Калиев бромид.

Приготвяне, тритурации.

Източници.

1, д-р Hœring, Inaug. Diss., Tubingen, 1838 (Hygea, 8, p. 547), приемал дневни дози от 1 гран, впоследствие увеличени; 2, д-р Hermerdinger, Inaug. Diss., Tubingen, 1838 (Hygea, 10, 449), приел 1/2 драхма във вода, на гладно, а след това 1 драхма в шест разделени дози в рамките на един ден; 3, Otto Græf, De Kali bromat., Leipsic, 1840 (A. H. Z., 19, 126), приемал дневни дози от разтвор, впоследствие увеличавани и повтаряни; 4, същият автор, M. M., мъж на 22 години; 5, същият автор, R., мъж на 26 години, ефекти от по-големи дози; 6, същият автор, K., на 24 години; 7, същият автор, L., на 32 години; 8, същият автор, M., на 27 години; 9, същият автор, M., на 27 години (друг изпитващ); 10, същият автор, S., на 25 години; 11, същият автор, B., на 28 години; 12, Bowditch, Boston Med. Jour., Oct. 1868, ефекти от 30 грана, опит върху студент по медицина; 13, Rabuteau, Gaz. Hebd., April 24th, 1868, опит върху себе си с 1 грам (разтворен във вода); 14, Laborde, опит върху себе си с 15 грама, приети двукратно, Gaz. Méd. de Paris, 1869, p. 553; 14 a, същият автор, ефекти от 6 до 8 грама, повторени еднократно след четвърт или половин час; 15, Bill, Am. Jour. Med. Sci., N. S., 56, 17, опит върху едно лице (ефекти върху урината); 16, Amburger, опит върху себе си и други лекари с 218 грана чист препарат, приети между 2 и 3 P.M., Practitioner, Jan. 1874; 17, Nicol и Mossop, осемкратни офталмоскопски наблюдения върху самите себе си след дози от 10 грана до 1 драхма, Brit. and For. Med.-Chir. Rev., July, 1872; 18, Huette, общи ефекти от дози от 10 до 15 грама, Gaz. Méd. de Paris, June, 1850; 19, Garrod, общи ефекти, Med. Times and Gaz., 1864, p. 276; 20, Bartholow, общи ефекти, Am. Jour. Med. Sci., N. S., 51, 1866, p. 282 (Cincinnati Lancet and Obs.); 21, Tilbury Fox, Lancet, 1867, p. 455, общи ефекти; 22, Harneau, отравяне на жена с епилепсия от дневни дози от около 16 грама в продължение на една година, Gaz. Hebd., April, 1868; 23, Braman, отравяне на мъж с астма от 20 грана, Boston Med. and Surg. Jour., June, 1868; 24, Cholmeley, ефекти от 15 до 25 грана три пъти дневно върху 13-годишно момче при лечение на епилепсия, Brit. Med. Jour., Dec. 1869; 25, Bazaine, „бромизъм“ като цяло, предизвикан за около десет дни от дози от 30 до 40 грана два или три пъти дневно, Brit. Jour. of Hom., 27, 10; 26, Brit. Med. Jour., Oct. 1869, приемал 20 грана дневно (това скоро прекратило „petit mal“), след което дозата била увеличена до 70 и 80 грана дневно; 27, Clarke, ефекти от дози от 1/2 драхма в 11 A.M. и 5 1/2 P.M., Brit. Med. Jour., Oct. 1869; 28, Williams, ефекти при пациенти с епилепсия, всички в по-голяма или по-малка степен душевноболни, Brit. Jour. of Hom., 22, 684 (Med. Times and Gaz.); 29, Hammond, ефекти от 30 грана три пъти дневно при paralysis agitans, Brit. Med. Jour., Jan. 1870 (Quar. Jour. of Psycol. Med., 1869); 30, Hammond, мъж със силно главоболие приемал по една чаена лъжичка три пъти дневно от разтвор на 1 унция в 4 унции вода; главоболието изчезнало, но следните психични симптоми неизменно се появявали след препарата; от Hale's Monograph on Kali brom., 1870; 31, същият автор, жена с епилепсия приемала 30 грана три пъти дневно, като впоследствие дозата била увеличена до 40 грана, ibid.; 32, същият автор, подобен случай, ibid.; 33, същият автор, мъж с paralysis agitans приемал дози от 30 грана три пъти дневно, ibid.; 34, Van Buren, ефекти от големи дози при жена с епилепсия, ibid.; 35, същият автор, подобен случай, ibid.; 36, същият автор, подобен случай, ibid.; 37, същият автор, големи дози при paralysis agitans у мъж; 38, същият автор, големи дози при епилепсия у жена; 39, същият автор, мъж приемал 20 грана три пъти дневно при безсъние; 40, същият автор, дози от 15 грана при епилепсия у жена; 41, същият автор, ефект от дози от 1 драхма при епилепсия; 42, същият автор, мъж приемал при безсъние 20 грана в 11 P.M. и 3 A.M.; 42 a, същият автор, жена приела една унция в продължение на един месец; 43, д-р Fabret, общи ефекти при епилепсия; 44, Lisigue, при същото; 45, Wood, след няколко умерени дози ефектите се появяват внезапно, Brit. Med. Jour., Oct. 1871; 46, същият автор, ефект от увеличаващи се дози до една драхма три пъти дневно при остра мания; 47, същият автор, ефект от 1/2 до 1 драхма три пъти дневно при обща парализа на душевноболни; 48, Clarke и Amory, общи ефекти, Monograph, Boston, 1874; 49, C. Wesselhœft, ефекти от вечерни дози от 5 до 20 грана в продължение на три дни при нервна потиснатост, безсъние и т.н., N. E. Med. Gaz., 8, p. 514; 50, Neumann, общи ефекти, Wien. Med. Woch., 1873; 51, Turnbull, ефекти от продължителна употреба на препарата, от монографията на Hale; 52, Ramskill, стомашни ефекти, по Hale; 53, Puche, ефекти от огромни дози (360 грана) при пациенти със сифилис, Hale; 54, Voisin, "De l'Eruptions de Brom. de Pot.," p. 70, общи ефекти; 55, същият автор, ефекти от 1 1/2 до 5 грама дневно в продължение на седем месеца при момче с епилепсия; 56, същият автор, големи дози при момче с епилепсия; 57, същият автор, при жена с епилепсия; 58, същият автор, подобен случай; 59, същият автор, подобен случай; 60, същият автор, общи ефекти; 61, Lubben, жена с мания приемала 2 1/2 грама три пъти дневно, Allg. Zeit. für Psychol., 1874; 62, същият автор, ефекти при пациент с епилепсия след десет дни; 63, Palm, отравяне на деца с кристали, Med. Corresp. Blatt, 1852.

