Digitalis Purpurea

Напръстник. Scrophulariaceæ.

Digitalis се отглежда в градините и се среща диворастящ из цяла Европа, където предпочита силициеви почви и обикновено избягва варовиковите райони. Този факт е споменат от Wm. Lewis още през 1768 г. в неговата Materia Medica, където той отбелязва: „Заслужава да се отбележи за това растение, че расте само върху чакълести почви; рядко или никога върху такива, под които има пластове варовита пръст или камъни“.

Това лекарство е обстойно изпитано от Hahnemann и неговите изпитатели (вж. Chronische Krankheiten, т. 3), както и от по-късни изпитатели. Токсикологичните съобщения и данните за въздействието му върху болни са многобройни, но, както обикновено при нашето подреждане, предпочитание се отдава на симптомите, потвърдени чрез излекувания.

Симптомите на Digitaline и Digitoxinum, активните начала на Digitalis, са толкова сходни, че не се прави опит за отделното им класифициране; за второто разполагаме с фрагментарно изпитване от Kopfe, вж. Allen's Encyclopædia, т. 4, с. 121, а първото е изпитано от Baehr (вж. Baehr's Monograph.), чиито симптоми, заедно с други от общи експерименти и отравяния, са включени в подреждането на Allen, Encyclopædia, т. 4, с. 75.

Тинктурата се приготвя от пресните листа на диворастящото растение.

Бележка. — „Digitalis, поне в наши дни и в тази страна, не е полихрест; не е лекарство, приложимо всеки ден и в повечето случаи; но е незаменимо лекарство при много тежки случаи, при които всички полихрести, с които разполагаме, биха ни оставили без помощ“. C. Hering.

КЛИНИЧНИ АВТОРИТЕТИ.

• Delirium tremens, Kurtz, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 63; съобщени са 66 излекувани случая, B. J. H., т. 2, с. 139; Усещане за трясък в главата, Dudgeon, Raue's Rec., 1870, с. 97; Цереброспинален менингит, Adams, Raue's Rec., 1870, с. 96; Hydrocephalus acutus, Battmann, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 42; Стомашни разстройства, Schmid, B. J. H., т. 5, с. 267; Gage, Organon, т. 1, с. 324; Асцит, Wolf, Rück. Kl. Erf., т. 4, с. 344; Заклещена херния, 3 случая, Frank, Allg. Hom. Ztg., т. 16, с. 353; Диария, Rockwith, Hom. Clin., т. 4, с. 65, също Raue's Rec., 1872, с. 138; Полюции, 6 случая, Polle, Hom. Clin., т. 3, с. 36; Последици от чести полюции, 2 случая (Digitaline), Bähr, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 531; Сперматорея и последици от онанизъм, Bähr, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 531; Хидроцеле, Trinks, Altmüller, Cretin, B. J. H., т. 14, с. 170; Preston, Med. Inv., т. 6, с. 33; Emansio mensium, Bicking, Rück. Kl. Erf., т. 2, с. 230; Метрорагия (Digitaline), Bähr, Rück Kl. Erf., т. 5, с. 624; Астма, Bähr, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 798; Коклюш, Deventer, Ægidi, Rück Kl. Erf., т. 5, с. 717; Сърдечни симптоми, Hale, Am. Hom. Obs., т. 7, с. 531; Ангина пекторис, Ball, N. A. J. H., т. 5, с. 373; Bähr, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 852; Перикардит, Bähr, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 853; Сърцебиене, Nankivell, Analytical Therap., т. 1, с. 216; 2 случая, Bähr, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 854; Ендокардит, Bähr, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 853; Функционални сърдечни разстройства със сърцебиене, 2 случая, Black, B. J. H., т. 4, с. 277; Хипертрофия на сърцето, Teller, Rück. Kl. Erf., т. 2, с. 855; Засягане на трикуспидалните клапи с оток, Schrön, Rück. Kl. Erf., т. 3, с. 444; Сърдечно заболяване и застой на кръв в белия дроб, Sterling, B. J. H., т. 22, с. 316; Мастна дегенерация на сърцето, 2 случая, Bönninger, Rück. Kl. Erf., т. 5, с. 856; Сърдечна воднянка, Chalmers, Raue's Rec., 1870, с. 197; Цианоза, Schüler, B. J. H., т. 4, с. 277; Morbus cæruli, Schüler, Rück. Kl. Erf., т. 3, с. 444; Интермитентна треска, Kreussler, Allg. Hom. Ztg., т. 9, с. 187; Постскарлатинозна воднянка, Berridge, Organon, т. 1, с. 438; Lobethal, Rück. Kl. Erf., т. 4, с. 49; Newton, Raue's Rec., 1871, с. 208; Trinks, Rück. Kl. Erf., т. 4, с. 344; Иктер при по-големи деца по време на холерната епидемия от 1831 г., Knorre, Allg. Hom. Ztg., т. 5, с. 161; Иктер, Lobethal, Rück. Kl. Erf., т. 1, с. 694; Жълтеница и крампи по време на холерната епидемия, Knorre, Rück. Kl. Erf., т. 1, с. 694.

ПСИХИКА [1]

Слабост на паметта.

Мисленето е затруднено, забравя всичко веднага.

Притъпеност в главата като от опиянение, с повишена умствена активност.

Delirium tremens; при случаи, които настъпват бавно, с постепенно усилваща се болка в подлъжичната област, непрекъснато гадене, жажда, сърцебиене, главоболие, световъртеж и бледност на лицето.

Пристъпна мания с ярост, придружена от висока степен на делириум, лошо храносмилане и меланхолия, последвани от главоболие.

(OBS :) Епилептична мания; даден в началото на възбудата, често прекъсва пристъпа.

Сладострастни фантазии денем и нощем.

Иска да бъде сам; не желае да говори; склонност към отпадналост.

Плаче лесно, потиснат духом.

Дълбока меланхолия, < от музика, с чести въздишки и плач, които носят облекчение; мрачен, намусен, злонравен, с голям страх от бъдещето; безумно упорство и непокорство, с желание да избяга.

Меланхоличен, обезверен и постоянно измъчван от страх от смъртта или от загуба на разсъдъка. T Тридневна интермитентна треска.

Обезсърчен и нерешителен.

Силна тревожност, като от гузна съвест.

Мрачен, раздразнителен и недоверчив.

СЕНЗОРИУМ [2]

Сопор; безсъзнание; зениците разширени, нечувствителни към светлина; слепота; конвулсии на едната половина на лицето; пулсът много бавен, често твърд, със съответно мощен сърдечен удар, понякога интермитентен и малък; дишането тежко, бавно и дълбоко; сън с чести сепвания и сънища за падане; общи конвулсии.

Припадък с бавен, неправилен пулс; студена пот; мъртвешки вид на лицето.

Обща слабост с припадъци.

Слаба сърдечна дейност, така че сърцето не е в състояние да стимулира достатъчно мозъка, който се усеща уморен и слаб; силен световъртеж.

Световъртеж с тревожно усещане, сякаш ще настъпи прималяване, докато стои прав или е облегнат на стол.

Световъртеж: при ставане от седнало положение и забележима слабост на крайниците при ходене или пътуване; с треперене; с много бавен пулс.

Постоянно замайване и звънтене в ушите. θ Ангина.

Обърканост в главата.

Притъпеност в главата с ограничена способност за мислене.

Всяка нощ при заспиване внезапно се събужда със сепване от силен металически трясък в главата; повтаря се няколко пъти, преди да успее да потъне в спокоен сън.

ВЪТРЕШНА ЧАСТ НА ГЛАВАТА [3]

Пулсиращо главоболие в челото или в дъното на очниците.

Натиск: в челото при умствено усилие; на пристъпи — ту в слепоочията, ту в цялата глава.

Пробождания: в челото, простиращи се към носа, особено след пиене на нещо студено; в слепоочията (вечер и през нощта).

Главата е тежка, замъглена, сякаш пълна.

Главоболие, натиск и тежест, сякаш причинени от прилив на кръв към главата.

Главоболие, сякаш вълни удрят отстрани, < при лягане; кръвта нахлува, клокочи и плиска, но не е гореща.

Теглене отстрани на главата, което предизвиква замайване.

Мозъкът се усеща разхлабен.

Усещане, сякаш нещо пада напред в главата при навеждане.

