Aconitum

A. napellus, L. (включително отчасти и A. Stoerckianum, Reich.).

Ест. разред , Ranunculaceæ.

Обичайно наименование , Самакитка.

Приготвяне , Тинктура от цялото растение и корена в началото на цъфтежа.

Източници.

1 , Hahnemann, R. A. M. L., vol. 1; 2 , Fred. Hahnemann, ibid; 3 , Ahner, ibid; 4 , Hornburg, ibid; 5 , Rückert, ibid; 6 , Stapf и Gross, ibid; 7 , Wahle, ibid; 8 , Abano, ibid. (общо описание на проявите при отравяне с Aconite); 9 , Bacon, ibid. (отравяне на възрастен с Aconite); 10 , Durr, ibid. (действие на смес от Aconite и антимоново вино); 11 , Gmelin, ibid. (действие при продължително прилагане на пациенти); 12 , Greeding, ibid. (описание на лечението на девет пациенти с различни заболявания чрез нарастващи дози от екстракта, както следва: I. Жена, æt. 35, с уплътнени шийни жлези; II. Жена, æt. 36, със същото състояние, страдаща и от мания; III. Жена, æt. 32, със същото състояние; IV. Жена, æt. 68, с лява хемиплегия; V. Жена, æt. 179, със същото състояние; VI. Жена, æt. 49, с воднянка; VII. Жена, æt. 49, с общо влошено здравословно състояние; VIII. Жена, æt. 24, с деменция и епилепсия, склонна към спазми на крайниците; IX. Жена, æt. 40, с тумори на жлезите); 13 , Van Helmont, ibid. (действие при поставяне на парче от корена върху езика); 14 , Matthiolus, ibid. (описание на два случая, при които Aconite е приложен на престъпници — възрастни мъже — с цел да се провери ефикасността на безоаровия камък като противоотрова; S. 441, 635, 1374, 1652 се проявяват при първия, а останалите — при втория); 15 , Moraeus, ibid. (двама отровени възрастни; S. 631 се отнася за единия, а S. 1479 — за другия); 16 , Richard, ibid. (както при Matthiolus, един участник); 17 , Roedder, ibid. (действие от нанасянето на сок от Aconite върху рана); 18 , Stoerck, ibid. (авторът провел опит върху себе си, като поставил малко количество от корена върху езика си; след това приложил лекарството на следните пациенти. I. Мъж, æt. 30, с плевродиния; II. Мъж, æt. 27, с ишиас; V. (Бележка. Пропуснатите номера принадлежат на случаи, от които Hahnemann не е извлякъл симптоми). Жена, æt. 40, с тумор на шията; VII. Жена, æt. 22, със значително подуване в лявата хълбочна област; X. Жена, æt. 43, с невралгия на дясното ходило и дясната ръка); 19 , Hencke, патогенетични изпитвания, Archiv. 20 ("c." — момиче), с тинктурата; "d," — омъжена жена; 20 , Arneth, Oest. Zeit., 1, 2, австрийски патогенетични изпитвания, предимно с тинктурата; 21 , Boehm, ibid.; 22 , Gerstel, ibid.; 23 , съпругата на Gerstel, ibid.; 24 , Maschauer, ibid.; 25 , N. N., ibid.; 26 , Reisinger, ibid.; 27 , Rothansel, ibid.; 28 , Schwarz, ibid.; 29 , Sterz, ibid.; 30 , Wachtl, ibid.; 31 , Watzke, ibid.; 32 , Weinke (момиче), ibid.; 33 , Wurstl, ibid.; 34 , Wurmb, ibid.; 35 , Zlatorovick, ibid.; 36 , Jousset; 37 , West (по Roth's M. M., 1); 38 , Robinson (кратки патогенетични изпитвания в British Journal с 30, 200, 1000, 2000); 39 , H. N. S. (Hahnemannian Monthly, 4, 366, патогенетично изпитване с потенция); 40 , T. C. D., ibid. (патогенетично изпитване с 60-а потенция); 41 , Fleming (за Aconite); 42 , Schneller (Roth's Mat. med., 1); 43 , J. C. Peters (действие на голяма доза).

Токсикологичните симптоми са означени с [t] .; потвърдените клинични симптоми са означени с гранула, [°].

ПСИХИКА

• (Нощем буйно бълнуване; не позволява да бъде задържан в леглото; сутринта обилно изпотяване), 10.
• Вършеше всичко припряно и тичаше из къщата, 13.
• Преходна буйна лудост, 15, [t]. [Не е намерено в оригинала. —Hughes.]
• (Надеждата се възвръща непосредствено след повръщане), 16, [t]. [Психичен ефект от повръщането след даване на антидот.]
• Безумна глупост, 16, [t].
• Започна да бълнува и свиреше на листо, 16, [t].
• Маниакално бълнуване, [t].
• Бълнуване, [t].
• Бъбривост, [t]. [10.]
• Приповдигнато настроение, 42.
• Веселост, със склонност да пее и танцува (1/2h.), 29.
• По-весел и възбуден от обикновено (1st h.), 1.
• Не може дълго да се задържи на едно занимание, 42.
• Прекомерно неприятно неспокойствие; без да има повод да бърза, той е извънредно припрян; всяка пречка, която забавя бързия му ход, го дразни прекомерно; блъска се в хората, които не се отместват достатъчно бързо от пътя му, и изтичва стъпалата в задъхана бързина; тази припряност продължи два часа, 35.
• Бълнува, макар да е буден; скача от леглото и си въобразява, че подкарва овце (14h.), 1.
• Ясновидско виждане, 1. [Бележката на Hahnemann обяснява, че той съзнавал как любимата му, намираща се на петдесет мили от него, пее определена творба.]
• Жива памет, 1.
• Живо въображение, 1.
• Голяма активност на ума, 35.
• Седи, потънал в мисли, 1. [20.]
• Бърза смяна на мислите; необходимо е голямо усилие, за да задържи хода на мисълта, 35.
• Неустойчивост на мислите; когато се опитва да мисли за едно нещо, друго го изтласква от ума му, после то бива заменено от трето и така нататък, докато съвсем се обърка, 6.
• Непрекъснато, неприятно неспокойствие; ту трябва да седне, ту да стане, ту да ходи; не знае какво му е, 24.
• Прекомерно неспокойствие; всички движения и действия се извършват много бързо и припряно, 35.
• Нетърпение; тревожно се мята и непрекъснато променя положението си, 19 и т.н.
• Припряна реч, [t].
• Говори много и бързо, [t].
• Редуващи се пристъпи на противоположни психични симптоми, 14, [t].
• Променливо настроение, ту весело, ту унило, 30, 35.
• Понякога изглеждаше, че плаче, а понякога пееше, 14, [t]. [30.]
• Ту се съмнява, че ще оздравее, ту е изпълнен с надежда, 14, [t].
• Щастие, 21, 22.
• Ту беше в пълно съзнание, ту отново бълнуваше, 14, [t].
• Свадлив; с непрекъснато променящо се бълнуване, дърдори детински безсмислици и е необуздано весел, 1.
• Мрачен, сприхав, 30.
• Свадлив (6h), 1.
• Гневливост, 1.
• Капризен, 30, [t].
• Ядосва се за дреболии, 34, 35, [t].
• Извънредно склонен да се ядосва (1/2 h.), 1. [40.]
• Силно безразличие, раздразнителност, 28.
• И най-слабият шум е непоносим (1/2 h.), 1.
• Свръхчувствителен към светлина и шум, 23, 35.
• Приема зле всяка шега (3h.), 1.
• Не понася болка, нито да го докосват, нито да го разкриват, [°].
• Силна тревожност, [t].
• Тревожност, облекчавана само за кратко от пиене на студена вода, 24.
• Тревожност, сякаш ще го сполети голямо нещастие, 24.
• Засилена тревожност; последвана от пълна апатия, [t].
• Тревожност, която не му позволява да остане на едно място; трябва непрекъснато да ходи насам-натам, [t]. [50.]
• Вътрешна тревожност го прави неспокоен, 19.
• Тревожност и сприхавост, с фини стрелкащи болки отстрани на гръдния кош, след това сърцебиене в епигастриума и притискащо главоболие, 1.
• Неутешима тревожност и жални вопли, с оплаквания и упреци за дреболии (5h), 1.*
• Болезнени тревожни оплаквания, с малодушни страхове, отчаяние, силни вопли и плач и горчиви упреци, 1.
• Тревожността и уплахата му достигнаха извънредна сила, [t].
• Мъждукането пред очите го прави тревожен на улицата; струва му се, че непрекъснато се блъска в минувачите, 31.
• Тревожност; вярва, че скоро ще умре, [t].
• Страх от наближаваща смърт (2-12h), 1, 41, 16.
• Прекомерен страх от смъртта, [t].
• Чувство, сякаш последният му час е настъпил, [t]. [60.]
• Три пъти ослепяваше и заявяваше, че смъртта е близо, 14, [t].
• Изпълнен с опасения, [t], 30.
• Крайна боязливост (1/4 h), 1.
• Страх, че ще се случи някакво нещастие, 1.
• Не може да прогони тревожните мисли и опасения дори във весела компания, 31.
• Страх, че може да залитне и да падне, 1.
• Голяма боязливост след силна уплаха; страхува се да излиза без придружител след смрачаване; не е в състояние да овладее чувството си на тревожен страх, [°].
• Страх от призраци, [°].
• Униние, [t].
• Потиснато настроение, [t], 26. [70.]
• Тъга, тревожна загриженост, 1.
• Унила, сякаш в нея няма живот (2h), 29.
• Унила, без желание за нищо; потисната дори по време на ходене, 4.
• Меланхолия, 26.
• Музиката е непоносима; прониква във всеки крайник и я натъжава силно (24h), 1.
• Започна да плаче неудържимо, с конвулсивни потрепвания на лицевите мускули, [t].
• От време на време издаваше особен жален вик, [t].
• Неприязън към компания, 30.
• Желание да бъде сам, 35.
• Нежелание да разговаря, 35. [80.]
• Антропофобия (3h), 1, 30.
• Мизантропия, 1.
• Упоритост, 1.
• Сдържано, решително, нежизнерадостно настроение (вторично, лечебно действие, 8h), 1.
• Нежелание за умствен труд, 30, 31.
• Не желае да напряга нито тялото, нито ума си, 41.
• Не желае да чете (при няколко).
• Не е в състояние да мисли или да извърши дори най-лекия умствен труд (при няколко)*.
• Разсеяност, [t].
• Необичайна разпиляност на мислите, 24, 26. [90.]
• Разсейване на вниманието при четене или писане поради честото прекъсване на мислите, 5.
• Мисленето е бавно, цялото внимание е разстроено, [t].
• Струваше му се, че вече не може да мисли, разбира или знае нищо с главата си както преди, а че всички тези умствени процеси протичат в прекордиалната област и около епигастриума; след два часа два пъти получи пристъп на световъртеж и тогава обичайната способност за мислене се върна в главата“, 13.
• Погълнатост на ума; не е в състояние да запише докрай вече оформените и наполовина записани мисли, без да положи усилие да си ги припомни (3d.), 7.
• Липса на памет; току-що направеното му се струва като сън, който едва успява да си припомни, 6.
• Слабост на паметта (5-9h), 1.
• Паметта е много слаба, [t].
• Загуба на паметта, 36.
• Загуба на паметта за дати, 24.
• Намалени умствени способности, 28, 7. [100.]
• Голяма обърканост както в мисленето, така и в действията (4h), 38.
• Притъпеност и обърканост на ума, [t].
• Психическо изтощение, [t].
• Ступор, [t].
• Безчувственост, [t].
• Преходна загуба на съзнание, [t].
• Загуба на съзнание по време на конвулсиите, [t].
• Вечер лежи в затъпено състояние със затворени очи, потрепване на лицевите мускули и стисната уста, без да може да говори, [t].
• Кома, [t].

ГЛАВА

• Обърканост в главата като след опиянение, с натиск в слепоочията, 1. [110.]
• Обърканост в главата вечер, с натиск в челото (у няколко).
• Усещане за обърканост и замъгленост в главата рано сутрин след събуждане (у няколко).
• Обърканост с тежест и пълнота в главата, усилваща се при движение (у няколко).
• Объркана глава* и притискаща болка в челото, сутрин при събуждане 19a.
• Объркаността в главата скоро преминава в усещане за тежест и притискаща болка в темето и челото 19c.
• Замъглено усещане в главата, 25.
• Лесно зашеметяване от тютюнев дим, 30.
• Световъртеж, 1, (и у няколко), [t]. (у мнозина).
• Световъртеж до падане, 24.
• Объркващ световъртеж през целия ден, 38. [120.]
• Чести пристъпи на световъртеж, усещане, сякаш ще падне, 40.
• Световъртеж като след леко опиянение, с разсеяност, 26.
• Световъртеж; детето залита и не може да стои изправено, [t].
• Световъртеж и зашеметяване при влизане в топла стая, сякаш е опиянен, 35.
• Световъртеж, особено при навеждане; тя залита, особено надясно (36h), 6.
• Световъртеж; всичко сякаш се върти в кръг, тя едва успява да легне в леглото (37h), 6.
• Световъртеж като при опиянение; всичко се върти, тя залита, сякаш ще падне; с гадене, по-зле при ставане от седнало положение, по-слабо при ходене, изобщо липсва, докато седи (1/2h), 6.
• Залитане като от мозъчно сътресение след падане върху тила, 25.
• Световъртеж, усещане за люлеене насам-натам в мозъка, 1.
• Световъртеж при навеждане, 31. [130.]
• Световъртеж при стоене прав, 41.
• Световъртеж при изправяне, [t].
• Световъртеж с обърканост в главата всекидневно преди обяд в продължение на 16 дни след прекратяване на лекарството, 29.
• Световъртеж както при движение, така и в покой, 25.
• Силен световъртеж след вечеря, 24.
• Световъртеж при ходене или пътуване с кола, 21.
• Световъртежът силно се усилва при разклащане на главата, при което пред очите настъпва пълна тъмнина, 6.
• Световъртеж и главоболие в челото и тила, и двете по-зле при навеждане (10 min.), 2.
• Замайваща тежест в главата, главно в челото при навеждане, с гадене и усещане за пропадане в стомашната ямка (2h), 6.
• Замайваща обърканост в главата, в дясната страна на челото, при ходене на открито, 22. [140.]
• Световъртеж с начеващо залитане; струва му се, че не може да стои на краката си, 31.
• Световъртеж с главоболие, особено в тила, [t].
• Световъртеж с разпъваща болка в тила, [t].
• Световъртеж и главоболие, неповлияващи се от силно движение (1/4h.), 2.
• Световъртеж със замъгляване на зрението, [t].
• Въртене в главата, така че тя не смее да я помръдне, с усещане, сякаш очите ще се затворят, 6.
• (Световъртеж със затруднено дишане, суха кашлица и болка в тазобедрените области, 12.) [Неразположения, от които пациентът е страдал преди приемането на Aconite.]
• Световъртеж с кръвотечение от носа, [°].
• Световъртеж с гадене, [°]. [150.]
• Световъртеж с повръщане и изтощение, [°].
• *Топлина в главата (у няколко).
• Топлина в цялата глава, последвана от болезненост, особено на челото, продължаваща през цялата вечер (11h.), 6.
• *Парещо главоболие, сякаш мозъкът е раздвижван от вряща вода, 14, [t].
• Главата е топла; при допир с ръка се усеща по-малка, 35.
• Главоболие, сякаш около главата е стегнато нагорещено желязо, [t].
• Главоболие, сякаш черепът е пристегнат отвън с лента и силно стегнат, 13.
• Главата сякаш е стегната с лента, 1.
• Болка по целия череп, сякаш е притиснат еднакво от всички страни; понякога болката се съсредоточава с най-голяма сила в орбитите (типично повтаряща се), 25.
• Тежест в главата, 9.
• Притискаща болка в цялата глава, 20. [160.]
• Тежест в главата, 24, 26, 31.
• Главата е тежка и замаяна сутрин, сякаш предната вечер е пил вино, 31.
• Главоболие, [t], 39, и т.н.
• Силно главоболие с треперене, [t].
• Притискащо главоболие с натиск в очите 19b.
• Мъчително притискащо главоболие, отначало в темето, после теглещо към челото, където причинява усещане за тежест и пълнота; продължава няколко часа; усилва се при движение 19a.
• Тъпо главоболие, сякаш главата е натъртена, с усещане за натъртеност във всички крайници (14h.), 1.
• Притискащо, стягащо главоболие, обхващащо целия свод на черепа, особено отляво и над лявото око; облекчава се от поставянето на хладната ръка, 35.
• Теглене в цялата глава, особено в слепоочните мускули, 35.
• *Пълнота в главата (у няколко). [170.]
• Пълнота в главата с блуждаещи болки в дясната надочнична, слепоочна и челна област, 39.
• Главоболие, сякаш мозъкът притиска навън (1/2h), 1.
• По време на цялото изпитване — внезапни и чести приливи на кръв към главата с тревожност, последвани от втрисане по гърба, 30.
• Мозъкът изглежда силно кръвонапълнен и отварянето на югуларната вена донася голямо облекчение; тя се чувства, сякаш внезапно е завъртяна от тясна, гореща и тъмна стая в просторна и светла, 35.
• Стрелкащо, пулсиращо главоболие, сякаш от вътрешна язва, понякога възпрепятства говоренето, 1.
• Главоболие, сякаш тук-там част от мозъка се повдига; усилва се от леко движение, пиене и говорене (1/2h.), 1.
• Тежест в главата, вълнообразно движение и разтърсване в мозъка, 25.
• Леко пулсиране тук-там в главата, 1.
• Бучене в главата, 25.
• Вцепенено усещане в главата, сякаш пред челото има дъска (1/4h.), 6. [180.]
• Усещане, сякаш нещо се издърпва от главата, което кара горните клепачи да се изтеглят нагоре (1/2h.), 6.
• Главата се усеща, сякаш е насила завъртяна, [t].
• Усещане за крепитация (като предизвиканата от многократно прегъване напред-назад на златиста сърма) в слепоочията, носа и челото, 1.
• Пълнота и усещане за тежест в челото, сякаш там лежи тежест, притискаща навън, и сякаш всичко ще излезе през челото (1/4h.), 6.
• Пълнота в челото при навеждане, сякаш всичко ще изпадне навън (25h.), 6.
• Болка, притискаща навън, в челото, 7.
• Клиновидно, разпъващо притискащо главоболие в областта на дясната вежда, по-зле в стаята, отколкото на открито, 26.
• Предната част на главата се усеща, сякаш е закована, в топла стая, 6.
• Напрежение по цялото чело, 4.
• Стягаща болка в челото, 3.
• Усещане за свиване на мозъка под челото (20h.), 6. [190.]
• Стискане в челото, над корена на носа, с усещане, сякаш ще изгуби разсъдъка си (прилошава ѝ откъм главата), усилващо се при ходене на открито (4h.), 1.
• Щипещо и стискащо усещане в челото, сякаш в костите; прилошава ѝ, сякаш ще настъпи лудост (12-24h.), 1.
• Стискаща, напрягаща болка непосредствено зад орбитите, 1.
• Много чувствителна, остра притискаща болка над челото, 7.
• Притискаща болка в челото, особено над дясната надвеждна дъга, със страх от сътресенията при езда, 20.
• Притискаща, зашеметяваща болка в челото, по-зле вечер, 22.
• Леко притискащо главоболие в дясната челна издатина, разпростиращо се към ръба на орбитата, с приливи на топлина главно в лицето и ушите, 19d.
• Притискащо главоболие, особено над дясната вежда.
• Притискащо, стрелкащо, предизвикващо гадене главоболие над орбитите, спускащо се към горната челюст, като причиненото от повръщане след средство за повръщане (2h.), 1.
• Своеобразно теглещо, притискащо усещане в челото (nerv. trigem.) става по-интензивно, постоянно и силно, [t]. [200.]
• Изключително силно главоболие; зрението е замъглено; болката е главно в горната част на челото, притискаща и стягаща; главата не е гореща; лицето е подуто и бледо; светлината или шумът усилват болката, а спокойното лежане в тъмна стая я премахва (от 2d dil.), 35.
• Силно главоболие, ограничено до малко място над лявата надочнична дъга, 35.
• Челно главоболие през целия ден, по-зле вечер, впоследствие ограничено по-специално до лявата челна издатина (2d d.), 38.
• Челно главоболие, понякога стрелкащо, понякога пулсиращо, понякога притискащо при ходене, облекчаващо се при сядане, 1.
• Силно главоболие, особено в дясната половина на челото, 27.
• Тежест в челото и теменните кости, 23.
• Главоболие, пулсиране в лявата страна на челото заедно с пристъпи на силни удари в дясната страна на челото (3h.), 1.
• Бодежи в челото се разпростират към дясното слепоочие, а после към лявата страна на тила, 34.
• Потрепваща, стрелкаща болка в главата, особено в челото, 6.
• Силна пробождаща болка в горния ръб на орбитата, разпростираща се нагоре през челото и през слепоочията и бузите към кътниците; по-зле при натиск и към вечерта; вследствие на това надочничната област се подува, 29. [210.]
• Главоболие в слепоочията, 27.
• Болка, притискаща навън, в слепоочията; пълнота в челото, с бодежи и щипане на клепачите вечер, 22.
• Зашеметяваща, теглеща, притискаща навътре болка в лявото слепоочие, 6.
• Притискащи болки в слепоочната област, последвани от потрепвания в тила, а след това от обърканост в главата и стягаща болка, 5.
• Главоболие, сякаш главата е притисната с винтове при двете слепоочия, 35.
• Стрелкаща, туптяща болка в слепоочията, 6.
• Невралгични болки в дясната слепоочна област.
• Раздираща болка в лявото слепоочие, 3. [220.]
• Потрепваща, стрелкаща болка в лявото слепоочие; бодежи преминават през слепоочията навътре в главата, 6.
• Раздираща болка в лявото слепоочие с бучене в ушите, 6.
• След сън се събужда в 4 A.M. с неприятни усещания, които го принуждават да стане; тогава изпитва замайване и много силно главоболие, привидно в слепоочните мускули над всяко ухо, с преходно гадене и внезапно избиване на студена пот, 43.
• Натиск върху темето, сякаш върху главата е притисната плътно шапка, 31.
• Главоболие в темето, сякаш главата е притисната еднакво от всички страни с катранена шапка; премахва се от движение на открито, 35.
• Тъпа болка в темето, разпростираща се към слепоочната област, усилваща се при навеждане, 31.
• Натиск и болезнени бодежи в темето, 31.
• Болка в темето като от голяма тежест, 24.
• Усещане, сякаш главата е притисната, започващо от темето (у няколко).
• Натиск и тежест в темето, 31.
• Мъчителен натиск в темето преди обяд (19 a.). [230.]
• Мъчително притискащо главоболие, отначало в темето, после разпростиращо се към челото, където предизвиква усещане за пълнота и тежест; усилва се при движение (19 a.).
• Притискаща болка в темето всяка нощ.
• Непрекъснат натиск върху темето, 31.
• Притискаща болка в темето вечер, 24.
• Болка на върха на главата, облекчаваща се от измиване със студена вода, 24.
• Усещане, сякаш топка се издига от пъпната област и разпръсква хладен въздух над темето и тила, 14.
• Силно, притискащо, постепенно усилващо се главоболие от двете страни в теменната област, донякъде облекчаващо се от студена вода, 24.
• Вечерта главоболието се усилва до силен натиск в двете теменни области, който го държи буден цяла нощ, 24.
• Едностранно теглене в главата, 6.
• Болки в лявата страна на главата, 35. [240.]
• Болка в лявата страна на главата, сякаш главата е притисната, 3.
• Пълзене в лявата страна на главата, като от четка, 4.
• Болка в лявата страна на главата, 39.
• Потрепваща, стрелкаща, теглеща, раздираща болка горе в дясната страна на главата, 3.
• Болка в тила, 16, 36, [t], и т.н.
• Болка в тила и гърлото, 16.
• Натиск в тила, 35.
• Задната част на мозъка се усеща силно кръвонапълнена, 40.
• Потрепваща, раздираща болка в тила, 3.
• Болезнени потрепвания в тила, 35.
• Притискаща, стрелкаща болка, ту в тила, ту в челото, 30.
• Стрелкаща болка в тилната кост, 4. [250.]
• (Сякаш е настинал след обилно изпотяване: главоболие, бучене в ушите, хрема, болка в корема, особено сутрин (сякаш е настинал след обилно изпотяване; главоболие, бучене в ушите, хрема, болка в корема, особено сутрин, 12) [Действителният ефект на изстиване, а не изстиване „като че ли“.]
• Главоболието се усилва при говорене, 1.
• Главоболие при навеждане напред, [t].
• Главата е изтеглена назад, [tt].