ПСИХИКА

Емоционално.
Делириум, 22.
Общ делириум с халюцинации; налудности за преследване и насилие, 54.
Несъмнено душевноболен; имаше налудности, че разпуснати жени са се настанили в къщата на майка му; че полицията го преследва; че членове на семейството заплашват живота му; че в дрехите му са зашити хиляди долари в злато и т.н.; външният му вид и поведението му много наподобяваха тези на пиян човек, с изключение на това, че лицето му беше извънредно бледо; пулсът му, който обичайно беше около 80, беше спаднал до 60; кожата хладна; зениците свити; държеше се възбудено и говореше несвързано, а ръцете му бяха постоянно заети — ту опипваше джобовете си, ту връзваше обувките си, издърпваше конци от дрехите си или търсеше златото, което според него било скрито в подплатата на палтото му; характерът му също беше претърпял коренна промяна — от много откровен и смел беше станал извънредно плах и подозрителен към всяко най-незначително обстоятелство; установи се, че е укрил големи количества от бромида на различни затънтени места из къщата; няколко пъти се опита да се хвърли от прозореца и разби врата с брадва, за да избяга от някаква въображаема опасност; беше отведен в психиатрично заведение, където симптомите постепенно изчезнаха, и след месец се завърна у дома оздравял, 30.
Въобразяваше си, че е бил специално набелязан за Божие възмездие, и прекара по-голямата част от вечерта, оплаквайки на висок глас печалната си участ, като през интервали от няколко минути внезапно заспиваше; към 12 часа се успокои и прекара остатъка от нощта в дълбок сън (първия ден); обикаляше из стаята си, стенеше и кършеше ръце; съобщи ми, че е бил обвинен в обир на приятел и че служителите на реда го издирват (втория ден); спа от около 6 P.M. до 5 A.M., когато беше спокоен, овладян и напълно с нормално съзнание (сутринта на третия ден), 33.
Имаше погрешната представа, че всичките ѝ приятели са я изоставили, и вследствие на това прекарваше в сълзи всички мигове, през които беше будна, а те не бяха много; друга налудност — че детето ѝ е мъртво — трайно беше завладяла съзнанието ѝ; заявяваше, че го вижда мъртво пред себе си, а когато ѝ го донесоха, отказа да признае, че е нейно или че има някаква прилика с онова, което си въобразяваше, че е мъртво (осмия ден), 31.
Много скоро започна да проявява симптоми на меланхолия, придружена от налудности; беше отведена в Лонг Бранч и докато беше там, продължи да бъде душевноболна; въобразяваше си, че гостите в хотела я оскърбяват, и смяташе седмичните сметки на хотелиeра за доказателства за заговор, организиран срещу баща ѝ; по пътя от Лонг Бранч към този град, докато стоеше на страничната площадка на парахода, тя внезапно нададе силен писък и заяви, че е видяла брат си да пада зад борда; приложението на бромида беше преустановено и след няколко дни съзнанието ѝ се проясни и оттогава остана нормално; през цялото протичане на този случай имаше дълбока потиснатост на духа и всичките ѝ налудности бяха с меланхоличен характер, 34.
Съзнанието беше по-спокойно и много по-малко възбудимо от обикновено (по време на приема на лекарството), 49.
Когато лекарството действа благоприятно, приложението му се съпровожда по-скоро от чувство на приповдигнатост, удобство и облекчение, отколкото от потиснатост, 48.
Често избухваше в плач без каквато и да било причина (след три дни), 31. [10.]
Потиснатост на духа в продължение на два месеца, след което постепенно изчезва, 35.
Душевна потиснатост, по време на която изпитваше най-мрачни мисли относно настоящото и бъдещото си състояние, ако можеше да се съди по признаците на страдание, които продължаваше да проявява, като плач, стенания и кършене на ръце; два часа след това заспа, а когато се събуди осем часа по-късно, беше напълно с нормално съзнание (четвъртия ден), 33.
Психична потиснатост, 41.
Изразена психична потиснатост (след месец), 31.
Силна психична потиснатост, чувство за приближаваща смърт, 40.
Ужасно потиснат и често проливаше сълзи, 51.
Съзнанието, че потоците или източниците на психична сила са възпрепятствани, понякога кара интелигентен пациент, който е умерено бромизиран, чрез разсъждения сам да се доведе до потиснатост, но спонтанната потиснатост е рядка, 48.
Много разсеяна, унила и детинска, поддаваща се на чувствата си, 38.
Няма склонност към умствено оживление или развлечения; по-скоро тъжен и безразличен към всичко; продължава пет дни (шестия ден), 49.
Болезнена тъга, дълбоко безразличие и почти отвращение от живота (след един до два часа), 14. [20.]
Дълбока меланхолия с налудности, 29.
Толкова силна меланхолия и слабост, че бях принуден да намаля количеството до 20 грана, 36.
Непосредственият ефект беше появата на извънредно силна меланхолия, придружена от пристъпи на неудържим плач; тези симптоми продължиха три или четири дни, след което към тях се присъединиха периоди на несъмнена налудност; постепенно изчезнаха, макар дозите на лекарството да не бяха намалени, 32.
Чувство на тревожност, потиснатост и т.н., 16.
Пациентът, който е бил силно възбуден и се е възхищавал от въображаемата си телесна и умствена мощ, става унил, мрачен, меланхоличен и често плачлив, нерядко дори отчаян, 45.
На моменти плачеше най-горчиво, макар само дванадесет часа по-рано да пееше и танцуваше и да казваше, че е „най-щастливият човек на света“, 47.
Безучастен, апатичен, 25.
Интелектуално.
Интелектът и волята са незасегнати и активни, 14a.
Интелектът и емоциите може да изглеждат вяли, но при стимулиране функционират нормално, 48.
Съзнанието спокойно, без обичайните тревожност и раздразнителност; по-скоро нямах никакво желание да използвам ума си (петия ден), 49. [30.]
Пациентът беше умствено затормозен, 62.
Интелектът замъглен; съзнанието объркано; не може да съсредоточи мислите си; забавено възприятие; въпросите трябва да се зададат няколко пъти, преди да разбере смисъла им и да може да се получи отговор, 25.
Умствена тъпота, зашеметеност, 54.
Притъпен, потиснат, с несигурна походка сутринта; следобед напълно безпомощен, 47.
След събуждане волевата сила изглежда изгубена и мисълта и самосъзнанието не могат да бъдат възстановени; човек се чувства потънал в умствена тъпота и вцепенение (след един до два часа), 14.
Психична затъпеност (след големи и продължително приемани дози), 43.
Забавено разбиране, 54.
Несъмнена слабост на интелекта, 18.
Отслабване на умствените способности; една малка страница от сметките ми, която обикновено бих подготвил и балансирал за половин час, ми отне работа в продължение на две или три вечери; но най-лошата склонност беше да говоря английски като госпожа Малапроп, заменяйки една дума, завършваща на „-tion“, с друга по извънредно досаден, но същевременно смешен начин; веднъж трябваше да напиша няколко писма, с които да напомня на хората, че абонаментните им вноски са дължими, и имах злощастието писмата ми (мисля, едно или две от тях) да ми бъдат върнати от служителя, който ми посочи, че съм написал „contraction“ или някаква подобна дума вместо „subscription“, 26.
Трудно събира мислите си, 51. [40.]
Неспособност да се изразява, 54.
Забележително забавена реч и затруднение при събирането и изразяването на мислите, 51.
Бях в такова объркано състояние, че не можех да продължа работата си (сутринта на втория ден), 27.
Несвързана, изпълнена с налудности без определен характер и забележително потисната духом (седмия ден), 31.
Чувствам се така, сякаш всичко, което усещам, виждам или мисля, вече е било преживяно, като насън; тази налудност е толкова силна, че бих могъл да се закълна, че съм сънувал всичко това (шест часа и половина след втората доза), 27.
Въздействието върху съзнанието беше напълно отчетливо и несъмнено лечебно, защото подобри паметта и разсея едно разстроено, неовладяемо състояние на съзнанието, 41.
Психичните и телесните впечатления, получени през различните стадии на лекарственото действие, се запазват много ясно в паметта, 14.
Паметта отслабена, 54.
Паметта и мисловната способност бяха отслабени, 53.
Понякога временно отслабване на паметта (след продължителен прием на дози), 48. [50.]
Отслабване на паметта, 29.
Загуба на паметта в продължение на два месеца, след което тя постепенно се възстановява, 35.
Загуба на паметта до такава степен, че забрави как да говори; например, когато го попитаха защо е приел толкова голяма доза, цели две минути се опитваше да състави отговор, след което беше принуден да се откаже с думите: „Не мога“; всъщност имаше ясно изразена амнестична афазия, тъй като нямаше затруднение да координира движенията на езика така, че отчетливо да артикулира всяка дума, която му казваха да произнесе (четвъртия ден), 33.
Паметта беше напълно унищожена; не можеше да си спомни и най-простите неща и дори забравяше собственото си име и името на съпруга си, макар да ѝ бяха припомнени само миг преди това (след три дни), 31.
При събуждането сутринта не можех да си спомня нищо от случилото се с мен предишната вечер и попитах брат си кой ден е, кой месец от годината и т.н., 27.
Написаното от него е почти неразбираемо поради пропускането на думи или части от думи; думите често се повтарят или се поставят не на място, 54.
Болничен пациент, който, докато беше подложен на продължителното въздействие на калиев бромид, забравяше определени срички или части от някои думи и при писане или говорене не ги изписваше или произнасяше; така наричаше quelques — q'ques, а понякога повтаряше по два пъти една или две срички от дадена дума, 48.
При някои хора паметта се засяга по особен начин; отделни думи се забравят или при всяко произнасяне на дадена дума от пациента една сричка постоянно се изпуска от думата, или две думи неизменно се разменят; така една дама на двадесет и осем или тридесет години, страдаща от хронично заболяване на яйчниците, на която давах по около 12 грана три пъти дневно, което правеше продължителна дневна доза от близо 40 грана калиев бромид, след като го приемаше две или три седмици, започна да разменя две думи една с друга; наричаше палачинката от елда „гребен“, а гребена — „палачинка от елда“; по време на сутрешния си тоалет нареждаше на прислужницата си да ѝ донесе палачинка от елда и да ѝ подреди косата; на закуска, ако на масата имаше палачинки от елда, искаше гребен за ядене; веднъж, докато съществуваше тази особеност, се опитах да я убедя, че е разменила тези думи и че „гребен“ е словесният знак за гребен, а не за палачинка; опитът беше неуспешен; тя никога не разменяше и не объркваше представите за палачинка и гребен, а само думите или знаците, 48.
Умствена слабост, вид ступор, особено при добре образовани и активно заети лица (след продължителна употреба), 44.
Затъпеност с неспособност за мислене; вид ступор, наподобяващ този в първия стадий на коремния тиф, 25. [60.]
Ступор, 18, 54.
Умерено дълбока кома, 54.

