Coffea Cruda
от Constantine Hering — Водещите симптоми на нашата Materia Medica
Кафе. Rubiaceæ.
Пренесено от холандците в Ява около 1690 г.
Кафееното растение е малко дърво с височина от 15 до 30 фута; клоните са разположени срещуположно и постепенно се скъсяват нагоре, образувайки пирамидален връх, покрит със зелени листа през цялата година; листата са срещуположни, гладки, тъмнозелени, продълговато-яйцевидни и дълги четири или пет инча; цветовете са бели, с аромат, наподобяващ жасмин; плодът отначало е зелен, след това червен и накрая тъмнопурпурен. --U. S. D.
За медицинска употреба вземаме кафето, внасяно под наименованието левантско (зърна мока). Използваме суровите, а не печените зърна. При изпичането на кафето кофеинът се разрушава и се превръща в кафеон — той действа стимулиращо подобно на тютюна. Предупреждението на Ханеман в това отношение е основателно. Неговият трактат за въздействието на кафето е публикуван в Лайпциг през 1803 г. Пълно патогенетично изпитване на кафето от петима души, един от които е Ханеман, е документирано от Stapf в неговите допълнения към Materia Medica и съдържа 246 симптома. Кофеинът, алкалоидът на Coffea, съдържа токсичните съставки на кафето в силно концентриран вид. Открит е първо от Runge, а по-късно от Robiquet. Среща се като дълги, снежнобели, непрозрачни кристали без мирис, понякога съединени в перести кристални образувания, със слаб горчив вкус.
КЛИНИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ.
- Религиозно умопомрачение, L. B. Wells, Raue's R., p. 31, 1875; Delirium tremens, Strecker Rück. Kl. Erf., vol. 1, p. 142; Мигренозни главоболия, Med. Adv., vol. 8, p. 43; Главоболие, Foote, MSS.; Болка в главата и гърлото, Büchn., Rück. Kl. Erf., vol. 4, p. 47; Намален слух, Allg. Hom. Ztg., vol. 3, p. 272; Одонталгия (два случая), E. M. Hale, B. J. H., vol. 23, p. 492; Зъбобол, Bœnninghausen, Rück. Kl. Erf., vol. 1, p. 460; Колики по време на пристъп на интермитентна треска, Rück. Hom. Therap., p. 478; Заклещена херния, Nagel, Allg. Wiener Ztg., J. Pr., 1875, p. 123; Raue's R., 1875, p. 158; Диария, Œhme, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 412; Метрорагия, Jäger, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 623; Безрезултатни родилни болки, Kallenbach, Allg. Hom. Ztg., vol. 50, p. 186; Parspino, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 655; Spasmus glottidis, Billig, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 779; Сърдечна хиперестезия, Hale, Raue's R., 1875, p. 132; Невралгия на бедрото, Pril, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 892; Травматичен шок, J. C. Morgan, Analyt. Therap., p. 109; Безсъние, W. P. Armstrong, U. S. Med. Inv., Oct. 1878, p. 325; Безсъние след коремен тиф, Löw, Rück. Kl. Erf., vol. 5, p. 58; Интермитентна треска, J. D. Craig, Hom. Obs., vol. 4, p. 442; Allen's Intermittent Fever, p. 93; Отравяне с Chamomilla, Van Cutsem, Rev. Hom., p. 100; Raue's R., 1875, p. 12.
ПСИХИКА [1]
Паметта е активна, възприема лесно; повишена способност за мислене.
Необичайна активност на ума и тялото.
Сантиментален екстаз; възбудено въображение.
Изпълнен с идеи; действа бързо и поради това не спи.
Живи фантазии: изпълнен с планове за бъдещето.
Делириум през нощта, със суха горещина.
Delirium tremens: тича насам-натам с несигурна походка; въобразява си, че не е у дома; треперене на ръцете; слаб, учестен пулс.
Голяма словоохотливост; мозъкът му се усеща бистър и е активен; чувства се достатъчно силен да направи всичко; изпитва непреодолим подтик да придвижва нещата напред; благоговение пред Върховното същество и любов към семейството; засилена доброжелателност.
Отговаря кратко и не е склонен да говори или проявява безкрайна словоохотливост, когато описва страданията си.
Болните не могат да се овладеят и крещят по най-ужасен начин; превиват тялото на две и мятат крайниците си, скърцат със зъби, покриват се със студена пот и накрая се изпъват сковано и вдървено, със стенания и затруднено дишане.
Плачливо настроение.
Плаче и се оплаква със страх от смъртта; мисли, че ще умре. θ Метрорагия.
Прекомерен плач и ридания за дреболии.
Хленчене и стенания; много плач.
Детето лесно се разплаква и разсмива; докато плаче, внезапно започва да се смее от сърце и накрая отново заплаква.
Плаче и трепери, не знае какво да прави.
Мята предмети наоколо, захвърля ги, хвърля ги надолу и т.н.
Жизнерадост; жив темперамент; веселост.
Унило настроение.
Плачливо, оплакващо се, обезсърчено настроение; душевна тревога и съвест, изпълнена с множество страхове. θ Хистерия.