ОКОСМЕНА ЧАСТ НА ГЛАВАТА

• Сърбеж и мравучкане по скалпа, 36.
• Мравучкане, облекчаващо се от топлина, 35.
• Мравучкане, особено в слепоочната област, 28.
• Бодежи в десния слепоочен мускул, 29.
• Бодежи под скалпа, 28.
• Няколко места са чувствителни при допир и към студен въздух, 31. [260.]
• Болезнено гъделичкане, особено по върха на главата, при докосване на косата, 29.
• Скалпът се усеща подут и изтръпнал, 35.
• Усещане на отделни места, сякаш космите настръхват, с повишена чувствителност на самите косми, [t].
• Усещане, сякаш космите настръхват, 31.
• Косата сякаш настръхва, а скалпът е болезнен при допир на няколко места и чувствителен към студен въздух, 28.
• Усещат се корените на космите, 35.
• Усещане, сякаш някой го дърпа нагоре за косата, 6.
• Външно повишаване на температурата на темето; то е горещо при допир и косата там настръхва, 31.
• Пулсиране на слепоочните артерии, 28.
• Студена пот по цялата глава, [tt]. [270.]
• Челото е покрито със студена пот, [t].

ОЧИ

• Втренчени очи, 1, [tt].
• Стъклени очи, [t].
• Кръвонапълнени, 39, [t].
• Изпъкнали, 14, [t].
• Изпъкнали и подути, [t].
• Изпъкнали и неподвижни, [tt].
• Изкривени, 14, [t].
• (Изкривени, със скърцане със зъби около полунощ, 12.)
• В конвулсии, [t]. [280.]
• Погледът става блуждаещ, [t].
• Очите се обръщат нагоре така, че се виждат само склерите, [t].
• Очите са много подвижни, [t].
• Блестящи очи (19d.).
• Помътняване на очите, 9.
• Очите придобиват жълтеникав оттенък, [t].
• Очите са безжизнени, обкръжени от сини кръгове, [t].
• Очите се усещат силно стегнати, [t].
• Възпаление със сълзотечение, което причинява толкова силна болка и уплаха, че той желае смъртта, 16.
• (Усещане за студ в очите на открито, 1.)
• Парене в очите, потрепване и виждане на искри, 28. [290.]
• Парене и сърбеж на очите и клепачите, които го карат да ги разтрива; очите са много чувствителни към въздуха, но не и към светлината, 35.
• Изключително болезнено възпаление (хемоза), 1.
• Парене и натиск в лявото око и над веждата, 4.
• Парене, първо в едното, после в другото око, 32, [t].
• Усещане, сякаш очите са силно подути (5h.), 6.
• Натиск в очите, усещан най-силно при поглеждане надолу или настрани, с горещина в тях, 5.
• Чувствителност на очите, 33.
• Пробождащи и раздиращи болки около очите, особено по-силни нощем, [°].
• Сълзотечение, особено вечер и през нощта; ръбовете на клепачите са болезнени, зачервени и възпалени (1 d.).
• Сълзотечение при кашляне, 32.
• Боцкане и щипане в клепачите, както при започваща хрема, вечер, 22. [300.]
• Сухота на горния клепач, почти предизвикваща усещане за натиск в очите (4h.), 1.
• Твърд, червен оток на десния горен клепач с усещане за опъване, особено сутрин, 2.
• Леко дразнене по ръбовете на клепачите, които са почти разранени от силното сълзотечение, 38.
• Изразена болка във вътрешния ъгъл на дясното око, тъпа и дълбоко разположена, 39.
• Неколкократно повтарящо се усещане, сякаш левият горен клепач е удължен, тежък и увиснал като парализиран (макар да изглежда нормално), 43.
• Тежест на клепачите; при повдигане изглеждат прекалено тежки, 6.
• Грапаво усещане, като от песъчинки във вътрешния ъгъл на лявото око (13h., продължило две минути), 38.
• Клепачите са твърдо подути, с усещане за опъване; зачервени са и горещи, [°].
• Клепачите са конвулсивно затворени, сякаш от непреодолима сънливост, 6.
• Конюнктивата, особено към вътрешния очен ъгъл, е силно инјектирана, [t]. [310.]
• Очните ябълки се усещат уголемени, сякаш излизат от орбитите и разтягат клепачите, 35.
• Болка във вътрешността на окото, сякаш при отваряне на клепачите то ще бъде изтласкано навън; болката се простира към супраорбиталната област и вътрешността на мозъка (21h.), 6.
• Чувствителност на горната част на очната ябълка при движението ѝ, сякаш е изтласкана от орбитата; облекчава се при навеждане напред; при отмятане на главата назад преминава в тъпа болка, 31.
• Натиск върху горния клепач и усещане, сякаш цялата очна ябълка е притисната навътре в орбитата, при което окото боли като смазано, 22.
• Силен натиск, понякога с жилене или парене в предната част на очната ябълка, 20.
• Усещане за натиск в дясната очна ябълка, 25.
• Фини пробождащи болки в дясната очна ябълка, моментни и появяващи се в продължение на половин час (4h.), 38.
• Зениците са разширени (веднага), 1, 41, [t].
• Зениците са разширени; дясната е почти овална, а лявата — с неправилна многоъгълна форма, [t].
• Зениците са свити, 36, 41, [t]. [320.]
• Фотофобия (6-12h.), 1.
• Не може да гледа силно осветени предмети, без да мига, [t].
• Зрението е отслабено (продължително), [t].
• При идване в съзнание очите са заслепени, [t].
• Остро зрение, 1.
• Фотомания, желание за ярка светлина (3h.), 1.
• Топлина и вълнообразно усещане в очите с неволно полузатваряне на клепачите и чувството, че в добре осветена стая е прекалено тъмно за четене (12 d.), 35.
• Сякаш е изведена от тясна тъмна стая в светла; след кръвопускане, [t].
• Замъгляване на зрението (при няколко души).
• Зрение като през воал, 33, 35. [330.]
• Замъглено зрение при широко отворени очи, [t].
• Пред погледа се появява замъгляване, [t].
• Загуба на зрението, [tt].
• Замъгляване на зрението с усещане за замайване, 29.
• При излизане вечер от полутъмна стая на улицата — трептене пред очите; светлината на лампите трепти; едва различава минувачите; струва му се, че вижда по-зле наблизо, отколкото надалеч; поради това става тревожен и замаян, 31.
• Трептене пред очите, 31, [t].
• Черни петна, плаващи пред погледа, 1.
• Пред очите, както при затворени, така и при отворени клепачи, се появява силно бяло и ярко петно с големината на малка чиния; невъзможно е да се определи пред кое око се намира, макар че изглежда по-близо до зрителната ос на дясното око; то блести като силно полирано сребро, след което постепенно придобива сламен или светлозлатист цвят; после цялото зрително поле придобива нежен люляков оттенък, който изчезва и отстъпва място на същото петно, вече с красив ярък лазурен цвят; всичко продължава половин час, 43.

ACONITUM. УШИ

• Парене, сърбеж и стрелкащи болки в двете уши при прозяване, по-силни вечер и на открито, по-слаби след хранене, 31.
• Гъделичкащо усещане в дясното ухо, сякаш в него пълзи червей, 3. [340.]
• Остър бодеж в десния външен слухов проход, 34.
• Раздираща болка в лявото ухо, 4.
• Натиск в ушите, [t].
• Болки в лявото ухо, 36.
• Болки в дясното ухо, 36.
• Периодично появяваща се пареща болка в лявото ухо и горната челюст по време на изпотяване, 1.
• Болка зад лявото ухо, сякаш от натиск с палец, 4.
• Болка непосредствено под дясното ухо, 39. [Със симптоми 464 и 552.]
• Усещане за подуване на костта около външното ухо, 22.
• Усещане, сякаш в лявото ухо има капка гореща вода, 38. [350.]
• Усещане, сякаш нещо запушва лявото ухо, 3.
• Усещане, сякаш нещо лежи пред ухото, 22.
• Бучене в ушите; голяма чувствителност към всеки шум, [t].
• Бучене в ушите, [t].
• Звънтене в ушите (10 min., 29), 30, [t].
• Бръмчене в ушите, 6.
• Бръмчащ, съскащ шум в ушите, [t].
• Непрекъснато глухо жужене пред ушите, последвано от прилошаване, 9.
• Силно свирене в ушите, 43.
• Външното ухо е зачервено, горещо, подуто и болезнено чувствително, [°].

НОС

• Усеща се силно стегнат, [t]. [360.]
• Зашеметяващо притискане в корена на носа, 6.
• Изразена болка между орбитите, в основата на носа, 39.
• Фурункули по върха на носа, 29.
• Носът се усеща съвсем сух, 35.
• Носно кръвотечение, 1.
• В продължение на няколко последователни сутрини издухва от носа много яркочервена кръв, 20.
• Често силно кихане, 35.
• Често кихане със стрелкащи болки в гръдния кош, 24.
• Често, силно кихане с болка в корема, 29.
• Често кихане, обилна носна секреция и усещане за крайна запушеност в главата, 38. [370.]
• Силно, неудържимо кихане, 35.
• Кихането се прекъсва от болка в лявата страна на гръдния кош, 6.
• От носа изтича бистра течност, 29, 33, 35.
• Предстояща хрема; от носа падат една-две горещи, бистри капки, придружени от леко сълзотечение, 38.
• Пристъп на катар и хрема (8-12h.), 1.
• Течаща хрема сутрин, 27.
• (Пристъп на хрема, 12.)
• Силна хрема, 29, 32, 33.
• Усещане, сякаш хремата всеки момент ще започне, 24, 33.
• Отделяне от носа на гъста жълта слуз, както при стара хрема, 38. [380.]
• Голяма чувствителност на обонятелния нерв; лошите миризми въздействат силно, 1.

ЛИЦЕ

• Лицето е бледо и тревожно, 41.
• Общ болнав вид, [t].
• Синкаво-мораво и мъртвешко, [t].
• Бледо и променено, [t].
• Крайна бледност, [t].
• Хипократично лице, [t].
• Неспокойно изражение, [t].
• Бледо, с израз на тревога и неспокойствие (5h.), [t].
• Изражение на уплаха и слабоумие, [t]. [390.]
• Изражение на уплаха, [t].
• Синкаво-мораво лице, [t].
• Лицето е синьо, като на удушен човек, 14.
• Синкаво-мораво, с бели петна, [t].
• Когато се поглежда в огледалото, лицето ѝ изглежда синьо и неясно, [t].
• Синкаво лице, черни устни, 14.
• Сини устни, [t].
• Лицето е червено, [t].
• Червено и горещо (при няколко изпитатели).
• Зачервено лице, 36. [400.]
• Зачервяване и горещина на двете бузи, с усещане, че лицето се уголемява, 23.
• Пламтящи бузи, 33.
• Пламтяща горещина в лицето (при няколко изпитатели).
• Лицето е горещо, особено вечер (при няколко изпитатели).
• Лицето е горещо, ръцете и краката са студени, 19c.
• Повишена топлина на бузите, 21.
• Макар лявата буза да изглежда подута и гореща, при допир тя всъщност е хладна, 22.
• Подпухнало подуване на лицето и челото, 1.
• Усещане за студ в лицето, макар при допир то да е горещо (при няколко изпитатели).
• Лицето сякаш се подува, [tt]. [410.]
• Усещане за подуване на челото и лицето, особено отляво, 22.
• Лицето, червено в легнало положение, става мъртвешки бледо при изправяне, [°].
• Бузите са последователно червени и бледи или едната е червена, а другата — бледа, [°].
• Топла пот по лицето, 36.
• Пот по бузата откъм страната, върху която лежи, 1.
• Пот по горната устна под носа, 1.
• Лицето е покрито със студена лепкава пот, [t].
• По челото му избива студена пот, [t].
• Болка в скуловия израстък, като от вътрешна язва, 1.
• Стрелкаща болка от дясната надочна дъга, разклоняваща се нагоре през челото до окосмената част на главата, странично към слепоочията и надолу към бузите и два или три зъба; усилва се от натиск и привечер става толкова извънредно силна, придружена от постоянна кашлица, че засенчва всички останали симптоми; на следващия ден надочната дъга е подута (15d.), 27. [420.]
• Болка в лицето, [t].
• Пълзяща болка в бузите, 1.
• Усещане, сякаш бузите са подути почти до двойния си размер, 9.
• Пълзящо мравучкане в дясната буза, 22.
• Пълзящо мравучкане по лицето и усещане за парене на кожата, [t].
• Силна лицева болка, 27.
• Особено теглещо усещане в бузите, горната челюст и челото; усилва се, става непрекъснато и силно, [t].
• Много силна пронизваща болка в челюстите, сякаш ще се откъснат, която го кара да ги придържа с ръце, 14.
• Болка в челюстната става, зад скуловата кост, при дъвчене, 1.
• Жилене и теглене в лявата горна и долна челюст, 22. [430.]
• Стрелкащи тласъци в долната челюст, 1.
• Притискаща болка в долната челюст, 1.
• Неволно притискане на долната челюст към горната, със стичане на слюнка в устата, 35.
• Притискаща и дълбаеща болка в брадичката, 22.
• Сърбеж и формикация по лицето, 36.
• Гъделичкане по лицето, [t].
• Особено гъделичкане по лицето, 36.
• Лицето е почти безчувствено, [t].
• Липса на чувствителност в лицето, [t].
• Изключително странно усещане за изкривяване, [t]. [440.]
• Потрепване на лицевите мускули, [t] и т.н.
• Изкривяване на лицевите мускули, 14.
• Продължително изкривяване на лицето, [t].
• Конвулсивно свиване на лицето, [t].
• Челюстите и лицето са сковани, [t].
• Потница по челото, 32.
• Сърбящи пъпки по горната устна (24h.), 1. [450.]
• Устните са черни, 14.
• Устните са подути, възпалени, [t].
• Парене на устните с усещане за подуване, 29.
• Парене на устните и езика, както след ядене на пипер или пушене (при няколко изпитатели).
• Устните и вътрешността на устата парят, болезнени са и са възпалени, 26.
• Парене и изтръпване на устните и устата, [tt].
• Устните са сини, [t].
• Горещина и мравучкане, последвани от изтръпване на устните и езика, 41.
• Понякога крайно странно усещане за изкривяване на лицето, сякаш отделен мускул е изпъкнал до големината на гълъбово яйце, после сякаш цялата челюст е изтласкана на една страна, както при частично изкълчване; друг път — сякаш долната челюст е избутана нагоре или повдигната в устната кухина, създавайки представата, че лицето трябва да изглежда като на старец, изгубил всичките си зъби, вследствие на което долната му челюст е издадена напред и нагоре (без видима промяна), 43.
• Няколко пъти усещане, сякаш всички лицеви мускули са силно, но не спастично свити, придружено от тъпо, тежко, паралитично усещане в цялото лице; едновременно подобни усещания и в двете ръце, от раменете до върховете на пръстите, създаващи представата, че ръцете са парализирани, макар напълно да се подчиняват на волята, 43.
• Често повтарящо се усещане, сякаш долната и предната част на лицето е силно притисната от двете страни с тежест, която не причинява болка, докато представата, че тази част на лицето е много тънка, става непреодолима (не е забелязана промяна в чертите), 43.

УСТА

• Чувствителност на зъбите към открит въздух, 35.
• Усещане за студ в резците, 38. [460.]
• Болка в зъбите, 39.
• Стрелкаща болка в различни зъби (36h.), 7.
• Стрелкаща болка в десните кътници, 22.
• Бодежи и теглене в десните задни зъби, 22.
• Зъбите от дясната страна болят, 39. [Със SS. 347 и 552.]
• Притискащ зъбобол в лявата горна челюст, 7.
• Зъбите се усещат така, сякаш ще изпаднат, [tt].
• Притъпена чувствителност на зъбите, 26.
• Пулсиращ едностранен зъбобол със зачервяване на бузата и т.н., [°].
• Зъбите са спастично стиснати, [tt]. [470.]
• Тризъм, [tt].
• Езикът и устните са подути, 26.
• Усещане, сякаш езикът е подут (при няколко изпитатели).
• Ез. се усеща прекалено голям за устата, [t].
• Ез. изглежда удебелен, [t].
• Ез. се усеща така, сякаш се удължава, [t].
• Ез. бял, дебел, студен, [t].
• Ез. с жълт налеп, [t].
• Ез. с влажен налеп при сухота в устата (19d.).
• Парене в ез., 18, 38 и т.н.
• Парене на върха на ез. и в устните, [t].
• Продължително парене, 18. [Локално действие.] [480.]
• Парещи мехурчета по ез., 33.
• Парене по страните на ез., [t].
• Паренето нараства по сила в продължение на четири часа, 28.
• Парене в ез. след хранене, 36.
• Силно парене, [t].
• Леко парене под ез., 38.
• Фини пронизващи бодежи във върха на ез., 1.
• Мимолетни бодежи в ез. със слюноотделяне, 18. [Вж. бележката към S. 479.]
• Единични бодежи от време на време по дясната долна повърхност на ез., 38.
• Усещане за боцкане в задната част на ез., като от пипер, със слюноотделяне, 1. [490.]
• Особено мравучкане по ез., разпространяващо се към устните, [t].
• Щипещо усещане в ез. към върха, 6.
• Мравучкане в ез. и челюстите и парене, така че зъбите сякаш се клатят, 9.
• Моментно мравучкане и изтръпване на върха на ез., 38.
• Особено пълзящо усещане по ез., като от лютива мента, разпространяващо се към устните и долната част на небцето, [t].
• Гъделичкане по ез., после по устните, [t].
• Изтръпване, мравучкане и усещане за разпъване на ез. и устните, 41.
• Изтръпване на ез., устата и устните, [tt].
• Преходна парализа на ез., 1.
• Усещане за сухота и разраненост в средата на ез. без жажда (1h.), 1. [500.]
• Изтръпване на ез. със затруднено преглъщане, [t].
• Спазмоподобно усещане в корена на ез., [t].
• Усещане, сякаш над ез. преминава студен въздух (при няколко изпитатели).
• Студен ез., както при болен от холера, [t].
• Ез. се усеща като кожа, [t].
• Ез. непрекъснато се движи из вътрешността на устата; понякога се изплезва отвъд устните и се движи от едната страна към другата, [t].
• В устата щипещо, парещо усещане, [t].
• Парене в устата, [t].
• Парене от устните до фаринкса, 28.
• Сухота в устата, 1, 36. [510.]
• Сухота и прохлада в устата без жажда, 4.
• Усещане за сухота в предната част на устата, 1.
• Усещане за сухота, първо в устните, после във вътрешността на устата, с горещина, издигаща се от гърдите към главата (без зачервяване на бузите), 1.
• Гърчове в устата, [t].
• Устата е изтеглена на една страна, [t].
• Обилно отделяне на слюнка, 13, 27 и т.н.
• Отделяне на пенеста слюнка, 31.
• Отделянето на слюнка го принуждава често да преглъща, 31.
• Повишено отделяне на бистра водниста слюнка (при няколко изпитатели). [520.]
• Слюнка, примесена с червени ивици, със сладък вкус в устата (в продължение на 16 дни след последната доза), 33.
• Болезненост на отворите на слюнчените канали, сякаш са разядени, 1.
• Горчив вкус в устата, 1.
• Силно горчив вкус, [t].
• Горчив вкус през деня, 24.
• (Горчив вкус със загуба на апетит и болка в гърдите и под лъжливите ребра, 12.)
• (Лютив вкус на пипер, 14.) [Вж. бележката към S. 479.]
• Силен вкус на пипер, [t].
• Лютив вкус на пипер във фаринкса, 22.
• Стипчив вкус, 26. [530.]
• Възкисел вкус със загуба на апетит, 6.
• Блудкав, гаден, сладък вкус; принуждава го да изхрачва жилава слуз и после да я преглъща, 26.
• Гадният вкус се облекчава от хранене; връща се след хранене, 22.
• Блудкав рибен вкус, като от застояла вода, 1.
• Струва ѝ се, сякаш устата ѝ е пълна с въздух с вкус на развалени яйца, 6.
• Вкусът и усещанията са променени; на отделни места има усещане за мъхестост, [t].
• Нещата, които преди са имали силен и приятен вкус, сега са безвкусни, 6.
• Заекваща реч, [°].
• Не може да артикулира; издава само неразбираеми звуци, [t].
• Тя напълно изгубва способността си да говори, [t].

ГЪРЛО. [540.]

• Увулата е подута и удължена; зевът и фаринксът са инжектирани тъмночервено; усещане, сякаш в гърлото е заседнало ъгловато тяло с множество остри върхове; бодливо парене в небцето, гърлото и по хода на Евстахиевата тръба, усилващо се при преглъщане, с притискане в гърдите, главоболие и усилено слюноотделяне; симптомите от страна на гърлото се усилват при ходене на открито и се облекчават след хранене, 31.
• Мекото небце, сливиците и зевът са зачервени, с усещане за топлина и сухота на устните, 28.
• Зачервяване на мекото небце и увулата, 32.
• Болка в гърлото, 16.
• Неприятно дращене в гърлото, предизвикващо суха кашлица, 24.
• Дращещо усещане в гърлото със затруднено преглъщане, 6.
• Дращещото усещане изчезва при прочистване на гърлото, 34.
• Теглене от страничната част на гърлото към зад ушите, 6.
• Фино жилещо усещане в задната част на гърлото, сякаш от малките бодливи власинки по семената на шипката (Rosa canina) (1h.), 1.
• Пробождащо, задушаващо усещане в малко място от лявата страна на гърлото, по-силно при преглъщане и говорене, но усещано и в покой; след четвърт час преминава към дясната страна, докато болезненото усещане отляво престава; остава там четвърт час, след което изчезва, 6. [550.]
• Пълзене във фаринкса, 1.
• Преходен натиск и напрежение в мекото небце и зева, сякаш тези части са подути, 35, 33.
• Лека конгестия на зева, 39. [Със SS. 347 и 464.]
• Гърлото сякаш се стеснява, [t].
• Свиващо усещане в задната част на гърлото, като от адстрингентни средства, 1.
• Топлина и свиване на зева (няколко).
• Парене в гърлото, [tt].
• Парене в глотиса и хранопровода, [t].
• Парене и изтръпване на гърлото, 36, [tt].
• Усещане за парене в гърлото и стомаха с позив за повръщане, [t].
• Пареща и фино жилеща болка в задната част на гърлото, 1. [560.]
• Усещане за парене във фаринкса, 38.
• Горещина във фаринкса, 32.
• Парещо усещане в задната част на гърлото, което го кара да се прокашля и отхрачва (14h.), 38.
• Фино парене в зева, 38.
• Парещо и сухо усещане в мекото небце и фаринкса, което не изчезва дори след хранене, и често празно преглъщане, 21.
• Оплаква се от гърлото и от парене по хода на хранопровода, [t].
• Усещане за горещина и свиване в гърлото, [t].
• Свиване на гърлото, 36, [t].
• Гърлото сякаш се подува, с усещане за голямо количество слуз в него, от която не може да се освободи чрез прокашляне, 31.
• Дращене и свиване на гърлото, 31. [570.]
• Свиване в хранопровода, което не се облекчава от пиене на студена вода, със сухота на небцето, 21.
• Дращене и свиване в увулата и мекото небце, предизвикващи постоянно прокашляне и плюене, стигащи дори до дразнене за повръщане, 28.
• Усещане, сякаш небцето е паднало надолу и лежи върху езика, принуждаващо към постоянно прокашляне и плюене (в продължение на няколко часа), 41, 43.
• Усещане за сухота в небцето и задните носни ходове, 34.
• Сухота в хранопровода със силна жажда; водата сякаш не овлажнява частите, през които преминава, 21.
• Усещане за сухота, сякаш нещо е заседнало в гърлото, 29.
• Сухотата в гърлото се усилва от тютюнев дим, 28.
• Усещане за разраненост в гърлото, с често отделяне на слуз от ларинкса, 27.
• Разранено, дращещо усещане в задната част на гърлото с постоянен позив за прокашляне и отхрачване, продължаващо 12 часа, 38.
• Усещане за разраненост във фаринкса, 25. [580.]
• Разраненост в гърлото, особено в задните носни ходове, която го принуждава често да прочиства гърлото си, сякаш много жилава слуз се простира през хоаните върху мекото небце и увулата, 28, 35.
• Натиск в гърлото, особено при празно преглъщане, 32.
• Неспособност за преглъщане, [t].
• Няколко пробождащи болки в задната част на зева, 38.
• Усещане за запушване в дясната Евстахиева тръба, принуждаващо го да преглъща, 22.
• Силно лютиво, пиперливо усещане в гърлото, [t].
• Гъделичкане във фаринкса, [t].
• Гърлото е почти безчувствено, [t].
• Той често дърпа гърлото си, [t].
• Студенина надолу по хранопровода, както след мента, 43.