Внезапен пукащ шум в главата по време на обедната дрямка, със стреснато надигане.

Събужда се уплашен от трясък в главата, сякаш мозъкът е направен от фино стъкло и се е разбил от един удар.

Гърмеж в главата като изстрел от пистолет.

Усещане за сърбеж в главата (отвътре, едностранно).

Силно, пронизващо главоболие, особено в тила и темето.

Внезапни остри писъци със сграбчване на косата или лицето на гледачката, кривогледство и желание главата да бъде отметната колкото е възможно по-назад; не може да приема никаква храна, без да повърне; чести мъчителни и извънредно зловонни изхождания; коремът плосък и с форма на лодка; крайниците студени и, ако не са постоянно завити, студът се разпространява към трупа. θ Цереброспинален менингит.

Лицето бледо; очите хлътнали, мътни; зениците силно разширени; зрението напълно изчезнало; клепачите затворени, през редки промеждутъци полуотворени; слухът отслабен; сълзотечение и отделяне на гъста слуз от лявото око; внезапни остри писъци с много мятане, < през нощта; кожата гореща и суха; неволно уриниране; пълна липса на изхождане; пулсът бърз, подскачащ, интермитентен; езикът кафяв, сух към основата; устните и зъбите покрити с кафяви налепи. θ Hydrocephalus acutus.

Усещане, сякаш водни вълни удрят по черепа; < при стоене прав, говорене, разклащане на главата и отмятане на главата назад; > при лежане или навеждане на главата напред.

Хидроцефалия с оскъдна урина; главата пада назад поради слабост на шията; кривогледство; дърпа косата си; бавен, слаб пулс; студена телесна повърхност и студена пот; забива главата си във възглавницата; особен остър писък; повръща лесно, особено при приемане на каквото и да било в стомаха.

Apoplexia nervosa или serosa; апоплексия по-често, отколкото парализа.

ВЪНШНА ЧАСТ НА ГЛАВАТА [4]

Главата постоянно пада назад при седене или ходене, сякаш предните шийни мускули са парализирани и безсилни. θ Хидроцефалия.

ЗРЕНИЕ И ОЧИ [5]

Замъглено зрение.

Безболезнено помътняване на лещата; катаракта.

Амавротична слепота в продължение на три дни.

Предметите изглеждат по-бледи и имат зеленикав вид; зелени, червени или жълти; хемиопия, сякаш горната част на зрителното поле е покрита от тъмен облак, вечер при ходене.

Сутрин при събуждане всички предмети му изглеждат покрити със сняг; лицата изглеждат мъртвешки бледи; вид трепкаща светлина, съставена от червено, зелено и жълто.

Зрителни илюзии в ярки или призматични цветове; вижда косми пред очите си или тъмни тела като мухи.

И двете очи имат склонност да се извъртат наляво; при обръщането им надясно изпитва болка и вижда всичко двойно или тройно.

Диплопия.

Зениците разширени и нечувствителни.

Зениците не реагират особено активно; обикновено са свити.

Отлепване на ретината; трептене пред очите, всичко изглежда зелено или жълто.

Повърхностно възпаление на окото и неговите придатъци; блефароаденит.

Катарално възпаление на окото след изчезване на хремата; конюнктивата зачервена, клепачите подути, силна фотофобия, постоянно сълзотечение, < на светло или на студен въздух, обилна секреция на гнойна слуз, натрупваща се в очните ъгли през нощта, парене в очите, усещане за пясък в тях и стрелкащи пробождания през тях, със запушване и сухота на носа.

Мейбомиевите жлези са възпалени.

Сълзотечение, < в стая; очите са мътни, горещи, кръвонапълнени, с притискаща болка; слуз в очните ъгли.

Ръбовете на клепачите леко подути и бледочервени; вътрешната страна на клепачите жълтеникавочервена; парене по клепачните ръбове; фотофобия; сълзотечение и слузесто течение.

Синкаво оцветяване на клепачите.

Жълтеникаво зачервяване на конюнктивата на клепачите.

Слепване на клепачите сутрин.

Хронично възпаление на конюнктивата.

По-зле при гледане надалеч.

Пареща болка в дясната вежда.

СЛУХ И УШИ [6]

Шум пред ушите като от вряща вода.

Съскане пред ушите с намален слух.

Внезапен трясък в главата при заспиване, събужда се с уплашено сепване.

Единични пробождания зад ушите.

Болезнено подуване на околоушната жлеза и зад ухото.

ОБОНЯНИЕ И НОС [7]

Миризмата на храна предизвиква силно гадене, при чист език, жажда за вода, без никаква треска.

Болка над корена на носа.

Хрема: с пресипналост; по-често суха, отколкото течаща.

Кръвотечение от носа.

ГОРНА ЧАСТ НА ЛИЦЕТО [8]

Изражението на лицето е забележително болезнено.

Лицето бледо; с мъртвешки вид; синкавочервено.

Бледо лице; синкав оттенък под бледата кожа; сини устни и клепачи.

Студена, синя кожа. θ Гастрит.

Подпухналост и бледност на лицето.

Жълто оцветяване на лицето и конюнктивата.

Конвулсии от лявата страна на лицето.

Черни пори по кожата, които нагнояват и се разязвяват.

ДОЛНА ЧАСТ НА ЛИЦЕТО [9]

Устните сухи, пресъхнали.

ЗЪБИ И ВЕНЦИ [10]

Ужасен зъбобол в кух зъб, продължаващ три дни.

ВКУС, ГОВОР, ЕЗИК [11]

Вкус: блудкав, слузест; сладникав, с постоянно слюноотделяне; хлябът има горчив вкус.

Горчив вкус. θ Жълтеница.

Чист език с гадене от миризмата на храна.

Езикът е покрит с бяла слуз; гадене дори след повръщане. θ Жълтеница.

Езикът е обложен с бял налеп.

Посиняване на езика; подуване; язва.

УСТНА КУХИНА [12]

Болезненост в устата и гърлото; усещане като от ожулване.

Обилно отделяне на пенеста слюнка; нощно слюноотделяне.

Силно, зловонно слюноотделяне; слюноотделяне при нервна треска.

Зловонно или сладникаво слюноотделяне с болезненост на устата, венците и езика; афти; стоматит.

НЕБЦЕ И ГЪРЛО [13]

Задавяне при опит за преглъщане, спазъм на глотиса, диария и жажда.

Пробождане в гърлото между отделните преглъщания.

АПЕТИТ, ЖАЖДА, ЖЕЛАНИЯ, ОТВРАЩЕНИЯ [14]

Загуба на апетит.

Няма апетит, езикът е чист, стомахът е празен.

Жажда; непрекъсната, със сухи устни.

Желание за кисели напитки и горчиви храни; за бира.

ХРАНЕНЕ И ПИЕНЕ [15]

По-добре на празен стомах; < след закуска.

По-зле: след хранене; от студена храна; след пиене; от спиртни напитки.

ХЪЛЦАНЕ, ОРИГВАНЕ, ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ [16]

Гадене: смъртно, сякаш ще умре; непрекъснато и без > от повръщане; с мъка и силно униние.

Миризмата на храна предизвиква силно гадене и позиви за повръщане, при чист език, жажда за вода и липса на треска.

Гадене, склонност към повръщане, с чести безрезултатни напъни за повръщане. θ Жълтеница.

Гадене рано при ставане; горчив вкус в устата; жажда; повръщане на слуз; диарично изхождане и силна отпадналост.

Упорито гадене дори след повръщане.

Повръщане: сутрин; на храна; на жлъчка; на слуз.

Гадене и повръщане на храната веднага щом се нахрани.

Гадене; конвулсивни напъни за повръщане.

Ако отхрачи, трябва да повърне изяденото.

Връщане в устата на лютива или безвкусна течност.

Има апетит, но веднага щом започне да се храни, повръща храната на хапки през устата, „по-кисела от всеки оцет“; след изпразване на стомаха — ужасна болка и безпокойство в продължение на един-два часа; червата не са запечени; пулсът е бавен.

Повръщането понякога е придружено от външна горещина, примесена с втрисане, и последвано от изпотяване със студени тръпки.

ЕПИГАСТРИУМ И СТОМАХ [17]

Усещане за крайна тревога, локализирано в епигастриума.

