглавницата; при излагане на ярка светлина; сутрин; на кисела слуз или зелена жлъчка; на цялата храна, с кардиалгия или коклюш; рядко с втрисане, често с горещина; понякога с изпотяване.

След повръщане: жажда; дълбок сън; треска и изпотяване.

Диафрагмит; делириум; парене по хода на диафрагмата; учестено и повърхностно дишане; спазми; отбранява се от поднесената вода.

ЛЪЖИЧКА И СТОМАХ [17]

Силно страдание в лъжичката.

Тревожност в лъжичката, със задух.

Парене в лъжичката, разпростиращо се към двете страни.

Епигастриумът е напрегнат, твърд, болезнен.

Стомахът е много чувствителен при допир.

Възпаление на стомаха, парене; тревожност.

Притискаща болка в стомаха.

Силна притискаща болка в лявата половина на стомаха, < от натиск.

Теглеща болка в задната част на стомаха.

Болка в стомаха и цекума.

Разяждаща болка в стомаха.

Силна болка, повръща почти цялата храна; от десет години.

Кардиалгия от няколко години; по няколко пристъпа всеки ден, завършващи с повръщане и оригване; езикът блед, леко обложен отзад; забавено изхождане; малък, слаб пулс; измършавяване.

КОРЕМ И ПОЯСНИЦА [19]

Горещина и тревожност в корема.

Болка в корема; притискаща, пълзяща; свиваща; теглеща.

Раздираща; сякаш пъпът ще бъде изтръгнат, болката преминава в гърдите; коликообразна.

Колика: световъртеж; воднисто повръщане и диария; с къркорене и диария; с изпотяване; настъпва внезапно вечер, с усещане за прималяване и студени тръпки; сякаш е издут, коремът е болезнен дори при докосване отстрани.

Корем: твърд, напрегнат; тимпаничен; подут, но не твърд.

Истерични спазми в корема.

Газове в корема я събуждат; крещи, мислейки, че е пълна с пълзящи създания.

Усещане, сякаш коремът е разширен до крайна степен.

ИЗХОЖДАНИЯ И ПРАВО ЧЕРВО [20]

Изхождането и уринирането са потиснати.

Запек: безрезултатни позиви за изхождане; с гърчове; кардиалгия; редува се с диария и кървящи хемороиди.

Диария: със световъртеж; с главоболие; с бледност на лицето; с повишен апетит; прекратява се след обилно изпотяване; неволни изхождания; при коремен тиф; в послеродовия период.

Изпражнения: черни, предшествани от извиваща болка в червата и делириум; черникави; с миризма на мърша, безболезнени, диарични.

Детска холера: зловонни изпражнения; страбизъм; събужда се уплашено; бледо лице.

От ануса се отделя съсирена кръв.

Хемороидално кръвотечение в продължение на няколко дни.

Хемороиди: болезнени; кървящи.

Преди изхождане: усукване в червата; извиваща болка в корема.

По време на изхождане: колики, подуване на корема, търкаляне в корема, повръщане, бледност; изпотяване.

Глисти; коремни спазми и чести позиви за изхождане; при събуждане детето се отдръпва уплашено при вида на предмети, дори на такива, които са му познати.

ПИКОЧНИ ОРГАНИ [21]

Задръжка на урина: с усещане, сякаш урината не може да се отдели поради стеснение на уретрата; след известно напъване се отделят няколко капки, без да се образува струя въпреки всички усилия; без никакво болезнено усещане, но сякаш цилиндрично тяло се избутва през уретрата, > след пиене на оцет.

Урината се отделя на капки, с постоянни болезнени позиви.

При остри заболявания бъбреците отделят по-малко урина от обичайното или никаква, особено при деца, при обривни трески и др., както и при коремен или петнист тиф; след помятане или раждане; силен позив за уриниране, макар отделянето на урина да е потиснато.

Често е принуден да уринира, но отделянето се забавя с минута, преди урината да потече, и макар да излиза само на капки, през предобеда все пак се отделя голямо количество.

Внезапно, през нощта, поразително голямо количество урина, бистра като вода; след делириум.

Обилно отделяне на пареща урина.

Урината се отделя без никакъв контрол; можел да я задържа, но чувствал, сякаш няма сила да затвори шийката на пикочния мехур; понякога усещане, сякаш уретрата е твърде тясна и не може да се разшири.

Отделя урина неволно; в леглото; при ходене и седене.

Уринирането е капково; урината изтича на капки много бавно и вяла.

Втрисане по време на уриниране, къркорене в корема.

МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ [22]

Повишено полово влечение.

Похотливост; приапизъм; пенисът е в ерекция, както при хордея; тестисите са придърпани нагоре.

Полова възбуда; постоянно разголва половите си органи; говори неприлично.

Съзнанието е силно помрачено; постоянно държи ръцете си върху половите органи.

Постоянно дърпане на половите органи при малки момчета.

Онанизъм, причиняващ епилепсия.

Импотентност вследствие на онанизъм, често само временна.

ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ [23]

Нимфомания; сексуален делириум; говори на похотливи теми; пее неприлични песни; ненаситно полово желание; излъчва похотлива миризма на семенна течност; прекомерно менструално кръвотечение с теглене в бедрата, корема и горните крайници; след менструация — хлипа и хленчи.

Тумор на яйчника с големина на кокоше яйце, с пронизваща болка; истерични гърчове, по време на които болната се отдръпва уплашено при вида на когото и да било.

При събуждане — уплашен, отдръпващ се поглед, при метрит.

Отделяне на черна кръв от матката.

Менорагия.

Метрорагия с прекомерна словоохотливост, пеене, молитви и възхвали; изпълнена е със странни и нелепи идеи; теглещи болки в корема, горните и долните крайници; понякога отделя големи съсиреци.

Менструалното кръвотечение: прекомерно; с теглене в бедрата, корема и горните крайници; много воднисто; твърде обилно, с черна кръв на големи съсиреци; на всеки три седмици, продължава по-дълго от обичайното.

Дисменорея; говори непрестанно, предимно за благочестиви неща; умолява много настойчиво; теглене в бедрата и тъпи болки в коленете, с усещане, че е много висока; болките са непоносими и довеждат болната до отчаяние.

По време на менструация: словоохотливост; крайно изразен нервен еретизъм; гърчове; треперене и неспокойствие; силна миризма като на семенна течност; остра телесна миризма.

След менструация: хлипа, хленчи; еризипел на лявата буза.

БРЕМЕННОСТ. РАЖДАНЕ. КЪРМЕНЕ [24]

По време на бременност: мания; лицева болка; изпълнена е със странни идеи.

Заплашващ аборт; непрестанно говорене, пеене и умоляване.

Пуерперални гърчове: уплашен вид преди и по време на гърчовете; сардонична усмивка; заекване или загуба на говора; загуба на съзнание и чувствителност; ужасяващи видения; смях, пеене; опити за бягство; пристъпите се възобновяват при вида на някакъв блестящ предмет, понякога при допир; с обилно изпотяване и силен страх.

Гърчове: с епилептична форма; кожата е гореща и суха; пулсът е остър и учестен (130); лицето е зачервено и подпухнало; очите са блестящи и изпъкнали, с пяна на устата; ръцете и крайниците са обхванати от гърчове; главата е изтеглена назад. θ Пуерперални гърчове.