СТОМАХ. [590.]

• Анорексия, 1.
• Апетитът е напълно изчезнал, не може да приема твърда храна (1d.), 38.
• Продължителна анорексия и отвращение, 1.
• Отвращение към храната и прилошаване (1/4h.), 1.
• Тя не иска да яде нищо, 1.
• Няма апетит, 21, [t], 42 и т.н.
• Няма апетит; храната предизвиква гадене, 28.
• Необичайно добър апетит, 33.
• През деня апетитът е силно увеличен, а по обяд и вечер е огромен; яде до раздуване и след това отново чувства глад, 40.
• Глад, 21. [600.]
• Живо усещане за глад, което се възобновява дори след хранене, 19.
• Силна жажда, 21, 32.
• Жажда за бира, която натежава в стомаха, 1.
• (Хълцане след ядене и пиене, 1.)
• (Хълцане сутрин, продължително, 12.)
• Болезнено хълцане, [°].
• Оригвания, [t].
• Празни оригвания, 6, 24; след хранене, [t]; с вкус на лекарството, 35, 26; на въздух (няколко).
• Безрезултатни опити за оригване; иска да се оригне, но не може, 1.
• Оригвания на въздух с гадене, което изчезва след закуска, 22.
• Надигне на сладникава течност, като при водниста пироза, с шумове в ушите, 6. [610.]
• Надигне на сладникава течност с гадене, 6.
• Водниста пироза, 36.
• Надигне от стомашната ямка, стигащо до гадене, на гладно, 21.
• Дращещо усещане от стомашната ямка към гърлото с гадене и усещане за пропадане в стомашната ямка, сякаш вода ще нахлуе в устата, 6.
• Гадене, 35, 33, [t] и т.н.
• Гадене и повръщане, [t].
• (Гадене, повръщане, жажда, обща горещина и обилна пот с отделяне на урина, 12.) [Не е намерено.]
• Гадене, отвращение и общо усещане за болест, с болезнена тежест в крайниците, 19c.
• Гадене и усещане за пропадане в стомашната ямка; по-силни в седнало положение; почти напълно премахнати от ходене (незабавно), 29.
• Месният бульон му причинява гадене, 42. [620.]
• Гадене при ходене на открито, 1.
• Гадене, първо в стомашната ямка, след това под гръдната кост и накрая в гърлото, без слюноотделяне, 1.
• Гадене, усещане за пропадане и прилошаване (1/4h.), 1.
• Гадене, както след изяждане на нещо неприятно сладко или мазно (1h.), 1.
• Гадене, облекчаващо се от хранене, със сладък вкус и отхрачване на храчки чрез прокашляне, 33.
• Прилошава му, но не може да повърне, [t].
• Усещане за прималяване и прилошаване, без ясно изразено гадене, 19.
• Позив за повръщане с обилна диария, 12.
• Бурно повръщане, [t].
• (Повръщане на аскариди, 12.) [630.]
• Двукратно повръщане на зеленикаво-сива водниста течност (3d d.), 30.
• V., последвано от силна жажда, 15.
• Много бурно V., първо на храна, след това на пенеста слуз, продължаващо един час, с парене на устните, устата и гърлото, което скоро се разпространява към стомаха, [t].
• Жлъчно V., [t].
• Зелено V., [t].
• V. на зелена жлъчка (1h.), 14.
• V. на слуз, [tt].
• V. след всяко питие, [t].
• V. на зелени маси с диария със същия вид, [t]. [640.]
• V. на зловонна, черна, жлъчна слуз (с облекчение), 14.
• Изкуствено предизвиканото V. само временно извежда пациента от състоянието на синкоп, 9.
• V. с тревожност, 16.
• V. със силна склонност към ступор, [t].
• V. с изхождания, придружено от кардиалгия и бурни колики, [t].
• След многократно V. и многобройни изхождания той все още се оплаква от усещане, сякаш в стомаха лежи студен камък, 16.
• V. на слуз, примесена с кръв, в продължение на три или четири последователни дни, 12. [650.]
• V. на кървава слуз, последвано от обилно изпотяване, 12.
• V. на кръв, 12.
• Храната му причинява страдание след ядене, 40.
• След вечеря — киселини и болка в стомаха, 33.
• Дискомфорт в стомашната ямка след хранене, 21.
• По време на хранене — натиск в стомаха, сякаш е изяла нещо несмилаемо, с усещане за топлина и болезненост в стомашната ямка, 33.
• Болки в стомаха, 16, [t], 17 и т.н.
• Спазматични болки, [t].
• Притискаща стомашна болка, 4, 17, 19.
• Притискащата болка в стомашната ямка преминава в свиване на гръдния кош (2h1/2.), 1. [660.]
• Натиск, сякаш от камък в ямката на S., проникващ към гърба, със стискащо усещане като от пренапрежение, подобно на скованост, 29.
• Усещане за крайно притискане в ямката на S. през целия ден, като от прекомерно препълване, сякаш нищо не може да премине по-нататък от стомаха, 38.
• Притискаща болка в ямката на S. при седене, ходене и стоене, 3.
• Притискаща болка в стомаха, като от тежест (1h1/2.), 1.
• Притискаща, опъваща болка, като от пълнота или потискаща тежест в стомаха и подребрията (1h1/2.), 1.
• Усещане за притискане и подуване в ямката на S., 29.
• Натиск в стомаха с плискане в червата (5-10d.), 30.
• Притискащо усещане в ямката на S. и горната част на корема, 21.
• Усещане за тежест в стомаха, 31.
• Усещане за тежест в стомаха със свиване в гърлото и гадене, 31. [670.]
• Притискаща и пареща болка по хода на хранопровода надолу към ямката на S., 27.
• Усещане за раздуване и натиск в ямката на S., 29.
• Усещане, сякаш стомахът последователно се раздува и спада; поставената върху него ръка ясно усеща повдигането и спадането, 24.
• Пробождане и напрежение в епигастриума, като при метеорични колики, 26.
• Опъващо усещане в ямката на S., облекчаващо се от чести зловонни оригвания, 26.
• Усеща нещо като топка в ямката на S., която, издигайки се, разпростира хладен въздух над темето и тила, 14.
• Свиващо усещане в стомаха, като от адстрингентно средство, 1.
• Усещане за празнота в стомаха, 33.
• Киселини, [t].
• Киселини през целия ден, 38. [680.]
• Парене в S., [t].
• Парене и изтръпване в S., [t].
• Парещо усещане от стомаха нагоре през хранопровода до устата, 30, 26.
• Топлина в стомаха с изпотяване, [t].
• Усещане за топлина в стомаха, 35, 41.
• Усещане за тревожност в ямката на S., особено в топла стая, 26.
• Подуване в областта на стомаха, чувствително при допир, 24.
• Болка в ямката на S., сякаш е подута отвътре, със загуба на апетит и диспнея, 1.
• Тревожно пулсиране и прострелваща болка в ямката на S. с парене в пъпната област и т.н., 29.
• Стомахът е чувствителен при допир, [t].

КОРЕМ. [690.]

• Притискаща болка, сякаш от тежест в подребрията (12h.), 1.
• Усещане за силно стягане в подребрията, 1.
• Усещане за тревожност в подребрията, 22, 26.
• Болки в горната част на корема с безрезултатни напъни за изхождане (няколко).
• Бодежи като от игли в черния дроб и червата, 29.
• Продължително стягане, особено в дясното подребрие, непозволяващо дълбоко вдишване, 31.
• Бодежи в областта на черния дроб, възпрепятстващи дълбокото вдишване, 31.
• Натиск в областта на черния дроб, затрудняващ дишането, последван от щипеща коремна болка над пъпа, 1.
• Силни тласъци в областта на черния дроб, спиращи дъха, 31.
• Стягаща болка в областта на жлъчния мехур, възпрепятстваща дишането, при седене, 4. [700.]
• Прострелваща болка в далака при ходене, 32.
• Остър бодеж под ребрата вдясно при силен смях, 6.
• В горната част на корема, под ребрата, има напрегнато болезнено подуване, 16.
• Тъпи бодежи под ребрата вляво при вдишване, 6.
• Парене в пъпната област, 1, 38, 30.
• Усещане за парене в пъпната област, което бързо я обхвана и се разпространи към подлъжичната ямка, с тревожно пулсиране и прострелваща болка там; след кратко време настъпи втрисане по цялото тяло, след което усещането за горещина и болезненото усещане в пъпната област изчезнаха (1h1/2.), 6.
• Щипещо усещане в пъпната област, 6.
• Дращене като с нокти и стържене в пъпната област, 6.
• Щипане в пъпната област, като при гадене, последвано от лека диария, 34.
• Теглеща коремна болка от двете страни на пъпа, предизвиквана и от навеждане напред, 1.
• Притискане на пъпа, последвано непосредствено от прекъсващ натиск, подобен на тласъци, в пъпа, 6. [710.]
• Безболезнено усещане над и вляво от пъпа, сякаш нещо студено (студен пръст) натиска отвътре навън, 6.
• Хлътване на пъпа, особено сутрин преди хранене, 1.
• Газови колики в долната част на корема, като от газообразуващо очистително, 1.
• Чувствителност на долната част на корема при допир, 1.
• Коремът е чувствителен, [t].
• Чувствителност на корема при допир, като при леко възпаление на перитонеума (6d.), 30.
• Изключително фини убождания като от игли в лявата долна част на корема, 38.
• Усещане за прималяване и пропадане в долната част на корема (19d.).
• Пронизвания като от игли в червата, 29.
• Режещи болки в червата, които се разпространяват през гръдния кош към дясното рамо като остри удари с нож и по време на изхождане почти го карат да извика, 22. [720.]
• Сутрин в леглото непоносими (режещи) болки в корема, така че той вика и не знае какво да прави със себе си; мята се в леглото (16h.), 1.
• Парене в корема, [t].
• Детето се оплаква от болка в корема, [t].
• Болезнено напрежение на корема с борборигми, [t].
• Силно подуване на корема, болезнено при допир, 35.
• Теглещи болки тук-там в червата, 35.
• Хълбоците са по-напрегнати, болезнени и твърди на пипане, 16.
• Притискаща болка в коремната стена, първо вдясно, после вляво, повтаряща се почти типично в продължение на няколко дни, 26.
• Коремът се подул, сякаш страда от воднянка, 16.
• Коремът изглеждал сякаш пълен с вода, 14. [730.]
• Коремът подут, издут като при асцит, 4, 16.
• Правите коремни мускули са опънати и твърди като дъска, 42.
• Коликообразни разпъващи, опъващи и притискащи болки в корема, като от газове, 1.
• Силни колики, [t].
• Леки присвиващи болки, 26.
• Коремни схващания с подуване на корема, облекчавани от отделяне на газове (няколко).
• Фини остри болки в различни части на корема, като от газове, 38.
• Болки в корема, като от газове, 33, 29.
• Много горещи газове (9h.), 1.
• Болезнено бучене в червата и отделяне на газове с облекчение, 19d. [740.]
• Бучене в червата, [t], 38.
• Бучене след хранене, [t].
• Бучене и къркорене през цялата нощ, 1.
• Бучене и къркорене с усещане за разраненост, 6.
• Къркореща ферментация в корема, 1.
• Бучене и куркане, облекчавани от отделяне на газове, 35.
• С прострелващи и свиващи болки тук-там, 35.
• Куркане със сърбеж в правото черво, предизвикващ разчесване, и позив за изхождане, 33.
• Силно куркане в долната част на корема, като след очистително, с чувствителност в кръстцовата област, 30.
• Слабост на червата, като от злоупотреба с очистителни средства, 1. [750.]
• Червата се усещат парализирани и неспособни да изхвърлят съдържимото си; това усещане се наблюдава повече в областта на напречното ободно черво, отколкото в правото черво, въпреки че изхвърлените при изхождането изпражнения не са необичайно твърди, 38.
• Много от симптомите от страна на корема се облекчават след топла супа, 35, 33.

ПРАВО ЧЕРВО И АНУС

• Болка в правото черво (1h.), 1.
• Парене и горещина в хемороидалните съдове (4d.), 30.
• Чест сърбеж в правото черво с отделяне на бяла, гореща слуз в продължение на шестнадесет дни след спиране на лекарството, 33.
• Сърбеж и натиск в хемороидалните съдове, 35.
• Кървящи хемороиди, 1.
• (Сърбеж в ануса, съчетан с хемороидален натиск, изчезна; лечебно действие, 35.)
• Силни, много болезнени контракции в ануса; бодежи през ануса и уретрата, 31.
• Прострелвания и натиск в ануса, 1. [760.]
• Усещане, сякаш от ануса изтича топла течност, 34, 35.
• Преходна парализа на ануса, неволно изхождане, 1.
• Неволни изхождания, 36.
• Мислейки, че ще изпусне само газове, настъпва неочаквано изхождане на редки фекалии (4h.), 1.
• Неволно изпускане на урина и фекалии (при конвулсивен пристъп), [t].
• По време на припадъка си имал известно изхождане по голяма нужда, 14.

ИЗХОЖДАНИЯ

• Водниста диария, 1.
• Три редки воднисти изхождания с разтворени зловонни фекалии (19a.); с лека коремна болка (19a.); с къркорене в корема и усещане за прималяване и пропадане (19a.).
• Три редки течни изхождания с известни режещи болки в корема (2d d.), (19b.).
• Диария с редки течни изхождания, [t].
• Между 6 и 7 A.M. неотложен позив за изхождане и обилно отделяне на меки фекалии с напъни, 19d. [770.]
• Диария, [tt].
• Безболезнена диария, предшествана от щипане около пъпа, 20.
• Разхлабване на червата, 33.
• Склонност към разхлабване на червата, 39.
• По време на диарията — обилно отделяне на урина и умерено изпотяване, 12.
• Кашаво изхождане, 22, 25.
• Меко, оскъдно изхождане от три до пет пъти дневно, придружено от напъни, 1.
• Гадене с изпотяване, понякога преди, понякога след диарията, 12.
• Няколко много бели изхождания през деня, 38.
• Бял цвят на изпражненията, 1.
• Бели фекалии и червена урина, 1. [780.]
• Зелени изхождания, [t].
• Изхождания като накълцан спанак, [°].
• Слузести, кървави изхождания със силни болки и тенезми (постоянни раздиращо-щипещи болки), [°].
• Черни и много зловонни изхождания (след клизма), [t].
• Запек, изпражнения с цвят на глина, 38.
• Твърдо изхождане няколко часа по-рано от обикновено, изискващо голямо усилие, 1.
• Твърдо изхождане с усилие, 4.
• Много твърди фекалии, 29, 26.
• Твърдо изхождане тази сутрин (2d d.), 38.
• Запек, 38; в продължение на няколко дни, 21, 25.

ACONITUM. ПИКОЧНИ ОРГАНИ. [790.]

• Леко усещане за плискане в пикочния мехур по време на уриниране, 6.
• Болка в пикочния мехур при ходене (4h.), 1.
• Парене в шийката на пикочния мехур извън уриниране, 1.
• Тенезъм на шийката на пикочния мехур (4h.), 1.
• Временна парализа на шийката на пикочния мехур, неволно изпускане на урина, 1.
• (Натиск върху пикочния мехур със задръжка на урината, 12.) [Пикочният мехур е бил болен и преди това.]
• Единични краткотрайни бодежи в уретрата при ходене, 35.
• Парене в уретрата при уриниране, 20.
• Силни прострелвания в главичката на пениса при уриниране, 28.
• Прострелващи и щипещи болки в главичката на пениса при уриниране, 1. [800.]
• Бодящо пълзене в главичката, последвано от силни бодежи в meatus urinarius, [t].
• Често уриниране, 22, 33, etc.
• Често уриниране; урината съдържа множество парцалчета и нишки слуз (при пациент с ревматизъм), 18.
• Болезнен позив за уриниране; тя трябва да уринира много често, защото пикочният мехур бързо се изпълва с голямо количество бистра водниста урина, 6.
• Чести позиви за уриниране, 38.
• Позив за уриниране при докосване на корема, 1.
• Тревожен позив за уриниране (4h.), 1.
• Позив за уриниране; урината е необичайно оскъдна и се отделя трудно, сякаш не може да изтече добре, но без болка, с леко щипане в пъпната област (от миризмата на …), [°], 6.
• Уриниране с тревога, 30.
• Затруднено уриниране (дисурия), (12-18h.), 1. [810.]
• Усещане, сякаш ще припадне, при уриниране, 38.
• Диуреза, [t], 12.
• (Диуреза с обилно изпотяване и честа водниста диария с колики, 12.)
• (Диуреза с изкривяване на очите и спазматично свиване на стъпалата, 12.)
• Диуреза и постоянно изпотяване, 12.
• Често и обилно отделяне на урина, 18.
• Повишено отделяне на урина, която при престояване отлага кръв, 1.
• Често отделяне на бистра водниста урина, 26.
• Оскъдно отделяне на урина, 29.
• Спиране на отделянето на урина (няколко). [820.]
• Спиране на отделянето на урина с щипане в областта на бъбреците, 16.
• Урината е оскъдна и тъмна, [t].
• Въпреки че пил много през нощта, не отделил никаква урина (противно на обичайното за него); на следващата сутрин отделил червена урина с парене по хода на уретрата, 21.
• Урината е гореща, тъмно оцветена, 28.
• Червена урина с бели фекалии, 1.
• Тъмно оцветена урина, 22, 29, etc.
• Червеникава и бистра урина 19c.
• Кафява урина, отделяна с усещания за парене, с утайка като тухлен прах, 1.
• Кафеникаво оцветена урина, отлагаща мръснокафява утайка, 24.
• Урината, отделена в сутрешните часове, е кафява; след известно време помътнява и отлага мръснокафеникава утайка (19b.). [830.]
• Урината е гъста, с много утайка и червеникава, 38.
• Урината е силно помътняла, 30.
• Хематурия, [°].

ПОЛОВИ ОРГАНИ

• Мъжки пол.
• Сърбеж по препуциума, облекчаващ се от разтриване, но скоро възвръщащ се (3d.), 7.
• Няколко остри, мигновени убождания в главичката на пениса и препуциума, 38.
• Сладострастен сърбеж в главичката на пениса, 29.
• Няколко мимолетни болезнени пробождания в главичката, сякаш върху мястото са поставени полюсите на галванична батерия; болките настъпват съвсем неочаквано, 38.
• Тъпо парене в ладиевидната ямка, 29.
• Леко, непротивно усещане за пълзене в половите органи, 6.
• Свиване на скротума, 35. [840.]
• Силен сърбеж на скротума, принуждаващ към разчесване до кръв, 26.
• Кожата от лявата страна на скротума е осеяна с дребни мехурчета, от които изтича влажна секреция, 38.
• Обикновена болка в тестисите, като причинената от натъртване (2h.), 1.
• Болка като от натъртване в десния тестис, 29, 30.
• Болка като от натъртване в десния тестис и мигновена пробождаща болка в лявата страна на препуциума, 38.
• Лека теглеща болка в десния тестис, 40.
• Тестисите се усещат подути и твърди, сякаш съдържат голямо количество семенна течност, 40.
• Тестисите са подути, твърди, горещи и чувствителни при допир, [°].
• Половото желание е усилено, 31.
• Пристъпи на сладострастие, 6. [850.]
• Вечер прекомерно полово желание (със затоплянето и изпотяването), 28.
• Силно усилено полово желание, бързо редуващо се с отпускане, 6.
• Усилване на половото желание, 31, 40.
• Чести ерекции с усилено полово желание, 35.
• Намалено полово желание, 1.
• Чести полюции (няколко).
• Полюции само сутрин (без изобщо да е предразположен към тях), 38.
• Две полюции в течение на една нощ, 38.
• Ерекции и полюции без сънища, [t].
• Полюция през нощта, както и след коитус, 40.
• Женски пол. [860.]
• Метрорагия, 1.
• Менструацията, която е престанала в деня преди започване на лекарството, се възобновява (1/4h.), 6.
• Възобновяване на менструацията, която е била прекъсната от студена баня, 37.
• Възобновяване на менструацията, която е била потисната от простуда, но е последвана от много зловонно бяло течение, продължаващо четири дни, 37.
• Остри болки в кръста при появата на менструацията, 37.
• (Ярост при появата на менструацията, 12.)
• (Обилна, жилава, жълта левкорея, 18.) [Това течение съвпада с разнасянето на подутината в хълбочната област.]
• Увеличено количество мляко в гърдите, 1.
• Потисната менструация вследствие на уплаха, [°].
• Влагалището е сухо, горещо, чувствително, [°].

ДИХАТЕЛЕН АПАРАТ. [Вж. също „Нос“] [870.]