Извънредна чувствителност в епигастралната област, предизвикваща чести дълбоки въздишки.

Прималяване или усещане за пропадане в стомаха, сякаш ще умре, със смъртно гадене и повръщане.

Болезненост и подуване в стомашната ямка.

Пробождания в стомашната ямка, разпространяващи се към страните и гърба.

Парене в стомаха, разпространяващо се нагоре по хранопровода.

Болки в стомаха.

Липса на апетит; дискомфорт след изяждане дори на малко количество лека храна; раздуване и болезненост в областта на стомаха; постепенно намаляване на силите и естествената телесна топлина; неспокоен, неосвежаващ сън; душевна потиснатост; силно изразена жълтеница; отвращение към храната, често гадене, напъни за повръщане и дори повръщане на малки количества безвкусна водниста течност; запек; оскъдна и тъмна урина; голямо изтощение и студенина на тялото; меланхолия, склонност към плач.

Гастрален катар с усещане за крайна отпадналост.

Диспепсия с бавен пулс или с ускорен, треперлив и слаб пулс.

Слабост (усещане за пропадане) в стомаха; чувства се сякаш умира.

ХИПОХОНДРИУМ [18]

Болезненост и натиск в прекордиума и областта на черния дроб. θ Жълтеница.

Болезненост и втвърдяване в областта на черния дроб.

Чувствителност към натиск в областта на черния дроб.

Увеличен черен дроб вследствие на органично сърдечно заболяване.

КОРЕМ И ПОЯСНА ОБЛАСТ [19]

Усещане за пълнота в корема.

Раздуване на корема. θ Асцит. θ Жълтеница.

Режеща и свиваща болка в корема.

Колики с гадене и повръщане.

Воднянка с притъпен перкуторен тон до третото междуребрие; започнала от ходилата.

Заклещена херния; предизвиква отпускане на коремния пръстен.

ИЗХОЖДАНИЯ И ПРАВО ЧЕРВО [20]

Запек; изпражненията са сиви, като глина.

Чести, мъчителни и извънредно зловонни изхождания; коремът е съвършено плосък и ладиевиден. θ Цереброспинален менингит.

Чести позиви за изхождане, придружаващи позивите за уриниране; съвсем малки, меки изпражнения, без облекчение.

През ден, по едно и също време рано сутрин: студенина, леки студени тръпки, последвани незабавно от изтощителни, воднисти, сивкави изпражнения, които преминават към кафяви и пресечени, наподобяващи утайка от кафе; липса на синхрон между радиалната артерия и сърцето или между самите по-големи артерии; пулсът е бавен и прекъсващ; студена, обилна, водниста пот по цялото тяло; гръдните и чревните симптоми сякаш се редуват — пристъпът на кашлица при едното влошаване е последван от диария при следващото и обратно. θ Воднянка.

Силна диария с воднисти, пепелявосиви изпражнения, с режещи и разкъсващи болки и усещане за пропадане в стомаха, сякаш ще умре.

Диария, придружена от силно биене на сърцето — не ускорено, а прекалено силно.

Диария: водниста; състояща се от изпражнения и слуз.

Изпражнения: пепеляви или много светли; забавени, тебеширени; много светли, почти бели; жълтеникавобели, фекални; неволни.

Бели изпражнения с жлъчно повръщане, жълтеница и усещане за пропадане в стомаха.

Изхождане вечер с отделяне на голямо количество острици.

Преди изхождане: режещи или разкъсващи колики; студени тръпки; припадане; повръщане.

По време на изхождане: режеща болка в корема.

След изхождане: възобновен позив; напъни в правото черво; прималяване.

ПИКОЧНИ ОРГАНИ [21]

Нефрит след десквамация, с анасарка и белодробен оток. θ Скарлатина.

Пулсираща болка в областта на шийката на пикочния мехур при напъни за уриниране.

Натиск върху пикочния мехур с усещане, че е препълнен, продължаващо и след уриниране.

Свиваща болка в пикочния мехур по време на уриниране; урината се задържа по-лесно в легнало положение.

Затруднено уриниране, сякаш в пикочния мехур почти няма урина, но въпреки това има силен позив за уриниране; след уриниране — натиск в пикочния мехур и парене в уретрата в продължение на половин час.

Възпаление на пикочния мехур (шийката на пикочния мехур).

Безрезултатни напъни за уриниране.

Постоянни позиви за уриниране с оскъдно отделяне.

Затруднено уриниране, сякаш уретрата е стеснена.

Усещане за пълнота, продължаващо след уриниране.

Усилване на позива за уриниране след отделянето на няколко капки, което кара болния да ходи насам-натам в мъка, макар движението да усилва позива; едновременно чести позиви за дефекация; отделят се съвсем малки, меки изпражнения, без облекчение.

Постоянни позиви за уриниране през нощта.

Обилно и често отделяне на бистра, бледа урина.

След обилно отделяне на урина настъпва задръжка, с гадене, повръщане и диария.

Редуване на намалена уринна секреция с обилно отделяне на водниста урина; енуреза, повръщане и диария.

Урина: гъста, мътна, жълтеникавокафява, черникава, лютива.

Утайка като тухлен прах в урината.

Постоянно желание за уриниране; всеки път се отделят само няколко капки; урината е тъмнокафява, гореща и пареща.

Капково отделяне на урина. θ Увеличена простата.

Високо относително тегло на урината.

Воднянка с потиснато отделяне на урина.

Уремично отравяне със сънливост, безсъзнание и ужасяващи конвулсии. θ Сбръчкан бъбрек.

Болест на Bright; общо нервно изтощение; изливи поради слабост на съдовете и намалена сила на кръвообращението; жълтеница и лесно повръщане; бавен и прекъсващ пулс.

МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ [22]

Любовни желания без способност за извършване на коитус.

Голяма раздразнимост и слабост на половите органи; след семеизпразване — усещане в уретрата, сякаш нещо изтича от нея; често сърцебиене и треперене на крайниците; при разговор с непознати започва да заеква и се смущава. θ Простатни оплаквания.

Голяма раздразнимост на половите органи; чести, изтощителни полюции; намалена мускулна сила; отслабена памет; загубен апетит; запек; сърцебиене; дори делириум и конвулсии; затруднено дишане; неспокоен сън; болка в прекордиалната област; приливи на горещина; слаб пулс.

Сперматорея; раздразнение на половите органи с болезнени ерекции денем и нощем; полюциите винаги са придружени от похотливи сънища и последващи болки в пениса; силно биене на сърцето при най-малкото движение; униние и страх от бъдещето.

Сенилна хипертрофия на простатата; сърдечните симптоми са ясно изразени.

Нощни полюции с голяма слабост на половите органи.

Прекомерни полюции вследствие на онанизъм; нощни полюции три-четири пъти всяка седмица; отпадналост и раздразнителност на следващия ден; болният е измършавял.

След коитус — нощни полюции в продължение на 8–12 нощи.

От прекомерно отдаване на коитус и развратен живот — голяма слабост, нарушено храносмилане, лош вкус в устата; пълна загуба на апетит; сърцебиене, преходни приливи на горещина, припадане, звънтене и бучене в ушите, диспнея през нощта, силна болка в прекордиалната област с фебрилни прояви; полюции денем и нощем.

Вследствие на онанизъм — болка в гърдите, сърцебиене, главоболие, нежелание за работа, отслабване на паметта, слабост на краката.

Няколко полюции през нощта; голямо изтощение; апетитът е напълно загубен; болка в гърба; сънят е нарушен от кошмари. θ Сперматорея.

Гонорея.

Баланит, фимоза, със силно парене при уриниране; воднянка на препуциума.

Воднянково подуване на половите органи.

Болка като от натъртване в десния тестис; тестисите са подути.

Хидроцеле; скротумът изглежда като мехур, пълен с вода.

Хидроцеле; лявата страна е по-силно засегната; пулсът е много бавен.

ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ [23]

Похотливи фантазии денем и нощем; забележително бавен пулс; изпражнения с много светъл цвят. θ Нимфомания.

Воднянка на матката; сърцето реагира много силно; пулсът е ускорен или прекъсващ; светли изпражнения.

Менорагия.

Родилноподобни болки в корема и гърба преди менструация.

Менструацията е оскъдна и закъснява.

Потисната менструация с кашлица и викарна менструация от белите дробове.