Страх от смъртта. θ Астма.
Метрорагия с големи черни съсиреци, < от всяко движение; силна болка в слабините, треска, яркочервено лице; в крайно отчаяние, вярва, че умира.
Уплаха от внезапни приятни изненади.
Болките са непоносими; обезсърчава се, плаче и се мята; страх от свеж въздух и от най-малкия шум; прекомерен плач и ридания за дреболии.
Силна мъка; не може да се успокои; не е в състояние да държи писалката; трепери.
Озлобление, сълзи; мята се насам-натам в силна мъка.
Болките изглеждат непоносими и довеждат до отчаяние.
Раздразнителност; свръхчувствителна натура.
Сърдито настроение, редуващо се с веселост или хленчене.
Детето невинно мърмори и се безпокои; не е сърдито, но не спи; в един момент се смее, а в следващия плаче.
Психична възбудимост.
Чувства се <, когато го пришпорват.
Страдания от прекомерна радост, прекомерен смях и игра; от разочарована любов; от гняв или от бурно раздразнение или уплаха; от наркотични лекарства, шумове, силни миризми.
Плач от неудържима радост. θ След раждане.
Страдания след внезапни емоции, особено приятни изненади.
СЕНЗОРИУМ [2]
Мозъчен еретизъм, с нервност и сърцебиене. θ Сърдечна хиперестезия.
Сензориумът е по-жив, оттук и повишената чувствителност към болка.
Всички сетива са изострени; чете по-лесно дребен шрифт; слухът, обонянието, вкусът и осезанието са изострени; особено повишено е и възприемането на леки пасивни движения.
Световъртеж: с усещане за въртене в главата, понякога с общо чувство на прималяване, < от мислене; с парене в стомаха; с мигренозно главоболие, > от промяна на положението или от умерено движение на открито; не може да стои права; с причерняване пред очите; при навеждане.
Замаяна обърканост в главата.
Обърканост на сетивата.
Заплашваща апоплексия; превъзбуден, словоохотлив, изпълнен със страх, угризения на съвестта, отвращение към открития въздух, безсъние, конвулсивно скърцане със зъби.
ВЪТРЕШНА ГЛАВА [3]
Усеща и чува пукане в темето, когато седи спокойно.
Тежест в главата, особено в челото над очите.
Главата се усеща прекалено малка.
Прилив на кръв към главата; особено след приятна изненада; от говорене; докато говори.
Главоболие, сякаш нещо твърдо притиска повърхността на мозъка.
Главоболие със силна психична възбуда.
Главоболие от най-малкия повод — от мислене, прекомерна радост, противоречие, раздразнение, простуда, втрисане, преяждане; с отвращение към обичайната употреба на кафе; чувствителност към най-малкия шум и към музика; болката изглежда непоносима и разплаква болния; губи всякакво самообладание, мята се и плаче неудържимо, страхува се от студен въздух и му е студено.
Главоболие с хленчещо настроение.
Главоболие, сякаш целият мозък е разкъсан и натъртен или разбит на парчета; < от движение, шум или светлина.
Непоносимо главоболие; главата се усеща малка и сякаш изпълнена с течност; сякаш би се пръснала или разлетяла на парчета, ако се раздвижи.
Пробождаща болка в областта на любовната склонност отляво.
Нервни, хистерични главоболия при хора с нервен или сангвиничен темперамент.
Едностранно главоболие, сякаш в главата е забит пирон; < на открито.
Болката довежда до отчаяние и болният тича обезумял из стаята.
Мигренозно главоболие със световъртеж, зачервено лице, парене в очите и пулсиране в слепоочията.
Мигрена от умствено напрежение при хора, които не употребяват кафе.
Главоболието се възобновява и е < след хранене и сън; изчезва на открито, но скоро след това се връща в стаята.
Главоболие след опиянение.
Хиперемия на мозъка след злоупотреба с Bellad.
Заплашваща апоплексия с прилив на кръв към главата.
ЗРЕНИЕ И ОЧИ [5]
Очите са червеникави и блестящи; зрението е усилено, вижда много по-ясно на открито; лесно чете дребен шрифт.
Искри пред очите.
Зениците са разширени.
Очите са полуотворени по време на сън, с конвулсивни движения на очите в будно състояние. θ Лятно стомашно-чревно страдание.
Парене в очите и пулсиране в слепоочията. θ Мигренозно главоболие.
СЛУХ И УШИ [6]
Слухът е по-остър и чувствителен; музиката звучи пронизително.
Отвращение към шум; причинява му болка.
Шумове и звънтене в ушите при нервни хора.
Пукане в едната страна на главата, синхронно с пулса; особено сутрин и на открито; > в помещение.
Намален слух с бръмчене в лявото ухо, като от рояк пчели.
ОБОНЯНИЕ И НОС [7]
Изострено, чувствително обоняние.
Кръвотечение от носа: с тежест в главата и лошо настроение; при напъване по време на изхождане.
Кръвотечение от дихателните пътища.