• Ларинксът е чувствителен към вдишвания въздух, сякаш лигавицата му е лишена от покритието си, 35.
• Усещане, сякаш ларинксът е притиснат от двете страни, 29.
• Гъделичкане в ларинкса, предизвикващо кашлица, 21.
• Гъделичкане в ларинкса от пушене на тютюн, 30.
• Болка в ларинкса при кашляне, 21.
• При излизане от топла стая на открит въздух — дразнене на ларинкса и суха кашлица, 31.
• Чувствителност на ларинкса при допир, [°].
• Усещане за сухота в трахеята, 27.
• Усещане за изтръпване в трахеята, под гръдната кост (8h.), 1.
• Хриптящо вибриране на трахеята, [t].
• Притискащи и парещи болки в трахеята, простиращи се надолу до стомашната ямка (15th d.), 27. [880.]
• Усещане за разраненост в гърлото по хода на трахеята, предизвикващо честа кратка кашлица, 29.
• Болестно състояние (паралитичен пристъп) на епиглотиса; при преглъщане храната и течностите лесно попадат в дихателната тръба, заплашвайки със задушаване и причинявайки кашлица; лесно се задавя, 1.
• Лесно задавяне при преглъщане на слюнка, 6.
• При дишане усещане, сякаш въздухоносните пътища са прекалено широки, така че въздухът навлиза и излиза с необичайна лекота, 35.
• Пресипналост, 27.
• Пресипналост сутрин (8h.), 1.
• Пресипналост през целия ден, 38.
• Гласът е пресипнал и груб, [t].
• Пресипналост и частична загуба на гласа, 38.
• Много слаб глас, [t]. [890.]
• Загуба на гласа с изтощение, [t].
• Кратка кашлица, 1, 21, и др.
• Постоянно дразнене, предизвикващо кашлица, 27.
• Кратка суха кашлица, 38.
• Суха кашлица (няколко).
• Силна суха кашлица, 35, 21.
• Суха кратка кашлица, предизвикана от дращене в гърлото, 24.
• Кашлица от дразнене в ларинкса, 27.
• Кратка кашлица от гъделичкане в ларинкса, след полунощ на всеки половин час; колкото повече се опитва да я потисне, толкова по-честа и силна става, 1.
• Суха дразнеща кашлица от гъделичкане при епиглотиса (незабавно), 1. [900.]
• Пресипнала, суха, гръмка кашлица, 32.
• Кратка, честа, мъчителна и неудържима кашлица, но без отхрачване (1d.), 38.
• Честа суха кашлица с болка като от разраненост в гръдния кош и щипане в ларинкса, 31.
• Силна кашлица с болезнени стрелкащи болки в различни части на гръдния кош, принуждаваща го винаги да лежи по гръб и непозволяваща му да лежи настрани, 21.
• Кашлица със стрелкаща болка в гръдния кош, 24.
• Суха кашлица с болка като от разраненост в гръдния кош, причинена от промяна на температурата, 31.
• Много силна кашлица с особен тъп тон, причиняваща голямо напрежение в гръдния кош; почти суха, 27.
• Кашлица и болка в гръдния кош, усилващи се към вечерта, с притискане в гръдния кош, 31.
• Силна суха кашлица, при която в устата се издига малко течност със сладникаво-солен вкус, подобен на кръв, усещан само при корена на езика, 35.
• Честа суха кашлица с понякога отхрачване на яркочервена кръв (3d d.), (19b.). [910.]
• Сутрешна кашлица с набраздени с кръв храчки, 21.
• Честа кашлица със силни болки от сътресението през целия гръден кош; храчките понякога са кафеникаво-червени, с цвят на ръжда, 21.
• Силна суха кашлица със спазмоподобно свиване на ануса, 35.
• Кашлица, предизвикваща сълзене на очите, 32.
• Кашлица след пиене, 1.
• Кашлица по време на телесната горещина, 1.
• Много силна суха кашлица в топла стая, 27.
• Кашлица по време на сън, [°].
• Силна кашлица от тютюнев дим (при човек, привикнал да пуши), 1.
• Той (макар да е привикнал да пуши) не може да пуши, без постоянно да прочиства гърлото си и да кашля — или защото епиглотисът допуска навлизането на дим в ларинкса, или защото е по-чувствителен от обичайното (6h.), 1. [920.]
• Кашлица с отхрачване на жилава слуз, 36.
• Отхрачване на кръв (няколко).
• Хемоптиза, 1, 19, и др.
• Отхрачване на рядка, пенеста, бяла слуз, примесена с ивици яркочервена кръв, 27.
• Отхрачване на кръв и слуз с усещане за разраненост зад гръдната кост, 21.
• Бавно, затруднено дишане (много случаи).
• Затруднено дишане, [t].
• Възпрепятствано дишане, [t].
• Затруднено дишане с необходимост от дълбоки вдишвания, 3.
• Затруднено дишане, облекчаващо се от кашляне, 24. [930.]
• Дълбоки въздишки (няколко).
• Въздишки поради забавено кръвообращение и ясно усещане за кръвен застой в белите дробове, 35.
• Дишането е силно засегнато; трябва често да въздиша дълбоко, 31.
• Чести дълбоки вдишвания (няколко).
• При дълбоко вдишване — притискане, тревожност и болезнени пробождания между раменете, 28.
• Често изпитва потребност да диша дълбоко, без да въздиша, сякаш за да даде тласък на кръвта през белите дробове (следва припряното настроение), 35.
• Потиснато дишане, суха дразнеща кашлица, силна жажда и студени тръпки, 24.
• Потиснато дишане с лек натиск под гръдната кост и преходна горещина, 20.
• Потиснато дишане (няколко).
• Страх от задушаване, 17. [940.]
• Вдишването често се затруднява от усещане за притискане в средата на гръдната кост и предната част на гръдния кош или от прищипване, особено в дясната хълбочна област, или от силни стрелкащи болки дълбоко в областта на черния дроб, 31.
• Вдишването през носа е затруднено, особено по време на сън, 1.
• Дишането е кратко, непълно, мъчително, [t].
• Кратко дишане по време на сън, след полунощ, 1.
• Дишането е кратко и едва доловимо, 21.
• Дишането е ускорено, 28.
• Учестено дишане, 42.
• Бързо дишане (25 в мин.), [t].
• Повърхностно дишане, 19c.
• Диспнея и усещане за горещина в белите дробове, 33. [950.]
• Страх от задушаване с тревожност, 17.
• Тревожност, затрудняваща дишането, с топла пот по челото, 1.
• Затруднено дишане, тревожност, ловене на въздух (няколко).
• Горещ дъх, 42.
• Зловонен дъх, 1.
• Гръмко, шумно дишане с отворена уста, 1.
• Хъркащо дишане, [t].
• Слузни хрипове, чуващи се от разстояние, [t].
• Слузни хрипове отзад, [t].

ГРЪДЕН КОШ

• Стягане в гърдите, 16. [960.]
• Стягане в гърдите със силно, шумно дишане, 1.
• Усещане, сякаш гръдният кош е свит, 6.
• Свиване в гърдите вдясно от гръдната кост, като своеобразно стягане, 6.
• Свиване в гърдите, 16, [t].
• Свиване в централната предна част на гръдния кош, възпрепятстващо дълбокото дишане, 31.
• Свиваща болка в гърдите, сякаш ребрата от двете страни се придърпват едно към друго, 3.
• Гръдната кухина изглежда стеснена, 25.
• Стискаща болка в гърдите, 1.
• Притискаща, стискаща болка в гърдите под гръдната кост, 1.
• Притискаща, стягаща болка в страничната част на гръдния кош, 1. [970.]
• Свиваща, пробождаща болка отстрани на гръдния кош, 31.
• Тревожност в гърдите и притискане от дясната страна, а след това в целия гръден кош, 6.
• Притискане в гърдите с болка като от разраняване под гръдната кост при вдишване, 35.
• Притискане в гърдите, 31, и т.н.
• Притискане и тревожност в гърдите, [t].
• Силно притискане в гърдите и усещане, сякаш върху тях лежи тежест от сто фунта, 24.
• Силно притискане в гърдите, което го кара да диша дълбоко, с прехвърчащи стрелкащи болки в тях, 24.
• Тежест и притискане в гърдите, облекчавани от вино, 31.
• Притискаща болка в гърдите, облекчавана при извиване на тялото назад, но възобновяваща се при повторно изправяне (12h.), 7.
• Натиск, особено от дясната страна на гръдния кош, 42. [980.]
• Натиск върху гърдите, първо от дясната, след това от лявата страна, 34.
• Притискаща болка високо в лявата страна на гръдния кош; мястото е чувствително при допир, 34.
• Притискаща болка в областта на второто ляво ребро близо до гръдната кост, ограничена до петно с големината на длан, усилваща се при дълбоко вдишване, 35.
• Натиск и парене под гръдната кост, 29.
• Усещане за тежест върху гърдите, сякаш целият гръден кош е притиснат от всички страни, 7.
• Тежест под гръдната кост, възпрепятстваща дълбокото вдишване; болезнен натиск от гръдната кост към гръбначния стълб, 28, 30.
• Тежест върху гърдите с бързо следващи един след друг фини, но силни бодежи в лявата страна, отвън навътре, 30.
• Тежест върху гърдите, 27.
• Тежест и пълнота в гърдите, сякаш не може да разшири гръдния кош, което често го кара да диша дълбоко, с вътрешно безпокойство, тревожност и сърцебиене, преди обяд при ходене, 19a.
• Тежест върху гърдите, затруднено дишане, понякога въздишане, силно сърцебиене, със суха кашлица и бистра, кървава експекторация, 19b.
• Притискане в гърдите, повърхностно и учестено дишане и чести дълбоки вдишвания и въздишки, 19c. [990.]
• Тежест и пълнота в гърдите, тревожност и сърцебиене, 19c.
• Стрелкаща, притискаща болка вдясно от гръдната кост, 7.
• Бодежи в гърдите при дишане, 6.
• Силни бодежи през гръдния кош, 31.
• Болезнени бодежи в дясната страна на гръдния кош, около последното ребро, преминаващи назад до гърба (10h.), 7.
• Повърхностни бодежи в гърдите и сърдечната област, 29.
• Бодежи в долната част на гръдния кош към лъжливите ребра, 35.
• Силни бодежи в гърдите със спиране на дишането, 30.
• Бодежи в гърдите с кашлица (при няколко).
• Единични големи бодежи отстрани към гърба (24h.), 1. [1000.]
• Бодежи от най-долното ребро вдясно до върха на лопатката, през средата на гръдния кош, съпровождащи всяко вдишване, със склонност да се оплаква, 1.
• При ставане сутрин остри, пронизващи бодежи в сърдечната област, сякаш в pleura costalis, които му пречат да заеме изправено положение или да диша дълбоко, със склонност към кашлица; след разтриване на кожата и постепенни опити за дълбоко дишане тези симптоми отшумяват, но тази част на гръдния кош остава чувствителна дори към външен натиск (20 дози 2d dil.), 35.
• Бодежи в лявата страна на гръдния кош, 24.
• Периодични бодежи през гръдния кош със суха кашлица, 24.
• На 11-ия ден силни бодежи в областта на осмото, деветото и десетото ребро, които обаче не се повлияват от дълбоко вдишване; на 12-ия и 13-ия ден тези бодежи все още продължават и често се разпростират към кръста, 27.
• Преходни бодежи в гърдите, ту тук, ту там (при няколко).
• Леки бодежи в горната лява половина на гръдния кош, като при парализа, 26.
• Чувствителни бодежи в различни части на гръдния кош, влошавани при навеждане настрани, 21.
• При дълбоко дишане — бодежи между лопатките и отстрани на гръдния кош, 28.
• Силен парещ бодеж в лявата половина на гръдния кош, 27. [1010.]
• Преходни бодежи в левия голям гръден мускул и левите междуребрени мускули, 28.
• Тъпи, притискащи бодежи в лявата страна, близо до подмишницата, 6.
• Вечер прехвърчащи бодежи тук-там по ребрата, коремните стени и ставите; силно подуване на корема, който е болезнен при допир, 35.
• Към вечерта стрелкащи болки в средата на гръдната кост, при особено добро настроение, 21.
• Прехвърчащи стрелкащи болки по протежение на гръдната кост и между ребрата, 21.
• Болка в гърдите, подобна на стрелкане, прекъсваща дишането, 1.
• Стрелкане отстрани, последвано от сърцебиене и притискащо главоболие, с тревожност и лошо настроение, 1.
• Фина, пареща, стрелкаща болка в гърдите, 1.
• Стрелкане в долната половина на лявата страна на гръдния кош, отшумяващо при лягане, 32.
• Стрелкаща, пробиваща, дълбаеща болка в лявата страна между четвъртото и шестото ребро, продължаваща десет минути, 3. [1020.]
• Стрелкане в дясната страна на гръдния кош с оплакващо се, плачливо настроение, 1.
• Щипеща, стържеща болка в дясната страна на гръдния кош, между третото и четвъртото ребро, която не се повлиява от нищо; отминава сама, 3.
• Болезнени тласъци високо в лявата страна на гръдния кош, особено при дълбоко вдишване, 24.
• Болка в дясната страна на гръдния кош, 19c.
• Болка като от натъртване в най-долното ребро, много силно усилваща се при допир, поради което пациентът е много неспокоен и се оплаква, 1.
• Болка в средата на гръдната кост като от натъртване, усилваща се при допир, 1.
• Болезненост по задната повърхност на гръдната кост, сякаш се е натъртил, вечер, 21.
• Гръдният кош е болезнен отвън на няколко места, особено от дясната страна, 31.
• Топлина върху и вътре в гръдния кош, 22.
• Топлина в белите дробове, 26, 30. [1030.]
• Парене в белите дробове, което не засяга дишането; сякаш гореща течност ще се надигне към устата, 26.
• Усещане, сякаш в гръдния кош се налива гореща вода, 24.
• Гърдите са топли, [t].
• Усещане за умора и изтощение в гърдите; дори краткото говорене изисква усилие, 21.
• Пълзяща болка в гърдите, 1.
• Усещане за пълзене в гърдите, като от бръмбари, 1.
• Гризеща болка в дясната ключица, 35.
• Копаеща, пробиваща болка от дясната лопатка към предната част на гръдния кош, усилваща се при дълбоко вдишване, но не и при издишване, и поради това по никакъв начин не се облекчава; продължава дванадесет минути, 3.

СЪРЦЕ И ПУЛС

• Ужасно притискане в прекордиалната област, [t].
• Притискане особено в областта на сърцето, 25. [1040.]
• Усещане около сърцето, сякаш на това място лежи тежко тяло; то преминава в притискащо парене, с топли вълни по протежение на гърба, 22.
• Тежест около сърцето, 14.
• Притискане на гръдния кош в областта на сърцето, 6.
• Тревога в областта на сърцето, 17, 22.
• Тревога в сърдечната област с ускорена и усилена сърдечна дейност, 35.
• Притискаща навътре болка в областта на сърцето (19a.).
• Бавни тласъци в сърдечната област към повърхността на гръдния кош, 6.
• Топлина и неприятно усещане в сърцето, 22.
• Леки бодежи в сърдечната област, 42.
• Преходни бодежи в областта на сърцето (понякога усещани в покой), особено при ходене, преди обяд (19a.). [1050.]
• Тревога в сърдечната област и притискане на гръдния кош, със свит пулс и стягане на гръдния кош, при седене след много движение, 35.
• Сърцебиене със силна тревога, затруднено дишане и голяма отпадналост във всички крайници; усещане, сякаш нещо нахлува в главата, с обърканост и бързо преминаваща топлина в лицето, 6.
• Сърцебиене и тревога, с повишена топлина, особено на лицето, 6.
• Сърцебиене (няколко).
• Сърцебиене при ходене, със силна тревога и т.н. 19c.
• Сърцебиене със силна тревога и неспокойствие и притискаща болка в сърдечната област, 24.
• Внезапно силно сърцебиене при спокойно седене, с усещане за стегнатост в гръдния кош, 24.
• Сърцебиене, продължаващо през целия ден, облекчавано от покой, усилвано от ходене, 24.
• Склонност към сърцебиене с треперене, 1.
• Сърцето бие бързо, докато пулсът е бавен и видимо прекъсва при пристъпи на безсилие, 24. [1060.]
• Сърдечният тласък е слаб, [t].
• Сърцето трепка слабо, [t].
• Сърцето извършва само един удар на всеки три пулсации, усещани в гръдния кош, [t].
• Лявата камера беше в синхрон с пулса, но дясното предсърдие изглеждаше в конвулсивно състояние; движенията му бяха бързи, неритмични и несвързани с ударите на камерата, [t].
• Пулсът свит, пълен, мощен, фебрилен, над 100 удара в минута (при възрастни), (няколко).
• Пулсът силен, пълен и бърз, 28 и т.н.
• При аускултация се установиха слузни хрипове отзад, но един сърдечен удар на три пулсови удара; въпреки това пулсациите на лявата куха вена бяха равни на артериалния пулс; бързо, неритмично движение на дясното предсърдие, синхронно с ударите на кухата вена.
• Пулсът се повиши от 95 на 112 при влизане от открито, 38.
• Към вечерта пулсът стана пълен и бърз; при седене усещаше пулсирането на слепоочните и сънните артерии, 26.
• Пулсът пълен, ускорен, 24. [1070.]
• Пулсът пълен, 80 до 90, 24.
• Пулс 96 следобед, треска, 1, 21, 38.
• Пулс 130, слаб, [t].
• Сърдечният удар мощен; пулсът пълен, твърд и силен, умерено учестен, 19c.
• (Пулсът бърз, неритмичен, [t].)
• Пулс 67, малък и мек; след това за един час се повиши до 102, стана пълен и твърд, после приятна топлина обхвана тялото, последвана от изпотяване, като през цялото време краката останаха хладни, 22.
• Пулсът пълен, мощен, прекъсващ на всеки шест удара на сърцето и лъчевата артерия, с тежест в гръдния кош, особено в сърдечната област, 20.
• Пулсът прекъсващ и неритмичен; два или три удара следват бързо един след друг, след което настъпва не много продължителна пауза, 9.
• Пулсът фебрилен и прекъсващ, [t].
• Пулсът прекъсващ, с обща притъпеност, [t]. [1080.]
• Пулсът мек, неритмичен, [t].
• В началото, с настъпването на топлина, пулсът е учестен, после спада под нормата; става слаб и понякога прекъсващ, [t].
• Пулсът отначало учестен, след това забавен, [t].
• Пулсът по-бавен, пълен и мек, 19c.
• Пулс 54, неравномерен, мек и пълен, [t].
• Пулсът спада, неритмичен, малък, слаб, [t].
• Пулсът бавен, неритмичен, [t].
• Пулсът бавен, прекъсващ, [t].
• Пулсът създава усещане, сякаш кръвта не изпълва напълно артерията, [t].
• Пулсът бавен, немощен, [t]; слаб, [t]; малък, [t]; малък и слаб, 41; почти недоловим, [t]. [1090.]
• Пулсът немощен, мек и понякога прекъсва (на всеки петнадесети удар), 43.
• Не се долавя пулс, 9, [t].
• Пулсът нишковиден, с тревога, [°].

ШИЯ И ГРЪБ

• Тилът е скован, 14.
• Болка в тила, сякаш плътта е отделена, с усещане, че шията не може да поддържа главата и затова главата ще падне напред; при движение на главата — прострелвания в тила, 6.
• Ревматична болка в тила, усещана само при движение на шията (след 5-9h.), 1.
• Усещане за скованост в тила вечер, 29, 34.
• Усещане за скованост в тила, със студени ръце и стъпала, 34.
• Теглеща болка вляво от тила и в лопатката при движение на шията, 35.
• Единични бодежи от двете страни на тила, 5. [1100.]
• Умора в шията при движение, сякаш засяга отделни мускули, особено вечер и през нощта, 22.
• Теглене в мускулите на гърлото и шията, 26.
• Фини прострелвания от външната страна на шията, 1.
• Теглеща болка, разпространяваща се към шията, ухото и рамото, 34.
• Усещане за скованост и натъртеност в лявата страна на шията, простиращо се до лявата раменна става и част от гръбните мускули; по-зле в легнало положение, по-добре при движение (5th d.), 30.
• Притискаща болка от лявата страна на шийните прешлени, 7.
• Притискаща болка в шията, като от натиск с върха на пръст навътре към трахеята, 3.
• Опъване на шийните мускули при завъртане на главата, 35.
• Болката се разпространява от шията към дясното рамо, 39.
• Болка като от натъртване между раменете, 27, 28. [1110.]
• Бодежи между лопатките (няколко).
• Теглеща, раздираща болка в лопатките, 25.
• Леко теглене в дясната лопатка, 20.
• Пълзяща болка в гърба, сякаш от бръмбари, 1.
• Тъпи ревматични болки в мускулите на гърба и раменете, на местата, където усещанията за студ или изтръпване са били най-силно изразени, 43.
• Усещане за пълзящи насекоми по гърба, ръцете и бедрата, 35.
• Скованост на гърба, [t].
• Прострелвания в гърба, 31.
• Студенина по протежение на гръбначния стълб, 38.
• Усещане за парене като при киселини по целия гръб надолу, 38. [1120.]
• Силна прострелваща, дълбаеща болка по цялата лява страна на гръбначния стълб до кръста, усилваща се толкова много при вдишване, че предизвиква сълзи; продължава четири часа, 3.
• Силна теглеща болка от двете страни на гръбначния стълб, по протежение на mm. sacro-lumbalis и longissimus dorsi, усилваща се при натиск и затрудняваща всяко движение; отзвучава след четири часа, но преминава в мускулите антагонисти — recti abdominis, които са опънати и твърди като дъска, 42.
• Парещи, гризящи болки близо до дясната страна на гръбначния стълб, 7.
• Болка в поясната област като родилни болки при ходене, 1.
• Болка в поясната област, 29, 12.
• Притискаща болка в кръста, 29, 30, 32.
• Моментно пробождане и теглене в кръста, 26.
• Силна раздираща болка в кръста, влошавана от натиск, [t].
• Болезнена провъртаща болка от лявата страна на кръста, 1.
• Притискаща болка от лявата страна на кръста, 4. [1130.]
• Болезнена скованост в кръста и тазобедрената става, като при парализа, при движение (след 2h.), 1.
• Усещане за изтръпване, разпространяващо се от кръста към краката (няколко).
• Паралитично притискане в кръста, облекчавано от движение и навеждане напред (3d and 5th d.), 30.
• Прострелване и пълзене в кръста, 30.
• Чувствителност в бъбречната област, 30.
• Прострелвания в бъбреците, 16.
• Преходна, но болезнена тъпа болка в областта на левия бъбрек, 38.
• Леко безпокойство в областта на десния бъбрек, 40.
• Напрежение и теглене в поясните прешлени или усещане като от натъртване, с колики като от газове, 1.
• Опъваща, притискаща болка в поясната и кръстцовата област, усещана по-силно при пристъпване, 31. [1140.]
• Болка като от натъртване в последния поясен прешлен, при съчленението му с кръстцовата кост; гърбът се усеща като пребит, 1.
• Болка като от натъртване, от поясната област през гърба до тила (след 4h.), 1.
• Режеща болка, разпространяваща се от гръбначния стълб над лявото бедро и обикаляща в кръг до корема, 1.

ACONITUM. КРАЙНИЦИ КАТО ЦЯЛО

• *Треперене и мравучкане в крайниците, придружени от прострелващи болки (1/4h.), [t].
• *Конвулсивно треперене на крайниците, [t].
• *Потрепвания на пръстите на ръцете и краката, [t].
• *Конвулсивни съкращения на крайниците, [t].
• Неволно протягане на крайниците, [t].
• Изкривяване на крайниците, [t].
• Не можел да се задържи изправен и бил обхванат от конвулсии; горните и долните крайници били свити навътре, юмруците — стиснати, а палците — прегънати в дланите, така че не можел да отвори ръката, [t]. [1150.]
• Уморяемост на ръцете и краката, 31.
• Уморяемост и изтощение на всички крайници, с протягане и напрягане, 35.
• Уморяемост на крайниците, особено на краката, с постоянна сънливост и раздразнителност, 1.
• Тежест и скованост на крайниците на открит въздух, 31.
• Болезнена тежест на крайниците, 19c.
• Скованост и затруднено движение на крайниците, [t].
• Затруднено движение на крайниците, 36.
• Едната ръка и единият крак се усещат като парализирани, 16.
• Усещане за парализа в лявата ръка и бедрото; способността за движение и в двете била изгубена и едва доловимо запазена само в ръката. Когато това отминало от лявата страна, се появило по същия начин в дясната; когато можел да повдигне дясната ръка, не можел да повдигне лявата, и обратно; накрая можел да повдига и двете, 14.
• Усещане, сякаш крайникът е изтръпнал, [t].
• Струвало му се, че кръвообращението във всичките му крайници е спряло; не усещал никакво кръвообращение от китките до върховете на пръстите на ръцете и от глезените до върховете на пръстите на краката, 9. [1160.]
• Слабост и нестабилност на връзките на всички стави (46h.), 1.
• Усещане, сякаш ставните връзки са отпуснати, 27.
• Голяма слабост на ставите, особено на коляното и ставите на ходилото, с подръпвания в сухожилията, така че едва може да ходи, 9.
• Изтръпване на върховете на пръстите на ръцете и краката, 35.
• Студенина на крайниците, [tt].*
• Усещане в крайниците като от натъртване, 36.
• Болка като от контузия в раменните и тазобедрените стави след сън, сякаш леглото е било прекалено твърдо, 1.
• Теглене ту в коляното и прасеца, ту в лакътя, 33.
• Теглещи усещания тук-там в ставите, 34, 35.
• Теглещи, раздиращи болки в крайниците, 25.* [1170.]
• Преходни болки, подобни на болки в костите, в метакарпалните и дългите кости на горните и долните крайници, 38.
• Опъващи болки в крайниците, [t].
• Болка в лактите, коленете и тазобедрените стави; натиск след ходене, [t].
• Почти веднага след лягане — краткотрайни теглещи болки в левия среден пръст и дясната пета, 38.
• Потръпване на крайниците, 12.
• Пълзящо усещане в горните и долните крайници, [tt].
• Болка в ставите, 36.
• *Всички стави са болезнени (7h.), 16 . [Вж. S. 1420.]
• Безболезнено пукане на всички стави, особено на коленете, 1.