Жена, æt. 32, по време на четвъртото раждане била подложена на груби манипулации в опит да се разшири маточната шийка; възбудила се, ругаела, удряла, плюела наоколо, плачела и се смеела; лицето било зачервено, зениците разширени, изпитвала силен ужас; спазми с извиване и мятане в разнообразни въртеливи движения; всеки мускул бил в действие, особено флексорите и екстензорите; външните полови органи били подути и чувствителни; маточното устие било наклонено назад и податливо на разширяване; детето се родило по време на спазъм. θ Пуерперални гърчове.

Трупна миризма на лохиите; изпълнена е със странни фантазии и видения.

Прекомерно отделяне на мляко при кърмещи жени.

ГЛАС И ЛАРИНКС. ТРАХЕЯ И БРОНХИ [25]

Глас: по-висок и по-тънък; писклив; неясен; гласовите органи са частично парализирани; слаб.

Опитва се да заговори бързо, но не може да произнесе нито дума, а само мучене или заекване; гласът е пресипнал и грачещ.

Стягане на ларинкса и гръдните мускули.

Пресипналост от крещене; със слюноотделяне; сутрин.

Афония вследствие на силна психична възбуда, с истерични и маниакални симптоми.

Афазия при мозъчно заболяване.

Ларингеален спазъм в продължение на един час при холера, в полунощ; болният почти се задушава, сякаш моли за помощ със скръстени ръце и отчаян поглед.

Напразно се опитва да произнесе дума; лицевите мускули се изкривяват и настъпва пристъп на задушаване, продължаващ няколко минути.

Спазматичен смях през нощта; спазматичен плач през деня; пълна афония.

Загуба на говора при холера; пълна немота в продължение на няколко дни.

ДИШАНЕ [26]

Хриптящо дишане: към полунощ; при коклюш; по време на втрисане или изпотяване.

Дишане: на моменти стерторозно и мъчително; хъркащо; учестено и затруднено; много дълбоко, с голямо усилие; вдишването е бавно, издишването бързо; потиснато, с усещане за стегнатост напречно през гръдния кош; тревожно по време на горещина или изпотяване; силно потиснато; стерторозно, както при круп.

Чести въздишки.

Извънредно силно чувство на задушаване.

Стенокардия; стегнатост напречно през гръдния кош; потискане, свиване; прекъснато дишане.

Спазми на гръдните мускули; отделни части потрепват; спазматични движения на ръцете; понякога гръдният кош е неподвижен; диша само с диафрагмата и коремните мускули.

Съчетание от хиперемия и спазъм вследствие на заболявания на гръбначния стълб и диафрагмата, с хълцане и рефлекторни спазми на епиглотиса.

Спазми на гръдния кош, особено при истерични жени.

Спазматична астма.

Силен натиск върху хрущялите на третото и четвъртото ребро, със затруднено дишане; не може да вдиша достатъчно въздух, без да изпита силна тревога.

КАШЛИЦА [27]

Кашлица: периодична, безболезнена, спазматична, с висок, писклив тон; < вечер и сутрин, при докосване на гърлото, при ходене на вятър, в сводести помещения, след гуляй, след уплаха, при гледане на ярки предмети, след пиене на вода; при пияници; суха, с извънредно силно чувство на задушаване; звучна, крупозна, лаеща.

При кашляне в седнало положение долните крайници се отмятат нагоре.

Коклюшна кашлица, лаеща, подобна на круп, със задушаващо свиване на гръдния кош, силно сърцебиене, хрипове, тревога, конгестия, кръвохрачене; гърчове; повръща всякаква храна, крайно измършавял, плаче денем и нощем, с кръвотечение от носа при силни пристъпи.

По време на кашлица: сърцебиене, тревога; стягане на гръдния кош, гърчове.

ВЪТРЕШНОСТ НА ГРЪДНИЯ КОШ И БЕЛИ ДРОБОВЕ [28]

Усещане за сухота в гръдния кош.

Тъпа болка в гръдния кош и гръдната кост, предизвикана от говорене.

Усещане, сякаш нещо се върти в гръдния кош; след това горещина в лицето.

Болка в гръдния кош, кашлица и други перипневмонични симптоми по време на възстановяване от менингит.

Спазми в гръдния кош, възпрепятстващи дишането. θ Просопалгия.

Диафрагмит; силно парене в областта на лъжичката, което се разпростира по диафрагмата от двете страни; кратко, затруднено дишане; пулсът е учестен и твърд; смях и плач; спазми; делириум, но съзнава състоянието си и избухва в горчиви оплаквания за нещастията си; когато ѝ предложат вода, се съпротивлява. θ Нимфомания.

Пулс 132; температура 103.3; дишането е много кратко и мъчително, с непрекъснати клокочещи хрипове в гръдния кош, > от обилно, слузесто, воднисто отхрачване, примесено с червеникава гнойна материя; едри влажни хрипове навсякъде в двата бели дроба, перкуторният тон е притъпен по целия гръб; не е отделяла урина от сутринта, но в 1 P. M. е имало рядко чревно изхождане; щом се унесе в дрямка, цялото ѝ тяло се облива в обилна пот; кашлицата < от студени напитки; след кашлицата настъпват пристъпи на задушаване с желание вратите и прозорците да бъдат отворени; силно желание за бира; силна потребност от светлина — ако стаята е тъмна, мисли, че ще се задуши. θ Пневмония.

Десностранна пневмония от четири дни; пулс 102; температура 103; силна жажда за студена вода; стенания и голяма словоохотливост, с тежък делириум; иска да скочи от леглото и едва успяват да го задържат; говори за коне в обор, които трябва да храни, и т. н.; мисли, че единият му крак е отрязан; иска жена му да е непрекъснато до него и в стаята да има светлина; въобразява си, че ще умре; лицето е затъпено; кашля доста и отхрачва жълта и кървава слуз; силно челно главоболие; висока температура от 4 P. M. до 5 A. M.; няма изхождане от началото на заболяването; урината е бистра, но тъмночервена; бронхиално дишане и притъпление при перкусия над долната част на левия бял дроб.

СЪРЦЕ, ПУЛС И КРЪВООБРАЩЕНИЕ [29]

Натиск около сърцето.

Сърдечната дейност е слаба и бавна.

Сърдечните удари не могат да се напипат.

Сърцебиене; с тревога.

Сърдечните удари се усилват толкова много при движение, че с часове не може да говори; треперене, потрепвания като при хорея; шумове вместо нормални сърдечни тонове; след уплаха.

Стенокардия. (Вж. 26.)

Пулс: пълен, силен; учестен, твърд; неправилен; малък и спазматичен; бавен при тиф; треперещ или недоловим; двоен и много бърз, при спокойно дишане; ускорен; мек и слаб; бърз, прекъсващ; треперлив, слаб, неравномерен, понякога прекъсващ.

Пулсът е малък, слаб, едва доловим; сърдечната дейност е бурна; каротидните артерии са изпълнени и пулсират.

ВЪНШНА ГРЪДНА СТЕНА [30]

Режеща болка в гръдната кост след лягане през нощта; прекратява се след отделяне на газове, но се връща.

Обриви по гръдния кош.

Червен обрив по гръдния кош. θ Тиф.

Спазми в гръдните мускули.

ШИЯ И ГРЪБ [31]

Гърлото е подуто отвън, както при заушка.

Силна ригидност на мускулите на шията и гърба.

Шията е скована; не може да наведе главата назад.

Теглеща ревматична болка от страничната част на шията към крайниците.

Болка в тила; от шията през главата.

Болка в шийните и горните гръдни прешлени.

Разкъсващи, парещи болки от шията към лявата аксила.

Силна чувствителност по протежение на гръбначния стълб в шийната област; най-лекият натиск предизвиква извънредно силни викове и буйстване.