ГЛАВА

Обърканост и световъртеж.
Обърканост и горещина в главата, 62.
Световъртеж, 2, 9.
Световъртеж, припадък и гадене, последвани от дълбок сън, 39.
Силен световъртеж с обърканост в главата (след няколко часа), 2.
При опит да се изправи, и особено да ходи, се появява особен световъртеж, характеризиращ се с усещане за празнота около него и под краката му, така че се страхува да помръдне; струва му се, че земята пропада и усещането за опора се губи; походката е залитаща и накрая ходенето става почти невъзможно или поне човек се чувства принуден да се откаже от него (след един и два часа), 14.
Замайване, 18.
Невъзможност да стои изправен поради прекомерно замайване, 62.
Замайването обикновено е придружено от сънливост, а понякога и от действителен ступор, 53. [70.]
След изчезването на главните симптоми остава особена тежест в главата, която не достига до истинско главоболие, 14.
Глава — общо.
Главоболие, 2, 16; (след няколко дни), 28, и т.н.
Тъпо главоболие, 25; (след големи дози), 19.
Главоболие с тежест и натиск върху челото и слепоочията, 18.
Забележително главоболие; скоро след появата му се развива вид притъпеност и замайване, каквито могат да се наблюдават при някои форми на тиф, 53.
Чело.
Болка в челото и тила (след един час), 13.
Главоболие в дясната челна издатина след обикновен обяд; усилва се в 9 P.M. (шести ден), 49.

ОКО

Обективни признаци.
Безизразен поглед; очи без блясък, 25.
Хлътнали, неподвижни очи, 54.
Окото изгубва блясъка си (след няколко дни), 28. [80.]
Мътен вид на очите, 54.
Кръвоносните съдове на очното дъно са разширени, 61.
Резултатите от по-малките дози не са напълно еднообразни; изглежда обаче, че се предизвиква известна степен на конгестия. При дози от половин драхма и една драхма, а веднъж и при доза от един скрупул, дискът и ретината са конгестирани още десет минути след приема и това състояние на конгестия продължава да се засилва през цялото време, докато се извършват изследванията; дори след изтичането на няколко часа повишеното зачервяване все още е явно; установява се, че кръвонапълването на съдовете е толкова по-голямо, колкото повече се увеличава дозата. Изключителните явления са, в един случай, по-ярко зачервяване на съдовете след десет грана. В друг случай след доза от един скрупул е отбелязан замъглен вид на съдовете, 17.
Клепачи.
Увисване на клепачите, 54.
Постоянно затваряне на очите, по-забележимо в седнало, отколкото в легнало положение, 62.
Птоза, която постепенно става пълна, така че клепачите увисват ниско над очните ябълки, 61.
Конюнктива.
Конюнктивата често е конгестирана, 48.
Чувствителността на конюнктивата е толкова притъпена, че по повърхността на очната ябълка може безболезнено да се прокара пръст, без да се предизвика мигане, 25.
Зеници.
Разширяване на зениците, 2.
Разширени зеници, неспособни да се свиват, 48. [90.]
Зениците са разширени и се свиват много бавно под въздействието на силна светлина, 25.
Зениците са свити, 30; (четвърти ден), 33.
Свиване на зениците, 29, 41.
Зениците са свити (четвърти ден), 33.
Зениците са силно свити, 39; (втори ден), 33.
Зениците са значително свити (след три дни), 31.
Зрение.
Зрението се разстройва, 53.
Зрението отслабва (след три дни), 31.
Моментно отслабване на зрението и слуха, 18.
Много слабо зрение, 54. [100.]
Замъглено зрение с разширени зеници, 45.
Зрението се замъглява, а клепачите стават толкова тежки, че едва могат да се държат отворени; има общо усещане за затормозеност и непреодолима сънливост (след един и два часа), 14.
Очите не виждат (след токсични дози), 48.
Зрителни и слухови халюцинации, със или без мания, предшестват мозъчно безразличие, апатия и парализа (след токсични дози), 48.

УХО

Слухът се разстройва, 53.
Слухът отслабва (след три дни), 31.
Затруднен слух, 54.
Слухът губи обичайната си острота и пациентът може да бъде изведен от ступора си само ако му се говори с много силен глас, 25.
Ушите не чуват (след токсични дози), 48.
През нощта в леглото има бучене в ушите, синхронно с пулса, 49.

НОС. [110.]

Ноздрите са изпълнени с гъста слуз и жълти корички, 34.
Солта се открива в носната слуз (след половин час), 13.
Обонянието отслабва (след три дни), 31.

ЛИЦЕ

Вяло изражение, 54.
Изнурен, тревожен вид (след няколко дни), 28.
Изглежда странно (първата вечер) и сякаш е уплашен (втората сутрин), 27.
Притъпено, зашеметено изражение, 54.
Общ вид на умствена притъпеност и безразличие (след токсични дози), 48.
Изражението на умствена притъпеност отначало се превръща в изражение на слабоумие, а след това — на идиотия (след токсични дози), 48.
Жълт, кахектичен цвят на лицето, 22. [120.]
Мръсножълт цвят на лицето, 54.
Лицето е бледо (втори ден), 33.
Лицето е бледо, страдалческо, 63.
Лицето е извънредно бледо, 30.
Лицето е пепелявобледо (четвърти ден), 33.
Лицето е слабо, 54.

УСТА

Венци.
Болезнени венци, понякога зачервени и подути, 54.
Език.
Езикът е червен, сух и увеличен (след няколко часа), 54.
Отначало езикът е влажен и червен, но след няколко дни проявява склонност да изсъхва и да покафенява, 25.
Обложен език (втори ден), 16. [130.]
Зловонен дъх и бял език, като белият цвят обхваща краищата, както и гърба на езика, който не е непременно обложен, при силна отпадналост и сънливост, 52.
Езикът показва всички признаци на въздействието на разяждаща отрова, 23.
Нарушена функция на езика; затруднен говор, 54.
Уста — общо.
Зловоние в устата, 61.
Сухота в устата, 48, 54, 62.
Продължителна сухота в устата (след увеличеното слюноотделяне), пораждаща желание за пиене, понякога много настойчиво (след няколко минути), 14.
Дразнене на лигавицата на устата и гълтача; езикът е болезнен, а папилите — силно изпъкнали, със зачервяване и парене в цялата уста и гълтача, както след въздействие на някакво лютиво вещество, 10.
Слюнка.
Повишена секреция на слюнка, 62.
Повишена секреция на слюнка с често плюене (след няколко минути), 14.
Преходно увеличаване на слюнката и слузта в устата, 2. [140.]
Леко повишаване на слюнчената секреция (незабавно), 14a.
Обилна секреция на жилава слюнка със зловоние от устата, 61.
Слюноотделяне, 16, 42a.
Слюноотделяне и солен вкус в устата, 48.
Слюноотделянето не е обилно, а само неприятно, 48.
Точеща се на нишки слуз върху езика, устните и вътрешността на устата, 54.
Слузта в устата става лепкава, 54.
Солта се открива в слюнката (след половин час), 13.
Вкус.
Силно неприятен вкус в устата (след няколко минути), 14.
Леко солен вкус (незабавно), 14a. [150.]
Вкусът отслабва (след три дни), 31.
Езикът не усеща вкус, 48.
Говор.
След събуждане говорът е затруднен, бавен и не е съпътстван както обикновено от мисловната дейност (след един и два часа), 14.
Колеблив говор, 54.
Понякога заекване (след продължителен прием), 48.
Не може да говори, 48.

ГЪРЛО

Някои пациенти изпитват особено усещане за сухота в гърлото и съседните части, 19.
Дразнене на лигавицата на гърлото и стомаха (след 3 до 4 грама, 60 грана дневно), 43.
Гъделичкане в гърлото малко след всяка доза, 8.
Мъжец.
След конгестията на мъжеца и гълтача настъпва оток (след токсична доза), 48. [160.]
Липса на чувствителност в областта на мекото небце и фаринкса, 18.
Анестезия на мекото небце, мъжеца и горната част на фаринкса, така че тези части могат да бъдат гъделичкани, без да се предизвикват гадене или неволеви движения на преглъщане; самото преглъщане обаче не е нарушено, 25.
Гълтач, фаринкс и хранопровод.
Лигавицата на гълтача е силно хиперемирана, 23.
Изглежда, че анестезията на гълтача е последният изчезващ симптом, 25.
Анестетично въздействие върху лигавицата на гълтача и горните дихателни органи, вследствие на което рефлексната им дейност намалява, 44.
Умерена анестезия на фаринкса, 48.
Според Voisin локалната анестезия на фаринкса не се появява при доза под 30 грана; тя невинаги се предизвиква от тази доза; но ако две или три такива дози се дадат през интервали от няколко часа, чувствителността на фаринкса остава нарушена в продължение на няколко часа след последната доза; следователно продължителна ежедневна доза над половин драхма обикновено засяга чувствителността на фаринкса съразмерно с количеството, надвишаващо тази доза; но се нарушава или премахва само една част или един вид от чувствителността на фарингеалната лигавица. „Трябва да различаваме“, казва един по-нов автор, [Emile Zæpffel, Thèse pour le Doctorat, etc., Paris, 1869.] „два вида чувствителност в областта на мекото небце — функционална и обикновена чувствителност; обикновената чувствителност варира при различните индивиди, но тя не е мярка за функционалната чувствителност; последната варира съвсем малко; тази функционална чувствителност е същата като чувствителността на червото и подобно на нея според M. Claude Bernard зависи от един ганглий — сфенопалатиналния; тя има свой особен начин на дразнене, който не е нито убождане, нито парене, а най-лекото докосване; ако дори докосването [chatouillement] надхвърли физиологичната граница, се предизвиква повръщане; бромидът премахва това незабавно; движенията на преглъщане остават запазени при лицата под въздействието на бромид и се извършват с не по-малка сила, отколкото преди лечението; когато чрез гъделичкане на мъжеца не се предизвиква никакъв опит за преглъщане или повръщане, очевидно е или че фаринксът и небцето вече не провеждат тактилното впечатление, или че това впечатление не предизвиква рефлекс; тъй като рефлексната способност на гръбначния мозък не е изгубила нищо от своята сила и няма липса на точност на движенията, трябва да приемем, че е засегната единствено периферията“, 48.
Общо дразнене на гълтача с оток и зачервяване, а понякога и с побледняване на тези части (след продължителен прием), 48.
Постоянна сухота на хранопровода, 22.
Преглъщане.
Затруднено преглъщане, 54. [170.]
Не може да преглъща, 48.
Външна област на гърлото.
(Силно забележимо увеличение на щитовидната жлеза изчезва), (докато лекарството се приема или непосредствено след това), 42a.