В продължение на няколко години менструацията е нередовна — ту наполовина от нормалното количество, ту отново много обилна, понякога продължаваща седмици като кръвотечение; анорексия, лош вкус в устата, крайна жажда, слабост, измършавяване; лицето е восъчно, бледо, жълтеникаво и изразява най-силна тревога и страдание; дишането е ускорено, затруднено, гласът едва се чува, говоренето е силно уморително; пулсът е много ускорен и едва доловим; крайна отпадналост; постоянна ледена студенина въпреки топлите завивки и високата температура в стаята; урината е намалена; изпражненията са воднисти, диарични; силни, неопределими болки из цялото тяло; постоянно неспокойствие; страх от смъртта; оток, изразен асцит, огромно подуване на срамните устни, така че пикочният мехур едва може да бъде изпразнен; силни пулсации на югуларните вени, силни венозни шумове, изразени органични изменения на сърцето.

Лицето е тъмночервено, преминаващо в синкав цвят; вените около очите, ушите, устните и езика са разширени; ръцете са сини и подути, сякаш измръзнали; топлината на кожата е намалена, студени тръпки; пулсът е малък, слаб, 60–70; при порязване или рана тъмната, гъста кръв изтича извънредно бавно; тежест, притъпеност и обърканост в главата, с честа пулсираща, притискаща болка в челото, която може да се > само при спокойно лежане по гръб; суха кашлица с гъделичкане в гърдите; спазматично свиване в гърдите със задух, бавно и усилено дишане, постоянно прозяване и силни пулсации на сърцето, особено нощем, когато силната тревога и страхът от задушаване я принуждават да стане от леглото; апетитът е намален; гадене, понякога повръщане сутрин; притискащи спазми и усещане, сякаш към стомаха е прикрепена тежест; изхожданията са нередовни, понякога твърди, друг път диарични; чести позиви за уриниране; обилна, разяждаща левкорея; липсват менструални предвестници; разкъсващи болки в крайниците; голяма слабост; паралитично усещане в бедрата; стъпалата и глезените са подути. θ Emansio mensium.

Левкорея.

ГЛАС И ЛАРИНКС. ТРАХЕЯ И БРОНХИ [25]

Пресипналост рано сутрин.

Честа безболезнена пресипналост.

Прибързана, отсечена реч.

Гласът е пресипнал или писклив, рядко изчезва.

Задавяне при опит за преглъщане (спазъм на глотиса).

ДИШАНЕ [26]

Дишането е неправилно и се извършва с чести дълбоки въздишки.

Постоянно желание да поеме много дълбоко въздух, но при опита изглежда, сякаш гърдите могат да се изпълнят само наполовина или сякаш дълбоко в тях има някаква пречка; суха кашлица при дълбоко вдишване.

Дишането е затруднено, бавно и дълбоко.

Дишането е бавно, астматично; пристъп рано сутрин, особено в студено време.

Потиснато дишане при ходене и в легнало положение.

Мъчителен задух.

Дихателният шум е слаб.

Когато заспи, дишането отслабва и сякаш изчезва; тогава се събужда, поемайки въздух с хрипливо вдишване; краката са оточни, особено левият.

Страх от задушаване нощем, с желание за открит въздух.

Между 10 и 12 ч. преди обяд и 4 и 6 ч. следобед — внезапно потискане на дишането и усещане, сякаш стените на гръдния кош се свиват; силна тревога и неспокойствие; без горещина; понякога, когато пристъпът достигне върха си, усещане, сякаш гръдната кост се разкъсва на парчета; спокойното хоризонтално положение накрая донася облекчение. θ Астма.

Може да диша само на пресекулки, като всяко поемане на въздух изглежда последно; трябва да седне изправена. θ Воднянка.

Астма с обилна клокочеща слуз в белите дробове.

Болезнена астма, по-зле при ходене.

Астма, особено ако е обусловена от сърдечно заболяване.

Възпаление на серозните обвивки, особено плеврит, водещо до анемия; напъни за повръщане или повръщане; потискане в средата на гърдите; затруднено дишане; в началото пулсът е потиснат, ускорен; ноктите са сини; лицето е изпито и студено; въпреки анемията болният не понася висока температура дори по време на реакцията; предпочита да седи, вместо да лежи. θ Diaphragmitis.

КАШЛИЦА [27]

Куха, дълбока, спазматична кашлица, предизвикана от грапавост и дращене по небцето и в трахеята; сутрин без храчки, вечер с оскъдна, жълта, желеподобна слуз, която се отхрачва трудно.

Кашлицата е < около полунощ и към сутринта; от сгряване; от ядене; от пиене на студени течности; при говорене или ходене на открит въздух.

Храчки като сварено нишесте; голямо изтощение след кашлицата.

Кашлица, причинявана от говорене, ходене, пиене на нещо студено, навеждане на тялото напред или след хранене.

Кашлица с обилни, редки, гнойни храчки.

По време на кашлица: свиваща болка в гърдите; астма; опъващ натиск в ръката и рамото; повръщане; горещина; изпотяване.

Храчки със сладникав вкус; понякога с малко тъмна кръв.

Жилава слуз в гърлото, отделяща се чрез кашляне.

Особена кашлица и задушаване, които сякаш почти я задавят; пристъпът продължава час или повече и завършва с отхрачване на маса с цвят на черен дроб; пристъпите се повтарят често и обикновено настъпват преди менструация, с болки в гърдите, затруднено движение на ръцете, болка в чернодробната област и през гърба, разпространяваща се до коленете; болка в областта на лопатката и дясната ръка, с паралитични усещания; кашлица нощем, задавяща и спазматична, принуждаваща я да скочи от леглото, с пристъпи на задушаване и клапоподобно свиване в гърлото преди отделянето на храчките; отхрачване на плътна, кървава маса от слуз, чието отделяне носи незабавно облекчение; понякога левкорея преди менструация, също и кръвотечение от носа; промените във времето предизвикват пристъп, последван нощем от отхрачване на жилава, точеща се на нишки слуз; понякога кашлицата е като при коклюш; възпалено гърло и болезненост на хранопровода; много трудно отделяне на слузта, която често има ръждив, черен и съсирекоподобен вид. θ Викарна менструация.

Коклюш с упорита треска, която държи болния в състояние на постоянно нервно възбуждане, като кожата е гореща и суха; кървави храчки; дращене, разпространяващо се към ларинкса, и усещане за свиване в гърдите и гърлото.

ВЪТРЕШНОСТ НА ГРЪДНИЯ КОШ И БЕЛИ ДРОБОВЕ [28]

Треперене в гърдите.

Голяма слабост в гърдите, не може да понася говоренето.

Тежест и задух в гърдите.

Задушаване; болезнено свиване на гръдния кош, сякаш вътрешните части са сраснали.

Усещане за болезненост в гърдите.

Кръвохрак: преди менструация, с болки в гърдите, гърба и бедрата; от възпрепятстване на белодробното кръвообращение вследствие на сърдечно заболяване и туберкулоза; препълнени вени около главата, блед, мъртвешки-синкав тен, студенина на кожата със студена пот, неправилен пулс и сърцебиене.

Пасивен застой в белите дробове, обусловен от отслабено, разширено сърце.

Особени, привидно ревматични болки и катарални заболявания на белите дробове със серозен излив.

Внезапен тежък пристъп на астма през нощта; болният е подпрян в леглото и се страхува да помръдне или да говори; силна болка напречно по предната част на гръдния кош; чести напъни за повръщане, понякога толкова силни, че заедно с болезнено усиленото дишане заплашват с почти мигновена смърт; пулсът е почти недоловим; сърдечната дейност е толкова бурна, че е трудно да се различат първият и вторият тон; и двата тона са по-резки от нормалното; няма сърдечни шумове; лицето е оросено със студена пот; стъпалата и краката са студени; относително притъпление над долната половина на десния бял дроб; бронхиално дишане в горната половина на белия дроб; дихателните шумове в долната половина се чуват само при опит за дълбоко вдишване; налице е обширен застой, ясно проследим до затрудненото кръвообращение; кашлица с кръвохрак; всяка храна се отказва или повръща; урината е оскъдна, без албумин; краката са оточни; асцит.

