Sulphur

Sulphur Sulphur е толкова всеобхватно лекарство, че е донякъде трудно да се реши откъде да се започне.

То сякаш съдържа подобие на всички човешки болести и начинаещият, прочитайки патогенезата на Sulphur, естествено би могъл да си помисли, че няма да му е нужно друго лекарство, тъй като в него изглежда се съдържа образът на всички болести.

И все пак ще установите, че то няма да излекува всички човешки болести и че не е правилно да се употребява безразборно, както не бихте употребявали безразборно и което и да било друго лекарство. Изглежда, че колкото по-малко знае един лекар за Materia Medica, толкова по-често предписва Sulphur; и все пак то се предписва много често дори от добри лекари, така че границата между невежеството и познанията на лекарите не може да се прокара според честотата, с която те предписват Sulphur.

Външен вид: Пациентът Sulphur е слаб, върлинест, гладен, диспептичен човек с приведени рамене, но често лекарството трябва да се дава и на пълни, закръглени, добре охранени хора.

Типичен обаче е ъгловатият, слаб пациент с приведени рамене, особено когато е станал такъв вследствие на продължителни периоди на лошо храносмилане, нарушено усвояване и недостатъчно хранене. Състоянието Sulphur понякога възниква вследствие на продължително стоене затворен вкъщи и приспособяване на храната към стомаха.

Хората, които водят заседнал живот, затворени в стаите си за учене, размисъл и философски изследвания, и не се движат, скоро установяват, че трябва да се хранят само с най-простите храни — недостатъчни, за да поддържат организма — и накрая изпадат във философска мания.

Има и друга група пациенти, по чиито лица виждаме облика на Sulphur: мръсни, съсухрени хора с червени лица. Кожата изглежда лесно се влияе от атмосферните условия. Лицето му се зачервява при пътуване на открито както в много студено, така и във влажно време.

Кожата му е нежна и тънка и се изчервява при най-малкия повод; винаги изглежда червена и мръсна , колкото и да я мие. Ако е дете, майката може често да мие лицето му, но то винаги изглежда така, сякаш е било измито набързо и повърхностно.

Херинг нарича пациента Sulphur „дрипавия философ“.

Ученият Sulphur, изобретателят, работи денем и нощем с износени до скъсване дрехи и очукана шапка; косата му е дълга и неподстригана, а лицето — мръсно; кабинетът му е нечист , неподреден е; книги и отделни листове от книги са натрупани безразборно; няма никакъв ред. Изглежда, че Sulphur поражда това състояние на безредие, неподреденост и нечистота, състоянието „не ме е грижа как вървят нещата“ и състояние на егоизъм.

Той се превръща в лъжлив философ и колкото повече напредва в това състояние, толкова по-разочарован става, защото светът не го смята за най-великия човек на земята. Старите изобретатели работят и работят, но се провалят.

Оплакванията, възникващи при подобен случай, дори острите оплаквания, ще изискват Sulphur. Вземете такъв пациент и ще забележите, че носи риза, която не е свалял от седмици; ако няма съпруга, която да се грижи за него, би носил ризата си, докато тя сама не падне от гърба му.

Чистотата не е особено важна за пациента Sulphur; той смята, че не е необходима. Той е мръсен ; не вижда необходимост да сложи чиста яка и маншети и чиста риза; това не го безпокои. Sulphur рядко е показан при чистоплътни хора, но често е показан при онези, които не се смущават от нечистотата.

Миризма: Докато работех в обществената клиника, многократно съм забелязвал, че след Sulphur човек започва да обръща внимание на себе си и облича чиста риза, докато преди това винаги се е явявал с една и съща стара риза. И е удивително колко бързо пациентите Sulphur, особено малките деца, могат да изцапат дрехите си.

Децата имат изключително силна склонност към нечистоплътност. Майките ви разказват какви отвратително мръсни неща вършат малките деца, ако са пациенти Sulphur. Детето е предразположено към катарални секрети от носа, очите и други части и често изяжда секрета от носа си. Това е необичайно, защото зловонните миризми са нещото, от което пациентът Sulphur се отвращава. Той е свръхчувствителен към отвратителни миризми , но самите нечисти вещества яде и поглъща. Прилошава му дори от миризмата на собственото му тяло и на собствения му дъх.

Миризмата на изпражненията е толкова отвратителна, че го преследва през целия ден. Той мисли, че продължава да я усеща. Поради чувствителността си към миризми е по-чистоплътен по отношение на изхожданията си, отколкото по отношение на всичко останало. Обонянието му е преувеличено. Той непрекъснато си въобразява и търси зловонни миризми. Въображението му обикновено е толкова силно, че усеща миризмата на неща, които съществуват само в паметта му.

Пациентът Sulphur е нечистоплътен във всяко отношение. Той е жертва на отвратителни миризми. Дъхът му е зловонен, изпражненията — извънредно зловонни; половите му органи миришат отвратително, миризмата им се усеща в стаята въпреки дрехите и самият той също я усеща. Секретите винаги са повече или по-малко зловонни, със силни, отблъскващи миризми. Въпреки постоянното миене подмишниците излъчват остра миризма, а понякога цялото тяло отделя миризма като тази от подмишниците.

Секрети: Освен че са зловонни, секретите на Sulphur от всяка част на тялото са разяждащи . Пациентът Sulphur страда от катари на всички лигавици , а катаралните секрети навсякъде разраняват тъканите. При хрема секретът често разранява устните и носа.

Понякога останалата в носа течност щипе като огън, а когато влезе в допир с устната на детето, я изгаря — толкова е лютива; почти като състоянието при Sulphuricum acid , дотолкова се зачервяват докоснатите от нея части.

Има обилно бяло течение, което разранява половите органи. Редките изпражнения причиняват парене и разраняване около ануса. Ако при жена остане капка урина около половите органи, тя пари; много често не е достатъчно да се избърше, а трябва да се измие, за да се облекчи щипането.

При децата намираме разраняване около ануса и между седалищните части; цялата дължина на междуседалищната цепка е зачервена, разранена и възпалена от изпражненията. От тази склонност е изведен един ключов симптом, и то нелош: „всички течности изгарят частите, върху които преминават“, което означава същото, както да се каже, че течностите са лютиви и причиняват щипане. Това важи навсякъде при Sulphur.

Кожа

Пациентът Sulphur има всякакви видове обриви.

Има везикулозни, пустулозни, фурункулозни и лющещи се обриви, всички придружени от силен сърбеж , а някои — от секреция и нагнояване. Кожата, дори без никакъв обрив, сърби силно; сърби от топлината на леглото и от носенето на вълнени дрехи.

Много често пациентът Sulphur не може да носи нищо друго освен коприна или памук. Топлината в стаята ще го доведе до отчаяние, ако не може да достигне сърбящото място и да го разчеше. След разчесване има парене с облекчаване на сърбежа. След разчесване или след затопляне в леглото по цялото тяло избиват големи бели уртики със силен сърбеж и той продължава да ги разчесва, докато кожата се разрани или докато започне да пари; тогава настъпва облекчение на сърбежа.

Този процес продължава непрекъснато: ужасен сърбеж през нощта в леглото, а сутрин, щом се събуди, той започва отново и обривите сърбят и мокрят. На последователни групи избиват циреи и малки обриви, подобни на циреи, което прави лекарството полезно при импетиго.

Това лекарство е полезно при нагноявания . То предизвиква всякакви видове гнойни кухини, малки и големи абсцеси; абсцеси под кожата, в клетъчната тъкан и във вътрешните органи. Склонността към нагнояване е силно изразена при Sulphur. Жлезите се възпаляват и възпалението преминава в нагнояване.

Парене: Където и да има оплакване, съответстващо на Sulphur, ще откриете парене .

Всяка част пари; парене там, където има конгестия; парене на кожата или усещане за топлина в нея; парене тук-там на отделни петна; парене в жлезите, стомаха и белите дробове; парене в червата и правото черво; парене и щипане в хемороидите; парене при уриниране или усещане за топлина в пикочния мехур. Тук-там има топлина, но когато пациентката описва нещо особено типично за Sulphur, тя казва:

„Парене на ходилата, дланите и върха на главата.“

Паренето на ходилата много често се забелязва, след като пациентът се стопли в леглото. Пациентът Sulphur има толкова силна топлина и парене на ходилата нощем в леглото, че изважда краката си изпод завивките и спи с крака извън тях. При преглед ходилата и дланите на пациента Sulphur имат удебелена кожа, която пари при затопляне в леглото.

Много оплаквания се появяват при затопляне в леглото . Пациентът Sulphur не понася нито топлина, нито студ, макар да изпитва силна потребност от открит въздух. Той иска равномерна температура; значителните температурни промени го смущават.

Що се отнася до дишането му, когато изпитва силен задух, иска вратите и прозорците да бъдат отворени. Често обаче е принуден да държи тялото си покрито, но ако е облечен топло, го безпокоят сърбежът и паренето на кожата.

Време: По отношение на времевите влошавания нощните оплаквания са характерна черта.

Главоболието започва след вечерното хранене и се усилва с напредването на нощта; поради болката той не може да заспи. Има нощни болки и нощна жажда; нощни страдания и кожни симптоми, появяващи се след затопляне в леглото.

