Diosma Lincaris
Буку — от нос Добра надежда
от William Boericke — Джобен наръчник по хомеопатична Materia Medica и реперториум
При патогенетично изпитване предизвиква: сънливост; нервно безсъние; нощни изпотявания. Блуждаещи болки, с лошо настроение, желание за плач или страх от разболяване. Силен световъртеж. Цефалалгия, предимно челна, разпространяваща се към тила. Блестящи очи, със сълзотечение или сърбеж; тези състояния са придружени от своеобразна зашеметеност, с намален слух или шумове вследствие на натиск в ушите. Землист тен на лицето с разпръснат розацеоподобен обрив. Гадене, зловонен дъх, с усещане за празнота. Усещане за метеоризъм, с пронизващи болки в слезката. Болезнено усещане в корема, с натиск в областта на пубиса — натискът на дрехите става непоносим, с отделяне на силно оцветена, кървава урина. Честа жълта диария, по-силна през нощта. Менструацията е обилна, настъпва преждевременно, понякога е от метрорагичен тип; спазматични болки при приемане на храна. Усещане за топлина или студ в ръцете, с конвулсивни движения на пръстите. Слабост в краката, влошаваща се при сядане.
Клинично тази патогенеза би трябвало да бъде полезна при мозъчни заболявания с притъпеност или зашеметеност; при конвулсивни или епилептиформени пристъпи; при хистерия; при хепатит (цироза или атрофия); при хематурия с овариални или маточни поражения.
При спленит, при който би трябвало да превъзхожда Ceanothus. Психични разстройства при нервни или аскетични индивиди, особено когато има постоянен страх от смъртта или еротични, или маниакални пристъпи. Гастралгия. Гастроентерит. Внезапна уплаха, с треперене и слабост в краката (д-р C. Leal La Rota).