Хронични катари при туберкулозно болни, при лица с фтиза и особено при phthisis florida; недостиг на въздух, тревога и потискане в гърдите, с притискащи болки в тях; не може да седи приведен; суха кашлица или оскъдни храчки, съдържащи малки частици твърда, жълта слуз; също кървави храчки с пробождащи болки в гърдите; нарушения на сърдечната дейност; > на открит въздух.

Старческа пневмония; бронхопневмония с парализа на блуждаещия нерв; влажни хрипове по целия гръден кош, но кашлицата е суха, изтощителна и не носи облекчение; малък, нишковиден пулс; понякога пурпурно оцветени храчки; повърхността на тялото (особено лицето и крайниците) е синя и студена; крайна слабост и изтощение; усещане, сякаш белите дробове са свити и вързани на снопове.

Емфизем, усложнен със сърдечно заболяване; състоянието е > при напълно спокойно лежане в хоризонтално положение; пристъпи рано сутрин, особено в студено време; < при ходене.

Плеврит, серозна форма; особено при ревматично болен, придружен от болест на Брайт вследствие на хиперемия на бъбреците.

Хидроторакс.

СЪРЦЕ, ПУЛС И КРЪВООБРАЩЕНИЕ [29]

Тъпо неприятно усещане в различни части на сърдечната област, с усещане за слабост в предмишницата.

Нарушена сърдечна дейност; чувство на потискане със склонност към припадък; слаб или спазматичен пулс, с мъчителна тревога; потискане в гърдите; болка, разпространяваща се към главата и лявата ръка.

Постоянна болка или мъчителна тревога в сърдечната област, с повече или по-малко сърцебиене; понякога болката и сърцебиенето силно се влошават, < от физическо усилие и душевно вълнение; но понякога страданията стават много < без видима причина, докато седи напълно неподвижна; пристъпите са придружени от усещане за пропадане, лицето е пурпурно; синкоп, вярва, че умира; постоянно замайване и звън в ушите; остра болка в лявото рамо и лявата ръка, мравучкане в ръката и пръстите; пълзящо усещане по цялата кожа; понякога пристъпите настъпват нощем, когато ѝ се струва, че се задушава, и се събужда със силна мъчителна тревога; ужасяващи сънища.

Притискащи, свиващи удари на сърцето, с тревога и спазматична болка в гръдната кост и между ребрата.

Силни пулсации на сърцето, с неясни и приглушени сърдечни тонове; учестено дишане. θ Ревматизъм.

Сърдечен удар с металически звук.

Силно, доловимо с ухо сърцебиене, с тревога и свиващи болки под гръдната кост.

Силни, но не много ускорени удари на сърцето.

Ускорени, силно изпълнени, интермитентни удари на сърцето; световъртеж при ходене или изправяне; пулс 90, интермитентен; безсъние и чувство на силна тревога нощем.

Внезапно силни удари на сърцето с нарушен ритъм; чувство за приближаваща смърт, с ужас и тревога; и най-малкото движение усилва тревогата и сърцебиенето.

Сърцебиене със силна потиснатост и постоянен страх, че ще загуби разсъдъка си; тревожна, самообвиняваща се; пристъпите са кратки и не много тежки, но с тревога.

Сърцебиене, породено от скръб; болка в лявата половина на гръдния кош и лявата ръка; уголемяване на сърцето.

Засилена сърдечна дейност при бавен пулс.

Ударите на сърцето са силни дванадесет до двадесет пъти, а след това много слаби четири или пет пъти.

Внезапно усещане, сякаш сърцето е спряло, със силна тревога и необходимост да задържи дъха си.

Три или четири бързи, малки удара, последвани от няколко бавни, силни и пълни удара.

Трептене в сърцето след внезапни и енергични движения, особено на ръцете нагоре, или при лежане на лявата страна.

Сърцето е загубило силата си; ударите му са по-чести и интермитентни, понякога неправилни.

Ударите на сърцето са по-слаби и по-малко енергични или едва доловими.

Задух с кашлица; сърдечната дейност е неправилна и слаба, без сърдечни шумове или други признаци на структурна промяна.

И най-малкото мускулно усилие прави сърдечната дейност затруднена и интермитентна.

Сърцето е толкова отслабено, че промяната на положението на болния или повдигането му в изправено положение е предизвиквало фатален синкоп.

Отслабено сърце без клапни усложнения.

Мускулна ангина с вяла дилатация на сърцето.

Теглещи, разкъсващи болки в лявата половина на гръдния кош и по левия ръб на гръдната кост, разпространяващи се към тила и рамото; силна тревога и страх от смъртта; бавен пулс. θ Ангина.

Внезапен пристъп на стенокардия, предизвикан от непредпазливи, бързи движения, особено на ръцете нагоре, или без установима причина; неизразима тревога с прималяване; за миг сърцето сякаш спира, след което настъпват няколко бързи и силни пулсации, с усещане, сякаш сърцето се е откъснало и се люлее насам-натам на тънка нишка; тези усещания се повтарят през неравномерни интервали и пристъпът накрая завършва с изтощение, достигащо почти до безсъзнание; няма органично увреждане.

Сърдечната дейност е по-енергична, отколкото показва пулсът; предсмъртна мъка, усещана в епигастриума; световъртеж и припадък; пулсът слаб, неправилен, бавен. θ Стенокардия.

Чести пристъпи на безсъзнание; пулсът пълен, силен, но само 28 удара в минута; липсват апоплектични симптоми. θ Хипертрофия на сърцето.

Дилатация на камерата вследствие на клапни увреждания, със сърцебиене.

Сърдечна воднянка и силна анасарка; крайниците студени и посинели; чувство на прималяване в сърдечната област.

Силно затруднено дишане, понякога стигащо до ортопнея, с къса, суха, дразнеща кашлица; чести припадъци; силна анасарка, като краката, пенисът и скротумът са особено подути; ходилата студени и тъмни; при натиск по подбедриците и бедрата остават дълбоки ямки; езикът бял и влажен; урината оскъдна; пулсът не се напипва; сърдечната дейност много слаба и неправилна, обичайните тонове не се чуват; мъчително чувство на прималяване в сърдечната област; лицето бледо и тревожно; устните морави; едва може да говори; няма апетит; силна жажда; дихателните шумове отслабени. θ Сърдечна воднянка.

Ревматичен ендокардит, неправилен сърдечен ритъм, налице са симптоми на хидроторакс, урината отлага тухленочервена утайка.

Шумящи, духащи регургитационни шумове, синхронни с тласъка на сърцето; на всеки четири седмици след менструацията — оточно подуване на лицето и долните крайници, с почти пълна апнея, като най-малкото движение заплашва със задушаване и кара лицето да посинява и пожълтява; силна тревога и страдание; урината оскъдна, тъмна и мътна; пулсът слаб, прекъсващ и толкова ускорен, че не може да бъде преброен; принуден е да лежи с високо повдигната глава; едва може да говори; безсъние; редки изхождания; при перкусия областта на сърдечното притъпление е увеличена; пулсацията почти не се чува.

Ревматизъм на сърцето с неправилен пулс.

Старческа пневмония, с отслабване на сърдечната дейност; пасивна хиперемия на мозъка, пасивни застои в белите дробове вследствие на отслабено, дилатирано сърце.

Пулсът отначало бавен, впоследствие по-бърз и съответно по-слаб.

Нишковиден, бавен и прекъсващ пулс.

Пулсът много бавен и слаб.

Неправилен, малък пулс.

Пулсът много бавен, често твърд, със съответстващ мощен сърдечен тласък, понякога прекъсващ и малък; дишането тежко, бавно и дълбоко; спи с чести стряскания и сънища за падане.

При движение пулсът се ускорява, а в покой скоро отново спада до обичайната си бавност.

Най-малкото движение незабавно ускорява пулса; при изправяне от легнало в седнало положение пулсът за миг става подскачащ, много по-малък и по-слаб.

Липсва синхрон между лъчевата артерия и сърцето, както и между пулсациите на самите по-големи артерии (бедрена, сънна и лъчева); пулсът слаб и прекъсващ. θ Диария.

Клокочене в гърдите и доловимо на слух сърцебиене.

Венозен, пасивен застой, с блед или морав цвят на лицето; студена кожа; подуване и болезненост на ходилата; всичко това вследствие на сърдечни аномалии.

Цианоза поради незатваряне на foramen ovale; симптомите >.