„Интермитентна периодична невралгия, влошаваща се на всеки 24 часа, обикновено в 12 A.M. или 12 P.M.“

Обедът е друго време на влошаване на оплакванията при Sulphur. Има втрисане по обед, температурата се повишава по обед, психичните симптоми се усилват по обед, главоболието е по-силно по обед. Оплакванията, които се появяват веднъж седмично — влошаване през седем дни — са друга особена характеристика на Sulphur.

Диария: За пациента Sulphur е характерен особен вид диария, отдавна известна като „диария на Sulphur“, макар много други лекарства да имат подобно състояние, а именно: диария, появяваща се рано сутрин.

Диарията на Sulphur принадлежи към времето между полунощ и сутринта, но най-често настъпва, когато той започне да мисли за ставане.

Диарията го изкарва от леглото.

Обикновено изпражненията са редки, воднисти; няма силно изхвърляне и не са много обилни, понякога са съвсем оскъдни, понякога жълти, фекални. След това сутрешно изхождане в много случаи няма повече безпокойство до следващата сутрин.

Много хора продължават година след година с този позив за изхождане, който сутрин ги изкарва от леглото. Пациентът страда от болка, коликообразни спазми, неспокойствие и пареща болезненост из червата. Изпражненията парят при преминаването си и всички части, с които влизат в допир, стават болезнени и разранени; има силно ожулване.

Желания и отвращения: Пациентът Sulphur е много жаден .

Той постоянно пие вода. Иска много вода.

Говори също за чувство на глад , за желание за храна, но когато седне на масата, храната му се отвращава, той се отвръща от нея и не я иска.

Не яде почти нищо, приема само най-простите и леки храни. Има силно желание за стимулиращи средства и алкохол и отвращение към мляко и месо; последните му причиняват неразположение и той се отвращава от тях.

Един от старите автори е извел от тези особености ключовия симптом „пие много и яде малко“.

Това е вярно за Sulphur, но много други лекарства имат същото. Що се отнася до използването на ключови симптоми, бих искал да ви внуша, че е добре да се съберат всички симптоми заедно с техните съпътстващи прояви. Не бива да се разчита много на един малък симптом, нито дори на два или три малки симптома. Трябва да се разгледат симптомите на целия случай и едва тогава, ако ключовите симптоми, характеристиките и всичко останало изграждат лекарството като цялостен и пълен образ, който прилича на целия пациент, то е подходящо.

Има празнота, настъпваща в 11 часа преди обяд. Ако изобщо има час през цялото денонощие, в който той изпитва глад, това е 11 часът. Струва му се, че не може да дочака обяда си.

За пациента на Sulphur е характерно и следното: той е много гладен около обичайните часове за хранене и ако храненето се забави, отпада и му се гади. Онези, които са свикнали да се хранят около 12 часа, ще изпитат това чувство на пълна празнота и глад в 11 ч. преди обяд. Свикналите да се хранят около 1 или 1:30 часа ще го изпитат около 12 часа. При много хора усещането за пълна празнота настъпва около един час преди обичайното време за хранене.

В сбит вид една силно характерна група за Sulphur е следната: усещане за пълна празнота и глад в стомаха в 11 ч. преди обяд, парене на ходилата и горещина в темето.

Тези три неща са били смятани за sine qua non на Sulphur, но те едва поставят началото на картината на Sulphur.

Кожа

При Sulphur съществува нездраво състояние на кожата независимо от обривите.

Кожата не зараства. Малките рани продължават да гноят; образуваните под кожата абсцеси се превръщат в малки отделящи секрет кухини с фистулни отвори, които дълго време просмукват и отделят секрет.

Sulphur предизвиква инфилтрация във възпалените части, така че те се уплътняват, а тези уплътнения остават с години. Когато възпалението е в жизненоважен орган, например белите дробове, тази инфилтрация невинаги може да бъде понесена; след пневмония тя оставя инфилтрати, наричани хепатизация.

Sulphur поражда същата склонност във възпалените части из цялото тяло и оттук произтича голямата му полза при хепатизация.

Sulphur е много полезно лекарство, когато пациентът не реагира след продължително заболяване поради определено състояние на организма — псорно състояние. Когато пациентът наближава края на остро заболяване, той става слаб и изтощен. Възпалителното състояние завършва с нагнояване и инфилтрации; пациентът е слаб, силно уморен и изтощен и има нощни изпотявания.

Той не се възстановява след тиф или друго остро заболяване. Възстановителните процеси са бавни, организмът е муден и уморен и след острото заболяване нормалният ред не се възстановява. Sulphur често става много полезен при такива състояния. Старите пияници отслабват и изпитват неудържимо влечение към алкохола; не могат да се въздържат от спиртни напитки. Желаят силни и лютиви неща, не искат никаква храна, а само студена вода и алкохолни напитки. Продължават да пият, докато се изтощят силно, и тогава започват оплакванията им. Sulphur временно ще премахне това влечение към пиенето и ще укрепи пациента.

Тъканите сякаш стават слаби, така че съвсем лек натиск причинява болезненост, понякога възпаление и нагнояване. При пациента на Sulphur лесно се появяват декубитални рани, тъй като кръвообращението е слабо. Уплътняването вследствие на натиск също е силно изразен белег.

Sulphur има мазоли от натиск, вроговявания от натиск. Тези поражения възникват лесно. Ако обувката притиска кожата на някое място, се образува голям мазол или изпъкнало възпалено кокалче. Там, където зъбите влизат в допир с езика и други части на устната кухина, се образуват възелчета, които с течение на времето започват да се разязвяват.

Това е бавен процес с парене и жилене. Пораженията могат да преминат в ракови заболявания. Развитието им може да се отложи задълго, а впоследствие те да придобият злокачествен характер. Ракът е израстък на определено състояние в организма, а това състояние може да възникне вследствие на поредица от състояния. Не става дума за едно непрекъснато състояние, но злокачественото може да последва доброкачественото. Sulphur премахва тези състояния, когато симптомите съответстват.

При Sulphur забелязваме ясно изразени признаци на нарушение във вените. Това е венозно лекарство, с много венозни оплаквания. Вените изглеждат отпуснати и кръвообращението е вяло. Тук-там лицето придобива зачервен вид от леко дразнене, от времето или от дразнене от дрехите.

Подуване на лицето. Sulphur има разширени вени; най-силно изразени са хемороидалните вени, които са разширени, парят и жилят. Варици на крайниците. Вените дори се разязвяват, разкъсват се и кървят. При преминаване от студено място в топла среда пациентът страда от разширяване на вените, подпухналост на ръцете и краката и усещане за пълнота в цялото тяло.

Пациентът на Sulphur отслабва, а особен белег е измършавяването на крайниците при издут корем. Коремът е подут, с къркорене, парене и болезненост, а наред с издутия корем има измършавяване на всички останали части. Мускулите на шията, гърба, гръдния кош и крайниците се стопяват; коремните мускули също са атрофирали, но самият корем е силно издут. Това състояние се среща при маразъм.

Подобно състояние ще откриете при Calcarea; при жените, нуждаещи се от Calcarea, ще забележите силно уголемяване, издуване и твърдост на корема със съсухряне на всички останали части на тялото.

При Sulphur има горещи вълни към лицето и главата, подобни на онези, които жените имат през климактериума. Горещата вълна при Sulphur започва някъде в сърдечната област, обикновено се казва в гръдния кош, и се усеща така, сякаш отвътре в тялото топла жар се надига към лицето. Лицето е червено, горещо и пламнало и накрая горещината завършва с изпотяване.

Горещи вълни с изпотяване и зачервено лице; главата е цялата пламнала. Понякога пациентката описва усещане, сякаш в тялото има гореща пара, която постепенно се издига нагоре, след което тя плувва в пот. Понякога ще видите жена с леки тръпки, последвани от горещи вълни и червени петна по лицето; тогава тя си вее енергично, не може да си вее достатъчно бързо и иска вратите и прозорците да бъдат отворени.

Това е характерно за Sulphur, както и за Lachesis и много други лекарства. Когато вълните започват в гръдния кош, около сърцето, картината прилича повече на Sulphur, но когато започват в гърба или стомаха — повече на Phosphorus.

Сред другите общи влошавания при Sulphur имаме влошаване от стоене прав. Всички оплаквания се влошават при продължително стоене прав. Стоенето прав е най-трудното положение за пациента на Sulphur; от него се влошават объркаността на ума, замайването, стомашните и коремните симптоми, усещането за разширяване и пълнота на вените и тегленето надолу в таза при жените. Ако е на крака, пациентката трябва да седне или да продължи да се движи. Тя може да ходи сравнително добре, но се влошава, когато стои неподвижно.

Влошаването след сън се среща при много от оплакванията на Sulphur, но особено при тези на ума и сетивната сфера. Повечето оплаквания на Sulphur са също по-силни след хранене.

Пациентът на Sulphur се влошава от къпане. Той се бои от банята. Не се къпе и според общото си състояние принадлежи към „великото немито множество“. Не може да се изкъпе, без да хване „настинка“.

Детски оплаквания. Малки нехранимайковци с мръсни лица и мръсна кожа, предразположени към нощни пристъпи на делириум, страдащи силно от болки в главата, имали мозъчни заболявания, застрашени от хидроцефалия или прекарали менингит, се нуждаят от Sulphur.

Sulphur ще изчисти конституционалното състояние, когато други лекарства не са успели да обхванат целия случай, защото действието им не е достатъчно дълбоко. Ако кърмачето не се развива правилно, ако костите не растат и фонтанелите се затварят бавно, лекарството може да бъде Calcarea carbonica, а Sulphur е следващото по значение при такъв забавен растеж.