СТОМАХ

Апетит.
Повишен апетит, 7, 10.
Апетитът е донякъде повишен, 4.
Апетитът остава много добър, пациентът се храни много добре и веднага след това задрямва, 25.
По-слаб апетит на закуска, липса на апетит на вечеря (пети ден), 49.
Загуба на апетит, 22.
Анорексия, 52 ; (втори ден), 10.
Жажда.
Жажда, 2.
Силна жажда през целия ден, но може да изпие само една глътка, тъй като хладната вода му е неприятна (пети ден), 49. [180.]
Голяма жажда, 54.
Силна жажда и непреодолимо желание за студени напитки, 25.
Оригване.
Оригвания, 2, 16.
Повтарящи се оригвания, 2 ; (след няколко минути), 14.
Оригвания без гадене (веднага), 14a.
Оригвания с гадене и позив за повръщане, 1.
Гадене и повръщане.
Гадене, 16, 39 ; (след един час), 13.
Гадене и повръщане, 43, 63.
Понякога леко гадене непосредствено след прием на доза, което скоро изчезва, 48.
Гаденето и болката в стомаха бяха най-чести при лежане на лявата страна, 13. [190.]
Прилошаване (скоро); (след няколко дни), 28.
Гадене и замайване, 47.
Повтарящи се напъни за повръщане и повръщане, 23.
Повръщане, 18.
Повтарящо се повръщане на серозна течност в продължение на почти седем часа, 13.
Повръщане на пенеста слуз, 42a.
Стомах.
Стомахът остана слаб дълго време след това, 2.
Известна степен на тревожно усещане в стомаха (след един час), 13.
Обичайна гастралгия, 22.
Силна мъчителна болка в областта на стомаха, 23. [200.]
Усещане за пълнота и топлина в епигастралната област (след няколко минути), 14.
При прием на гладно — леко щипане или свиване на стомаха (веднага), 14a.
Особен натиск в епигастралната област, последван понякога от силни колики, 4.
Мъчително притискане в стомаха след вечеря, 2.

КОРЕМ

Пъпна област.
Силни периодични болки в пъпната област, която е много чувствителна при допир, без да е подута (втори ден), 63.
Коликообразни болки в пъпната област (дори след шест или седем седмици), 63.
Корем — общи симптоми.
Къркорене, 2.
Много газове (по време на приема на лекарството), 49.
Изпускане на газове, 2.
Често изпускане на газове, 9. [210.]
Изпускане на много газове, 9.
Усещане за топлина в корема, 2.
Силна болка в корема, 63.
Болка по хода на възходящото ободно черво, 8.
Колики, 2, 5, 22, 16.
Внезапни колики, нарушаващи нощната почивка, 3.
Пристъп на колики от газове в областта на дванадесетопръстника в 4.30 ч. сутринта (един час след втората доза), които през деня преминаха с водниста диария, 42.

ПРАВО ЧЕРВО И АНУС

Тенезъм, еднократно, 9.

ИЗПРАЖНЕНИЯ

Диария.
Учестено изпразване на червата, 1.
Диария, 16, 54. [220.]
Диария (в няколко редки случая след продължителен прием), 48.
Диария; използваните кърпи се оказаха оцветени във виолетово, 23.
Силно разстройство, 13.
Очистително действие с тъпа, болезнена болка в корема, 45.
Прекомерно очистително действие, повтарящо се отново и отново при всеки прием на лекарството (в два случая), 28.
Описани са случаи, при които прекомерното очистително действие е било толкова изразено, че лекарството е било спряно; от 37 случая, лекувани с това лекарство за епилепсия [Williams, abstracts in Boston M. and S. Jour., 71, 422.], 2 пациенти е трябвало да прекратят употребата му по тази причина, 48.
Меки изпражнения, 5.
Изпражнения, по-меки от обичайното, 7, 9.
По-меки и по-чести изпражнения, 3.
Запек.
Запек, 4, 8. [230.]
Лек запек (след продължителен прием), 48.
Дейността на червата е вяла, но без изразен запек, 25.
Изпражненията са намалени по тегло и обикновено закъсняват, 15.
След продължителната му употреба настъпва изсъхване на отделяното от чревния канал и изпражненията стават сухи, твърди и редки, 48 . [Чувал съм за два случая на хроничен запек, облекчен от една доза бромид, при които са били приемани големи дози от обичайните очистителни средства, без да предизвикат изхождане; в други случаи една или две дози са предизвиквали изпразване на червата.]

ПИКОЧНИ ОРГАНИ

Пикочен мехур.
Усещане за разпъване на пикочния мехур и непреодолимо желание за уриниране (по време на полусън), 14a.
Уриниране.
Склонност към уриниране, 16.
Изхожданията бяха редовни, с чести позиви за уриниране, но количеството на урината беше по-скоро намалено (по време на приема на лекарството), 49.
Често отделяне на разредена жълтеникава урина, 5.
Отделяне на голямо количество бистра жълтеникава урина, 3.
Често и обилно уриниране, 7. [240.]
Уринирането беше както често, така и по-обилно (единадесети ден), също и през предходната нощ; вечерта на единадесетия ден в продължение на няколко часа на всеки половин час се отделяше около половин пинта урина; урината беше бледа, с високо относително тегло, наситена с вещество, което изглеждаше като фосфати, като заедно с нея се отделяше мътилка; при вдигане на лабораторната чаша срещу светлината миниатюрните кристали се виждаха ясно; след престой от няколко минути утайката изпълваше една четвърт от пространството, заемано от течността; нагряването на урината утаяваше фосфатите като бяла мътна утайка; добавянето на азотна киселина веднага я разтваряше, 49.
Количеството урина, отделено за двадесет и четири часа, беше увеличено. Това не се дължеше на увеличен прием на вода, 15.
Оскъдно уриниране, 13.
Урина.
Повишена бъбречна секреция (след продължителен прием), 48.
Повишена секреция на урина, 2, 8.
Повишена секреция на разредена урина, 11.
Умерено повишаване на уринната секреция през сутринта или деня след приема, 48.
Обилна секреция на урина, 3.
Обилна секреция на разредена и бистра урина, 4.
Повишено количество урина, 1. [250.]
Увеличено количество урина, 9.
Обилна, разредена, бледа урина с особено неприятна миризма, 6.
За двадесет и четири часа бяха отделени 68 унции урина, въпреки че през същия ден беше направена турска баня и значителна част от лекарството несъмнено беше излъчена чрез потта.
Средното дневно количество урина, отделяно от същото лице, определено чрез наблюдения в седем последователни дни, беше 44 унции, 12.
Намалена секреция на урина, 10.
Урината е по-бледа и по-разредена от обичайното, 9.
Следа от лекарството беше открита в урината (след десет минути); установено беше значително количество (след десет до двадесет минути), 13.
Киселинността на урината обикновено беше повишена; оцветяващите вещества неизменно бяха увеличени; уреята не беше засегната; фосфорната киселина варираше; при малки дози беше повишена; хлоридите винаги бяха значително увеличени, освен когато бромидът действаше като отрова; напускащият тялото хлорид беше калиев хлорид; данните от трите опита показваха средно 22.56 грама сребърен хлорид за двадесет и четири часа през дните преди даването на бром и 24.29 през дните, когато беше приемана тази сол. Анализът показа, че в някои от тези случаи количеството калий в урината (изчислено като хлорид) се е увеличило от 2.5 на 12.80 грама, 15.
Особено повишена пикочна киселина, 15.