Туловището е също толкова ригидно, колкото крайниците.

Гърбът е много скован, без особено силна болка.

Зачервено, безизразно, втренчено лице; невъзможност за артикулиране; лежи на лявата страна и постоянно изтласква дясната страна на тялото напред чрез спазми на десните мускули, изправящи гръбначния стълб. θ След слънчев удар.

Теглещи болки в средата на гръбначния стълб, с теглеща болка срещу тях, в задната част на стомашната област.

Болезнено при допир място на гърба.

Поставя дясната си ръка върху кръста и изкривява уста, сякаш изпитва силна болка.

Болка като след побой в гърба, рамото и корема, предизвикана от движение.

Студени тръпки по протежение на гърба, като от студена вода.

Пот по гърба.

Обрив по гърба.

Силни болки в поясницата.

Болки в поясната област, като при ревматизъм.

Теглещи болки в кръста.

Гърбът се извива назад.

Миелит: треперещи съкращения; тонични епилептоидни гърчове при незасегнато съзнание; внезапни тласъци през тялото, болезнени при допир места на гърба; постоянна болка в шийните и горните гръдни прешлени; мускулите не се подчиняват на волята; редуване на екзалтация и меланхолия; световъртеж при ходене на тъмно; диплопия, замъглено зрение; страбизъм; заекваща реч или афония; спазми на лицевите мускули или потрепване на отделни части; треперене или парализа на крайниците.

ГОРНИ КРАЙНИЦИ [32]

Болка в рамото и гърба.

Фини, остри бодежи в предмишницата и ревматична стягаща болка в делтовидния мускул.

Тъпа, теглеща болка в дясната ръка над лакътя.

Тласъци в лактите; бодежи в предмишницата.

Размахва ръце; при невралгия; хвърля ги нагоре.

Постоянни движения на ръцете и дланите, сякаш преде или тъче.

Конвулсивно движение на ръцете над главата.

Вдига ръце над главата, пляска с длани, прави грациозни кръгови движения.

Спазматични движения на дланите и предмишниците.

Ръцете са обхванати от по-силни гърчове, отколкото краката. θ Спазми.

Удря с едната ръка, а с другата сграбчва.

Движи ръцете си, сякаш извито назад дете се страхува всеки миг да не падне дълбоко надолу.

Посяга и сграбчва с ръце — не треперливо и несигурно, а уверено.

Ръцете треперят непрестанно. θ Тиф.

Движи ръката: странно, в различни посоки; право напред; сякаш отблъсква нещо; сякаш върши някаква работа; сякаш търси нещо; сякаш се опитва да улови предмет, който неясно различава във въздуха; лови въображаеми неща; чопли; търси с ръце по завивките; насочва я към носа, ушите и главата; сграбчва гърлото си, с въздишки и стенания.

Извиване и кършене на ръцете.

Ръцете: отварят се и се затварят; многобройни движения на пръстите; подскачат; потрепват; свити са в юмрук (без палците), но могат да бъдат отворени; не може да свие ръцете си в юмрук; изпуска предмети; разхлабени в ставите; треперят.

Трудно поднася ръката към чашата или чашата към устата.

Пръстите са безчувствени.

Ръцете и дланите треперят.

Треперене на ръката, когато хване нещо; при хранене.

Горните крайници са горещи.

Дланите са постоянно студени.

Сърбящи петна по дланите.

Петна по ръцете като от ухапвания от бълхи.

Панарициум, болката е непоносима и довежда до отчаяние; облекчава болката при нагнояване.

ДОЛНИ КРАЙНИЦИ [33]

Коксалгия на лявата тазобедрена става; силни, подлудяващи болки при образуване на абсцеси.

Morbus coxarius, засегнат е левият крайник и той е с около половин инч по-дълъг от здравия; фистулни отвори от лявата тазобедрена става.

Теглещи болки в бедрата.

Остри бодежи по дясната голямопищялна кост.

Ревматична, теглеща, притискаща болка в лявото ходило.

Безчувственост и скованост на левия крак, с гъделичкащо усещане за пълзене под кожата.

Пълзене: в бедрото; в ходилото; в пръстите на краката.

Петите са безчувствени, понякога болезнени.

Ходилата и долните крайници са студени и парализирани, а останалата част от тялото е възбудена.

Парализа на долните крайници, загуба на говора; втренчен поглед.

Ходилата са разхлабени в ставите.

Когато го изправят на крака, ги изритва напред, но не може да стои върху тях; те не могат да останат спокойни дори една минута.

Умора в ходилата.

Спазматична ригидност на долните крайници.

Потрепване на крайниците.

Треперене на ходилата.

Краката се подгъват при ходене; спъва се в собствените си крака и пада.

Гърчове на левия долен крайник; започват с тласъци, които изтеглят крайника навътре и нагоре.

Спазми в крака.

Подскачане в бедрото; в коленните стави.

Свива крака нагоре насън.

Блъска с ходилата. θ Тиф.

Следобед — треперливо мятане на коленете и ходилата, като при силни студени тръпки, при запазено съзнание.

Потрепване на пръстите на краката.

Постоянно треперене на ходилата.

Долните крайници са студени.

Ходилата са винаги студени.

Парене по гръбната повърхност на ходилото.

Парене и сърбеж на ходилата.

Долната част на парализираните долни крайници е покрита с пот.

Крайниците са тъмночервени.

Меден цвят на лявото коляно.

Вътрешната страна на дясното бедро е зачервена и подута. θ Тиф.

Обрив по крака; сърбеж на ходилата.

Възпалени, болезнени пустули на десния крак, отделящи разяждаща течност.

Няколко цирея по ходилата.

КРАЙНИЦИ КАТО ЦЯЛО [34]

Ръцете са възбудено подвижни, долните крайници са спокойни.

Теглещи, парализиращи, донякъде спазматични болки в мускулите.

Пръстите на ръцете и петите са безчувствени, последните понякога болезнени; ревматични главоболия.

Парализирани крайници след апоплексия или поради размекване на гръбначния мозък.

Крайниците са безчувствени, сякаш са изтръпнали от залежаване; дланите и ходилата са много студени при нервни заболявания, със силна мозъчна конгестия.

Потрепване на дланите и ходилата.

ПОКОЙ. ПОЛОЖЕНИЕ. ДВИЖЕНИЕ [35]

Лежане: настрани световъртежът <; пулсиращата горещина в темето >; вечер прозопалгия в l. буза; режеща болка в гръдната кост.

Седене: неволно изпускане на урина; при кашляне долните крайници се подмятат нагоре.

Подпира главата си с ръце при навеждане или изправяне след слънчев удар.

Щом повдигне глава от възглавницата: повръщане.

Поставя дясната си ръка върху кръста: сякаш изпитва болка.

Изправяне: натиск в челото.

След движение: повръщане на жлъчка; сърцебиенето се усилва значително; болка в гърба, рамото и корема.

Ходене: неволно изпускане на урина; на тъмно — световъртеж.

НЕРВИ [36]

Силно желание да легне.

Умора на крайниците.

Голяма слабост; отпадналост и умора.

Припадане: с главоболие; преди обяд, със силна бледност на лицето; със силна сухота в устата; с колики; през студения стадий; при тиф.

Всекидневни припадъци; внезапно пада като мъртва, с бледо лице и почти недоловимо дишане, събужда се след един до три часа; ако бъде обезпокоена по време на пристъпа, се търкаля по пода, изпада в ярост и хапе хората около себе си.

Залита като замаян; не може да направи дори няколко крачки без помощ.