Не бихте предположили, че пациентът на Sulphur е толкова нервен, колкото е в действителност, но той е изпълнен с възбуда; лесно се стряска от шум, събужда се стреснат, сякаш е чул топовен гръм или е видял „призрак“.

Пациентът на Sulphur страда от много смущения на съня. Той е много сънлив през първата част на нощта и понякога спи до 3 ч. сутринта, но от този час нататък сънят му е неспокоен или изобщо не спи. Бои се от дневната светлина, иска отново да заспи, а когато заспи, трудно може да бъде събуден и иска да спи до късно сутринта. Тогава той си почива най-добре и сънят му е най-дълбок. Ужасни сънища и кошмари силно смущават съня му.

Когато симптомите съответстват, Sulphur ще се окаже лечебно средство при еризипел. За еризипела само като наименование нямаме лекарство, но когато пациентът има еризипел и симптомите му съответстват на тези на Sulphur, можете да го излекувате със Sulphur.

Ако помните това разграничение, ще можете да разберете какво означава Хомеопатията: тя лекува пациента, а не името, с което се нарича болестта.

В целия организъм пациентът на Sulphur е измъчван от приливи на кръв тук и там, с пълнота в главата, които по-горе описахме като горещи вълни. Sulphur има ясно изразени фебрилни състояния и може да се използва при остри заболявания.

Той е едно от естествено допълващите лекарства на Aconite и когато Aconite е подходящ за острите обостряния и ги премахне, много често Sulphur съответства на конституционалното състояние на пациента.

Sulphur е подходящ при най-мъчителните „скрофулозни“ оплаквания у хора с разстроена конституция и нарушено усвояване. Има дълбоки язви с неравни краища по долните крайници, лениви язви, язви, които не гранулират. Те парят, а оскъдната влага, която се просмуква от тях, изгаря околните части. Често е показан при варикозни язви, които лесно кървят и силно парят.

При стари случаи на подагра Sulphur е полезно лекарство. Това е дълбокодействащо лекарство и в повечето случаи ще задържи подаграта в крайниците, тъй като посоката на действието му е навън — от центъра към периферията.

Подобно на Lycopodium и Calcarea, когато е правилно приложен при стари подагрозни състояния, без наличие на значителни органични изменения, той ще задържи ревматичното състояние в ставите и крайниците.

Sulphur, подобно на Silicea, е опасно лекарство за прилагане при структурно заболяване на жизненоважни органи, особено на белите дробове.

Когато е показан от симптомите, Sulphur често излекува стари фистулни ходове и довежда стари абсцеси до нормално състояние, така че да започнат да отделят нормална гной. Той ще отвори абсцеси, които се развиват много бавно и не показват никаква активност; ще намали възпалени жлези, които са уплътнени и са на път да нагноят, когато симптомите съответстват.

Но това е опасно лекарство за прилагане при напреднали случаи на белодробна фтиза и ако бъде дадено, не трябва да се предписва в най-високите потенции. Ако има много болезнени симптоми и смятате, че Sulphur трябва да бъде приложен, използвайте 30-та или 200-та потенция.

Не се опитвайте да спрете нощните изпотявания, които настъпват в напредналите стадии, дори ако по симптомите Sulphur изглежда показан; истината е, че той не е показан. Лекарство, което е опасно в даден случай, не бива да се смята за показано, дори симптомите да са сходни.

При стари случаи на сифилис , когато псоричното състояние преобладава, може да е необходим Sulphur. Sulphur рядко е показан, когато сифилитичните симптоми преобладават, но когато те са били потиснати с Mercury и болестта само се задържа в латентно състояние, Sulphur ще антидотира Mercury и ще позволи на симптомите да се развият и първоначалното състояние да се върне, за да може да бъде видяно.

Голямата вреда, причинявана от алопатите, се дължи на това, че те искат да прикрият всичко, което съществува в организма; действат така, сякаш се срамуват от всичко в човешкия род; докато Хомеопатията се стреми да разкрие всичко в човешкия род, да антидотира лекарствата, които го прикриват, и да освободи потиснатите болести.

Вярно е, че много пациенти не желаят Хомеопатия, защото не искат сифилитичният им обрив да стане видим; не искат доказателствата за тяхното неблагоразумие да излязат наяве, но Хомеопатията се стреми именно към това. Състоянията, които съществуват в организма, ще се проявят при правилно хомеопатично лечение. Sulphur извежда оплакванията на повърхността, за да могат да бъдат видени. Той е общ антидот с широко действие .

Потискания: Това лекарство често е необходимо при потискане на обриви вследствие на студ и лекарства, дори вследствие на Sulphur. То е велико лекарство за проявяване на нещата, които са били прикрити; затова ще видите Sulphur във всички списъци с лекарства, полезни при потиснати обриви или при каквото и да било, потиснато с лекарства.

Дори когато остри обриви са били потиснати, Sulphur се превръща в ценно лекарство. При потисната гонорея Sulphur често е лекарството, което възобновява течението и възстановява състоянията, принудени да изчезнат. Потиснатите симптоми трябва да се върнат, иначе излекуването е невъзможно.

Sulphur е лекарството, за което още от началото на неговата история, от времето на Hahnemann и по негова препоръка, трябва да се мисли, когато има оскъдност на симптомите, въз основа на които да се предпише , тоест при латентно състояние на симптомите, дължащо се на псора. В това състояние той е прилаган с такава полза, че дори лекарят, който предписва рутинно, е усвоил този факт.

Когато привидно (повърхностно) добре показаните лекарства не успяват да овладеят трайно случая и не могат да се открият симптоми за по-подходящо лекарство, вярно е, че Sulphur въздейства дълбоко върху организма и след него лекарствата действат по-добре.

Това е добре установено от опита. Понякога ще установите, че сте дали лекарство, което изглежда добре показано, но то не овладява случая; тогава давате следващото най-добре показано лекарство, а после и следващото, със същия резултат.

Ще започнете да се питате защо е така, но ще видите, че макар случаят да не изисква ясно Sulphur, след прилагането му той така точно съответства на подлежащото състояние — а псората толкова често е подлежащото състояние, — че кара лекарствата да действат по-добре.

Това наблюдение е потвърждавано от времето на Hahnemann насам от всички стари майстори.

Такива мерки са необходими само когато симптомите са оскъдни и след продължително проучване се налага да се прибегне до онова, което изглежда най-добро — мерки, мерки, оправдани до известна степен от наблюдението и от познаването на състоянията, лежащи в основата на конституцията на целия човешки род.

Знаем, че в основата на тези случаи с малко симптоми лежи латентно състояние и че то е или псора, или сифилис, или сикоза. Ако се знаеше, че е сифилис, бихме избрали водещото лекарство от групата средства с картина, наподобяваща сифилис.

Ако се знаеше, че е сикоза, бихме избрали водещото лекарство от групата средства с картина, наподобяваща сикоза. Sulphur стои начело на списъка с лекарства, чиято картина наподобява подлежащата псора; затова, ако се знае, че подлежащата конституция е псорична и случаят е замаскиран, Sulphur ще разкрие латентната причина и дори да не действа пряко лечебно, вярно е, че се появява по-пълна картина на симптомите. И както Sulphur съответства на псората, така Mercurius съответства на сифилиса, а Thuja — на сикозата.

Във въгледобивните райони на Пенсилвания работещите в мините и живеещите в близост до тях често се нуждаят от Sulphur. Знаем, че въглищата не са съставени от Sulphur; в тях има и много други вещества, но хората, които боравят с въглища, често се нуждаят от Sulphur. Лицата, които постоянно смилат каолин и различните материали, използвани за производството на порцелан, както и работещите с камък, особено се нуждаят от Calcarea и Silicea , но работещите във въглищните мини често се нуждаят от Sulphur.

Тези пациенти изглеждат като пациенти на Sulphur; имат характерния облик и дори когато симптомите им са локализирани и изискват други лекарства, няма да получите добро действие от тях, докато не им дадете една доза Sulphur, след която подобрението продължава.

Някои смятат, че това се дължи на голямото количество Sulphur във въглищата. Можем да теоретизираме по тези въпроси колкото пожелаем, но не бива да придобиваме навика да антидотираме ниските потенции с високи.

Използвайте този метод само като dernier ressort . Когато няма симптоми, които да посочат лекарството, тогава е време да експериментираме, но това е оправдано само когато се прави от подходящ човек, защото такъв човек не излиза извън границите. Той знае как да даде лекарството си. Такъв човек се ръководи от симптомите във всеки отделен случай дотолкова, доколкото симптомите се изявяват.

При възпалителни състояния под действието на Sulphur. се наблюдава пурпурновиолетов вид на възпалените части и венозно препълване.

При морбили , когато обривът се появява с такъв пурпурновиолетов цвят, много често е необходим Sulphur.

Sulphur е велико лекарство при морбили.

При това заболяване рутинно предписващият може да се справи сравнително добре с Pulsatilla и Sulphur, като понякога са необходими Aconite и Euphrasia . Sulphur особено ще промени хода на случая, когато кожата е тъмносинкава и обривът при морбили не избива. Този пурпурновиолетов цвят може да се види навсякъде — при еризипел, при болки в гърлото, често по предмишниците, краката и лицето.

Ужасните последици от ваксинация често се излекуват със Sulphur. В това отношение той съперничи на Thuja и Malandrinum .