ГОРНА ЧАСТ НА ЛИЦЕТО [8]
Преходни приливи на зачервяване по лицето.
Блестящо червено лице със силна треска. θ Метрорагия.
Суха горещина на лицето със зачервени бузи.
Зачервено лице, парене в очите и пулсиране в слепоочията. θ Мигренозно главоболие.
Лицева невралгия, разпространяваща се към кътниците отдясно; много е раздразнителна и чувствителна и стене от мъчителната болка; болката в зъбите е > при допир с лед.
Пот по лицето с вътрешно усещане за студ.
ЗЪБИ И ВЕНЦИ [10]
Конвулсивно скърцане със зъби.
Зъбобол: докарва болния почти до обезумяване; с плач, треперене, мъка и мятане насам-натам; неописуеми болки; пробождащи, подръпващи, пристъпни нощни болки; с безпокойство, мъка и плачливо настроение, особено през нощта и след хранене; < от гореща или топла напитка, от дъвчене, през нощта; > при задържане на лед или ледено студена вода в устата.
Силен пулсиращ зъбобол; тичат насам-натам, плачат и се оплакват от непоносима болка; макар да признават, че понякога болката не е толкова силна, тя все пак им въздейства извънредно много; държат се като обезумели.
Невралгичен зъбобол, напълно > при задържане на студена вода в устата, и възвръщащ се, когато тя се затопли.
Зъбобол по време на менструация.
Оплаквания при анемични деца по време на никнене на зъбите.
ВКУС, ГОВОР, ЕЗИК [11]
Вкус: по-остър; изтънчен; сладникав.
Загуба на вкуса.
ВЪТРЕШНОСТ НА УСТАТА [12]
Прекомерна сухота в устата през нощта.
НЕБЦЕ И ГЪРЛО [13]
Мъжецът е прекалено дълъг, подут.
Постоянна болка от едната страна на небцето към хранопровода; непрестанно желание за преглъщане поради усещане за запушалка или храчка в гърлото.
Постоянно усилваща се болка в гърлото и главата с плачливо настроение.
Болки в гърлото, < от хладен въздух; засегнатите части са много чувствителни.
Подуване и болезненост на гърлото; < при преглъщане.
Грип.
АПЕТИТ, ЖАЖДА. ЖЕЛАНИЯ, ОТВРАЩЕНИЯ [14]
Болестно усещане за прекомерен глад.
Повишен глад с припряно хранене.
При главоболието — отвращение към храна и напитки поради продължаващото гадене.
Жажда: през нощта, събужда го; по време на изпотяване; сравнително рядка през стадия на горещина, почти постоянна след горещината и по време на изпотяването.
Отвращение към кафе.
ХРАНЕНЕ И ПИЕНЕ [15]
Яде и пие припряно.
Лоши последици от пиене на вино или спиртни напитки.
Главоболието се възобновява, < след хранене.
ХЪЛЦАНЕ, ОРИГВАНЕ, ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ [16]
Хълцане.
Оригвания: парещи; кисели; като развалени яйца; силни, спазматични, с връщане на погълнатото.
Непрекъснато гадене с главоболие.
Постоянен позив за повръщане, усещан в гърлото.
Повръщане на слуз при силни пристъпи на мигрена.
Жлъчно повръщане и безпокойство в началото на едра шарка.
ЕПИГАСТРИУМ И СТОМАХ [17]
Напрежение в епигастралната област с чувствителност при допир.
Мъчителна тревога и натиск в епигастриума.
Парене в стомаха със световъртеж.
Крампи в стомаха.
Стомашни разстройства при кърмачета.
Разстроен стомах, лошо храносмилане.
КОРЕМ И ПОЯСНИЦА [19]
Метеоризъм.
Натиск в корема, сякаш от задържани газове.
Подут корем, крайно измършавяване. θ Лятно чревно разстройство.
Извънредно силни болки с мъчителна тревога, голяма нервност, силни писъци и скърцане със зъби.
Колики: сякаш стомахът е претоварен; сякаш коремът ще се пръсне; не понася дрехите да пристягат корема; извънредно болезнени, докарващи до отчаяние; сякаш червата се режат; пристъпите са извънредно болезнени и силни.
Ужасни колики с настръхване, тревога и силно мятане на крайниците по време на пристъпа. θ Интермитентна треска.
Непрекъсната щипеща болка в хълбочната област.
Лятно чревно разстройство при деца.
Заклещена херния.
ИЗХОЖДАНИЯ И ПРАВО ЧЕРВО [20]
Зловонни газове.
Диария: водниста, безболезнена, изтощаваща, вследствие на домашни грижи; при никнене на зъби, след употреба на лайка; с течни, фекални, зловонни изхождания, от внезапна радост или простудяване на открито; безболезнена.
Постоянно редуване на запек и диария.
Запек и хемороиди. θ Мигренозно главоболие.
Хемороидални състояния.
Кръвотечение от носа при напъване за изхождане.
Спазматично свиване на сфинктера, с парене и сърбеж в ануса.
ПИКОЧНИ ОРГАНИ [21]
Натиск върху пикочния мехур.