Пада при пълно съзнание и се извива назад така, че петите докосват тила; внезапно отново се прегъва напред.

Пада на тъмно; на светло може да ходи добре.

Прекомерна тревожност и неспокойствие.

Постоянни неспокойни движения на крайниците и цялото тяло.

Голяма подвижност на всички крайници, но въпреки това не може да се изправи.

Мускулите на волевите движения не се подчиняват на волята; с огромно усилие поднася чаша към устните си.

Пълна загуба на волевите движения при запазено съзнание.

Волевите мускули не се подчиняват на волята въпреки усилията му да овладее неприятните движения.

Обездвижване на различни части на тялото.

Парализирани крайници след апоплексия.

Паралитични симптоми, редуващи се със спазматични.

Треперене: на устните; на крайниците; на дланите и ходилата; на цялото тяло; сякаш детето е силно уплашено; на крайниците при mania-a-potu.

Подскачане: на главата върху възглавницата; на крайниците; през тялото.

Потрепване: на дланите и ходилата; на сухожилията; на крайниците; по време на студени тръпки; през цялото тяло, като при хорея.

Стряскания и тласъци през тялото.

Постоянни крампи на дланите и ходилата.

Бавно свиване и изпъване на крайниците, повтарящо се на пристъпи.

Редуващи се съкращения на дланите и ходилата.

Гърчове: редуват се с ярост; опистотонични, предизвиквани от ярки, ослепителни предмети, запалена свещ, огледало или допир, детето е вдървено като дъска; когато му говорят високо или го докосват; отхвърля всякакви течности, както при хидрофобия, и щом течността докосне устните, спазмите се възобновяват с голяма сила; крещи силно с дрезгав глас.

Мята ръце и крака, най-вече ръцете; отваря и затваря длани и извършва многобройни движения с пръстите.

Голяма подвижност на крайниците.

Странни неволеви движения, голяма пъргавина.

Погрешно възприема положението на крайниците си, пропуска стъпала при слизане по стълби.

Усещане в ставите, сякаш всички части на крайниците са напълно отделени една от друга.

Усещане в ръцете и краката, сякаш са отделени от тялото.

Дланите и ходилата се усещат като разхлабени в ставите.

Прогресивна локомоторна атаксия.

Хореята се предшества продължително време от голяма раздразнителност и чувствителност, склонност към плач, съчетана със смях и жизнерадостно настроение; треперене на един или повече крайници; движенията на крайниците се извършват с лекота и сила; ходенето преминава в забързано тичане; усещане за пълзене в крайниците.

Хорея при лица със слаба конституция, с усилена дейност на висшата нервна система, лесна подвижност на подчинените на волята мускули и едновременно потискане на коремната нервна система, с отпадналост и задръжка на изпражнения и урина.

Хорея: от уплаха; пълзене в крайниците, последвано от силни движения, обикновено кръстосани, на лявата ръка и десния крак; върти ръце над главата; скача, катери се по маси и т.н.; причинена от мозъчно заболяване; силни неволеви движения на езика с невъзможност да произнесе и дума.

Сардонична усмивка; когато се опитва да вдигне предмет от пода, ръката се отклонява далеч от него въпреки най-големите усилия. θ Хорея.

Хистерия: предшествана от голяма чувствителност, редуващи се плач и смях; полова възбуда; изпълнена със странни и нелепи фантазии; изпълнена със страх, отдръпва се и гледа диво дори познати предмети; не желае да остава сама; голяма бъбривост; подпухнало лице; моли се и умолява; гърчове; вдървяване; нервни тръпки; пяна на устата; лицата изглеждат издължени; отдръпва се от страх, опитва се да избяга; без загуба на съзнание; от уплаха; внезапни пристъпи с писъци, последвани от сънливост, но не може да заспи; пристъпите са периодични и имат предвестници; тонични спазми като при каталепсия, крайниците могат да бъдат движени от други хора; скованост на тялото със загуба на съзнание, предшествана от главоболие със световъртеж.

Опистотонус и тризъм с конгестия към главата; зачервено лице; горещина на тялото, обилно уриниране; дълбок, хъркащ сън.

Крещи, след това свива краката нагоре и кръстосва ръце върху гърдите, скърца със зъби и ги стиска, посинява под очите и около устата, понякога с гадене или напъни за повръщане; урината е наситено оцветена, когато пристъпите са най-чести; непосредствено след пристъпите иска нещо за ядене; болка в стомаха при пристъпите; по време на пристъпите лицето първо се зачервява, после пребледнява, последвано от посиняване; кожата е суха и гореща; тялото се вдървява и извива назад, главата е отметната, коленете са свити нагоре, лактите са притиснати към хълбоците, а дланите са свити в юмруци; единадесет до дванадесет пристъпа дневно, всеки с продължителност три минути; стене насън след пристъпите; има острици.

Гърчове на главата и ръцете с хълцане; движи главата напред-назад и това движение се прекъсва единствено от хълцането.

Тежки спазми, опистотонус и емпростотонус, редуващи се със сомнамбулизъм.

Спазми: редуване на клонични и тонични; тялото е много горещо; непрекъснато променят характера си; коремът е издут; нощем; поради потискане на обрив или неизбиване на екзантема; потискане на всички секреции и екскреции.

Епилепсия: от уплаха; внезапни пристъпи с писъци, последвани от сънливост; тъпа болка в стомаха; периодични; наближаването им се оповестява от предвестници.

Епилептиформени спазми, с непрекъснато бързо тласкане на главата надясно; постоянно въртеливо движение на лявата ръка; болка в стомашната ямка; упорит запек; дълбок, хъркащ сън; потиснатост, страх от смъртта; желание да бъде сам.

Епилепсия след онанизъм.

Спазматични симптоми, редуващи се с транс; при жена, страдаща от три години, всяко лято.

Неподвижност на крайниците; не може да извърши и най-малкото движение. θ Каталепсия.

Каталептични пристъпи, крайниците лесно се преместват от други хора и остават в зададеното положение; преди пристъпите — главоболие, световъртеж и тежест в главата.

Каталептично състояние след рана на дясната теменна кост; чопли с ръце завивките.

Тетанус и тризъм.

Може да напредва само бавно, тъй като краката могат да се повдигат единствено сковано, а ходилата остават в пълна екстензия; пациентът лесно пада, а върхът на ходилото, насочен навътре, единствен докосва земята.

Крайниците запазват всяко положение, което им се придаде; само клепачите се отварят отново, след като бъдат затворени; главата остава там, където е поставена, а когато ходилото се сгъне напред или назад в ставата, то остава така или се връща в предишното си положение само бавно.

Парализа на едната страна, конвулсии на другата.

Лявата страна е парализирана, заеква несвързани думи; пролива сълзи.

Парализирани крайници след апоплексия.

Лежи напълно неподвижен, с полуотворени очи, втренчен и уморен вид; горните клепачи се движат спазматично, треперещата уста е отворена, не отговаря на нито един въпрос.

Травматичен неврит.

Смята се за ефикасно при хидрофобия (дозата да се променя дори до предизвикване на симптоми).

СЪН [37]

Сънлив и залитащ.

След сън през деня се събужда с важен и тържествен вид.

Силно желание да легне и да спи.

Сънливост, последвана от кома.

Сънлив, но не може да заспи; след конвулсии.

Зашеметена полудрямка или дълбок сън с хъркане; стерторозно дишане.

Кома, хриптящо дишане, кървава пяна от устата. θ Скарлатина.

Детето не иска да заспи на тъмно, но скоро заспива в осветена стая.