Детето едва може да бъде обърнато или положението му да бъде променено, без това да причини припадък или почти припадък, и почти винаги повръщане; клепачите, устните, езикът и ноктите силно посиняват; пулсът неравномерен или много бавен. θ Цианоза.

Разширени вени по очите, ушите, устните и езика; тъмночервен, синкав цвят на лицето; неправилна сърдечна дейност; през пубертета.

ВЪНШНА ГРЪДНА ОБЛАСТ [30]

Тъпи, впиващи се бодежи по долния ръб на ребрата, под дясната подмишница.

ШИЯ И ГРЪБ [31]

Раздиращи остри бодежи, болки и режещи болки в тила.

Теглене с натиск в тила.

Скованост в тила и отстрани на шията.

Разкъсващи болки и остри бодежи в кръста.

ГОРНИ КРАЙНИЦИ [32]

Остра болка в лявото рамо и ръката, с мравучкане в ръката и пръстите. θ Стенокардия.

Тежест или паралитична слабост на лявата ръка.

Подуване на дясната ръка и пръстите, с оскъдна, наситено оцветена урина. θ Постскарлатинозна воднянка.

Пръстите често и лесно „изтръпват“.

ДОЛНИ КРАЙНИЦИ [33]

Болка в тазобедрената става.

Паралитично усещане в крайниците.

Слабост и отпадналост на долните крайници.

Залитане.

Отпадналост в краката и коленете.

Стегнатост в коленните сгъвки; подуване на коляното, с жилеща болка.

Инфилтрация на долните крайници.

Подуване и болезненост на ходилата.

Подуване на ходилата през деня, намаляващо през нощта.

КРАЙНИЦИ КАТО ЦЯЛО [34]

Болки в гърдите; затруднено използване на ръцете; болка в чернодробната област и през гърба, простираща се до коленете; болка в лопатъчната област и дясната ръка, с паралитични усещания. θ Викарна менструация.

Невралгични болки след скарлатина.

Бодежна болка в мускулите на горните и долните крайници.

Студенина на крайниците.

Еластично подуване първо на краката, а след това на ръцете и мишниците.

Студенина на ръцете и ходилата.

ПОКОЙ. ПОЛОЖЕНИЕ. ДВИЖЕНИЕ [35]

Седене: главата постоянно пада назад; диспнеята >; болката в сърдечната област и сърцебиенето понякога силно <.

Лежане: главоболието <; усещането, сякаш водни вълни се удрят в черепа, >; урината се задържа по-лесно; астматичните пристъпи >; сърцебиенето <.

Лежане по гръб: само болките в челото >; предпочита да лежи по гръб с ниско разположена глава или е принуден да лежи с високо повдигната глава.

Легнало положение: потиснато дишане; емфиземът >.

Стоене: световъртеж, с тревожно усещане; усещането, сякаш водни вълни се удрят в черепа, <.

Облягане: световъртеж, с тревожно усещане.

Промяна на положението: смъртноопасен синкоп.

Движение: силно биене на сърцето; сърцебиенето и тревогата <; трептене на сърцето след внезапно и енергично движение; заплашва задушаване; пулсът се ускорява; цианозата <; движението предизвиква стенокардия.

Навеждане: сякаш нещо пада напред в главата; не може да седи.

Навеждане на главата напред: усещането, сякаш водни вълни се удрят в черепа, >.

Отмятане на главата назад: усещането, сякаш водни вълни се удрят в черепа, <.

Разклащане на главата: усещането, сякаш водни вълни се удрят в черепа, <.

Навеждане на тялото напред: причинява кашлица.

При ставане от седнало положение: световъртеж и слабост на крайниците.

При изправяне от легнало положение: пулсът става подскачащ, по-малък и по-слаб.

Ходене: световъртеж; главата постоянно пада назад; вечер сякаш горната част на зрителното поле е покрита с тъмен облак; позивите за уриниране и дефекация принуждават болния да ходи; позивите за уриниране и дефекация <; потиснато дишане; болезнената астма <; кашлицата <; емфизематозните пристъпи <.

Физическо усилие: болката в сърдечната област и сърцебиенето <.

Движение на ръцете нагоре: трептене на сърцето; предизвиква стенокардия.

Пътуване с превозно средство: световъртеж.

НЕРВИ [36]

Неспокойствие и силна нервна слабост.

Умствена и телесна отпадналост.

Прималяване и слабост, с изпотяване.

Пристъпи на силна слабост, особено след закуска и обяд.

Прималяване; изтощение; крайна прострация.

Гърчове, с отмятане на главата назад, синкоп и срив на жизнените сили. θ Петнист тиф.

Епилепсия, причинена от онанизъм.

Шок: много бавен пулс; прималяване и слабост с изпотяване; синкава бледност; неподвижност на зеницата, зрителни илюзии.

Синкоп.

СЪН [37]

Летаргия, силна сънливост.

Чувство на голяма празнота в стомаха, често преди заспиване.

Неспокоен сън през нощта поради постоянни позиви за уриниране; при нервни хора.

Често събуждане през нощта с уплаха от сънища за падане от високо или във вода.

Често стряскащо събуждане през нощта.

Често събуждане, сякаш от тревога и сякаш е време за ставане.

Сънят неспокоен и неосвежаващ.

Предпочита да лежи по гръб с ниско разположена глава.

ВРЕМЕ [38]

Сутрин: при събуждане всички предмети изглеждат сякаш покрити със сняг, лицата изглеждат бледи; трепкаща светлина пред очите; слепване на клепачите; гадене при ставане; повръщане; диария; ранна пресипналост; ранен астматичен пристъп; суха кашлица; ранни пристъпи при емфизем.

През деня: подуване на ходилата.

По обяд: внезапен трясък в главата по време на дрямка.

Между 10 и 12 ч. преди обяд и между 4 и 6 ч. следобед: астма.

Вечер: бодежи в слепоочията; сякаш горната част на зрителното поле е покрита с тъмен облак; изхождане и отделяне на глисти; кашлица с отхрачване.

През нощта: внезапно събуждане от трясък в главата; бодежи в слепоочията; симптомите при hydrocephalus acutus <; натрупване на гнойна слуз в окото; слюноотделяне; постоянни позиви за уриниране; полюции; диспнея; прозяването и силните пулсации на сърцето <; тревогата и страхът от задушаване я прогонват от леглото; отхрачване на жилава, точеща се на нишки слуз; внезапен астматичен пристъп; пристъпи на сърцебиене и болка около сърцето; безсъние и чувство на силна тревога; неспокоен сън; често събуждане с уплаха, сънища за падане; често стряскащо събуждане; студена пот.

Към полунощ: кашлицата <.

ТЕМПЕРАТУРА И ВРЕМЕ [39]

Сгряване: кашлицата <.

В стая: сълзенето <.

На открито: страх от задушаване с желание да бъде на открито; кашлицата < при ходене на открито; катаралните симптоми >.

Студ: силна чувствителност към него.

Студена храна: < след нея.

Студени напитки: бодежите в челото, простиращи се към носа, < след тях; кашлицата <.

Студен въздух: сълзенето <.

Студено време: астматичните пристъпи <; пристъпите при емфизем <.

Промени във времето: предизвикват кашлица.

ТРЕСКА [40]

Втрисане и треперене по целия гръб.

Втрисането започва от пръстите, дланите и ходилата и оттам се разпространява по цялото тяло.

Студенина първо на ръцете и мишниците.

Студени крайници.

Прекомерна студенина на ръцете и ходилата, със студена пот.

Вътрешна студенина на цялото тяло.

Силна студенина на кожата.

Втрисане рано сутрин, продължаващо до 10 часа, последвано от горещина и зловонна пот към обяд; пълна загуба на апетит, с отвращение към храната, зловонни оригвания, горчив вкус, език с жълт налеп и затруднено изхождане; сънят неспокоен и неосвежаващ; пулсът слаб и бавен; лицето жълто; устните и клепачите синкави. θ Тридневна интермитентна треска.

Силна чувствителност към студ.

Втрисането е предимно вътрешно, с топлина на лицето, започва от студените крайници и след това се разпространява по тялото.

Вътрешно втрисане, с външна горещина.

Втрисане, с горещина и зачервяване на лицето.

Треперене, редуващо се с горещина. θ Иктер.

Едната ръка гореща, другата студена.