Често, обилно уриниране; урината е безцветна.
Отделяне на голямо количество урина в полунощ.
Урината изтича капка по капка.
МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ [22]
Прекомерна възбудимост на половите органи.
Половите органи са силно възбудени, без семеизпразване и със суха горещина на тялото.
Свръхчувствителност на половите органи; и най-малкото страдание изглежда непоносимо; > сутрин и през нощта, също и на открито; < от студена вода.
Нощни полюции, последвани от голяма отпадналост и раздразнителност.
Отпуснат скротум.
ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ [23]
Болка в матката; метрит; нимфомания.
Голяма чувствителност на женските полови органи с обща възбудимост; тя е в състояние на екстаз.
Свръхчувствителност на влагалището.
Отвращение от полов акт поради болката, която той причинява.
Възпаление, предизвикано от прекомерна радост; тя е в състояние на екстаз и е много чувствителна към допир. θ Метрит.
Усещане за смъкване в половите органи по време на и след ходене, с често уриниране.
Маточно кръвотечение с прекомерна чувствителност на органите и сладострастен сърбеж.
Метрорагия: големи черни съсиреци; < от всяко движение, със силна болка в слабините и страх от смъртта.
Менструация: прекалено обилна и продължителна; обилна, със студенина и скованост на тялото; само вечер; обилна, с прекомерна чувствителност на органите и сладострастен сърбеж; тече обилно през първата половина на нощта.
Дисменорея.
Коремни крампи по време на менструацията или в нейното начало; потрепване на крайниците, превиване на тялото на две, плач, страх, студена пот; тя се хвърля на земята.
Извънредно болезнени и силни пристъпи на колики, с обилно кърваво течение, обилна секреция на слуз, сладострастен сърбеж и прекомерна полова възбуда.
Левкорея: като слуз или млечна; по-обилна при уриниране.
Прекомерна чувствителност около вулвата със сладострастен сърбеж и желание да търка или разчесва частите, но те са прекалено чувствителни.
Обриви по женските полови органи.
БРЕМЕННОСТ. РАЖДАНЕ. КЪРМЕНЕ [24]
Хиперсаливация при бременност.
Тя страда от тежко безсъние, напълно будна е, а болките са много мъчителни; усеща ги извънредно остро.
Непрекъснати и много мъчителни болки, от които ѝ се струва, че ще „полудее“.
Аборт; пациентката е свадлива и изпитва силен страх от смъртта.
Прекомерни родилни болки; твърде продължителни последващи маточни болки.
Извънредно силни болки при заплашващ аборт или раждане.
По време на раждането или при последващите маточни болки — краен страх от смъртта.
Нередовни, неефективни родилни болки.
Неефективни родилни болки; контракциите на матката и натискът върху маточния отвор причиняват само болка в кръста.
Родилните болки са непоносими за нея; усеща ги извънредно силно, плаче и жално се вайка; макар болките да са силни, те не са ефективни; постоянно хленчене, плач и вайкане; силно движение на крайниците; главата е гореща и зачервена; лицето е подпухнало, очите блестят; пълно отчаяние, силен страх от смъртта.
Родилните болки престават, с бъбриво оплакване.
Прекалено обилни лохии, повишена нервна чувствителност.
Непоносимо силни последващи маточни болки или болки, последвани от конвулсии, студенина и ригидност на тялото.
Пуерперална треска от психична възбуда; чести тръпки с трескава горещина, влажен език, без жажда; говори в делириум, очите са отворени и блестящи; силни коремни болки със свръхчувствителност, отчаяние, безсъние и треперене на ръцете.
Пуерперални конвулсии; крайна възбудимост.
Агалактия.
ГЛАС И ЛАРИНКС. ТРАХЕЯ И БРОНХИ [25]
Усещане за разраненост в ларинкса с пресипналост и грубост сутрин при събуждане.
Ларинксът е сякаш покрит със суха слуз.
Спазматично свиване на ларинкса.
Спазъм на глотиса; стряска се от сън с кратко вдишване или поемане на въздух, със свиркащо дишане, студена пот и посиняло лице; < при поставяне във вана; повръщане на слуз.
Усещане за разраненост в трахеята.
ДИШАНЕ [26]
Стягане в гърдите; кратко вдишване; гръдният кош видимо се повдига.
Стенание.
Горещ дъх.
Детето поема въздух на пресекулки по няколко пъти през деня; след това все по-често и накрая по три-четири пъти на всеки час.
Пристъпи на задушаване.
Астматични пристъпи сутрин; иска непрекъснато да се движи.
Астма.
КАШЛИЦА [27]
Дразнене, предизвикващо кашлица, с хрема; < на открито.
Дразнене, предизвикващо кашлица, на открито.
Постоянен позив за кашляне; чувства се изтощен след кашлицата.
Кашлица: кратка, суха, дразнеща; спазматична и суха, влажна; единични, внезапни тласъци, бързо следващи един след друг; от дразнене в гърлото, храчки в задната част на гърлото; със замъгляване пред очите; вечер и в полунощ; при заспиване или скоро след това; по време на морбили.