ПОЛОВИ ОРГАНИ

По-силно или по-слабо изразена слабост на половите органи, 18.
Намаляване на половата способност (след продължителна употреба), 43. [260.]
Половата слабост преминава в импотентност (след токсична доза), 48.
Оказва изключително силно влияние върху половите органи, като понижава функциите им в забележителна степен, 19.
По време на полусън, особено в леглото, бързо възниква по-силно или по-слабо полово възбуждане (според предишните навици), обикновено придружено от ерекции и семеизпускания, които събуждат лицето и които то напълно осъзнава, 14a.
Потискането на половото желание и способност обикновено не настъпва, преди солта да е приемана непрекъснато в продължение на няколко дни; степента му е извънредно различна; при някои лица се изразява само в умерено намаляване на желанието; при други има временно отслабване на способността, 48.
Намалява и накрая напълно неутрализира половия апетит, 20.
Още от началото половият апетит отслабва; ерекциите са редки и непълни и след няколко дни напълно престават, 25.
Болка, подуване и болезненост при допир на левия тестис и семенната връв (втори ден), 42.

ДИХАТЕЛНИ ОРГАНИ

Ларинго-бронхиална слабост, понякога с кашлица, а понякога с променен или шепнещ глас, рядко с афония (след продължителен прием), 48.
Изглежда, че предизвиква състояние на анестезия на ларинкса и фаринкса, 19.
Глас.
Болезнена, извънредно неприятна пресипналост, продължаваща дълго време, най-силна, след като беше приел 37 грана за девет дни, 1. [270.]
Слаб глас, 54.
Шепнещият глас преминава в афония (след токсични дози), 48.
Къса, дразнеща кашлица, 1.
Суха, изтощителна кашлица, 22.
Пристъпна суха кашлица през интервали от два или три часа, със затруднено дишане, последвана от повръщане на слуз или храна; по-зле нощем или в легнало положение и много наподобяваща коклюш, 54.
Дишане.
Количеството въглена киселина, отделяно от белите дробове, беше определено намалено. Намаляването на въглената киселина беше последвано през дните след употребата на бромида от повишаване над нормалното количество, 15.
Съдов „bruit de souffle“, 54.
Дъхът има неприятна миризма, която изглежда характерна за лицата, намирали се известно време под въздействието на лекарството, 45.
Зловонен или миришещ на бром дъх (след продължителен прием), 48.
Зловонният дъх започва да предизвиква гадене (след токсична доза), 48. [280.]
Дишането, без стертора при опиум или алкохол, е леко, но бавно (след токсични дози), 48.
Дишането е спокойно и равномерно, с редки въздишки, 25.
Тревожно дишане, 22.
Затруднено дишане, 16.

ГРЪДЕН КОШ

Симптоми на белодробен катар, 54.
Стягане в гръдния кош при дишане, 2.
Потискаща тежест в гръдния кош, 1.

СЪРЦЕ И ПУЛС

Дейност на сърцето.
Намалява дейността на сърцето и артериите, 20.
Сърдечните удари са лишени от сила, а тоновете са отдалечени и слаби (по въздействието си върху сърцето лекарството изглежда наподобява Digitalis), 25.
Сърдечната дейност е слаба и прекъсваща, 47. [290.]
Сърдечната дейност постепенно отслабва, докато напълно спре, 48.
Сърдечната дейност е много слаба, 46.
Дейността на сърцето е бавна и трепкаща (след няколко дни), 23.
Сърдечната дейност е по-бавна и по-слаба (след токсични дози), 48.
Пулс.
Ускорен пулс; след известно време понякога е с няколко удара по-бавен от нормалното, 2.
Пулсът е лабилен и ускорен, 63.
Пулсът е малък и много чест, 22.
Пулсът е по-бавен, освен по време на самото повръщане, 13.
Малък и бавен пулс, 16.
Пулсът е слаб и бавен, 25. [300.]
Пулсът е значително забавен и отслабен, 14.
Пулсът, който обикновено е около 80, спада до 60, 30.
Пулсът е силно забавен (40 до 48), 18.
Пулсът е много бавен след треската, 54.

ГРЪБ

Болка в поясната област, 16.
Болка в областта на бъбреците, 9.
Болка, привидно локализирана в областта на бъбреците, 8.

КРАЙНИЦИ КАТО ЦЯЛО

Разстроена двигателна дейност на крайниците, 54.
Своеобразна мускулна умора и усещане като от натъртване в крайниците и поясната област (след събуждане), 14a.

ГОРНИ КРАЙНИЦИ

Треперене на ръцете при волеви движения, 54. [310.]
Когато повдига ръце, сякаш поднася нещо към устата си, те треперят като при delirium tremens, 25.
Почеркът е треперлив и неясен, 54.
Ръцете и пръстите са в постоянно движение (втория ден), 33.
Почти непрекъснато потрепване на пръстите и постоянното им занимаване с незначителни неща (след три дни), 31.

ДОЛНИ КРАЙНИЦИ

Походката е несигурна (втория ден), 33.
Несигурността на походката е толкова голяма, че често го вземат за пиян; веднъж полицията го арестува, задържа го в килия през цялата нощ и на следващата сутрин го глобява, въпреки че изложих фактите пред началника на полицията, 30.
Силно несигурна походка в продължение на два месеца, след което постепенно изчезва, 35.
Походката му е некоординирана, 47.
Некooрдинирана походка; пациентът се олюлява като опиянен, 45.
Нарушено придвижване, което при прекомерна доза наподобява походката при локомоторна атаксия, 48. [320.]
Олюляваща се походка и общ вид на опиянение, 54.
При започване на ходенето първите стъпки са несигурни и залитащи, но скоро походката отново става стабилна (след събуждане), 14a.
Залитане, 41.
Залитаща походка; ходенето е доста затруднено, 54.
Не може да върви, без силно да залита, 38.
Постепенно походката му се променя; клатушка се и залита като пиян; крайниците му треперят и се подгъват под него, 25.
Не може да ходи (седмия ден), 31.
Едва може да стои прав, и то само с опора, 47.
Не може да стои прав (четвъртия ден), 33.
Слабост в долните крайници и невъзможност да стои изправен (след три дни), 31. [330.]
Необичайна слабост в коленете (след няколко дни), 28.
Слабост на разгъвачите на подбедриците и ходилата, 37.

ОБЩИ СИМПТОМИ

Обективни.
Засилване на деструктивната метаморфоза без съответно засилване на конструктивната и последващо измършавяване (след продължителен прием), 48.
Намалява обратната метаморфоза на тъканите, 20.
Общо намаляване на лигавичните секрети, 48.
Капилярното кръвообращение е значително засегнато не само в нервните центрове, но и в целия организъм; това обаче е независимо от сърцето и големите артерии, 48.
Измършавяване (след продължителна употреба), 43.
Общо измършавяване, 54.
Значително измършавяване, 54.
Силно измършавяване, 22. [340.]
Силно измършавял и слаб, с особен блед цвят, 51.
След прекалено продължителна употреба могат да настъпят маразъм и измършавяване, застрашаващи живота, 44.
Сред симптомите, причинявани от лекарството, има някои, които са убягнали от вниманието на предишните наблюдатели, но ако не бъдат разпознати, биха могли да доведат до сериозни диагностични грешки. Имам предвид цереброспиналните увреждания — характеризиращи се с общ делир, халюцинации, фантазии, че болният е преследван, буйни действия, атаксия на крайниците и езика и затруднена артикулация — които биха могли да се приемат за признаци на обща парализа. Всички тези тревожни симптоми изчезват след спиране на лекарството, 60.
По-добре от обикновено, по-малко уморен, с по-голяма способност и желание за ходене отпреди (докато приема лекарството), 49.
Седация, 20.
Изпитва отвращение към физическо усилие; седи и се излежава, 25.
Неизменно седи по цял ден свит край огнището, очевидно лишен от всякаква енергия и решителност, 28.
Няма желание да говори, чете или учи, да ходи или работи; напълно безразличен е към множество външни дразнения, които обикновено го раздразват; всъщност е извънредно ленив, безразличен и сънлив, но със силно волево усилие е способен да разговаря, учи, съчинява, ходи, работи и да се тревожи както винаги, 48.
Вялост на движенията, 54.
Силна вялост, 52. [350.]
Необичайно тих, седи отпуснато на стол; не може да събере мислите си, за да отговори правилно на въпрос, 46.
Отпадналост (скоро), 28.
Слабост, 2.
Слабост на мускулната система, 20.
Толкова крайна степен на слабост, че лекарството трябва да бъде спряно, 40.
Силна физическа и умствена немощ след изчезване на симптомите, 25.
Обща астения, 54.
Тежка мускулна астения, 45.
Значителна прострация, която го принуждава да легне (след един час), 13.
Силна телесна прострация, 45. [360.]
Крайна обща прострация, 54.
Невъзможност да ходи или да стои прав, 54.
Не може да се задържи изправена, 61.
Не може да се движи или да усеща, 48.
След известно време е принуден да остане на легло, 25.
Извънредно адинамично състояние, 54.
Лежи спокойно, неспособен да се движи, да усеща, да преглъща или да говори (след токсична доза), 48.
Съществува група явления, свързани с бромната кахексия, които трябва точно да бъдат разграничавани — а именно явленията, дължащи се на адинамичния характер, който могат да придобият острите заболявания, засягащи болен от епилепсия по време на приложението на лекарството. Така пневмония, ентерит, ревматичен пристъп или обикновен фурункул могат да бъдат придружени от такова отслабване на жизнените сили, че бързо да доведат до летален изход, 60.
Припадък, 39.
Мускулната слабост преминава в пълна парализа (след токсична доза), 48. [370.]
Забележителна степен на двигателно неспокойствие и поривистост на движенията вследствие на замайването или опиянението; понякога пациентите не могат да се задържат на краката си, 53.
Субективни.
Общо намалена нервна чувствителност и особено намалена рефлексна чувствителност, 48.
Умствена и физическа отпадналост, нежелание за усилие и безразличие към всички леки причини за нервно дразнене; плачът на децата в къщата, тракането на колите по паважа, дразненето от обезпокоителни или тревожни мисли — всичко остава без внимание; почти се осъществява сладкото безгрижие от бездействието, неаполитанското dolce far niente; това състояние скоро се последва от сънливост, а сънливостта — от сън (след 20 или 30 грана), 48.
Ясно изразено изтръпване по цялото тяло и много определено намаляване на чувствителността (след три дни), 31.
Силно притъпяване на сетивата; пациентът проявява съзнание само когато го повикат високо, 61.
Кожната чувствителност е намалена дотолкова, че щипането и убождането едва се забелязват, 35.
Тактилната чувствителност, усещането за температура и усещането за гъдел изглежда се провеждат несъвършено, но всъщност са незасегнати, 48.
Чувствителността е толкова загубена, че кожата може да бъде убождана, щипана и дори изгаряна, без пациентът изобщо да го осъзнава; тази безчувственост обаче настъпва само след продължително прилагане на огромни дози, 53.
През целия период на действие и дори при неговото отслабване се усеща дълбоко притъпяване на тактилната чувствителност във всичките ѝ форми, но особено в онези, които участват в рефлексните прояви. Така гъделичкането на ходилата едва се усеща и вече не предизвиква обичайните си ефекти; кожната чувствителност, изследвана чрез щипане, се установява като намалена; възприемането на допир с ръката е така изменено, че движенията за хващане са лишени от точност, 14.
Рефлексните, общите и специалните усещания изчезват, 48. [380.]
Общо усещане за удобство и спокойствие, предразполагащо към сън, 14a.
Усещане за умствена и физическа вялост или слабост (след продължителен прием), 48.