Психика

В психичното състояние, което разкрива истинската личност и показва действителната вътрешна същност, виждаме, че Sulphur покварява чувствата на човека и го довежда до силно изразен егоизъм.

Той не мисли за ничии желания и стремежи, освен за своите. Всичко, което замисля, е за негова собствена полза. Този егоизъм пронизва пациента на Sulphur. Липсва благодарност.

Философската мания също е изявена черта. Мономания за изучаване на странни и абстрактни неща, окултни неща; неща, които са отвъд познанието; изучаване на различни неща без каквато и да е основа за разсъждение; задълбочаване в странни и особени въпроси.

Sulphur е излекувал това последователно проследяване от едно нещо към друго в търсене на първопричината. Излекувал е пациентка, която не правела нищо друго, освен да размишлява какво е причинило това, онова и другото, докато накрая проследявала всичко обратно до Божието провидение и после питала:

„Кой е създал Бог?“

Тя седяла в някой ъгъл, брояла карфици и се чудела, размишлявайки над неразрешимия въпрос: „Кой е създал Бог?“

Една жена не можела да види нищо, изработено от човек, без да попита кой го е направил. Никога не оставала удовлетворена, докато не откриела човека, който го е направил, а после искала да знае кой е бил баща му; сядала и се чудела кой е той, дали е ирландец и тъй нататък.

Това е характерна черта на Sulphur. Това е такъв вид разсъждение, при което няма надежда за откритие и не е възможен никакъв отговор. Това не е философия, която има основа и може да бъде проследена докрай — последователно разсъждение върху истинни неща, — а фанатичен вид философия без основа, която изтощава човека.

Sulphur изпитва отвращение към последователното и подредено извършване на нещата, отвращение към истинската работа, отвращение към систематичната работа. Пациентът на Sulphur е нещо като изобретателен гений . Когато в ума му възникне идея, той не може да се освободи от нея.

Следва я и я следва, докато накрая случайно не попадне на нещо, и много често именно така се изобретяват разни неща. Такъв е пациентът на Sulphur. Често е невеж, но си въобразява, че е велик човек; презира образованието, презира книжовните хора и техните постижения и се чуди защо не всеки вижда, че той стои над образованието. Друг път този пациент изпада в религиозна меланхолия , като размишлява не върху разумната религия, а върху нелепи идеи за самия себе си. Моли се постоянно и непрекъснато, винаги е в стаята си и стене от отчаяние. Мисли, че чрез греховете си е изгубил времето на благодатта.

Пациентът, нуждаещ се от Sulphur, често е в състояние на умствена притъпеност и обърканост , с неспособност да събере мислите и идеите си; липсва концентрация. Ще седи и няма да задържа продължително мисълта си върху нищо, без да прави усилие да съсредоточи ума си върху каквото и да било. Сутрин се събужда с притъпен ум, чувство за пълнота в главата и световъртеж. Световъртеж на открито. На открито се появява хрема с това чувство за пълнота в главата и притъпеност, така че настъпва обърканост на ума.

В книгите има един широко използван израз.

„Безсмислено щастие и гордост; мисли, че притежава красиви неща; дори дрипите му се струват красиви.“

Такова състояние се е срещало при душевноболни и при хора, които не са били душевноболни по никакъв друг начин, освен по отношение на тази единствена идея.

Пациентът на Sulphur изпитва отвращение към делова работа . Ще седи без работа и ще остави жена си да пере за хората и да „работи, докато си изтрие ноктите“, за да се грижи за него; той мисли, че тя само за това става.

Изтънчеността сякаш е изчезнала от пациента на Sulphur. Sulphur е пълната противоположност на всяка педантична спретнатост. Arsenicum е типичният педантично спретнат пациент и тези две лекарства представляват противоположни крайности. Arsenicum иска дрехите му да бъдат спретнати и чисти, иска всичко да бъде добре окачено на закачалките, иска всички картини да бъдат правилно окачени на стената, иска всичко да е спретнато и хубаво; затова пациентът на Arsenicum е наричан „пациентът с бастуна със златна дръжка“ поради своята спретнатост, педантичност и чистоплътност.

Пациентът на Sulphur е пълната противоположност на всичко това.

„Няма склонност към нищо — работа, удоволствие, говорене или движение; леност на ума и тялото.“

„Пресищане от живота; копнеж за леност на ума и тялото.“

„Пресищане от живота; копнеж за смърт.“

„Твърде ленив, за да се раздвижи, и твърде нещастен, за да живее.“

„Страх да бъдат измити (при деца).“

Да, те ще плачат с пълна сила, ако трябва да бъдат измити. Пациентът на Sulphur се бои от водата и се простудява от къпане.

Що се отнася до взаимоотношенията му, Sulphur не бива да се дава непосредствено преди Lycopodium . Той принадлежи към редуваща се група: Sulphur, Calcarea, Lycopodium .

Първо Sulphur, след това Calcarea, после Lycopodium , а след него отново Sulphur, тъй като той действа добре след Lycopodium. Sulphur и Arsenicum също са свързани.

Много често ще лекувате известно време даден случай със Sulphur, след което ще се наложи за известно време да дадете Arsenicum, а после отново да се върнете към Sulphur. Sulphur действа добре след повечето лекарства за остри състояния.

Пациентът на Sulphur е измъчван от силно замайване . Когато излезе на открито или стои прав по-продължително време, му се завива свят. При ставане сутрин чувства главата си затъпяла, а когато се изправи на крака, е замаян.

Той се чувства затъпял и уморен, сънят не го освежава и „всичко се върти“. Нужно му е известно време, за да възстанови равновесието си. След сън бавно успява да се съвземе. Тук виждаме влошаването от сън и от стоене прав.

Глава

Главата дава множество симптоми.

Пациентът на Sulphur е склонен към периодични главоболия с гадене; конгестивни главоболия, усещане за силен застой със зашеметеност, придружено от гадене и повръщане. Главоболие с гадене веднъж седмично или на всеки две седмици — характерното влошаване през седем дни.

Повечето главоболия, които се появяват в неделя при работещи хора, се лекуват със Sulphur. Можете да си обясните това. Неделя е единственият ден, в който той не работи; сутринта спи до късно и става с главоболие, обхващащо цялата глава, с притъпеност и конгестия. Заетостта и активността предотвратяват главоболието през седмицата.

Други имат периодични главоболия през седем до десет дни, с гадене и повръщане на жлъчка. В други случаи той може да има главоболие, продължаващо два или три дни — конгестивно главоболие. Главоболие с гадене без повръщане или главоболие с повръщане на жлъчка. Главоболието се влошава при навеждане, обикновено се облекчава в топла стая и от прилагане на топлина; влошава се от светлина, откъдето идва желанието да затвори очи и да отиде в тъмна стая; влошава се от сътресение и след хранене.

Цялата глава е чувствителна, очите са зачервени и често има сълзотечение, с гадене и повръщане. Понякога главоболия при хора, които постоянно страдат от силна горещина в темето; върхът на главата е горещ и пари и той иска върху него да се поставят студени кърпи. Тези главоболия, свързани с горещина, често се облекчават от студ, но в останалите случаи главата се облекчава в топла стая.

Главата се усеща затъпяла и понякога той не може да мисли. Всяко движение влошава състоянието му; по-зле е след ядене и пиене, по-зле от приемане на студени напитки в стомаха и по-добре от топли напитки. Когато има главоболие, лицето е конгестирано; яркочервено лице. Главоболия при хора с червено, мръсно или жълтеникаво лице, с венозен застой в лицето; очите и кожата са конгестирани; лицето е подпухнало и има венозен вид.

Sulphur е полезен при хора, които стават сутрин с главоболие, замайване и зачервено лице; при хора, които казват, че знаят, че по някое време през деня ще получат главоболие, защото сутрин лицето им се усеща силно напрегнато и е зачервено, а очите са червени.

Преди появата на главоболието пред очите има трептене, цветно трептене. Искри, звезди, зъбци на трион и зигзаги предвещават главоболието. При някои главоболия на Sulphur, които съм наблюдавал, пред очите се появява особена фигура: ромбоидна форма, разположена косо, със зъбци като на трион по горната страна и с тяло, изпълнено с петна.

Понякога тази фигура се вижда от едната страна на наблюдавания предмет, понякога от другата, но се вижда еднакво ясно и с двете очи едновременно.

Тези зъбци като на трион представляват светлинни проблясъци, а основата на фигурата става все по-тъмна, докато се появят всички цветове на дъгата. Винаги когато разстрои стомаха си, той получава това особено зрително явление. Понякога то се появява сутрин след хранене, а понякога по обяд след хранене. Появява се също, когато вечер е гладен и отлага храненето. Тези зигзаги много често се появяват заедно с онова гладно усещане за пълна празнота в стомаха.

Същата картина — подобни зигзаги и трептения преди главоболието — имаме и при Natrum muriaticum и Psorinum. Те предупреждават за главоболие. Тези зигзаги, трептения, искри, звезди и неправилни фигури се появяват периодично пред очите и могат да продължат около час. В главата има силно пулсиране. Сутрешни главоболия и главоболия, появяващи се по обяд. Също и вече споменатите главоболия, които започват след вечерното хранене и се усилват през нощта, възпрепятствайки съня.

Окосмена част на главата: По външната част на главата сърбежът е неописуем; постоянен сърбеж, сърбеж при затопляне в леглото.