Кратка, суха кашлица, сякаш от свиване на ларинкса.
Суха, дразнеща кашлица като при коклюш, с тази разлика, че спазмите се усещат предимно при вдишване, а не при издишване.
Постоянна кашлица, измършавяване и кахектичен вид.
По време на кашлица: бодежи в хълбоците; тревога; замъгляване пред очите и световъртеж.
ВЪТРЕШНОСТ НА ГРЪДНИЯ КОШ И БЕЛИ ДРОБОВЕ [28]
Стягане в гърдите.
Усещане, сякаш тялото ще се пръсне, с чувство за пълнота и натиск и силни крампи, разпространяващи се към гърдите.
Свиване на гръдния кош, астма през нощта.
СЪРЦЕ, ПУЛС И КРЪВООБРАЩЕНИЕ [29]
Сърцебиене; силно, неритмично, с треперене на крайниците.
Нервно сърцебиене.
Сърцебиене след прекомерна екзалтация, радост или изненада.
Силно, ускорено сърцебиене с крайна нервност, безсъние и церебрален еретизъм, предизвикано от неочаквана вест за голямо щастие.
Пулсът е пълен и учестен.
Пулс: по-учестен, но по-слаб, дори малък и слаб; с прекъсвания.
ВРАТ И ГРЪБ [31]
Болка в кръста като от парализа при седене или стоене.
ГОРНИ КРАЙНИЦИ [32]
Болките се разпространяват от лицето надолу по ръцете чак до върховете на пръстите.
Непрекъснати резки движения и потрепвания на ръцете и дланите, при иначе добро състояние.
Ръцете треперят, ако се опита да ги държи неподвижни.
Силно треперене на ръцете. θ Delirium tremens.
Треперене на ръцете с горещина в дланите и студенина по гръбната им страна.
ДОЛНИ КРАЙНИЦИ [33]
Крурална невралгия с подагрозен, ревматичен произход; късаща, пробождаща болка; < от движение; пристъпите настъпват нередовно и продължават няколко часа, предимно през нощта или следобед.
Крурална невралгия на левия крайник; > от натиск, но много силно < от натиск в мястото на излизане на нерва.
Седалищна или крурална невралгия на пристъпи; раздираща, прострелваща болка; < от ходене; > от натиск, < следобед и през нощта; неспокоен и безсънен през нощта.
КРАЙНИЦИ КАТО ЦЯЛО [34]
Студенина на крайниците, дланите и ходилата.
Потрепване на крайниците.
Болки в крайниците.
ПОКОЙ. ПОЛОЖЕНИЕ. ДВИЖЕНИЕ [35]
При седене: болка в кръста като от парализа; усеща и чува пукане в темето.
При лягане: външна горещина с треперене в гърба по-късно вечерта.
При стоене: болка в кръста като от парализа.
След ходене: усещане за смъкване в половите органи.
Движение: метрорагия < от всяко; главоболие < от; крурална невралгия < от; спазмите или конвулсиите се възобновяват след всяко; студените тръпки се усилват; стремеж към.
Смяна на положението: > световъртежа.
При навеждане: почерняване пред очите.
По-зле при сгъване на засегнатата част, особено при извиването ѝ назад или напред.
По-зле при движение на засегнатия крайник.
По-зле при сядане.
При ходене: усещане за смъкване в половите органи; седалищна или крурална невралгия <.
Физическо движение: световъртежът > от умерено движение на открито; студените тръпки се усилват от; стремеж към.
По-зле от физическо усилие.
Иска непрекъснато да се движи.
Крещи и се мята.
Мята се в силна мъчителна тревога.
Пациентите не могат да се владеят; превиват тялото на две и мятат крайниците, скърцат със зъби, покриват се със студена пот и накрая се изпъват сковани и ригидни.
НЕРВИ [36]
Прекомерна възбуда на цялата нервна система; < на открито.
Физическа възбуда вследствие на психична екзалтация.
Голяма възбудимост и раздразнителност на сетивните органи и на цялата нервна система, както при родилки и особено след злоупотреба с лайка.
Голяма психична и физическа чувствителност; непоносимост към всякакви манипулации, които причиняват силна възбуда и пречат на лечението; сравнително спокоен, когато го оставят на мира; страхува се от хирурга; безсъние през нощта, докато продължава и най-малкият шум или светлина.
Крайна възбудимост на нервната система, когато се очакват спазми или те вече са се развили, придружена от студени крайници и скърцане със зъби.
Детето е много възбудимо и хилаво и вследствие на това често страда от спазми.
Крайна чувствителност, особено при деца.
Страх от свеж въздух и от най-малкия шум.
И най-слабата болка е непоносима.
Силна възбуда и неспокойствие.
Силно неспокойствие; лежи буден през по-голямата част от нощта и се мята в леглото. θ Интермитентна треска.
Крайна нервност със силно, ускорено сърцебиене. θ Сърдечна хиперестезия.
Хистерия и нервност; писъци, плач.
Припадък от внезапни емоции.
