Tarentula Cubensis
от John Henry Clarke — Речник на практическата Materia Medica
Mygale Cubensis. Arana peluda. Кубинска тарантула. N. O. Araneideæ. Тинктура от целия паяк.
Клинични показания
Карбункул / Хорея / Интермитентни трески
Характеристика
„Mygale Cubensis, който може да бъде наречен кубинска тарантула и се среща също в Южна Каролина и Тексас, е по-едър паяк, тъмнокафяв на цвят, по-слабо отровен и по-силно окосмен от Tarentula Hispanica“ (Hering). Основните приложения на Trn. c. са: (1) Карбункул, стигащ дори до некротизиране; с голяма прострация и диария. (2) Интермитентна треска с вечерно обостряне. Водещ симптом са „ужасни болки“. Съобщен е случай на хорея при дванадесетгодишно момиче (H. M., март 1901 г.), излекувана с Trn. c. 6. Движенията били ограничени до лявата страна и се появявали главно през нощта, когато било предписано Trn. c.
Взаимоотношения
Сравнете: При интермитентни трески — Aran. d. При карбункул — Anthrac., Lach., Sil.
1. Психика
Тревожност. Делириум.
2. Глава
Главоболие.
13. Изпражнения
Диария.
14. Пикочни органи
Задръжка на урина.
24. Общи симптоми
Токсемия.
25. Кожа
Ухапването е безболезнено; човек не го усеща до следващия ден, когато се открива възпалена пъпка, заобиколена от яркочервена ареола; от пъпката към друга част на тялото се вижда червена еризипелна линия, отбелязваща пътя, изминат от паяка по кожата след ухапването. Тази пъпка набъбва, възпалената ареола се разширява, настъпват втрисане и треска с обилно изпотяване и задръжка на урина; пъпката се превръща в твърд, голям, извънредно болезнен абсцес, завършващ с гангренизиране на покривните тъкани над него и имащ няколко малки отвора, от които се отделя гъст, сукървичен секрет, съдържащ частици некротизирала подкожна клетъчна тъкан, фасции и сухожилия; разширявайки се, отворите се сливат един с друг и образуват голяма кухина; през този период треската придобива интермитентен тип с вечерни обостряния. В два случая при деца с крехка конституция ухапването се оказало смъртоносно; но повечето се възстановяват за срок от три до шест седмици.
27. Треска
На втория или третия ден настъпва втрисане, последвано от силна пареща треска; с голяма жажда, тревожност, безпокойство, главоболие, делириум, обилно изпотяване и задръжка на урина. По-късно треската придобива интермитентен тип с вечерни пристъпи, придружени от диария и голяма прострация.