По-зле е от топлината на леглото, но същевременно е по-зле и от студ. Сърбящи обриви; люспести, влажни и сухи обриви; мехурчета, пъпки, пустули и циреи; обриви изобщо по окосмената част на главата. Много пърхот в косата и косопад. Фонтанелите се затварят бавно.

„Влажен, зловонен обрив по върха на главата, изпълнен с гной, засъхващ в медоподобни корички. Tinea capitis.“

„Влажен зловонен обрив с гъста гной, жълти корички, кървене и парене.“

Косата е суха, опада и т.н.

Има множество симптоми, които в миналото биха били наречени скрофулозни, но които ние разпознаваме като псорични. Съществува склонност всяка „настинка“ да се локализира в очите. Отделяне на слуз и гной от очите. Разязвяване и задебеляване на клепачите, клепачи, извърнати навън или навътре, опадане на миглите; зачервено и раздразнено състояние.

Очи

Ако кажем „очни оплаквания при пациент на Sulphur“, това би обхванало всякакви очни заболявания.

Sulphur има многобройни очни симптоми. Очни симптоми с обриви по лицето и окосмената част на главата, със сърбеж на кожата, особено при затопляне в леглото. Катарални очни симптоми, които се влошават от измиване.

Когато не само очите се влошават от къпане, но и самият пациент се влошава от него и изпитва страх от къпането, когато има сърбеж, който се влошава от топлината на леглото, склонен е към хронични главоболия с гадене и има горещина по върха на главата — при такива съпътстващи признаци очните му симптоми, независимо от естеството им, ще бъдат излекувани от Sulphur. Sulphur е излекувал катаракта и ирит, възпалителни състояния и помътнявания, както и всякакви „зрителни халюцинации“ (появяващи се с главоболията).

„Трептене пред очите“ (както е описано).

„Малки тъмни точици; тъмни точки и петна; сякаш черни мушици плуват недалеч от очите; светлината от газов пламък или лампа изглежда обкръжена от ореол“ и т.н.

Пред очите се появяват толкова много от тези особени образи, но всички са при конституцията на Sulphur.

„Пареща горещина в очите, болезнено щипане.“

Всяка „настинка“ се локализира в очите, т.е. когато очните симптоми вече са налице, те се усилват, а когато липсват, всяка „настинка“ ги предизвиква.

Уши

Ушите са предразположени към катар.

От общите симптоми научихте, че катаралното състояние е много силно изразена черта на Sulphur. Никоя лигавица в тялото не е пощадена; от всички има катарални секрети — обилни, понякога гнойни, понякога кървави. Очите и ушите не правят изключение.

Катаралното състояние продължава при пациента, докато настъпи глухота. Задебеляване на лигавицата и на тъпанчевата мембрана. Всякакви странни шумове в ухото, докато слухът се загуби. След като са настъпили структурни изменения и се е появила глухота, дори ако глухотата не може да бъде излекувана, можете да излекувате пациента.

Когато пациентът иска да знае дали глухотата му може да бъде излекувана, никога не можете да му дадете категоричен отговор. Много от нарушенията са в средното ухо и тъй като не можете да го изследвате, не знаете доколко са настъпили структурни изменения. Можете само да кажете, че това ще може да се установи, ако пациентът бъде излекуван в достатъчна степен. Ако структурните изменения не са много тежки, те ще изчезнат, след като пациентът бъде излекуван.

Ако вътрешните части са разрушени, ако има сух атрофичен катар на средното ухо, едва ли можете да очаквате да възстановите това средно ухо. То е разрушено; частите, необходими за възприятието, вече не регистрират усещания, защото са атрофирали. Можете да говорите на пациента единствено за перспективите да излекувате него .

Не допускайте в ума си мисълта да лекувате орган. Доколкото е възможно, не допускайте тази мисъл и когато хората искат да локализирате болестта в органите, мълчете, защото единствено пациентът е болен.

Мислете колкото е възможно повече за болния пациент и колкото е възможно по-малко за наименованието или патологичните състояния на органите. Затова, когато пациентите казват:

„Докторе, можете ли да излекувате слуха ми?“, отговорете им:

„Първо трябва да бъдете излекуван Вие. Първото и най-важното е да излекуваме Вас.“

Излекувайте пациента и след това ще се види какво може да се направи за ухото, за слуха. Това поддържа ума ви в правилна нагласа и ви поставя в правилно отношение към пациента. Ако през цялото време говорите за ухото, пациентът ще ви измъчва непрестанно заради него.

„Кога ще направите нещо за ухото ми? Кога ще мога да чувам?“

Започнете с разбирането, че трябва да се лекува целият пациент. Помнете първо пациента и му дайте да разбере това. Идеята пациентът да ходи при специалист по ушни заболявания трябва да се обезкуражава, освен ако няма на разположение хомеопат.

Трябва да се лекува заболяване на цялото тяло. Не съществува такова нещо като ушно заболяване, разглеждано отделно от конституционалното състояние на самия пациент. Sulphur има „чести запушвания на ушите, особено при хранене или издухване на носа“.

„Шумове в ушите.“

Различни видове възпаление. Секрети от ушите при пациент на Sulphur.

Виждате, че избягвах да кажа, че Sulphur е лекарство за ушите. Много пъти ще излекувате пациентите от тези „местни заболявания“, ако изберете лекарствата според пациентите, докато местните симптоми никога не биха ви насочили към това лекарство.

Никога не бихте помислили за Sulphur само заради ухото или заради пролапса на матката, но пациентът се нуждае от Sulphur и след като сте го дали, с удивление виждате как органите се връщат в ред, след като конституцията на пациента е приведена в ред.

Понякога лекарят предписва срещу болки, локализирани тук-там в тялото, и следва неуспех. Той претърсва лекарствата от край до край, за да намери някакъв особен вид болка, наподобяваща болката на пациента. Трябва да лекувате пациента и да не се занимавате с незначителни болки.

Ако искате, не вземайте тази болка предвид, но намерете лекарство за пациента. Ако тази болка присъства в картината на лекарството — добре; ако не, не се занимавайте с нея. Не се занимавайте с малките симптоми. При лечението на пациента можете да оставите настрана дори най-изявения ключов симптом .

Понякога тази конкретна болка е единственият симптом, който пациентът иска да бъде излекуван, но ако е стар симптом, той ще изчезне последен. При такива обстоятелства пациентът ще ви измъчва непрестанно с въпроси кога тази болка ще бъде излекувана, но ако познавате въпроса, няма да очаквате да облекчите болката още първия път; ако я облекчите, ще знаете, че сте допуснали грешка, защото по-късните симптоми трябва да изчезнат първи .

Понякога, за да задържите пациента, е необходимо да кажете:

„Този симптом не трябва да бъде излекуван първи; първо ще изчезнат онези малки симптоми, на които не отдавате особено значение.“

Ще задържите този пациент за цял живот просто защото сте казали истината, просто защото сте му показали, че знаете . Такава практика се придобива почтено.

Нос

Катаралните заболявания на носа са изключително мъчителни при Sulphur.

„Миризма пред носа като от стар катар“ — и носът при Sulphur, това катарално състояние, е толкова мъчително, че миризмите му причиняват гадене. Той мисли, че усеща миризмата на собствения си катар и че другите също я усещат. Миризмата на този стар катар или на нечистотии постоянно му причинява гадене. Склонен е към хреми; постоянно кихане, запушване на носа. При хрема четем: „течаща, сякаш вода се стича от носа“.

Всички секрети от носа са разяждащи и парещи.

Това е характерно състояние при Sulphur. Всеки път, когато „настине“, се появява хрема. Той не може да се изкъпе, не може да се прегрее, не може да влезе на студено място и не може да се преумори, без да получи тази „настинка в носа“.

Промените във времето предизвикват нов пристъп. Наблюдавал съм при мнозина от онези възрастни хора, които имат навика през пролетта да приемат големи количества Sulphur против циреи и като пролетно очистително, че през останалата част от годината страдат от хрема и от различните оплаквания на Sulphur.

Ако успеете да издирите някои от тези стари привърженици на Sulphur, ще получите много добра картина на Sulphur, която е интересна за наблюдение от лекаря хомеопат. Той е склонен също към кръвотечение от носа, сухи язви и корички в носа.

Лице

Достатъчно подробно описах общия вид на лицето при Sulphur, но трябва особено да помним венозния застой, нечистия вид, червените петна, болнавото изражение и вида на лъжливо пълнокръвие. Това е лице, което преминава от бледо към червено — бледо лице, което лесно се променя и се зачервява от вълнение, в топла стая, от най-слаба стимулация и особено сутрин. Обриви по лицето.

Периодични невралгии от най-силно изразен характер, особено от дясната страна на лицето. Продължителни и упорити десностранни невралгии. Устойчиви невралгии у хора, живеещи в маларичен климат, когато дадените срещу невралгията краткодействащи лекарства, като Belladonna и Nux vomica , са облекчили страданието само за кратко. Ако при проучването на целия случай установите, че той е пациент на Sulphur, Sulphur ще излекува невралгията трайно.

Sulphur лекува еризипелно възпаление на лицето. При Sulphur еризипелът започва от дясната страна на лицето и около дясното ухо; има значително подуване на дясното ухо и процесът се разпространява бавно, вяло и е необичайно виолетов. Целият пациент излъчва неприятна миризма и е нечистоплътен; въпреки миенето кожата му изглежда набръчкана, съсухрена и като сушено говеждо месо.