Най-голямо психично и физическо изтощение, отпадналост и обща слабост.
Главоболие или други нервни болки с хленчещо настроение.
Резки мускулни потрепвания.
Спазми, предизвикани от прекомерен смях и игра, при хилави, възбудими деца.
Спазми или конвулсии, възобновяващи се след всяка емоция.
Конвулсии при деца с никнещи зъби, със скърцане със зъби и студенина на крайниците след превъзбуда.
Парализа.
СЪН [37]
Безсъние от прекомерна телесна или психична възбуда.
Не може да заспи, защото определени мисли непрестанно се натрапват в съзнанието.
Безсъние от радост или приятна изненада, от продължително бдение, от прекомерна употреба на кафе.
Нервна, неспокойна възбуда, която напълно възпрепятства съня.
Бърз да действа; поради това не спи.
Детето е много възбудимо, игриво и безсънно; изглежда, сякаш не може да спи; невинно се безпокои и тревожи; не е сърдито, а само безсънно; в един миг се смее, а в следващия плаче; има треска поради липсата на сън, който не може да получи.
Напълно буден; без ни най-малка склонност към сън; след голямо умствено напрежение, радост, нощно бдение; остри заболявания; дразнене от зъбите.
Безсъние със сърцебиене и нервност. θ Сърдечна хиперестезия.
Безсъние при родилки.
Безсъние по време на възстановяване.
Сънливост с невъзможност да заспи ; силно изморен и сънлив ; често прозяване.
При заспиване внезапно се стряска и скача уплашен, със стенания и страх от падане.
Неспокоен сън ; често внезапно стряскане и събуждане.
Мята се или се обръща от една страна на друга в леглото.
Непълноценен сън, с полуотворени очи и конвулсивни движения на очите, когато е будно. θ Лятно разстройство.
Спи до 3 ч. A. M., след което само дреме ; при събуждане не може да дойде на себе си.
Много продължителни, живи сънища през нощта ; приятни, дори весели сънища.
ВРЕМЕ [38]
Сутрин : пращящ шум в главата ; свръхчувствителност на половите органи < ; дрезгавост и грапавост в ларинкса при събуждане ; астматични пристъпи ; леко изпотяване.
Следобед : пристъп на крурална невралгия ; седалищна или крурална невралгия <.
През вечерта : менструацията е само тогава ; кашлица ; суха горещина с хлад в гърба след лягане ; външна горещина с тръпки в гърба след лягане.
През първата част на нощта : обилно менструално течение.
През нощта : делириум със суха горещина ; зъбобол < ; събужда го прекомерна сухота в устата ; свръхчувствителност на половите органи < ; полюции ; астма ; пристъп на крурална невралгия ; седалищна или крурална невралгия < ; неспокоен и без сън ; лежи буден и се мята в леглото ; много продължителни, живи сънища ; приятни сънища ; суха горещина с делириум ; суха горещина с морбилиформени петна по кожата.
В полунощ : отделяне на голямо количество урина ; кашлица.
Спи до 3 ч. A. M., след което само дреме ; при събуждане не може да дойде на себе си.
ТЕМПЕРАТУРА И ВРЕМЕ [39]
В стаята : главоболието се връща след кратко време.
На закрито : пращенето в главата >.
Усеща горещина в леглото, но избягва да се отвива.
По-добре след ставане от леглото.
Горещи или топли напитки : зъбоболът < от тях.
По-зле от студ : > от топлина.
Засегнатите места са чувствителни към топлина или студен въздух.
Обикновено не обича да се отвива.
Избягва открития въздух.
Навън : дразнене, предизвикващо кашлица ; свръхвъзбуда на цялата нервна система.
На открит въздух : главоболие < ; главоболието изчезва ; вижда по-ясно ; пращящ шум в главата ; диария от простуда ; свръхчувствителност на половите органи < ; дразнене, предизвикващо кашлица, с хрема <.
Свеж въздух : страх от него.
Студен въздух : изпитва ужас от него ; болките в гърлото < от него ; хлад и тръпки при най-малкото излагане на него.
Склонност към простуда при най-малката промяна.
Студ : голяма чувствителност към него ; прозопалгия от него ; болки в крайниците от него.
От къпане : spasmus glottidis <.
Студена вода : зъбоболът > от нея ; невралгичният зъбобол напълно > от нея ; свръхчувствителността на половите органи > от нея.
Лед : болките в зъбите > при допир с него.
ТРЕСКА [40]
Студенина и хлад, преминаващи през всички крайници.
Тръпки, спускащи се надолу по гърба.
Втрисането се усилва от физическо усилие или движение.
Хлад и тръпки при най-малкото излагане на студен въздух ; не може да се стопли, ръцете и ходилата са студени поради лесното изпотяване ; тръпките се изкачват от пръстите на ръцете и краката към тила, а оттам към темето.
Втрисане без жажда.
Вътрешно треперене или вътрешен хлад, с външна горещина на лицето или на цялото тяло.
Усещане за хлад, с вътрешна и външна топлина.
Студ, последван от болка и желание за плач.