ГОРНИ КРАЙНИЦИ

• Болка в лявата раменна става, 4. [1180.]
• Лека болка в раменните стави, 36.
• Болки в лявото рамо, 36.
• Раздираща болка от рамото надолу по ръката до китката и пръстите при всяко движение; по време на болката ръката посинява (след 1, 14h.), 1.
• Подутина в мускулите на рамото, извънредно болезнена при допир, сякаш е натъртена (след 4h.), 1.
• Рамото е болезнено и се усеща, сякаш ще увисне надолу, 6.
• Няколко преходни бодежа в лявото рамо, 6, 30.
• Изтръпване в раменете, [t].
• Теглеща, раздираща болка в раменната става, 25.
• Натиск в дясното рамо и мишницата, 31.
• Притискаща болка в лявото рамо и по задно-външната страна на лявата мишница, 22. [1190.]
• Силно теглене и раздиране с паралитично усещане в главата на лявата раменна кост, 20.
• Мравучкане надолу по ръцете, 41.
• Ръцете се усещат като натъртени и безсилно увисват, 6.
• Уморяемост на ръцете, 31.
• Студенина и безчувственост на ръцете, 1.
• Липса на чувствителност в ръцете, [t].
• Щипене, сякаш с тъпа пинсета, на отделни места по лявата ръка, често повтарящо се, 31.
• Размахва ръцете, [t].
• Единични прострелвания в средата на дясната мишница отпред, в покой, без промяна от движение или натиск, 3.
• Внезапна теглеща и прострелваща болка отзад в дясната мишница, 3. [1200.]
• Теглене и паралитична скованост в дясната мишница, 27.
• Уморяемост на лявата мишница, 21.
• Гъделичкащ сърбеж по вътрешната страна на лявата мишница, 21.
• Теглеща болка в лакътните стави, 6.
• Теглещо-раздираща болка в лакътните стави, 25.
• Няколко подобни на ревматични болки в лявата лакътна става, 38.
• Тъпи ревматични болки около дясната лакътна става, 43.
• Силни прострелвания в лакътните стави надолу към китките, по външната страна на ръката, при сгъване на пръстите към китковата става, 6.
• Усещане за тежест в ръцете от лакътя до пръстите; усещат се така, сякаш ще отпаднат, с усещане в пръстите, сякаш са изтръпнали, при хващане на нещо, 6.
• Теглещо-раздираща болка в предмишницата, 25. [1210.]
• Болка в предмишницата като от силен удар, 6.
• Теглеща, прострелваща болка в костите на предмишницата, предизвиквана от движение, 1.
• Пълзящо усещане в дясната предмишница, 22.
• Паралитично усещане в дясната предмишница и ръка (при писане), облекчавано от енергично движение, но връщащо се при писане или в покой, макар и по-слабо, 3.
• Теглещо-раздираща болка по външната страна на дясната предмишница, 3.
• Подобна на крампа болка в цялата лява предмишница, необлекчавана от нищо, 3.
• Вълнообразна, раздираща болка в горния край на лявата предмишница, 3.
• Остра болка в дясната предмишница по хода на сухожилията на сгъвачите на малкия пръст, усилваща се при движение, 35.
• *Усещания за вцепенение и мравучкане в ръцете и дланите, сякаш се държат полюсите на галванична батерия, 38.
• Изтръпване на ръцете и дланите, [t].* [1220.]
• Силно мравучкане в ръцете и дланите, 38.
• Веднага (след попадане на част от сока в рана на палеца) — ужасна болка по цялата ръка и особено в нараненото място. Ръката станала яркочервена и силно подута; болката била толкова непоносима, че той едва не припаднал, 17.
• Вцепеняваща парализа на лявата ръка (и бедрото), така че едва може да движи дланта, 14 . [със ступор.]
• Боцкане и мравучкане надолу по ръцете и пръстите и болезнено изтръпване напречно през китките (след пет минути), [t].
• Болка в ръката и пръстите, 17 . [Локално действие, вж. бележката към S. 1221.]
• Подръпваща, теглеща болка по долната и вътрешната повърхност на лявата предмишница, през китката до дланта, 3.
• Прострелвания в китковата става, като от игли (при няколко души).
• Теглеща, паралитична болка в дясната киткова става, 7.
• Раздираща болка в китката, 1.
• Треперещо движение в китката при движение на ръката, 5.
• Теглещи и раздиращи болки в китката и пръстите, 25. [1230.]
• Ледена студенина на дланите ( при няколко души ).
• *Треперене на дланите, [t].
• Едната длан става ледено студена и безчувствена, сякаш е вцепенена (след 2h.), 1.
• Подобна на крампа болка в дясната длан, 7.
• Подобна на крампа болка с фини прострелвания в дясната длан, облекчавана от движението ѝ, 3.
• Подуване на дланите (с честа кашлица) и нормален апетит, 12 . [Вж. бележката към S. 147]
• Дланите са студени и без пулс, [t].
• Стиснати юмруци, [t].
• Усещане за слабост и навяхване в ставите на дясната ръка, 38.
• Парещо-сърбящи малки червени пъпки по гърба на двете длани, като от ухапвания на бълхи, 38. [1240.]
• Преходни бодежи по гърба на лявата длан, 28.
• Повишена топлина на дланите вечер, 21, 23.
• Студена пот по дланите, 1.
• Дланите са напълно безчувствени, [t].
• Няколко пулсиращи бодежа във вдлъбнатината на дясната длан, като от остра игла, 3.
• Болезнена свиваща болка във вдлъбнатината на лявата длан, така че пръстите едва могат да се разгънат, 3.
• Преходни болки със слабост в двете метакарпални области, 38.
• Пълзяща болка в пръстите, 1.*
• Пълзящо усещане в пръстите, усещано и при писане, 4.*
• Горещо боцкане във върховете на пръстите нощем, 25. [1250.]
• Ноктите са сини, [t].
• Пълзящо усещане и усещане за топлина в средния и показалеца на лявата ръка, 26.
• Режеща, притискаща болка от страната на десния показалец към средния пръст, при движение и в покой, 3.
• Странни, прекъсващи, отслабващи болки като при растеж в дисталната става на левия показалец, 38.
• Подобна на ревматична скованост на десния показалец, продължаваща около десет минути и причиняваща голяма непохватност при сгъването му, 38.
• Теглещи болки със слабост в десния показалец, 38.
• Паралитична болка в палците, 6.
• Болка като от изкълчване в ставата на десния палец при движението му, 1.
• Подръпващи болки в десния палец, 3.
• Болезнено теглене в левия палец, 7. [1260.]
• Теглещи болки, няколкократно, в десния палец, 38.

ДОЛНИ КРАЙНИЦИ

• Теглеща болка по ръба на лявата хълбочна кост, 35.
• Теглеща болка в лявата тазобедрена става при движение, 34.
• Болезнен натиск в тазобедрената става при ходене, 35.
• Безсилие в областта на главата на бедрената кост или невъзможност за ходене поради неописуема, непоносима болка, почти като от смазване на главата на бедрената кост, която ту отслабва, ту се усилва и се появява след лягане и след сън (след 5 ч.), 1.
• Безсилие и болка в главата на бедрената кост, причиняващи несигурна походка, 1.
• Теглеща болка в главата на лявата бедрена кост при стоене и седене, но още по-силна при ходене, 6.
• Чувство на умора в долните крайници в покой, 34, 35.
• Усещане за тежест в крайниците, сякаш са изтръпнали (при няколко).
• Болка като от натъртване в крайниците, особено в коленете, 29. [1270.]
• Скованост и тежест на крайниците при ходене, които му пречат да върви бързо, 31.
• Крайниците му треперят, докато върви, [t].
• Треперене на крайниците, [t].
• Долните крайници са в непрестанно движение дори когато седи, [t].
• Губи усещането, че стои стабилно, 35.
• Краката ѝ отказват при опит да се изкачи по стълби, [t].
• Краката се подгъват под нея, 20, 26.
• Детето се изправя със залитане; лицето му се прояснява, но скоро стоенето става невъзможно, [t].
• Несигурна стъпка, 35.
• Теглеща болка, особено в ставите на крайниците, 35. [1280.]
• Теглене в сухожилните разширения на долните крайници, 35.
• Малки мехурчета по левия долен крайник, много болезнени, [t].
• „Не може да използва краката си“, [t].
• Липса на чувствителност в краката, [t].
• Теглеща болка тук-там в левия долен крайник, 35.
• Умора на крайника, 31.
• Почти паралитично безсилие на краката и бедрата след седене, 1.
• Силно стягащ натиск в бедрата, сякаш от плътно затегната превръзка, с голяма умора при ходене, 5.
• Теглеща болка отначало в едното бедро, после в другото, а след това и в двете едновременно, само при движение, 34.
• Изтръпналост на бедрата и стъпалата (при няколко). [1290.]
• Необичайно усещане, спускащо се по предната повърхност на двете бедра, сякаш по тях се стичат капки студена вода; продължава цели пет минути, 38.
• Теглещо-раздираща болка в бедрото, 25.
• Фини прострелващи болки, сякаш от игли, в мускулната тъкан на бедрото, 6.
• Усещане за студ, спускащо се от средата на бедрото надолу, особено към коляното и подбедрицата, 22.
• Болка като от натъртване в бедрото и студенина на ходилата, 22.
• Теглене по протежение на бедрото и неприятно усещане в коленете, 23.
• Нестабилност на коленете; те се подгъват при стоене или ходене, 1.
• Нестабилност на коленете, особено на едното; при ходене то се подгъва под тежестта на тялото (веднага и след 1 ч.), 1.
• Лека болка в дясното коляно, 39.
• Дълбоко, бавно прострелване над дясното коляно, 6. [1300.]
• Потрепващо-раздираща болка от вътрешната страна на коляното, 6.
• Прострелващи болки в лявото коляно, 29, 30.
• Ледена студенина на коляното, редуваща се с прелитащи прострелващи болки, 33.
• Теглеща, раздираща болка в колянната става, 25.
• Ножовидни болки в колянната става, [°].
• Напрежение в колянното капаче, затрудняващо ходенето, 27.
• Болка в пателата като от удар, 31.
• Болка в пателата при ходене, 31.
• При ходене на открито — остра притискаща болка на пристъпи в лявата патела, дясното tendo Achillis и гърба на лявото стъпало, 31.
• Притискащо-гризеща болка в пателата, 31. [1310.]
• Притискаща болка в пателата и tendo Achillis, 31.
• Болезнено теглене по подбедрицата от коляното до петата и обратно, 6.
• Крампи и болки в подбедриците, [t].
• Силно изразено усещане, сякаш върху външната страна на двете подбедрици, на около осем инча над глезена, е поставена тежест с големината на длан, 43.
• В рамките на един час краката стават много студени; по-зле в топла стая и при ходене, 22.
• Бодежи и теглене в тибиите, 22.
• Силна прострелваща болка от петата до подколянната ямка (от обоняние), 30.
• Паралитично теглене по десния крак и tendo Achillis до петата, 6.
• Теглене в tendo Achillis, 34.
• Tendo Achillis се усеща скъсено и прегънато. [1320.]
• Пълзящ хлад от вътрешната страна на подбедрицата, 22.
• Сърбеж от вътрешната страна на подбедрицата, 27.
• Слабост в подбедриците сутрин, 22.
• Долната част на подбедриците и стъпалата са сякаш безчувствени и изтръпнали, 6.
• Краката и стъпалата се усещат безчувствени, [t].
• Тежест и напрежение в прасците, 35.
• Болка в прасците като от крампа, 29.
• Крампа в прасците, [t].
• Болка в глезените с отчаяни мисли и размишления за смъртта, 1.
• Усещане в глезените, сякаш са стегнато завързани с лигатура, сутрин, 1. [1330.]
• Ужасна болка в глезена, облекчаваща се от притискане (след 7 ч.), 1.
• Раздираща болка във външния ляв глезен, разпространяваща се нагоре (след 14 ч.), 3.
• Остра, преходна, ревматична по характер болка в предната част на лявата глезенна става (3d d.), 38.
• Студенина на стъпалата до глезените с изпотяване на пръстите и ходилата, 1.
• Студенина на стъпалата, особено на пръстите, 5.
• Стъпалата са покрити със студена пот, 9.
• Тежест на стъпалата (веднага), 1.
• Стъпалата се усещат тежки като олово (при няколко).
• Умора на стъпалата при изкачване на стъпала, 22.
• Паралитично теглене в стъпалата (при няколко). [1340.]
• Натиск върху свода на дясното стъпало, 22.
• Преходни бодежи по гърба на лявото стъпало, 28.
• Болка в дясната пета, главно при стъпване (при няколко).
• Горещо боцкане в пръстите на краката през нощта, 25.
• Изтръпване на пръстите на дясното стъпало при ходене (при няколко).
• Повтарящи се остри, болезнени прострелвания в четвъртия пръст на дясното стъпало, 38.
• Докато седи на чай, съвсем неочаквано се появяват три много остри и болезнени бодежа в третия и четвъртия пръст на дясното стъпало, 38.
• Малко след лягане — няколко мигновени ланциниращи болки в палеца на дясното стъпало, особено от вътрешната страна на възглавничката му; също и в третия и четвъртия пръст на дясното стъпало и в левите метатарзални кости, 38.
• Усещането за безчувственост и мравучкане започва в стъпалата и бързо се разпространява нагоре, [t].

ОБЩИ СИМПТОМИ

• Конвулсии, [tt]. [1350.]
• Клонични спазми, [t].
• Спазми на очите; стиснати челюсти; тялото се втвърдява и извива назад; крайниците са изкривени от спазми и той умира, [t].
• Конвулсивни пристъпи; горните и долните крайници са свити навътре; краката са в постоянно движение; лицето е покрито със студена пот; очите са извърнати нагоре; ставите пукат по време на спазмите, [t].
• Силен конвулсивен пристъп; очите са извърнати нагоре под клепачите; юмруците са стиснати пред гърлото; зъбите силно скърцат един в друг и през устните се изтласква гъста, нишковидна слюнка, [t].
• (Вечер внезапни викове, скърцане със зъби; след това, вследствие на продължително хълцане, скована неподвижност като статуя (каталепсия), 12.)
• Потрепване на сухожилията, [t].
• Накрая симптомите се ограничават предимно до сухожилните или мускулните структури, например усещане за скъсяване на задколенните сухожилия и на tendo Achillis, 20.
• Потрепване на различни мускулни групи, особено на предмишницата, сякаш държи в ръката си проводниците на електромагнитен апарат, само че болките настъпват и отзвучават по-бавно, 31.
• Извънредно безпокойство и мятане в продължение на няколко часа, 38, [t].
• От време на време тя въздиша, отмята ръцете си назад над главата и се опитва да променя положението си с резки движения, [t]. [1360.]
• Крайно усещане за нервност, 38.
• Крайна нервност и възбуда, 38.
• Плах и неуверен в действията си, 38.
• Чувствителност към свеж въздух, 27.
• Забележително висока чувствителност към най-слабото течение на студен въздух, 38.
• Усещане, сякаш ще настине, 24.
• Всички симптоми на простуда, 20.
• Усещане, сякаш всички кръвоносни съдове са се вледенили, 14.
• Силно треперлив и нервен, 38.
• Треперене и склонност към сърцебиене, 1. [1370.]
• Силно треперене, [t].
• Засилени треперливост и световъртеж, 38.
• Общ мускулен тремор, 41.
• Паралитични болки и болки като от натъртване в ръцете и краката, със силно треперене по цялото тяло, особено в крайниците, което възпрепятства ходенето; с много бледо лице, разширени зеници, прималяване, сърцебиене, студена пот по гърба и главоболие със замайване в слепоочията, скоро последвано от пареща горещина на лицето, с усещане за напрежение и зачервяване на лицето и сънливост след вечеря (46h.), 6.
• Оплаква се от изнемога на цялото тяло, голяма слабост и натиск в сърдечната област, 14.
• Общо усещане за болезненост и умора в тялото, 14.
• При събуждане сутрин изпитва толкова голямо изтощение, че не желае да стане; то обаче отминава след ставане, 1.
• Чести пристъпи с продължителност четвърт час, почти през час, на крайна слабост и безчувственост, така че не може да помръдне нито ръка, нито крак и не може да седне в леглото; не усеща предишните си болки, не може да вижда, нито да чува, нито дори да говори на глас; краката са изпънати (след няколко h.), 1.
• За половин час става много слаб и почти ослепява, макар да остава в съзнание, [t].
• Напълно отпаднал, слаб и сънлив, [t]. [1380.]
• Голяма мускулна слабост, умора, отпадналост, почти пълна неспособност да стои прав, [tt].
• Голяма загуба на сили, 14, 9.
• Прогресивно изчерпване на силите, 11.
• Голяма умора, сякаш след продължително ходене, 31.
• Чувства се много уморен, вял и неспособен да стане от кушетката; принуден е да прекрати всякаква работа; целият организъм се чувства изтощен, с усещане за вътрешна треска, 38.
• Голяма ленивост (19 d.).
• Необичайна умора, 27.
• Ходенето и говоренето го уморяват; чувства се силно засегнат, 21.
• Лесно се уморява при ходене и особено при изкачване на стълби, 30.
• Губи способността си да стои прав и трябва да седне, 24. [1390.]
• Ненавижда движението, предпочита да седи, 6.
• Трябва да легне в леглото, толкова зле се чувства; главата ѝ е толкова объркана, замаяна и болезнена, а крайниците — толкова тежки (19a.).
• Оплаква се от тежест в главата и от изчерпване на силите и бодростта, така че се налага да легне, 9.
• Неудържимо желание да легне, 9.
• Трябва да легне (2-5h.), 1.
• Прималяване, 1, [tt].
• Прималяване при опит да седне, [t].
• Пристъпи на припадък следват усещането за стягане в гръдния кош и леден студ, 24.
• Вечер, докато уринира прав, съвсем внезапно и без да осъзнава изпада в безсъзнание; струва му се, че цялата кръв нахлува в главата му, и пада тежко на земята (за пръв път в живота си), 38.
• Припадък непосредствено след уриниране; всичко се завърта около него; за известно време напълно губи съзнание; ръцете са оросени със студена пот и дълго след това остава напълно изтощен, 38. [1400.]
• Нарушена повърхностна сетивност, 41.
• Осезанието е намалено, така че не може да различава малки предмети чрез опипване, [t].
• Мравучкане и усещане за пълзене, ту на едно, ту на друго място, с неприятно усещане за потръпване, особено по мишницата и подбедрицата, 35.
• Паралитичното състояние скоро напуска лявата страна и преминава към дясната, 14. [Вж. S. 1223 и бележката.]
• Безчувственост и мравучкане по цялото тяло, 41.
• Мускулите са болезнени и сковани, с леко главоболие и разхлабване на червата, 39.
• Усещане, сякаш цялото тяло от раменете надолу е тежко като олово, докато силен натиск от всички страни и отгоре надолу сякаш смалява цялото тяло по размери и ръст, като главата и шията изглежда запазват естествените си пропорции, 43.
• Усещане за подуване на много части от тялото, обикновено придружено от студени тръпки или силно втрисане (няколко).
• Усещане за подуване на почти цялото тяло, особено на лявата страна, което след известно време се превръща в безчувственост, с усещане за натъртеност на мускулите и умора в костите, 22.
• Усещане за подуване навсякъде, особено от лявата страна, с болка като от натъртване в ребрата и ръцете и спазматично усещане около сърцето; усещането за подуване се превръща в безчувственост, 22. [1410.]
• Общо тревожно усещане, сякаш кръвта ще прелее от съдовете, с постоянна студенина, особено със студено лице, дори в топла стая; по-зле на открито и при движение, 26.
• Тревожно треперене, подобно на кипене и клокочене из цялото тяло, сякаш ръцете и краката ще изтръпнат; усещане, сякаш човек е на път да се опияни, винаги придружено от преобладаващо неприятно усещане за студ, 26.
• Подуване на мястото (върху което е бил нанесен сокът) и остро възпаление, преминаващо в обилно нагнояване, 17.
• Общо усещане за болест, 35.
• Усещане, сякаш току-що се е възстановила от тежко заболяване или е станала от болничното легло (6h.), 1.
• През целия ден усещане за наближаваща треска, с гадене, липса на апетит и тъпи, нарастващи болки по цялото тяло, особено в крайниците, 38.
• Общо неразположение, гадене и прилошаване, с болезнена тежест в крайниците, 19.
• Теглещи болки бързо се преместват по цялото тяло, без никъде да се задържат повече от една минута, 35.
• Болезнени теглещи усещания, ту тук, ту там, най-често в различни части на гръдния кош, мишниците и предмишниците, 31.
• Теглещи, раздиращи болки, блуждаещи без определен ред от едно място на друго, но най-често редуващи се със сърдечни симптоми, 25. [1420.]
• След делириума — болки в стомаха, главата, челюстите и тук-там в ставите, които за седем часа стават по-общи, 16.
• Ревматични болки, главно в коляното, 27.
• Чести прехвърчащи болки по цялото тяло, 38.
• Преходни болки в различни части на тялото, 40.
• Болки като от натъртване в различни части (няколко).
• Невралгични болки, 36.
• Много фини жилещи или жилещо-парещи болки в много части, сякаш разположени в кожата, понякога съчетани с усещане за тежест, безчувственост или подуване, 22.
• Вечер прехвърчащи бодежи тук-там, в ребрата, коремната стена и ставите, 35.
• Бодежи в челото, гърба, страничните части на гръдния кош, гърба на ръцете и други части, сякаш стои върху изолираната плоча на електрическа машина и някой извлича искри от него, 31.
• Стягане на тялото, [t]. [1430.]
• Постепенно всички части на тялото почерняват, цялото тяло се подува, очите изпъкват, езикът увисва извън устата, 8.
• Особено усещане по цялото тяло, сравнимо с изпитваното в парна баня, когато парата бързо се утаява върху кожата и по нея се усещат капки, 35.
• Необичайно приятно усещане в цялото тяло, 22.
• (Болезненост на цялото тяло с нарастваща слабост, 12.)
• Цялото тяло е чувствително при допир; детето не позволява да го местят; хленчи, 1.
• Парене по всички лигавици, [t].
• Повечето симптоми са придружени от тръпки и тревожност (няколко). [Завършващи със смърт.]

КОЖА

• Жълтеница, 1.
• Кожата придобива жълтеникав цвят, [t].
• Кожата изглежда необичайно еластична и гладка, 35. [1440.]
• Гъша кожа, 26, 28.
• Кожата е суха и не се изпотява, 38.
• Везикулозен обрив по двете слепоочия, 20.
• Петна като от ухапвания от бълхи по ръцете, лицето и т.н., 1.
• Червени пъпки по флексорната страна на палеца, показалеца и средния пръст, болезнени при натиск (cont. 5d.), 6.
• Кожата изглежда осеяна с червени петна, [t].
• (Изолирани везикули, тук-там, се изпълват с жълта лимфа и засъхват, 31.)
• (Червени пъпки, изпълнени с разяждаща течност, по цялото тяло (при пациент с ишиас), 18.) [С появата на този обрив болката престана.]
• (Широки, червени, сърбящи пъпки по цялото тяло (при пациент с ревматизъм), 18.) [Вж. бележката към 1447.]
• Главно по лицето, челото, тила и различни части на тялото — изолирани везикули с големината на главичка на карфица, съдържащи серозна течност и придружени от сърбеж; в продължение на две седмици последователно се появяват обриви, които засъхват и постепенно се излющват, 23. [1450.]
• (Сърбеж по цялото тяло, особено по срамните части (при пациент с ишиас), 18.) [Вж. бележката към 1447]
• Сърбеж в няколко мускулни области, особено по предмишниците, 31.
• Постоянен сърбеж и щипене по различни части на кожата, 31.
• Силна горещина по цялото тяло и парещ сърбеж, особено по вътрешната страна на бедрата и около коленете, 27.
• Усещане за лазене, сърбеж и десквамация на кожата, особено по засегнатите места, 1.
• Усещане в кожата, сякаш епидермисът е отделен от дермата чрез междинен слой; своеобразно блуждаещо лазене и пробягване по цялото тяло, с неприятно усещане за потръпване, 35.
• Формикация и хапещо усещане, особено по окосмените части на тялото, с изключение на главата, сякаш от бълхи, което го кара да се чеше, 35.
• Фини убождания, сякаш от игли, тук-там по тялото, 6.
• Усещането за мравучкане постепенно се разпространява по цялото тяло, докато обхване всички крайници, 9.
• Убождания, натиск, притискащо-гризящо усещане, ту тук, ту там по кожата, сякаш от силен електромагнит, 31. [1460.]
• Кожата е топла, 19c.
• Студена, лепкава кожа. Кожата става студена и суха, [t].
• Единични, продължителни стрелкащи усещания, тук-там, примесени с усещане за разраненост и накрая завършващи с болка като от рана, 1.