Sulphur не е толкова подходящ за случаите, които настъпват бързо и с голяма сила, с везикули и огромни були, но подхожда на онези случаи, при които в началото по лицето се появява петнисто, мътночервено петно, на малко разстояние от него — друго, а след това още едно; те сякаш всички се сливат и след около седмица се развива вяло еризипелно състояние, вените изглеждат разширени и пациентът преминава към състояние на безсъзнание.

Ще се удивите какво може да направи Sulphur в такъв случай, който се развива бавно, сякаш жизнеността не достига, за да се разгърне — бавно, вяло еризипелно възпаление. Докато, ако лекарството е Arsenicum, Apis или Rhus tox , процесът се разпространява бързо. При Arsenicum и Apis има парене като от огън, а при Rhus върху еризипелните участъци има мехури.

Понякога цялото лице при Sulphur е покрито с участъци от влажни, лющещи се, сърбящи екзематозни обриви. Crusta lactea, обхващаща окосмената част на главата и ушите, с мокрене и дебели жълти корички, натрупващи се една върху друга, със силен сърбеж, който се влошава при затопляне в леглото. Детето спи без завивки. Ако сърбежът е по покритите части, той се усилва, когато те се затоплят. Тези обриви са свързани с очни заболявания и катарални поражения на очите и носа.

Пациентът на Sulphur има дебели налепи по устните, покрити с корички устни, напукани устни и цепнатини около устните и в ъглите на устата. Слюнката изтича от устата и образува червени ивици. Обриви със сърбеж и парене около долната част на лицето. Херпесни обриви около устата. Всички те парят и се разраняват от течностите от устата. Около долната челюст има подуване на жлезите. Подуване и нагнояване на подчелюстните жлези; подуване на околоушните жлези. Жлезите на шията са увеличени.

Зъби и уста: При конституцията на Sulphur зъбите се разклащат; венците се отдръпват от зъбите, кървят и парят.

Зъбите се разрушават от кариес. Налице е общо нездраво състояние на устата и езика. Лош вкус и обложен, зловонен език. Разязвяване на устата и парене в язвите. При афтите има парене и жилене. Бели петна в устата.

Sulphur е много полезно лекарство при стоматит у кърмачета и при такъв, който се появява у майката по време на кърмене. Има също дълбоки фагеденични язви, които разяждат вътрешната повърхност на бузата встрани. По езика и по страните на устата, където притискат болните зъби, се образуват особени малки възелчета.

Когато тези възелчета се появят по ръба на езика, те са толкова болезнени, че пациентът не може да говори и да преглъща. Той трябва да се храни с вещества, които може да приема, без да движи езика. Понякога те обхващат целия език и са били наричани ракови поражения дори когато са доброкачествени.

Гърло

Sulphur е чудесно лекарство при хронично болезнено гърло, когато симптомите съответстват.

Старият пациент на Sulphur страда от общо катарално състояние, както вече бе казано, и симптомите от гърлото са от същото естество. Налице е катарално състояние, което стига дори до разязвяване. Сливицата е увеличена и виолетова на вид в продължение на седмици и месеци; има общо болезнено и мъчително чувствително състояние на гърлото; но съществува и остро болезнено гърло. Лекарството е особено полезно при възпаление на сливицата с нагнояване, когато видът е виолетов, венозно-застоен, а възпалението не е яркочервено.

Виолетовият , мрачен цвят е особено характерен за Sulphur. Често има парене в гърлото, пробождане, усещане за разраненост, щипане, възпаление и затруднено преглъщане. Лекувал е дифтерия.

Разгледах достатъчно апетита, желанията и отвращенията в общите симптоми. Пациентите на Sulphur обикновено са диспептични — пациенти, които почти нищо не могат да смилат. За да се чувстват поне малко добре, трябва да се хранят с най-простите храни; не могат да смилат нищо, подобно на обичайното хранене.

Стомахът *: * е чувствителен при допир, с усещане за пълна празнота и глад преди хранене.

Пациентът на Sulphur не може да остава дълго, без да яде; прималява му и отслабва. Голяма тежест в стомаха след съвсем малко храна, след ядене на месо или на храни, чието смилане изисква здрав стомах.

Тогава става жертва на болки. Той описва болките в стомаха си като парещи и със силна болезненост; има болезнено, нездраво усещане в стомаха; щипане и усещане за разраненост в стомаха. Описва това усещане така:

„Болка в стомаха след хранене.

Усещане за тежест в стомаха след хранене“ и т.н.

Стомахът на Sulphur е слаб и смила бавно. Вследствие на стомашното разстройство има кисело и жлъчно повръщане. Кисел вкус в устата от надигащите се от стомаха киселини.

Черният дроб: е твърде проблемен орган.

Има увеличение и втвърдяване, със силна болезненост, натиск и мъчително усещане. При застой в черния дроб стомахът също развива обичайните си симптоми или, ако те вече са налице, се влошават. Пациентът развива жълтеница, с усещане за препълване или пълнота в черния дроб и тъпа болка в него.

Склонен е към жлъчни камъни; периодично настъпващи разкъсващи болки в областта на жлъчния канал, придружени от значително усилване на жълтеникаво-землистия тен.

Пациентът на Sulphur с чернодробно страдание е жертва на хроничен жълтеникаво-землист тен, който ту се засилва, ту намалява. Когато този пациент се „простуди“, простудата засяга черния дроб; всяка „простуда“, всяко къпане и всяка промяна на времето влошават чернодробните му симптоми, а когато те се усилят, другите му оплаквания намаляват. Това се локализира в пристъпи на жлъчно повръщане и пристъпи на „жлъчно главоболие“, както ги нарича той.

Понякога изпражненията са черни като катран, друг път са зелени и гъсти, а понякога са бели. Тези изпражнения се редуват и се променят заедно със застоя в черния дроб, а след това пациентът е склонен към жлъчни камъни.

Корем

Пациентът на Sulphur страда от силно подуване на корема; усещане за претъркаляне в корема; болезненост в корема.

Той не може да стои прав, защото коремните вътрешности са толкова увиснали; сякаш падат надолу. Има усещане за разраненост, болезненост, подуване и парене, с диария, с хронична диария, а след това състоянието преминава към по-сериозно страдание — към туберкулозен процес в корема. Мезентериалните жлези се инфилтрират с туберкулозни изменения. Има нощен сърбеж при обривите по корема, който се влошава при затопляне в леглото. По страните на тялото избива херпес зостер, който изглежда склонен да обхване тялото като пояс.

Той е също пациент с изразен метеоризъм . Има много оригване, силно подуване, много къркорене и отделяне на газове. Получава пристъпи на колики, без да отделя газове; газовете са задържани. Ужасни пристъпи на колики, режещи и разкъсващи болки, които не се облекчават в никое положение; парене и щипане в целия корем и болезненост на червата.

Катарално възпаление на целия чревен тракт. Повърнатото е кисело и щипе устата, а изхожданото през ануса е разяждащо и разранява околните части. Течните изпражнения парят при преминаването си и има силно парене при отделянето на влажни газове. Често получава позив за изхождане, но докато седи по нужда, отделя само малко течност или малко влага с газове, а тази течност пари като нажежени въглени и анусът се разранява.

Изпражненията може да са редки фекални маси, жълти, воднисти, слузести, зелени, кървави, разраняващи. Те са зловонни , често отвратителни, с пронизваща миризма, която изпълва стаята, и „миризмата на изпражненията го следва навсякъде, сякаш се е изцапал.“

Диарията започва особено сутрин и обикновено се ограничава до предобеда. Тя го изкарва от леглото сутрин; щом се събуди и помръдне в леглото, усеща позив за изхождане и трябва много да бърза, иначе ще се изпусне; едва успява да се удържи, докато стигне до нощния стол.

Сутринта е типичното време, но диария, която започва по всяко време след полунощ — от полунощ до пладне — може да бъде диария на Sulphur. Много рядко бихте могли да очаквате Sulphur да излекува диария, която обичайно започва следобед. Sulphur има някои вечерни влошавания на диарията, но те са изключения; от Sulphur очакваме да излекува именно сутрешната диария.

Sulphur е чудесно лекарство при холера и при онези случаи на диария, които възникват по време на холерни епидемии, когато диарията започва сутрин. Той има голяма стойност и при дизентерия, когато изпражненията са кървава слуз с постоянни напъни. Както при Mercurius, пациентът трябва дълго да седи по нужда поради усещането, че не може да завърши изхождането. Това е типичното състояние на Mercurius: слузести изпражнения с усещане, че изхождането не може да завърши.

Sulphur често лекува това състояние, след като Mercurius претърпи неуспех. Той е естественият последовател на Mercurius, когато последният е бил погрешно разбран и приложен. При дизентерия, когато този тенезъм е от най-силен характер, когато изпражненията са чиста кръв и когато състоянието е придружено и от силни позиви за уриниране.

Mercurius corrosivus носи най-бързо облекчение. Ако тенезъмът е по-слабо изразен и няма силни напъни за уриниране или те напълно липсват, Mercurius solubilis е по-естественото лекарство. Тези лекарства стоят много близо до Sulphur при дизентерия, но са показани по-често от Sulphur. При пациенти на Sulphur, разбира се, Sulphur ще бъде подходящото лекарство при дизентерия.

Той е склонен към хемороиди , външни и вътрешни; големи възли, които са болезнени и разранени, парят, чувствителни са и кървят и щипят при течни изпражнения.

Пикочните симптоми: и тези на пикочния мехур и мъжките полови органи , се съчетават в една много важна група при Sulphur.