КОЖА

Повърхността като цяло и особено кожата на лицето са с мъртвешки бял цвят, 54.
Значителна промяна в цвета на кожата и лигавиците, 54.

I

Ограничен обрив, наподобяващ едновременно acne simplex и indurata; предшестван от значителен сърбеж; появява се предимно по гърдите и лицето, особено по раменете, челото и носа. Състои се от синкавочервени пустули, едва достигащи големината на главичка на карфица, с червен ореол, чиито върхове скоро стават жълтеникавобели. Основите им са доста твърди и остават такива няколко дни, понякога цял месец, след което нагнояват и оставят твърдо ядро и тъмночервено зачервяване с лек оток, които се задържат продължително. Броят на пустулите е извънредно променлив и нараства главно с увеличаването на дозата. Някои състояния на кожата, например когато тя е дебела и обилно овлажнена от мазен секрет, изглежда благоприятстват разпространението на този обрив, като лимфатичната и сангвиничната конституция са особено предразположени към него. Той е по-обилен и в юношеска и зряла възраст. През тези периоди понякога дори покрива цялото лице и силно го обезобразява. Продължителността на пустулите също е много променлива — около осем дни — и неизменно зависи от продължаването на големите дози; така, когато обширен акнеичен обрив е възникнал от дози от 5 грама или повече, броят на пустулите осезаемо намалява, ако дозата бъде понижена до 3 грама.

II

Вторият вид бромен обрив не прилича на никое друго кожно заболяване. Той е ограничен почти изцяло до долните крайници, където се появява под формата на продълговати или кръгли петна с диаметър няколко сантиметра, със зърновидно изпъкнали ръбове, обикновено розови или черешовочервени, но изпъстрени с жълто, сякаш вследствие на подкожна гнойна инфилтрация. Предпочитаното му място е прасецът, както се установява дори при многократни рецидиви. При двама пациенти, всеки от които бе засегнат три или четири пъти, обривът неизменно се появяваше на това място. Централната част, както и краищата на петната, понякога също са със зърновидни издатини, които в този случай се образуват от подобни на акне пустули, струпани толкова плътно, че оформят подутина; те се издигат на височина 3 или 4 милиметра, а основите им са уплътнени. След няколко дни издатините частично спадат, като от върховете им се отделя серозно-гнойна течност. Тогава в центъра на всяка пустула се образува пъпковидно хлътване, от което се отделя кремообразна влага, засъхваща в дебели жълти струпеи. Тези издатини са извънредно чувствителни при допир и понякога правят ходенето невъзможно. Заслужава да се отбележи, че хлътналата им централна част, напротив, е напълно безчувствена и неболезнена. Те са заобиколени от червеникав ореол с известно подуване. Спадат след изтичането на съдържимото им, но този процес е извънредно бавен, а секретът, който може да продължи да се отделя цяла година, лесно образува дебели и плътно прилепнали струпеи. Понякога обривът е извънредно упорит, като се поддържа от последователната поява на нови струпвания от пустули и произтичащите от тях зърновидни издатини. Наблюдавал съм два случая, при които подутините по краката се превърнаха в атонични язви, наподобяващи рупия, със зловонни, зачервени основи, покрити с разраствания. Натискът върху тези язви причиняваше болка като усещаната при порязвания на пръстите. По-късно те се покриваха с дебели, мръсножълти, зловонни струпеи. В единия случай язвите продължиха три месеца, а в другия — седем месеца. Никога не съм забелязвал съпътстващо подуване на лимфните възли или треска. След излекуването на тези обривни подутини и разязвявания остават незаличими следи под формата на жълти петна, покрити със струпеи; отначало в подкожната клетъчна тъкан могат да се напипат възловидни уплътнения, а около тях пациентите са измъчвани от сърбеж и дори от болки и крампи. Обикновено обривът изчезва не по-късно от четири до шест дни след спирането на лекарството. За пълното развитие на подутините обикновено са необходими само няколко дни. Продължителността им, разбира се, варира според големината на дозата, но от наблюденията ми върху пациентите изглежда, че е по-голяма при хора с конституционална предразположеност към кожни заболявания, особено херпес. Един пациент от тази група продължи да страда от няколко такива подутини по краката дори след намаляване на дозата до 2 грама. Наблюдавал съм, че обривът се появява по-често през зимата.

III

Третият вид бромен обрив е най-рядко наблюдаваният. Виждал съм само три случая. Той се състои от леко надигнати, плоски, гладки, червени петна с различна форма — дълги или продълговати, с правилни или неравни краища; диаметърът им е от 4 милиметра до 2 сантиметра, а дължината им също варира; в един случай достигаха 6 сантиметра. В центъра им цветът е т.нар. „цвят на люспа от лук“, а по периферията — черешовочервен, като тези цветове обхващат значителна площ. Те са съвсем леко надигнати, подобно на уртикариални плаки. Основите им са твърди, но еластични, както при erythema nodosum, на който този обрив много прилича по формата на петната, уплътнените им основи и частичното им повторно проявяване при разтриване. Зачервяването им изчезва за момент при натиск. Те побеляват при съкращаване на подлежащите мускули или притискане на съседните части. Сърбят нощем, в леглото и при висока температура; при натиск са почти или напълно неболезнени. Появата им се предшества от сърбеж и болки в крайниците, придружени от известна скованост. В някои случаи тези предварителни симптоми са били толкова силни, че са приковавали пациента към леглото за четири дни, преди обривът да стане видим. В един случай движението на който и да било крайник беше много болезнено. Петната се появяват по крайниците и туловището, като пощадяват лицето, и броят им е от четири-пет до дванадесет-петнадесет на всеки крайник. Изчезват толкова внезапно, колкото са се появили, но винаги оставят след себе си подкожно уплътнение. В един случай долните половини на двата долни крайника бяха засегнати в продължение на четири дни от ясно изразен оточен оток. Само веднъж наблюдавах несъмнена фебрилна реакция, изразена с телесна температура 38.2° (Cent.), суха кожа и ускорен пулс (92 до 104). Това продължи пет дни и бе последвано от обилно изпотяване. Само в два случая имаше обложен език и загуба на апетит. Никога не съм наблюдавал този обрив да се появява извън зимния сезон. Продължителността му беше дванадесет дни, когато бе придружен от треска, а в останалите случаи — шест месеца; през този период първоначалната му интензивност намаляваше, но той никога не изчезваше напълно преди настъпването на топлия сезон. Дни или дори седмици след изчезването на обрива и на цялото зачервяване в съответните участъци на подкожната тъкан можеха да се напипат еластични уплътнения, леко болезнени при натиск. В един случай на предишното място на едно от петната се виждаше жълтеникаво оцветяване, наподобяващо екхимоза. Появата на този обрив винаги съвпадаше с продължителното прилагане на лекарството в доста големи дози.