Неспокоен сън, лежи с присвити крака; движи ръцете в различни посоки; хърка и издава нечленоразделни звуци.

Обикаля нощем; става след полунощ, объркан; надига се в леглото; сяда в леглото.

Сънува с отворени очи. θ Тиф.

Странни сънища с ужасяващ характер.

Безсъние при вялопротичащи адинамични трески.

По време на сън: смее се; крещи; стряска се; полова възбуда; потрепване на крайниците; семеизпускания; спазми; сяда, поглежда нагоре, говори несвързано.

Неспокоен сън, изпълнен със сънища; мята се в леглото.

Халюцинации: танцува в църковния двор; чува двама души да говорят, но не знае кои са; сякаш изтеглят леглото изпод нея.

Събужда се: не знае къде се намира; с тържествено изражение на собствена значимост; с писъци, изглежда уплашен, не познава никого, отдръпва се или скача от леглото; с втренчени в една точка очи; придобива комично величествен вид; вижда сякаш през марля; силна жажда; уморен; със сърбеж.

ВРЕМЕ [38]

Сутрин: неутешим; конгестивно главоболие при ставане, раздиращата болка в главата и врата <; замъглено зрение; повръщане; кашлица <; ходилата са студени рано сутрин; сърбеж по цялото тяло.

В 2 A. M.: паралитични пристъпи.

В 3 A. M.: силни спазми.

Преди обяд: припадък.

През деня: плаче; след сън се събужда с важен и тържествен вид.

В 1 P. M.: изхождане.

Следобед: треперливо мятане на коленете и ходилата; студени тръпки по гърба; първо горещина в главата и лицето, след това общ студ; треска.

Вечер: делириозното говорене <; тъжен, с мисли за смъртта; след залез-слънце походката е несигурна; конгестивно главоболие >; ревматично главоболие <; невралгия на бузата; прозопалгия в лявата буза; гадене с обилно слюноотделяне; повръщане на слуз; внезапна колика; кашлица <; треска.

Нощем: халюцинации <; склонен да плаче; световъртеж <; ревматично главоболие <; слепване на клепачите; невралгия на бузата; спазматичен смях; хълцане с неспокойствие; след делириум внезапно отделя удивително количество бистра урина; режеща болка в гръдната кост след лягане; обикаля; разтрисане на крайниците; обилна пот.

Полунощ: ларингеален спазъм в продължение на един час; към полунощ — хриптящо дишане.

ТЕМПЕРАТУРА И ВРЕМЕ [39]

Топлина: раздиращата болка във врата и главата >; оталгията >; невралгията на бузата отначало >, след това <.

Вятър: при ходене на вятър кашлицата <.

Студ: раздиращата болка във врата и главата <; студени напитки, кашлицата <; много чувствителен към течение.

ТРЕСКА [40]

Усещане за треперене в брадичката.

Втрисания: спускат се надолу по гърба; и общ студ, със зачервено лице и потрепвания; с голяма чувствителност при отвиване; с горещина в главата и разтрисане на крайниците; нощем; по цялото тяло, с единични тласъци, отчасти на цялото тяло, отчасти на отделни крайници, на лакътните и коленните стави, без никаква жажда.

Пълзене: под кожата; от лявата страна към бедрото или към пръстите на същата страна, оттам към корема, откъдето пълзенето отново се спуска към дясното бедро и ходило.

Студени тръпки: по гърба следобед; студени тръпки и треперене, усеща сякаш по гърба ѝ се излива студена вода; в крайниците.

Студени тръпки с колика.

Разтрисане: и диуреза; по цялото тяло и скърцане със зъби.

Кожата е студена, ръцете и ходилата са студени; пулсът е нишковиден, лесно се притиска, слаб.

Ходилата са студени рано сутрин, но въпреки това са много чувствителни към най-слабото студено течение.

Студенина на цялото тяло; крайниците и туловището са студени навсякъде.

Студено тяло, горещо лице.

Скованост и студенина на крайниците, с необичайно зачервяване и подпухналост на лицето.

Треска при деца: извикват насън; стряскат се, потръпват; очите са полуотворени, зениците — големи; урината е задържана.

Следобед — първо горещина в главата и лицето, след това общ студ, после обща горещина.

Горещина: с тревожност и повръщане; делириум, жажда и пот; в лицето; по цялото тяло, лицето е яркочервено; едновременно с пот; суха по цялото тяло; в лицето, когато студенината и студените тръпки преминат; и говорене насън; завива се грижливо — ако подаде пръст изпод завивката, болката става много силна.

Завива се по време на горещината.

Треска: следобед; вечер; първо горещина в главата, после студенина на цялото тяло, последвана от горещина на цялото тяло с мъка; спи по време на горещината, след събуждане — силна жажда; усеща бодеж в небцето, докато не пийне.

През горещия стадий: неспокоен и тревожен, често с писъци; мисли за самоубийство; възбудим; говори, пее и извива рулади; световъртеж, главоболие, болки в очите; нарушен говор; издут корем.

По време на горещината и изпотяването — изтръпване или пълзящо треперене на крайниците, сънливост и зашеметен сън.

Горещина в лицето, редуваща се със студенина на тялото.

Треска с обилна пот, която не облекчава.

Пот: със силна жажда; студена по цялото тяло; с делириум; с нарушено зрение или избягване на светлината; с мазна или гнилостна миризма; по челото; по гърба; покрива парализираните крайници; обилна нощем.

По време на изпотяването: притъпеност и замайване; апоплектични симптоми; тревожност, силни писъци, въздишане и стенене; понякога променливо настроение и често извиване на рулади и пеене.

Момче, æt. 12 1/2, страдащо от тригодишна възраст от своеобразни фебрилни пристъпи, които през първите шест години били придружени от астматично състояние и посиняване на лицето; треската се появява на всеки две или три седмици, с ремисии със същата продължителност; появява се всеки следобед между три и четири часа; без студени тръпки; наличието на треска често може да се установи само с термометър; без пот; изключителна активност по време на треската; пише непрекъснато, макар да не може да оформя буквите; изкривява лицето си и говори много; продължителността на треската е променлива; сънят е смущаван от много сънища; зениците са нормални; телесните функции са нормални; слухът е донякъде отслабен, особено по време на пристъпите; през четвъртата и петата година имал различни халюцинации.

EC., æt. 25, два пъти получил слънчев удар, след което известно време бил предразположен към епилептични конвулсии, които понастоящем се появяват само през фебрилния стадий на пароксизма; през последните три месеца четири или пет пъти имал ежедневна интермитентна треска, всеки път палиативно повлиявана от хлоралхидрат и потискана с хинин; втрисането обикновено започвало в 9 или 10 A. M. с болки в главата и крайниците, силна жажда, главоболие, гадене и повръщане; треската настъпва бавно, със зачервено от конгестия лице, натежали и сухи очи; болката става силна, с общи мускулни потрепвания; по време на конвулсиите очите стават блестящи и втренчени, тялото е ригидно, челюстите са сключени, от устата излиза пяна, със загуба на съзнание; пароксизмът продължава от пет до петнадесет минути, след което не помни нищо от случилото се; понякога три или четири спазъма следват един след друг. θ Интермитентна треска.

Конгестивна треска; горещина в лицето с влажни и студени крайници.

Нощна треска; детето извиква насън; стряска се и потръпва; спи с полуотворени очи, зениците са широко разширени, урината и изпражненията са задържани.

Глистни трески.

При жлъчна треска: писклив глас, погрешна представа за нещата.