Налице е катарално състояние на пикочния мехур, постоянен позив за уриниране и парене и щипане по време на уриниране. При преминаването си урината пари уретрата като вряла течност, а щипането е толкова силно, че продължава дълго след уринирането. Показан е при разстроени конституции, при възрастни изобретатели, при възрастни философи, водили заседнал живот, които страдат от увеличена простата; парене в уретрата по време на и след изтичането на урината и уретрално течение, което не е много различно от гонорейното, но всъщност представлява хронично катарално състояние.

Слуз в урината, понякога гной. При стари случаи на хронично уретрално течение, при възрастни изтощени пациенти, когато обичайните лекарства за гонорея и лекарствата, особено подходящи за самото течение, само облекчават; когато самият пациент е пациент на Sulphur.

Такъв пациент е прекарал гонорея и е бил лекуван с лекарства, съобразени с новата проява, със самото течение, но след това остава катарално състояние на уретрата с парене в нея, подуване на меатуса, зачервен, подут и издаден меатус; събира се само една капка, колкото да зацапа бельото, и това продължава седмица след седмица, понякога с години; той ще бъде излекуван от това течение, ако се остави потенцираният Sulphur да действа достатъчно дълго.

Sulphur е излекувал пациенти със захар в урината, в ранния стадий на диабета. Sulphur лекува неволното уриниране по време на сън. Лекува оплаквания, предизвикани от простуда. При някои пациенти всяка простуда се установява в пикочния мехур. Това наподобява Dulcamara, а когато Dulcamara вече не удържа състоянието или е била подходяща в по-ранните стадии, Sulphur я следва добре. Непрекъснато щипане при уриниране и чести позиви; парене, бодежи и щипане в уретрата дълго след уринирането.

Полови органи: По половите органи има много обриви.

Сърбеж на половите органи, по-силен от топлината на леглото; обилно изпотяване около половите органи; студенина на половите органи. При мъжа — импотентност; половото желание е доста силно, но той не може да постигне достатъчна ерекция; или семенната течност се отделя преди въвеждането на пениса, или твърде скоро след него. Има възпалително състояние около главичката и препуциума. Херпесни обриви под препуциума, със сърбеж и парене. Този пациент е силно измъчван от сърбящите обриви по половите органи.

Препуциумът се стеснява и не може да бъде изтеглен назад — възпалителна фимоза; задебеляване или стеснение на препуциума. Възпалителната фимоза може да бъде излекувана с лекарства, ако зависи от някакво заболяване, което само по себе си е лечимо. Вродената фимоза не може да бъде излекувана с лекарства. Половите органи излъчват крайно неприятна миризма както за пациента, така и за преглеждащия лекар. Пациентът обикновено е много нечистоплътен; не се къпе и по половите органи се натрупва естествената им нечистота. Изтичане на простатна течност при дефекация.

Под женски полови органи намираме стерилитет. Има нередовност на менструалното течение, потискане на менструацията от най-малкото смущение. Кръвоизлив във връзка с менструацията; маточен кръвоизлив; продължителен маточен кръвоизлив.

При аборт може да сте избрали Belladonna, която е била подходяща, докато жената е абортирала, и може да е преодоляла непосредственото състояние; или може да сте избрали Apis или Sabina, подходящи за ранния стадий, и лекарството или временно отлага или спира кръвоизлива, или ускорява изхвърлянето на плода; но кръвоизливът започва отново и с връщането му настъпват продължителни мъки. В много от тези случаи не можем да направим нищо, докато не дадем на пациентката Sulphur.

Ако симптомите са замаскирани, Sulphur заема много високо място. Когато е била дадена Belladonna, често ще трябва да я последвате със Sulphur. Sabina, която има най-силния бликащ кръвоизлив при аборт, много често трябва да бъде последвана от Sulphur. При такива хеморагични заболявания обаче, т.е. при продължителен рецидивиращ кръвоизлив, при хронично състояние, а не в първия, най-бурен период, не при най-ранното бликване, има две много често показани лекарства, M.: Sulphur и Psorinum.

Кръвотечението непрекъснато се връща въпреки обичайните лекарства и въпреки лекарствата, избрани според групата симптоми, свързани с таза. В много случаи пристигаме при кръвоизлив, когато тазовите симптоми са изявени, а всички други симптоми — затъмнени; кръвта блика, гореща е и т.н., а симптомите са само няколко; но следващия път, когато видите жената, тя е достатъчно спокойна, за да съобщи други симптоми, и в течение на няколко дни се проявяват още симптоми, тъй като хеморагичното състояние е следствие от хроничното състояние.

Това не е като при морбили. Не е необходимо да изследвате хроничното състояние, преди да са преминали морбили, скарлатина или едра шарка; те са остри миазми. Но кръвоизливът е част от конституционалното ѝ състояние; той не е миазъм; затова, когато е силен и изисква лекарство, най-подходящи вероятно ще бъдат краткодействащите лекарства като Belladonna или дори Aconite; след това обаче проучете конституционалното състояние, защото вероятно ще трябва друго лекарство да последва Aconite или Belladonna, и обикновено това е Sulphur; острото лекарство е подходящо за бурната проява, а след него се дава допълващото го лекарство.

Жените, нуждаещи се от Sulphur, са изпълнени с горещи вълни, каквито обикновено имат през климактеричния период, и тук той съперничи на Lachesis и Sepia. Sulphur и Sepia са подходящи в най-тежките случаи на дисменорея при момичета и дори при жени в напреднала възраст.

Най-тежките случаи, съществуващи от дълго време, още от началото на менструацията, се срещат при жени, които винаги са се нуждаели от Sulphur. Ако изберете лекарство само според вида на болката, чувствителността на матката, вида на течението, т.е. според тазовите симптоми, ще претърпите неуспех. Трябва да лекувате пациентката, дори ако тазовите симптоми не съответстват на общите; когато общите симптоми съвпадат, Sulphur ще излекува дисменореята, дори да не можете да го съгласувате с тазовите симптоми. Общите симптоми винаги имат предимство и ръководят всеки случай.

Sulphur има силно парене във влагалището. Мъчителен сърбеж на вулвата. Силно зловоние от половите органи. Обилна и зловонна пот, която се стича от областта на половите органи надолу по вътрешната страна на бедрата и нагоре по корема.

Миризмата ѝ е толкова неприятна, че я кара да изпитва гадене, и това общо състояние е действително, не е въображаемо. Помнете свръхчувствителността към миризми. Обилна, зловонна, пареща, лепкава левкорея; може да бъде белезникава или жълта; зловонна е, разяждаща и причинява сърбеж и разраняване на околните части.

Има силно гадене по време на бременността или само през ранния ѝ период. При жените, нуждаещи се от Sulphur, той ще спре гаденето и раждането ще протече лесно, с малко продължителни родилни болки; раждането ще премине само с контракциите, които са сравнително безболезнени. Единствените болки в такива случаи ще бъдат причинените от натиска на главата на детето. Знаем, че раждането е болезнено, но то е сравнително леко, когато жената е под действието на подходящото лекарство. Тогава Sulphur е показан при жени, които при раждане са страдали от най-ужасна агония; продължително раждане. Мъчителни следродилни болки. Подходящ е и при подуване на млечните жлези.

След това имаме септицемични състояния с гнойни лохии или потискане на лохиите. Може да бъдете повикан при случай, в който на третия ден е настъпило втрисане, лохиите са били потиснати, жената има висока температура и е покрита от глава до пети с пот. Когато пъхнете ръката си под завивките, усещате как от тялото се вдига пара и ви се иска да отдръпнете ръката си, толкова е горещо. Тя е зашеметена и целият ѝ корем е болезнено чувствителен.

Вече знаете значението на потискането на лохиите; пред вас има родилна треска. Проучете внимателно показанията за Sulphur, вместо да търсите между Aconite, Bryonia, Belladonna, Opium и т.н. С тях в повечето случаи ще претърпите пълен неуспех, но Sulphur съответства точно на такова състояние и е излекувал много случаи на родилна треска.

Ако това е само млечна треска или неразположение на млечните жлези и втрисането е само остро, тогава краткодействащите ви лекарства ще свършат много добра работа и дори Aconite е бил полезен; но когато случаят е септицемия, Sulphur достига до самия ѝ корен. Когато стъпалата горят, когато има чувство за глад в стомаха, нощно влошаване с усещане за пропадане и изтощение и когато по цялото тяло има усещане за издигаща се пара или горещи вълни една след друга, трябва да дадете Sulphur.

От друга страна, ако при такъв случай с гореща пот и останалите общи особености има един силен пристъп на втрисане след друг в бърза последователност, без да им се вижда краят, не можете да изведете пациентката от това състояние без Lycopodium, който прониква толкова дълбоко в случая, колкото Sulphur. Когато по цялото тяло има непрекъснато редуване и смесване на леки студени тръпки и леки потръпвания и пулсът е загубил правилното си съотношение с температурата, трябва да се приложи Pyrogen. Ако тялото има пурпурен оттенък, ако навсякъде е покрито със студена пот, ако има ремитентни или интермитентни втрисания с жажда по време на втрисането и в никой друг момент и лицето е зачервено по време на втрисането, трябва да дадете Ferrum, тъй като никое друго лекарство не изглежда точно така.

Когато едната страна на тялото е гореща, а другата студена, и намерите жената в плачливо състояние, трепереща от страх, с нервна възбуда и неспокойствие, дайте Pulsatilla, която също има септично състояние и е достатъчна, за да го преодолее.