IV

Няколко от моите пациенти бяха поразени от мокра екзема на краката и твърде обширна питириаза на скалпа. Този вид екзема се излекува само ако лекарството се дава през по-дълги интервали или бъде спряно напълно, 54.
Кожните засягания изглежда са локализирани особено в мастните фоликули и жлези и в потните жлези, като причиняват възпаление с увеличаване на клетъчните елементи; в един случай екзантемът придоби фурункулозен характер и беше разположен особено по окосмените части на лицето, по челото и шията; в друг случай, при дете на осемнадесет месеца, обривът засегна челото и крайниците и се състоеше от разпръснати пъпки, отчасти с мътнобелезникав, отчасти с бледочервеникав цвят, с големина от просено зърно до грахово зърно, които при отваряне отделяха гной, примесена със смегма; на лявата подбедрица имаше също подутина с големината на монета от половин долар, покрита с опънат, петнист епидермис и обкръжена от зачервен инфилтриран ръб, която при отваряне отделяше смегма и гной; по бузите имаше петна с големината на монета от десет цента, покрити с черни корички, под които след отстраняването им се откриваше бледочервена папиларна подутина, кървяща лесно при допир; тя изглеждаше образувана вследствие запушване на мастните фоликули и раздута от натрупвания на смегма, 50.
Островърхи сърбящи, парещи петна в кожата, особено по рамото и в областта на шията, донякъде наподобяващи акне, 43.
Няколко разпръснати акнеични пъпки с жълти връхчета, 56.
Акне, 48.
(Д-р C. бил наблюдавал упорито, дълготрайно акне да изчезва напълно, докато лекарството било приемано поради нервно страдание), 24. [390.]
Акне по челото, 62.
По лицето и краката се появи обрив, който бързо стана обилен и много болезнен; приличаше на варицела, но вместо да засъхнат, везикулите на много места се сляха, а така образуваните групи проявиха склонност да се разширяват и показваха многобройни точки на нагнояване (след шест дни); ивица от обрива се издигаше от всяка страна на лицето и преминаваше през челото, а предната и външната страна на двата крака бяха покрити от него от коленете до глезените. По лицето той се състоеше от неправилно кръгли, надигнати, сплеснати, светлокафяви корички, с големина от грахово зърно до монета от четири пенса, обкръжени от леко зачервени ареоли и толкова плътно прилепнали, че не можеха да бъдат отстранени, без да причинят кървене. По краката кожата между петната и около тях беше яркочервена, извънредно болезнена при допир, гореща и болезнена, като болката имаше парещ, мравучкащ характер. Движението на краката причиняваше много силна болка; най-малките петна, които бяха и най-скорошни, се състояха от кръгли, надигнати, конусовидни везикули, изпълнени с млечнобяла полутечна материя и разположени върху леко надигната, втвърдена основа; най-големите петна бяха дълги от един до два инча, неправилно овални или продълговати, надигнати, сплеснати по повърхността и покрити с отпуснат влажен епидермис или светлокафяви корички, под които повърхността показваше „многобройни жълтеникаво-червени издатини, подобни на просени зърна“. [Д-р C. бил убеден, че това е тежко, конфлуиращо акне, предизвикано от лекарството.] Обривът започна с миниатюрна червена, гореща и болезнена при допир пъпка, на чийто връх много бързо се образува малка, жълтеникаво-бяла, опъната, конусовидна везикула, прободена от косъм; ако везикулата бъдеше разкъсана и се приложеше лек натиск, се отделяше гладка жълтеникаво-бяла субстанция, за която се установи, че е мастна материя заедно с луковичния корен на косъма; ако везикулата бъдеше оставена непокътната, тя бързо се уголемяваше и тогава се установяваше, че съдържа гной. Коричките на по-старите петна се разтваряха частично от етер, който след изсъхване оставяше мазно петно, докато останалата част от коричката се оказваше съставена от епител, увредени кръвни клетки и гнойни телца. Когато след седем седмици обривът почти бе угаснал, лекарството отново беше дадено в пълни дози; на шестия ден обривът започна отново да избива много активно, най-силно по краката, като движението отново беше много болезнено, 24.
Акнето не се появява винаги след приемането на лекарството; бих казал, че две трети от лицата, на които съм го давал продължително, страдаха от акне; не си спомням някога да съм го виждал след единична доза; броят на пъпките и продължителността на обрива са различни; при някои лица той е оскъден и всяка пустула е малка; при други е обилен и много от пустулите са големи; засяга по-скоро лицето, скалпа и гърба, отколкото други части на кожната повърхност; пустулите се появяват на последователни, но неравномерни вълни; големината им варира от просено зърно до едро грахово зърно; обикновено изчезват без нагнояване, като всяка отделна пустула трае само няколко дни; в някои случаи настъпва нагнояване; когато това стане, всяка пустула просъществува по-дълго, отколкото иначе би просъществувала, и тъй като непрекъснато избиват нови пустули, обривът може да стане неприятно обилен; обикновено обривът се придружава от умерена топлина и известен сърбеж, но това не е неизменно; след изчезването на пустулите не остава постоянен белег или следа, макар че известно време червено петно показва мястото, където са били, 48.
Многобройни акнеподобни обриви по бузите и челото (след един месец), 61.
Еритема и подуване на носа; поне в един случай това изглеждаше постоянно действие на лекарството; а според опита на онези, които са го давали в големи количества — и ектиматозен обрив, 21.
Петна и пъпки по двете предмишници, 37.
Обрив от червени петна по краката; болки в тях и около тях; повечето са широки около 1 сантиметър, а някои около прасците достигат 4 сантиметра; зачервяването изчезва при натиск, но веднага се връща; и най-лекият натиск е болезнен. Те са съвсем слабо надигнати и създават под пръста усещане за втвърдяване, проникващо дълбоко в дермата (както при erythema nodosum). По двата крака има десет такива петна; всички движения на краката са много болезнени, 57.
Обрив по крайниците, наподобяващ erythema nodosum, със сърбеж, особено нощем; състои се от червени петна с дължина и ширина около 1 сантиметър, леко надигнати върху индуративна основа; зачервяването изчезва при натиск; няма болка при натиск. Обривът се разпространява навсякъде с изключение на лицето; на някои места е изчезнал, без да остави следи или кожно втвърдяване. Петната са с различна големина, неправилна форма, черешовочервени по периферията и с цвят на люспа от лук в центъра; приличат на уртикария. Побеляват при напрягане на засегнатия крайник или при натиск върху околните части. Натискът причинява моментно изчезване на зачервяването. Сърбеж на червените места вечер, при лягане, през нощта и изобщо при сгряване; понякога изчезват и се връщат спонтанно; по ръцете има най-малко тридесет такива петна, 58.
На всеки крак, над по-стара мръсножълта коричка, има червено петно, образувано от струпване на акнеподобни пустули, някои от които отделят кремообразна течност, подобна на отделяната от циреи. Между пустулите се виждат жълтеникаво-бели петънца с големината на просени зърна, леко надигнати; там, където няма отделяне, повърхността е черешовочервена и има тестовидна плътност; кожата около обрива е светлочервена. Петното се издига на височина от 0.003 m. до 0.004 m., почти кръгло е и има размери 0.025 m. на височина и 0.02 m. на ширина. Върху дясната буза има твърде подобен обрив, но не толкова напреднал; той е образуван от везикули и жълтеникаво-бели пустули, групирани в правилен кръг около черешовочервено място, където кожата е леко надигната и отпусната, както при уртикария; това петно е обкръжено от наситено еритемно зачервяване с максимална ширина 0.003 mm. Основата на петното е силно индурирана; то е значително болезнено; диаметърът му е 0.015 m., а височината — от 0.002 m. до 0.003 m., 55.
Папулозен обрив обкръжи челото ѝ и се разпространи по скалпа, 22. [400.]
Обрив по прасците от много болезнени червени пъпки и тумори, с гладки, надигнати, лъскави ръбове; централна вдлъбнатина, покрита с коричка, с червена периферия и много твърда и чувствителна основа, 56.
На всеки крак има по две места, покрити с дебели, мръсни на вид, зловонни корички; след отстраняването им чрез лапи остава неравна повърхност, образувана от своеобразни вегетации и донякъде наподобяваща стомаха на вол. Петната са червеникави и причиняват известна болка, подобна на болката при порязване, 59.