Горещина на тялото, със студена пот по лицето.

Внезапни приливи на горещина, последвани от силна слабост.

Горещина без жажда.

Обща силна горещина, с подути вени и ускорен пулс.

Горещина, едновременно с обилна пот.

Пот непосредствено след втрисането, без междинна горещина.

Покрит с обилна пот, без облекчаване на сърдечните симптоми.

Пот през нощта, обикновено студена и донякъде лепкава.

Студена пот по тялото, топла пот по дланите.

Пот: по горната част на тялото; по лицето.

Тиф, с лоша миризма от носа и намален слух.

ПРИСТЪПИ, ПЕРИОДИЧНОСТ [41]

Пристъпно: мания с ярост; натиск в слепоочията и главата; жажда.

Преходни: приливи на горещина.

В продължение на половин час: натиск в пикочния мехур и парене в уретрата след уриниране.

В продължение на един час: пристъп на кашлица.

В продължение на един или два часа: ужасна болка и безпокойство в стомаха след повръщане.

Постоянни: страх от смърт или загуба на разсъдъка; замайване на главата и звънтене в ушите; падане на главата назад; сълзене; гадене; позиви за уриниране; ледена студенина; неспокойствие; прозяване и силни пулсации на сърцето; желание за дълбоко вдишване; нервна възбуда; болка или мъка в сърдечната област; страх от загуба на разсъдъка; суха покашляща кашлица с диспнея.

Денем и нощем: похотливи фантазии; болезнени ерекции; полюции.

В продължение на три дни: амавротична слепота; зъбобол.

В продължение на осем до дванадесет нощи: полюции след коитус.

Внезапно: събуждане през нощта от трясък в главата; пукащ шум в главата по време на обедна дрямка; пронизителен плач и вкопчване в косата или лицето на бавачката, с кривогледство и отмятане на главата назад; астматични пристъпи; силно биене на сърцето; усещане, сякаш сърцето е спряло; пристъп на angina pectoris; приливи на топлина.

Постепенно: усилваща се болка в подлъжичната ямка; отслабване на силите и понижаване на телесната топлина.

Всяка нощ: събуждане от трясък в главата; полюции.

През ден: диария по едно и също време сутрин.

Терциана: интермитентна треска.

Три или четири пъти седмично: полюции.

На всеки четири седмици: след менструация; оточно подуване на лицето и долните крайници.

От няколко години: менорагия.

Хронични: възпаление на конюнктивата; катари при туберкулозни болни.

ЛОКАЛИЗАЦИЯ И ПОСОКА [42]

Вдясно: болезнено усещане при обръщане на очите надясно; парене във веждата; болка като от натъртване в тестиса; болка в областта на лопатката и ръката; притъпеност над долната половина на белия дроб; бодежи по долния ръб на ребрата под аксилата; подуване на ръцете и пръстите.

Вляво: сълзене и отделяне на слуз от окото; и двете очи са склонни да се обръщат наляво; конвулсии от едната страна на лицето; тестисът е по-силно засегнат от хидроцеле; кракът е особено засегнат от отока; стягане в гърдите, разпростиращо се към ръката; остра болка в рамото и ръката, мравучкане в ръката и пръстите; болка в гърдите и ръката; сърцебиене < при лежане на тази страна; теглеща, късаща болка отстрани на гръдния кош и по ръба на гръдната кост, разпростираща се към тила и рамото; остра болка в рамото и ръката; мравучкане в ръката и пръстите; тежест или паралитична слабост на ръката.

Едната половина: на лицето е обхваната от конвулсии.

Едностранен: сърбеж по главата.

УСЕЩАНИЯ [43]

Сякаш ще припадне; сякаш главата е пълна; сякаш в главата се блъскат вълни от едната страна към другата; сякаш кръвта бълбука и се плиска в главата; сякаш мозъкът е разхлабен; сякаш нещо пада напред в главата при навеждане; сякаш мозъкът е направен от фино стъкло и се разбива от един удар; сякаш водни вълни се блъскат в черепа; сякаш в очите има пясък; сякаш пикочният мехур е препълнен; сякаш уретрата е свита; сякаш нещо изтича от уретрата; сякаш към стомаха е прикрепена тежест; сякаш при вдишване гръдният кош може да се изпълни само наполовина или сякаш дълбоко в гърдите има някаква пречка; сякаш стените на гръдния кош се свиват; сякаш гръдната кост е разкъсана на парчета; сякаш всеки дъх ще бъде последният; сякаш вътрешните органи са сраснали; сякаш белите дробове са свити и стегнати на снопове; сякаш сърцето е спряло; сякаш сърцето се е откъснало и се люлее напред-назад на тънка нишка; сякаш стомахът ще хлътне в корема.

Болка: над корена на носа; ужасна, след повръщане; в стомаха; в прекордиалната област; в пениса; в гърдите; в гърба; силна, неопределима, по цялото тяло; в чернодробната област и през гърба, разпростираща се до коленете; в областта на лопатката и дясната ръка; напречно по предната част на гръдния кош; в областта на сърцето; спазматична, в гръдната кост и между ребрата; в лявата половина на гръдния кош и ръката; остра, в лявото рамо и ръката; в тазобедрената става; в чернодробната област и през гърба, разпростираща се до коленете; в областта на лопатката и дясната ръка.

Мъчително безпокойство: в областта на сърцето.

Режеща: в корема; с диария; колика преди изхождане; в корема по време на изхождане; в тила.

Късаща: с диария; колика преди изхождане; в крайниците; в лявата страна на гръдния кош и по ръба на гръдната кост, разпростираща се към тила и рамото.

Раздираща: в кръста.

Пробождаща болка: в ставите.

Пронизващо-стрелкаща: главоболие в тила и темето.

Бодежи: в челото, разпростиращи се в носа; в слепоочията; стрелкащи през очите; зад ушите; в подлъжичната ямка, разпростиращи се към страните и гърба; в гърдите; тъпи, сграбчващи, по долния ръб на ребрата под дясната аксила; късащи, остри, в тила; остри, в кръста.

Жилеща болка: в гърлото.

Теглеща: отстрани на главата; в лявата страна на гръдния кош и по ръба на гръдната кост, разпростираща се към тила и рамото; в тила.

Гризяща: във външните части.

Свиване: в гърдите и гърлото; задушаващо, болезнено, на гръдния кош.

Притискащо-свиващи сърдечни удари.

Притискащи спазми: в стомаха.

Свиваща болка: в гърдите.

Контрахираща болка: в корема, в пикочния мехур; под гръдната кост.

Родилноподобни болки: в корема; гърба.

Невралгични болки: след скарлатина.

Ужасяваща болка: в кух зъб.

Пулсиране: в челото или на дъното на орбитите; в областта на шийката на пикочния мехур; във всяка част на тялото при допир.

Трясък: в главата.

Болка като от натъртване: в десния тестис.

Боцкане: в мускулите на горните и долните крайници.

Парещо боцкане: в кожата.

Парене: в очите; по ръба на клепача; в дясната вежда; в стомаха; в уретрата; при уриниране.

Натискаща болка: в очите.

Притискаща болка: в гърдите.

Напрегнат натиск: в ръката и рамото.

Натиск: в челото; в слепоочията; в главата; в прекордиума и областта на черния дроб; върху пикочния мехур; в тила.

Болезнена чувствителност: на устата и гърлото; венците и езика; на подлъжичната ямка; в областта на черния дроб; на хранопровода; в гърдите.

Ревматични болки: в гърдите.

Глуха болка: в тила.

Пълзене: по цялата кожа.

Грапавост: по небцето и в трахеята.

Усещане като от ожулване: в устата и гърлото.

Дращещо усещане: разпростиращо се към ларинкса.

Драскане: по небцето и в трахеята.

Стягане: в средата на гръдния кош; около сърцето; в гърдите, разпростиращо се към главата и лявата ръка.

Тежест: в главата.

Натежаване: на главата; в гърдите.

Безпокойство: в стомаха след повръщане.

Тъпо безпокойство: в различни части на областта на сърцето.

Обърканост: на главата.

Тревожност: в епигастриума.

Усещане за потъване: в стомаха, сякаш ще умре; със сърцебиене и болка около сърцето; в сърцето.

Празнота: в стомаха преди заспиване.

Слабост: в предмишницата.