Стомашни трески с потрепване на ръцете и пръстите.

Жлъчна тифоидна треска; словоохотлив делириум с постоянно желание да стане от леглото; жълтеникавокафяв език, сух в средата; болезнени и напукани устни и тъмни налепи по зъбите.

Жлъчна тифоидна треска; подут, сух, обложен език, без желание за вода, макар устата му да е суха и да трябва да я овлажнява; задържане на урината; лежи постоянно на дясната страна, тъй като лежането на лявата е болезнено.

Тиф; непрекъснато движи треперещите си ръце; не може да говори.

Тиф; делириозен, пее, подсвирква, разговаря на различни езици или скача от леглото, за да избяга или да отиде по работата си.

Тиф; след пулсиращо главоболие — причерняване пред очите, припадък; сграбчва с ръце и отблъсква с крака, говори объркано; не разпознава семейството или приятелите си; вика присъстващите, сякаш отсъстват; зениците са извънредно разширени, нечувствителни към ярка или слънчева светлина, пулсът е бавен; вика за помощ, мисли, че ще умре; на следващия ден — сопор със силно хъркане.

Тиф със загуба на съзнание; лежи по гръб, с втренчени очи и неподвижни зеници; желание да избяга; с ярост, словоохотлив, бесен делириум, пеене, смях, подсвиркване, постоянно неспокойствие, неволеви странни движения с голяма пъргавина, сънуване с отворени очи, загуба на зрението, загуба на говора, червени пъпки по гърдите.

Тифоидна треска с ремитентен характер; болките започват в лявото ухо и завършват в лявата страна на гръдния кош, със суха кашлица, която усилва болката <.

При тиф, тифоидна или друга треска, когато пациентът често повдига или оттласква с тласък главата си от възглавницата.

Тифоидна треска с пресъхнал и сух език; очите са мътни и натежали; изпражненията са много тъмни, почти черни.

Тифоидна треска с неволеви мускулни движения, характеризиращи се с необикновена бързина, както и със своеобразно болестно променено душевно състояние, risus sardonicus, спазматично изкривяване на лицевите мускули, косо виждане на предметите; лежи или в безсъзнание, с втренчени очи и разширени, неподвижни зеници, или говори непрекъснато и сънува с отворени очи, като се опитва да сграбчи всичко с ръце.

Ступор с делириозно мърморене; постоянно повдига главата си от възглавницата или я забива в нея, така че накрая я притиска към таблата на леглото; повдига ръце към лицето, ушите и т.н., размахва ги във въздуха или драска по стената; силни мускулни потрепвания; ригидност на гърба и крайниците; дъвкателните мускули са ригидни, стиска челюсти; зениците са разширени, очите — кръвонапълнени и втренчени; мръщи се; движи устните напред-назад; студенина на лицето, брадичката, носа, ушите, ръцете и ходилата; неволеви редки, но оскъдни изхождания; няма урина; гореща пот по тялото; при последния преглед езикът е червен по краищата и върха, сух и силно обложен в средата; делириумът е постоянен; пациентът е в безсъзнание, но въпреки това иска да стане и да се облече или да обикаля из стаята; треската и делириумът < от 4 P. M. до полунощ.

Коремен тиф при момче, æt. 14; когато го погледнат, то се втренчва, а по челото и изтощеното му лице се появяват дълбоки бръчки; крещи силно, докато прегракне; устата и устните са разязвени до такава степен, че отказва да пие поради силната болка, причинявана от допира на всяка течност или твърда храна до устата; кожата на устните се бели и те кървят, когато я чопли; коремът е хлътнал и болезнен при допир; понякога повръща слуз с точици и ивици кръв; чести воднисти, зловонни изпражнения; без сън; без апетит; урината е оскъдна; пулсът е много учестен и неравномерен; силно измършавяване.

Много неспокоен, издава нечленоразделни викове денем и нощем; непрестанно мята ръце, крака и глава; висока температура; езикът обложен с жълт налеп и сух; устата отворена и покрита с дебел, сух налеп; устните почернели като от сажди; хъркащо дишане; обилна, рядка, зловонна, неволна диария; конюнктивата на очната ябълка силно инектирана; много слузно-гноен секрет във вътрешните ъгли на очите. θ Коремен тиф.

ПРИСТЪПИ, ПЕРИОДИЧНОСТ [41]

Периодично: невралгични болки в челото от 9 A. M. до обяд, към 3 P. M. отзвучават, но се връщат сутрин; кашлица; пристъпи на истерия; епилепсия.

Редуване: състояния на екзалтация и трайна меланхолия; жив делириум и уплаха; студенина на тялото, тревожност и жажда; предчувствия за смърт и ярост; смях и викове; спазми на гръдния кош и пристъпи на смях; главоболие и подуване на корема; спазматични и паралитични симптоми; запек и диария; екзалтация и меланхолия; паралитични и спазматични симптоми; контракции на ръцете и ходилата; конвулсии и ярост; плач и смях; тежки спазми и сомнамбулизъм; клонични и тонични спазми; горещина на лицето и студенина на тялото.

На всеки половин час: конвулсивни пристъпи; спазми.

В продължение на шест часа: пълна слепота.

В продължение на шест или седем часа: крайниците като парализирани.

Всеки ден: припадъци, единадесет до дванадесет пристъпа.

Всеки следобед: появява се треска.

Всяка нощ: от шест седмици има видения.

Всяка нощ: спазми; треска.

От 4 P. M. до 5 A. M.: висока температура.

От 4 P. M. до полунощ: треска; делириум <.

От 8 P. M. до 11 P. M.: болка в дясното слепоочие.

От 9.30 P. M. до полунощ: сякаш леглото се издърпва изпод нея.

В продължение на няколко дни: невъзможност за говор; хемороидално кръвотечение.

От три дни: в 9 A. M. силна раздираща болка по цялата дясна страна на лицето.

В продължение на три или четири дни: пробождащо-раздираща болка по различно време; прозопалгия.

В продължение на пет дни: ходене денем и нощем.

На всеки две или три седмици: треска.

След есенното равноденствие: неутешим.

В продължение на няколко години: ревматична болка по темето.

От десет години: силна болка и повръщане на храната.

ЛОКАЛИЗАЦИЯ И ПОСОКА [42]

Дясно: халюцинации, сякаш близо до мастоидния израстък; чува силен глас отстрани на тила; силна болка отстрани на главата; когато лежи на тази страна, усеща, сякаш леглото се издърпва изпод нея; пулсиращо главоболие в слепоочието; при спазми движи главата предимно към тази страна; зачервяване и подуване около окото; еризипел на бузата, носа и лицето; десностранна пневмония; изтласкване на тази страна напред от спазми на изправящите гръбнака мускули; теглеща болка в ръката; бодежи по пищялната кост; вътрешната страна на бедрото е зачервена и подута; пустули по крака; силни напречни движения на ходилото; изтласкване на главата към тази страна; пълзене към бедрото и ходилото; лежи постоянно на тази страна.

Ляво: склонност към падане; изтръпване от тази страна на главата; болка в ухото надолу към бузата; от окото текат сълзи, когато оталгията е най-силна; невралгия в бузата близо до ухото; мускулите от тази страна на лицето извършват осцилиращи движения; прозопалгия на бузата; прозопалгията започва над окото и преминава по бузата към крилото на носа; тази страна на лицето е изкривена от безболезнени конвулсии; сякаш тази страна на лицето е подута; еризипел на бузата; притискаща болка в лявата половина на стомаха; притъпление при перкусия над белия дроб; след слънчев удар лежи на тази страна; коксалгия; morbus coxarius; фистулни отвори, изхождащи от тазобедрената става; болка в тарзуса; изтръпване и скованост на крака; конвулсии на долния крайник; на коляното се вижда меден цвят; силно напречно движение на ръката; въртеливо движение на ръката по време на спазъм; страната е парализирана; болки, започващи в ухото и завършващи от тази страна на гръдния кош; обрив от малки мехури по крака.