СЪН И СЪНИЩА

Сънливост.
Силна сънливост, 52.
При прием в големи лечебни дози понякога се наблюдаваха сънливост или унесеност и тъпо главоболие, 19.
Силна сънливост; през деня заспива дълбоко на стол; ако бъде събуден, веднага отново заспива; продължава пет дни (шестия ден), 49.
Сънливост, стигаща дори до кома (след големи и продължително приемани дози), 43.
Склонност към задрямване и често потъване в сън, 51.
Унесеност, 29, 33.
Унесеност, сънливост и постоянно задрямване, 25.
Крайна сънливост; тя спеше през цялата нощ и често заспиваше на стола си и в най-неудобни положения (след третия ден), 31. [410.]
Сънливост, 37, 54.
По-силно или по-слабо изразена сънливост (след продължителен прием), 48.
Постоянна сънливост, 18.
Продължителният прием поддържа своеобразно полусънливо състояние, при което организмът е предразположен към сън, а нощният сън става по-дълбок, 48.
Сънят наподобява състояние на тежка сънливост; често се прекъсва от стряскане; все пак няма истински сънища, а по-скоро нещо като неопределен кошмар; сънят обаче се проточва неопределено дълго и събуждането е много трудно, 14.
Сън, 20.
Дълбок сън, 54.
Здрав сън, продължаващ осем часа, 16.
Спокоен и дълбок сън (след 40 или 50 грана вечер, при обикновено безсъние вследствие на умствен труд през вечерта, но без изтощение), 48.
По-дълбок сън от обичайния (след 30 грана, когато не е нито уморен, нито будуващ), 48. [420.]
„Хипнотичното действие — казва Voisin, [Bulletin Générale de Thérapeutique, tome 71, p. 102, 1866.], говорейки за своите пациенти в Bicêtre — беше много забележително при тях както денем, така и нощем; някои бяха принудени да поспиват по няколко минути насред работата си; въпреки всичките си усилия никой не можеше да устои на съня непосредствено след вечерното хранене; през нощта сънят им беше спокоен, а сутрин беше трудно да бъдат събудени“, 48.
Определено хипнотично действие върху възрастен във физиологично или нормално състояние, независимо дали се дава денем или нощем (след 30 до 60 грана), 48.
Спал добре след пушене вечерта, което никога не се случва друг път, тъй като то предизвиква стряскане и кошмари, 49.
Спеше по-добре през нощта, докато приемаше Bromide, но се събуждаше често; по време на сън имаше много объркани сънища, 49.
Дълбок и неспокоен сън, от който се събудих с умствена борба и усилие, без отначало да зная къде се намирам или какво е станало с мен; всъщност ми се струваше, че съм потънал далеч надолу в бездната на съня, 26.
Безсъние.
Резултатът беше будуване, а не сън; но ако след дозата не настъпеше сън, настъпваха описаните по-горе общо успокоение и нервна седация (след 40 или 50 грана вечер, след ден на тежка и изтощителна работа), 48.
Ако мозъкът вече е в анемично състояние, не е разумно посредством лекарството да бъде лишаван от още кръв; ако това се направи, понякога може да последва сън, но по-често резултатът ще бъде противоположен, 48.
Настъпва само полусън, 14a.
Безсъние, 22.
Сънища.
Чести сънища през нощта, 9. [430.]
Сънят е повече или по-малко смущаван от сънища, които понякога бяха много тежки и от които трудно се освобождаваше, 14a.
По време на сън имаше много объркани сънища, 49.
Неспокоен в продължение на четири или пет нощи, като често се събуждаше от сладострастни сънища със силни ерекции, 42.

ТРЕСКА

Втрисане.
Понижава температурата, 20, 48.
Кожата е хладна, 30.
Кожата е студена и лепкава (след няколко дни), 28.
Студени тръпки, 62.
Треперене от студ (след няколко дни), 28.
Крайниците са студени, 48, 67.
Крайниците постепенно изстиват, 48. [440.]
Общо усещане за студенина, повече или по-малко изразено в крайниците (след един-два часа), 14.
Топлина.
Треска, 54.
Усещане за топлина в лицето, 16.
Пот.
Изпотяване през нощта, 3.
Обилна и лепкава пот по цялото тяло, 22.

УСЛОВИЯ

Влошаване.
(Вечер), в 9 часа — главоболие в челната издатина.

ДОПЪЛНЕНИЕ: KALI BROMATUM. Източници.

64, Humerdinger die Wirkung des Broms und ein Brom-praparate, Inaug. Diss., Tubingen, 1838; 65, Dr. David Lees, Hom. World, vol. xii, 1877, p. 371, дете на възраст девет месеца, приело 9 драхми за четиринадесет или петнадесет дни поради епилептични гърчове; 66, B. Fincke, M.D., The Organon, vol. i, 1878, p. 343, млад хирург приел 10 грана в една доза поради прекомерна полова възбуда след умствено претоварване.

Своеобразният хапещ солен вкус на лекарството се задържа дълго време, 64.
Често уриниране, 64.
Незабавно получи парене в стомаха, преминаващо в болезнено усещане за пълна празнота, облекчавано от хранене, в продължение на един-два дни. След това — симптоми от пикочните пътища; отделяше огромни количества урина, с мъчително усещане, сякаш мехурът е толкова пълен, че едва може да се удържи; често уриниране на много бледа, водниста урина през пет или десет минути в продължение на седмица (за един ден количеството достигна един галон). На шестия или седмия ден внезапно се появи невралгия в гръбначния стълб след пулсиране от главата до стъпалата, по-силно в коремните органи; започваше в поясната област, разпространяваше се нагоре до гръдната област и надолу до опашната кост, обхващаше тялото до половината от обиколката му, проникваше в червата и го пронизваше целия; болката беше тъпа, понякога с остри прострелвания нагоре и надолу по гръбначния мозък. Нищо не облекчаваше болката. Жажда за вино. Самата мисъл за тютюн му причиняваше гадене, макар да имаше навика да пуши пура след вечеря. Портвайнът облекчи болката, като го накара да яде, въпреки че повърна вечерята си. Към този момент болката като че ли изчезна (един-два дни). Прие една доза

Kali brom. 1 m. (Fincke), двойно импрегнирана, която не подейства, докато имаше тази болка, а също и

Nux vom. 1 m., която, изглежда, също не подейства. Хвърли се да легне, затвори очи и му се струваше, че е над земята, сякаш се намира на по-висша плоскост (двадесет минути след приема); чувстваше се напълно щастлив, сякаш щастието му не беше земно. Храносмилателните симптоми започнаха скоро след приема. Отвращение към кафето, което преди пиеше. Когато невралгията го напусна, започнаха следните симптоми от пикочните пътища: болка при уриниране, щипеща, пареща болка; при уриниране усещане, сякаш сачма се изтласква от пикочния мехур по хода на уретрата; постоянно отделяне на големи количества урина. Точно при последната капка урина — спазматично свиване на уретрата около лакуната, с истинска остра болка, преминаваща назад към пикочния мехур, като при насилствено вкарване на голям инструмент в тясно място. След това се разви истинска гонорея с белезникаво-жълто течение в продължение на два или три дни (никога не беше имал нищо подобно). Всеки втори или трети ден късно следобед се появяваше щипенето и го държеше буден цяла нощ. Сега отделя по-малко урина.

Canth. 2c. и Cann. sat. не подействаха. Облекчение носеше единствено измиването на частите с ледена вода. След гонореята половата възбуда стихна. Симптомите от пикочните пътища го измъчваха най-много; не може да върши нищо, не може да излиза сред хора. Ако види

Bromide of potassium или какъвто и да било вид Potash, му прилошава от стомаха. Ръцете треперят. На 9 ноември му дадох

Camphor (Borneo) 9 m. (Fincke), седем праха, по един всяка вечер. На 11 ноември прекара ужасно — парене и щипене в уретрата; можеше да получи облекчение единствено чрез впръскване на студена вода. 16 ноември: днес и вчера отдели много урина без щипене и не му се наложи да става през нощта. В урината нямаше захар и албумин. Миналата нощ, след леко парене и усещане, сякаш топче се изтласква отзад през шийката на пикочния мехур, отдели около 1/2 унция течност, подобна на яйчен белтък, с малко слуз като мляко, без миризма на семенна течност (? простатна). Оттогава всичко е наред и отново е на себе си. Вчера сутринта — ужасна болка в дясното око, сякаш го изтласкват навън (симптом на Camphor), 66.

Гърчовете изчезнаха с появата на обрива. Изглежда, че всяко огнище на кожното заболяване е започнало като акнеична папула. Тя се уголемяваше и разпростираше, а надигнатите участъци се сливаха в плаки. След това под повърхността на тези плаки се развиваха своеобразни жълтеникави точици, които нито се сливаха, нито се разкъсваха. На повърхността се появяваше коричка, която, изглежда, се дължеше на засъхнал секрет; там, където тя беше подложена на триене, повърхността придобиваше своеобразен папиломатозен вид. Особено характерни бяха описаните жълтеникави точици. Интересен факт беше, че обривът се появи едва четири дни след спирането на лекарството, 65.

Kali Bromatum