Sulphur е подходящ при хирургична треска, когато тя приема тази форма на горещи вълни и изпаряваща се пот. При тези дълбоко вкоренени септични състояния, някъде от началото до края, най-вероятно ще бъде необходим Sulphur. В по-ранните стадии на това септично състояние може да видите редица симптоми на Bryonia, но Bryonia не може да овладее случая. Помнете, че при септично състояние трябва да го изпреварите през първите двадесет и четири часа; не бива да го оставяте да продължава и ако Bryonia само го е смекчила в началото, тогава за Sulphur вече е твърде късно.

Преминете веднага към Sulphur. И още нещо: дори ако сте допуснали грешка, като сте дали Sulphur, и установите, че той не овладява случая, той винаги го опростява, носи полза и никога не го разваля. Дава ви добра основа, от която да започнете. Прониква до дъното и опростява нещата; и ако все още са останали психични и нервни симптоми, вие сте преодолели онова бурно септично състояние, което трябва да бъде посрещнато незабавно, а останалите симптоми в много случаи са прости. Sulphur е общо лекарство, с което да се започне при онези случаи, в които симптомите не са напълно ясни за друго лекарство.

Дишане

Това лекарство изобилства от затруднено дишане, задух при съвсем малко усилие, обилна пот и крайно изтощение; астматично дишане и силни хрипове в гръдния кош.

Всеки път, когато се простуди, простудата се установява в гръдния кош или в носа. И в двата случая катаралното състояние се задържа и продължава дълго; изглежда, че никога не преминава напълно и винаги остава като катарално състояние.

„Всяка негова простуда завършва с астма“ изисква Dulcamara, но много често остатъкът от този пристъп се задържа и лекарят трябва да даде дълбокодействащо лекарство. След като Dulcamara е направила всичко, на което е способна, Sulphur се включва като нейно допълващо лекарство. Calcarea carb. има подобно отношение към Dulcamara.

Носът , вътрешността на гръдния кош и белите дробове ни предоставят локализации за множество страдания. Пациентът е прекарал пневмония и тя е достигнала стадия на инфилтрация; поели сте случая в този напреднал стадий, след като Bryonia е овладяла застрашителните прояви, а сега, когато пациентът би трябвало да се съвземе, той не се съвзема; изпотява се по цялото тяло, отпаднал е и има странното и особено усещане, че „вътре нещо не е наред; вътре има тежест“; „дишам трудно; имам горещи вълни, но не и висока температура; понякога студенина, редуваща се с горещи вълни“. Често съм ги чувал да казват:

„Вътре има голяма тежест, докторе. Не мога да се освободя от нея.“

При внимателен преглед установявате хепатизация и тогава настъпва времето за такива лекарства като Phosphorus, Lycopodium и Sulphur, а Sulphur стои начело сред тях.

Когато Bryonia е била достатъчна за по-ранните симптоми или когато Aconite ги е отстранил, но е останало твърде много, за да бъде повлияно от тези лекарства, тогава настъпва хепатизация. Ако тя е ограничена само в малък участък, ще протича доста хронично, но Sulphur ще я отстрани. Ако обаче пневмонията е двустранна или хепатизацията обхваща значителна част от белия дроб, а даденото лекарство не е било достатъчно и случаят напредва към фатален изход, може внезапно, в един, два или три часа сутринта, пациентът да започне да угасва; носът му се изостря, устните му се свиват, лицето му придобива хипократов вид, покрива се със студена пот и е толкова слаб във всяка част на тялото си, че не може да се движи; само леко движи главата си неспокойно.

Ако не ви повикат незабавно и не му дадете доза Arsenicum, той ще умре. Давате Arsenicum , и сте постъпили правилно, но Arsenicum няма способността да отстрани последиците от възпалението. Макар да не може да излекува този хепатизиран бял дроб, той действа като жизнен стимулант; стопля пациента и го кара да чувства, че ще се подобри; но запомнете следното: след двадесет и четири часа той ще умре, ако след Arsenicum не дадете подходящото лекарство.

В такива случаи не бива да чакате твърде дълго с лекарството. Веднага щом пациентът се съвземе и реакцията достигне своя връх, дайте му антидота и естествения последовател на Arsenicum , а именно Sulphur, и след двадесет и четири часа пациентът ще каже:

„Подобрявам се.“

Толкова сигурно, колкото че днес съществувате, то ще направи точно това. Понякога ясно ще видите, че след Arsenicum трябва да се даде Phosphorus. Ако такъв пациент, съвзел се под действието на Arsenicum , развие треска, ако настъпи силна треска с пареща жажда и той не може да се насити на леденостудена вода, трябва да последвате с Phosphorus , и в този случай той ще направи онова, което Sulphur прави в другия.

Няма да виждате такива случаи в собствената си практика, защото няма да позволите на пациентите си да стигнат до това състояние; ако в това състояние те имат достатъчно жизнена сила, за да оцелеят при правилно предписване, значи са имали достатъчно жизнена сила, за да ви позволят още в началото да прекъснете цялостното развитие на случая.

Но нека се върнем към пациента, който е имал само ограничена хепатизация и се е чувствал достатъчно добре, за да стане и да се движи. Останала му е упорита кашлица и сега, шест месеца или година след пристъпа, той казва:

„Докторе, никога не съм бил добре, откакто прекарах онова заболяване на гърдите.

Лекарят го нарече пневмония.“

Той може да ви разкаже за ръждивите храчки и за другите малки подробности, характерни за пневмонията; това е всичко, което трябва да знаете. След този пристъп той постоянно е имал хронична кашлица, а сега изпитва студени тръпки.

Налице е фибринозна инфилтрация — не туберкулозно състояние, а остатъци от хепатизация, които природата не е могла да излекува. Ако се остави да продължи, пациентът ще развие катарална фтиза, астматични състояния при хроничен бронхит и различни други страдания и накрая ще умре от тях. Sulphur много често ще съответства на всичките му симптоми; той притежава особена способност да прочиства белите дробове, които не са били правилно прочистени по време на заболяването.

Sulphur лекува бронхит. Лекува астматичен бронхит, когато симптомите съответстват. Sulphur има изключително силна кашлица, която разтърсва цялото тяло; сякаш главата ще отхвръкне; болка в главата при кашляне; главата се разтърсва от кашлицата. След това се появяват кървави храчки, кръвотечение от белите дробове; във всички тези случаи на застрашаваща фтиза, когато все още няма прекомерно отлагане на туберкулозна материя, а туберкулозното отлагане едва започва.

Слабата, сломена конституция; изтощените лица с наследствено предразположение към фтиза, които изпитват в стомаха чувство на пълна празнота и глад, топлина на темето и безпокойство от топлината на леглото.

Тези случаи биха се подобрили, ако по тялото излязат обилни обриви; но в действителност по кожата няма обриви; няма облекчение; всичко протича във вътрешните органи и пациентът постепенно запада.

В такива случаи Sulphur ще изведе пациента от фтизичното му състояние и той ще възстанови здравето си или, ако състоянието му е твърде тежко за това, страданията му могат да бъдат задържани с години. Внимавайте с него в напредналия стадий на фтизата. Вече беше казано достатъчно за прилагането му при такова състояние. Той усилва нагнояването и предизвиква малки пневмонични огнища навсякъде, където има туберкул; стреми се да доведе тези огнища до нагнояване и елиминиране. Всяка клетка, неспособна да изпълнява функцията си, ще бъде отхвърлена като некротична под действието на Sulphur.

Гръб и крайници

Поразителното при Sulphur по отношение на гърба е болката в гърба при ставане от седнало положение, която принуждава пациента да ходи приведен; той може да се изправи само бавно, след като се раздвижи. Болката е предимно в поясно-кръстната област.

Крайниците са покрити с обриви. Обриви по гърба на ръцете и между пръстите, а понякога и по дланите; мехурчести и люспести сърбящи обриви; пустули, циреи и малки абсцеси; неправилни еризипелоподобни петна тук-там по крайниците; мръсен вид на кожата.

Кожа

Сърбеж на кожата от топлината на леглото.

Уголемяване на ставите. Ревматични страдания; голяма скованост на ставите; опъване в задколенните ямки; опъване на сухожилията от ревматичен и подагрозен характер. Крампи в краката и ходилата. Парене на ходилата в леглото; пациентът ги изважда извън леглото, за да ги охлади; ходилата се схващат, парят и сърбят.

Понякога ще установите, че ходилата са студени, а след това отново парят, като тези състояния се редуват. Общ телесен дискомфорт със студенина на крайниците, но след лягане те парят толкова силно, че пациентът трябва да ги извади извън леглото. Мазолите, от които той страда почти непрекъснато, парят и жилят от топлината на леглото.

Кожата на пациента Sulphur лесно се разязвява и нагноява; треска под кожата предизвиква разязвяване; раните зарастват бавно и загнояват. Всяко леко убождане с игла загноява, както при Hepar .

Обривите на Sulphur са твърде многобройни, за да бъдат изброени. Те са от всякакъв вид, но при всички има няколко характерни особености, като парене, жилене и сърбеж и влошаване от топлината на леглото.

Кожата е груба и нездрава. По лицето има множество „черни точки“, акне, пъпки и пустули. Sulphur изобилства от циреи и абсцеси по всички части на тялото, люспести обриви, мехурчести обриви и т.н.

Всички те се срещат при Sulphur и парят и жилят.