Изнемога: в долните крайници; в краката и коленете.

Дискомфорт: след поемане на малко храна.

Притъпеност: на главата.

Паралитично усещане: в бедрата; в областта на лопатката и дясната ръка; в крайниците.

Сърбеж: по главата; на кожата; разяждащ, стрелкащ, в кожата; гризящ, в кожата.

Гъделичкане: в засегнатите части.

ТЪКАНИ [44]

Отделената кръв се съсирва бавно или изобщо не се съсирва.

Кожата и мускулите са отпуснати.

Усилва и регулира дейността на сърцето, когато то е загубило своята сила и дейността му е станала неравномерна.

(OBS :) Сърдечен тоник е и е полезен при delirium tremens вследствие на анемия на мозъка или отслабена сърдечна дейност; при истеричен припадък поради същите причини; при шок с колапс.

Не е диуретик per se, но чрез засилената дейност на лявата камера предизвиква увеличен приток на кръв към бъбреците и по този начин — диуреза.

Действа дълбоко върху мускулната тъкан на сърцето и артериите чрез пневмогастричните и вазомоторните нерви, като предизвиква слабост на тези тъкани, достигаща дори до парализа, причинява потискане на кръвообращението и прекъсване на пулсовите удари; вторично предизвиква и функционални разстройства на мозъка, бъбреците и храносмилателния апарат; главната характеристика е изключително бавният, интермитентен пулс.

(OBS :) Клапни пороци, при които в стадия на нарушение на компенсацията радиалните артерии показват необичайно ниско напрежение; но трябва да се дава само докато напрежението се повиши; тогава се установява нормална диуреза и воднянката с придружаващите я явления изчезва.

Разширени вени по очите, ушите, устните и езика.

Посиняване на кожата, особено на клепачите, устните, езика и ноктите; цианоза.

При пияници — конгестия на кръв към главата и сърцето.

Има специфично венозно отношение към бъбреците и може да действа палиативно при morbus Brightii.

Често, оскъдно и черно оцветено уриниране; подпухнали долни клепачи, подут корем и оточни крака; пулс 120, слаб; език с мръснобял налеп; постоянна суха, дразнеща кашлица със задух; œdema pulmonum. θ Скарлатинозна воднянка.

Всички видове воднянка със затруднено уриниране, бледо лице, прекъсващ пулс, тестовиден оток, който лесно хлътва при натиск с пръст; цианотични симптоми с припадане, когато има органични заболявания на сърцето.

Воднянка на вътрешните и външните части.

Отпуснато оточно подуване по цялото тяло.

Пробождащи болки в ставите.

Скрофулозно увеличение на жлезите.

Подагрозни възли.

ДОПИР. ПАСИВНО ДВИЖЕНИЕ. ТРАВМИ [45]

Допир: кожата е болезнена при; пулсиране в тялото при.

Натиск: областта на черния дроб е чувствителна към; по краката и бедрата остават ямки.

При повдигане в изправено положение: фатален синкоп.

Езда: световъртеж.

След порязване или рана: мудно изтичане на тъмна, гъста кръв.

КОЖА [46]

Повърхността, особено на крайниците, е студена; бавен пулс.

Обща бледност на кожата.

Пожълтяване на тялото, особено на конюнктивите.

Изпражнения почти бели; оскъдна кафява урина, чести напразни позиви за повръщане; голяма слабост. θ Жълтеница.

Цианоза.

Еластично бяло подуване на цялото тяло.

Сърбеж на кожата.

Стрелкащ, разяждащ сърбеж; гризящ сърбеж, усилващ се до непоносимо парещо боцкане, с редуващо се усилване и отслабване; кожата е болезнена при допир; гъделичкане в засегнатите части.

Пълзене по цялата кожа. θ Angina pectoris.

Черни пори по кожата; мастните фоликули се разязвяват.

Пъпки по гърба; обрив по ръцете; десквамация.

ЕТАП ОТ ЖИВОТА, КОНСТИТУЦИЯ [47]

През климактериума — внезапни приливи на топлина, последвани от голяма слабост, неравномерен пулс; слаба сърдечна дейност; и най-малкото движение предизвиква сърцебиене.

Нервно-лимфатични конституции.

Деца с много бял тен, светла коса и по-силно или по-слабо изразена склонност към скрофулоза; постскарлатинозна воднянка.

Момиче, æt. 1 1/2 години, скрофулозно; постскарлатинозна воднянка.

Момиче, æt. 3, добре хранено и здраво, след като в продължение на 8 дни страда от общо неразположение; остър хидроцефал.

Мъж, æt. 18; чести нощни полюции.

Млада жена, æt. 19, силна, добре сложена; emansio mensium.

Мъж, æt. 20, последици от прекомерни полови сношения и разврат.

Мъж, æt. 20, скулптор, нисък на ръст, но силен, иначе здрав; астма.

Г-жа R. R., æt. 26, руса, с добро телосложение, наследствена предразположеност към белодробни заболявания; викарна менструация.

Г-жа B., млада омъжена жена, предразположена към чести пристъпи на сърцебиене, била изложена на влага и студ; получила остра болка в тазобедрената става, която продължила около дванадесет часа, а след това, както самата тя се изразила, „отишла в главата ѝ“, и през следващите 6 или 8 седмици страдала от angina pectoris.

Josepha N., æt. 30; стомашно разстройство.

Жена, æt. 30, лимфатичен темперамент; интермитентна треска.

Жена, æt. 41, омъжвала се два пъти в рамките на 5 години, има едно дете от първия брак, а вторият е бездетен; има хипертрофия на сърцето и дилатация на дясната камера, с митрална и трикуспидална инсуфициенция; метрорагия.

Жена, æt. 48, неомъжена, с подагрозна диатеза, имала два пристъпа на подагра, вследствие на които се развили отклонения в областта на трикуспидалната клапа.

Жена, æt. 50, неомъжена, сантиментална и много възбудима, с ревматична предразположеност; сърцебиене.

Мъж, æt. 60; хипертрофия на сърцето.

John F. C., æt. 65, изтощен от чести заболявания; диария.

JT., æt. 65, с невъздържани навици, прикован към дома от 3 месеца и подложен на продължително алопатично лечение; сърдечна воднянка.

Жена, æt. 66; цианоза с давност един месец.

Жена, æt. 66, болна от 6 седмици; morbus ceruleus.

Sarah H., æt 66; сърцебиене, възникнало вследствие на скръб.

Г-жа F., æt. 69; сърдечно заболяване с обширна белодробна конгестия.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ [48]

Антидоти: сладко мляко с Fœnum græcum; растителни киселини, оцет, настойка от шикалки, етер, Camphor., Serpentaria. Пациентът да се държи в легнало положение и да му се дава алкохол. Препоръчва се танин, за да преципитира дигиталина в стомаха. Действието на малки дози може да бъде отстранено с Nux vom., Opium.

Антидотира: вино; Myrica cerifera (предизвиканата от нея жълтеница).

Съвместим с: Bellad., Bryon., Chamom., Cinchon., Lycop., Nux vom., Opium, Phosphor., Pulsat., Sepia, Sulphur, Veratr.

Несъвместим с: Cinchon. (усилва тревожността), Spir. nitr. dulc.

Сравнете : Алкалоиди с подобно действие, като Oleandrin, Scilliain, Adonidin, Neriin, Convalamarin, Antiarin, Helleborein. Acon . (тревожност, пулс) ; Ant. tart . (смъртно гадене) ; Apocynum (сърдечна воднянка) ; Arsen . (тревожност, слабост) ; Bellad . (пулсиращо главоболие, разширени зеници) ; Bryon . (стомах, жажда) ; Camphor . (студенина) ; Cinchon . (тревожност, дишане) ; Conium (прекъсваща и учестена сърдечна дейност) ; Ferrum (пикочен мехур) ; Kalmia (сърце, ревматизъм) ; Laches . (сън) ; Lobelia, Lycop . (слабо сърце) ; Natr. mur . (учестена и прекъсваща сърдечна дейност) ; Nux vom . (антидотно действие) ; Phosphor . (полови органи) ; Pulsat . (тъга и потиснатост) ; Spigel . (сърце) ; Sulphur (световъртеж, очи) ; Tabac . (смъртно гадене) ; Veratr . (слабост, студенина).