УСЕЩАНИЯ [43]

Сякаш преде или тъче; сякаш предметите са по-малки, отколкото са в действителност; сякаш му се вие свят; сякаш няма крайници; сякаш е пиян; сякаш главата е изтеглена назад; стряска се, сякаш електрически удар е преминал през тялото ѝ; сякаш очите са изтласкани навън; клепачите сякаш са подути или натежали от сън; сякаш вятър излиза със свистене от ушите; сякаш режат с трион скулната кост; сякаш там има отвор и докосват мозъка; сякаш носът е запушен; сякаш в челото има иглички; сякаш търси нещо; сякаш костите се прерязват с трион; сякаш лявата страна на лицето е подута; сякаш някои зъби ще изпаднат; сякаш зъбите са притиснати един към друг; движи пръстите, сякаш търси нещо; крещи, сякаш вижда ужасяващи предмети; вътрешността на устата е сякаш разранена; сякаш мекото небце е изтеглено надолу; сякаш в гърлото има вряща вода; сякаш топка е заклещена в гърлото; сякаш пада; сякаш ще повърне; сякаш пъпът ще бъде изтръгнат; сякаш коремът е издут; сякаш коремът е разширен до крайна степен; сякаш урината не може да изтече поради стеснение на уретрата; сякаш цилиндрично тяло преминава през уретрата; сякаш няма сила да затвори шийката на пикочния мехур; сякаш уретрата е прекалено тясна; сякаш е много висок; сякаш нещо се върти в гръдния кош; крайниците са сякаш заспали; сякаш части от крайниците са напълно отделени от тялото; ръцете и ходилата са сякаш разхлабени в ставите; сякаш студена вода се излива надолу по гърба ѝ.

Болка: в тила; в шийните и горните гръдни прешлени; в главата; в дясното слепоочие; в очната ябълка; в лявото ухо, надолу към бузата; разпространява се по всички разклонения на лицевия нерв; в подчелюстните жлези; в горните зъби, след това в долните; в стомаха; в сляпото черво; в корема; в гърдата; в тила; от врата по главата; в шийните и горните гръдни прешлени; като от побой в гърба, рамото и корема; в поясната област; в шийните и горните гръдни прешлени; в рамото и гърба; в стомашната ямка.

Ужасна болка: при заболяване на тазобедрената става.

Силна болка: в стомаха; от дясната страна на главата.

Тежка болка: в поясната област.

Силно страдание: в стомашната ямка.

Режеща болка: в гръдната кост.

Ланцинираща болка: при тумор на яйчника.

Раздираща болка: във врата и по главата; в крилото на носа; по цялата дясна страна на лицето; в корема към гръдния кош.

Раздиращи парещи болки: от врата към лявата подмишница.

Пронизваща болка: в дясното слепоочие.

Стрелкаща болка: към тила; в ушите; в крилото на носа.

Бодежи: в ухото; фини, остри, в предмишницата; по дясната пищялна кост.

Вкопчваща болка: в главата.

Разяждаща болка: в стомаха.

Невралгична болка: в челото; в бузата.

Бодежна болка: в дясното слепоочие.

Дращeща болка: в небцето.

Жилеща болка: в гърлото; в небцето.

Свиваща пареща болка: в гърлото.

Притискаща болка: в стомаха; в лявата половина на стомаха; в корема; в левия тарзус.

Теглеща болка: в задната част на стомаха; в корема; в горните и долните крайници; отстрани на врата към крайниците; в средата на гръбнака и срещуположно на нея; в кръста; в дясната ръка; в бедрата; в левия тарзус; в мускулите на крайниците.

Ревматична болка: по темето; в делтовидния мускул; в левия тарзус.

Тъпа болка: в тила.

Болезнено ломотене: в коленете; в гръдния кош и гръдната кост; в дясната ръка.

Гърчене: в корема.

Крампи: в ръцете и ходилата.

Пулсиране: в главата; в зъбите.

Парене: в гърлото; по протежение на диафрагмата; в стомашната ямка; в областта на стомашната ямка; по гърба на ходилото; на ходилата.

Болезненост: на гърлото.

Чувствителност: по протежение на гръбнака.

Горещина: в цялата глава; в корема; в лицето.

Пулсации: в темето.

Подръпване: в бедрото; в коленните стави.

Теглене: в бедрата, корема и горните крайници.

Натиск: в предната част на главата; върху челото; върху хрущялите на третото и четвъртото ребро; около сърцето.

Стягане: около гърлото; на мускулите на гърлото; на хранопровода; на гръдния кош.

Стегнатост: напречно през гръдния кош.

Тежест: в главата.

Потискане: в стомашната ямка.

Тревожност: в корема.

Лекота: в главата.

Притъпеност: в главата.

Умора: на ходилата; на крайниците.

Затруднена подвижност: на различни части на тялото.

Скованост: на левия крак.

Изтръпване: от лявата страна; на левия крак; на петите; на пръстите.

Сухота: на устата; на езика; на гълтача; на гърлото; в гръдния кош.

Мравучкане: в ръцете; в челото.

Пълзене: в корема; под кожата на левия крак; в бедрото; в ходилото; в пръстите на краката; в крайниците.

Лазене: по брадичката; в крайниците.

Сърбеж: в носа; на ходилата; по цялото тяло.

Усещане за тръпки: по брадичката.

Студенина: на лицето, брадичката, носа, ушите, ръцете и ходилата.

ТЪКАНИ [44]

Абсцес със зачервяване, горещина и непоносима болка.

Облекчава ужасните болки при заболявания на тазобедрената става, тумори, абсцеси, антракс, панарициум и др.

Плеторични, особено млади хора.

Изтощен, плаче денем и нощем; кашлица.

Анасарка след скарлатина.

ДОПИР. ПАСИВНО ДВИЖЕНИЕ. ТРАВМИ [45]

Допир: до мястото върху os petrosum — сякаш докосват мозъка; стомахът е много болезнен; страничната част на корема е болезнена; боли място на гърба.

Натиск: притискащата болка в стомаха <.

Разтриване: усилва сърбежа.

КОЖА [46]

Кожа: гореща и суха; отпусната и суха; мръсна.

Анасарка след скарлатина.

Изтощение; изглежда като старец; с кардиалгия.

Сърбеж по цялото тяло рано сутрин, след събуждане.

След притъпяване на сетивата и тревожност по гърба избива червен обрив с изпотяване.

Силна треска; делириум; треперене на крайниците; генерализиран кожен обрив, подуване, сърбеж и възпаление.

Агония, висока температура, пареща горещина и зачервяване на кожата, със сърбящ обрив по цялото лице и туловището.

Потискане на обрив или обривът не избива.

Петехии по лицето, врата и гърдите.

Много пъпки, подобни на петна, по различни части на тялото, също и по дланите, с жилещ сърбеж като от коприва, усилващ се при разтриване.

Петна по ръката като ухапвания от бълхи.

Морбили: треска преди обрива, силна горещина на тялото и обилно изпотяване; много силно зачервяване на подпухналото лице; особен делириум; изпълнени със страх и тревожност; децата виждат ужасяващи фигури, плъхове и мишки, опитват се да се скрият; спазматично засягане на хранопровода.