СЪН И СЪНИЩА

• Непрекъснато прозяване; не може да се напрозява достатъчно, 1.
• Прозява се често, без да му се спи, 6.
• Прозяване и протягане, 6, 19c.
• Често прозяване; (втрисане и) често прозяване при ставане сутрин, 6.
• Прозяване със звънтене в ушите, 27.
• Прозяване със сънливост, 29.
• Силно прозяване без сънливост, 19. [1470.]
• Силна сънливост; спазматично прозяване (19d.), 24.
• Сънливост и отпуснатост; необичайна сънливост дори по време на ходене, 4, 24.
• Неустоима сънливост през деня, 24.
• Сънливост; заспиване (след 2 ч.), 1.
• (Спокоен сън в продължение на четири или пет часа, 9.) [Симптом на възстановяване.]
• Сънливост към обяд, 35.
• Силна сънливост следобед; очите се затварят неволно; обаче се събужда лесно и при най-малкия шум, но винаги отново заспива, 6.
• Необичайна сънливост след хранене, 6.
• Заспива прав, 35.
• Не е в състояние да остане буден, 15, [t]. [1480.]
• Склонност към ступор, [t].
• Не може да бъде събуден; ръцете му са студени и е в безсъзнание, 15, [t].
• Лек сън (от 1 до 5 ч.), 1.
• Сънят е много лек, повърхностен, така че сутрин му се струва, че изобщо не е спал; без слабост, 21.
• Често събуждане с прекомерна бодрост, 34.
• Нежелание да си легне; когато си ляга, не може да заспи поради прекомерна бодрост, 26.
• Безсъние поради силна притискаща болка в темето, 24.
• Известно време след отшумяването на симптомите не може да заспи поради невъзможност да държи очите си затворени, [t].
• Безсънна нощ, 24, [t].
• Спи седнал, с наведена напред глава, 1. [1490.]
• Сутрин лежи заспал по гръб, с лявата ръка под тила, 1.
• Струва му се, че спи във въздуха и че няма нищо под себе си, 21.
• При лягане вечер — потръпване, 1.
• Ужасяващи конвулсивни подръпвания при заспиване, 29.
• Често стряскане насън, 30.
• Сепва се уплашено, движи се много и говори насън, 1.
• Тя се сепва насън и казва, че някой я държи, 1.
• Силни подръпвания на крайниците при заспиване, които го събуждат, 20, [t].
• Много неспокойни нощи (няколко).
• Неспокойни нощи, 12. [1500.]
• Неспокойни нощи; принуден е да ходи насам-натам, [t].
• Ляга си много неспокоен и възбуден и заспива трудно; при ставане на следващата сутрин не се чувства освежен, 21.
• Силно бодър и неспокоен, 38.
• Нощите винаги са неспокойни; сутрин се чувства така, сякаш предната вечер е бил пиян, 31.
• Неспокойно мятане в леглото, 28, 31.
• Много неспокойни нощи; тя често става от леглото, без да е в състояние отново да легне без помощ, [t].
• Неспокойни нощи; редуване на студ и горещина, частично изпотяване, 28.
• През нощта — силна жажда, неспокойствие, втрисане и горещина, 24.
• Не може да лежи нито на дясната страна, нито по гръб; обръща се болезнено в леглото от едната страна на другата, 1.
• Нощният сън често се нарушава от кашлица, 19. [1510.]
• Често се събужда през нощта поради сухота в устата и гърлото, поради което трябва често да пие, 22, 31.
• При заспиване — силно подръпване на крайниците, което го събужда, 29.
• Бавно дишане по време на сън, 1.
• (Вдишване с двоен тласък, подобно на блеенето на коза, по време на сън, 1.)
• След лягане вечер и когато седи през деня, изпада в сънно унесено състояние при будност и погрешно си въобразява, че е далеч от дома, 1.
• В състояние на полусън е измъчван до сутринта от най-необикновени сънища, 26.
• Нощни фантазии в полубудно състояние, 27.
• Неспокойни нощи с живи сънища за събитията от деня, 20.
• Прекарва неспокойна нощ; тялото е много горещо, мята се много и сънува извънредно живи сънища, 31.
• Неспокоен и нарушен сън; странни сънища, 38. [1520.]
• Неспокойна нощ, нарушавана от страшни сънища, 24.
• Ступорозен сън, от който тя се пробужда трудно, след като няколко пъти се е събуждала с объркани сънища; сутрин при събуждане усеща обърканост в главата, 23.
• Сън, изпълнен с объркани и живи сънища, 6.
• Продължителни, объркани сънища, 32.
• Сънища, в които говори много, 1.
• Към сутринта сънува много жив сън и получава точно обяснение на обстоятелство, което в будно състояние е било загадка за него (след 20 ч.), 1.
• Много живи сънища през цялата нощ (няколко).
• Живи, запомнени сънища за случилото се през деня (няколко).
• Половината нощ сънува една-единствена тема, която занимава вниманието му и много часове след събуждането, така че в ума му остава единствено тази тема (подобно на фиксираната идея на мономаниак), което е много мъчително и неприятно за него, 1.
• Сънува теми, които от осем години са били чужди на мислите му, 24. [1530.]
• През нощта — тревожни сънища и няколкократно събуждане със стряскане, 5.
• Тревожни сънища през нощта, 24.
• Продължителни сънища с тревожност в гърдите, която спира дъха и го кара да се събуди (кошмар), 1.
• Тревожни, тежки сънища с притискане в гърдите, 29, 27.
• Страшни сънища, 22, 24.

ACONITUM. ТРЕСКА

• Усещане за студ, [t].*
• Студенина по цялото тяло, 1.
• Студено ѝ е и трепери, 6.
• Студенина и силно втрисане, 21, [t].
• Тревожно усещане за студ (след 3 ч.), 1.* [1540.]
• Усещане за студ при най-малкото движение (след 10 ч.), 1.*
• Усещане за студ при отвиване, [°].*
• Тялото и крайниците са студени, [t].
• Бързо нарастваща обща студенина, особено на крайниците, със синкав цвят на ноктите на ръцете и краката, [t].
• Студенина в топла стая, 27.
• Усещане за студ вечер, особено в ръцете и ходилата, 34.
• Крайно силно усещане за студ почти през целия ден, 38.
• Получи силно втрисане и се чувстваше ледено студен, [t].
• Чувстваше се ледено студен и едва не припадна; през деня силното втрисане се повтаряше често, с жестока болка в дясното слепоочие, 24.
• Жесток разтърсващ студ, 27. [1550.]
• Лежеше спокойно, но мръзнеше и трепереше, и искаше да бъде завит с много дрехи, 9.
• Леко усещане за студ, 38.
• Непрекъснато понижаване на температурата, 33.
• Постоянно треперене.
• Постоянно разтрисане, 24.
• Треперене в продължение на няколко часа, сякаш между кожата и плътта, особено по гърба и корема; усеща се дори когато се изпотява от бързо ходене, 35.
• Треперене и често прозяване при ставане сутрин, 6.
• Разтрисане от средата на гръбначния стълб към поясните мускули от двете страни, сякаш от простуда, 30.
• Усещане за студ по гърба, както преди избухването на катарална треска, 26.
• Постоянна студенина в ръцете и краката и треперене дори на лицето, 6. [1560.]
• Усещане за студ и мравучкане между раменете и надолу по гърба, със студени върхове на пръстите на ръцете и краката и сини нокти, дори в топла стая ( няколко ).
• Тръпки я пронизват отдолу нагоре към гърдите, 6.*
• Треперене вечер, особено в ръцете и ходилата, 34.
• Пристъп на прималяване с треперене, 1.
• Разтрисане при лягане нощем, 1.*
• Разтрисане с бледност и хлътнали черти на лицето, 35, 21.
• Студенина в ръцете и ходилата и разтрисане по гърба, докато главата и тялото са топли, 35.
• Силно втрисане по гърба и ръцете, 6.
• Ръцете и дланите студени, без доловим пулс; краката и туловището почти същите, [t].
• Първо студенина, силно втрисане и бледност на върховете на пръстите, после на пръстите; след това усещане за схващане в ходилата и прасците и накрая студенина в челото (след 1/4 ч.), 1. [1570.]
• Студенина под кожата; леко, често повтарящо се силно втрисане, непоследвано от горещина, 28.
• Силно втрисане, започващо в крайниците и после обхващащо цялото тяло, с настръхване; сякаш е между кожата и мускулите; изчезва при движение; най-силно е в покой, 28.
• Силното втрисане продължи да нараства следобед и той стана ледено студен; никакви завивки не бяха достатъчни, за да го стоплят, 28.
• Следобед силно втрисане по цялото тяло в гореща стая, 22.
• Силно втрисане надолу по гърба, особено вечер, 3.
• Силно втрисане по протежение на гръбначния стълб, с настръхване, пълзящо по galea aponeurotica; ръцете и лицето са сини; търси топлината на печката, 35.
• Почувства се по-добре след закуска, но скоро след това, когато излезе на открито, получи тежък пристъп на силно втрисане по гърба и гърдите, последван от силна горещина (с челно главоболие), която се възобновяваше при най-малкото движение, 21.
• На 9-ия ден — пристъп на силно втрисане след полунощ, което сякаш тръгваше от прекордиума и се разпространяваше към крайниците; подобни пристъпи го събуждаха често през нощта и бяха последвани от пареща суха горещина с трескав пулс; сутринта — умерено изпотяване, 27.
• Жестоко продължително силно втрисане; краткотрайна горещина и обилна пот, с тежест в главата и люлеене и клатене на главата, 25.
• Жестоки пристъпи на силно втрисане; ледена студенина, с много приятно прозяване и протягане на крайниците; след няколко часа — умерена топлина и изпотяване; по време на студа и горещината — много съпътстващи симптоми, 28. [1580.]
• Усещане за студ след хранене; слабост; сънливост; нощем засилена горещина, мятане и сън, прекъсван от живи, запомнящи се сънища, 31.
• Треска; усещане за студ, дори студенина по цялото тяло, особено по краката и коленете, със замаяна глава, пламтяща горещина в лицето, особено в зачервените, горещи бузи; пулсът постепенно се ускорява от 71 до 102, пълен е и твърд, с приятна топлина и тревожност и усещане за горещина около главата; накрая — общо изпотяване, 22.
• Суха горещина и изтощение; жестоко силно втрисане вечер с главоболие, продължаващо до полунощ, 24.
• Зачервяване на лицето и студени ръце и ходила, особено вечер (19a.).
• Нощем жажда, неспокойствие, силно втрисане и горещина до сутринта, 24.
• *Треска; студенина на цялото тяло, с горещо чело, горещи уши и вътрешна суха горещина, 1.
• Треска; студенина и скованост на цялото тяло, зачервяване и горещина на едната буза, студенина и бледност на другата, с отворени, втренчени очи и свити зеници, които на тъмно се разширяват само леко и бавно, 1.
• Привечер силно втрисане и студенина на ръцете и ходилата; после гадене, усещано около средата на гръдната кост, което продължава дори при приемане на храна с приятен вкус, макар да няма нито апетит, нито отвращение; след хранене гаденето отминава и е последвано от горещина на лицето, придружена от тъжни и отчаяни мисли, 1.
• Студено разтрисане от темето надолу по гърба до кръстцовата кост, последвано от приятно усещане за топлина в кожата, 30.
• Горещина на кожата, после студенина, [t]. [1590.]
• Редуване на студенина и горещина, 24.
• Редуване на горещина и студени тръпки през цялата нощ, с неспокоен сън, 38.
• Редуващи се пристъпи (след 3; 4; 6 ч.).*
• Или заедно със зачервяване на бузите, детска веселост, с усещане за горещина по цялото тяло и главоболие при движение на очите нагоре и настрани, 1.
• Или заедно със зачервяване на бузите и горещина в главата; разтрисане по цялото тяло, с нормален вкус в устата, 1.
• Или заедно със зачервяване на бузите, силно втрисане, плач и притискащо главоболие, 1.
• Или заедно със зачервяване на бузите, упорит нрав, парене в областта на пъпа и притискащо главоболие, 1.
• След следобедния сън, който обикновено го стопля, усещане за силно втрисане по цялото тяло и студенина в мишницата; усещането за студ продължаваше дори при ходене и вечерта отстъпи място на кратко, неприятно усещане за топлина, като при катарална треска, 26.
• Привечер пареща горещина в главата и лицето, със зачервяване на бузите и изтласкващо навън главоболие; едновременно с това — силно втрисане по цялото тяло и жажда (след 14 ч.), 6.
• Горещина в главата; челото е горещо при допир, със силно втрисане по тялото при най-малкото движение, 1.*
• На 14-ия ден, през нощта — силно втрисане, последвано от извънредно обилно изпотяване и безсъние, 27. [1600.]
• Вътрешно втрисане от гърба по краката, със студена пот; лицето се усеща ледено студено в слънчев ден и топла стая; това продължи четири часа, до вечерта, когато настъпиха горещина, ускорен пулс и симптоми на хрема, с обща отпуснатост и тежест на крайниците, 26.
• 15-и ден; ново силно втрисане през нощта; последвано от суха, гореща кожа и изпотяване, 27.
• Лицето е горещо; ръцете и ходилата са студени, 19c.*
• Зачервено лице, 36.
• Извънредно силно зачервяване на бузите, с недоволно, оплакващо се, плачливо настроение (след 3 ч.), 1.*
• Главата и лицето внезапно стават много топли, [t].
• *Привечер суха горещина в лицето с тревожност, 1.
• Вечер горещина на дланите и бузите, 21.
• Усещане за горещина, първо в ръцете, после по цялото тяло, дори в гърдите, без доловима външна горещина (след 4 ч.), 1.
• Понякога горещината пълзи по гърба, 6. [1610.]
• ((Горещина и сваляне на дрехите, 1 .)*
• Мимолетна горещина, 21.
• Приливи на горещина вечер, 22, 35.
• *Суха горещина по цялото тяло, 24, 27.
• *Кожата е парещо гореща, [t].
• Обща горещина и жажда, 1.*
• Силна вътрешна горещина с жажда, 17.
• По време на горещината — умерено желание за бира, 1.*
• (*По време на горещината тя пие малко, но устните ѝ са сухи, 1 .)
• (По време на горещината кашлицата е мъчителна, 1 .) [1620.]
• (Силна горещина от десет вечерта до след полунощ, със задух; иска да кашля, но не може, и говори трудно; същевременно има крайно неспокойствие и оплаквания от болки в ръцете, ходилата, корема и гърба; тропа с крака и не позволява да я докосват, 1 .)
• Повишена топлина през целия ден, с чувство на изтощение и загуба на апетит; горещината се усилва привечер, с вътрешна горещина и набъбнали вени, 26.
• Вечер — прострация; повишена топлина на кожата; мимолетни пробождания по хода на гръдната кост и между ребрата, 21.
• При лягане телесната горещина се усилва, особено в крайниците; появява се изпотяване по вътрешната страна на бедрата и скротума, придружено от силен сърбеж; чеше се до кръв, 26.
• *След лягане всички трескави симптоми се влошават значително и стават почти непоносими, 38.
• Засилване на трескавите симптоми привечер, 20.*
• Треска, [t].
• Пристъп на треска в 3 ч. следобед, 21.
• През целия следобед го съпровождаше усещане за трескавост, придружено от голямо безсилие и прострация на цялото тяло, особено на крайниците, 38.
• Трескавостта продължава без прекъсване през цялата нощ, но тази сутрин значително отслабна, 38. [1630.]
• Усещане за вътрешна треска, придружено от усещане за студ; желание да седи край огъня и склонност към гадене; трескавостта отслабва при излизане на открито и разхождане, 38.
• Усещане за вътрешна треска с чувство на прострация, 38.
• Суха горещина и опъване на кожата по цялото тяло, [t].
• Топлината се разпростира по цялото тяло, особено в стомаха и корема, придружена от изпотяване, [t].
• Цялото тяло е топло и изпотено, [t].
• Лека топлина и умерено изпотяване, 9 . [Реакция след 1550.]
• Приятна топлина по цялото тяло, особено по гърба, с умерено изпотяване, 22.
• Изпотяване с трескаво втрисане (след 3 ч.), 1.
• Трескаво изпотяване, 1.
• Пот с кисела миризма по цялото тяло, 1.* [1640.]
• Обилно изпотяване, 27.
• Студена пот ( няколко ).*
• Телесната повърхност е студена и покрита с лепкава пот, [t].
• Умерено изпотяване по цялото тяло, 1.
• Кожата е склонна към изпотяване ( няколко ).
• Обща топла, изпаряваща се пот ( няколко ).
• Изпарение и пот по цялото тяло, 18.
• Общо изпотяване, особено по челото и прекордиума, 22.
• Изпотяване към обяд, 12.
• Изпотяване след полунощ, [°]. [1650.]
• Нощно изпотяване ( няколко ).
• Силно изпотяване без изтощение, 12.
• Макар речта му да беше смела, а погледът — оживен, по челото му избиваше студена пот и пулсът му едва се долавяше, 14.
• Сутрин — извънредно силно изпотяване (след нощен делириум), 10.
• Обилно изпотяване с обилно отделяне на урина, 12.
• Обилно изпотяване с диария и увеличено отделяне на урина, 12.
• Конвулсиите бяха последвани от обилно изпотяване, [t].

УСЛОВИЯ

• Влошаване.
• ( Сутрин ), Обърканост и т.н.; замъглено и празно усещане в главата, с тежест и световъртеж и т.н.; издухване на много яркочервена кръв от носа; течаща хрема; хълцане; неотложен позив за изхождане; остри бодежи в сърдечната област и т.н.; слабост в подбедриците; усещане в глезените, сякаш са здраво стегнати, и т.н.; силно изтощение и т.н.; треперене и често прозяване; обилно изпотяване; често прозяване; спи легнал по гръб и т.н.; твърд червен оток на десния горен клепач и т.н.
• ( Преди обяд ), Изпотяване; сънливост; световъртеж и т.н.
• ( Следобед ), Силен световъртеж; силна пробождаща болка в горния орбитален ръб и т.н.; кашлица; болка в гръдния кош и т.н.; прострелвания в средата на гръдната кост и т.н.; пулсът е пълен и ускорен и т.н.; силно втрисане и т.н.; горещина и т.н.; треска; пристъп на треска в 3 P.M.; силна сънливост; прострелваща болка в десния надочен ръб и т.н.
• ( Вечер ), Обърканост в главата и т.н.; главоболие; болка в челото; притискащо главоболие в темето; разпъваща отвътре навън болка в слепоочията и т.н.; парещ сърбеж в двете уши; лицето е горещо; прехвърчащи бодежи тук и там и т.н.; усещане за скованост в тила; топлина в дланите; преходни бодежи и т.н.; усещане за студ; треперене и т.н.; силно втрисане надолу по гърба; прострация и т.н.; горещина и т.н.; сълзотечение.
• ( Нощем ), Делириум; притискаща болка в темето; горещи боцкания по върховете на пръстите на ръцете; горещи боцкания в пръстите на краката; изпотяване; силна жажда и т.н.; състояние на сънна унесеност при ходене и т.н.; сълзотечение; болките стават непоносими.
• ( Преди полунощ ), Разтрисане; всички трескави симптоми.
• ( След полунощ ), Къса кашлица и т.н.; късо дишане; пристъп на силно втрисане и т.н.; много ярък сън и т.н.
• ( На открит въздух ), Замаяна обърканост в главата; стискане в челото над корена на носа и т.н.; усещане за студ в очите; парещ сърбеж и стрелкащи болки в двете уши; симптомите от гърлото; гадене; дразнене на ларинкса и суха кашлица; общо усещане за тревожност и т.н.; тежък пристъп на силно втрисане и т.н.
• ( При навеждане на тялото напред ), Световъртеж; световъртеж и т.н.; световъртеж и главоболие; замаяна тежест в главата и т.н.; главоболие; пълнота в челото и т.н.; тъпа болка в темето и т.н.; теглеща коремна болка и т.н.
• ( При накланяне на тялото настрани ), Болезнени бодежи в гръдния кош.
• ( При лягане ), Горещина на тялото.
• ( След лягане в леглото ), Всички трескави симптоми.
• ( При пиене ), Кашлица.
• ( При заспиване ), Потрепвания; сърбеж по крайниците.
• ( При сгъване на пръстите към китковата става ), Силни прострелвания в лакътните стави и т.н.
• ( При пътуване с превозно средство ), Световъртеж.
• ( При хранене ), Необичайна сънливост.
• ( При излизане вечер от полутъмна стая на улицата ), Трептене пред очите и т.н.
• ( При влизане на закрито от открит въздух ), Пулсът се ускорява и т.н.
• ( При хващане на нещо ), Усещане за тежест в ръцете и т.н.
• ( По време на телесната горещина ), Кашлица.
• ( При вдишване ), Тъпи бодежи под ребрата отляво; потискане в гръдния кош и т.н.; бодежи от най-долното ребро вдясно към върха на лопатката и т.н.; болка отляво на гръбначния стълб и т.н.
• ( При дълбоко вдишване ), Потискане в гръдния кош; потискане и тревожност в гръдния кош; болки в гръдния кош; притискаща болка в областта на второто ляво ребро и т.н.; бодежи между лопатките и т.н.; болезнени тласъци в горната част на лявата половина на гръдния кош; болка от дясната лопатка към предната част на гръдния кош.
• ( При силен смях ), Остър бодеж под ребрата отдясно.
• ( От светлина ), Главоболие.
• ( В легнало положение ), Скованост и усещане като от натъртване отляво на шията и т.н.
• ( При лежане настрани ), Силна кашлица.
• ( След лягане ), Безсилие в областта на главата на бедрената кост и т.н.
• ( При лежане по гръб ), сърдечните симптоми [°].
• ( При умствено усилие ), Болка в главата и лицето.
• ( При движение ), Обърканост в главата и т.н.; главоболие, отначало в темето и т.н.; умора във врата и т.н.; болезнена скованост в кръста и т.н.; разкъсваща болка надолу по ръката и т.н.; болки в костите на предмишницата; остра болка в дясната предмишница и т.н.; теглеща болка в бедрата и т.н.; общо усещане за тревожност и т.н.; усещане за студ; тежък пристъп на силно втрисане и т.н.
• ( При появата на менструацията ), Ярост; остра болка в кръста.
• ( При движение на засегнатата част ), Ревматична болка в тила; теглеща болка вляво от тила и т.н.; треперене в китката; болка и т.н. в ставата на десния палец; теглеща болка в тазобедрената става.
• ( При движение на главата ), Световъртеж; прострелване в тила; опъване в шийните мускули.
• ( При изправяне ), Световъртеж.
• ( От шум ), Главоболие.
• ( При поставяне на хладна ръка ), Главоболие и т.н.
• ( При натиск ), Болка по десния надочен ръб и т.н.; силна теглеща болка от двете страни на гръбначния стълб и т.н.; силна разкъсваща болка в кръста; силна пробождаща болка в горния орбитален ръб и т.н.
• ( В покой ), Единични прострелвания в средата на дясната мишница и т.н.; паралитично усещане в дясната предмишница; усещане за умора в долните крайници; силно втрисане и т.н.
• ( При стоене прав ), Световъртеж; притискаща болка в стомашната ямка; теглеща болка в главата на лявата бедрена кост.
• ( При седене ), Гадене и т.н.; притискаща болка в стомашната ямка; тревожност в сърдечната област и т.н.; теглеща болка в главата на лявата бедрена кост; безсилие в краката и бедрата.
• ( При говорене ), Главоболие.
• ( При стъпване ), Опъващ натиск в поясната и кръстцовата област.
• ( По време на сън ), Вдишването през носа е затруднено.
• ( След сън ), Болка в раменната и тазобедрената става; безсилие в областта на главата на бедрената кост и т.н.
• ( При опит да седне ), Прималяване.
• ( При седене през деня ), Състояние на будна сънна унесеност и т.н.
• ( При настъпване ), Болка в дясната пета.
• ( При промяна на температурата ), Суха кашлица и т.н.
• ( ), Лесно настъпващо зашеметяване; сухота в гърлото; гъделичкане в ларинкса; силна кашлица.
• ( При допир ), Болка в най-долното ребро и т.н.
• ( При уриниране ), Усещане за плискане в пикочния мехур; смъдене в ладиевидната ямка; усещане като при припадък; парене в уретрата; болки в главичката на пениса; прострелвания в главичката на пениса.
• ( При ходене ), Световъртеж; замаяна обърканост в главата и т.н.; симптомите от гърлото; гадене; притискаща болка в стомашната ямка; прострелване в слезката; болка в пикочния мехур; единичен мигновен тласък в уретрата; сърцебиене и т.н.; болка в кръста и т.н.; натиск в лактите, коленете и тазобедрените стави; болезнен натиск в тазобедрената става; теглеща болка в главата на лявата бедрена кост и т.н.; скованост и тежест на крайниците; силна умора и т.н.; болка в колянното капаче; остра притискаща болка в лявото колянно капаче и т.н.; изтръпване на пръстите на десния крак.
• ( Когато не уринира ), Парене в шийката на пикочния мехур.
• ( От топлината в стаята ), Световъртеж и зашеметяване; предната част на главата се усеща сякаш закована; главоболие и т.н.; суха кашлица; тревожност в стомашната ямка; краката са много студени.
• ( При писане ), Паралитично усещане в дясната предмишница.
• Подобрение.
• ( Сутрин ), Трескавост.
• ( На открит въздух ), Значително облекчение; главоболие, трескавост и т.н.
• ( При извиване на тялото назад ), Притискаща болка в гръдния кош.
• ( От студена вода ), Главоболие и т.н.
• ( От притискане ), Болка в глезена.
• ( При пиене на студена вода ), Тревожност.
• ( При хранене ), Парене, сърбеж и стрелкащи болки в двете уши; гаден вкус; симптомите от гърлото; гадене.
• ( От топлина ), Усещане за пълзене по скалпа.
• ( При дълбоко вдишване ), Ланциниращи бодежи в сърдечната област и т.н.; потискане в гръдния кош.
• ( При спокойно лежане в тъмна стая ), Главоболие.
• ( При лежане по гръб ), Силна кашлица.
• ( При лягане ), Прострелване в долната половина на лявата страна на гръдния кош.
• ( При движение ), Скованост и усещане като от натъртване отляво на шията и т.н.; паралитично усещане в дясната предмишница.
• ( При движение на засегнатата част ), Болка в дясната ръка.
• ( При покой ), Сърцебиене и т.н.
• ( При разтриване ), Сърбеж на препуциума; ланциниращи бодежи в сърдечната област и т.н.
• ( При седене ), Челно главоболие.
• ( При навеждане ), Чувствителност на очната ябълка; натиск в кръста.
• ( От топла супа ), Коремните симптоми.
• ( След повръщане ), Появява се надежда.
• ( При ходене ). Световъртеж; гадене и усещане за пропадане в стомашната ямка; трескавост и т.н.
• ( При измиване със студена вода ), Болка в темето.
• ( От вино ), Тежест и потискане в гръдния кош.
• ( От вино и кафе ), Симптомите отшумяват само за кратко, 31.