Голяма чувствителност към студ.
Приливи на горещина или струи студен въздух надолу по гърба.
Приливи на горещина и преходни зачервявания на лицето.
Външна горещина с тръпки в гърба вечер след лягане.
Суха горещина вечер след лягане, с хлад в гърба.
Детето има треска поради недоспиване.
Усеща горещина в леглото, но избягва да се отвива.
Суха горещина през нощта, с делириум.
Трескав, с болки и винаги готов да заплаче.
Горещина с жажда.
Горещина в лицето, със зачервени бузи след хранене.
Едната буза е гореща и червена, с постоянно потръпване.
Външна суха горещина на кожата и суха топлина на лицето.
Горещи приливи към лицето, горещи бузи и делириум.
Треската не е силна, но нервите са раздразнени, с безсъние.
Дори при лека треска болният е много нервен и чувствителен.
Силна треска, с лъскаво зачервяване на лицето. θ Метрорагия.
Студена, лепкава пот по тялото, но главно по дланите.
Понякога след горещината се появява пот.
Леко сутрешно изпотяване.
Изпотяване на засегнатите места.
Пот с жажда.
Общо изпотяване по цялото тяло, най-силно по дланите и лицето, с вътрешно треперене.
Леко изпотяване, предимно по лицето, с вътрешно треперене.
Интермитентна треска с пристъпи всеки четвърти ден и два здрави дни между тях.
Интермитентна треска.
Травматична треска.
ПРИСТЪПИ, ПЕРИОДИЧНОСТ [41]
Спазматични : оригвания ; свиване на сфинктера на ануса ; свиване на ларинкса ; кашлица.
Понякога : общо усещане за прималяване.
Преходни : зачервявания на лицето.
Чести : обилно уриниране ; кратка, суха кашлица.
Постоянни : желание за преглъщане ; жажда след горещината и по време на изпотяването ; гадене с главоболие ; позив за повръщане, усещан в гърлото ; щипеща болка в хълбочната област ; редуване на запек и диария ; хленчене, плач, жалби ; желание за движение при астма ; позив за кашлица ; кашлица, резки потрепвания и потрепване на ръцете и дланите ; потръпване.
Няколко пъти през деня детето поема въздух с хрипливо задъхване, след това все по-често и накрая три или четири пъти на всеки час.
Продължават няколко часа : пристъпите на крурална невралгия.
Периодична : тъпа болка в зъбите.
Всеки четвърти ден : пристъпи на интермитентна треска.
ЛОКАЛИЗАЦИЯ И ПОСОКА [42]
Вдясно : прозопалгия, разпространяваща се към кътниците.
Вляво : жилеща болка в областта на половия инстинкт ; бръмчене в ухото като от рояк пчели ; крурална невралгия на крайника.
Отвън навътре : сякаш в главата забиват пирон.
Отгоре надолу : болките се разпространяват от лицето надолу по ръцете, чак до върховете на пръстите ; тръпки, спускащи се надолу по гърба.
УСЕЩАНИЯ [43]
Като че ли нещо твърдо притиска повърхността на мозъка ; сякаш целият мозък е разкъсан и натъртен или разбит на парчета ; сякаш главата е малка и изпълнена с течност ; сякаш главата ще се пръсне или разлети на парчета, ако тя се помръдне ; сякаш в главата забиват пирон ; като от рояк пчели в лявото ухо ; като от запушалка или храчка в гърлото ; сякаш стомахът е претоварен, с колики ; сякаш коремът ще се пръсне ; сякаш червата ги режат ; сякаш ларинксът е покрит със суха слуз ; като от свиване на ларинкса ; сякаш тялото ще се пръсне, с усещане за пълнота и натиск.
Болка : в слабините ; от страничната част на небцето към хранопровода ; в гърлото и главата, постоянно усилваща се ; в кръста с неефективни родилни болки ; от лицето надолу по ръцете, чак до върховете на пръстите ; в крайниците.
Пробождащи болки : при крурална невралгия ; в страните на гръдния кош.
Жилеща болка : в областта на половия инстинкт отляво ; зъбобол ; по кожата.
Стрелкащи болки : при седалищна или крурална невралгия.
Резки болки : зъбобол.
Късащи болки : при крурална невралгия ; в плътта и клетъчната тъкан, а не толкова в костите ; в частите между самите стави.
Раздираща болка : при седалищна или крурална невралгия.
Парене : в стомаха ; в очите ; при оригванията ; в ануса.
Щипане : по кожата.
Болезненост : на гърлото.
Усещане за разраненост : в ларинкса ; в трахеята.
Грапавост : в ларинкса.
Щипеща болка : в хълбочната област.
Въртене : в главата.
Натиск : в епигастриума ; в корема, като от задържани газове ; върху пикочния мехур.
Напиране надолу : в половите органи.
Спазми : в стомаха ; в корема по време на менструацията или в началото ѝ ; разпространяващи се към гръдния кош.
Свиване : на гръдния кош ; на ларинкса.
Болка като от натъртване : във вътрешните части.
Мъчително безпокойство : в епигастриума.