Скарлатинозно зачервяване по цялото тяло; характерният цвят на сварен омар при скарлатина.

Интензивно червен кожен обрив, наподобяващ скарлатина, но с по-лъскав вид.

Много изразено зачервяване на дланите, ръцете, лицето, врата и гърба; обривът наподобява този при scarlatina simplex, яркочервеният цвят изчезва при натиск и се връща веднага след преустановяването му.

Скарлатина, подобна на Bellad., но обривът е по-малко ярък, проявява склонност да се прибира или избледнява, а урината е оскъдна или отделянето ѝ е потиснато; паренхиматозен нефрит; делириум, халюцинации, конвулсии; силна сухота на гърлото, принуждаваща към често пиене; подуване или парализа на езика; той виси извън устата.

Дете, æt. 6, силно повръщане; висока температура; неспокойствие със сънливост; пулс 140; езикът сух; гърлото болезнено; сливиците подути; зловонен дъх; на петия ден околоушните и подчелюстните жлези са силно подути, особено вдясно; преглъщането е трудно и болезнено; едва може да отвори устата си; дишането е хъркащо или хриптящо както насън, така и в будно състояние, както при дифтерия; дъхът е крайно зловонен; глухота; мръсен, гнилостен ихор от устата и носа; пулс 150; обривът избледнява; буйна мания с ужас, въобразява си, че ще го убият, но удря приятелите, дошли да му помогнат; желание да напусне леглото, въобразява си, че кара кон; преструва се, че ще вземе лекарството, но често го излива. θ Злокачествена скарлатина.

Неспокоен; кожата сърби; обривът е медночервен; кожата е суха, гореща.

Кожата внезапно потъмнява, става червено-кафява като кожата на индианец.

Предната част на гръдния кош е с меден цвят.

На петия ден по кожата се появяват много мехурчета, изпълнени с прозрачна течност, извънредно многобройни и много малки, много от тях не по-големи от главичка на карфица, покриващи цялото ѝ лице и туловище; засъхват на шестия ден.

Обрив от малки мехури по левия крак близо до прасеца; разпространява се по целия крак; мехурите са много болезнени, със силна горещина и зачервяване, и отделят гореща, остра, разяждаща течност.

Циреи: няколко по ходилата.

Изгаряния и попарвания.

Абсцеси и тумори с непоносима болка, довеждаща до отчаяние.

Язви: раздразнени, с удебелени ръбове и ихорозен секрет; подпомага гранулацията и цикатризацията; сифилитични; след живак; скрофулозни, в лошо състояние.

Старият цикатрикс е силно зачервен.

ВЪЗРАСТ, КОНСТИТУЦИЯ [47]

Особено деца; хорея, мания, треска.

Млади, плеторични лица.

Момче, æt. 2, със светла коса, жизнено и интелигентно, след уплаха; заекваща реч.

Момче, æt. 3, бащата е душевноболен; психическо разстройство.

Момче, æt. 3, болно от една година; спазми.

Момиче, æt. 4; загуба на говора.

Момиче, æt. 4, спазми.

Момиче, æt. 5; психическо смущение.

Дете, æt. 6; коремен тиф.

Момче, æt. 6; злокачествена скарлатина.

Момче, æt. 10, скрофулозно, след падане от люлка; спазми.

Момиче, æt. 10, бледо, анемично, слабо, неспособно да учи продължително, с болезненост в очите и т.н.; хорея.

Момче, æt. 11, след уплаха; психическо разстройство.

Момче, æt. 11, след уплаха четири месеца по-рано; хорея.

Момиче, æt. 11, слабо, чувствително; хорея.

Момиче, æt. 12, с жизнен характер; хорея.

Момче, æt. 12½; периодична треска.

Момиче, æt. 13, тежък пристъп на еризипел на лицето, делириум.

Момиче, æt. 13; хорея.

Младеж, æt. 14; коремен тиф.

Момиче, æt. 16, нервно, русо, с нежна кожа, често страдащо от главоболие; прозопалгия.

Младеж, æt. 18, висок, слаб; коремен тиф.

Г-ца С., æt. 19, деликатна, руса, със сини очи; пневмония.

Младеж, æt. 22, лекомислен, имал три предишни пристъпа; психическо смущение.

Мъж, æt. 22, страдащ от няколко дни; мания.

Млада жена, æt. 22, неомъжена, силна и здрава, с тъмна коса и кафяви очи; прозопалгия.

Г-жа С., æt. 23, с жлъчен, нервен темперамент; пуерперални конвулсии.

Жена, æt. 23, неомъжена, с холеричен темперамент; спазми.

Мъж, æt. 24, имал няколко пристъпа през последните пет години; делириум тременс.

Мъж, æt. 25, след силна уплаха; сърдечно заболяване.

Мъж, æt. 25, претърпял два пъти слънчев удар, известно време след това склонен към епилептични конвулсии; интермитентна треска.

Мъж, æt. 26, със сангвиничен темперамент, след уплаха; мания.

Мъж, æt. 28; делириум тременс.

Мъж, æt. 29, нисък, набит; делириум.

Жена, æt. 30, неомъжена, слаба, с боязлив характер, след уплаха; меланхолия.

Дама, æt. 30, с левкофлегматичен темперамент, родила пет деца, като всеки път губила много кръв; световъртеж.

Жена, æt. 30; световъртеж.

Мъж, æt. 30, рус, здрав; пневмония.

Мъж, æt. 32; делириум тременс.

Жена, æt. 32, по време на четвъртото раждане била подложена на груби манипулации при опитите да се разшири маточното устие; конвулсии.

Мъж, æt. 33, със склонност към затлъстяване; прозопалгия.

Мъж, æt. 35, със светъл тен, кротък, мълчалив, със сини очи, светла пясъчноруса коса и любезен нрав, по време на пристъп на еризипел на главата и лицето; делириум тременс.

Мъж, æt. 36, страдащ от няколко месеца; психическо заболяване.

Мъж, æt. 37, висок и слаб, с раздразнителна нервна система; прозопалгия.

Жена, æt. 37, измършавяла, фтизична; коремен тиф.

Мъж, æt. 40, страдащ от три седмици; психическо заболяване.

Мъж, æt. 40; делириум тременс.

Жена, æt. 40; спазми.

Мъж, æt. 40, страдащ от четири години; епилепсия.

Мъж, æt. 41; делириум тременс.

Жена, æt. 42; делириум тременс.

Мъж, æt. 42; психическо смущение.

Дама, æt. 42, здрава, с тъмен тен и черни очи, склонна към ревматизъм; главоболие.

Жена, æt. 42, след маточно кръвотечение; прозопалгия.

Жена, æt. 42, силна, с тъмна кожа и черни очи; прозопалгия.

Мъж, æt. 43; мания.

Мъж, æt. 45, силен; коремен тиф.

Дама, æt. 62, страдаща от няколко седмици; психическо разстройство.

Жена на тъкач, æt. 62, при първото си раждане имала пуерперална мания; подобрила се, но за пети път получила няколко пристъпа, дори след шест години; мания.

Жена, æt. 65, с нервен темперамент; лудост.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ [48]

Антидотира се от: оцет, лимонов сок, тютюневи клизми; сена при мозъчни симптоми; Bellad., Hyosc., Nux Vom .

Антидотира: Mercur., Plumbum .

Съвместимост: след Bellad., Cuprum .

Несъвместимост: кафе.

Сравни: Secale (делириум, метрорагия).