ДОПЪЛНЕНИЯ

• Следва да се отбележат пропуски поради несъвършения индекс; много любезно посочени от д-р Berridge от Лондон. (Фрагментарно изпитване от Robinson.)
• При влизане в топла вана усещането за лазене на мравки и боцкане отново се появи в пръстите, 38.
• Усещане за схванатост като при навяхване в дясната метакарпална област, 38.
• Няколко странни сънища; събуди се и установи, че се смее от сърце, 38.
• Мигновена теглеща болка в десния показалец и едновременно с това болка в левия глезен, както преди, 38.
• Сърбящ обрив, подобен на уртикария, по гърба на двете ръце, като петната са много ясно очертани, 38.
• Прехвърчащи болки, подобни на болки на растежа, през цялото време преди обяд в метакарпалните кости и ставите на пръстите на двете ръце, 38.
• Значително къркорене от газове в червата, 38.
• При излизане на открит въздух почувства значително облекчение, но след повторно влизане на закрито всички симптоми на трескавост силно се влошиха, 38.
• Силна хрема и сълзотечение, 38.
• Груба суха кашлица, 38.
• Лека кашлица, но без отхрачване, 38.
• Няколко остри прехвърчащи бодежа в третия и четвъртия пръст на десния крак малко след лягане, 38.
• Усещане, че червата са парализирани и неактивни, 38.
• Болката над дясното око и зад мастоидния израстък е много упорита, 39.
• След хранене храната ми причинява страдание, 40.
• Похотливи сънища, 40.
• Афонията продължи повече от две седмици, [t].

Допълнения.

• Зениците са силно разширени, 7.
• Кашлица от дразнене в ларинкса, с отхрачване на желатиноподобна слуз, 35. Потискане в гръдния кош, облекчавано от дълбоко вдишване, 22. Гръдните симптоми са по-силни вечер, 31. Напрежение и теглене в поясната област, принуждаващи го да се извива назад, 35. Треперене на ръцете и дланите (незабавно), 4. Пареща топлина по гърба на показалеца, 22. Бедрата са болезнени при допир, 34. Похотливи сънища, 40.

ДОПЪЛНЕНИЕ: ACONITUM. Източници.

44 , H. C. Sherwin, Lancet, 1836-7 (2), p. 13, жена погълнала една глътка от тинктурата; 45 , Richard Dix, ibid., 1838-9 (1), 905, дете на възраст тринадесет месеца изяло част от корена; 46 , Pharm. Journ., vol. v, 1845, p. 140, д-р Dale приемал по повод ревматизъм тинктурата в дози от 5 капки два пъти дневно в продължение на няколко дни без особено изразени ефекти, след което приел 10 капки — смърт; 47 , John Tophan, M.D., Lancet, 1851 (2), p. 56, жена на възраст двадесет години приела около 15 минима от тинктурата; 48 , Times (Pharm. Journ., 13, 1853-4, 294), Jos. Russell се отровил с корените; ( 49 до 51 , Pereira's Mat. Med. and Therap., vol. ii, 1854, p. 1088, ефекти при г-н и г-жа Prescott, на възраст петдесет и седем години, и при дете на възраст пет години след изяждането на два корена); 49 , г-н Prescott, смърт след четири часа; 50 , г-жа Prescott; 51 , детето; 52 , H. Simpson, Lancet, 1855 (1), p. 467, момиче приело около 2 драхми от тинктурата; 53 , д-р Mackinlay, ibid., 1856 (2), p. 715, дете изяло листата и починало след двадесет и един часа; 54 , W. H. Bone, M.D., ibid. (1), p. 369, мъж приел смъртоносна доза Aconite; 55 , J. Massey, M.D., ibid. (2), p. 100, мъж изял листата — смърт; 56 , г-н Halfield, ibid., 1857 (1), p. 349, мъж на възраст шестдесет и четири години приел корена; 57 , A. F. Squier, M.D., Pub. Mass. Hom. Med. Soc., vol. iv, p. 122, Wm., на възраст двадесет и една години, приел смес, съдържаща Aconite; 58 , проф. O'Connor, Dubl. Quar Jour. of Med. Sci., vol. xiii, 1857, p. 224, жена на възраст седемдесет години приела линимент, съдържащ 1 унция тинктура в 8 унции; 59 , същият, жена на възраст четиридесет години изпила една винена чаша от същото; 60 , д-р Alderson, Lancet, 1859 (2), p. 561, мъж на възраст петдесет и осем години изял корена — смърт; 61 , д-р Isaacs, N. Y. Journ., vol. vii, 192 (Pharm. Journ., Second Series, vol. i, 1859-60, p. 482), аптекар се отровил чрез вдишване на праха от корена, който стривал; ( 62 до 65 , T. Ogier Ward, M.D., Brit. Med. Journ., 1860, p. 939, семейство било отровено от консумация на туршия, съдържаща корена); 62 , майката, която яла съвсем малко; 63 , най-голямата дъщеря; 64 , най-големият син; 65 , дъщеря на възраст осемнадесет години, страдаща от атипична диспепсия, яла от туршията и изпила оцета; 66 , S. Thompson, Pub. Mass. Hom. Med. Soc., vol. iv, p. 638, приел 4 драхми от 3d потенция, приготвена в дестилирана вода; 67 , J. B. Brown, Lancet, 1860 (2), 344, четирима души изяли корена; 68 , D. D. Hanson, Bost. Med. and Surg. Journ., vol. lxv, 1861, p. 155, момче на възраст пет години погълнало голяма доза от тинктурата; 69 , Wm. Noble, M.D., Buffalo Med. and Surg. Journ., Dec., 1861, p. 147, жена на възраст петдесет и седем години приела между 2 и 2 1/2 унции тинктура — смърт след три часа; 70 , John M. Strachan, M.D., Edinb. Med. Journ., vol. i, 1861-2, p. 259, г-н V., на възраст петдесет и седем години, приел една малка чаена лъжичка от тинктурата на Fleming — смърт след два часа; 71 , Dyce, Duckworth, Brit. Med. Journ., 1861, p. 224, д-р Nivens съобщава случай на млада дама, погълнала една течна драхма от официалната тинктура; 72 , същите ефекти в два случая след прилагане върху конюнктивата на около 1/40 gr., смесена с вода; 73 , John W. Kay, Lancet, 1861 (2), p. 170, дама приела две чаени лъжички от тинктурата; 74 , L. Atthill, M.D., Dubl. Med. Journ., 1861 (2), p. 14, мъж приел една супена лъжица линимент, съдържащ около 45 минима от тинктурата; ( 75 до 79 , от Hottat, L'Aconitine et des Effects Phys., Paris, 1863); 75 , Schroff, ефекти от въвеждането в окото на разтвор от 2/10 сантиграма; 76 , Hirtz, Union Pharm., 1861, ефекти от 2 до 3 сантиграма от спиртния екстракт на корена; 77 , същият, ефекти от 1/2 сантиграм; 78 , Devay, Journ. de Chim. Med., 1844, мъж на възраст тридесет и пет години приел 40 грама от екстракта в супа; 79 , същият, човек изял малко салата; 80 , H. W. Robinson, Brit. Journ. of Hom., vol. xxiv, p. 513, млада жена, gl. 3/12 (L. and R.) в една винена чаша вода, като еднократна доза; 81 , същият, жена на средна възраст, gl. 1/30 (L. and R.) в 8 унции вода с няколко капки спирт, по една десертна лъжичка на всеки половин час в продължение на три часа; 82 , Jas. Easton, Lancet, 1866 (2), p. 34, момиче на възраст седемнадесет години погълнало 3 драхми от тинктурата на Fleming; 83 , д-р Johnson, ibid., 1867 (1), p. 238, мъж на възраст шестдесет и една години погълнал около една супена лъжица от тинктурата; 84 , пропуснато; 85 , д-р A. Stephens, Pharm. Journ. and Trans., vol. x, 1868-9, p. 181, J. H., на възраст двадесет години, приел неизвестно количество от тинктурата; 86 , J. P. Morrison, M.D., Med. and Sur. Rep., vol. xx, 1869, p. 157, г-н R. отпил една глътка tr. Aconiti rad. (300 до 400 капки) и веднага след това изял обилна вечеря — оздравяване; 87 , пропуснато; 88 , B. W. Richardson, Med. Times and Gaz., 1869 (2), p. 709, г-ца B., на възраст двадесет и пет години, погълнала две супени лъжици вода за уста с Aconite; 89 , H. W. Brown, M.D., Bost. Med. and Surg. Journ., vol. lxxxiii, 1870, p. 41, г-жа M., на възраст тридесет и една години, приела двадесет и пет капки от течния екстракт; 90 , Wm. Dobie, Brit. Med. Journ., 1872 (2), p. 683, мъж погълнал 1 унция тинктура; 91 , E. W. Berridge, M.D., North Am. Journ. of Hom., 1873, 501, г-н ---, приел доза cm. (F.); 92 , същият, Am. Hom. Obs., 1875, 307, приел 200th; ( 93 до 98 , от д-р Jas. Lillie; ibid., p. 434, шестима души поставили върху езика по няколко глобули от децильонното разреждане); 93 , д-р Warren; 94 , д-р Davis; 95 , д-р Heacock; 96 , д-р Anderson; 97 , д-р Dodge; 98 , д-р Gilley; 99 , Thomas Waddel, M.D., Cincin. lancet and Obs., vol. xviii, 1875, p. 427, J. R., на възраст тридесет и четири години, приел 1/3 чаена лъжичка от тинктурата — смърт; 100 , G. F. Schreiber, M.D., Philad. Med. and Surg. Rep., 1876, p. 125, мъж на възраст тридесет и шест години приел две чаени лъжички tr. Aconite root; 101 , T. D. Nicholson, M.D., Month. Hom. Rev. 1876, p. 765, наблюдения върху сфигмографски криви; 102 , L. H. Jones, Brit. Med. Journ., 1877 (1), p. 258, мъж приел голяма доза от тинктурата; 103 , д-р De Mussey, Bull. Gén. de Thérap, 1877, vol. xcii, p. 326, жена приела 4 капки и повторила дозата; 104 , C. G. Bacon, M.D., Philad. Med. and Surg. Rep., vol. xxxvi, 1877, p. 114, г-жа D., на възраст четиридесет и три години, приела една чаена лъжичка от тинктурата; 105 , д-р Sturgis, Lancet, 1878 (2), p. 917, Clara B., на възраст двадесет и една години, погълнала една винена чаша от линимента; 106 , F. H. O'Brien, M.D., Med. Rec., vol. xv, p. 128, г-ца M., на възраст двадесет и четири години, приела 1/2 драхма tr. Aconiti rad. и повторила дозата след един час; 107 , д-р Deschere, преписано от MSS., част от капка от тинктурата била приета чрез докосване на върха на езика със запушалката на шишето в 5 P.M.

ПСИХИКА

• Делириум, 103.
• Няколко халюцинации, като например представата, че главата му е три пъти по-голяма от първоначалния си размер и т.н., 86.
• Силна потиснатост и униние; склонност към плач; голяма възбуда и неспокойствие през нощта (след няколко дни). Тази изпитателка винаги можела да познае кога ѝ е даден Aconite, толкова силно чувствителна била към въздействието му, 80. [1660.]
• Загуба на съзнание (след два часа), 106.
• Лежи по гръб в безсъзнание, със стерторозно дишане; пулсът е много слаб и бавен, 70.

ГЛАВА

• Обърканост в главата, 46.
• Световъртеж, 76, 77, 86.
• Залитане при опит да ходи, 88.
• Главата е отметната назад, 78.
• Усещане за затъпяване в главата сутрин; затъпяването се усилва, не може да мисли, забравя какво е възнамерявал да направи само преди миг; не знае по коя улица върви (третия ден), 107.
• Силно главоболие, 86.
• Чувство, сякаш главата е притисната в менгеме, 88.

ОЧИ

• И двете ѝ очи станали силно кръвонапълнени (след няколко дни), 80. [1670.]
• Неподвижен поглед, 79.
• Много остро усещане за парене, зачервяване на конюнктивата на клепачите и очната ябълка, сълзотечение. Зениците ту разширени, ту свити; след един час разширението станало постоянно и от ириса се виждал само тесен ръб. След дванадесет часа разширението все още продължавало, 75.
• Разширение на зениците, 61, 76 , и т.н.
• Зеницата е свита, 53.
• Редуващи се свиване и разширяване на зеницата, 86.
• Частична слепота с разширение на зениците. 77.

ЛИЦЕ

• Изключителна бледност, 77.
• Изключителна бледност на лицето с израз на силно страдание (след два часа), 106.
• Лицето зачервено и изкривено, сякаш от агония (след четиридесет минути), 69.
• Лицето е мораво, 74. [1680.]
• Лицето е бледо, 88.
• Хипократово лице, 61, 78.
• В продължение на няколко дни пациентът имал изражение на изумен човек, 78.
• Дразнене на бузите, 79.
• Изключително силен тризъм на пристъпи, 103.

УСТА

• Потрепване на устата и клепачите (след два часа), 106.
• Пареща горещина на езика и венците, 79.
• Първоначално изтръпване на езика и затруднено преглъщане със сухота и усещане за стягане на гърления провлак, 61.
• Силно усещане за парене в устата, гърления провлак, хранопровода и стомаха, 86.
• Усещане за щипеща прохлада по мекото небце, което скоро се разпространява към фаринкса, сякаш там е поставена мента; то се задържа през цялата вечер и не може да се премахне чрез гаргара или изплакване на устата (след пет минути), 107.

ГЪРЛО. [1690.]

• Парещо-мравучкащо усещане в гърлото, 66.
• Горещина и стягане в гърлото, незабавно, 78.
• Парене по хода на хранопровода, незабавно, 78.

СТОМАХ

• Чести силни оригвания, 88.
• Гадене, 78.
• Чести напъни за повръщане и изплюване на жилави слузести храчки (след четиридесет минути), 69.
• Силни напъни за повръщане и повръщане с интензивна болка в стомаха, 53.
• Напъни за повръщане и повръщане; оплаква се от стягане на хранопровода, усещане за парене в областта на стомаха, спазматични съкращения на мускулите на гръдния кош, корема и крайниците; зениците са разширени; пулс 80, малък и слаб, 104.
• Повръщане и диария (след три часа), 62.
• Повръщане; треперене; замайване; безсъзнание, 55. [1700.]
• Повръщане на маслиненожълта течност, 88.
• Топлина в стомаха и гадене (двадесет или тридесет минути след първата доза), 106.
• Неприятно усещане в епигастриума (скоро), 86.
• Силна болка в епигастралната област, 66.
• Спазматични болки в стомаха, 46.

КОРЕМ

• Пробождания в областта на слезката, по-силни при натиск и дълбоко вдишване, притискащи навътре (четвъртия ден), 107.
• В 7 ч. сутринта къркорене в червата, с желание за изпускане на газове; при опит да го потисна — лек тенезъм. Позив за изхождане, който много бързо ставаше все по-силен; когато по пътя към тоалетната се опитвах да противодействам на напъна — извънредно силен тенезъм (толкова силен, че трябваше да спра и да се хвана за стол, за да поддържам мускулатурата си). Всичко това бе придружено от непрекъснато клокочене на течност в червата. Изхождане, излизащо на струя, с облекчаване на тенезъма. През деня имах още шест изхождания, всички със същия характер — жълта водниста течност, примесена с бяла пяна, предшествани от къркорене, но без болка. Една доза Podoph. 30 спря диарията (втория ден). Позив за изхождане, който можех да овладея; без изхождане (третия ден). Вечерта изхождане с нормална консистенция, но с белезникаво-жълт цвят (четвъртия ден), 107.

ПИКОЧНИ ОРГАНИ

• Обилна диуреза; урината е много бледа, 76.
• Урината е оскъдна, наситена, причинява леко парене в отвора на уретрата при отделянето си, 107.

ДИХАТЕЛЕН АПАРАТ

• Течността попада в ларинкса и предизвиква кашлица, 92. [1710.]
• Загуба на гласа (след един час), 51.
• Дишане 10 в минута (след два часа), 106.
• Дишането е много неравномерно, 103.
• Стерторозно дишане, 78.
• Затруднено дишане (след един час); впоследствие бавно, 61.
• Потиснато дишане (двадесет или тридесет минути след първата доза), 106.
• Усещане за задавяне и задушаване (след четиридесет минути), 68.
• Мъчително, астматично дишане, със силно стенене при всяко вдишване (след четиридесет минути), 69.
• Дишането почти изчезнало, 79.

СЪРЦЕ И ПУЛС

• Още от самото начало имаше силно притискане в сърдечната област, 61. [1720.]
• Сърдечната дейност е слаба и неравномерна, 83.
• Пулс.
• Действието на Acon. Tinct. във всеки случай се изразява в по-вертикално първоначално издигане, последвано от бързо и леко спадане и ново издигане, при което вместо единичната низходяща крива се образува двойна крива, а останалата част от линията остава непроменена. Поради това пулсът става по-мек, със слабост, отстъпваща под натиска на пръста, и проявява склонност към дикротизъм. Налице е по-внезапно разширяване на артерията, но намаляване или неравномерност на артериалното напрежение. Това може да бъде причинено от по-мощното съкращение на лявата камера или от загуба на еластичност на съда, която му позволява да се поддава повече на камерната дейност. Смятам второто за вярното обяснение, тъй като общата дължина на кривата или кривите, отразяващи систолното разширение, остава непроменена. Но тази промяна в артериалната еластичност може да се дължи на промени в капилярното налягане или във всеки случай вероятно показва разширение на капилярите, 101.
• Пулсът се повиши от 92 на 104, 93.
• Пулсът се повиши от 80 на 88, 94.
• Пулсът се повиши от 68 на 76, 95.
• Пулсът се повиши от 70 на 100, 96.
• Пулсът се повиши от 88 на 96, 97.
• Пулсът се повиши от 72 на 85, 98.
• Пулсът е ускорен и нишковиден, 68.
• Пулс 130, но слаб, 46. [1730.]
• Пулсът е треперлив, 77.
• Пулс 84, малък, подскачащ и донякъде неравномерен, 86.
• Пулсът е слаб и интермитентен, 74.
• Намаляване на силата и честотата на пулса (след един час); впоследствие 36 и слаб, 61.
• Пулс 55 (след три часа), 77.
• Пулс 32 (след два часа), 106.
• Забавяне на пулса, 76.
• Пулсът е едва доловим, 79.
• Липса на пулс на китката или каротидните артерии и на каквато и да било доловима сърдечна дейност (след четиридесет минути), 69.
• Без пулс, 84, 88, 103.

КРАЙНИЦИ. [1740.]

• Треперене на крайниците, които се движеха непрекъснато, 78.

ГОРНИ КРАЙНИЦИ

• Дърпаща болка и болезненост в лявото рамо и ръката (върху които при всяко събуждане установявах, че лежа), (първата нощ), 107.
• Скоро след вечеря той се оплака от особено мравучкане в дланите и ръцете, което бързо се усили; незабавно бе осигурена медицинска помощ, но състоянието му бързо се влоши и той почина след около час. Брат му изпита същото усещане в по-слаба степен и сега е възстановен, 48.
• Почти веднага — стрелкаща надолу болка по средата на дланната повърхност на лявата китка, 91.

ДОЛНИ КРАЙНИЦИ

• Болки и крампи в краката, 46.