Тъпа болка : в зъбите.
Обездвижваща болка : в кръста.
Потискане : в гръдния кош.
Напрежение : в епигастралната област.
Пращене : в темето ; в главата (от едната страна), синхронно с пулса.
Пулсиране : в слепоочията ; зъбобол.
Замаяна обърканост : в главата.
Обърканост : на сетивата.
Тежест : в главата, особено в челото над очите.
Сухота : на устата ; на кожата.
Усещане за топлина.
Студенина : на крайниците, ръцете и ходилата ; на тялото ; преминаваща през всички крайници.
Сърбеж : в ануса ; на половите органи ; по цялото тяло, преминаващ в парене.
ТЪКАНИ [44]
Голяма чувствителност и болезненост на засегнатите места.
Повишена подвижност на мускулите или мускулна ригидност.
Късащи болки в плътта и клетъчната тъкан, а не толкова в костите ; в частите между самите стави.
Крайно отслабване. θ Лятно разстройство при деца.
Оплаквания след внезапни емоции, особено приятни изненади.
Вредни последици от пиене на вино.
ДОПИР. ПАСИВНО ДВИЖЕНИЕ. ТРАВМИ [45]
Допир : епигастралната област е чувствителна към него ; при възпаление, предизвикано от прекомерна радост, тя е много чувствителна към допир.
Много чувствителен към допир.
Не понася дрехите да пристягат корема.
Непоносимост към всякакви манипулации, които причиняват силна възбуда и пречат на лечението.
Натиск : круралната невралгия > от него ; при мястото на излизане на нерва круралната невралгия < от него.
Иска да почеше или разтрие мястото, но то е твърде чувствително.
Леки пасивни движения (люлеене и др.) го стряскат ; възприемат се като огромни.
Понякога децата не понасят да бъдат носени.
КОЖА [46]
Сухота на кожата, но не при фебрилни заболявания.
Прекомерна чувствителност на кожата.
Гореща кожа.
Сърбежът по цялото тяло преминава в парене.
Жилене и щипане по кожата.
Обриви със свръхвъзбудимост и плач.
Пурпурни милиарни обриви по цялото тяло.
Морбилиформени петна по кожата със суха горещина през нощта ; свръхвъзбудимост и плач.
Морбили : честа, кратка и суха кашлица, дрезгавост при плач ; кожата и всички сетива са свръхчувствителни ; спазматични движения, треперене, скърцане със зъби ; прекомерна бодрост с горещина и пот по лицето.
Морбили със свръхвъзбудимост и плач.
Скарлатиноподобен обрив, с непоносими болки и склонност към жалби.
Скарлатина ; може да подпомогне избиването на обрива при крайно безсъние и нервна възбуда.
Варицела ; едра шарка.
ВЪЗРАСТ, КОНСТИТУЦИЯ [47]
Високи, слаби, прегърбени лица с тъмен тен.
Coffea трябва да се прилага при хора, употребяващи вино.
Хилави и възбудими деца.
Подходящо за чувствителни лица и когато симптомите, причинени от уплаха, не се повлияват от Acon.
Подходящо за деца при силно безпокойство, мятане, нервност, писъци и плач.
Сангвинично-холеричен темперамент.
Оплаквания през кърмаческата възраст и при никнене на зъби.
При пиещите кафе интермитентната треска се лекува трудно.
MG., æt. 20 седмици, бащата страда от пристъпи на дрезгавост ; spasmus glottidis.
Момче, æt. 5, счупена бедрена кост ; травматичен шок.
Младо момиче ; конвулсии.
Жена, æt. 25, леко раждане преди две години ; неефективни родилни болки.
Майка на пет деца, æt. 28, добре сложена, с черни коси и очи, червени бузи, редовна менструация ; метрорагия.
Майка на пет деца ; неефективни родилни болки.
Дама, непривикнала към употребата на кафе ; зъбобол.
ES., æt. 32 ; интермитентна треска с продължителност осемнадесет месеца, придобита в армията.
Хазяйка, æt. 45, употребяваща кафе два или три пъти дневно ; диария.
Омъжена жена, æt. 50 ; безсъние.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ [48]
Антидотира се от : Acon., Chamom., Ignat., Mercur., Nux vom., Pulsat., Sulphur .
Антидотира : Bellad., Chamom., Cicuta, Coloc., Nux vom., Strychnia, Valer . (Вж. антидотните взаимоотношения при Coffea tosta ).
Съвместимо с : Acon . (след Coffea при неефективни родилни болки) ; Ignat . (болезнена чувствителност след Coffea ; облекчава зъбобола) ; след Thea (безсъние) ; след Chamom . (коремни болки и диария при деца с никнещи зъби) ; Sulphur (нервен еретизъм, причинен от кафе).
Несъвместимо с : Canthar., Caustic., Coccul., Ignat .
Сравни с : Acon., Agar., Arsen., Bellad., Canthar., Caustic., Chamom., Coca, Coccul., Ignat, Mercur., Natr. mur., Nux vom., Opium, Pulsat., Sepia, Sulphur, Thea .