ОБЩИ СИМПТОМИ

• Силни конвулсии на лицето и горните крайници; лицето ѝ бе бледо, с израз на тежко страдание. Пулсът ѝ бе забавен, но не слаб. След няколко минути настъпи повръщане и тя се събуди като от дълбок сън. Скоро след това дишането стана бавно, като при човек в дълбок сън. Пулсът бе пълен, но не надвишаваше 40 в минута. След като с голяма трудност я събудихме, тя повърна обилно. Тогава за пръв път изрази силна тревога, че се е оказала напълно сляпа. Зениците не бяха много разширени, ако изобщо бяха разширени, но не реагираха дори на най-силна светлина. Тя каза, че е сънувала най-ужасни сънища, и се оплака от страховито усещане в епигастриума, което въпреки това не наричаше болка. Молеше да я оставим отново да заспи, но въпреки всичките ни усилия да предотвратим това главата ѝ клюмна върху гърдите, настъпи дълбок сън, който след няколко минути завърши с конвулсия като описаната по-горе; тя отново бе последвана от повръщане и пълно възстановяване на съзнанието. Това състояние се повтаряше непрекъснато в продължение на няколко часа. По време на сън пулсът ѝ постепенно спадаше, понякога до 20 в минута, но при събуждане никога не надвишаваше 40 в минута. Когато бе будна, тя изразяваше силно желание за прохладен въздух, който ѝ носеше голямо облекчение. Това състояние продължи до 4 часа, когато тя се оплака от остра, агонизираща болка в задната част на шията и около основата на мозъка, със силни непрекъснати спазми в двете ръце, простиращи се до пръстите. От този момент нататък тя се възстановяваше, 59.
• Конвулсивни пристъпи, настъпващи през кратки интервали; беше повърнал веднъж и се оплакваше от сухота в гърлото, студенина и мравучкане на крайниците и мускулна слабост. Пулсът бе почти недоловим, лицето — бледо и изпито, а кожата — набръчкана и покрита със студена лепкава пот, 100.
• Спазматичните движения, наподобяващи конвулсии, също бяха твърде чести, както и от три до пет ясно изразени конвулсии, 86.
• Много леки конвулсии настъпваха многократно през интервали в продължение на около пет часа, през което време се смяташе, че той умира, 61.
• В рамките на десет часа бе обхванат от силни спазми и тежки болки, с усещане за бодежи в крайниците, гърба и гръдния кош, затруднено дишане и частична загуба на зрението; пулсът бе значително забавен, а кожата — студена и лепкава, 67. [1750.]
• Спазмите се прекъсваха за три до пет минути, след което настъпи изключително силен спазъм, при който зъбите бяха здраво стиснати, погледът — неподвижен, гласът — изгубен, и по всичко изглеждаше, че тя умира. Това отмина и спазмите станаха по-леки, гласът и зрението се възвърнаха; след това за кратко настъпиха хидрофобни спазми, които не ѝ позволяваха да приема нищо, 69.
• Конвулсивен пристъп; дланите бяха свити в юмруци; ръцете — сгънати и силно изтеглени назад; мускулите на гърба станаха ригидни и гърбът се изви дъговидно, така че състоянието силно наподобяваше тетаничен спазъм, но се различаваше от него по това, че спазъмът не отслабна, докато пристъпът не отмина напълно, 74.
• Конвулсивни движения на крайниците, които се сгънаха силно и бе невъзможно да бъдат разгънати; студена лепкава пот; очи, извърнати нагоре; изчезнал пулс; тези симптоми продължиха около три минути; последвани от общо отпускане, загуба на зрението и повръщане, 78.
• Тремор, толкова силен, че тя не можеше да стои права без чужда помощ, 68.
• Общо треперене, 103.
• Приличаше на брат си, но състоянието ѝ бе много по-тежко. След прилагането на лечебни средства ѝ прилоша, но без благоприятен резултат; пристъпите станаха по-чести и по-тежки и бяха придружени от тимпанизъм, болка около кръста и конвулсивни движения на краката, като дланите бяха безчувствени, студени и свити в юмруци; пулсът бе бавен и едва доловим и изглеждаше, че тя ще издъхне. По време на един от многобройните пристъпи пулсът стана недоловим на китката и можеше да бъде доловен единствено чрез поставяне на ухо върху гръдния кош; тогава вместо конвулсии тя получи пълен тризъм и тетанус; дланите бяха свити в юмруци, ръцете — неподвижни, челюстите — плътно затворени от ригидните масетери, а главата и туловището — извити назад дотолкова, че тя докосваше кушетката само с главата и петите си. От този момент пароксизмите запазиха новия си характер, но постепенно ставаха по-слаби до около полунощ, когато вече можеше безопасно да бъде оставена. На следващия ден тя страдаше от силна болка в гръбначния стълб, с голяма отпадналост, и изминаха няколко дни, преди да се възстанови напълно. Помнеше малко от случилото се по време на по-силните пристъпи, 65.
• Полуделириозно състояние, силно зачервено лице, интензивна диспнея, облян в ледено студена пот, силно разширени зеници, пулсът не се долавя на китката, а сърдечните тонове се чуват едва; повръщане, 102.
• След около двадесет минути той се оплака от много неприятно усещане в главата и му бе дадено силно еметично средство —

цинков сулфат. Няколко минути след предизвикването на обилно повръщане той внезапно изпадна в безсъзнание и след около двадесет минути го намерих да лежи по гръб в състояние на пълна безчувственост, със стерторозно дишане, мургавочервено лице, устни, които се издуваха при всяко вдишване, студена кожа и обилно изпотяване, особено по лицето; пулсът бе много слаб, неравномерен и интермитентен. Миг след влизането ми той повърна слуз и жлъчка и проговори, оплаквайки се, че му е студено. Остана буден няколко минути, през които изглеждаше напълно адекватен; имаше силно изтръпване и безчувственост на устата, езика, устните, бузите и крайниците и странно тъпо усещане в главата. След това отново изпадна в коматозно състояние, което на всеки пет или шест минути се прекъсваше от усилията му да повърне. Потиснатото състояние на сърцето и кръвообращението и произтичащите от него кома и студенина на телесната повърхност изискваха силен сърдечен стимулант и аз му давах по една капка Tr. digitalis в чаена лъжичка вода на всеки пет минути. Повръщането продължи, а пулсът на китката бе недоловим в продължение на десет или петнадесет минути наведнъж; при аускултация се долавяше само слабо, неясно движение на сърцето. Повръщането продължаваше да бъде често и силно, така че в изхвърлената материя се забелязваха ивици прясна кръв, 57.

• „Около пет минути след поглъщането на тинктурата ме обхванаха бодежи и мравучкане надолу по ръцете и пръстите, както и болезнено изтръпване напречно през китките; след това същото усетих в езика и устата, после в краката и ходилата, а за по-малко от петнадесет минути ми се стори, че лицето ми се подува и гърлото ми се стяга. Когато погледнах лицето си в огледалото, то изглеждаше синьо и неясно.“ След двадесет минути ѝ прилошало и направила опити да повърне, но не могла да изхвърли нищо; тогава много искала да се качи горе и да си легне, но понеже краката ѝ отказали, стигнала само до първия етаж и се хвърлила върху дивана; останала там половин час, почти сляпа, но осъзнаваща тежкото си положение; след това направила нов опит, но по средата на стълбите долните ѝ крайници напълно отказали и там била намерена в следното състояние: очите неподвижни и изпъкнали, със свити зеници; лицето мораво; челюстите и зевът ригидни; ръцете и дланите съвсем студени, без доловим пулс; краката и туловището до голяма степен в същото състояние; дишането кратко, непълно и затруднено, а сърцето трепкало слабо под лявата гърда. От време на време въздишала тежко и отмятала ръцете назад над главата си, като същевременно с резки движения се опитвала да промени положението си. Имало също хриптене и вибрации в трахеята. След приемането на средство за повръщане била обхваната от силен конвулсивен пристъп: очите се извили нагоре под клепачите, юмруците били свити пред гърлото, зъбите силно скърцали един в друг и през устните била изтласкана гъста, точеща се, пенеста слюнка. В този момент тя неволно изпуснала урина и изпражнения. След две-три минути конвулсивното състояние отминало. Казва, че не спи, защото не може да държи клепачите си затворени. Това е необичайно и съответства на неподвижното, втренчено състояние на очите, като има известна връзка и със свиването на зениците, 44.
• Лицето имало изострен, тревожен израз; челото било набръчкано, с дълбоки гънки между веждите; зениците леко разширени; пулсът 45, слаб и прекъсващ; крайниците студени; съзнанието напълно незасегнато. Казала, че усеща парене в зева и стягане в гръдния кош и че няма никаква чувствителност в ръцете, краката и лицето. Усещането, че не усеща нищо (ако си послужим с парадокс), по думите ѝ било „ужасно, по-лошо от всяка болка“, 73. [1760.]
• Тревожна прострация; дишането станало затруднено; пулсът на китката бил неправилен, прекъсващ и накрая недоловим; от устата и ноздрите се отделило количество пенеста слуз; кожата придобила мрачен, синкав цвят; студена, лепкава пот оросила лицето и челото, 90.
• Повръщане, бавен и прекъсващ пулс, разширени зеници, със силна склонност към ступор и видимо силни болки, 45.
• Потиснат пулс, затруднено преглъщане, нарушена реч и частична загуба на паметта, 85.
• Настъпило леко кръвонапълване на мембраната, а и в двата случая — фотофобия; също леко свиване на зеницата. Мравучкането продължило шест часа; в края на този период в единия случай очната ябълка изпъкнала с една осма от инча извън орбитата; в другия мравучкането се усещало при ъгъла на челюстта и надолу по страничната повърхност на шията. И двамата не спали цяла нощ, 72.
• Скоро след това устата му се изпълнила със слюнка; имал потиснат, тежък вид, лицето му било доста мораво и залитал като пиян, оплаквайки се, че краката му се усещат подути и са твърде тежки, за да ги повдигне. Изтръпването около челюстите продължило, с отделни пристъпи на крайна потиснатост и прималяване, по време на които лицето ставало мораво, а пулсът — много слаб. След приложените средства му прилошало и когато започнал да повръща, състоянието му започнало да се подобрява. На следващия ден имал силна болка в гръбначния стълб и голяма слабост; минали няколко дни, преди да оздравее, 64.
• Скоро се оплакал от силна болка; започнали повръщане и диария; изгубил съзнание за няколко секунди, но през останалото време бил в съзнание. При постъпването бил в състояние на колапс; много блед; кожата студена и покрита с пот; пулсът бавен, прекъсващ и едва доловим; червата разхлабени, 60.
• Бледо лице, разширена зеница, студени крайници, извънредно слаб и бавен пулс, редуващи се отпускане и спазми на мускулната система, силно забавено дишане, subsultus tendinum, или по-скоро необуздани движения на ръцете и дланите; на интервали се оплаквала (по една-две думи наведнъж) от силна жажда, тежка пареща болка в стомаха, световъртеж, главоболие, сухота в гърлото и т.н.; казвала, че не може да преглъща или да говори, че стаята е съвсем тъмна; „Толкова съм изтръпнала, не мога да дишам“ и т.н., 89.
• След петнадесет минути се оплакал от изтръпване на устните, езика и гърлото; бил значително възбуден, но напълно разсъдлив; казал, че ходилата му мравучкат и са изтръпнали, както и гърлото му, което било изгубило всякаква чувствителност; пулсът около 80, значително по-слаб от нормалното; обилно изпотяване; нарушено дишане; оплаква се от гадене. След повръщането пулсът му станал много слаб и той се оплакал от изтръпване на цялото тяло; изпаднал в делириум и казал, че умира; бил крайно неспокоен, потрепвал и подскачал; едва го удържали в леглото, 99.
• Непосредствено при поглъщането усетил парене в устата и гърлото, а малко след това и в стомаха; скоро към него се прибавили изтръпване и мравучкане на устните и езика. Половин час след изпиването на течността повърнал обилно, а още половин час по-късно започнал да се оплаква от изтръпване и чувство за тежест в крайниците, които станали много студени и не можел да ги повдигне от земята. Скоро дишането му станало учестено и затруднено и той се оплаквал от болки, преминаващи от главата през всичките му крайници. Лицето зачервено, конюнктивите инектирани; дланите и ходилата студени и лепкави; неспокоен, често „барабанял“ с крака по масата, казвайки, че му се струват като две тежести, прикрепени към тялото му, 83.
• Веднага след поглъщането усетила неприятен вкус в устата и незабавно почувствала мравучкане в устата, устните и езика; струвало ѝ се, че зъбите ѝ са разклатени, а долната ѝ челюст била безчувствена; зрението ѝ се замъглило и тя потръпвала от студ. Потрепвания на мускулите на шията и спазми на мускулите на крайниците; колапс, 105. [1770.]
• Парене и изтръпване на устните, устата и гърлото и силно повръщане. Изпитвала странно усещане за изтръпване в дланите, ръцете и краката и изгубила способността си да артикулира. При опитите ѝ да говори се чували само неразбираеми звуци. Изпитвала голяма мускулна слабост и не можела да стои права. Усещала скованост на крайниците и трудно ги движела. Някои от външните ѝ сетива били разстроени; така, по собствените ѝ думи, макар очите ѝ да били широко отворени, зрението ѝ било силно замъглено и виждала околните предмети неясно. Телесната чувствителност била значително намалена; лицето и гърлото ѝ били почти нечувствителни при допир. Имала силен световъртеж, но не била нито в делириум, нито сънлива. През повечето време била в съзнание, но понякога почти не разбирала какво става около нея. Тялото и крайниците ѝ били студени. Често дърпала и опипвала гърлото си, без да знае защо. 50.
• Била засегната по сходен, но по-лек начин, с изключение на това, че проявявала лека склонност към сън. Подобно на останалите, тя непрекъснато поставяла ръце върху гърлото си, 51.
• След около три четвърти час се оплакал от парене и изтръпване на устните, устата и гърлото, които скоро се разпространили към стомаха и били придружени от повръщане. Изхвърленото отначало било изяденото на вечеря, а след това — пенеста слуз. Крайниците студени, но гръдният кош топъл; главата била обляна в студена пот. По думите на неговия съсед очите му били „изцъклени“. Оплаквал се от силна болка в главата и треперел извънредно силно. Устните били сини. Често поставял ръка върху гърлото си, 49.
• Незабавно усетила изтръпване на езика, придружено от затруднено преглъщане; скоро след това започнала да плаче силно, като плачът бил съпроводен от конвулсивни потрепвания на лицевите мускули. Веднага след това изгубила способността си да ходи и започнала да повръща голямо количество слуз от стомаха. Три часа след приемането на дозата лежала по гръб върху диван, със затворени клепачи и леко свити зеници. Когато ѝ говорели, била напълно без съзнание и за един час наблюдение проговорила разбираемо само два пъти, казвайки: „Какво е това?“ От време на време издавала особен жален вик. Непрекъснато движела езика си из устната кухина, като от време на време го изплезвала отвъд устните и го движела от едната страна към другата. Пулсът бил слаб, но правилен. Присъстващите казали, че по-рано бил прекъсващ. Дланите и ходилата били студени. Имало постоянно сълзотечение, дотолкова, че една жена непрекъснато избърсвала очите на страдащата с носна кърпа. Интензивността на симптомите се променяла; понякога лежала съвсем неподвижно няколко минути, а след това внезапно я обхващал пристъп на въздишки, при който от време на време възкликвала: „Какво е това?“ През нощта спала много малко, като сънят ѝ бил смущаван от сънища, че пада от високо. На следващия ден се оплаквала от болка в долната част на гърба и изтръпване на двете ръце, 47.
• Силни стрелкащи болки през главата; особено мравучкане по цялото тяло; ръцете и крайниците безчувствени; усещане за задушаване; чувство за лекота в главата, с частична загуба на зрението (след половин час). Неспокоен и в делириум; чертите изострени; тъмен кръг около очите; зениците леко свити; кожата покрита със студена, лепкава пот; дишането учестено и кратко; пулсът 45 и едва доловим на китката; на интервали особени пристъпи на задушаване (след два часа). Неспокоен сън, смущаван от сънища (през първата нощ). Леко главоболие; пареща болка в стомаха и червата, които били болезнени при натиск (на втория ден), 82.
• Първият признак, че нещо не е наред, се появил около час и половина, преди да го видя: оплакал се от гърлото си, ходел нестабилно и артикулирал трудно. Намерих го в кома, с полузатворени очи и безизразно лице; зениците не реагираха на светлина, макар да не бяха силно разширени. Пулсът беше слаб и неправилен, дишането изискваше изкуствено подпомагане, за да се поддържа, а мускулите и сухожилните връзки бяха така отпуснати, че без опора не можеше нито да стои прав, нито да седи. Накрая дишането му се изроди в единични задъхвания, настъпващи по пет-шест пъти в минута; тогава той конвулсивно се изпъваше в скута на човека, който го държеше, отмяташе главата и раменете си назад, а ръцете — над главата, сякаш механично се опитваше да поеме по-продължително и пълно дихание, след което отново се отпускаше в предишното състояние, 68.
• Първо усетила изтръпване на върха на езика, което се разпространило към основата му, с усещане, че езикът е подут; втрисане, с голяма потиснатост и чувство, че е извънредно болна; станала от леглото и скоро била така парализирана, че не могла да се върне в него без чужда помощ; лежала спокойно известно време, но понеже мислела, че умира, помолила да я отнесат до прозореца, което скоро било направено; тогава, наред с усещането, че очите ѝ ще изпаднат от орбитите, изгубила зрението си и долната ѝ челюст увиснала, така че се наложило да я привържат. Отново я отнесли в леглото и през отделни периоди останала почти в същото състояние през нощта и следващия ден. На третия ден получила тежък пристъп на болка в стомаха, 63.
• Дишането извънредно бавно и леко стерторозно; пулсът много слаб и едва достигащ 40 в минута; крайна бледност на лицето; не можела да говори поради слабостта, но изразът на лицето показвал, че съзнанието ѝ все още е ясно. Мускулите на лицето били обхващани от слаби конвулсии, както и десният крак и дясната ръка, през кратки интервали — приблизително през всяка втора или трета минута. През част от времето страдала от заблудата, че главата ѝ е многократно по-голяма от обичайното, и смятала, че и ние би трябвало да виждаме това, 58.
• Намерен проснат по корем върху леглото, стенещ и оплакващ се от мъчителна пареща болка в епигастриума; пресъхнала уста, силна жажда, постоянни напъни за повръщане; пулсът недоловим, кожата студена, макар и изпотена, а лицето изразявало крайна агония; непрестанно мятане, като едва оставал половин минута в едно и също положение, 56.
• Световъртеж; силно парене по протежение на езика, разпространяващо се към зева; студенина на дланите и ходилата и по протежение на гръбначния стълб; потрепвания на мускулите на лицето и на пръстите на ръцете и краката; замъглено зрение; разширяване на зениците; невъзможност за преглъщане; слаб пулс; неволно изпускане на изпражнения. Малко преди смъртта настъпила една всеобща конвулсия. С наближаването на фаталния изход кожата му била студена, устните сини, пулсът почти недоловим, а дишането потиснато и затруднено, 54. [1780.]
• От около двадесет минути след приемането на лекарството — непрекъснати напъни или безуспешни опити за повръщане; голяма прострация; пулсът недоловим на китката, сърдечната дейност едва доловима при преслушване, кожата студена и лепкава, очите втренчени; зениците разширени, като дясната била действително овална, а лявата — неправилно многоъгълна; в съзнание до смъртта, която настъпила по следния начин. След като известно време се съпротивлявала на опитите да ѝ дадат лекарството, тя внезапно седнала в леглото и казала: „Ще взема още, ако не ме насилвате.“ След като се опитала да преглътне малко, отново се отпуснала назад; сърдечната дейност вече не се долавяла със стетоскопа и след това тя направила само един инспираторен напън; смъртта настъпила малко повече от пет часа след приемането на отровата, 52.
• След пет минути усетил мравучкане в пръстите, с чувството, че телесната температура се понижава. Това преминало в усещане за студ, със суха, подобна на пергамент кожа. След това настъпило втрисане, с отделни прояви на нервна неспокойност и тревога, продължили един час и три минути. После — редуващи се тръпки и приливи на топлина, почти непрекъснато преливащи едни в други, продължили тридесет и пет минути (мравучкането и нервността продължават). След това настъпила суха горещина, с особена болезнена чувствителност на плътта при допир и нервна тревога. Тринадесет минути след началото на този стадий се появило леко главоболие, с клокочене в ушите. След петдесет и седем минути този последен стадий завършил с леко повръщане и изпотяване. Мравучкането, нервната тревога и сухата кожа продължили през цялото време след първите пет минути, 66.
• След един час зениците били така разширени, че ирисът не се виждал, и това състояние продължило до следващия ден. Изминали две седмици, преди мравучкането, изтръпването и чувството на общо неразположение да изчезнат напълно; седмици наред след това получавала внезапни пристъпи на изтръпване на ходилата, толкова силни, че падала; дори шест месеца по-късно била склонна към повръщане и усещания за спазъм в гърлото, каквито не била имала преди приемането на отровата, 71.
• Крайно неспокойство, 66, 74.
• Загуба на мускулна функция, 86.
• Прострация (след един час), 61.
• Обща нервна прострация, със силна склонност към сън, 86.
• Постепенно отслабвал и на следващата вечер бил намерен в предсмъртно състояние, от което не се съвзел, а починал около десет часа сутринта, 46.
• Крайна отпадналост, 74.
• Припадъци, 88. [1790.]
• Изтръпване на цялото тяло, 69.
• Изтръпване, намалена чувствителност, 86.
• Силно изтръпване и усещане за студ, 66.
• Изтръпване по цялата повърхност на тялото, особено по дланите, лицето и прасците, 74.
• Изтръпващо мравучкане в краката, ръцете, главата, лицето и устата, 88.
• Изтръпване, мравучкане и лека мускулна слабост (след първата доза). Скоро след втората доза тръгнала да извърви разстояние от две мили и не се оплакала, докато не изминала около половината път; при достигането на местоназначението започнала да залита и скоро изпаднала в пълна прострация; гласът ѝ станал много слаб и тя се оплаквала от цефалалгия и ланциниращи болки в различни части на тялото, но особено в ставите, 106.
• Мравучкане и бодежи, 86.
• Силно усещане за притискане и тежест, 74.
• Описвала болките си като „Агония!“ — „О, каква агония!“, но казвала, че болката ѝ не е остра, 69.

КОЖА

• Петнисти участъци и промени в цвета по крайниците, 53. [1800.]
• Спазматични свивания на кожата, които пациентът се опитвал да облекчи, като непрекъснато разтривал засегнатите места с пръсти; това необичайно усещане в кожата, особено по лицето, може да се оприличи на въздействието на електрически искри и било особено изразено в крилата на носа, които пациентът непрекъснато стискал, 77.
• Нечувствителност на кожата (съзнанието е незасегнато), 78.
• Постоянно особено мравучкане в кожата на лицето, 76.
• Силен сърбеж по цялото тяло, особено по лицето около носа, 77.

СЪН

• Силно отпусната и сънлива през целия ден (третия ден), 107.
• Малко след това се почувствала доста сънлива; усеща, че спи, макар все още да е будна; крайно изтощена и сякаш цялото ѝ тяло е пребито. Тази изпитателка била много чувствителна към действието на лекарството и веднага разпознала, че ѝ е даден Aconite, 81.
• Неспокойна нощ, мятане в леглото (първата нощ), 107.

ТРЕСКА

• Втрисане, 103.
• Усещане за студ, с бели, студени ръце, към вечерта (втория ден), 107.
• Много ниска температура, с ледена студенина на кожата, 78. [1810.]
• Кожата е ледено студена, 103.
• Крайниците са студени, 46, 66 и т.н.
• Аксиларната температура била 97 1/2° (след два часа), 106.
• Усещане за суха топлина и опънатост на кожата по цялото тяло, придружено от изтръпване и мравучкане. Започнало в ходилата и бързо се разпространило нагоре, 74.
• Студена пот, 79.

ДОПЪЛНЕНИЕ: ACONITUM. Източник.

108 , Drs. Flechner, Frankel, and Schneller, Zeit. der K. K. Gesel. der Ærzte zu Wien, 1847, p. 107; започнали с 1/2 грана екстракт от прясната билка и увеличили дозата до 26 1/2 грана.

Първите дози от 1/2 до 5 грана предизвикали само чести оригвания, намален апетит, оскъдни изхождания и, малко по-късно, тъпо главоболие, особено в челната област, продължаващо няколко часа. Дози от 5 1/2 до 10 грана предизвикали натиск в коремната област, подуване на корема, леки присвиващи болки около пъпа, гадене, бял налеп по езика, намален апетит, сухота и дращене в гърлото. Освен това се появили усещане за тежест в главата, особено в челната област, отпадналост в крайниците, засилена топлина по цялото тяло, лошо настроение с известно душевно безпокойство и нарушен сън, ускорен пулс и сърцебиене. По-големите дози, от 20 до 26 грана, влошили коремните симптоми и освен това предизвикали болка в корема, силно гадене, обилно образуване на газове и къркорене в червата, усилена и продължителна челна болка, неспокоен сън, смущаван от сънища, а понякога и преходни бодежи в прекордиалната област. При едно лице екстрактът не предизвикал никакво действие освен подуване на сливиците и оскъдно изхождане. При друг изпитател, освен предходните, се появили следните симптоми: девет часа след приемането на 24 1/2 грана — силна теглеща болка в гърба, локализирана в поясната област, така че всяко движение на туловището, изправянето, изпъването, навеждането или сядането били много затруднени; мястото било болезнено и при натиск отвън; тази болка изчезнала след пет часа и се появила отново по същия начин в коремните мускули, които се напрегнали и станали твърди като дъска. Това изчезнало след няколко часа, като останало само известно напрежение в корема. След доза от 26 1/2 грана, приета два дни по-късно, се появили пробождащи болки в лявото подребрие, гърба и главата, а след девет часа — напрежение в поясната област. При същото лице имало отслабване на паметта, очевидно възникнало във връзка с гореспоменатото душевно безпокойство, което не му позволявало да задържа вниманието си за продължително време, 108.